Skip to main content.
March 31st, 2009

welcome to the machine 04 …


Posted by NeeAnn as Фотодневник at 8:08 AM EEST

4 Comments »

March 26th, 2009

Децата и телевизията


Написването на тази статия започна като невинен коментар към поредната статия на тема „деца” на Пиеро. Възхищавам се на родители, които мислят, защото техните деца порасват свободомислещи и свободолюбиви хора!


Не един родител е забелязал, че «Голямата свирещо-говореща-шарениеща се кутия е перфектното занимание за едно бебе, защото то си стои там някъде и си гледа, и въобще не те занимава.»

Някои родители използват телевизора, за да натъпчат в устата на детето храната, която те са преценили, за времето, което са си наумили.

Други използват телевизора за отвличане на вниманието на детето, докато седи на гърнето, когато детето настоява за нещо или просто се тръшка.

За мен това са все примери за лошо «използване» на телевизора (при възпитанието на децата).

Възпитанието на децата започва няколко месеца преди да се родят. Сложното във възпитанието е, че ефектът от него става видим едва след 10-15 години, когато вече е късно за корекции.

Та, за телевизията…

Общо взето, моментът да наложите здравословен режим на гледане на телевизия е моментът, в който детето ви забележи «Голямата свирещо-говореща-шарениеща се кутия».

Много родители допускат една основна грешка: Смятат, че децата им са още малки, за да разберат какво им говориш, да разберат какво виждат и т.н. Децата са малки, за да отвърнат, но не и да възприемат. Напротив – колкото по-малки са децата, толкова по-лесно се запечатва информацията в чистите им мозъци.

Споменавам това, защото много родители използват момента, в който детето се зомбира от ТВ, за да му набутат храната в устата. Други пък НАРОЧНО пускат телевизора, за да яде детето. Това е грешно, защото създава на детето грешно отношение към храненето и храната по принцип. Детето свиква да се тъпче, докато зяпа в телевизора и като стане тийн го прави несъзнателно – оттам и проблеми с тегло и т.н.

Връщам се на «здравословния режим» на гледане на телевизия. Той включва и вашето частично лишаване от телевизия, та дори и само музикални канали да се въртят – или може би – особено, ако само музикални канали се въртят 😉

Идеята «никаква ТВ след 18.00» е чудесна и не трябва да се нарушава. У дома от години сме на здравословен режим 😉 и честно казано рекламите и глупостите, които излизат от телевизора не ми липсват. (това не означава, че не гледаме нещо, подбрано предварително).

Децата обичат мърдащите картинки от тази странна кутия. Това е факт. Не бива да ги лишавате съвсем, за да не налитат на дистанционното като заспите 😉

Друго правило – не слагайте телевизор в стаята на детето. Включен компютър – също. Вие не го усещате, но компютъра вие/бучи и смущава съня на детето.

Много родители смятат, че детето не трябва да привиква да спи на тихо и да му се пази тишина. ОК, и така да е – но това важи за денем. Нощем всеки има нужда от тишина. Тогава почива психиката. Ако оставите нещо да бучи в стаята на детето, то спи неспокойно – респективно – расте неспокойно и става нервняк (ще ви се отблагодари като стане на 12 години 😉 )

И все пак – какво да гледат децата?

Каквото и да е, стига да е минало през вашата глава и вашето одобрение. Има огромен избор на детски филми – анимационни и игрални, които можете да изтеглите/купите/вземете назаем. Гледайте ги, осмислете ги и ако не са в разрез с възпитанието, което се опитвате да давате – пускайте ги за употреба.

Звучи ограничаващо, но не е. Така или иначе, като станат на 12+ години, децата ще гледат каквото си поискат. До 12- е момента да им създадете ценностна система и критерии, по които да преценяват, кое е приемливо и кое не.

Давам пример: Неподходящ за 12- е филм, в който момичета на 15- години се гримират, пушат и бягат от къщи.

(Такъв филм, с щастлив край, би бил подходящ и поучителен за 12+, защото ще имате подходящи думи и примери, с които да го обясните.)

Колкото и да ми е мъчно да го кажа – децата ни се възпитават и докато гледат телевизия. Децата се учат чрез подражание. Грижата и отговорността да подбера правилните (приемливи за мен и семейството ми) модели за подражание е моя. Затова – подбирам.

Някои детски предавания на CartoonNetwork са си направо забранени у дома, просто защото са грозни – като „Крави и пилета”, например.

Декстър също е забранен – за мен не е нормално да унижаваш и взривяваш сестра си. А у дома, всяко от децата ми си има сестра 😉

Децата ми разбират и приемат това. То им е обяснено внимателно, с техните думи, така че като попаднат на някое подобно предаване, изборът „това няма да го гледам” е техен, а не мой.

Дори да не ви се вярва сега, това развива отношение към естетиката у тях.

Не трябва да оставяте децата сами да си гледат филмите. Не и първите 1-2 пъти J После може (децата обичат да гледат много-много пъти нещо, което им е харесало– това също е основание подборът да е ваш 😉 ) Бъдете там, гледайте филма с тях, гледайте с техните очи, оставете детското у вас да надделее за два часа, запомнете усещането, с което ви е оставил филма, наблюдавайте реакциите на децата си (ако децата са на различна възраст, реакциите им ще са различни и разговорът след филма ще е различен), говорете, където е подходящо, анализирайте и коментирайте с тях, без да натрапвате мнение.

С риск да се повтаря, ще кажа: това се отнася за деца до 10-12 години.

Над 12 години, целта на подборът е малко по-различна.

Човешкото съзнание е неспокойно и търсещо. На 12-15 години, децата живеят на един своеобразен ръб – „между два свята”. Борят се с всичко и всички, и са склонни да оспорят всяка дума, ако е изречена от мама или тати, та дори и да е вярна. Има обаче послания, които трябва да им влезнат някак в главите, като например: „наркотиците са вредни”, „(безразборният) секс е неприемлив в тази възраст” и т.н. Има филми, които определено ще ви помогнат в тази битка. Но отново – не трябва да оставяте децата да ги гледат сами. Бъдете там, гледайте филма с тях, наблюдавайте реакциите им, говорете, където е подходящо, анализирайте и коментирайте с тях, без да натрапвате мнение.

Темата за „децата и телевизията” е подобна на темите за „децата и компютъра”, „децата и списанията” и т.н. Въпреки, че вече са ме обвинявали, че вижданията ми са „остарели и банални”, аз продължавам да отстоявам мнението си, че грешните/фалшивите модели за подражание, с които са пълни телевизията/интернет/списанията, са опасни за децата ни и биха могли да омаловажат и обезмислят усилията ни да им дадем възпитанието, което ни се иска. 

 

Posted by LeeAnn as Нашите деца и ние! at 4:00 PM EEST

15 Comments »

March 25th, 2009

Камъче #9¾: За възможностите…

Поискай и ще ти се даде… възможност!

Никой не ни дава нищо на готово – получаваш възможност да постигнеш желаното сам.

Ако поискаш любов – ще получиш възможност да обичаш и да бъдеш обичан.

Ако поискаш кураж – получаваш не 1 кг кураж на пакетчета от по 100 грама, а получаваш възможност да бъдеш силен и смел.

Ако съумееш да разпознаеш и използваш възможностите, само тогава ще получаваш това, което искаш!

За да разпознаеш възможността и да я използваш – трябва да си си я поискал правилно. За да си я поискаш правилно – трябва да имаш цел 😉

Големият успех се крие в дребните неща. 🙂

Поискай и ще ти се даде… възможност! Използвай всяка възможност сякаш е последна: отдай й се, обичай, бъди смел, следвай целите и желанията си до край. Само така много рядко ще ти се налага да се справяш с поражения.

Поискай победа. И ще получиш възможност да бъдеш победител. 🙂


Картинката е от ТУК.

Posted by LeeAnn as Философските ми Камъчета at 8:00 AM EEST

3 Comments »

March 22nd, 2009

«Хоро се вие, извива»`2009

За трети път Народно читалище „Димитър Динев” гр. София организира Национален фестивал за народни хорà „Хоро се вие, извива”.

Традицията е добра, в това спор няма.

Тази година, поради големия брой участници, фестивалът бе разделен в две части:

от 9.00 до 12.00 танцуват групи с над 40 участника.

от 12.00/12.30 до 17.00 танцуват с групи с до 39 участника.

Чановете се явихме с група от 43 чана, така, че пиша тези редове преди втората част на фестивала да е приключила.

Разделянето по признак «численост» се налага от ограничената вместимост на залата и е Някакво решение, но пък отнема от удоволствието да изгледаш всички групи. (Водещият ни помоли да си тръгнем, за да освободим място за хората и публиката от втората част (?!) – това оставям без коментар).

След представянето на клубовете от група І се проведе «Ръченично надиграване», а след него – хорца с жива музика, докато журито си измисли мисленето.

Вече със сигурност по сайтове и блогове ще се появи списък на наградените на фестивала, затова аз няма да се впускам в такива подробности. Едно нещо обаче няма да прочетете никъде другъде. И то е:

Тази година Чанове взеха най-важната и значима награда: признанието на способностите ни от ръководителите на другите клубове и възклицанията «вие сте най-добрите» / «наградата е ваша» / «ле-ле, тия жълтите са много добри», споделени волно или неволно от колеги-хороигралци и публиката.

Тази година Чанове отново оставиха в залата нещо от себе си: оставиха излъчване, еуфория, атмосфера, заразиха с настроение и стил, покориха с чар.

Това е възможно само по един-единствен начин и той определено не е подготовка в последната седмица или месец. Тайната е в постоянството! Постоянство и себепосвещаване в отглеждането на всяко чанче с любов и внимание, от малка, току-що проходила хлопка, до силен и уверен Чан.

Тайната е и в общуването: Чановете са семейство: Голямо, Жълто и Сплотено! Някой да се съмнява?


За тези, които не успяха да ни гледат на живо ще кажа:

Вече има и клипчета, но те едва ли могат да предадат пълното и завладяващо вълнение и избухването на публиката. Въпреки, че репетициите не бяха тайни и много от съигралците ни са виждали хорàта – Някои неща трябва да се видят и почувстват със собствените сетива!

(и ако си мислите, че го казвам, за да ви дразня – прави сте  😛 )

Ето, вижте сами:

Първото хоро, което изиграхме е торлашко и се нарича „Челе Уне”. Смисловото значение на това торлашко словосъчетание е нещо от рода на „Най-добрият”, „Първият човек”. Нали не мислите, че в това има нещо случайно 😉

 You need to a flashplayer enabled browser to view this YouTube video

 

Второто хоро е Селско. Ще кажа само едно нещо за това хоро: Две години танцувам, хорцата са ми в кръвта, Българската, но по това хоро разбрах, че съм не само Българин, а ШОП!

 You need to a flashplayer enabled browser to view this YouTube video


Отзвук от надиграването през 2007 г. и през 2008 г.

Posted by LeeAnn as Народни танци at 2:00 PM EEST

17 Comments »

March 20th, 2009

За екипността…

Пастирът не е част от екипа…

Той е лидер, не овца.

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 3:36 PM EEST

16 Comments »

March 18th, 2009

Съществуваш в мен…


 You need to a flashplayer enabled browser to view this YouTube video

 

Esisti dentro me
Il Divo

Il tempo non cancellera
il nostro amore restera
tra le mie braccia ti vorrei
nella mia anima tu sei

la vita non si fermera
e un nuovo sole nascera
non sai quanto ti vorrei
nella mia anima tu sei

Ancora tu
nella mia mente solo tu
chiudo gli occhi e pensa a te
perche esisti dentro me

ripenso al blu degli occhi tuoi
ma ormaai lontani siamo noi
tu sei la gioia che vorrei
nella mia anima tu sei

Nei miei sogni ancora tu
nella mia mente solo tu
chiudo gli occhi e pensa a te
perche esisti dentro me

Nei miei sogni ancora tu
nella mia mente solo tu
chiudo gli occhi e pensa a te
IO so solamente che
tu sei ancora dentro me.

 

Съществуваш в мен…

Превод: Afrodita

Времето няма да я заличи,
нашата любов ще остане,
ще те искам в обятията си,
ти в моята душа.

Животът няма да се спре
и едно ново слънце ще се роди
не знаеш, колко те желая
ти си в моята душа.

Защото съществуваш вътре в мен.

Защото съществуваш вътре в мен.

Отново мисля за синевата на очите ти,
но сега сме далеч един от друг,
ти си радостта, която искам
ти си в моята душа.

Моите сънища си само ти,
в моите мисли – само ти,
затварям очи и мисля за теб,
защото съществуваш вътре в мен.

Все още съществуваш вътре в мен.

Все още съществуваш вътре в мен.


П.П. Тази песен е доказателство, че и от елементарен текст, може да се направи страхотна песен.

Posted by LeeAnn as Гости, Любими стихове at 8:00 AM EEST

No Comments »

March 17th, 2009

welcome to the machine 03 …


Posted by NeeAnn as Фотодневник at 8:08 AM EEST

No Comments »

March 12th, 2009

Усмивки от старите ленти


You need to a flashplayer enabled browser to view this YouTube video

Всъщност, за да бъда съвсем искрена с вас, би трябвало да ви пусна песента два пъти, защото срещата ще бъде не след 10, а след 20 години!

Всичко завършило на 1 юни 1989 г. в хотел “Родина”. А започнало няколко години по-рано във 2ро ЕСПУ “Емилиян Станев”.

20 години! Изобщо няма да ви тормозя с прочувствени статии за това как времето безвъзратно си е отишло и т.н. (най-малкото, защото то никъде не е тръгнало и няма да ходи 😉 ) Ще направя друго: ще ви шокирам със снимки от абитуриенсткия си бал.

Моля: който се познае – да драсне два реда – в коментар или на мейла на приказката.

Който познае някого от снимките – също. Ако някой се сеща как да си открием учителите – също 😉

На който му се струва, че може би познава някой, който май познава друг, който като че ли прилича на някой от снимките – също 😉

Разрешено е само едно изключение: моля, не ми пишете, ако познаете мен 😉

Знам си телефона и ще дойда на срещата 🙂

Posted by LeeAnn as Реалността at 11:52 PM EEST

8 Comments »

March 10th, 2009

welcome to the machine 02 …


Posted by NeeAnn as Фотодневник at 8:08 AM EEST

2 Comments »

Формулата на ….

{[(07÷08.03.09)-(19.00÷01.30)/(230±20+1N+1W+1ID+1RD)+(10-12)]х50÷55=>÷4.44/10±5}

А, сега, де!  Опа-а! А така! Шашнах ли ви!

Който познае какво е това, печели награда! Е, сега! Не знам каква награда. Ще се договорим!

Да, формула е – всеки вижда. Но, каква?

Добре, де, просто е, но няма да ви мъча.

Това е формулата на последния Чановски купон!

Ее, сега и да я разказвам ли ще ме карате! Айде, от мен да мине 😉

 

{[(07÷08.03.09)-(19.00÷01.30)/(230±20+1N+1W+1ID+1RD)+(10-12)]х50÷55=>÷4.44/10±5}

 На 7 март, някъде към 18.30 ч., тълпи от обезумели хора започнали да се стичат към НДК. Към 19.00 обаче засвирила музика и тълпите се оказали безопасни… Е, почти. Към края на купона на НДК му скърцала арматурата, но това е друга тема 😉

 

(не му търсете края – няма го 😉 )

 Та, да не се отклонявам от формулата…

Празникът започнал към 19.00 и по непотвърдени данни на очевидци продължил до към 2.00 ч. на 08.03.2009 г. След това тълпите изчезнали, а НДК още се поклащало в ритъма на Ширтò.

Казват, че тълпата наброявала 230±20 души, в това число: една чисто нова група, с кодовото название „Ситроен”; двама влюбени, които скоро щели да станат семейство; една именичка; една рожденичка и 10-12 фотографа, които заедно изиграли има-няма 50-55 хорца (по няколко пъти).

Разбира се, от формулата липсват едно-две сиртакита, един Опас и още една-две тайни съставки 😉 Но пък, нали затова са формулите – за да са загадъчни 🙂

Съгледвачите докладваха, че една група от 10-15 човека продължили с танците чак до неприличния час 4.44, преди да се вразумят и да си ходят по домовете да спят, щурмувайки пиано-бар Синатра и благодарейки от сърце на всеки, който си тръгвал, за да освободи място за танцуване.

Следотърсачите, пък, от своя страна споделиха, че явно танцьорите хубавичко са се натанцували, защото по прахта по софийските улици още се забелязвали следи от изморени скарпини 🙂

И аз бях там.

И аз танцувах…

 


Снимките са на Емил Минев.

Posted by LeeAnn as Народни танци at 12:08 AM EEST

15 Comments »

March 8th, 2009

Осми март – празник на жената (или на провинилия се мъж ;) )

Тези от вас, които ме познават, знаят, че не считам осми март за празник в смисъла, който му придават масово хората: „Международен ден на жената”. Това ми звучи повече като „Втори шанс за провинилия се”.

Сигурно ще ме обвините в липса на романтичност и емоционалност, но ще сгрешите. Всъщност, нагласата ми да не приемам този ден за празник е именно защото съм романтична и емоционална и ако не се чувствам достатъчно жена през годината, един ден не може да компенсира липсата. За щастие, не ми се налага да празнувам осми март 😉 .

И все пак, донякъде приемам този ден единствено и само (евентуално) като ден на майката – ден, в който децата казват „Благодаря ти, мамо, за твоя топъл скут, за майчиното рамо, за майчиния труд. Благодаря ти още за ясния ми ден, за грижите ти нощем, когато бдиш над мен. За нежната закрила, за кроткия ти глас, за всичко, майко мила, благодаря ти аз!”

Преди няколко дни попаднах на статия на Пиеро, озаглавена „Да си женен…” Прочетох я и си помислих: „Ако повече мъже разсъждават така, на жените няма да им се налага да празнуват осми март”.

Пиеро се съгласи да я копирам за вас. Правя го с незначителни съкращения.

Приятно четене и честит празник, майки!


Да си женен…

Всеки има нощи, когато сънува кошмари и се буди рязко с леко подмокрен поглед и вижда една жена до себе си. Тази жена ще бъде там и когато усетиш полюцията, когато се събудиш с усмивка или просто се ставаш за работа. Целуни я…

Свикнал си простотиите ти да не се помнят много-много и не си даваш много зор да коригираш това. Е, на следващата Коледа ще има някой, който да се избъзика с теб. Някой който ще е с теб и следващата Коледа и помни „какво направи миналото лято”…

Хубавото на секса за една нощ е, че е набързо, за един път, без да искаш много-много, с презерватив (държиш мноооого) и на тъмно. Отвикни, защото другата седмица пак ще ти се прииска и ще трябва да се обърнеш към същия човек. Без презерватив и ще трябва да се доказваш.

Това, че ти слушаш Ронан Хардиман и Кланад, а тя Преслава и Ивана, не прави теб уникален и велик, а нея – не. Уважавай това, което уважава тя, защото когато Хардиман умре, тя ще е до теб.

Ти си имаш твое мнение, твой светоглед и смяташ, че това е Оста на света. Компромисът не е лоша дума, диалогът е хубаво упражнение, а навеждането на главата понякога не е символ на слабост.

Ти си Баща и умираш да покажеш колко много знаеш за Живота, Отношенията и Всичко Останало. Не, пич. Ти си родител и разклати млякото по-добре. Когато дъщеря ти или сина ти дойде при теб събота следобед, когато гледаш мач от „Анфийлд” с потна бира в ръка, зададе въпрос за нещо, което го интересува и ти…спреш звука и се обърнеш да отговориш, тогава си Баща. Сега изхвърли памперса, ако обичаш, че мирише.

Усещаш, че „Rehab” на Риана ти влиза по-надълбоко от нормалното? Това няма нищо общо с темата, но и на мен ми влияе адски силно. А и проверявам дали следиш какво пиша ….

Настроението ти сутрин е според агрегатното ти състояние – трезвен, пил, недоспил или недоспал, преучил или преГледал аниме снощи. И всичко се върти около това. Точно нищо не се върти около това. В 0630 като чуеш лекият напевен глас на дъщеря си, която си играе с чорапа или доловиш уханието на кафето, което ти се поднася с целувка, осъзнаваш, че Светът е Онова Нещо, което вече не се върни точно около Онова в горния абзац….

Усещаш, че мисълта ти тече на такива честоти, че няма как да бъде споделена? Усещаш, че чувствата ти са нещо объркани и не знаеш къде се намираш? Попитай! Бонус на това да си женен е, че винаги имаш Психолог/Приятел/Критик/Душеприказчик насреща си….


* Стихотворението е на Асен Босев.

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 3:54 PM EEST

18 Comments »

March 5th, 2009

Още по-изгубени в превода

Имаше навремето един виц за милиционери:

Разхожда се чужденец из София, вижда двама милиционери и спира да ги пита нещо.

Не знае на какъв език да ги подхване и почва да подпитва:
– Parlez-vous français? – пита човекът. Нашите мигат на парцали.
– Do You speak English? – пита човекът. Нашите пак мигат на парцали.
– Sprechen Sie Deutsch? – пита човекът, а нашите го гледат с отчаяние.

Човекът се отказал и си продължил. Единият милиционер, впечатлен и цъкайки с език, казал на другия:
– Трябва да учим чужди езици, да можем да се оправяме по света…
– А! Е тоя като знаеше чужди езици, та какво, оправи ли се?! – отвърнал другия.

Този виц беше в челната десятка на смешните неща, които спят някъде из паметта ми. До преди няколко дни.

Тогава разбрах за съществуването на нов език, който е комбинация от други два и се учи много лесно – с онлайн транслатор. Езикът е комбинация от китайски и английски, практикува се главно в Китай и носи звучното име „chinglish”.

За нас, китайските йероглифи са просто заврънтулчени картинки. Подозирам, че обратното също е вярно.

Затова писането на Chinglish е съвсем лесно за китайците – все пак те са измислили този екзотичен език: пишете в някой онлайн транслатор йероглифите и преписвате грозните чертички на табелата. И сте готови!

Ето и малко надписи за ваше забавление:

Докато се смеех на надписите, си мислех, че по-загубени в превода от китайците едва ли ще се намери, но като стигнах до последния надпис установих, че ако не знаеш китайски в Китай – спукана ти е работата 😉

 

Posted by LeeAnn as Смях до сълзи at 5:05 AM EEST

10 Comments »

March 4th, 2009

Честита Баба Марта

… със закъснение


Да сте бели и червени, румени, засмени!

Posted by LeeAnn as Фотодневник at 11:17 AM EEST

4 Comments »

March 3rd, 2009

welcome to the machine 01 …


Posted by NeeAnn as Фотодневник at 8:08 AM EEST

17 Comments »