Skip to main content.
November 29th, 2008

Дума

Автор: Дяволчето Фют

Толкова е трудно да намериш Дума,
Която да не може да се изтрие с гума.
Дума, толкова добра,
Че всичко да казва сама.
Дума да откриеш една
И така да прави Tя,
че тъгата не да скрива,
А да я отмива.
Да бъде ведра и щастлива
И всичко да осмива.
Своята Дума аз открих
И на Нея посветен е този стих.
Думата, която успя
Да завърти отново Света,
Когато Той се бе спрял за миг,
За да чуе тоз отчаян Вик.
Той дойде от тъмнина,
Но търсещ светлина.
Викът видя Думата да се разхожда
И започна с поглед Той да я пробожда.
Огледа Я за недостатъци подозрително,
Ала всичко, което откри бе незначително.
Тогава Той се приближи,
А Тя Го погледна с нежните си очи.
Той видя тази светлина там,
Която не бе успял да открие сам.
Викът се почувства толкова щастлив,
Че извика „Своята Дума открих”.
Такава Дума имам си и аз,
Но няма да Я кажа на глас.
Аз имам своето вдъхновение
Да напиша стихотворение,
Когато светът не се върти.
Ами ти?

Posted by LeeAnn as Малки гости at 10:00 AM EET

8 Comments »

November 28th, 2008

Clouds over the city


(Cumulonimbus Mammatus)

Posted by LeeAnn as Облаци, Фотодневник at 11:10 AM EET

20 Comments »

November 26th, 2008

Самоучител-ИМИТАЦИЯ по български народни танци

Днес на пазара излиза поредното доказателство, че в нашата мила Родина правила няма, права – като че ли също, особено авторски такива.

Доказателството е поредната кражба на чужди усилия и труд, имитирани дословно. Днес излиза имитация на самоучителя по български народни танци, създаден преди година от Милена и Костадин Господинови – хореографи и собственици на клуб „Чанове” и продуцента Борислав Славов.

Имитаторският диск ще се разпространява с вестниците „24 часа” и „Труд” – същите тези, които преди две години и половина решиха, че правата за разпространение на Елин Пелин, Йовков и още колоси на българската литература са само техни и незрящите деца нямат право да ги слушат, изтеглени от сайта на Виктор „Без монитор”.

Следващата статия е реакцията на Милена и Коце по повод на имитацията. Вие ще си я прочетете сами, а аз ще добавя още нещо за ваша информация:

Гледах първия диск сутринта. Имитацията и наподобяването са фрапантни и нахални. Аз разбирам, че дисковете на оригиналния самоучител са отлично попадение и са най-доброто, което може да се направи, но това че не можеш да измислиш нищо по-добро, не значи, че трябва да копираш вече популярен продукт.

Радвам се, че обложката е различна и със самия си външен вид навява асоциация за некачествен продукт. Вътре също не е по-добре.

Оставям ви със статията, а Милена и Коце поздравявам за проявеното достойнство и сдържана и премерена реакция


Преди 2 години, ние, Милена и Костадин Господинови, хореографи на клуб Чанове, в процеса на своята работа стигнахме до убеждението, че хората имат нужда от самоучител по български народни танци, за да могат да се докоснат до своята същност и традиции, да могат и в своя дом да имат помощник, който да им помогне да научат и танцуват красивите и необикновени български хора. Във време, в което културата беше в застой и никой не рискуваше да влага в нея, нямаше кой да ни подкрепи и помогне да осъществим тази наша идея. Съдбата обаче ни се усмихна и ни събра с един голям българин на име Борислав Славов, който реши да инвестира в нас и начинанието ни, независимо от резултата.

Дълго мислихме кои да бъдат българските хорà, които да представим и обясним в Първия Самоучител по български народни танци на DVD. Влагайки много труд и професионализъм, ние създадохме сценария, методическата последователност и техническа схема на показване на хорàта, така че крайният резултат да бъде разбираем за всеки желаещ да се научи да танцува.

Събрахме екип от танцьори, оператори, режисьор, гримьор и сценични работници и на 2 ноември 2007 г., този самоучител стана факт! На вниманието на българите и приятелите на България, предложихме завършен продукт, който да обогати знанието им за българското танцово изкуство и фолклор.

Днес, още една година по-късно, с огорчение споделяме, че некоректни наши колеги решиха да се възползват от нашия труд и идея и нагло имитираха нашия самоучител по български народни танци:

Ивайло Вълков – „хореограф” на имитацията на нашия самоучител, участвал в снимките на оригиналния самоучител – без висше хореографско образование, от скоро танцьор във „Филип Кутев”.

Десислав Йочев – участвал в снимките на първия самоучител, участвал в снимките на втория самоучител, подписал за това съответния обвързващ договор, като по същото време участва и снимките на имитацията на самоучителя, разпространяван с вестниците „Труд” и „24 часа”.

Тянка Иванова – участвала в снимките на първия самоучител, участва и в имитацията на самоучителя.

Проф. Д-р Елена Кутева – съдейства и спомага за създаването на оригиналния самоучител, като предоставя под наем костюми и съгласие за участието на танцьори от “Филип Кутев”. По подобен начин спомага и имитаторите.

Имитацията засяга всички детайли на нашия труд: обясненията на хорàта, начинът на показване, техническите средства и визия, начинът на заснемане, костюми, методиката за направа на самоучителя като цяло.

Министерство на културата, което регистрира нашия оригинален продукт и би трябвало да защитава нашите авторски права и тези на изпълнителите, с лекота регистрира и имитациите, без да си направи труда да провери съответсвието на двата продукта, създавайки по този начин предпоставка за легално нарушаване на авторските ни права.

Имитацията се разпространява от вестниците „24 часа” и „Дневен труд”, чрез подвеждаща реклама:

Хореографите на този продукт  Ивайло Вълков и Дима Тодорова, не са хореографи на ансамбъл „Филип Кутев”.

Използваната музика е авторска, а не е част от „златните записи” на ансамбъл „Филип Кутев”.

В името на нашите лоялни приятели, ние ще потърсим правата си по съдебен ред, вярвайки, че в тази държава все още има място за талант и професионализъм.

Имитациите обикновено са до време и успехът им е под съмнение.

Ние, обаче, ще продължаваме да работим със същата любов и ентусиазъм за вас, истинските ценители на българкия фолклор и традиции.

За вас вече е готова втората поредица от DVD Самоучителя по български народни танци, съдържаща нови 20 български народни хорà, с която ще ви зарадваме около Коледните празници.

Милена и Костадин Господинови

Posted by LeeAnn as Култура, Народни танци at 2:32 PM EET

30 Comments »

November 24th, 2008

Старо Банско в Бъндеришка Бъчва

Чудите се какво е това ли? Не се чудете, ще ви кажа. Това е изречение-обобщение на съботния купон на Чанове в Банско.

Как така ли? Обяснявам:

Когато си в Банско, правиш като банскалии – танцуваш Старо Банско до откат 😉

Танцуваш го в механа „Бъчвата” в хотел Бъндерица.

Така и не разбрах какво значи „Бъндерица”, но каквото и да е значело досега, вече не значи същото. „Бъндерица” вече е кодово название за весел Чановски купон. Сигурна съм, че и за собствените на хотела, думата „Чанове” вече не значи само „хлопки”.

Въпреки, че традиционните Чанови събирания следват свой си, неписан сценарий, всяко събиране е уникално и неповторимо и оставя много и специални спомени.

Както обикновено се събрахме над 100 човека от всички групи на клуба. Приятно изненадана съм, че имаше много хора от начинаещите, които участваха в надиграването. Да, този път си организирахме вътрешното надиграване. Много добра надпревара – всички побеждават от името на Чанове и всички награди си остават за нас. Някои пиха от наградата, други се къпаха с нея 😉 , но това е една друга тема – там думата имат фотографите 🙂

Едни от най-ярките спомени от това събиране обаче за мен ще остане изпълнението на Коце и Мариан на хорцето Опас!

Ле-ле! Как ще ги научим тези чупки – не знам 🙂 Добре, че го има в самоучителя, защото от сега знам, че ще трябва да си се кълча сама с огледалото, докато го докарам…

Най-най-хубавото на събирането, обаче е, че е тази сутрин и цялата следваща седмица-две, ще учудвам околните с внезапните си и (уж) неоправдани усмивки, с които съм се заредила в събота 🙂

П.П. Снимките в статията са на Емил Минев, заедно с правата върху тях.

Posted by LeeAnn as Народни танци at 6:06 PM EET

8 Comments »

November 23rd, 2008

Живот на скорост

Идеалният ден започва с 15 минутно излежаване след 10-часов непробуден сън. Държа да ви обърна внимание, че за начало на съня се счита моментът, в който не чувате, че децата се въртят в леглата си, съпруга ви хърка до вас, а бабата отдолу печели бързи пари по телевизора.

Та, като отворите очички след 10 часа сън, не ви остава нищо друго освен да свикнете с мисълта, че трябва да ставате и някакси тази мисъл да стигне до крайниците ви. Обикновено 15 минутки са достатъчни, но ако сте спали по-малко, ще ви трябва повече време за събуждане. Или с други думи:

Събуждане: 15 минути

Кафе и закуска: 1 час е съвсем приемлив като продължителност, за да се насладите достатъчно и на двете 🙂

Приготвяне за работа или друго занимание навън: поне час. Може и час и половина. Добре: компромисен вариант: Час и 45 минути и нито секунда по-малко!

Отиване на работа: 30 минути стигат. После става скучно.

Работа: 4 часа на първо време

Обедна почивка: 2 часа

Работа: 4 часа и на второ време. Трябва и да се работи, няма как. 🙂

Прибиране от работа или отиване другаде: 30 мин, не повече – пак заради скуката 🙂

Танци, театър или друго приятно за духа и тялото занимание – заедно с прибиране у дома: 3 часа.

У дома: преглеждане уроците на децата, споделяне как е минал деня и анализ на синините и душевните травми: 2 часа

Готвене, чистене, подреждане, подготовка за следващия ден, сервиране на вечеря, миене чинии: 3 часа

Време за баня и книга: 2 часа

Лягане в леглото и подготовка за сън, в т.ч. други занимания: 2 часа

Непробуден сън: както вече обясних: 10 часа

Горното разпределение се отнася за работен ден. За неработен ден ще отпаднат часовете работа, но ще бъдат заменени с часове за семейството и приятелите – излети сред природата, парапланеризъм, зимни кънки, плаж – в зависимост от сезона 🙂

Излиза, че идеалният ден е дълъг 36 часа, което значи, че така предоставените ни за използване 24-часови дни са недостатъчни. Но тъй като едва ли някой ще успее да разпъне денонощието до желания от мен размер, се налага да живеем три пъти по-бързо, за да успеем да набутаме 36 часа в 24 и правим всичко, което трябва и което ни харесва.

Това звучи трудно, но е лесно и просто: трябва да се ядосваме три пъти по-малко и да се усмихваме три пъти повече 🙂

Усмихвайте се!

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 6:12 PM EET

17 Comments »

November 22nd, 2008

one year later …


Posted by NeeAnn as Фотодневник at 2:01 PM EET

43 Comments »

November 21st, 2008

Ден на (християнското) семейство

Според православната църква, днес е Денят на християнското семейство.

В заглавието сложих «християнското» в скоби, защото мисля, че всеки, който счита семейството за ценност може да празнува. Не е нужно да е християнин.

Не е важно на каква религия се кланяш, а какви ценности изповядаш.

Този ден винаги е съществувал в календара, но до преди 19 години беше забранен, а в последните 19 години го замениха с филми за пуйки с термометър в задника и разкази за това как американците си благодарят или се правят на страшни…

Аз не съм твърде набожна, имам си собствена философия за Живота, Вселената и всичко останало, но считам семейството си за безценно и на този ден винаги ми е топло и уютно на душата. Отбелязвам го с прибиране навреме от работа, някое вкусно десертче (може и десерт-експеримент), вино и тишина 🙂

Честно казано, ако този ден беше популярен и някой носеше подаръци, бих заменила Коледата с него 🙂 И не само Коледата – а и всички новоизникнали модерни празници като св. Валентин, Хелоуин и т.н. (не че ги празнувам…)

Та, ако считате децата и половинките си за безценни – кажете им го днес 🙂

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 1:48 PM EET

12 Comments »

November 20th, 2008

Момичето, което…

Автор: Дяволчето Фют

Тя е, която всички познават.
Тя е, която всички поздравяват
Момичето, което утешава и разсмива.
Момичето, което сдобрява и разбира.

Момичето, с което всеки обича да спори
И се надява тя да му отговори.
Защото тя слага смях във всяка дума.
Смях, който не можеш да изтриеш с гума.

Когато си тъжен – нея молиш за съвет.
Но, не мислиш ли, че е вече неин ред?
С нея винаги можеш да се пошегуваш.
А някога питал ли си я „За какво тъгуваш?”

Виждал ли си мъката зад нейната усмивка?
Виждал ли си как тя сълзите си стиска?
Искала ли е душата си да излее,
Когато в сърцето й пойна птица пее?

Птицата, пред която може да е себе си.
Пред която може да каже проблема си.
Ти си тази птица добра.
А аз съм момичето, непоказващо тъга.

И истината виждаш ти във мен.
Момичето, което виждаш всеки ден.
Тя не е просто добра.
Тя има дълбока душа.

Не момичето, което рисува дъга,
А момичето, което рисува тъга.
Не момичето, което пише за забавление,
А момичето, което пише за отегчение.

Птицата запява
И на момичето помага
Усмивката да си върне на лицето
И отново да бъде момичето, което…

Posted by LeeAnn as Малки гости at 9:46 PM EET

6 Comments »

November 19th, 2008

night visions 11 …


Posted by NeeAnn as Фотодневник at 1:05 PM EET

9 Comments »

November 18th, 2008

Гатанка

Текстът по-долу бе замислен като стихче, но реших, че е много скучно аз да пиша, а вие да четете, без да си давате съвсем никакъв зор.

Затова смених някои неща и го превърнах в гатанка.

Що е то?


То е нещо, от което
умните оглупяват,
а зрящите ослепяват.

То е нещо, от което
слабите заздравяват,
а силните отмаляват.

То е нещо, което
не можеш да имаш „почти” –
то или е студено, или гори.

То е нещо, което
можеш да получиш даром,
но не можеш да вземеш насила.

То е нещо, което
можеш да дадеш на друг,
без достатъчно за теб да има.

То е нещо, което
няма стойност,
но за него всеки
плаща цена.
 

Що е то? 🙂

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства в рими at 1:23 AM EET

32 Comments »

November 17th, 2008

Libertà


 You need to a flashplayer enabled browser to view this YouTube video


Libertà
by Pep’s

Tu sais qu’il y a un bateau qui mène au pays des rêves
Là où il fait chaud, où le ciel n’a pas son pareil
Tu sais qu’au bout d’ cette terre
Oh oui les gens sèment
Des milliers d’graines de joie où pousse ici la haine
On m’avait dit p’tit gars
Là-bas on t’enlève tes chaînes
On te donne une vie
Sans t’jeter dans l’arène
Comme ici tout petit après neuf mois à peine
On te plonge dans une vie où tu perds vite haleine
Alors sans hésiter
J’ai sauté dans la mer
Pour rejoindre ce vaisseau
Et voir enfin cette terre
Là-bas trop de lumière
J’ai dû fermer les yeux
Mais rien que les odeurs
Remplissaient tous mes voeux
{Refrain:}
I just wanna be free in this way
Just wanna be free in my world
Vivere per libertà
Vivere nella libertà
Alors une petite fille aussi belle que nature
Me prit par la main et m’dit : “Suis cette aventure”
On disait même, oh oui que la mer l’enviait
Que la montagne se courbait pour la laisser passer
Elle m’emmena au loin avec une douceur sans fin
Et ses bouclettes dorées dégageaient ce parfum
Qui depuis des années guidait ce chemin
Ton chemin, mon chemin, le chemin

{au Refrain, x2}

Pour arriver enfin à ces rêves d’enfants
Qui n’ont pas de limites comme on a maintenant
J’ai vu des dauphins nager dans un ciel de coton
Où des fleurs volaient caressant l’horizon
J’ai vu des arbres pousser remplaçant les gratte-ciels
J’ai vu au fond de l’eau une nuée d’hirondelles

{au Refrain}

 

Posted by LeeAnn as Парапланери(зъм) at 2:50 PM EET

3 Comments »

November 12th, 2008

За днешната вяра…


 – Пишеш брилянтно, мойто дете,
И всичко написано до тук е добре,
Но трябва да пишеш за вярата,
която от душата извира,
за вярата, която отвътре напира
и която те кара без спир да летиш…

Напиши за вярата,
която те кара да галиш тревата,
напиши за небето,
за снега,
за цветята…

Напиши, че с вяра
различно слънцето грее,
и в различно синьо
морето синее…

Напиши и за другата вяра,
тази, която те кара,
с усмивка да започваш деня,
и тази, която те държи будна,
когато те надвива съня.

Напиши за тази,
с която децата растат,
и за тази, която им даваш,
когато тръгнат на път…

Напиши за вярата на малкия човек,
онзи, дето продава сладолед,
но не за да печели пари за храна,
а за да вижда усмивките на малките деца…

Напиши и за вярата на големия човек,
онзи, който управлява самолет,
но не защото е покорил цялото небе,
а защото само там е отново дете…”

– Да, отвърнах, на теб ти е лесно,
да кажеш „Браво, ти можеш, пиши”,
… но седнах да мисля…

Вярата, това е когато…
Вярата, тя е…
тогава…
и там…

А сълзите напират,
защото думите,
които излизат
не са тези,
които чакате вие сега.

Как описва се вяра?
С букви и думи?
Не става!
Вяра се рисува с дъга!

Скритата вяра умира,
превръща се в празна тъга.
Все едно да вземеш моливите на детето
и да искаш с черно
да оцвети в синьо небето.

Вяра се дава!
Но сега,
ще питаш пак,
как?

Просто така!
Само трябва да се научиш
да цениш
протегната ръка!

Вдигам очите нагоре,
и смутен погледът среща
върху корица стара
на Вапцаров лика,
който сякаш ми се смее отсреща
и ми казва „Момиче, пиши!
Вяра има у всеки,
ти само им го напомни!”

– Прав си, му казвам, прощавай!

Аз вяра имам!

А ти? 

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства в рими at 8:33 PM EET

37 Comments »

November 10th, 2008

night visions 10 …


Posted by NeeAnn as Фотодневник at 9:09 AM EET

14 Comments »

November 8th, 2008

Хората или Сурикатите

Или с други думи: Сурикатите ли са произлезли от човеците или част от хората са преродени сурикати?

И не се смейте, въпросът си е абсолютно сериозен. Огледайте се наоколо и ще се убедите.

Всъщност, не си мислете, че не харесвам сурикатите. Напротив, много ги харесвам – те си едни сладки мишоци, сиви на цвят, част от фона, и които могат да се изправят на задни крака и да зяпат неподвижно в далечината, дебнейки за врагове. При опасност, зарязват всичко и всички, и със светкавична скорост се крият в дупките си. И не само се крият, ами се окопават и се придвижват под земята, за да се покажат на друго място.

Живеят в огромни семейства, имат силно развито стадно чувство и живеят на групи, като обитават едно и също леговище (не рядко превзето от друго животно). Всички поддържат приятелски взаимоотношения помежду си и единствената причина за свада е когато някой… грабне храната на някой друг. Тогава настава ръмжене и тракане на зъби 🙂

Лидерските позиции в стадото не се заемат по мирен път. Понякога се стига да убийства, но при толкова много и все еднакви сурикати, едва ли на някого прави впечатление липсата на един-двама.

Объркахте ли се за сурикати ли говоря или за хора? Има ли разлика? Хората-сурикати също са едни (не чак толкова) сладки мишоци, които винаги са готови да зарежат всичко и всички и да се окопаят, докато мине опасността. И когато всичко се размине – пак да се покажат, все едно че нищо не е било и да започнат отначало в ново (чуждо) леговище.

Сурикатите живеят в пустинята, а хората-сурикати правят пустиня от мястото, на което живеят. На хората-сурикати не може да се разчита, защото те просто са сивия фон в декора на живота на другите. Но пък това си има и своята добра страна – не се тревожете, когато нещо около вас се обърка – първото, което ще изчезне, ще бъде сивия фон 😉

Posted by LeeAnn as Реалността at 4:31 PM EET

11 Comments »

November 4th, 2008

За простото и сложното…

Най-сложните проблеми
се създават от
най-простите хора!

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 10:32 AM EET

6 Comments »

November 2nd, 2008

Жак Превер: малко_известни цитати

Ако някой някога реши да ме попита с коя единствена дума бих определила Превер, бих казала „Бунтар!”. Явно затова харесвам стиховете му толкова много!

Освен „бунтар” обаче бих добавила още нещо. Превер е изключително саркастичен и дори хаплив, като на моменти, съчетаното му с малко атеизъм чувство за хумор става доста черничко 🙂

Предлагам на вниманието ви няколко малко познати мисли на Превер.

Приятно четене!


Във всяка църква има нещо, което дрънчи (хлопа).


Отче наш, който си на небето,
Остани си там!


Всеки постигнат успех се дължи на загубата на нещо друго.


Времето тече бавно за тези, които се опитват да го убиват.


Седнете и хапнете на тревата,
но побързайте, защото
рано или късно, някой ден,
тревата ще се храни с вас.


Разбира се, доста пъти съм мислил да сложа край на дните си,
но никога не знаех от кой точно да започна.

Posted by LeeAnn as Jacques Prévert / Жак Превер at 7:21 PM EET

2 Comments »