Skip to main content.
November 30th, 2007

Облачна компилация

Ако щете вярвайте, но между вас, драги зрители и скъпи читатели 😉 има човек, който е прочел историите за Облачето от край до край и вероятно на един дъх. Не само ги е прочел, но ги събрал в една „Облачна приказка” по негов си начин. Или по-скоро неин, защото е дама. При събирането, естествено, повечето типажи-ветрове са отишли да духат другаде и вече приказката не е същата….

Подобна компилация нарушава лиценза на блога ни, в частта „без производни”, но тъй като е цитиран източника (т.е. адреса на блога) съм склонна да простя и да приема това като желание за кратко представяне на Облачето пред още повече хора.

Обикновено се дразня от подобни неща и искам тяхното незабавно сваляне от нета, но този път не е съвсем така, може би защото виждам вложени усилия и добронамереност в направата на компилацията, а не е като кражбите 1:1, които засичам обикновено.

Това ме кара да си задавам въпроса “За какво ги слагаме тези лицензи, след като явно никой не ги чете?” И защо хората, като искат да ползват нещо готово, не питат? Питайте бре хора. Верно е, че съм принцеса-върколак, ама през монитора няма как да ви ухапя 🙁

П.П. Пиша това тук, а не в нейния блог, защото той ми иска профил, а моят профил в Гугъл няма общо с LeeAnn.

Posted by LeeAnn as За свободата at 11:37 AM EEST

9 Comments »

November 29th, 2007

Запален с лед!

Карането на кънки на лед е чудесно семейно разтоварващо мероприятие за нелетателния сезон. Особено, ако се има предвид натоварената работна и учебна програма през седмицата, то неделното раздвижване е повече от задължително.

Напоследък все по-често успяваме да си заведем и абсолютно начинаещи приятели, които се справят с новото си предизвикателство впечатляващо добре. Най-вероятно заради обясненията и показването. На последният ни „гост” толкова му хареса, че ми каза „Ти ме запали! С лед ме запали!” и вече не пропуска свободна пързалка.

В началото на всеки хлъзгав сезон се заричам да напиша едно бързо и кратко ръководство за първи стъпки с кънки на леда и всяка година отлагам докато свърши сезона… и така 2-3 години вече. Ама стига толкова мълчание!

Всъщност, пиша тази статия заради мъжете, запалени с лед, дръзнали да се качат за първи път на кънки и да се впуснат в ледено приключение. Защо за мъжете ли? По една основна причина. Ако сте дама и се качвате за пръв път на кънки, още след 10 мин. на леда ще се намери кой да ви обърне внимание – някой усмихнат батко, старо куче-фигурист, настоящ хокеист, или бивш… зависи… но ще се намери.

Ако си мъж – забрави – ще си се мъчиш сам. Никой не обръща внимание на начинаещите мъже. Факт. 🙂 На мен, от време на време, ми дожалява за някой, който се мъчи и давам по някой и друг съвет, ама ако спирам до всеки няма да има време да карам.

Затова, четете момчета 😉

Подготовката:
Шапка и яке не са задължителни, защото докато караш загряваш достатъчно. Шал – забранен! Има опасност някой да се хване за него и да паднете и двамата. Да си паднеш сам е ОК, ама като те бутнат и съборят е гадно. Ръкавиците са задължителни – и заради студения лед и като предпазно средство от ножовете на чужди кънки. Срязаните пръсти не са прецедент.

Кънките:
Кънките трябва да са с около един номер по-големи от номера, който носиш. Обуват се с дебели чорапи, по възможност високи. Кънките трябва да се стегнати добре, особено в глезена. Краката не трябва да се кривят настрани. Трябва да стоиш изправен и стабилен върху ножовете. Ако краката ти се кривят още на сухото… не си е работа – това не са твоя номер кънки – смени ги.

Краката (в стъпалата) се слагат плътно един до друг, след което леко разтваряш пръстите, така че разстоянието между тях да е колкото свития ти юмрук. Петите остават долепени. Начертаваш една мислена линия от петите си право напред и я следваш. Това е пътят ти по леда. Поразходи се малко с кънките на сухо, за да се увериш, че ги усещаш и че можеш да следваш тази линия стабилно.

Позата:
Кънките в описаното положение. Краката леко присвити в колената. Ръцете отпуснати. Тялото отпуснато и леко приведено напред. Центърът на тежестта трябва да е в кръста. Погледът напред – т.е. брадичката леко повдигната. Позата на тялото води погледа надолу, а това е грешно. Съзнателно вдигай главата и гледай далеч напред.

Придвижване по леда:
Движението става като пренасяш тежестта на тялото от единия на другия крак.

Не ръкомахай. Ръцете развалят баланса. Поклащай се като меца чула гъдулка и ще си най-близо до хокеисткото придвижване. Не се дръж за мантинелата или хората – те ти развалят баланса и ти пречат да пазиш равновесие.

Придвижването става като отделяш право нагоре цялата кънка, а не като се опитваш да се буташ или хлъзгаш. Вдигайте целия крак, а не пети-пръсти, защото зъбците закачат и се пада юнашки. Кънките трябва да се вдигат и слагат върху леда на малки еднакви крачки и все следвайки мислената линия. Не се опитвай да се возиш,  бутайки се само на единия си крак. Стреми се краката ти да си останат заедно до края на пързалката, не ги пускай да хващат кой накъдето види.

Първо се научи да ходиш по леда. Плъзгането идва от самосебе си.

Уточнение от читател:  “Здравей, описанието ти е доста прилично за начинаещи ентусиасти, но си забравила да споменеш, че стойката върху кънки за фигурно пързаляне и върху хокейни, е съвсем различна. при фигурните стойката е с леко присвити колене като глезените, дупето ти, гърба и главата трябва да са горе долу на една линия. Единствено коленете ти правят изключение от нея, както е важно да се знае също, че при фигурните кънки тежестта трябва да пада в средата на ходилото, а не на пети или пръсти. при хокейните кънки не е съвсем така. Там тялото е изнесено напред както и тежеста в ходилото е отново по- скоро в предната част. Без да се знае това се пада доста лесно и болезнено. Извинявай за поправката, но наистина е важно!”

Завиване и спиране:
Завиването става като пренесеш тежестта на тялото на вътрешния крак, а с външния натиснеш кънката в леда малко по-силно.

На първо време завиването не е проблем, защото мястото е достатъчно. Ако ходиш/пързаляш се на малки стъпки, завиването става естествено.

В първите няколко урока по пързаляне изобщо не се говори за спиране. Мантинелите са достатъчно здрави и са видяли какво ли не 😉 Освен това, ако спреш да се движиш, кънките също спират.

Следващите пъти опитвай да вдигаш от леда единия крак за по-дълго време и да се возиш само на един крак. Като успееш да направиш това, идва време да се учиш да спираш. Най-лесният начин за спиране е да се возиш на единия крак, а с другия да загребеш сняг под ъгъл 90 градуса спрямо водещия. Звучи сложно, но не е. Загледай се в позата на каране и начина на спиране на по-добрите и ще се научиш и ти.

Другото спиране, което аз не владея, е тип „рало” като скиорите – с двете кънки едновременно закопаваш настрани в леда. Така се пада супер лесно 🙂

Падане и ставане:
Падането не е проблем – само да си го помислиш и си долу 😉 Ставането е проблем. Когато паднеш, колкото и абсурдна да е позата, веднага се извърти и застани на колене. Първо, за да дадеш знак, че си добре, второ, за да ти подаде някой ръка. Не се опитвай да ставаш по друг начин. Всяко ставане, което не минава през колене е опасно. Някой може да те бутне или ти да се олюлееш и да паднеш назад – на гръб или на глава. Не подценявай ставането – то може да се окаже по-опасно от падането!

Ако спазваш предписаната поза, най-често ще падаш напред. Това е най-добрият вариант, защото посягайки с ръце се плъзваш по леда. Така запазваш таза и гръбнака. Докато караш, не се изправяй, особено пък рязко, за да не вирнеш краката и да си паднеш на таза. Това може да нарани гръбнака.

Когато си почиваш, не сядай на мантинелата, а излез отвън. Като седнеш на мантинелата, кънките ти застават на ниво, на което могат да наранят някого – има и достатъчно малки деца на пързалката.

Как да си запазим баланса и да не падаме:
Ако се придвижвате леко приклекнал и ви се струва, че ще паднете, приклекнете още малко и протегнете ръце напред – ще се изненадате колко стабилно заставате на леда. Ако все пак паднете – не забравяйте правилата за ставане!

Шашкането:
Има много бързаци и екстремисти по пързалката – бивши и настоящи хокеисти. Не им се шашкай – ако си продължиш по започнатата вече траектория на движение и не се опитваш да правиш каквото и да било, те няма да те бутнат – ще завият в последния момент, но няма да пострадаш. Това са хора, родени на кънки и единственото, което се опитват да ти направят е … впечатление 😉 Просто не им обръщай внимание. Особено, ако си мъж. Те налитат главно на жени ;).

Пързалянето с кънки на лед не е екстремен спорт, но може да стане. Карането на кънки не е опасно и рядко води до повече от някоя и друга синка, освен ако не си повярваш твърде бързо.

Пързалянето по лед е забавление, удоволствие и разтоварващ спорт. Ако нещо не ти доставя удоволствие, значи нещо не е наред и изисква повече внимание.

Приятно пързаляне!

Posted by LeeAnn as Реалността at 10:05 PM EEST

59 Comments »

Деца и бонбони

По колко начина можете да разпределите три бонбона на три деца?

Posted by LeeAnn as Задачки-закачки at 2:01 PM EEST

33 Comments »

November 28th, 2007

Задачка с пожар :)

Пред вас гори огън. Трябва да го загасите по най-бързия начин. Имате пред себе си две кофи с вода – една с топла и една със студена. Количеството вода е еднакво.

Коя вода /топлата или студената/ ще използвате за по-бързо гасене? Защо?

Posted by LeeAnn as Задачки-закачки at 8:03 PM EEST

31 Comments »

murphy’s 12


Трети закон на Финегъл:
При всеки сбор от данни, най-очевидно вярната цифра, която въобще не се нуждае от проверка, се оказва грешната.
Следствия:
1. Никой, към когото се обърнете за помощ, няма да я види;
2. Всеки, който надзърне, без да му е искан съвет, веднага ще я забележи.

Posted by NeeAnn as Мърфизми at 8:00 AM EEST

No Comments »

November 26th, 2007

бойковщини …

Много се колебах дали да не направя нова категория в блога, която да посветя на сегашния кмет на София, носеща гордо името “Бойковизми”, но след кратко колебание реших, че той не заслужава такава чест. А за какво точно съм яхнал метлата, може би ще разберете, след като видите тази снимка:

съобщение

Под претекст, че е нередовна, от 24 октомври тази година, автобусна линия 72 се разделя експериментално на две части. Тук е точното място да допълня, че тази линия е единствената нормална транспортна връзка на квартал “Редута” и някои други квартали около него, с останалата част от града. Под нормална разбирам, че е в рамките на 5 до 10 минути ходене пеша да се качиш на нея и да стигнеш или в центъра на града, или до хотел “Плиска”, откъдето има възможност за прекачване на автобусни и тролейбусни линии за “Младост” и други източни райони на София. Разделянето на линията е абсолютно идиотско и недообмислено — едната линия (72Б) свършва на Орлов мост, а другата започва от булевард “Фритьоф Нансен”. Сега си представете, някой, живеещ в района, обслужван от автобусна линия 72 и работещ в Медицинска академия как е пътувал досега и как трябва да пътува след разделянето на линия 72 на части. В първия случай са необходими два билета на стойност 1,40 лв. (за отиване и връщане) или карта за една линия (20 лв), докато във втория случай ще са необходими 4 билета (2,80 лв) или карта поне за две линии (34 лв). Освен че трябва да плаща почти двойно на това, което е плащал досега, този някой трябва по някакъв чудодеен начин да се телепортира от Орлов мост до “Фритьоф Нансен”, за да може да продължи пътуването си към работното си място. Разбира се, съществуват и други варианти за достигане до крайната цел, които обаче винаги включват използването на поне още едно допълнително превозно средство, което не облекчава обикновените хора при ползването на градския транспорт, както и не спомага за намаляване на трафика в центъра на София, който очевадно не е причинен от градския транспорт (бил той автобуси, тролейбуси, трамваи или метро).

Ето защо искам да ви предложа на следващите парламентарни избори (били те предсрочни или пък редовни) да не гласувате за лицето Бойко Борисов, както и за партията, на която той е формален лидер (независимо как се казва тя). За мен този човек се утвърждава като некомпетентен политик и администратор, който не може (или не иска) да се справи с проблемите на един град, та какво остава, ако застане начело на държавата. Защо точно него държа отговорен? Ами защото той е начело на общинската администрация и като такъв би трябвало да е отговорен за нейните действия. Ето затова.

Затова, ако вече имате черен списък за кого не бихте гласували, крайно време е да поставите лицето Бойко Борисов в него (ако вече не сте го направили). А ако нямате — крайно време е да създадете такъв и да го използвате по предназначение при настъпване на преизборно време.

Posted by NeeAnn as Абсурдизми at 10:17 AM EEST

13 Comments »

November 25th, 2007

One last breath

Автор: Lynn

Сън ли бе или беда не зная,
но дойде тъй бързо края
и в нощите студени, бурни,
викове, стенания … като във урни.

И ще тръгнеш ти сега далече,
душата ми го знае вече,
по пътищата прашни на света,
ще пуснеш изведнъж дланта.

Защо тъй предаваш ти душата моя,
не знаеш кой те чака зад завоя.
Там клоун убиец с мрачна красота
да остави у сърцето кървава следа …

То болно тъй да си ридае,
но тялото ти вече знае
как студ болезнен сковава го сега
и пада тъжно в плен на смъртта.

И гледат ти очите тъжно небесата,
шепнейки ми пак на смъртта словата:
“Ах, любов, красива, малка, искам с теб по облаците да се рея,
за туй от векове копнея!”

Posted by LeeAnn as Малки гости at 10:00 AM EEST

5 Comments »

murphy’s 11


Втори закон на Финегъл:

Независимо от това, какъв е очаквания резултат, винаги ще се намери желаещ:

  1. да му даде превратно тълкуване;
  2. да го фалшифицира или
  3. да е твърдо убеден, че до него е довела неговата собствена любима теорийка.

Posted by NeeAnn as Мърфизми at 8:00 AM EEST

No Comments »

November 24th, 2007

Началото на края

Като дете прочетох една фраза на Екзюпери: „Направи от живота си мечта, а после превърни тази мечта в реалност”. Тогава си мислех, че Екзюпери говори само за децата. После прочетох „Малкият принц” и установих, че май не говори само за децата. Аз отдавна вече не съм дете, поне на външен вид 😉 ,  но така и не можах да се отърва от особеното си отношение към мечтите. Особено към най-смелите и най-безумните (на пръв поглед) от тях.

Някои мечти се превърнаха в осъзнати желания, а по-късно и в реалност! Други продължават да си живеят в дома на мечтите, спотаени в тайни недосегаеми скривалища. А трети пък са съвсем съвсем близо до сбъдването.

Книжката за Облачето, с веселото заглавие „Пухкава приказка”, е повече от мечта. Тя е повече от две мечти. Даже повече от три…

Тази книжка се оказа като нещо, което е пълната абсолютна противоположност на „Кутията на Пандора” – всеки път, когато стане дума за книжката, срещам усмихнати хора, изпълнени с добро настроение и положителна нагласа към това, което се опитвам да направя. Хора, без които тази книжка нямаше да е толкова близо до случването си, а случването й нямаше да е толкова красиво и истинско.

Много време мина от написването на първото разказче за едно пухкаво непослушно не винаги доволно енергично Облаче. Много време мина и от момента, в който ВИЕ решихте, че искате Облачето на хартия. Вероятно, ако се върна мислено назад, мога да напиша около 100 страници вълнуващи истории на тема „Защо и как реших да не окачвам Облачето на пирона”. Но няма да го направя. Поне не сега, защото Облачето има да извърви още малко път напред. Облачето е стигнало до място, което се нарича «началото на края» и което е маскирано като най-обикновена печатница 🙂

И за да не продължавам да ви държа в напрежение, ви показвам първата корица на книжката. Не заради друго, а защото и аз самата нямам търпение вече 🙂

cover cloudy 1

Илюстрация: Деница Пенева, всички права запазени
Дизайн: Асен Баръмов

Очаква се книжката да излезе от печат на 12.12.2007 г. и още преди да й изсъхне мастилото ще се яви пред вас официално и на живо.
Но за това – по-късно 🙂
  Имайте търпение 😆  

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 1:36 PM EEST

26 Comments »

November 23rd, 2007

Коледна среща на блогърите

Тъй като Бого се опита да ме натопи  😉 за хрумката, която му хрумна, а най-вече защото тя не е никак лоша 😉 и аз ще се присъединя към разгласяването на поканата за блогърска среща преди Коледа.

 “Коледна среща на блогърите”

13 декември, четвъртък от 18.30 часа.

(мястото вероятно ще е Кривото, но за да се направят резервации, трябва да се знае колко човека(блогъра) ще дойдат).

Елате да се познаем, се казва в приветствието и да си пийнем и поговорим.

Aко искате да участвате в срещата, просто напишете един ред на bogomil@spisanie.com. Нека да е скоро за да запазим места.
Всички записани ще се виждат
от тук.

Поканени са всички блогъри, елате !

До скоро! 🙂

Posted by LeeAnn as Реалността at 6:18 PM EEST

10 Comments »

through the mist 01 …

 


през мъглата

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 12:08 PM EEST

1 Comment »

November 22nd, 2007

murphy’s 10


Първи закон на Финегъл:

Ако експериментът е бил успешен, то нещо не е било както трябва.

Posted by NeeAnn as Мърфизми at 8:00 AM EEST

2 Comments »

November 21st, 2007

lucky …


parusmajor01.jpeg


Posted by NeeAnn as Фотодневник at 7:37 PM EEST

7 Comments »

November 20th, 2007

„Чанове” на гости в Смолян

През изминалия уикенд, на 17 и 18 ноември 2007 г., се състоя поредното, станало вече традиционно, Чановско сборище на трите групи от клуба. Този път „жертва” на стълпотворението бе град Смолян. Няма да ви разказвам каква веселба става като се съберат над сто Чана на едно място – който е бил знае, който не е бил – да си завижда кротко и да му мисли за следващия път.

Това събиране обаче не беше като другите. Този път, освен всичко друго, „Чанове”-те бяхме поканени на гости от един специален човек, на едно много специално място.

Този специален човек се казва Русанка Бодурова – хореограф и създател на клуб „Хоро”, град Смолян. А специалното място е Танцовата зала на клуба в читалище “Орфееви гори”.

Пристигнахме навреме и бързо-бързо изпълнихме залата на домакините си. Съвсем естествено, те ни посрещнаха с традиционно местно хоро. Изиграха ни го, показаха ни стъпките, накрая го изиграхме заедно. „Хоро”-то танцуваха в кръгче, „Чанове”-те се виеха около тях. После пак така. След това им показахме наше хоро. Те го научиха бързо и се хванаха с нас. По едно време вече не беше ясно кой от кои е – важното беше хорото да върви и да не спира. В танци времето минава незабелязано и изобщо не разбрах кога е минал повече от час и е станало време да си ходим. Разделихме се с тези усмихнати и енергични хора, но само за малко. Те се присъединиха към нашето парти вечерта и тогава се изнизаха много повече часове без да усетим.

Хващахме се за ръце, показвахме си стъпки, разменяхме си хорца…

Вероятно така обикновено е изглеждало отстрани за непосветените. За нас това гостуване значеше много повече. То дойде като потвърждение на твърдението, че танцът краси човека, че фолклорът не е отживелица, че ни сближава и е общият ни език, че уникалността ни като българи се крие в забравените традиции, че народните ни танци ще пазят тази наша уникалност, докато ние пазим тяхната, докато я препредаваме, изучаваме и обогатяваме. Имената и телефоните така и не си разменихме, но си разменихме нещо много по-ценно, по което винаги ще се познаем: усмивки и положителна енергия!

Оставихме по нещо от себе си в Смолян и взехме по нещо за себе си оттам. Но не достатъчно. Искам пак! 🙂

Posted by LeeAnn as Народни танци at 2:38 PM EEST

4 Comments »

at nightfall 03 …

 


привечер

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 8:01 AM EEST

1 Comment »

November 19th, 2007

Пътуване до Алгум

Ходил ли си в Алгум, м? Намира се в плачещата планина Иподор.

За малко да стигнеш до там? Аз бях там. Добре, ще ти разкажа.

Иподор е вълшебна планина. Алгум е самото й сърце. Пътят ли? Път до там има, но не се вижда с обикновени очи.

Само тези диви самодиви дето вият снаги над нея и пият от кристалните й сълзи знаят как да го открият. Те ще те заведат до Алгум, но първо трябва ти тях да откриеш. Не ги търси. Напразно е. Никой не ги е намерил. Те ще те намерят.

Откъде знаят, че си тръгнал за Алгум? Знаят. Те пазят Алгум и знаят всичко, защото само те могат да пият от сълзите.

Защо плаче Иподор ли? Нали ти казах – тя е вълшебна планина, с душа. Всеки, който има душа, плаче! Ти плачеш ли? Да? Това е добре – значи и ти носиш душа. Така самодивите по-лесно ще те открият.

Срещнеш ли обаче самодиви – спри и път им стори, иначе в дим ще се превърнеш и мигом над Иподор ще се извиеш. Глава сведи и се поклони, очите им недей търси. Знай, че дори самото Слънце влиза там с поклон.

Когато срещнеш самодиви, ръка към тях не протягай. Ръка протегнеш ли – душата ти ще вземат и на Иподор в дар ще я принесат.

Помни: в очите на самодивите не поглеждай, защото в кристален извор ще се превърнеш – проходи гигантски ще дълбаеш и със сълзите на скитниците ще се храниш. Очите си затвори и тогава пътя ще ти покажат. Последвай ги със смело сърце, но с плахи тихи стъпки, та Иподор да не смущаваш.

От сълзите на Иподор ненапити не посягай да напиеш, защото в самодива ще се превърнеш и до края на света скитници в Алгум ще водиш и Иподор от зли очи ще пазиш. Но кристалните водопади сълзите ти ще приемат, очите ти ще измият и когато отново ги отвориш ще разбереш, че си бил сляп досега.

Колкото повече приближаваш Алгум, толкова по-малко гласа си ще чуваш, сянката ти с боровете вековни ще се слее, дъха ти ще спре, а ударите на сърцето ти ще изчезнат нейде в грохотния пулс на чутовните скали.

Защо му е на някой да ходи в Алгум? Заради истината. Всеки заради своята. Истината, която научаваш по пътя – път, по който вървиш срещу себе си и срещаш само себе си; по който ако спреш, никога няма да намериш това, за което си тръгнал. Този, по който всяка следваща крачка променя съществуващите пътеки. Този, по който вървиш с друг, но изминаваш сам.

В края на пътуването те чака Алгум – сърцето на вълшебната планина. Мнозина са стигнали до него и са били приети. Някои стигат само за миг, на други половин живот не стига да пропътуват през Иподор. Мнозина са си тръгнали обратно, но малцина са намерили това, което са търсили.

Искаш да те заведа в Алгум?
Помниш ли как към мен ръка протегна и срещна очите ми? Ти вече си там.

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 6:25 PM EEST

4 Comments »

Красноречие


Ако не можеш да кажеш нещо с думи – кажи го без тях.
Често, мълчешком казваме повече.

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 1:05 PM EEST

No Comments »

murphy’s 09


Втори закон на Скот:

Когато една грешка е открита и поправена, ще се окаже, че поначало е била вярна.

Posted by NeeAnn as Мърфизми at 8:00 AM EEST

3 Comments »

at nightfall 02…


привечер

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 12:01 AM EEST

No Comments »

November 18th, 2007

Правилата на грамотния флеймър …


Преди доста време, публикувах тук превод на фундаменталната статия на един руснак, наричащ себе си mindwork, описваща явлението “трол” в internet и начините за борба с него. Най-отдолу стоеше обещание за превод на следващата част (следват “Правила на грамотния флеймър” според mindw0rk), който превод дълго време стоеше недовършен и който най-после е готов.

Приятно четене и не забравяйте — не се взимайте прекалено насериозно — вреди на здравето.


ПРАВИЛА НА ГРАМОТНИЯ ФЛЕЙМЪР

според Майндуърк.

* — често използван израз в новинарската група soc.culture.bulgaria по адрес на един от списващите там.

Posted by NeeAnn as Uncategorized at 10:00 PM EEST

6 Comments »

« Previous Entries  Next Page »