Skip to main content.
August 31st, 2007

International Blogday 2007


Blog Day 2007

Миналата година, някъде по това време, за първи път се запознах с идеята за международния ден на блогърите.Според вече създалата се традиция, в този ден трябва:

1. Да представите на останалите си читатели поне пет (но може и по-малко, де) нови блога, които са ви заинтригували дотолкова, че сте започнали да минавате често и редовно през тях;

Готово, ето моята класация (подредена е по азбучен ред, а не по предпочитание) за тази година:

2. Трябва да ги уведомите, че сте сторили този грях и сте ги избрали да бъдат част от международния ден на блогърите;

Това условие се чудя дали да го изпълня — знам, че посещават блога ни и сами могат да разберат какво им се е случило 🙂

3. Трябва да напишете кратко описание (по-скоро е обяснение) защо толкова ги харесвате;

Да, да, как ли пък не 🙁

Нещо не виждам как мога да изразя чувствата и усещанията си с думи, никак не се получава. Предпочитам да продължа да им се радвам. А вие, когато пишете това описание, внимавайте да не заприлича на обяснение в любов 😀

4. Добавете връзка към technorati и към сайта на самата инициатива.

Сторено е вече

5. Наслаждавайте се на живота.

Ако го имате и докато можете 🙂

Posted by NeeAnn as Uncategorized at 4:28 AM EET

5 Comments »

August 30th, 2007

Приказка за Рила …

На 29 август, от 19:30 h, беше проведен поредният протест срещу съсипването на българската природа от пишман инвеститори и бизнесмени, като този път акцентът беше поставен върху поредните безобразия, които се извършват в Рила. Протестът беше обявен, както на обичайните места (savestrandja.ludost.net), така и на новопоявили се такива (saverila.ludost.net). В тази връзка искам да предложа на стопанина на ludost.net (който и да е той) да създаде и saverhodope.ludost.net, където също може да се публикуват анонси за подобни събития, като това, от което ще видите снимки след малко.

Часът е накъде малко преди 19:30 и мястото, определено за провеждане на протеста, изглежда все още мирно и тихо.

place01.jpeg

Но въпреки, че изглежда така, във въздуха се носи нещо — доказват го колите на репортерският екип на бТВ (освен него, там имаше още един екип, но не успях да разбера от коя точно телевизия бяха, а и честно си признавам, че не ме и интересуваше особено много),

media01.jpeg

media02.jpeg

media03.jpeg

както и наличието на повече от нормалното количество полицаи около него. В началото дойдоха само две патрулки, но по някое време, след преценка на обстановката, беше повикано и подкрепление.

police02.jpeg

police01.jpeg

police03.jpeg

А по същото време, докато полицаите чакаха, лека полека започнаха инкогнито 🙂 да се появяват и отделни участници в протеста.

people01.jpeg

people02.jpeg

people03.jpeg

people04.jpeg

people06.jpeg

И след няколко пробни пресичания през улицата, протеста започна.

people05.jpeg

people08.jpeg

people09.jpeg

А след още няколко тура напред-назад, започна и изграждането на символичната стена, която трябваше след това да бъде разрушена от силите на реда.

people10.jpeg

action01.jpeg

action02.jpeg

action03.jpeg

Самата стена, след нейното завършване, изглеждаше така

thewall01.jpeg

thewall02.jpeg

а това са част от останалите нагледни материали, използвани в протеста.

decor01.jpeg

decor02.jpeg

decor03.jpeg

decor04.jpeg

Трябва да се отбележи, че и в този случай, полицията се държа сравнително адекватно, с изключение на случката, при която беше задържан Стоян Бешков. Доколкото се разбра, той в бил отведен в близкото районно управление. Кога и как е бил освободен не стана ясно до завършването на протеста.

По едно време полицаите на платното станаха доста повече от цивилните граждани, които бяха изтикани на тротоарите. Не знам, може би те се грижеха за удобството на снимащите, които в един момент се бяхме събрали почти всички на пешеходната пътека 🙂

people11.jpeg

people12.jpeg

За съжаление, колкото повече такива протести “отразявам” (туп, туп :)) започвам да имам усещането, че този вид протести изиграха своята роля да обърнат внимание към безобразията (нека все още да не използваме думата престъпления) на част от “бизнесмените” в България (а ако някой иска да ги научи поименно, нека отиде на онзи адрес). Може би вече е дошъл момента да се премине и към по-друг тип натиск, с искане на оставки най-малкото поради несправяне със задълженията си — на чиновници от министерствата, на отделни министри (а ако трябва и на цялото правителство), натиск прокуратурата и съда най-накрая да си свършат работата, за която им се плаща, както и още доста неща (за чиновниците от министерството на вътрешните работи, които евентуално биха прочели тази публикация, искам да натъртя, че не призовавам към смяна на конституционно установения ред, така че да не се хабят да ми пращат призовки).

Надявам се да не съм чак толкова прав.

Posted by NeeAnn as Активизъм at 10:31 PM EET

3 Comments »

August 29th, 2007

ultraviolet …


виолетово

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 9:59 AM EET

2 Comments »

August 24th, 2007

thirst for life …


жажда за живот

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 11:38 PM EET

2 Comments »

August 23rd, 2007

Реката

опит за притча

Имало едно време една река. Всички твари живуркали в нея.

Тя била чиста, но била мътна.

Била бърза, но била бавна.

В нея имало вирчета. Някъде не. 

Понякога падала оттук-оттам. Понякога не.

Реката била дълбока, но била плитка.

Дъно нямала, но то било близко.

Истината е, че реката си течала и изобщо не я било грижа за тварите в нея.

Никой не можел да я спре. Някой искал.

Тварите в нея оцелявали. Някои не.

Повечето се оставяли течението да ги носи и преди да стигнат дъното се питали „Той защо не потъна?”, но било късно. Късно да изплуваш. Късно да удавиш другия. Късно да задаваш въпроси.

Имало такива, които никога не усещали да потъват. Били кухи.

Други потъвали. За кратко. В мрака намирали светлината – виждали ясно, само ако около тях е мътно.

Други се качвали в лодка.

Реката приемала всички. Пощадявала тези, които влизали в нея с правилните въпроси и не спирали да следват верните отговори.

Правилните въпроси строяли лодките. Верните отговори ги пазели здрави.


Всички родени плуват в обща река, но за всеки тя е различно буйна, кротка, мътна, чиста, плитка, дълбока…

Зависи от отговорите, но повече зависи от въпросите.

Отговор можеш да намериш.

Въпросът трябва да измислиш сам.

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Приказка за пътя at 3:10 PM EET

11 Comments »

Ненавиждам покоя

Там отвъд било упоително тихо,
нито звук от света на големите бури и вихри.
Пустота!

Боже мой,
за какво ми е глуха безмълвност,
дето всеки полет е спрял?
Дай ми живите битки и мълнии,
сред които съм дълго живял!

Дай ми въздуха с белите птици,
топъл мирис на южна земя,
нежността на две светли зеници
                                у дома!

Ненавиждам покоя отвъден
и студен, и смразяващо тих.
А угасна ли, нека да бъда
продължен в моя стих.

Младен Исаев

Posted by LeeAnn as Любими стихове at 2:23 AM EET

No Comments »

August 22nd, 2007

Облачният звезден мечтопад

Понякога се случваше някой пораснал – Облак, Вятър или птица – да не издържи и да попита Облачето:

– Защо правиш толкова много бели!?

А то винаги отговаряше засмяно до уши:
– За да се сбъдват вашите мечти!

И още по-често от понякога се случваше този пораснал някой – Облак, Вятър или Птица – да се обърне с гръб и да си тръгне. И да не се върне повече при Облачето. Порасналите изобщо не разбираха какво общо имаха облачните бели и техните мечти!

Имаше обаче и такива, които като чуеха за мечти и в очите им заблестяваха детските щастливи искри. На тях Облачето с удоволствие обясняваше:
– Някои – Облак, Вятър или Птица – като пораснат и забравят за мечтите. Мечтите се обиждат и си тръгват. Някои от тях се скриват дълбоко, за да не бъдат открити. Други обаче – най-буйните, най-мечтателните и най-горещите – се превръщат в облачни бели. Защото мечтите живеят в звездите и се сбъдват само когато твоята звезда с твоята мечта тръгне към теб, а ти я посрещнеш с широко отворени усмихнати очи. Но за да има къде да живеят мечтите и да има с какво да пътуват към теб, трябва да има звездички. А звездичките се правят от облачни бели. Защото колкото повече пакости направя през годината, толкова повече облачни свещички слага Вятърът на облачната ми торта! А колкото повече свещички има на нея, толкова повече звездички отлитат в небето когато духна свещичките. Разбрахте ли сега? Правя белите заради вас – за да се сбъдват вашите мечти!

Слушащите се усмихваха на малкото Облаче, но то не ги виждаше, защото вече се бе устремило към следващата беля-мечта!

Posted by LeeAnn as Приказка за Облаче at 8:18 AM EET

No Comments »

August 21st, 2007

Трудни ли са българските букви?

Явно българските букви се изписват със сложност, близка до тази на китайските йероглифи, след като хората ползват латински букви, за да се изразяват на български. 

Това ме докарва до тих бяс. Дайте ми една разумна причина да не се ядосвам когато чета коментари с латински букви в блога ни /в чуждите просто не ги чета/ и ще ви бъда благодарна. Правилата за оставяне на коментари в блога ни са тук.

Posted by LeeAnn as Абсурдизми at 5:32 PM EET

8 Comments »

Облачни приключения

Много скоро предизвикателството “Училище за облачно летене” се превърна в истинско приключение! Облачето си бе харесало жълтата дъгичка, но от време на време му се струваше, че тя е най-непослушната от всички и все иска да избяга и да отиде сама при другите дъгички в небето.

Понякога Облачето завиждаше, ама съвсем малко, на другите облачета и особено на онова със синята дъгичка, защото тя изглеждаше доста по-послушна от останалите. Скоро Облачето разбра, че всички дъгички са еднакво непослушни, но другите облачета са малко по-силни и затова успяват по-лесно да ги удържат.

Когато разбра това, Облачето вече не се сърдеше на своята дъгичка и искрено се радваше когато някое облаче успееше да се отдели от Царството и да полети високо-високо.
Облачето истински се забавляваше в играта с жълтата си дъгичка. Понякога обаче така се улисваше, че забравяше да внимава и падаше. Но и падането беше част от забавлението, защото в Училището за облачно летене дори падането е необикновено.

Когато дъгичката хукнеше бързо напред – а тя го правеше винаги, когато Облачето беше разсеяно – то се свиваше и се превръщаше в бяла мека топка като от памук, която се търкаляше след жълтата дъгичка, сякаш искаше да завърти и нея в кълбото.

Друг път пък дъгичката издебваше Облачето да погледне настрани, например на дясно и се опитваше да му избяга на другата страна – например на ляво. Тогава в Царството наставаше бурен смях и пълна суматоха.

Най-весело ставаше когато Облачето искаше да полети, а дъгичката се инатеше и не искаше. Тогава Облачето вместо на нослето си падаше на дупето и пак се превръщаше в памучена топка, но вместо напред се търкулваше назад и бързо се скриваше под дъгичката.

А най-хубавото беше, че дъгичката винаги само се шегуваше и не изоставяше Облачето, нито пък правеше така, че то да се удари. И двете се забавляваха и Облачето не усещаше как времето летеше. То проявяваше постоянство без дори да разбере. На игра са лесни и възможни и най-трудните неща!

Скоро Облачето се научи да управлява своята дъгичка. Тогава то се издигаше заедно с нея на високо, където го очакваха другите облачета с техните дъгички и над Царството засияваше истинска пъстроцветна приказна дъга!

Posted by LeeAnn as Приказка за Облаче at 12:02 AM EET

No Comments »

August 20th, 2007

Училище за изящни изкуства

L’école des beaux-arts 
Jacques Prévert 

Dans une boîte de paille tressée
Le père choisit une petite boule de papier
Et il la jette
Dans la cuvette
Devant ses enfants intrigués
Surgit alors
Multicolore
La grande fleur japonaise
Le nénuphar instantané
Et les enfants se taisent
Émerveillés
Jamais plus tard dans leur souvenir
Cette fleur ne pourra se faner
Cette fleur subite
Faite pour eux
A la minute
Devant eux. 

 

Училище за изящни изкуства 
Превод: LeeAnn 

От кутия плетена от слама
Таткото избира малка топчица хартия
И я хвърля направо
в коритото старо
пред своите деца,
заинтригувани от тази игра.
Изникна тогава
Пъстроцветно
Голямо цвете от Япония
Мимолетна водна лилия
И децата замълчават
Удивени
След години в спомените техни
това цвете няма как да увехне.
Това цвете ненадейно
направено за тях –
за минута почти
пред детските им очи. 

 

Posted by LeeAnn as Jacques Prévert / Жак Превер at 11:11 AM EET

No Comments »

August 16th, 2007

Променящият се пейзаж

Le paysage changeur                       Променящият се пейзаж
Jacques Prévert                                    Превод: LeeAnn

De deux choses lune                          От двете, които ни съпътстват 
lautre cest le soleil.                           едното е Слънцето.

Posted by LeeAnn as Jacques Prévert / Жак Превер at 4:16 PM EET

6 Comments »

August 15th, 2007

Злободребен въпрос

Каква държава сме след като се намери кой да използва мъртвите, за да рекетира живите?! 

Лека-полека с ужас установявам, че това не е прецедент!

Posted by LeeAnn as Абсурдизми at 11:58 AM EET

14 Comments »

August 14th, 2007

Българските кръчми

Updated on 09Feb2013:

Публикацията, която следва, вече е доволно възрастна и вероятно съдържанието й вече не отговаря на истината.

Това, обаче, не е от особено голямо значение, предвид факта, че към февруари 2013 си имаме Хоротека, където можем да танцуваме хорà  докато ни държат краката!

Хайде, до среща на хорото 🙂


Това, че съм глезла, отдавна не е тайна за никого. Аз си го знам и затова обикновено се въздържам да коментирам заведенията, които посещавам – все пак е въпрос на вкус и глезотийка да харесаш или не дадено местенце.

Има места обаче, които не заслужват да бъдат подминати от описанието ми – и в двете посоки. Освен това обещах на част от потърпевшите. Това е нещо като начало на „черен списък” и „зелен списък” на заведенията с фолклорна музика. 
От няколко месеца ходя на народни танци. В клуба си имаме традиция – отиваме в някое заведение, което се афишира като „фолклорно” – с жива или „умряла” народна музика – и наред с хапването, пийването и сладките приказки, използваме възможността да танцуваме. Ако ни я предоставят…
Започвам с черния списък:
Засега класацията уверено се води от „Горублянско ханче”.
Бяхме там през м. Юли`2007 г.
Обстановката като интериор – маси, покривки, предмети и т.н. – не е лоша. Доближава се до българския битов стил, въпреки че на моменти кичът надделява. Храната беше вкусна. Добре, че е готвачът, иначе ханчето е готово за закриване.
Най-голямата слабост на заведението е неговият ПЕРСОНАЛ /с изключение на готвача/.
Изключително невъзпитан и арогантен сервитьор! Аз съм клиент и за мен не е приемливо да го изчаквам да мине пръв през тясното място, при положение, че ръцете са му свободни. И то не веднъж. Имам чувството, че нарочно ме срещаше, защото виждаше, че се дразня. За мен не е приемлив небрежният му външен вид. Не е приемливо и това, че фамилиарничи и ми прави знаци от разстояние когато го викам. Но, явно това, че заведението се намира на Околовръстното шосе на София оказва някакво подсъзнателно влияние върху персонала.
Изключително невъзпитан и арогантен оркестър. Певицата общо взето се справяше, но двамата юнаци покрай нея бяха пълна скръб. „Арогантни” е слаба дума. И „чалга” е слаба дума. „Просяк” би било обида за истинските просяци, ако я отнеса към тях. Нямам думи! Давайте предложения, ако някоя пасва, ще ви кажа!
Място за танцуване имаше, но с този оркестър, това наше желание се оказа „мисия невъзможна”.
Управител на заведението е жена.
***
Механа „Българка”. /10 август 2007 г./
Така и не разбрах на тези юнаци какъв им е проблема!!!
Бяхме направили предварителна резервация с консумация за 30 човека. Бяха попитани и предупредени, че ще танцуваме. Те бяха изразили съгласие. Въпреки това всячески се опитаха да ни задържат „вързани” по масите. Намаляваха ни музиката, веднага щом станем да играем. В един момент музиката беше толкова тиха, че се чуваше потропването на прибори на бара и шума от булеварда, който точно в този момент бе затворен за ремонт. Това означава, че по никакъв начин не сме пречили на живущите наоколо. Нещо повече. Чуваха се коментари от клиентите на ресторанта в стил: „Браво! Може ли и ние да танцуваме с вас? Защо е толкова тиха музиката?” и т.н.
И аз това питам: На кого пречехме? Градината е достатъчно широка – има място и за минаване и за танцуване. Ние танцувахме главно в близост до нашите маси.
Ходила съм там и преди – през м. март`2007 г. Тогава храната беше добра. Сега не ядох, защото обстановката не предразполагаше.
Механата е подходяща за кротко пиянство и оплакване на горчивата съдба на съседа с кучето, но не и за истинска веселба.
Не знам, вероятно сме улучили лош момент, защото всички сервитьори бяха в траур 😉
Предлагам да уважим мъката им и да не ходим повече там. 🙂
Управител на заведението е жена.
Не ме разбирайте погрешно – и тук, и в „Горублянско ханче” си прекарахме чудесно, но НЕ с тяхна помощ ;).
Зелен списък:
Българският ресторант Чевермето”.
Приятна обстановка, кичът е заключен отвън, добра кухня, приветлив персонал.
Програма от фолклорен ансамбъл и изпълнения на живо, за които с удоволствие платихме полагащата се такса за вход. Поръчахме си музика и си я получихме без селски изпълнения /въпреки подчертано фолклорния характер на заведението/ от рода на „Който плаща, той поръчва музиката”.
Единствен съвсем малък недостатък на ресторанта е, че „дансинга” няма да побере всички ни наведнъж 😉
В сайта им не е посочен пола на управителя. 😉
Искам пак там.
***
„Веселото село” в Пловдив.
Любимата ми кръчма за всички времена. Абсолютен фаворит. Всичко е на ниво – от интериора, през обстановката до домашно приготвените хлебчета и обслужването.
Нямам никакви оплаквания от тях. Засега.
***
Зеленият списък на заведенията не е толкова съществен, защото с приятна компания човек може да изкара добре навсякъде. По-съществен е черният списък, защото някой места просто не заслужават добрите компании!
Чувствайте се свободни да добавяте заведения и в двата списъка.

Добавени от читателите (моля, виж коментарите) в черния списък:
О!Шипка

Бистро “Мечките”, ул. “Лидице”, София
“Сите Българи”, кв. Банишора, София

Добавени от читателите (моля, виж коментарите) в зеления списък:

Софийското “Наше село”
“Българан” в Казанлък

Posted by LeeAnn as Реалността at 1:11 PM EET

22 Comments »

August 13th, 2007

water lily


water lily

Принцесата на Усмивките

В езеро тихо, сред парка зелен
Лилии нежни цъфтят
И над водата, на слънцето в плен
Кончета сини летят

Стрелкат се тихо, над цвят и листа
Любопитковци нетърпеливи
Тъй и открили лилия една
Неразтворена и мълчалива

Всички в почуда, кокорят очи:
“Как ли това е възможно?
Лято е вече, всичко цъфти!
Тайна тук има тревожна!”

Чу ги Жабока и присвива очи
“Как? Нима не сте разбрали?
Дойде ли август, под лунни лъчи
Лилията крехка се разтваря.

Че само тогава, в чашката бяла
Принцеса на Усмивките се ражда
Палава, чаровна, засияла!
Може облак да разсмее даже!”

Кончета водни, с крила от дъга
В маранята, сред парка зелен
Пърхат и чакат, сред цвят и листа
На Принцесата деня рожден.

Posted by NeeAnn as Реалността at 3:17 AM EET

9 Comments »

August 12th, 2007

хм …

абсурд

… дали пък тези след като решиха да съсипят Иракли, не са решили да довършат и народния театър “Иван Вазов”?!

Posted by NeeAnn as Абсурдизми at 12:10 AM EET

7 Comments »

August 10th, 2007

Придворният смешник

Имало едно време една принцеса, имало и един принц, имало крал, имало кралица, имало придворен разказвач на приказки, имало дори придворен смешник. Всички те живеели в кралския двор…

Странно, аз пък винаги съм си мислила, че поне принцесите живеят в дворец! 

Принцовете и рицарите са ясни – те прекарват доста време навън в побеждаването на този и онзи, а в двореца играта с остри предмети е забранена. Та, за тях ми е понятно защо живеят в двора. Но принцесите… А придворните им смешници? 

Всяка истинска принцеса си има своя придворен смешник. Това е едно много отговорно занимание и не знам защо смешниците са толкова онеправдани – участват само в скучните принцесешки приказки, шият им грозни дрехи и им нахлупват глупави шапки…

И никой не иска да признае, че придворния смешник играе ключова роля в двореца и без него нещата няма да бъдат същите…

Може и дворец да няма даже. Да, представете си само:

Една тъжна и нацупена принцеса. Почва се едно фръц, мрън, хъм, пък… Ако няма кой да я разсее и разсмее, нещата само ще се влошат и принцесата от нацупена ще стане  раздразнена…

Виждали ли сте раздразнена принцеса? Не сте, много ясно! Ако бяхте виждали, нямаше да можете да ми отговорите сега 😉

А не сте виждали, благодарение на придворния смешник. Той винаги усеща кога принцесата има нужда от порция смях. Ако не е той да й каже една-две смешки точно на място, за да й мине киселото, какво мислите, че ще стане? Принцесата ще пусне ЧАР-а си в действие и тогава нищо чудно от кралския двор да остане само материал за археолозите … 

Posted by LeeAnn as Принцесешки историйки at 11:52 AM EET

32 Comments »

За ремонтите и хаоса

След прокраднали се в коментари към вчерашната ми публикация твърдения, че задръстванията покрай ремонта на “Орлов мост” вече не били толкова драстични, ето на какво недрастично задръстване станах свидетел тази сутрин.

Мястото на снимката е кръстовището между улиците “Оборище” и “Черковна”, а времето — накъде между осем и девет сутринта.

оборище 1

Обърнете внимание на оранжевият автобус в дъното на първата снимка — успя да ме настигне някъде малко преди резиденцията на френското посолство, което се намира в еднопосочната част на улицата.

оборище 2

Това, което ми направи впечатление е, че задръстването беше от края на улица “Оборище” (тя свършва в булевард “Ситняково” до срещата и с булевард “Евлоги Георгиев”.

И понеже във вчерашната статия стана дума за състоянието на улица “Оборище” след пресичането и с “Евлоги Георгиев” — ето за какво говорех:

оборище 3

Ако левият ред паркирали автомобили го нямаше, щеше има достатъчно място за движение на две колони автомобили, което пък би довело до изчезване на ситуацията показана на най-горните две снимки. Да, знам, че проблемът с паркирането не е от вчера, но вече повече от 10 години никой не прави нищо за неговото решаване.

Posted by NeeAnn as Реалността at 11:12 AM EET

3 Comments »

August 9th, 2007

Този път за София …

Както можеше да се очаква от горчивия опит от миналата година (когато бяха затворени за ремонт едновременно шест основни булеварда в София) и тази година ремонтът на кръстовището на Орлов мост, разстрои движението в почти целия град. Освен големите задръствания по съседните булеварди, определени за поемане на трафика от него, той наложи и неочаквани пешеходни разходки по улиците на София, поради липсата на адекватен заместващ транспорт на променените линии. Например, единственият що-годе бърз начин да стигнете от хотел “Плиска” до “Орлов мост” или от “граф Игнатиев” до театър “София” беше да използвате собствените си крака. Имайки работа до една добре известна пекарна на улица “Иван Асен II” и след това до една фирма, намираща се около театър “София” ми се наложи да премина по един от посочените по-горе маршрути. Докато минавах през самото кръстовище, не видях да кипи усилна и хаотична дейност по него, но то, както и самият булевард “цар Освободител” изглеждаха вече подготвени за полагане на асфалтовата покривка.

орлов мост 1

орлов мост 2

Виждаха се само два-три камиона, на които се товареха последните остатъци от стария асфалт. Тази гледка вдъхва надежда, че срокът за завършване на ремонта (идеята е кръстовището да бъде пуснато в неделя, 10-ти август, сутринта) ще бъде спазен.

орлов мост 3

орлов мост 4

Неприятно впечатление единствено прави хаосът, настъпил в движението, който предизвиква и два въпроса към кмета и хората, около него:

иван асен II

И накрая, както можеше да се очаква, на същото място попаднах на една леко комична ситуация, накарала ме да се усмихна на неизчерпаемия чиновнически гении.

орлов мост 5

Това, което се вижда на снимката е източната част от кръстовището на “Орлов мост” и съответно платното, което се вижда, е предназначено за движение на автомобили, следващи посока на движение от юг на север. Както може да се забележи, това кръстовище е затворено с прегради, на които има поставен знак В2 — “Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки”. Но точно на това кръстовище няма как, ако се спазват правилата за движенние по пътищата, да се навлезе в него. Единственият начин да минете през това кръстовище е идвайки направо по булевард “Евлоги Георгиев”в посока улица “Оборище” или правейки десен завой от “Цариградско шосе” пак в посока улица “Оборище”, който начин прави слагането на тези знаци, а и на самите прегради абсолютно излишен. И както е тръгнало, може да станем известни по света с това, че сме най-забранителната нация в света (като се сетя доскоро колко дейности подлежаха на лицензиране :() поради престараването и липсата на мисловна дейност в някой от кметските чиновници.

Posted by NeeAnn as Реалността at 2:17 PM EET

12 Comments »

August 8th, 2007

Калпазанско царство

А, не! Това вече преля чашата!

Днес се обърнаха към мен със “Здравей, Калпазанке, как си?” без да съм направила нищо конкретно, ама съвсем нищо и то пък точно днес! На протестите ми, отговорът гласеше: “Защо не? Виж колко ти отива!”

Това наистина беше последната капчица, която чашата чакаше, за да прелее и да се превърне в една нова подкатегория, в която ще ви разказвам за детските си пакости, но разчитам и на вашата помощ, защото аз всъщност бях (и още съм си) едно много добро и кротко дете…

Е, ако не се брои това, че играех само с момчета и първия път, когато баба ми облече рокля, отидох с тях да крадем джанки от съседите… Ама съседката-бабка ни видя и ни погна. Е, да, ама за да побегнеш, първо трябва да скочиш от оградата на земята. А ако оградата е от заострени нагоре дъски си трябва лъвски скок, ама отде толкова съобразителност в детската ми глава. В паниката си скочих съвсем по момичешки, а роклята се разпери съвсем по принцесешки и аз увиснах на оградата. Момчетата побегнаха. Бабата иде разпенена и разтреперена с една тояга и вика. Аз се дера два пъти по-силно, защото пипне ли ме… Момчетата ме чуха и се върнаха и без много-много да му мислят ме дръпнаха силно за ръцете и дрехите, щото и те дребосъци – не стигат до горе – и ме свалиха от оградата по най-бързия начин. И точно навреме. Така се сдобих с първата си рокля на реснички, ама това не се брои… 😉 нали?

Posted by LeeAnn as Смях до сълзи at 8:46 PM EET

6 Comments »

water drops …


water drops

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 7:54 AM EET

7 Comments »

« Previous Entries  Next Page »