Skip to main content.
December 13th, 2007

morning ramble 01 …


мъгла над парка

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 8:01 AM EET

4 Comments »

Потребности

Който умее да цени, той ще се задоволи и с малко.
Който не умее – нему никакви огромности не биха му били достатъчни.

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 8:00 AM EET

No Comments »

December 12th, 2007

Приказка за пътя… (4)

 То вървеше унило насам-натам и си мърморкаше нещо под носа. Като видя, че Радостта и Тъгата идват към него, се спря и заговори на тях:

– Хората са много странни същества, знаете ли това? – Радостта и Тъгата се спогледаха многозначително, но го оставиха да продължи монолога си:

– Хората твърдят, че съм единственото нещо на света, от което имат нужда, но вместо да вдигнат очи и да видят, че съм пред тях, те само се щурат насам-назад, мрънкат и се вайкат. А аз съм там, навирам им се в очите, те още малко ще се спънат в мен, но няма да ме познаят. Забравили са как изглеждам. А още по-отдавна са забравили къде да ме търсят. Но ако ги питаш – само мен търсят. Странни същества са, казвам ви. Ето, дори вас като пратя… какво се получава? Нищо! Абсолютно нищо. Та нали ви изпращам, за да ги развълнувате, да ги накарате да спрат за малко, да помислят малко и да ме открият. Само едно искам от тях – да се обърнат светкавично назад и да погледнат в собствените си очи, пък дано най-сетне им просветне! Но, стига вече. Знаете ли… Омръзна ми от хората!

Радостта и Тъгата се спогледаха, но този път тревожно, защото без него те бяха излишни и безполезни, но Щастието бързо продължи:

– Затова реших – отсега нататък ще ме виждат само хората с насълзени очи – от Радост или от Тъга – няма значение. Ако човек не може да пусне от душата си навън поне една чиста сълза, изобщо няма да си губя времето с него!

Радостта и Тъгата въздъхнаха с облекчение, а Щастието продължи вече не унило да се щура насам-натам и да си търси чисти души, на които да се подари.

Posted by LeeAnn as Приказка за пътя at 5:53 PM EET

1 Comment »

December 11th, 2007

night visions 02 …


militaryclubnight.jpeg

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 10:57 PM EET

2 Comments »

December 9th, 2007

Пухкава предпремиера

За ранобудните, за нетърпеливите, за мързеливите, за заетите (на 16.12.), за срамежливите (по повод 16.12.), за работливите (на 16.12), за пътуващите и за всички, които по някаква причина няма да дойдат на официалното представяне на „Пухкава приказка” на 16.12.2007 г., е нейната панаирна предпремиера. 

Пухкава приказка

 „Пухкава приказка” ще може да си види и купи днес, 09.12.2007 г., Панаир на книгата, НДК, от 10.00 до 18.00 ч., на щанда на “Фондация КОМ” (първи полуетаж, срещу щанд 59).

Аз ще бъда там от 13.00 до 16.30 ч. поне.

Очаквам ви.

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 8:13 AM EET

6 Comments »

Протегнах две ръце

You need to a flashplayer enabled browser to view this YouTube video

Протегнах две ръце да те прегърна.
Защо не ги прие, защо ме върна.
Когато някой върнат от вратата
Животът му обръща се назад.
Протегнах две ръце да те прегърна
А с тебе – земята и нощта
Защо не ги прие, защо ме върна
Пристигнала чак от края на света.
Душата ми започна да се мята
Запомнила едно на този свят –
Когато някой върнат от вратата
Животът му обръща се назад.
Протегнах две ръце….

текст: Евтим Евтимов

Posted by LeeAnn as Любими стихове at 6:00 AM EET

1 Comment »

December 7th, 2007

За летенето…

Всеки може да лети,
но не всеки знае как да се сдобие с  крила…

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 10:22 AM EET

15 Comments »

December 6th, 2007

Рицарят, който бил загубил пътя

Имало едно време един рицар. Той думи си имал, имал си и посока, но от много обикаляне зад девет планини в десета и зад девет царства в десето в търсене на приказни принцеси, бил загубил пътя. Докато обикалял и се загубил. И тъй като някъде по пътя било останало и сърцето му, то съвсем спокойно можело да се каже, че Рицарят нямал сърце. Или поне така изглеждало отстрани. Рицарят гледал напред сякаш търсел път в гъста мъгла, ходел едва-едва с приведена глава, сякаш стъпвал в непрогледна тъма. Принцесите минавали покрай него, но той вече не ги забелязвал. Някои принцеси се спирали за миг и се опитвали да го поздравят /Рицарят съвсем не бил „за изхвърляне”/, други не се осмелявали.

Рицарят вървял напред, но то не било точно напред, а било по-скоро в кръг. Точно когато Рицарят бил останал със съвсем малко сили, той стигнал до един кръстопът. Таен, странен кръстопът:

Там уж било широко,
а в сърцето му станало тясно.
Всички табели „Наляво”,
всъщност сочели надясно.

Рицарят това и чакал: оправдание, за да поседне, да се предаде и да зачака. И той зачакал.

Чакал и си мислел, че ако стои там достатъчно дълго време, целият свят ще мине покрай него и принцесата, която е намерила изгубеното му сърце, ще открие и него самия, ще му върне сърцето и ще го упъти. Или още по-добре – ще го вземе със себе си…

Седял и чакал. И  продължавал да си мисли. Откакто бил загубил пътя, той вече не знаел как изглеждат принцесите, с какво се хранят, на какъв език говорят… Помнел само, че каляските им са направени от захар и шоколад, но нямат дръжки отвътре, затова се налага някой да помага на принцесите като им отваря вратите отвън…  

Седял и мислел. И продължавал да чака. Чакал покрай него да мине най-нежната, лъчезарна и жизнерадостна принцеса на света, която да слезе от своята захарна каляска и да го намери…

Седял си Рицарят, чакал си и си пропилявал времето в самота и тъга, търсейки отговорите на несъществуващи въпроси.

Не щеш ли, един ден му се сторило, че чува познат шум… Приличал на тропот…  И нещо в него трепнало /било сърцето му, което уж бил загубил…/

Най-сетне Рицарят вдигнал глава. И то тъкмо навреме. Защото с погледът си той спрял преминаващата за седми път каляска, а от нея се усмихвала най-нежната, лъчезарна и жизнерадостна принцеса на света – онази, която той дълго чакал на този таен странен кръстопът, който изведнъж се оказал наистина широк, а дясното моментално отишло на своето място.

Принцесата го помолила да й отвори вратата на каляската и той го сторил с радост. Подал й ръка да слезе и щом тя я приела, мигом се появили и отговорите…

Е, разбира се, не всички отговори са важни за вас и трябва да се съобщават на висок глас. Един от тях обаче хич не е за пренебрегване, защото и други Рицари са се чудели какво иска да каже онзи странен китайски мъдрец, който все се навърта около тъжните Рицари и дърдори някакви неразбираеми китайски мъдрини като тази: „Помни, момче, под лампата е най-тъмно!”

Чак сега, когато светлината отново изгряла от очите на принцесата и осветила пътя на Рицаря, той разбрал:

Щастието ни винаги се намира пред очите ни, но не и под носа ни. За да го видим, трябва да вдигнем глава и да отворим широко очи.

Posted by LeeAnn as Приказки за Рицари at 4:48 PM EET

8 Comments »

Никулден` 07

Днес, като всяка година по това време, е Никулден. И както всяка година по това време NeeAnn и още много Николаевци, Николини и други подобни 😉  имат имен ден.

На всички: бъдете здрави.

На Ники a.k.a. NeeAnn: освен здрав, бъди си същия!

Posted by LeeAnn as Реалността at 8:11 AM EET

10 Comments »

December 5th, 2007

pattern from the night


народното събрание

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 10:50 PM EET

2 Comments »

Облачна покана

Чакам този момент от толкова време, че дори не помня откога.  Моментът, в който книжката ще е в печатницата, поканите и плакатите ще са готови, мейлът на книжката ще работи, залата-мечта за представянето ще чака само нас с Дени и единственото, което ще трябва да направя е да поканя гости! Точно това ще направя!

Каня ви на представянето на „Пухкава приказка”!

cloudy_invitation

Поканени сте всички, без изключения и без ограничения.

Имам само две молби към вас.

Първата е, да потвърдите присъствието си на мейла на книжката puhkava.prikazka@gmail.com най-късно до 14.12.2007 г.

Втората ми молба е свързана със залата-мечта.

г-жа Елена Кутева, Директор на Национален Фолклорен Ансамбъл «Филип Кутев», бе така любезна да допусне празненството ни в танцовата зала на ансамбъла, за което горещо й благодаря. Залата е покрита с изключително специален и скъп бамбуков паркет, затова моля да се съобразим с изискванията на домакините ни:

Благодаря ви за разбирането.

С Дени ви очакваме с нетърпение. До скоро 🙂

Пояснение: Ансамбъл “Филип Кутев” и “Алианс” ЕООД са в една и съща сграда, с общ вход. Залата се намира на полуетаж, срещу стълбите. 🙂 На входната врата и на вратата на залата ще грее плакат, по който ще се ориентирате. 🙂

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 4:10 PM EET

30 Comments »

Бръснарят от кои е?

Мъжете в едно село се делят на две групи – група „А” и група „В”.

Мъжете от група „А” се бръснат сами.
Мъжете от група „В” ги бръсне бръснарят.

От коя група е бръснарят? Защо?

Posted by LeeAnn as Задачки-закачки at 11:02 AM EET

48 Comments »

Задачка с чаша

Тази задачка е за загрявка. Като я решите – следва по-сложна 😉

Та: От коя страна на чашата е дръжката?

Posted by LeeAnn as Задачки-закачки at 10:35 AM EET

8 Comments »

December 4th, 2007

Неподвижен с 200?

Автомобил се движи с 200 км/ч по магистралата.

В даден момент има поне една точка от автомобила, която е неподвижна спрямо земята.

Коя е тя?

/Задачката ми я сподели Стойчо 🙂 /

Posted by LeeAnn as Задачки-закачки at 2:53 PM EET

15 Comments »

Еднакви лица

 В момента у дома са на мода задачите по геометрия за 7 клас. Тази ми се стори много сладурска, защото може да се решава наум и без чертеж и решението също може да се опише с думи. Затова: Айде на сутрешната сива физзарядка 😉

Върху страните АВ и ВС на триъгълник АВС са взети съответно точки M и N, така че BM=2AM и CN=2BN. Ако О е пресечна точка на AN и CM, да се докаже, че лицето на четириъгълника MBNO е равно на лицето на триъгълника АСО.

П.П. Няма нужда да качвате чертежи. Дайте решението само с думи.

Posted by LeeAnn as Задачки-закачки at 8:56 AM EET

13 Comments »

December 3rd, 2007

in a churchyard by a river …


александър невски по тъмно

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 7:52 AM EET

4 Comments »

December 2nd, 2007

Ако ти си отидеш за миг

«Импулс»
Ако ти си отидеш за миг 
ще заровя лицето си в облак 
и тежко на земята тогава. 
Нито дъжд, нито сняг, нито слънце, 
ако ти си отидеш за миг, 
ако ти си отидеш за миг.
Само мъка от там ще вали, 
заличила последните стъпки 
на съня, който с мен се разделя. 
Нито дъжд, нито вик, нито сън, 
ако ти си отидеш за миг.
Автор на текста: Евтим Евтимов

 

Posted by LeeAnn as Любими стихове at 8:00 AM EET

7 Comments »

December 1st, 2007

murphy’s 13


Четвърти закон на Финегъл:

Веднъж оплескана ли е една работа, всичко, вършено с цел да я оправи, само я влошава (още повече).

Posted by NeeAnn as Мърфизми at 8:00 AM EET

No Comments »

« Previous Page  Next Entries »