Skip to main content.
December 30th, 2008

Цената…

Ценните неща си нямат цена…

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 9:55 AM EEST

5 Comments »

December 24th, 2008

Весели празници и уютна 2009 година!

Наред с пожеланията за топли, красиви и уютни празнични дни, искам да ви пожелая нещо и за идната година. Защото празниците ще отминат, а годината тепърва ще тропа на вратата ни. Но за да се сбъдне пожеланието ми, трябва да направите нещо и вие.

Съберете в шепи, шапки, кофи и кошове всичко хубаво, красиво, топло и щастливо, което ви се е случило през изминалата година.

Умножете го по 10 и го раздайте на света! Само така ще го получите стократно обратно.

Сега съберете в шепа разочарованието, мъката и неудовлетвореността, които са ви навестили през годината и ги скрийте някъде на тъмно и дълбоко, но достъпно място.

Не ги умножавайте и не ги раздавайте. Те ще стоят там и ще направят всичко хубаво, красиво, топло и щастливо, което получавате обратно да е стократно!

Същото направете и с мечтите:

Смелите си мечти раздайте на страхливите хора,

Безсрамните – на срамежливите,

Големите – на малките,

Детските – на порасналите,

Лудите – на нормалните,

И когато дойде време за вашите мечти, тези – раздадените – ще се върнат, за да ви бъдат крила!!!

ЖЕЛАЕМ ВИ ПРЕКРАСНА, МЕЧТАТЕЛНА, ЗДРАВА И УСТРЕМЕНА НОВА 2009 ГОДИНА!

Lee&Nee Ann

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 11:41 AM EEST

9 Comments »

December 22nd, 2008

night lights 01 …


Posted by NeeAnn as Фотодневник at 11:35 PM EEST

8 Comments »

December 19th, 2008

flamewars v3.0 …


flamewars & passion

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 10:10 AM EEST

4 Comments »

December 16th, 2008

Звънтяща равносметка

Обичам равносметките. Но не толкова, защото показват истинското ни място като човеци и истинското значение на дребни неща като взаимопомощ, толерантност и разбирателство, на които хората обикновено забравят да отдават внимание, а заради нещо друго. Равносметките се правят в най-хубавото време в годината – когато наближи Коледа!

Какво по-хубаво от това да правиш равносметка, докато танцуваш. Ти и още 220 души около теб. И не само те. А и още малко във Варна. Това е времето, в което спирам да се чудя откъде извира енергията, с която Милена и Коце ни захранват цяла година. Това е и времето, в което благородната ми завист обува скарпини и се смесва с танцуващата тълпа Чанове, за да срещне щастливите погледи на Милена и Коце, когато целият им труд е пред очите им и … смело танцува четворно на музика за Старо банско… Това последното, май не трябваше да го споменавам 😉 Но то най-добре описва това, което се случва на всяко Чановско тържество – веселие и само веселие! Душата като не трае, краката и да не слушат – кой ти гледа 😉 (Зоркият поглед на Милена не се брои 😉 )

Трябва да си призная, обаче, че описването на подобни тържества на клуба става все по-трудно и по-трудно. Как да намериш думи за нещо, което може само да се изтанцува!

Добре, че Милена и Коце са изобретателни и всеки път внасят по нещо ново в празника. В Банско беше надиграване (който беше – помни), а сега беше нещо като игра-изпит: Едни мъже се качваха на едно кръгло нещо и се опитваха да се задържат върху него (бел. на Милена: «нещото» се казва «Шиник»), а едни жени се опитваха да пеят, но само една наистина успя: Ели от начинаещата група. Ели, искрени поздравления отново! (другите смели дами да не ми се сърдят, аз и толкова не мога, но Ели бе впечатляваща!!!)

Мда, имаше и торти. Но защо ги даваха даром, а не срещу задачка-закачка – така и не разбрах.

Дядо Коледа пък дойде без подаръци, но не пропусна да превърне някои Чанчета в Еленчета. Как избра на кого да забоде рога – няма да коментирам 😉 Всеки да си признава пред когото трябва 🙂

По същото време и «колегите» от Чанове-Варна празнуваха. Дано им било весело поне колкото на нас. Не успяхме да се организираме и да си направим жива връзка с видео, но следващия път и това ще стане. 

А дотогава: тичайте в галерията, защото и най-лошите снимки говорят повече от най-добрите думи!

——

П.П. Снимки в статията: Марианка. (която също беше на купона, но се скатава и не пише 🙂 )
Още снимки – в галерията на Чанове.

Posted by LeeAnn as Народни танци at 10:03 AM EEST

13 Comments »

December 15th, 2008

flamewars v2.0 …


flamewars ...

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 2:14 PM EEST

16 Comments »

murphy’s 21 …

ЗАКОН НА ПУДЪР:
Всичко, което започва добре, свършва зле;
Всичко, което започва зле, свършва още по-зле.

Posted by NeeAnn as Мърфизми at 9:09 AM EEST

6 Comments »

December 12th, 2008

murphy’s 20 …

ВТОРИ ЗАКОН НА КОМЪНЪР ЗА ЕКОЛОГИЯТА:
Нищо никога не се разминава.

Posted by NeeAnn as Мърфизми at 9:09 AM EEST

No Comments »

December 11th, 2008

За какво служи любовта?

You need to a flashplayer enabled browser to view this YouTube video

À quoi ça sert l’amour ?

Paroles et Musique: Michel Emer 1962
note: duo: Edith Piaf et Théo Sarapo

A quoi ça sert l’amour?
On raconte toujours
Des histoires insensées.
A quoi ça sert d’aimer?

L’amour ne s’explique pas!
C’est une chose comme ça,
Qui vient on ne sait d’où
Et vous prend tout à coup.

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Chansons / Преводи на френски песни at 3:51 PM EEST

8 Comments »

December 10th, 2008

Думи, думи…

You need to a flashplayer enabled browser to view this YouTube video


Paroles, paroles

by Dalida 

A.Delon:
C’est étrange,
je n’sais pas ce qui m’arrive ce soir,
Je te regarde comme pour la première fois.

Dalida:
Encore des mots toujours des mots
les mêmes mots

Je n’sais plus comment te dire,

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Chansons / Преводи на френски песни at 7:59 PM EEST

12 Comments »

December 9th, 2008

Какво е да си родител?

Да си родител е отговорност и предизвикателство и едва ли има много хора, които да оспорят този факт.

Някои хора стават родители внезапно, преди да са се осъзнали, че го искат и се учат на това ново поведение „в движение”.

Други пък искат да станат родители, но се оказва, че не са си представяли родителството точно така, а именно – едно парченце месенце да те командва денонощно.

Трети са доволни от това, което се случва, защото е близо до очакванията им.

Четвърти не искат да стават родители, но като станат, толкова им харесва, че чак се пристрастяват и искат още.

Пети пък категорично отказват да създадат семейство. Живеят си на „семейни начала”, заблуждавайки себе си, че относително постоянния партньор и приблизително сериозната връзка значи „семейство”. (разбира се, има изключения).

Шести пък, освен че стават родители внезапно, не го и искат и се чудят „какво да правят”. Резултатите обикновено са близки до фаталните за детето.

За мен, към тази група спадат хората, които захвърлят децата си на грижите на някой друг. Този „някой друг” пък обикновено се оказва държавата, която е безпомощна да се справи с каквато и да е отговорност, особено в частта с децата. Държавата създава „домове” (разбирай изоставени, безинтересни за реститутите и инвеститорите, сгради), пълни ги с деца, на които веднага лепва етикета „в неравностойно положение” и чака да дойде Коледа, за да ни напомни през всички възможни медийни канали какви зверове сме ние, тия, дето имаме собствен дом, деца, работа и топла супа…

Винаги когато наближи Коледа и започнат „рекламите”, подивявам от безпомощност, защото не вярвам, че това, което отделям от семейството си, за да изпратя на посочените сметки, отива там, където аз смятам, че го изпращам.

Всеки човек, не само когато е дете, има нужда от целогодишна грижа и внимание. Все едно да ми предложите съпруг и приятели само по Коледа, като награда за това, че още съм жива и дишам! Обичам Коледа, но не обичам коледното спекулиране с човешките емоции.

Ако ще се грижиш за дете – прави го целогодишно. Не, няма нужда да осиновяваш дете. Дори да е по силите ти да отгледаш (още едно) дете, държавата е създала необходимите спънки, това да не може да се случи.

За щастие, има и още един вид родители. За тях научих подробности скоро, благодарение на една покана от Калина.

Тези родители са от един много много особен вид: Те са SOS майки!

Това са жени, които „работят” като майки в SOS детски селища и отглеждат семейство от 10-13 деца на възраст до около 14 години! Това са жени, преминали през специално обучение, издържали съответните изпити и отказали се от собствен съпруг и деца, за да „работят” като SOS майки.

Аз съм майка. Знам какво означава да отглеждаш собствените си деца, тези, които носят твоите гени и в тях са кодирани част от твоите недостатъци и добродетели. Знам какво означава във всяка секунда да си на разположение, да си „в час” с всички тревоги, вълнения и мечти на децата си, знам каква е отговорността при възпитанието им, ако искаш от тях да пораснат Хора. Знам. И това ме изпълва с още по-голямо възхищение и уважение към тези SOS майки! Поклон!

След като Калина ме удостои с честта и ме покани да участвам в написването на „Приказка без край” за децата от SOS Детски селища България, се поинтересувах какви са другите възможности да се помогне на тези деца.

Приказката си е приказка, но сиренето е с пари (ако си позволя да перефразирам). И тогава открих нещо, което наистина ми допадна: възможността да се помага целогодишно и увереността, че парите отиват точно там, където си ги изпратил, бликаща от щастливите детски очи.

Ако искате да разберете как да сте полезни целогодишно, заповядайте тук: http://www.sosbg.org/

Много от хората, с които говорих, ме апострофираха по следния начин: „тези деца изглеждат добре и нямат нужда от нашата помощ. По-добре да ги дадем на някое помощно училище…”. Вероятно и вие си мислите така. Да, но тези деца изглеждат добре, именно благодарение на нашата помощ и отчасти на това, че SOS селищата в България не са държавни. Защото всички знаем как изглеждат държавните „домове” – по-зле от мечешки резерват!

Разбира се, аз оставям преценката на всеки един от вас.

Аз избрах: Ще бъда SOS семеен спонсор, за неограничено време напред.

Весели празници!

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Нова надежда at 10:15 AM EEST

11 Comments »

murphy’s 19 …

ЗАКОН НА МЪРФИ ЗА ТЕРМОДИНАМИКАТА:
Под налягане, положението се влошава.

Posted by NeeAnn as Мърфизми at 9:09 AM EEST

1 Comment »

December 8th, 2008

Забравена реалност

Автор: Дяволчето Фют

Как искам да забравя реалността!
Как искам да съм като малките деца!
В реалността забравена
Лежи лъжа от сладолед направена.
Сладоледът се топи
И лъжата се разкри.
Неприкрита тъга
И виелица една.
Викове и крясъци.
Стенания и плясъци.
Доверие разрушено
В сърце съкрушено.
Таз реалност искам да забравя.
За таз реалност искам да нехая.
Лъжата искам аз да залича.
И някак си да спра плача.
Да намеря радост
и да забравя тая пакост.
В реалността забравена
лежи кавга недоизказана
За нея си спомням аз
и започвам да плача в захлас
Умът си аз напрягам
и реалността забравям
И с усмивка на лице
не плаче моето сърце.

Posted by LeeAnn as Малки гости at 12:10 PM EEST

8 Comments »

December 6th, 2008

Никулден` 08


Честит имен ден, Ники!

Posted by LeeAnn as Реалността at 1:06 PM EEST

7 Comments »

murphy’s 18 …

ЗАКОН НА САЙМЪН:
Всичко сглобено рано или късно се разглобява.

Posted by NeeAnn as Мърфизми at 9:09 AM EEST

4 Comments »

December 4th, 2008

Убийствена красота


Update 5-Dec-2008

Никой от вас не изропта, че словосъчетанието „убийствена красота” прилича на  оксиморон. Това ме навежда на мисълта, че и вие като мен, мислите, че не е.

В природата често се случва най-красивите явления и видения, в т.ч. човеци 😉 , да са най-опасни и да са склонни и способни да убиват, и то не само в преносния смисъл на думата.

Облакът, който виждате на снимката наистина е убийствено красив. И в прекия, и в преносния смисъл на думата. В преносния, защото когато го видиш, дъхът ти буквално спира от възхищение, а красотата му се мени толкова бързо, че не смееш да отместиш поглед от него. Стоиш като вцепенен и ако нямаш фотоапарт в ръцете си в момента – и снимки няма, защото забравяш да отидеш и да го намериш.

Облакът е убиец, в буквалния смисъл на думата, защото това е Cumulonimbus: Кралят! Спокоен и красив отдалеч и отвън, Убиец отвътре и отблизо.

Убийствената красота обикновено е измамна 🙂 и често е съпроводена от зрителни измами – гледаш го красиво, спокойно, добро, пък то…

Та, за зрителните измами исках да ви разкажа. И най-вече за тези във въздуха. И двата парапланера на снимката са между мен (фотоапарата) и облака! От мен са на около 1-2 км, а от облака са на около 10-15 км. Няма крило отгоре, както се зачуди Гери в коментарите. За да е отгоре крилото, това означава, че се е качил над облака или с други думи на 7-9 000 м височина. Това е невъзможно, защото в общия случай парапланерист може да се качи до базата на облачното развитие – т.е. до мястото, от което започва този облак. За да мине над него, трябва облакът да го е засмукал и изплюл отгоре. Никой не си причинява такова нещо съзнателно. А ако то се е случило, крилото в никакъв случай не изглежда така. 🙂

Истината е, че и двата парапланера бягаха от облака и бързаха да кацнат на поляната в Сопот.

В небето често се случват зрителни измами. Те се дължат на това, че ориентирите, с които окото е свикнало да борави, за да определя разстояния и височини, горе ги няма. Когато си във въздуха, около теб няма сгради и дървета, които да са относително неподвижни и спрямо които да сравниш.

(Разбира се, имам предвид хора, които не летят активно, а се возят за първи-втори път. И това, както и всяко друго нещо, се учи.)

Затова трудно се преценява на око височината на която летиш, за скоростта пък да не говорим. Понякога дори посоката, в която летят останалите, не може да се прецени. Случвало ми се е да ми се струва, че някой лети назад, което е невъзможно 🙂 Измамата се дължеше на това, че аз се движех по-бързо от този някой (все пак парапланер-тандем лети по-бързичко), а той на всичкото отгоре беше по-близо до склона, т.е. по-близо до стабилен ориентир 😉

С други думи: И в природата, както и в живота, нещата често не са такива, каквито изглеждат и трябва да слушате сърцето, а не очите си 😉 а Небето е истински извор на мъдрост и вдъхновение!

Наслаждавайте му се и се учете от него! И ако срещнете някой, с очи, вперени в облаците – влезте му в положението и му подайте ръка, да не падне по стъпалата 😉

Posted by LeeAnn as Облаци, Фотодневник at 4:44 AM EEST

12 Comments »

December 3rd, 2008

murphy’s 17 …

АКСИОМА НА УИНГО:
Всички закони на Финегъл може да не бъдат вземани под внимание,
в случай, че се усвои простото умение нещата да се правят без да се мисли.

Posted by NeeAnn as Мърфизми at 2:40 PM EEST

No Comments »

Странности 5

Познай какво е това 🙂


 

Posted by LeeAnn as Фотодневник at 8:55 AM EEST

16 Comments »

December 2nd, 2008

Dove clouds


Posted by LeeAnn as Облаци, Фотодневник at 2:40 PM EEST

16 Comments »

December 1st, 2008

Какво ме прави щастлива?

Тия дни на блог-хоризонта се появи поредната игра – „награда”. Обичам награди, ама за това – после. Обичам и изненади.

Имах честта и удоволствието наградата да ме изненада в Ничията земя на Вили, където се отбивам за почивка. Благодаря ти, Вили!

Но тъй като нашият блог е различен с това, че е създаден от две много различни души, които една без друга нямаше да са това, което са заедно, аз мога да поема щафетата само от свое име, а на вас не ви остава нищо друго, освен да се молите… на NeeAnn, за да се включи и той 🙂


 Естествено, правилата са толкова прости, колкото и сложни.

Трябва да изброя шест (що пък точно 6?) неща, които ме правят щастлива и шест блога, които чета/следя/харесват ми/усмихват ме/провокират ме и т.н.

Шест? Хм.

В шестте неща, които ме правят щастлива няма да включа децата и съпруга си, защото те са и началото, и края, и цялата Вселена – без тях нямаше да ме има и мен, без мен – и тях 😉

Няма да включа и приятелите си – хем защото и те са нещо не чак толкова обикновено, че да се сдобият с номер, хем да ми остане повече място за изброяване 🙂

Шест неща, които ме правят щастлива:

  1. Думата „ХАЙДЕ!” и възклицанието „Опааа!”.
  2. Ниските облаци и чувството да съм горе.
  3. Мислещите хора.
  4. Неочакваните подаръци (хубавите изненади).
  5. Звуците на Саксофон.
  6. Камбани, които бият за празник.

Шест блога, различни един от друг, но каращи ме по свой начин да се чувствам добре (уютно/спокойно/топло/усмихнато) или просто различно:

  1. Гери
  2. Astilar
  3. Амелия
  4. Лидия
  5. Стела
  6. Евгени Динев

Старая се да не се повтарям и да не прекалям с изброяването, за да не развалям играта, така че не ми се сърдете, ако ви няма 🙂

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 1:11 AM EEST

15 Comments »