Skip to main content.
February 29th, 2008

Фолклорен календар 2008

Въпреки че в момента имам наум само три фолклорни прояви, на които искам да ви поканя, смело наричам това „Календар” и го оставям отворен за допълнения от ваша страна. Аз също ще се старая да го актуализирам.

Миналата година в края на април се проведе първото надиграване на любителски клубове от цялата страна „Хоро се вие, извива” и тогава се говореше надиграването да стане традиция. Вече е обявено, че надиграване ще има и тази година, но е планирано за края на март – някъде около 22-ри. В момента това е цялата информация, с която разполагам. Като науча повече – ще пиша.

Второто събитие е “Празник на хорото – първи национален събор на любителите хороигралци”. То няма състезателен, но има опознавателен характер – да се видим , да се започнаем и опознаем. Поне доколкото е възможно това да стане само за три дни. Ще се състои някъде в средата на м. май и все още има отворени въпроси. Повече – тук!

Последното засега събитие, което привлече вниманието ми е с грандиозен замисъл: „Най-добрите сценични композиции от репертоара на най-добрите танцови формации в България” на едно място. Спектакълът се казва „Класиците на българския танц”, но не се лъжете от заглавието – няма да е скучно!

Повече информация за „Класиците” има на ХороБГ.

Аз ще се постарая да бъда и на трите места. Елате и вие.

Posted by LeeAnn as Народни танци at 8:00 AM EEST

1 Comment »

February 27th, 2008

transparency …


лебед

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 8:37 AM EEST

1 Comment »

Ниските облаци, част 3: Stratus

С чиста съвест мога да нарека Stratus-ите «най-скучните облаци» от облачната класификация (произнася се «стратус»). И не само защото не изненадват очите ни с интересни форми и весела игра на цветове и сенки, но и водят до истинска човешка скука. Когато навън има Stratus-и, ние, хората гледаме да си стоим вкъщи – няма по-неприятно време за разходка, освен ако не се качиш над тях. Влажно е, мрачно е, не можеш да дишаш спокойно и небето не се вижда, за слънце пък дума не може да става. Това, мен поне, ме кара да се чувствам нещастна. Вероятно вече сте се досетили, че говоря за най-обикновената мъгла!

Искаше ми се да пропусна разказът за мъглите, но този вид облаци са удобен повод да напомня, че формирането на облаци, от какъвто и да е тип, започва от земята и е следствие на издигането на въздушни маси – т.е. мъглата не пада от никъде. Масово е възприето грешно да се казва „падна мъгла” и предполагам, че това донякъде се дължи и на фолклора ни, защото в народните песни се пее „Темна е мъгла паднала”. Ако обаче се заслушате в синоптичните прогнози ще забележите, че хората по телевизора 😉 казват, че ще се образуват мъгли, а не че ще падат такива 🙂

Макар че са скучни и относително еднотипни и за Stratus-ите има какво да се каже. Всеки е виждал мъгла. Ще си спестя описанието. Дори няма да ви разкажа за подвидовете й.

Това, което е по-интересно, е начинът на формирането на Stratus-ите. Те се формират по начин, коренно различен от начинът на формиране на разгледаните дотук ниски облаци – Кумулусите (cumulus) и Кумулонимбусите (Cumulonimbus).           

Stratus-ите се образуват, като се отдели въздушна маса от много голяма земна площ едновременно и тя се свърже с по-студена област на слабо движение на въздушните маси – за разлика от кумулусите и кумулонимбусите, тук конвекцията отсъства. Въздухът изстива бързо, превръща се във водни капчици, които са по-тежки от околния въздух и остават близо до земята. Образуваният стратус е толкова голям, че обикновено краят му не се вижда. Стратусите обикновено се образуват на плоски равни места и при слабо движение на въздушните маси. Това донякъде обяснява, защо когато духа вятър няма мъгла, както и точно обратно. 🙂

Ако погледнете пак таблицата, ще видите, че това са единствените облаци, които започват своето вертикално развитие от 0 м.

Stratus-ите се свързват с относителна стабилност на времето, особено сравнено с турболентите въздушни течения, които се наблюдават при формирането на кумулусите и кумулонимбусите.

Ако от Stratus падне лек дъждец или снежец, то това не може да се нарече валеж. То е по-скоро натежала влага, която пада на земята. Ако от стратус си вали както-си-трябва, това означава, че над него има истински облак, от който вали, но вие просто не го виждате от мъглата.

Мъглата и парапланеризмът: Понякога мъглата застава на такова ниво, че има достатъчно видимост под нея, така че да се осъществи безпроблемно и безопасно кацане, като често излитането е било от място, някъде над мъглата. Някои опитни пилоти го правят, защото, както казах, мъглата е спокоен въздух, който почти не се движи и ако знаеш какво правиш и къде отиваш, не се очакват изненади, но вие по-добре не опитвайте 🙂

НО!, важно е отново да подчертая, че парапланеризмът е спорт, при който от решаващо значение за здравето и животът на пилота, е собствената му правилна преценка за собствените му възможности!

DSC00005
(Снимката е собственост на Евгений Гичев)

По съвсем друг начин, обаче, стои въпросът, ако си имате перка на гърба. Тогава, по залез слънце, когато вятърът във височина утихне, спокойно можете да си побръмчите над стратусите.

DSC00014
(Снимката е собственост на Евгений Гичев)

Мда, мъглата е красива, но само ако имаш късмет да я видиш отгоре 😉

Posted by LeeAnn as Облаци at 8:00 AM EEST

5 Comments »

February 25th, 2008

spiny …


bristly

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 10:49 PM EEST

3 Comments »

Видът на нещата…

Всичко
             винаги
                           не е такова, каквото изглежда.

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 8:00 AM EEST

No Comments »

February 24th, 2008

БлогКамп 2008 – издание Първо

Браво на Богомил – за организацията, за избора на място, за всичко! Дано скоро да му се занимава отново.

И, Бого, благодаря – ти си знаеш за какво 🙂

Няма да пиша общи неща, защото очаквам вълна от такива постове да удави пространството в идните дни. Ще напиша съвсем малко конкретни неща.

Благодаря на Vira, която дойде до там само за да си купи „Пухкава приказка” и да се видим. Това означава много за мен!!!

Запознах се с много настоящи читатели и с известно количество бъдещи такива. Удоволствието бе изцяло мое. Благодаря, че бяхте там!

С голямо удоволствие се запознах с Ножчето и Виличката, и с не по-малко – с Петя. Ако пропускам някого – нека не се сърди, не е нарочно.

Видях тениска с надпис velqn.com, но така и не успях да се запозная със самия Велян, а имах желание.

Видях хора, които не очаквах да видя и очаквах да видя хора, които не видях.

Благодаря на тези, които ми помагаха по всякакви начини.

Прощавам на тези, които ме държаха гладна.

И накрая: Въпросът(!), на който така и не получих смислен отговор:

Защо на БлогКамп 2008 мъжете бяха в пъти повече от жените?

Posted by LeeAnn as Реалността at 11:20 AM EEST

13 Comments »

February 22nd, 2008

Мимолетно…


dsc09907.JPG

Posted by LeeAnn as Фотодневник at 8:00 AM EEST

5 Comments »

February 20th, 2008

Облачето: Страх в небето

Някога, отдавна, когато Облачето се запозна с Вятъра, той му каза, че тези облаци и ветрове, които живеят в най-високото са студени и недружелюбни  и няма да се харесат на малкото Облаче, но то не повярва. Само се съгласи. Като се съгласиш с нещо, не значи че си го повярвал, нали! Облачето искаше да се увери самичко. Като непораснала хлапачка искаше всичко да пипне и почувства със собствените си сетива. И тръгна да опитва.

Облачето беше ходило на училище, ама малко, за да не му омръзне, и вече знаеше някои важни неща. Но когато за пореден път излезе самичко на разходка извън Царството си помисли, че този път не му харесва да е само. Ветровете в този ден се бяха разлигавили безобразно и изобщо не се държаха като пораснали! Напротив! Закачаха се с Облачето, побутваха го насам-натам и оттук-оттам и го люшкаха по-силно от обикновено. Но най-много Облачето се дразнеше когато го подритваха нагоре и се опитваха да му вземат дъгичката – сгъваха я ту отляво, ту отдясно, все едно че си е тяхна.

Облачето се ядосваше на тези отворковци, но си мълчеше и си летеше без да им обръща внимание. Мълчеше си, не защото нямаше какво да им каже, а защото го беше страх. И от страх се беше свило на топчица и не приличаше на Облаче, а повече приличаше на най-обикновена топка памук.

Облачето знаеше, че неговият Вятър е някъде наоколо и че той няма да разреши нещо лошо да се случи, но все пак се чудеше защо той позволява на тези нахалници да се закачат така и да му развалят разходката! Ами ако той ги е пратил, за да разбере дали Облачето си е научило уроците? Възможно ли е? Облачето нямаше как да разбере. Не и преди края на разходката, когато щеше да се прибере изплашено и разплакано в Царството.

Докато си мислеше за тези неща, Облачето продължаваше да се разхожда над Царството, внимавайки за жълтата си дъгичка. Ветровете като видяха, че то не им обръща внимание, го оставиха на мира и отидоха да досаждат на някой друг. Облачето се поуспокои, разходи се още малко, като държеше отворковците под око, и кротко-кротко, без да им привлича вниманието, се прибра в Царството. Все още беше доста изплашено, но като че ли вече не му се плачеше толкова. Неговият Вятър се появи усмихнат, за да го нагледа и да се увери, че то се чувства добре.

– Много ме беше страх – едва измънка Облачето, но сдържа сълзите си.

– Знам! – отвърна му Вятърът и се усмихна дружелюбно.

Облачето се разплака чак когато другите ветрове го поздравиха за смелостта. Не за смелостта да се справи със страха – така или иначе, то нямаше друг избор.

Поздравиха го за смелостта да си признае, че го е било страх!

Въпреки сълзите, които се стичаха по лицето му, Облачето беше щастливо!

Posted by LeeAnn as Приказка за Облаче at 8:00 AM EEST

4 Comments »

February 19th, 2008

urban skyscape 03 …


urban skyscape

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 10:01 AM EEST

1 Comment »

Cumulonimbus Mammatus

Поразказах ви туй-онуй за Cumulonimbus-ите и си признах, че много-много не ги обичам, но без тях не може. Така че – примирявам се и продължавам нататък 😉

Обещах да ви разкажа за една от разновидностите на Cumulonimbus, а именно Cumulonimbus Mammatus (произнася се „кумулонимбус маматус”). Това са едни странни облаци, които аз бих нарекла „дъщерни” на Cumulonimbus, заради начинът, по който се образуват.

Трябва да е лято. Трябва да е жега. И трябва да има цебета. Или поне едно.

Когато цебето застане над силно нагрятата земя, то започва да се чуди да пусне ли дъжд на нещастните твари, дето са се опекли долу, или не. През това време от земята не спира да се отделя топъл въздух, който да отива право нагоре към цебето, да го нахрани и да го помоли да пусне малко дъждец.

Но какво става всъщност? Когато цебето благородно реши да повали малко и пусне дъжд, този дъжд среща топлия въздух, който продължава да идва от земята и… се изпарява. Дъждът хем вали, хем не стига до земята – изпарените дъждовни капчици се превръщат в малки, плътно наредени едно до друго облачета, сякаш са част от облачен заговор за покриване на небето с топчета от захарен памук.

Ми… това е 🙂

От 2006 до 2017 бях имала шанса да видя такива облаци на живо само два пъти – един път в Сопот (но нямах фотоапарат) и този, в София.

Лятото на 2017, обаче, се очертаваше жарко и тази красота зачести 🙂

05.05.2017:

02.06.2017:

02.07.2017:

 

Posted by LeeAnn as Облаци at 8:00 AM EEST

5 Comments »

February 18th, 2008

painting 01 …


cityscape01.jpeg

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 9:04 AM EEST

5 Comments »

БлогКамп 2008 – напомняне

До дългоочакваното блог-събитие остават броени дни – бройте до пет и на шестия да сте там.

За тези, които чак сега разбират:

На 23.02.2008 г., тази събота, в 10.00 ч., Военният клуб в София ще събере пишещи хора от цялата страна: блогъри, он-лайн журналисти, писатели от всякакъв вид…
Цял ден (поне до 17.00) ще се обменят идеи, ще се коментират злободневни теми, ще текат дискусии, ще се продават книги, ще се раздават автографи, ще се създават нови познанства и ще се затвърждават старите 😉  

Събитието е отворено за всички, които са любопитни да чуят нещо ново или имат какво да кажат по някоя от предварително обявените теми, както и за тези, които все още си задават въпроса „То, това блогърите, що за хора са всъщност?” 😉

Не е нужно да сте блогър, за да присъствате. Може и да сте проекто-такъв… като Гери 😉

Хайде, стига приказки, ще се видим там 🙂

Още: http://bcamp.info

Posted by LeeAnn as Реалността at 8:00 AM EEST

1 Comment »

February 17th, 2008

Размисли за любовта

Автор: Lanfear

Кога започва любовта?

Любовта е живот.

Ден първи. Раждаш се. Отваряш очи, поемаш глътка въздух, изплакваш. Вече обичаш. Още не знаеш какво точно, не знаеш какво означава  “любов”. Даже не знаеш какво си ти. Но дишаш, чуваш. Усещаш – топло, студено, болка, гъдел. Бориш се за следващата глътка въздух. Имаш болезнена нужда от нея. Не би могъл да живееш без нея. Тя е твоята първа любов.

Майчината любов.

Минават години. Вървиш. Затичваш се. И падаш. Удряш се. Боли. Идва тя. Прегръща те, милва косата ти. Целува удареното – да отнеме болката. Усмихни й се! Нежността в майчините очи е единствена. Намериш ли я в други – ще те обичат до края на живота ти!

В любовта всичко се дели.

Трудно ти е да прецениш кой е по-измършавял и прегладнял – присвитото момиченце, или кучето, което е прегърнала. От другата страна на улицата жена изхвърля боклука си. Комат хляб изпада от препълнения контейнер. Когато жената се обръща, кучето се спуска към комата. Захапва го – и обратно при малката си стопанка. Хлябът е грижливо разделен на две равни части. Излапват го на две хапки. И пак се прегръщат. Чакат. Все ще мине още някой да си изхвърли боклука.

Любовта дава криле.

Първо влюбване. Първа целувка. Като на кино. Душата ти лети. Първи спор. Първа раздяла. И си на ръба. Една крачка – и политаш в бездната. Слънчев лъч в косите ти. Полети. Нагоре!

Любовта от пръв поглед.

Поглеждаш някого за пръв път в очите. И виждаш как разцъфва роза. И после връхлита буря. И я отнася. И след това розата отново разцъфтя. Виждаш целия си живот.

Любовта свързва хората. 

Цветя. Смях. Жена в бяло. Мъж в костюм. Свещеник. “Да!”. “Да!”. Поглеждаш в очите до теб. Няма минало и бъдеще. Тук и сега. Губиш се. И намираш себе си. В две очи до теб.

Любовта не остарява.

Избеляло канапе. Отдавна угаснал телевизор. Тишина. Спомени. Извървян път. И сега – край. Поглед към другия. Ръка върху твоята. Усмихнати очи.

Бих извървял този път отново. Само за да те хвана за ръка.

Животът е любов!

Posted by LeeAnn as Малки гости at 10:45 AM EEST

No Comments »

February 16th, 2008

За очакванията и разочарованията…

Големите разочарования идват от големите очаквания,
а големите очаквания – от малките разочарования,
дошли от малките очаквания…

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 11:47 AM EEST

7 Comments »

February 14th, 2008

Честит празник, Влюбени хора!

purple-flower1.jpg

  Бъдете влюбени винаги!

Няма значение в какво и колко!

Важното е да не оставяте сърцето си да мързелува!

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 1:11 AM EEST

11 Comments »

February 13th, 2008

Циганчетата ядат … котки (?!)

Разговорът започна от едно ново пончо и от дума на дума зави в друга посока, която доведе до тук:

– Искаш ли да си осиновим едно циганче? – питам аз малката си дъщеря.

– НЕ! – отсича с абсолютен категоризъм тя.

На мен ми стана любопитно и питам:

– Защо?

– Защото ще изяде котката!

Не очаквах такъв отговор и измънках: „Ама нали ще го храним….”, а тя, сякаш за да ме успокои продължи:

– Можеш да си осиновиш нещо, но да е бяло! …зайче… или най-много индианче 🙂    

Posted by LeeAnn as Смях до сълзи at 4:50 PM EEST

13 Comments »

Въпрос с повишена трудност

“Мамо, как се казваше онова, дето е като водовъртеж, ама на сухо?”

Аз познах 🙂  Вие можете ли? 😉  

Posted by LeeAnn as Задачки-закачки at 4:32 PM EEST

10 Comments »

February 12th, 2008

night visions 05 …


още нощни видения

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 9:01 AM EEST

9 Comments »

За хората и опаковките…

Ако някой съди за другите по „опаковката”, той несъмнено притежава само опаковка.

Евентуално!

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 8:00 AM EEST

No Comments »

February 11th, 2008

Cumulonimbus – Кралят на облаците

Облаци от почти всякакъв вид са ми любими. С изключение може би на Cumulonimbus (съкр. на англ. cb и от там на български прякорът им – ЦеБе-та. Появата на цебета на жаргон се нарича цебясване).

Харесва ми да гледам формирането на конгестусите, както и преразвиването им в цебета. Има цебета, които ако не си видял, напразно си тежал на майката Земя 😉 Не ми харесва обаче поведението им. Единственото им хубаво нещо е, че появата им е достатъчно предвидима.

Cumulonimbus са т.нар. „купесто-дъждовни облаци”, които аз наричам за по-лесно дъждоносни – те, най-често, се формират от конгестусите и от тях вали дъжд, сняг, град – каквото има, а през лятото дори гърми. (На английски за краткост ги наричат thunderclouds – гръмотевични облаци). Това са облаци, които започват развитието си от базата, която за България през лятото е около 2000 – 3000 м.н.в. и във височина могат да достигнат до 8-10 км. – т.е. самият облак може да е висок 6-7 км.! – и се простират през трите нива на облачната класификация.

Cumulonimbus спират да се развиват, когато стигнат до тропопаузата. Температурата в тропопаузата е около -500С, но след това бавно започва да се увеличава в ниските слоеве на стратосферата. Тропопаузата е горният слой на тропосферата и представлява термична граница на облачното развитие. От тропопаузата нагоре има само скука –  космос без облаци 😉

Когато Cumulonimbus стигнат до тропопаузата, вертикалното им развитие спира, но те продължават да се развиват настрани и да придобиват различни причудливи форми.

Сигурен признак за прерастването на конгестус в цебе е промяната на очертанията на конгестуса от горната страна – или става на перушинки, или просто се разширява, но си остава заоблен. И това е единият начин за формиране на Cumulonimbus.

Понякога множество облаци се окрупняват и се сливат в цебе, което продължава да расте. Често пък докато едно цебе се разпада и се извалява, създава предпоставка за образуване на други такива. Много са досадни. Почне ли се – няма отърваване от тях 😉

Cumulonimbus може да съществува самостоятелно или няколко да образуват свързана формация от облаци, както вече стана ясно.

Видът на цебетата се определя според формата им откъм тропопаузата.

Могат да бъдат Cumulonimbus Calvusгорният край е мек и заоблен и приличат на конгестус или Cumulonimbus Capillatus  горният им край прилича на цирус. Цирусите са вид облаци, които приличат на феерична паяжинка, фибри или птиче перо, но за тях – в нарочна статия по-късно.

Поради това, че като стигнат до тропосферата облаците спират вертикалното си развитие, отдолу изглежда, че те се „разпльоскват” настрани и добиват формата на наковалня –  Cumulonimbus incus. И Cumulonimbus Calvus и Cumulonimbus Capillatus могат да имат форма incus. Разбира се, има още под- и подвидове, но аз не искам да ги запомня 🙂 Харесвам само едни от тях – Cumulonimbus с форма mammatus, за които ще ви разкажа някой друг път.

Въпреки че тези облаци се формират по множество и най-разнообразни начини, те са едни от най-лесните за разпознаване. Гледани отблизо или стоейки под тях, над главите си виждаме тъмен плътен слой облак и поради това има вероятност да ги объркаме с Nimbostratus – те нямат височината на Cumulonimbus, но често се простират на десетки километри по хоризонтала. Cumulonimbus със сигурност може да се разпознаят по вятъра, дъжда, светкавиците и гръмотевиците, които стоварват отгоре ви.

Най-доброто място за наблюдение на Cumulonimbus е някое по-отдалечено местенце, от което няма да усетите силата на режещия вятър, дъжда и гръмотевиците, които вилнеят под облака. Дори напротив – гледани отдалеч, тези „чудовища” излъчват особено спокойствие и величествена красота.

За жалост ;), само красотата им е истинска. Спокойствието им е измамно 🙂 Истински крале, нали 🙂

Те са опасни за парапланеристите – затова и не ги харесвам много-много. Опасни са и за самолетите. Облаците са с голяма височина, която води до огромни температурни разлики в самия облак (ако през лятото на 2 000 м.н.в. температурата е 25-30 0С, на 10 000 тя вече върви към -500С), а това от своя страна води до движение на въздуха вътре, кристализация на водните пари във височина, образуването на ледени парчета. Това причинява обледеняване на крилата на самолетите. Турболенцията в облака е зловеща. Самолетите предпочитат да заобикалят големите Cumulonimbus-и.

Значение за парапланеризма: Cumulonimbus обикновено „смуче” всичко под себе си. Ако си попаднал под него и се чудиш как така без усилия бързичко набираш височина – работата е ясна и… опасна 😉 . Парапланеристи твърдят, че в голямо цебе въздухът вътре се изкачва с 30 м/сек. Или с други думи, ако такова цебе те засмуче, ще летиш с 30 м/сек право нагоре и за „нула” време ще се окажеш от горната му страна, на 8 000 – 10 000 м. Няма нужда да обяснявам, че това е силно нездравословно, нали 😉

И все пак, историята познава оцелели след засмукване и изплюване от Cumulonimbus. Човекът е бил парапланерист. Мисля, че все още е. Неговият разказ можете да прочетете в Порталът на летящите: http://www.paragliding-bulgaria.com/articles.php?lng=bg&pg=75.

И още: летенето в облак е като в шофиране в мъгла с видимост под 1 м. Разликата е, че като шофиране, можете да се движите с 5-10 км/ч и винаги можете да спрете и да слезнете, а както вече стана ясно, ЦБто смуче с над 70 км/ч и спиране и слизане просто няма.

Posted by LeeAnn as Облаци at 8:00 AM EEST

24 Comments »

« Previous Entries  Next Page »