Skip to main content.
July 21st, 2008

cloudy sunset 03 …


Posted by NeeAnn as Фотодневник at 12:53 AM EET

9 Comments »

July 18th, 2008

Подарявам ви огън

Ако го опазите горящ две седмици, докато се върна, ще ви донеса всякакви подаръци

🙂 😀 😀 🙂

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Фотодневник at 10:48 PM EET

4 Comments »

July 16th, 2008

Троянският Балкан

Като ви обещах да пиша пътеписи, вие нали не си помислихте, че ще пиша за общопознати неща и известни факти в рамките на два-скрола-място? Дано не сте, защото аз нямам намерение да го правя. Пътеписите ми ще описват пътувания, които се различават от традиционните основно по своя смисъл и емоционален заряд.

Предстоящото „пътуване” из Троянския Балкан ще обхваща първите 25-30 години от живота ми и се очертава да бъде най-трудния „пътепис”, с който съм се захващала…

Това по-скоро ще е спомен за едно непорасване. То ще е разказ за едно детство.

Ако ви се пътува във времето и пространството, обувайте маратонките и айде :), скачайте в машината…

Всеки от вас прекрасно знае къде се намира Троян. Това, на което малко хора обръщат внимание е, че той се намира хем в планината, хем на надморска височина по-ниска от София и въпреки, че Троян е на северния склон на Стара планина, климатът там е приемлив целогодишно – рядко има паталогични жеги или студове.

Но разказът ми за Троян ще е оскъден. Повече ще ви занимавам с Орешак, с манастира и със самия Балкан, но ако не си падате по разходки из гората, може да се разхождате из Троян. Като стигнете до моста на центъра и застанете с лице към планината, при хубаво време, можете да видите паметника на Беклемето.

  

Иначе – музеи и паметници има, но аз не съм им привърженик 🙂

       

Хотелите в Троян вече предлагат какви ли не развлечения, но повечето от тях са стандартни, като пейнтбол например. Ако искате нещо различно, можете да летите с моторна делта – т.е. с мотоделтапланер. Информация – на рецепцията на Троян Плаза или в Интернет.

Та…

Нищо, че живеех в София, израснах в Орешак – китно селце на няма и 7-8 км от Троян. Орешак е селото, в което се намира Троянския манастир. Имам късмета родителите ми да притежават вила в гората над Троянския манастир, на която прекарвах с баба и дядо всяка ваканция.

В горите и поляните наоколо съм направила всички възможни пакости, приемливи за едно добро дете – джапане из река, ловене на жаби, гущери и змии (момчетата ги ловяха, аз само писках), въргаляне по стръмни поляни до пълна загуба на ориентация, преяждане със сини сливи, дренки и къпини (не едновременно, разбира се), разхвърляне на прилежно събрани купи сено и бързо бягане от овчарските кучета след това, висене на ограда, закачена на собствената си рокля, препускане с колело през буйна коприва, игра на жмичка из деретата до 2 през нощта, викане на духове, ловене на светулки, гонене на падащи звезди, стрелба с прашка по перцето за федербал на съседските деца, игра на футбол, возене на мотор по черните „пътища”… В свое оправдание ще кажа, че бях единственото момиче в компанията и просто нямах друг избор 😉

Орешак е мястото, където са родени мечтите ми за летене. Един от разказите за Облачето е посветен точно на времето, за което говоря. Спомените от детството ми са свързани с летящи хора в небето над Орешак…

Въпреки, че от тогава мина много време, някои неща не са се променили. И сега маршрутите, по които обикаляхме като деца си съществуват, но не са известни на туристите и не присъстват в нито една брошура.

Аз обаче възнамерявам да ви ги подаря 🙂

Единственото, което трябва да направите е да отседнете в Орешак за повечко дни – Гугъл ще ви намери място за спане, а разходката е от мен 🙂

Най-популярното място безспорно е Троянският манастир. Той е третия по големина в България и е действащ, а не е просто музей. В самия манастир може да се отседне и да се нощува. На територията на манастира е запазено скривалището на Васил Левски. Ако успеете да се промъкнете вътре в самото скривалище без да ви види лелката с билетчетата и да подадете глава от покрива, ще видите Троян. От там Левски е дебнел за потери и е хващал гората. Като деца това беше много любим маршрут: вилата-манастира-покрива-гората-вилата. Но, моля не го правете, защото не знам дали дъските на покрива ще понесат теглото на възрастен човек 🙂

Отивайки към манастира, няма как да не забележите, че селото е дълго, с широки улици, чисто и подредено. Хората са усмихнати и приветливи – планинци – свикнали да си помагат, за да оцелеят в планината. Съсед за съседа не е враг и не си крадат от къщите и дворовете. Затова там е обичайно да видите дървата за зимата да стоят подредени под стрехата на дувара, но от външната му страна.

Там за първи път чух една странна дума, с която наричат хората, родени в полето – наричат ги „полендаци” и мисля, че влагат известен обиден смисъл – т.е. така описват хора, които не са живяли в планина и не помагат на другите… нещо такова.

Като си тръгнете от манастира, продължете по поречието на Черни Осъм. Но не следвайте стената на манастира, а пресечете реката и тръгнете от лявата й страна, срещу течението. Почти в края на селото ще видите табели „Параклис свети Никола”. Това е местенце, което трябва да видите, но ако искате да влезете в самата църква, трябва да вземете ключа предварително. 😉

Оставям на изследователския ви дух да откриете за какъв ключ говоря и откъде се взима той ;). Не се шегувам – има ключ, има и баба, която ще ви го даде срещу известно количество обещания… Повече няма да кажа!

До параклисчето се стига само пеша. Маршрутът е по силите на деца. Пътят с дете на 3 годинки е не повече от час и половина. Особеното на маршрута е, че по пътя ви съпътстват и напътстват надписи, изографисани по камъните, все в стила: „Тука спирам за почивка, че сърцето рита мач” 🙂 Така и не преписах всички надписи, но оставям това на вас 😉 Пътеката е изключително живописна, но това едва ли трябва да го споменавам.

Горе ви очаква… Няма да ви кажа какво! Приятна разходка.

Друг приятен маршрут за разходка във и около Орешак е следния:

Отивате и разглеждате панаирните палати с експонати от народните занаяти – нова експозиция се открива всяка година през юни. След това тръгвате към вилната зона, като се стремите да стигнете до най-високата й точка. Нали не очаквате да ви дам GPS координати или указания с географски посоки? Защото и да очаквате – няма да ви дам. Та, като стигнете до най-високата точка на вилната зона и оставите последните вили на 500 м зад гърба си, имате право на избор – плътно в ляво, напред и на ляво или напред и на дясно.

Ако завиете веднага в ляво и се спуснете през гората ще излезете в гръб на манастира. Няма начин да се загубите, но спускането е леко екстремничко 😉 – скали и сипеи, покрити с шума и тук-таме корени и храсти за опора.

Ако изберете втория път – напред и в ляво – избирате дълъг маршрут. За него ще ви трябват два-три часа, за да не бързате. Тръгвате по пътя и се стремите към билото. Като стигнете до билото, тръгвате успоредно на реката, срещу течението й – тя си вижда, няма да се загубите. Там е една от любимите ми поляни – от нея се вижда връх Ботев, буквално на едно протягане разстояние и скалата на Крали Марко 🙂 (Дълга история – в детството ми всяка поляна, камък, трънка си имаше име 😉 – царството на теменужките, царството на къпините, на кукуряците, на минзухарите… ) Този маршрут извежда в края на съседното село – Черни осъм. За да слезнете безболезнено, трябва да видите края на селото и да се спуснете над него, иначе ще се окажете на сипеи и скали. Не, че от там минаването не е весело, но… Този маршрут е лек и приятен. Стръмно нагоре е само качването през вилната зона, а малко стръмно надолу е само накрая. Маршрутът е подходящ за средностатистически туристи. Мисля, че човек със средно добра ориентация няма да се загуби, защото реката се вижда и е достатъчно да се спуснеш към нея, за да стигнеш до асфалтов път. Реално, маршрутът се движи успоредно на пътя, но далеч от шума и прахоляка 🙂

Като слезете в края на с. Черни осъм, непременно влезте в Природо-научния музей. Мисля, че това е единственият музей с препарирани животни в България. Колекцията съдържа всички животински видове, които обитават този дял на Стара планина. Първоначално експонатите са служили като учебно помагало в местното училище и са дело на самия учител по биология. Впоследствие колекцията се разраства и на учителят му хрумва да направи музей. Музеят е построен в двора на училището. Ако влизате с малки деца, имайте предвид, че има записани животински звуци и уредниците ги пускат с удоволствие, но те понякога плашат децата, защото ги изненадват.

Като деца стигахме по този начин до музея, а обратно се връщахме джапайки през реката.

До музея се стига и по шосето, разбира се. Пътят, който минава през Орешак, стига и подминава Троянския манастир и продължава към Черни осъм е прав и завива 90 градуса на ляво чак пред музея. Няма как да го пропуснете 🙂

В Черни осъм се намира единственото в България училище за планински водачи.

Третият път пак минава през вилната зона, но трябва да вървите напред и да завиете надясно. Там е царството на къпините 😉 – в подходящ сезон, разбира се. Този път води към една малко известна махала – Хасъмското. До нея може да се стигне пеш, с магаре, с камион, як джип или мотор. Най-добре е пеш, разбира се. Кратките пътища са стръмни, но този по който ви водя е съвсем кашкавален. Махалата е интересна, защото е автентична – къщите са кирпичени, улиците са калдъръмени, чешмите са отвън и от тях тече планинска изворна вода… До скоро в махалата имаше мъж и половина. Сега дали има жив мъж там – не знам 🙂

Като разгледате махалата можете да се върнете по същия път или да продължите напред. Ако продължите, можете да слезете във вилната зона, но трудно ще улучите „пресечката”. Най-лесно е да продължите, но да следвате пътя. Той излиза в центъра на с. Орешак, на около 2-3 км от мястото, на което сте завили към вилната зона.

Аз не съм се губила по тези маршрути и силно се съмнявам, че и вие ще успете.

За всеки от тези четири разходки си отделете по един цял ден, иначе няма да успеете да се насладите на планината :), в която все още съществува жива природа. Като дете из гората съм виждала лисици, елени, сърни, мечки и глигани, а тия дни видяхме язовец, бухали и сови.

Вечерите пък може да посветите на кръчмите по главната улица в Орешак.

Приятна ваканция 🙂

Posted by LeeAnn as Пътепис at 6:16 AM EET

8 Comments »

July 15th, 2008

Записки за женската логика, част 2

(продължение от част 1-ва)

ПРЕХОД В ДРУГА РАВНИНА

Сега ще разгледаме една от най-важните възможности на женската логика – прехода в друга равнина. Именно нея имат предвид, когато твърдят, че в женската логика две по две е равно на дупка на квадрат. Същността на Прехода в друга равнина е по възможност незабележимо да се промени предмета на разсъждението. Естествено, новата равнина следва да си подберем така, че в нея най-лесно да може да докажем правотата си. При правилното прилагане на метода вие автоматично печелите целия спор.

В най-примитивната си форма Прехода в друга равнина представлява това, което римляните са наричали „квартернио терминорум”, а ние го обозначаваме с пословицата „Де е камилата, а къде – камиларя.” В по-развитите си форми чрез Прехода лесно ще ви докажат вместо някое спорно твърдение съвсем друго, което е безспорно. И да се възрази е невъзможно! За оборването му би трябвало да се върнете към думи на събеседницата си, които отдавна са отзвучали, което, както вече показахме, е невъзможно. Следва да споменем, че богатството на форми на метода за преход в  друга равнина е невъзможно да бъде сведено до тип съждения, които аристотеловата логика определя като погрешни.

Един пример за този метод вече срещнахме в диалога на Лидия Ивановна и Лариса. Лариса успя да замени обсъждането на тона на отговора си по повод на ходенето до канцеларията със обсъждането на съдържанието на този отговор. Да разгледаме още един пример.

Анна Ивановна: Лейтенант Пронин въобще не е женкар!
Люба: Да-да! Вчера го гледах как цял час си говореше със сервитьорката Нюра!
Анна Ивановна: И какво от това! И с Нюрка си говори не час, а пет минути, аз също го видях. И вече го наричат женкар!

В този момент Люба, чувствайки правотата на Анна Ивановна и слабостта на аргументите си използва метода на преход на спора в друга равнина, например така:

Люба: Да бе – пет минути! Леля Таня успя и вода да донесе и телето да напои, а те все си стояха и си говореха.
Анна Ивановна: Кладенецът й е под ръка, а и телето едва започна да пие.

Анна Ивановна не се предава, но преходът в друга плоскост е извършен успешно. Сега репутацията на лейтенант Пронин зависи от водопоя на телето.

Следва да отбележим, че равнината, в която се води спора, понякога се изменя много бързо. Скоростта на промяната може да бъде толкова голяма, че мъж без специална подготовка въобще не може да разбере за какво става дума. Авторът, с помощта на методични наблюдения и задълбочени размишления, успя да разкрие природата на това явление.

Целта на подобен спор е да се реши кой е прав или неправ въобще, а не във връзка с решаването на даден частен въпрос. Затова и предмета на спора сам по себе си не представлява интерес за спорещите дами и бързо се загубва.

Така например, изведнъж може да се окаже, че най-логичния отговор на твърдението:
„а в България, на Златните пясъци, пясъка е двойно по-горещ!” може да бъде „А пък ние с МЪЖА ми зимата бяхме в Бакуриани, а там ходят само чужденци…”

Възможността за преход в друга равнина има едно интересно следствие, а именно: нито едно доказателство не може да бъде по-дълго от една фраза. По-дългите доказателства нямат практическо приложение. И действително – трудно е да се попречи на вашата събеседница да промени темата на разговора, когато тя се възползва от пауза във вашите разсъждения. Съждения от няколко фрази могат да се използват само тогава, когато събеседникът ви е лишен от възможността да говори – когато е разколебан, мисли бавно или се намира в зависимост от вас. В последния случай логиката дава възможността да се вмъква в разговора периодично фразата „Мълчи, когато разговарям с теб!”. Впрочем правотата ви при всички случай е несъмнена, според точка първа.

 

СИЛОГИЗМИ

Една от особеностите на женската логика е отсъствието на силогизми. Това обаче свидетелства не за слабост в способностите за мислене у прекрасния пол, а обратно – за силата на тези способности. И действително, същината е не в това, че жената не може да направи логичен извод от две твърдения, а в това че тя отлично знае, че опонентката й може да направи същия извод не по-зле от нея. И не се съмнявайте, че ако този извод не устройва събеседницата ви, тя ще се отрече и от основната, и от частната предпоставка и от всичко, което трябва.

А ако вашия извод устройва събеседницата ви, е необходимо, без да се губи излишно време, да се отречете сами от този извод. Тъй като всичко това е предварително известно, силогизмите в женската логика нямат приложение. А ако мъжът все пак се опита да ги употреби, то дамата би трябвало да се съгласи с предпоставките условно, казвайки например „да допуснем” или нещо подобно. Ето как изглежда това в практиката:

Иван: Дори и да съм пийнал, то е защото добри хора – приятелите ми, разбираш ли – са ме почерпили!
Татьяна: Лъжеш ме, проклетнико!
Иван: Че нали цялата си заплата ти давам?
Татьяна: Е, да предположим, че е цялата…
Иван: Значи, нямам пари за пиене?
Татьяна: Точно на това се чудя, с какви пари пиеш?
Иван: Който няма пари за пиене, го черпят приятелите му!
И сега Татяна с чисто женска проницателност предвижда изводът „значи и мен приятелите ме почерпиха” и преминава към отрицанието на предпоставките:
Татьяна: И заплатата ти е 60 рубли само, и приятелите ти всичките са алкохолици. Не искам да ти виждам пиянската мутра!

Трябва категорично да подчертаем, че ако е необходимо да се прави извод от две предпоставки, то той трябва да бъде направен според правилата на женската логика.

Нека разгледаме, например, подобна фраза:

„Всички приятели на моя приятел А. са негодяи и прахосници”. От двете предпоставки в тази фраза, според правилата на мъжката логика би следвало, че самият човек, казал фразата е негодяй. Според женската логика подобен извод би бил неверен, и всяка уважаваща себе си дама ще произнесе тази фраза с чиста съвест.

 

АБСОЛЮТ

Всичко казано дотук потвърждава нееднозначните правила в женската логика. Мъж без специална подготовка не е в състояние да предвиди кой от всичките възможни изводи би следвало да се направи. Как се ориентират в това самите жени?

Мъжката логика твърди, че всяко съждение е или вярно или невярно. За да различат верните от неверните съждения, мъжете използват естествените или хуманитарни науки, но от времето на Адам до наши дни не е забелязан фундаментален напредък. Женската логика разделя съжденията на „верни”, „неверни” и „не представляващи интерес”. Въпреки повечето класове, всяка жена с голяма лекота и още по-голяма увереност може да отнесе всяко съждение към всеки от тези класове. Как се прави това?

Фундаменталното откритие на автора се състои във въвеждането на понятието абсолют. Естествено е, че още Ева е ползвала абсолюта, но като понятие не е било формулирано от нея, както и досега не са били правени опити да се обясни женската логика в теоретичен аспект.

Абсолют е съвкупност от постановки, които се употребяват за проверка на верността на други постановки по следния начин: заключението е вярно, ако се съгласува с абсолюта, не е вярно, ако му противоречи, и не заслужава внимание, ако няма нищо общо с абсолюта. Към това трябва да добавим и следното.

Абсолютът съдържа постановки, които са противоречиви от гледна точка на мъжката логика, но от гледна точка на женската логика те са истинни по дефиниция.

Естествено, че всяка дама има свой собствен абсолют. Това обяснява и появата на изрази като „Странничка ми се вижда Вашата логика!”. На пръв поглед може да помислите, че казващата това счита, че всеки има собствена логика. Всъщност тя просто отрича абсолюта на събеседницата си.

Абсолютът не е константа. Той може да се променя внезапно и безпорядъчно. За дамата, чийто абсолют има постоянна част, е прието да се говори, че е дама с убеждения. Споменатото дотук е достатъчно, за да покаже, че не може да се приема женската логика като обикновена многозначна логика. При цялото уважение на автора към изследванията на Заде и неговите последоватеи, които споделят тази гледна точка, той не би могъл да ги нарече перспективни. Теорията за неопределените множества, очевидно, би могла да бъде приложена по друг начин. Много е примамливо да разглеждаме абсолюта като неопределено множество. Прочее, няма да задълбаваме в специализирани въпроси.

Нека илюстрираме абсолюта със следния диалог.

Г-жа Михалева: …цяла седмица не се е прибирала вкъщи, не знаем къде се скита! А нощем устройва пиянства и танци, вдига такъв шум, че ти иде да се прекръстиш, макар и да съм атеистка, откак се омъжих. Ето вчера например: до четири не можах да заспя – дойдоха мъже, напиха се и пяха пиянски песни (г-жа Михалева има предвид, разбира се, съседката си, а не себе си). Невъзможно е да се живее нормално!

Районен милиционер: Но Вие казахте, че Петрова една седмица не се е прибирала у дома.

Г-жа Михалева: Вие да не би да я защитавате? Аз вас не съм ви викала за това! Търтея си е търтей, и без друго тя си има много защитници, господи, прости ми, макар да не съм вярваща, а и съпругът ми, царство му небесно, беше районен атеист…

Ако г-жа Михалева беше не само практик, но и теоретик на женската логика, тя би казала, че „Петрова е търтей” е абсолют. Затова и всички обвинения за верни. Евентуалното им противоречие има значение само за мъжете, например за районния милиционер, които разглеждат истината твърде грубо и праволинейно. Истината за жените обаче, както казва Жан Ануи – е нещо така крехко, чупливо, толкова многостранно…

 

Още един пример:

Ольга Петровна: Миша! Ела тук! Кой ти е разрешил да играеш футбол? Виж се какъв си потен и мръсен!
Миша: Ама те всички деца играят футбол!

В този момент Олга Петровна пресича из корен построяването на силогизма и преминава към отрицание на извода, тъй като не може да отрече предпоставките.

Ольга Петровна: А ако започнат да крадат, ти с тях ли ще отидеш?

В абсолюта на Олга Петровна има твърдение „не може да се краде” и тя ползва измислен пример, в който всички деца в двора тръгват дружно да крадат, за да отхвърли ходът на разсъжденията, който я води до противоречие с абсолюта й. Последния въпрос на Олга Петровна парализира мисълта на Миша с абсурното за него предположение и той не се досеща за единственото разумно възражение, че той не е имал предвид „каквото правят всички, мога да го правя и аз”, а „каквото е разрешено на всички, е разрешено и на мен”. В резултат последната реплика остава без възражение, което и решава въпроса според желанието на Олга Петровна.

 

Нека да използваме понятието абсолют, за да изясним, в какво можем да убедим една жена, и за какво – не можем.

Някои считат, че е невъзможно една жена да бъде убедена за каквото и да е, други смятат, че жените лесно се поддават на внушение. За нас вече би трябвало да е очевидно, че жената лесно може да бъде убедена за нещо, не заслужаващо внимание. И е съвършено невъзможно да бъде убедена за неща, които противоречат на абсолюта й, също както е невъзможно да бъде убеден всеки здравомислещ мъж, че ако всяка цаца е риба, следва, че и всяка риба е цаца. Това не е логично и само допълнителни съображения (бира?), биха го накарали да се съгласи с това за известно време.

 

КАК ДА РАЗГОВАРЯМЕ С МЪЖЕТЕ?

Изкуството, чието име сложихме като заглавие на тази част, несъмнено е необходимо на всяка жена и всяка жена го овладява, когато стане необходимо. Повечето – докъм тригодишна възраст. Не знам има ли мъж, който да е овладял обратното. Изолирани случаи са възможни, но не по-често отколкото се появяват гениални учени или художници.

Разбира се, тези скромни записки не претендират за достатъчно или дори за първоначално излагане на предмета. Ще приведем само някои съображения.

Вашата женска логика ще пасне на неговата мъжка като ключ в ключалка, ако го заставите да приеме като верни необходимите за даден спор предпоставки от вашия абсолют. И обратно, ако това не се случи, следва да се прекрати спора (виж т.1). Едва не написах „да се признаете за победена”, но именно това е нещото, което в никой случай не трябва да правите. При неблагоприятно развитие на спора, следва да характеризирате вашия събеседник като отрицателен типаж: „с него е абсолютно невъзможо да се разговаря”. Това дава ключ към разбирането на непонятната за непосветени фраза, която нерядко може да бъде чута „Говорих с него повече от два часа… Съвършено невъзможно е да се говори с него!”.

Задачата ви се облекчава и от това, че мъжете (които по правило и понятие си нямат за съществуването на абсолюта), питаят дълбоко уважение в Логиката и лесно се съгласяват с нещо, което е логически извод, без да се замислят накъде ги води този извод. Не се налага да споменаваме, че да се предлага собствения абсолют би следвало с ум и такт. Мъжете на всичко реагират странно. Понякога са напълно непредсказуеми. Така например противоречия в постановките на абсолюта, твърде внезапната му промяна или други такива дреболии могат да изпортят цялата работа.

 

Да разгледаме следния диалог:

Нели: Ах, муцка, днес съвсем случайно минах през ЦУМ и там се продаваха ТАКИВА ОБУВКИ… само за 500 лева!

Сергей: Само за 500? А въглища за зимата с какво ще купуваме?
(Ето и прехвалената мъжка логика. Аз му говоря за обувки, а той – за въглища. Съвсем не на място!)

Нели: Да, аз си знам, че за мен не обичаш да даваш пари и наистина не исках да ги купувам, но чуй ме само за какви обувки говоря! Целите са сиви, а около носа – бежови!
(Предлагайки абсолюта си като предпоставка не пречи да се демонстрира понякога и елегантно краче.)

Сергей: А ти въобще по каква работа мина през ЦУМ?
(Ето пак! Отново! Наистина с него е просто невъзможно да се разговаря! „Просто”, но не „съвършено”, за щастие.)

Нели: Между другото, нямаш прилични обувки за зимата. Не можем да поправяме тези, които носи миналата година!!

Сергей: Да, наистина, може и да не ги носим на поправка.
(Съгласявай се ти, съгласявай…)

Нели: И аз нямам никакви…

Сергей: Нима? Наистина ли?

Нели: Разбира се, аз ще ходя съвсем боса, а той не иска да му занесем обувките на поправка.
(Староиспански гамбит.)

Сергей: Нели, нямах това предвид… Ех, ама си и ти…

Нели: Ето такъв си винаги ти! Добре, значи и двамата се нуждаем от обувки за зимата.

Сергей: Е, аз мога да дам моите на поправка и да изкарат и тази.

Нели: Прави както знаеш. Винаги си постъпвал по своему. Но лично аз мисля, че първо трябва да се обуем и облечем, а после да мислим за въглищата.

Сергей: Да, навярно така е…
(Ето, муцката е признал абсолюта. По-нататъшното развитие на диалога оставяме на въображението на читателя.)

Удобно е да се раздели признаването на абсолюта от самото съждение. Понякога е достатъчно само да се постигне признаването на абсолюта. Не може да не се признае на мъжете, че понякога се справят и сами с прости изводи. Няма да привеждам примери. Всеки от читателите несъмнено е чувал фрази като:

„За нищо не искам да те убеждавам. Постъпи, както намериш за добре. Мъжът трябва да решава сам. Просто искам да ти обясня как стоят нещата, защото не си в час.”

Светът е стар, а логиката вечна.

Несъмнено, отново ще чуете нещо подобно. Но сега вече ще знаете какво означава това.

Posted by LeeAnn as Гости at 10:30 AM EET

2 Comments »

July 14th, 2008

Записки за женската логика, част 1

В историята на блога, това безспорно е най-дълго отлежалата чернова. Причината е проста – оригиналът е на руски 🙂 и аз все не намирах време за превод, който да става за четене на български.

Тези дни обаче, Асен най-сетне се смили над мен (да не говорим, че идеята за превода е негова) и реши да ми помогне да завърша започнатото.

И така – на вашето внимание – едно забавно четиво – дългичко е и ще ви го представя в две част.

Надявам се да го четете с удоволствие и чувство за хумор и да не забравяте, че присъстващите винаги правят изключение 😉

 

Записки за женската логика – част 1-ва.

автор: Д. В. Беклемишев
превод: Дачи, Асен

 

УВОД
В нашия век точните науки навлизат във все повече области от живота. Една от тях е Женската логика. Подробното ѝ изследване и истинско опознаване се намира още в начален стадий. Обикновената „мъжка” логика е минала през този етап още преди 2000 години, но женската логика все още чака своя Аристотел. На потомците ни се пада нелеката задача и огромна чест да създадат систематично описание на женската логика и нейната „аксиоматизация”, да създадат изчислителни машини, действащи по женските логически схеми. Ние обаче ще се ограничим само с настоящите бележки. Целта ни е по възможност да отстраним недоглеждането на Природата, лишаващо мъжа от вродената му способност да използва в своя подкрепа женската логика, така необходима в много житейски ситуации.

Очакваме упрек за това, че това изложение се базира на женската логика. Следва да признаем, че този упрек е съвършено неуместен: излагането на аристотеловата логика чрез женската също не е по-добър вариант.

Авторът, на база на личният си печален опит, съветва начинаещите да не предприемат разговори с жена, без да са прочели обстойно настоящето ръководство. Най-добре е преди всичко да проведете няколко предварителни тренировки, посещавайки специален курс по този предмет. На участниците в тези курсове, освен придобиването на основни знания, се препоръчват упражнения с цел увеличаване на обема на гръдния кош и укрепване на гласните струни. Специално внимание трябва да се обърне на общофизическата подготовка и каляването на организма. Много е важен и постоянният медицински контрол.

ОБЩИ НАБЛЮДЕНИЯ

Може би не най-важната, но първата, набиваща се в очи разлика на женската логика от мъжката, е това, че тя се прилага само при спор. Мъжката логика може да се приложи както към конкретен спор, така и към отвлечени разсъждения. Женската логика е по-специализирана: прилагайки се в по-тесни области на човешката мисъл, тя дава резултати, далеч превъзхождащи всичко, за което дори е можел само да си мечтае Аристотел.

Мъжката логика разглежда спора, като нещо възникнало от това, че двама души, ползвайки едно и също предположение, стигат до различни изводи. В сила е твърдението, че правилата за достигане до извод са еднозначни, следователно единият от тях е прав, а другият е направил логическа грешка и това кой е прав и кой – не, може да се изясни без оглед на това кои са участниците в спора.

Женската логика се прилага за всеки спор и затова е напълно възможно да се окаже, че всяка от спорещите страни е права. Даже има специален израз за обозначаване на подобни ситуации: „Права си по своему”. Такова положение, естествено, не може да се достигне, ако правилата бяха еднозначни. Думите „Права си по своему” следва да се разбират така: „ако промениш правилата, така както ти ги променяш, ще се окажеш права” или „от твоите предположения ти правилно стигаш до този извод, но моите предположения са други”.

На етапа, на който се намира съвременната наука ние не можем да дадем отговор на въпроса „Кой би взел връх в спор, основан на женската логика”. С настоящата статия ние се надяваме да помогнем на бъдещите изследователи да намерят отговора. За начало нека разгледаме следния пример:

Ваньо е на 6 год., Петьо – на 4. Въпреки, че са мъже, те ползват женската логика.
Ваньо: Като отида при дядо Кольо, няма да те взема с мен!
Петьо: Аз ще си отида и без теб!
Ваньо: Аз ще те завържа в стаята!
Петьо: Аз ще я скъсам връзката и ще отида!
Ваньо: Ще заключа вратата!
Петьо: Аз ще я счупя!
Ваньо: Аз ще я направя желязна!
Петьо: Аз ще изляза през прозореца!
Ваньо: Аз ще направя и прозореца от желязо!
Петьо: Тогава ще пробия стената!
Ваньо: Аз ще те затворя в желязна стая!

Тук Петьо, по силата на женската логика, можеше да възрази като просто премине в друго измерение на спора (виж по-долу), но той не може да го направи. Остава му само да заплаче – това, което и Ваньо целеше.

По-долу ще приведем няколко прости правила от частен характер, с помощта на които в много важни ситуации можете да разберете кой ще се окаже прав в спор, основан на женската логика.

1. Твърдение, не срещнало възражения, се счита за доказано. Няма значение защо не е последвало възражение. Например, ако се изкажат много бързо 5-10 съждения, то можем със сигурност да кажем, че някои от тях ще си останат без отговор. Ако след съждението следва оскърбление, то повечето отговарят на оскърблението, а не на съждението, което се приема за доказано, ако ответното оскърбление не е по-силно от породилото го. Оттук следва, че силата на излаганите аргументи трябва да нараства. За съжаление, ние не сме в състояние да изследваме задълбочено този въпрос. Да оставите своето изказване без отговор можете, ако излезете от стаята или, в краен случай, си запушите ушите. Последният жест трябва да бъде направен достатъчно отчетливо и категорично. Например, ако предварително си запушите ушите с памук, то вашата събеседница може да реши, че нейните аргументи са достигнали до вас, но са останали без отговор. И тя ще спечели спора. Изложените примери са достатъчни, за да се изгради своя представа за логическите изводи от този тип.

2. Тази, която е изрекла последната дума в спора, го печели. Затова възраженията винаги са насочени против последното изказване на опонентката. Действително, ако то е опровергано, вече може да прекратите спора. Впрочем, това може да се окаже трудно. Втората причина, поради която трябва да съсредоточите своето внимание изключително към последното изказване, се състои в това, че няма смисъл да опровергавате предпоследното изказване: вашата опонентка винаги може да се откаже от него или да го промени до неузнаваемост. Никой не може два пъти да влезе в една и съща река. Така и в разговор с дама не може да се връщате към нещо, казано по-рано.

3. По женската логика всяко твърдение може да бъде не само опровергано, но и отхвърлено. Отхвърляйки изказване, вие го признавате за безсмислено и го оставяте без внимание. Ако отхвърлите последното изказване на събеседницата си, то вашето предпоследно изказване остава без отговор и по този начин се счита за доказано. Например, и най-основателните съображения можете да отхвърлите с думите: „Е, и какво?”.

В следващия параграф ще се опитаме да покажем как се отхвърлят аргументи. Тук само ще отбележим, че изказванията на събеседника, основани на очевидни факти могат да бъдат отхвърлени, защото не могат да бъдат опровергани.

ОБЩИ СЪЖДЕНИЯ И ОПРОВЕРГАВАНЕ С ПРИМЕР

В женската логика, както и в аристотеловата, съществуват общи и частни съждения. Сред тях обаче не е правилото, според което общо съждение не може да се докаже чрез доказването чрез частни примери, но може да бъде опровергано от такъв.

Ако един пример не доказва напълно общо съждение, то два примера го доказват категорично. Още повече, че в повечето случаи е достатъчен и един пример. Аналогично, противоречащият пример нищо не опровергава, защото е един, а един пример нищо не значи. Тези закони на женската логика се намират в противоречие с гледната точка на мъжката логика, но това нищо не значи. И двата са валидни.

Ще илюстрираме казаното със следния диалог:

Лилиан: Откакто се омъжих за теб, нищо не ми подаряваш! (Общо съждение.)
Джон: Прости, скъпа, но за първи май ти подарих парфюм. (Противоречащ пример.)

Тук Лилиан може да избере измежду няколко варианта на отговор.

Вариант 1:
Лилиан: Мислиш, че някакъв си скапан парфюм, подарен веднъж в годината е достатъчен и си го приписваш като заслуга? (Примерът е отхвърлен.)

Вариант 2:
Лилиан: Нищо не си ми подарил. Вероятно си го подарил на някоя певица. О! Ти си способен на това! (Примерът е опроверган.)

Вариант 3:
Лилиан: Нищо не си ми подарил, но дори и да си го направил, то нима може да се сравни с грижата, която полагат другите мъже? (Отхвърлен и Опроверган пример.)

Във връзка с обсъжданите въпроси, трябва да споменем един известен закон на женската логика, според който изключенията потвърждават правилото. Този закон позволява да се отхвърлят противоречащите примери без много-много да се мисли.

Описаната по-долу логическа фигура е известна като „Измъкването на Клеопатра”, въпреки че несъмнено се е прилагала още в каменната ера. Тя се състои в това, че се изисква доказване чрез примери, с последващо обвинение в дребнавост. Да видим как това се прилага на практика.

Лидия Ивановна: Откакто работиш тук, си невъзможно груба!
Лариса: Че кога съм ви казала дума накриво! Въобразявате си!
Лидия Ивановна: Вчера, като те изпратих в канцеларията, ти какво ми каза?
Лариса: Нима е моя работа да ходя в канцеларията и вие нямате право да ме пращате там!
Лидия Ивановна: Или в петък, когато отворих прозореца… Да речем, че си била настинала – нима трябва да се разговаря така?
Лариса: Но, Лидия Ивановна, вие се залавяте за дреболии, които кой знае кога са се случили! Невъзможно е да се живее с вас!

 

ПОВТОРЕНИЕ НА АРГУМЕНТИТЕ

В мъжката логика сме свикнали с това, че повторението на един и същи аргумент не води да нарастване на доказателствената му сила. Ако теоремата е доказана, колкото и пъти да възникне съмнение, повторението на доказателството ги отстранява.

В женската логика доказателствената сила на аргумента при неговото повторение се променя по доста сложен закон. Преди всичко тя расте, но понякога и катастрофално пада.

Повтаряйки аргумент, трябва всеки следващ път да му даваме ново словесно изражение. Особено важно е оскърбленията и ругатните (без които, както е известно, логическото разсъждение е като ягоди без сметана) да бъдат всеки път различни. Ако не спазвате това правило, бъдете сигурни, че след второто или най-много третото повторение, вашият аргумент ще бъде отхвърлен: „Е, какво повтаряш все едно и също нещо!” Впрочем тази грешка могат да допуснат само неопитните.

Ще илюстрираме тази сцена, изпълнена (наподобявайки трагедия от Есхил) от двама солисти и хор.

Гражданка: Очилата! Очилата ми откраднаха!
Хор: Я си ги потърси, на кой му е притрябвало да ги краде!
Гражданка: Ето този ги открадна! Погледнете престъпния му вид! Върни ми очилата!
Момче: Но аз стоях тук, и не съм се доближавал до вас.
Гражданка: Разбира се, че той е крадеца! Какъв поглед на рецидивист има само!
Хор: Но той стоеше там, и не се е доближавал до вас.
Гражданка: Изчерви се! Малко са затворите за такива хора!
Хор: А нима… може и той да ги е взел.
Момче: Но аз стоях тук, и не съм се доближавал до вас.
Гражданка: Че кой друг ще ги краде, освен крадеца!
Хор: Върни й очилата и да приключваме.
Момче: Но аз стоях тук, и не съм се доближавал до вас.
Гражданка: Крадец е той, джебчия! Ясно е, че той ги е взел.
Хор: Разбира се, че е така. Как повтаря едно и също само!
Гражданка: Да вървим в милицията! Не бягай!
Хор: В милицията да вървим и да потвърдим – той взе очилата.

Споровете, в които всяка от страните повтаря аргументите си, се наричат циклични. С времето динамичната теория на цикличните спорове ще се превърне в една от най-интересните части на женската логика, наситена с ергодични теореми* и асимптотични критерии.

 

КОЛИЧЕСТВЕНИ ОЦЕНКИ
И в мъжката логика сравнително малко съждения са абсолютно истинни или неистинни, независимо от количествените оценки. Когато мъжът с познания в логиката твърди, че обувката е черна, той като правило, няма предвид, че обувката поглъща всички падащи върху него лъчи. Но, изказвайки такова твърдение, мъжът смята за необходимо да даде дефиниция на черния цвят. Такива изследвания, по същество излизащи извън предмета на логиката, са сложни и трудоемки. Те спъват процеса на логичното разсъждение. Женската логика е по-гъвкава и при нея не се срещат подобни затруднения. Да се признае или не даден цвят за черен зависи изцяло от целта на спора. Ще поясним това с малък пример.

Раиса: Сеня, яката на ризата ти е отвратителна! Свали я за да я изпера!
Сеня: Но тя си е съвсем чиста, мила. Едва вчера я облякох.
Раиса: Погледни си яката! Абсолютно черна е.

Леля Санда: Раиса Марковна, ако продължавате да ми давате за пране такива захабени ризи, ще започна да Ви взимам двойна цена. Ръцете му окапват на човек, докато ги изпере!
Раиса: Семен Матвеевич я е носил само един ден. Та погледнете яката – съвършено бяла е!

Като самостоятелно упражнение за читателя предоставям да реши каква температура (в °С) има „абсолютно студения” чай: +80, +40, +18,0, -273?

/следва продължение/

 

(Д.В.БЕКЛЕМИШЕВ – доцент Московского физико-технического института)
В оригинал: http://paraplan.ru/forum/viewpost.php?p=181518

________________________________________________________________

/*ергодични теории. В тези теории се разглеждат т.нар метрично неразложими механични системи (или ергодични системи), т.е. такива, чието фазово пространство не може да се раздели на области, такива, че фазова точка, намираща се първоначално в една област, винаги да остава в нея и да не може с течение на времето да попадне в друга област. За такава система фазовата точка пробягва цялото подпространство с дадена енергия (по-точно, може да премине достатъчно близко до всяка точка от подпространството с дадена енергия). Приемането на съществуване на ергодични системи се нарича ергодична хипотеза. За ергодични системи се доказват ергодичните теореми на Биркхоф (1931) и фон Нойман (1932) за равенство на средните по време и средните по ансамбъл. Из „Основни понятия на класическата статистическа физика”/

Posted by LeeAnn as Гости at 5:30 PM EET

25 Comments »

July 10th, 2008

До Сопот и нагоре

Отварям си пощата и що да видя?! Вътре се мъдри следната подкана:

Кога ще пишеш пак пътепис? Не само Барселона е на тоя свят…
Сопот – също е на картата 🙂 Без майтап – напиши за Сопот 🙂

Прав си човече, и Сопот е на картата, взимам си бележка и се захващам с пътеписа веднага. Ама, то какъв ли път-е-пис ще излезе, като аз из Сопот не ходя по пътя, там посоката е нагоре.

Но да видим…

Сопот се намира на около 130 км от София, ако тръгнете на изток по подбалканския път. В момента пътят е с качество, приемливо за служебни автомобили и джипове. Ако имате лична градска кола, по-добре хванете магистралата за Пловдив и оттам – още 60 км на север, посока Карлово. Пътят там е хубав до самия Сопот. От тази посока на входа на Сопот има бензиностанция на ЛукОйл. Споменавам го изрично, защото други популярни бензиностанции в района няма. Предимството на подбалканския път пък е, че ако става за летене, виждаш крила във въздуха още от Иганово 🙂

Сопот е интересно местенце. Няма да се впускам във всеизвестни подробности от рода, че това е родното място на Иван Вазов – повечето от нас, за щастие, са ходили на училищна екскурзия до родната му къща, още тогава превърната в музей.

Ще се опитам да ви разкажа неща, които може би не знаете за Сопот.

Сопот се радва на уникално по своя микроклимат географско разположение. Сопот е на южния склон на Стара планина. Повечето страшни бури и ветрове спират някъде около Беклемето и много малка част от тях стигат до Сопот. На юг пред Сопот чак до Средна гора има равнина. Тази комбинация го прави подходящ южен старт за парапланеризъм. Няма да говоря за парапланери изобщо. Само ще спомена, че лифта, с който се качваме до старта не е направен специално за парапланеристите. Построен е навремето от военните, за да може служителите от ВМЗ (вазовски машиностроителни заводи) да стигат бързо и лесно до хижите „Добрила” и Незабравка” и там да си почиват на чист въздух. Хижите са подновени, доколкото знам, и напоследък привличат все повече туристи. Трябва да призная, че по-далеч от старта не съм стигала с крака. Виждала съм хижите отгоре – покривите им са здрави и хубави, честно 🙂 .

Преди демокрацията в Сопот е имало много силен клуб по делтапланеризъм. За съжаление, в момента, безмоторните делтапланери като че ли не са толкова популярни и този спорт постепенно губи активни летатели и почитатели. Но пък забавните истории, свързани с летенето са вечни 😉 От онова време датира хитовата фраза „Докато не се научите да летите – никакво летене!”, изречена по повод придървил се делтапланерист 🙂

Сопот, като микроклимат, има и друга особеност – вода! Не съм виждала град с толкова много чешми. Преди време го бях нарекла „Градът на чешмите” и сега, две години по-късно, потвърждавам впечатленията си – водата в 27-те чешми не свършва никога! Според Константин Иречек, „сопот” на старобългарски означава „изкуствен воден улей” – явно и името не е случайно.

Стигнахте в Сопот. Какво да правите сега?

В Сопот може да се спи навсякъде – почти всяка къща е семеен хотел или предлага стаи под наем, и въпреки това стаи се намират трудно в последния момент. В последния момент можете да опънете палатка. В последния момент не можете да спите в хижите дори, защото последното въртене на лифта е към 17.00 ч. при това зависи от броя на желаещите – едно въртене „струва” осем седалки 🙂 – т.е. ако платиш 8 билета можеш да си се возиш и сам. Пътят без лифт до хижите е повече от  три часа. Денивелацията е прилична и почти не съм виждала ентусиасти с раници по баира до старта. Така че, ако искате да отседнете в Сопот, не чакайте последния момент – планирайте го по-отрано.

Ако ще спите на палатка на поляната, трябва да имате предвид, че в Сопот се наблюдават ясно изразени разлики в температурите през деня и през нощта и че катабатичния вятър (този, който духа от планината към равнината), често пъти е силен и студен, дори при 38 градусови жеги през деня. Или с други думи – без спален чувал и шалте може и да ви е студено.

Хората в Сопот са спокойни, на моменти мудни, за никъде не бързат, нищо не ги притеснява. Не знам какво работят и от какво живеят, но вечер кръчмите са пълни и след 20 ч. не можеш да си намериш място. Освен, ако собствениците не те познават и не ти извадят една масичка от някъде, колкото да си подпреш чинията 🙂

Интересното е, че не всички сопотненци са летяли. Когато за първи път отидох в Сопот, бях убедена, че няма начин хората да живеят там и да не са летяли. Е, оказа се, че не са. Някои чакаха да станат на 82 години, за да хвръкнат. Други още чакат… Голяма част от тях дори не знаят как се казва това. Като дойдат на разходка до лифта, можеш да чуеш всякакви хуморески от рода на: „я да видим баткото с балончето къде ще падне?!” Лошото е, че и не искат да се научат кое как се казва, но то си е в техен минус. И там, както навсякъде има странни хора. Случвало се е хора, които виждам за пръв път да ме спрат, за да ми кажат: „На такова нещо не можеш да ме качиш”, все едно аз съм тръгнала на сила да ги качвам! Това вероятно беше опит  за привличане на внимание, но при мен нещо не сработи. Разказах ви го по-скоро в подкрепа на това, че в хората в Сопот се числят по-скоро към нормалните 😉

С хапването в Сопот няма да имате проблеми. В центъра на града, най-добрите места са „Родео” и „Чичовци”. В „Родео” може да се спи. И двете кръчми се намират зад гърба на паметника на Вазов, така че няма да имате проблем с откриването им. Аз обикновено съм в „Родео“.

Има и други хубави местенца, но те са тайна 😉

Може да хапнете скара, салата, супа на първата станция на лифта.

В мотела до ЛукОйл също има какво да се похапне. След ЛукОйл има язовирче и ресторантче – храната не е лоша, но дори за маняната в Сопот става прекале-е-ено бавно.

Между ЛукОйл и язовирчето има голяма хубава поляна за кацане, така че не се учудвайте, ако както си хапвате някой заходи над главата ви, за да каца 😉

Карлово пък е на 5-6 км – ресторанти там – бол. В Карлово има розова църква 🙂

Ценно местенце за хапване на прясна пъстърва има по пътя за Калофер. Ресторантът е крайпътен и се казва „Рибката” !много ясно! Пъстървата се отглежда в рибарници на място, захранени с вода от чиста планинска река. Децата ми най-много харесват това място за хранене.

Ако не сте дошли да летите, можете да гледате летящи и кацащи, докато пиете бира до лифта.

Можете и да се разхождате обаче.

Едно дере дели лифта от Анево кале – древна българска крепост, превзета и заселена от турците. Признавам си, виждала съм я само от въздуха, но пътят да нея не изглежда да е повече от час и нещо нагоре пеш.

Също на около час в посока старта има красив водопад, но не знам как се стига до там с крака.

Освен ходенето пеш, в района на лифта има и други забавления (не, че опъването на баири е забавление). Стопаните на лифта и хижите – „Шамбала” – построиха Приключенски парк – люлки, въжета, батут с ластици – ей такива глезотии. Последния път и някакво бъги се мъдреше в близост, но не знам дали го дават на туристи.

Освен това, всяко лято надуват зорб – прозрачна топка, с двойно дъно – пъхаш се вътре, връзват те и те търкулват по поляната. Не мисля, че е екстремно, но колкото да се запознаеш със салатата си от обяд е достатъчно скоростно.

 

 

Сопотският южен склон е предпочитано място за екстремни спускания на планинските колоездачи – качват се до старта с лифта и хукват надолу. Със сигурност се движат в пъти по-бързо от нас и в опасна близост до земята. Ако на някой летенето с парапланер му се струва екстремно и опасно – да дойде да погледа МountainВike-рите и ще си говорим пак.  

Някъде в началото на м. Май, всяка година, в Иганово (през две села – третото на запад)  провеждат състезания по мотокрос за всякаква големина машини. Имат доста добро трасе – със завои, скокчета, локви, кал – всички екстри 🙂

 

 

В Сопот има и цех за производство на лули. Държат го едни ентусиасти с лек рокерски уклон в поведението 🙂

Ако сте отседнали в Сопот за по-дълго време и сте с кола, в радиус от 60 км има още интересни неща:

– Минерален басейн в гр. Баня – на около 10 км от Сопот;
– Хисар и Старосел – на около 60 км в Средна гора;
– Казанлък и Казанлъшката гробница – 60 км;
– Музей на авиацията – летище Крумово (летището на Пловдив)  -50-60 км.
– Копривщица – около 30-40 км.

Стойчо, не знам дали това отговаря на представите ти за „пътепис”, но да говоря за Сопот и да не говоря за летене се оказа не съвсем лесна задачка.

Трябва да призная и още нещо – когато съм в Сопот, маршрутът ми на движение е силно еднообразен и денят минава горе-долу все по един и същи начин.

Дори да не става за летене, обичам да се въргалям по поляната и да гледам небето и облаците. А там те са уникални, както и всичко останало.    

Сопот е мястото, където си почивам най-добре.

Планината там има особено силна зареждаща енергия и вероятно Еличка е права като казва, че един ден там подмладява с една седмица 🙂

Posted by LeeAnn as Пътепис at 5:07 PM EET

26 Comments »

i see a rainbow rising …


Posted by NeeAnn as Фотодневник at 12:36 AM EET

6 Comments »

July 8th, 2008

Камъче #9: Светът е (вашето) огледало

Външният свят е вашето огледало. „Реалността” е различна за всеки и погледът към нея е пречупен през специфичните за всеки човек чувства, страхове, усещания, емоции, очаквания, възможности, натрупани знания и информация, духовно възприятие, психическа нагласа и т.н., и т.н.

Хората възприемат един и същ факт по различен начин, защото всеки сам избира какво да види от външния свят, избира и как да го види. Тук е мястото да си спомните различното възприятие на оптимиста и песимиста за чашата с вода. 

Това, което ще видим „навън” е функция от това, което сме „вътре”. В околния свят човек открива това, което притежава.

Ако сте по-скоро доверчив – ще срещате хора, които ще ви оказват доверие. Ако не сте доверчив – и да ви окажат доверие няма да го разпознаете и ще твърдите, че срещате само мнителни хора.

Ако обичате – ще ви обичат.

Ако се усмихвате – ще ви се усмихват.

Ако сте внимателни и толерантни – ще получавате внимание и толерантност.

Има една кратичка притча на тази тема, която много харесвам:

Един човек пътувал и на пътя между две села видял един старец, седнал да си почине. Пътникът попитал:
– Какви хора живеят в следващото село?
– Какви живееха в селото от което идваш? – попитал старецът.
– Неприятни хора – завистливи, мързеливи, неприветливи…
– И в следващото село са такива – отвърнал старецът.

Малко по-късно, от същата посока, към стареца се приближил друг пътник и задал същия въпрос:
– Какви хора живеят в следващото село?
– Какви живееха в селото от което идваш? – попитал старецът.
– Много приятни хора – усмихнати, работливи, весели, гостоприемни…
– И в следващото село са такива – отвърнал старецът.

Каквото повикало – такова се обадило. Затова не се учудвайте, ако срещате само недоволни и неприветливи хора, а се замислете дали и вие не сте точно такъв. 

И тук идва логичният въпрос – Кой да започне пръв?

Ако този ми се мръщи – защо аз да му се усмихвам? Ако този ме обижда – защо аз да проявявам разбиране и търпение?

Ако всеки разсъждава така – никой няма да се усмихне пръв. Няма да ви карам да бъдете добри. Просто бъдете справедливи: Отнасяйте се с хората така, както искате да се отнасят с вас – нито по-добре, нито по-зле.

Давайте само толкова, колкото смятате, че е справедливо да получите!


Картинката е от ТУК.

Posted by LeeAnn as Философските ми Камъчета at 10:00 PM EET

18 Comments »

Рапорт даден

Направих абсолютния рекорд по неписане в блога – цели десет дни абсолютно мълчание.

Първо да кажа – добре съм, всичко е наред. Благодаря на тези, които звъннаха по телефона да ме проверяват 🙂

Къде изчезнах ли?

Първо ме затисна многото работа – няма как – има и такива моменти 🙂 Обичам да приключвам започнатото в срок, а това не винаги е проста задачка. Друг е въпросът, че понякога сама си поставям трудно изпълними срокове, но това е друга тема.

Междувременно, но по-важното е, че излезнаха резултатите от изпитите за кандидатстване след седми клас. Нашата седмокласничка се е справила повече от добре и, живот и здраве, ще влезе там, където иска – СМГ. Първо класиране излиза на 11 юли, а записването е от 14 до 16 юли. Като я запиша, съм си наумила да напиша подробна статия за кандидатстването след седми клас, която да е полезна за деца и родители догодина.

Да, взривовете ме изплашиха, земетресението – повече. Поуките от новите драми са си пак старите – хората са овце и мразят да мислят – чакат битивито да им каже какво да правят…

Събота и неделя – Сопот, разбира се. Не ставаше за летене, но ставаше за маняна и разходки. В неделя отидохме до Старосел да разглеждаме „Тракийски култов комплекс”. Пътьом разгледахме и Хисар – много приятно местенце. Южния склон на Средна гора е по-красив от южния склон на Стара планина.

В неделя вечер, към 19.00, Негово Величество Вятърът се смили над най-упоритите парапланеристи и утихна до стойности, позволяващи реене от северната страна на паметника на Беклемето за около 45 мин. После утихна съвсем и вече не ставаше за реене. Прибрахме се в София след полунощ.

Днес е 08.07.2008 г. и е празник – две години от първия ми полет в тандем. След като се начаках – да тръгне времето, което е спряло, да се оправи времето, да му дойде времето…, след като се опитаха да ме приучат на търпение (!!!) – най-накрая ЛИТНАХ!!!

И повече не спрях да летя. Останалото си го знаете…

Почна да звучи като годишен отчет, затова спирам 😉

Обещавам да бъда по-активна в близките седмици, преди отново да отлетя в облаците. Та, ако ме няма тук, значи съм в Сопот. Чувствайте се поканени. Дори там си проверявам редовно пощата и блога, така че, на който му се долети – да даде знак 🙂

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 12:51 PM EET

34 Comments »