Skip to main content.
January 31st, 2008

Седем албума, които бих взела на необитаем остров

Ех, не ме подмина тази мода. Сави е виновна. Ама как да й откаже човек 🙂

Правила:

Правилата са прости – (1) всеки участник цитира тези правила, (2) цитира този пост, (3) цитира този, който го е посочил, (4) изброява 7-те си любими албума (може повече или по-малко), като споделя и нещо повече за тях или за избора си и (5) посочва (предизвиква) поне трима други блогъри да направят същото.
Естествено, ако някой не е посочен, а иска да се включи в играта, е добре дошъл.

Започвам изброяването, като придавам на думата „албум” малко по-широк смисъл 🙂

1. Queen и дуетите на Фреди – особено „Барселона” с Монсерат Кабайе.

2. Диск с подбрана от мен българска народна музика – защото тя пали огън в душата ми и сипва барут под краката ми. Ще си играя Джангурица, Чичово и Старо банско, докато и на маймуните по палмите им писне. 

3. Горан Брегович – полезен е за оросяването на мозъка – като го чуя и ми кипва кръвчицата 😉

4. Нещо специално, на което не знам името 🙂 Наричам го „Музика за акро” – ритъмче с вплетени звуците, които издават парапланерите като ги поизръчкаш малко. Музика с адреналин. 🙂 Ако не става за летене, поне звуците да са си с мен.

5. Избрани френски шансони – за прочистване на душата и очните дъна 😉

6. Джазирана класика – нещо грандиозно и симфонично!

7. Ъпсурт или нещо подобно, та като си помисля, че на острова почва да ми писва, да си ги пусна и да се сетя от къде съм се спасила 🙂

Предизвиквам:

Лид, Ивката, Ему и Лонганлон, с предварителни извинения, ако вече са били предизвиквани 🙂

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 8:00 AM EET

15 Comments »

January 29th, 2008

Противогрипните ваксини – „за” и „против”

Аз съм твърдо „против”!

Очаквам една част от вас да са на моето мнение, а друга да са твърдо „за” и да настане спор, но нека той бъде в името на тези, които все още се колебаят и нямат собствено мнение.

Доводите ми „Против”:

1. Това, което знам за грипа от опит и обща култура е, че той се причинява от вирус. Този вирус мутира и се променя много бързо и лесно, в зависимост от средата, в която се развива – т.е. нашият организъм променя щама на вируса. Ако в едно четиричленно семейство се разболее един човек, той променя щама на вируса и ако се разболее втори след него, вирусът вече е леко променен. И така нататък. При четвъртия заразен, вирусът вече няма нищо общо с първопостъпилия в приемното си семейство. Когато първият се разболее отново, той е болен от съвсем друг грип.

Ако се изгражда имунитет към вируса, защо тогава първия е болен пак? 

При това положение, как може да се създаде ваксина за грип, който ще върлува чак след 6 месеца?

2. Да приемем, че все пак може. За да се постави ваксина на човек и особено на дете, той трябва да е АБСОЛЮТНО здрав в момента и да има добре работеща имунна система. В против случай ваксината може да го разболее и то тежко, защото тя съдържа живи, но омаломощени причинители на грип, които биха се възползвали от слабата имунна система или започнала болест.

Колко от вас могат да твърдят, че в момента са АБСОЛЮТНО здрави, те и децата им, и с отлична имунна система?

3. Ако сте АБСОЛЮТНО здрави и с отлична имунна система, тогава защо ви е противогрипна ваксина? Организмът ви ще се справи с предизвикателството „грип” с помощта само на повечко витамини в сюблимния момент.

А ако не сте абсолютно здрави, защо ви е да се разболявате насила?

Съществуват имунностимулатори, които обикновено са хомеопатични препарати, което означава, че ефектът се постига след натрупване на определени количества от веществата в организма, т.е. трябва да се приемат предварително, а не като се разболеете – тогава няма ефект от тях. Това е извод по наблюдения от приятели, никога не съм пила имунностимулатори.

4. Доколкото знам лечението на грип е симптоматично и не се повлиява от антибиотици. Щом няма измислени антибиотици, как тогава да вярвам, че има измислена ваксина?

5. И ако все пак има начин да се направят ваксини, тогава защо ПАК има грипна епидемия?!

Така разсъждавам аз, в най-общи линии. А вие как?


още тук: http://www.bb-team.org/articles/3227/ 

Posted by LeeAnn as Нашите деца и ние! at 8:00 AM EET

34 Comments »

January 28th, 2008

flamewars …


burn

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 6:01 PM EET

7 Comments »

Предизвикателства пред модерните онлайн медии

Имам удоволствието да споделя с вас поканата, получена от AMI Communications, за едно обещаващо събитие – публична лекция на тема

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАTA ПРЕД МОДЕРНИТЕ ОНЛАЙН МЕДИИ
Създаване и управление на интернет медии
Лектор: Раймо Макила

public-speach-raimo-makila-internet-media-challenges-311012008-1.jpg 

Раймо Макила е главен изпълнителен директор на Alma Media Interactive, част от една от най-големите медийни групи във Финландия. Компанията е лидер в развитието на интернет и печатни медии в Централна Европа. Той е водещ медиен експерт в областта на създаването и налагането на интернет медии. Раймо Макила ще сподели своя опит с българските студенти, представители на интернет медии, журналисти и всички заинтересовани.    

Подробности:
31 януари 2008 г., 10.00 часа,
София, СУ “Св. Климент Охридски” (Ректорат), Зала 1
Организатор: City24.bg и Alma Media Group
Вход Свободен

За още информация:
Стоян А. Стоянов
ПР Мениджър
AMI Communications

Тел.: + 359 (2) 989 5115
Моб. тел.: + 359 (888) 889 811
E-mail: stoyan.stoyanov@amic.bg

Posted by LeeAnn as Реалността at 5:55 PM EET

2 Comments »

Пламъчета в нощта

Две свещи с еднаква дължина били запалени едновременно в 20 часа.
Ако ги оставим да изгорят докрай, едната ще изгори за пет часа, а другата за четири.
Свещите били загасени едновременно, когато едната била четири пъти по-дълга от другата.

В колко часа са изгасили свещите?

Задачката е от домашното на дъщеря ми (7 клас 😉 )

Posted by LeeAnn as Задачки-закачки at 12:23 PM EET

11 Comments »

Хитрият корабокрушенец

На жителите на един самотен остров им дошло до гуша от корабокрушенци и затова решили – ще убиват всеки от тях, като му дават право на последна дума – ако казаното е истина, ще го обесят, ако казаното е лъжа, ще го удавят.
 
И така, когато на острова се появил поредният нещастник, той успял да се спаси.

Какво им е казал?

Задачката ми я изпрати vladi57, благодаря му за което 🙂

Излишно е да казвам, че отговорите ви трябва да са обосновани, нали? 🙂

Posted by LeeAnn as Задачки-закачки at 8:00 AM EET

10 Comments »

January 27th, 2008

Да се научиш да летиш

Автор: Lanfear

Стоеше на самия ръб на скалата, с пръсти, впити в меката земя. Гледаше далеч, към хоризонта отвъд планините. Безкрайността се събираше в две зеници. И в едно човешко сърце. А може би това бе твърде недостатъчно…

Цял живот чака за този момент. Мечта за него, диша и живя за него…а сега усети страхът…промъкна се колебливият въпрос “Ще успея ли?”…

Затвори очи, освободи съзнанието си, и го остави да се носи по вятъра. Спомни си за деня, в който започна обучението си. И тогава изпитваше страх – от непознатото място, новите лица, и най-много – от това, че се отделяше от дома си. Самотата беше най-плашеща. С времето обаче свикна с новия начин на живот, с новите темпове на работа. Учеше бързо и с желание, и успехите не закъсняваха. Естествено, имаше и не малко неуспехи, и проблеми, но те не бяха пречка. Напротив – използваше ги като лост, за се оттласне още по-напред. Така преминаваха годините. Някои от тези, с които се обучаваше, изостанаха далеч назад, други пък напредваха много по-бързо. Това също не беше пречка. Смяташе, че скоростта, с която се развива, е добра и напълно достатъчна. Не бързаше – все пак имаше цял живот пред себе си. Вместо това предпочиташе внимателно да наблюдава Живота, и да разбере по-добре неговите уроци. А те не бяха малко. Нито пък бяха лесни.

Урокът на Кръвта, например. Един от най-ранните. Само при спомена сълзи напират иззад спуснатите клепачи. А тогава…тогава си мислеше, че е краят на света. И все пак направи усилието да събере последните си останали сили и да приеме веднъж завинаги, че кръвта все пак става на вода. И че собствената ти кръв може да те предаде, ако няма нужда от теб. Примири се с този факт и продължи напред, установявайки, че всъщност не е толкова трудно, колкото си мислеше…

Не винаги разбираше уроците си от първия път. Понякога трябваше да измине време или да повтори урока няколко пъти, за да си изясни значението му. Точно както когато научи, че ако сърцето и съзнанието ти не са на едно мнение за едно и също нещо, резултатът няма да е особено добър. Няма ли единомислие, няма и успех. Това със сигурност щеше да го помни винаги.

Или урокът, че щастието ни се заплаща първо от най-близките ни,… от тези които ни обичат най-много. Този беше един от най-болезнените. Около него сякаш раздвояваше съзнанието си. Изпитваше желанието никога да не се бе налагало да го учи. Както заради собствената си болка, така и заради болката на онези, с които премина през този урок. Ако само можеше да им го спести… но не можеше… защото осъзнаваше, че точно без този урок може би нямаше да стигне до тук.

След всеки урок научаваше по нещо ново за света, но и за себе си. Откриваше нова, неподозирана страна на душата си. Болката и сълзите превръщаше в сила, а радостта и успехите – в пера за крилете си. Така извървя дългия път дотук. С много камъни и тръни, с много цветя и птичи песни. Но достигнатото досега бе като песъчинка в пустинята в сравнение с това, което бе напред. Бе само на 18 и се страхуваше от предстоящото. А вече стигна до тук, до самия край на началото.

Отвори очи.

Стоеше на самия ръб на скалата, с пръсти впити в меката земя. Пристъпи една единствена крачка напред, разтвори крилете си и… полетя.

Posted by LeeAnn as Малки гости at 10:00 AM EET

No Comments »

January 26th, 2008

Разстояния…

Разстоянието от Земята до Небето е
пет крачки,
от които трудна е само първата!

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 10:10 AM EET

2 Comments »

January 25th, 2008

Мъжете и жените или „Кой кого”

Темите, свързани с отношенията между мъжете и жените са стари като света и винаги се въртят около едно и също нещо – „кой кого?” и „защо?”. Също и „как?”.

Напоследък Лонганлон писа за Кавалерството и тревогите около липсата му, а Тишо за Вечната борба между половете. И двамата споделят мъжкото си виждане по въпроса и типично в техен си неповторим стил абсолютизират и поляризират нещата. И тъй като аз съм типичен представител на „противниковия отбор”, вероятно на тях, а и на останалите хора, ще им е интересно да чуят едно женско мнение.

Глобално погледнато, проблемите в общуването винаги са били едни и същи, само средствата са различни. Проблемът и сега си е същия, ако изобщо има проблем. Според мен има неразбирателство или по-точно някаква липса на синхронизация – все едно да гледаш един филм със звука и субтитрите на друг – т.е. – хората не се гледат в очите и не се изслушват.

Общуването е двустранен процес.

Хората са изградили (грешни) очаквания на база предишен опит или предразсъдъци.

На малките момиченца, с мърморене или личен пример, им е набивано в главите, че мъжете са тирани/простаци/мързели/знам-ли-още-какви, че на тях не може да се разчита, че със всичко трябва да се справяш сама… Семейството, възпитанието и средата са им отнели женствеността още при раждането. Такава девойка/жена гледа на мъжете като през грапаво стъкло. На нея й е създадено очакване и представа, която тя търси в противоположния пол. А който търси – намира. Най-лесно се откриват чуждите недостатъци. И след това много трудно се преодоляват. А ако, не дай-си-боже, човекът отсреща не се вписва в „картинката”, то значи нещо му има и не е истински мъж – веднага става метро, гей и т.н. 

Мъжете забелязват тази нагласа в отсреща седящия обект ;). Някои от тях я възприемат като предизвикателство да докажат, че са истински мъже в добрия смисъл на думата, други пък смятат, че усилията не си заслужват. В този случай мъжете от първия вид – тези, които тръгват да се доказват – много лесно се дънят, защото отсреща няма нагласа те да бъдат приети като мъже, у тях се търси лошото. Мъжете от втория вид минават за смотани и с общуването са до там. Ако бях мъж, щях да съм смотан. (за мъжете и чувствата съм писала преди)

Обратното важи със същата сила и логиката е същата. Момченцата се възпитават, че жените са капризни и лигави същества, които ти харчат парите, но и без тях не може, защото иначе трябва да си плащаш всеки път като те подгони нагона, а така е още по-скъпо… И пак същото – който търси – намира. Мъжете имат грешни очаквания. Някои жени се впускат да се доказват, че не са еди-какви-си, други – не смятат, че е нужно.

Аз съм жена и моите наблюдения са от едната страна.

Имам отвратително лошо мнение за мъже, които се стремят, без да съм ги питала и провокирала, да ми се доказват, че са по-мъже от мен – професионално, на пътя и особено пък в разни унисекс занимания. (в мъжки „състезания” по подразбиране не участвам ;)) Смятам ги за комплексари и изобщо не общувам с тях. Всеки трябва да си знае мястото. И да мери това, което има, с който го има 🙂 Имам усещането, че за повечето мъже това е стандартно поведение и са изненадани когато жената срещу тях се държи като жена. Някои от тях бързо се променят, други – не знаят как да реагират 🙂

Естествено, истината е някъде по средата.

Факт е, че хората не са научени да говорят и да назовават това, което търсят/искат с истинското му име. Жена, която споделя пред мъж, че „не са останали истински мъже вече”, може би иска от него той да се докаже като такъв или пък точно обратното. Знам ли, жените са странни същества – никога не знаеш какво си мислят 😉 Понякога и аз не ги разбирам, та какво остава за мъжете.

Сега пак ще кажа – обратното също е вярно. На мъжете е вменено да подценяват жените и в повечето случаи го правят без да се замислят. И често попадат на жена, която скача да се доказва. И възприемат това като война на половете, делене на пространства и т.н. Или може би го правят точно заради това… Не знам 🙂

Да се поддадеш на провокацията и да я счетеш за насърчение зависи не от пола, а от конкретния човек. (за насърчаването също съм писала преди)

Мъжете не са инициативни. Очакват да видят Жената, и тогава да се държат като Мъже. Жената би се държала като такава, ако види Мъж насреща си. Мъжете ще кажат точно обратното и то не без основание.

Хората правят нещата сложни. А те са си съвсем простички. Ако възприемаш нещото срещу себе си като човек и бъдеш себе си, това обикновено предразполага, и човекът срещу теб също бива него си.

Ако се държиш като „женска жена” (терминът е на Пейо), мъжът отсреща ще се държи като мъж.

Естествено, всеки има своя дефиниция за „мъж” и за „жена” и това ни връща в началото. А може би разковничето е точно там – да си преразгледаме дефинициите!

Успех!

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 11:24 AM EET

6 Comments »

January 24th, 2008

Придворният сладкар

Какво й е нужно на една принцеса, за да е доволна? „Прегръдки, целувки и малко храна”, биха отговорили някои и биха били прави в известен смисъл. Извън известния смисъл обаче, всяка самоуважаваща се принцеса би добавила: „И мно-о-ого придворни!” и също би била права.

За неизбежната необходимост от ЧАР отдавна всички са единодушни.
За жизненоважната необходимост от придворни кочияш, камериер и смешник, също няма разногласия. Няма да споменавам за ключовата роля на придворните шивачи, които винаги се избират по двама, за да се контролират един друг и да няма после „Новите дрехи на принцесата са от оня специалния плат”. Те, принцесите, тези приказки отдавна са ги чели 😉 и много внимават.

Има една придворна длъжност, обаче, която бе несправедливо пренебрегвана и омаловажавана: длъжността „придворен сладкар”.

Някои принцове се опитаха да вменят тези задължения на придворния готвач, но желанието да спестят някой грош от заплатата на сладкаря им излезе солено. И това, само защото не бяха прочели предварително инструкцията за употреба и експлоатация на принцеси, а я бяха оставили за „накрая, ако се наложи”. Е, наложи се, защото за нула време се сдобиха с недоволни принцеси. А решението на проблема се оказа лесно и подробно описано в упътването:

Ако искаш сладка принцеса – храниш я с шоколад,
ако искаш свежа принцеса – с марули и репички,
за гъвкава принцеса – локум,
за усмихната – прясно зеле,
за весела… един принц предложил марихуана и смешни сладки…, но рецептата още е в тестова бета версия…

Явно на готвачите тези деликатни детайли не им бяха известни и се наложи принцовете да си наемат придворни сладкари. И принцовете не само, че се окопитиха бързо-бързо и си наеха сладкари, ами се и сработиха с тях. Нещо повече – честичко прибягваха до услугите им за постигане на едно или друго по-специално настроение на принцесата.

На придворните сладкари също не им беше лесно. Себеотдаващо предизвикателство е да превърнеш една принцеса от кисела в сладка, от начумерена във весела или от раздразнена в умиротворена, и то само използвайки натурални продукти и подправки, без да прибягваш до помощта на специални вещества като „стрит нокът от стара вещица” или „прах от хрилете на тигрова акула”.

А принцовете прибягваха често до такива услуги, защото ако принцесата не е в подходящото настроение, е немислимо те да успеят да отидат на лов, турнир или просто на кръчма с принцове от приятелски кралства.

Естествено, когато принцесата е в добро настроение, в кралството царят мир и любов и затова придворните сладкари бяха щедро възнаградени за специалните си сладкарски умения като им бе разрешено да спят в двореца, а не на двора.

От тогава ги наричат „дворцови сладкари”.

Също от тогава за богатството и перспективността на един принц се съди не по броя на трофеите от турнири, а по броя на дворцовите му сладкари.

Posted by LeeAnn as Принцесешки историйки at 5:46 PM EET

10 Comments »

Скрита стойност

За стойността на един човек
можеш да съдиш по реакциите му когато печели,
но повече и по-добре – от начина, по който губи.

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 8:00 AM EET

No Comments »

January 23rd, 2008

Моите 30 реда слава

Казват, че всеки човек имал своите 10 мин. слава.

Въпреки, че съм скромна през основната част от времето 😉 , има моменти, в които се сещам за една сентенция от неизвестен автор, която гласи: „Скромността е за тези, които си нямат други качества” и много удобно се пъхам в нея, за да оправдая желанието си да се похваля.

За какво говоря ли?

Говоря за „Тя-Звездата” в „Аз-Жената” или за моите 30 реда слава 🙂

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 10:35 AM EET

8 Comments »

January 21st, 2008

Усмивка № 1019

Мда, леко-леко, седмицата за усмивки свърши. Неее, няма да ви карам да плачете сега. Надявам се и вие да направите същото за мен – да не ме накарате да плача ;). Подарявах ви съзнателно усмивки в последните дни, но не защото ще ставам зъболекар ;), а за да ви умилостивя и подкупя.

smile61.jpg

В известен смисъл, днес е малко по-специален ден. Не много по-, но все пак…

На днешния ден, точно преди две години стартира този блог и първата публикация в него беше точно на тази тема: „Усмивката”, а картинките, които видяхте тия дни бяха за нея, но тогава не знаех как да ги кача. И ги запазих за някой специален ден, като този.

Сега обаче, заради всички усмивки, които похабих по вас в последните дни 😉 искам да изпълните една моя молба:

Напишете ми какво мислите за блога, какво ви харесва в него и по-скоро какво не ви харесва, какво да променим, какво да добавим или премахнем.

Ако имате въпроси към мен или Ники – питайте. Аз ще отговарям, за Ники – не гарантирам 😉

Изобщо – пишете за всичко, което ви хрумва и някога сте си мислили да ми кажете, но по някаква причина не сте го направили.

Ако се срамувате – мейла на блога и този на приказката работят за вас 🙂

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 8:00 AM EET

32 Comments »

January 20th, 2008

Маймунско

smile3.jpg

Каквото повикало, такова се обадило, нали 🙂 . Усмихвайте се дори на тези, които се опитват да ви правят на маймуни. Ако си мислят, че са успели – още по-зле за тях.

Бъдете снизходителни и им простете – все пак не може всички да са умни и красиви като вас.

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 8:10 AM EET

1 Comment »

***

Автор: Lanfear

Всяка сянка в здрача си ти,
И всеки непознат зад ъгъла.
И неуловена светулка си…
Сънят забравен, реалност несбъдната…

А ако си миналото забравено,
а аз твое бъдеще невъзможно,
нашето настояще изгубено
можем ли да намерим заедно?

Posted by LeeAnn as Малки гости at 8:00 AM EET

2 Comments »

January 19th, 2008

Тиквено

smile_782.jpg

 

Наоколо е пълно с тиквеници, които искат да ви съсипят деня и настроението (?)

Обезоръжете ги с усмивка!

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 8:00 AM EET

2 Comments »

January 18th, 2008

Как се разпространява книга в България

Книгоразпространение в България има. И книжарници има, и книжни борси има. И някаква концепция даже има. Ама аз нещо още не мога да я схвана съвсем. Както знаете, отскоро съм горд автор на издадена книжка. И понеже нито едно издателство не пое риска да ме издаде (май луксозна им се сторих), от това автоматически следва, че намирането на пътя до клиентите пак си е моя работа.  

Аз, естествено, бях попроучила туй-онуй преди да стигна до печат и бях подготвена. До известна степен. Психически бях подготвена, че ще е трудно и бавно, но че ще е абсурдно и смешно не очаквах.

Ако сте тръгнали да издавате книга, непременно трябва да имате предвид някои неща.

Задължително трябва да калкулирате цената за разпространение в цената на книгата. И въпреки това не сте застраховани от изненади, защото и тук условията се оказаха „динамични”.

Не очаквайте от търговец / разпространител да се поинтересува от съдържанието на книгата, така че да може да я предлага адекватно. Затова задължително си предвидете обръщения към читателя на последната корица. Ако някой го прочете – прочете!

Не правете луксозна книга.

От една страна, никой издател няма да я иска, защото хем си непознат автор, хем искаш луксозно издание – става много скъпо и никой не се наема да рискува, особено пък, ако знаеш как искаш да изглеждат нещата и не си готов на компромиси с визията и качеството. Тогава ще ти обяснят, че ако си познат автор всичко е ОК и те взимат заради името. Да, ама ти ако си познат автор и името ти работи за теб, няма да идеш при тях, нали?

От друга страна, луксозните книжки не могат да се продават (не вървят) на борсата, защото там пазаруват търговци, които после продават на сергийки и в невзрачни книжарнички. Те търсят евтинджоси, колкото да има с какво да си запълнят мястото. В този ред на мисли, тези търговци не купуват нищо, което има корична цена повече от 3-4 лв., независимо от качеството на текста и корицата. Не купуват скъпо, защото си подценяват клиентите и не очакват нещо различно и луксозно да се продаде. А клиентите им стават все по-бедни, защото те не предлагат нищо хубаво и стойностно. Така сами се завъртат в омагьосан кръг, но всеки си има собствена глава 🙂 , аз акъл не давам никому.

И още:   Когато избирате на кого да дадете книгата си за разпространение, особено ако това е борса, трябва да търсите тематично и ценово сходство. В моя случай, успешно ще се продава книжката на места, където продават малко по-скъпа детска и юношеска литература. Необходимостта от тематичното сходство е ясна. Ценовото сходство – важно е, защото всеки търговец си има редовни клиенти. Ако търговецът (на борсата) продава главно конфекция с корична цена до 4-5 лв, луксозна книжка с цена 10 лв. няма да върви. Хората отиват при него, защото продава евтини неща, а не защото продава хубави неща 🙂 – жалко, но факт! Но ако търговецът продава скъпи неща, книга за 10 лв. там си е съвсем на мястото.

Значи остава да се обърнеш към големите вериги книжарници или да си избираш книжарниците сам.

Това с големите вериги не ме привличаше, защото въпреки голямото име на веригата, служителите вътре само гледат някой нещо да не открадне и дума не може да става за истинско предлагане на новите заглавия. Освен това книгата ти потъва по рафтовете и само който я потърси специално ще я намери. Все пак, съветвана от приятели, които бяха категорични, че без „големите” няма да стане, реших да опитам. 

Как е при големите? „Големите” взимат големи проценти за разпространение. Колко и за какво, преценете сами:

Писмена в НДК. Би трябвало да имат няколко обекта, но не знам къде са. За един месец – нито една продадена книга. Взимат 42% Търговска Отстъпка от коричната цена.

Пингвините – 40% ТО от коричната цена. За една седмица придвижиха книги до повечето си обекти в страната, но, да речем в Русе, въпреки търсенето, не са закарали. Нямам наблюдение как върви, защото още е твърде рано – минали са само 10 дни откакто им я предложих. Организацията им е тромава.

Хеликон надминаха себе си. За нов автор – частно лице, искат 50% ТО от коричната цена. За автор, с който не са работили досега – още 120 лв. такса, „за да им се гарантира разпространението”. А кой ще гарантира на мен разпространението? – попитах веднага. – Как да съм сигурна, че няма да държите книгите в склада и след два месеца да ми ги върнете без стоте и двайсет лева? Никак, много ясно. Отказах се от Хеликон, защото не мога да си ги позволя. А и се усъмних в смисъла.

Остава вариантът с личния избор на книжарници – нещо не голямо, на хубаво място и симпатична собственичка/продавачка – това се оказа най-работещия оффлайн  вариант. В конкретния случай – книжарница „Интеркнига” на Шипка 6.

Най-удобен вариант за разпространение би трябвало да са онлайн книжарниците, стига да не отказват адресите, които са им далеч или някак не ги устройват с мотива „Няма наличност, обадете се другата седмица”, както направиха от Българска книга.

И въпреки това, нещата някак си вървят, стига да не очаквате това да стане бързо.

Книгата, която ще се продава лесно: не е със скъпа и хубава корица, няма илюстрации, камо ли пък цветни, тялото е на още по-евтина хартия, с меки корици е и сте калкулирали 100% печалба за себе си и още 100% за разпространителя и въпреки това книгата струва най-много 6 лв. за поне 250 страници 🙂

Ако обаче искате луксозна на вид книжка, различна от конфекцията по книжарниците, с авторски илюстрации, ще трябва да разчитате на ценителите. Така се случва и при мен. От продадените досега книги, има много малко, продадени на случайни клиенти. Естествено, тези които поръчват на мейла, посочен в блога, не са случайни, дори когато са непознати, защото обикновено се оказват постоянни отдавнашни читатели, а след поръчката спират да са и непознати.

Тази практика: поръчка на мейл, плащане с пощенски запис, изпращане с препоръчано писмо е времеемка, но ми доставя най-голямо удоволствие, защото не ме лишава от контакта с читателите, а напротив – задълбочава го. 🙂

——–

П.П. Дано тази статия да е полезна на всички, които ми задавате въпроси относно издаването и разпространението на книгата и най-вече на тези, на които им предстои подобна борба или пък се чудят, но не смеят. 🙂

Posted by LeeAnn as Реалността at 11:00 AM EET

81 Comments »

Дипломатично

smile8.jpg  

Усмихвайте се докато разговаряте с някого – това създава ведро настроение и на двама ви.

Усмихвайте се, когато не знаете отговорите на въпросите. Докато се усмихвате, печелите време да мислите.

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 9:19 AM EET

6 Comments »

January 17th, 2008

Странности

Познай какво е това 🙂

dsc011221.JPG

Posted by LeeAnn as Фотодневник at 3:20 PM EET

10 Comments »

Усмивка по телефона

smile2.jpg

Усмихвайте се, докато говорите по телефона. Човекът отсреща със сигурност ще го усети. Това или ще стопли деня му, или тотално ще му смарангяса настроението – зависи от контекста на разговора, все пак 🙂 .

Но пък второто си е негов проблем. 😉 Нали?

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 8:43 AM EET

4 Comments »

« Previous Entries  Next Page »