Skip to main content.
July 31st, 2007

Колекция от уникални звуци

Обичам да колекционирам в съзнанието си звуци – уникални, такива, които няма как да чуеш в ежедневието и също такива, които са специфични и неповторими, но характерни. Нищо не разбрахте, нали? 😉

Преди близо година открих как звучи летящо крило (парапланер), колапсиращо крило, открих звука, който издават вървите на парапланера при изпълняване на фигури. Това са звуци, които не можеш да чуеш всеки ден, а чуеш ли веднъж – не можеш да сбъркаш или забравиш.

Скоро добавих към колекцията си още два звука:
· Свистене на “прашен дявол”.
· Свистене на бясно пикираща лястовица.

“Прашен дявол” е природно явление, при което топъл въздух от прегрятата земя тръгва да се отделя от нея (да не се бърка с “термика”). Ако мястото е равно и прашно, “прашният дявол” се онагледява като издигащо се от земята, твърде мощно за размерите си, мини-торнадце – това става рязко и от много малка площ. Виждали сте летящи и танцуващи празни найлонови торбички и боклуци, подхванати изневиделица сякаш от нищото и запратени пак в него, нали? Е, ето това е бил “прашен дявол”.

Когато обаче теренът е стръмен, “прашният дявол” може да тръгне от най-ниската му част и да пълзи към по-високата му, докато стигне върха и се отдели от него. Появата му може да се предвиди по едва забележимото предварително потрепване на върховете на тревичките. Повечето парапланеристи са се научили (или поне се стараят да се научат) да разпознават симптомите за появата на “прашен дявол”, защото той може да бъде изключително опасен за разпънатите и приготвени за излитане крила.

Звукът, който издава “прашният дявол” може да бъде смразяващ. Скоро на старта над Сопот чух наблизо да минава изключително силен и зловещ “прашен дявол” – препускаше от ниското към високо и пропълзя покрай мен като гигантска змия с ширина около 20 см. Тревата под него полегна до земята и въздухът съскаше и свистеше, а в същото време на мен дори косата ми не потрепна от ветрец – до такава степен явлението е концентрирано в малка площ. Бър. Беше си страшничко и това определено е един от звуците, който ако веднъж си чул – помниш винаги.

Звук “пикираща лястовица”
Лежа си отпуснато на тревата, гледам облаците, от време на време притварям блажено очи и слушам уроците по метеорология, наливани ни в главите от приятния глас на Ники Скайномад Йотов, когато само за секунда нещо над главата ми извистя – звукът приличаше на свистене на рязко опънато и силно въртящо се стоманено въже. Сепнах се. Отворих очи и на 5-6 см от лицето си видях лястовица, прелитаща с несъобразена скорост и извистяването се повтори. Нямах представа, че тези мили животинки могат да се движат с такава бясна скорост и да издават такъв неповторим звук. … А, и да ви кажа – лястовичките НЕ са малки, особено ако ти пикират над главата. 🙂

__________________
П.П. Колко е опасен “прашният дявол” и какви поразии може да направи – вижте тук.
И тук.
И тук.

Продължение (юли 2010): Може и да ми се смеете, но едва сега, три години по-късно чух как шуми … Житото под полъха на вятъра. Звукът е толкова специфичен и неповторим, че едва ли може да се забрави или сбърка с друг. А и е някак странно успокояващ и отпускащ. Набрах си една китка жито и го занесох у дома за красота, с надеждата да отнеса частица от този звук. Красиво е, но безшумно. Опитах се да се направя на Вятър – не успях.
Другото, което ме изненада беше, че житните класове се оказаха много тежки.

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Парапланери(зъм) at 12:22 AM EEST

6 Comments »

July 30th, 2007

carnivore …


carnivore

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 5:22 AM EEST

5 Comments »

July 28th, 2007

Крилати фрази, готови да отлетят

Да, и крилати фрази обичам да си събирам в главата – ей така, за себе си. Някои от тях пасват на най-разнообразни битово-екзистенциални ситуации ;), други стават за мото, трети могат да послужат дори за формиране на житейски принцип. В същото време клишетата ме дразнят, особено някои, които не се вписват във времето и действителностто ни, но се повтарят без (у)мисъл. Някои пък ме разсмиват. Други открито си плачат за опровергаване.

Известна фраза на Остап Бендер, която научих скоро, но ме развесели бе “Ледът се пропуква, уважаеми господа съдебни заседатели, ледът се пропуква!” Само от уважение към събеседника си тогава се стърпях да не добавя: “Спокойно, полека, уважаеми господа съдебни заседатели, вода има за всички!”.

Другото е класика: нещо, изречено от Цезар: “Нещата винаги изглеждат по-страшни отдалеч”.

А, не! Тук вече не съм съгласна. Явно този младеж Цезар скоро не си е имал работа във фронт офиса на Столична община и не е виждал отблизо онази леля, дето ме посрещна мен там. С всяка крачка напред ми се искаше да направя две назад и колкото повече се приближавах, толкова по-страшно ставаше. Пристъпвах, останала без дъх и се питах какво ли би казал Цезар при вида на ангорската униформа на дамата – вероятно щеше да се засрами, да се почувства женствен и да помисли дълко и дълбоко над половата си ориентация. Всеки би го направил. Вече съм сигурна – такива жени са изобретили хомосексуализма.

Второ опровержение на същото Цезарово прозрение е летенето: Земята изглежда прекрасно от далеч – колкото по-далеч, толкова по-добре. Земята е страшна само от близо – колкото по-бързо – толкова по-близо, колкото по-близо – толкова по-страшно. Това може да го потвърди всеки летящ.

Ако и вие се сещате за опровергаващ пример – ще се радвам да го чуя.

Posted by LeeAnn as Смях до сълзи at 1:23 AM EEST

5 Comments »

July 27th, 2007

Жълти стотинки

Днес, по време на проведената протестна акция срещу забавянето на приемането на екомрежата “Натура 2000” бяха събрани и предадени на представители на изпълнителната власт няколко килограма жълти стотинки като помощ към правителството за изплащане на евентуалните (макар, че по-скоро това са сигурни) глоби за забавянето.

Мястото на събитието е същото, както и при предишните протестни акции (вече 19 на брой) — пред централния вход на Министерския съвет.

strandzha119.jpg

Read the rest of this entry »

Posted by NeeAnn as Активизъм at 1:12 AM EEST

6 Comments »

July 25th, 2007

За троловете, влечугите и блогърите …

Понеже в последните няколко дена част от българската блогосфера се вълнува основно от две-три неща, едно от които е статията на другаря Борислав Зюмбюлев, реших че е добра идея да публикувам част от превода на една статия, описваща историята на форумните тролове. И не мога да се освободя от усещането, че ако този другар си беше направил труда да потърси и прочете малко повече по темата, онази статия в онзи вестник нямаше да бъде написана. Поне не и в този вид.

И да, статията според мен е полезна и би помогнала да посрещнем бъдещите изяви на троловете с усмивка и най-вече с мълчание. И не се сърдете на преводача — той толкова си може.


DON’T FEED THE FORUM TROLLS

ФОРУМНИТЕ ТРОЛОВЕ – ПАРАЗИТИ В МРЕЖАТА

http://bugtraq.ru/library/underground/trolls.html

mindw0rk

Публикувано на 28 март 2007, 00:34 h

За много хора, форумите вече са постоянно място за общуване. Запознават се, решават наболели проблеми, споделят натрупан опит. И даже не подозират, че съвсем наблизо, скрили се в засада, стоят акули. Те се показват в самия разгар на беседата, хвърлят няколко точни фрази и дружелюбните места за среща изведнъж се превръщат в място за флейм и изясняване на отношенията. Тези акули не без гордост наричат себе си тролове и смятат, че нямат равни на полето на форумните битки.

Исторически корени

Словосъчетанието “форумен трол” се появява някъде в края на 80-те години, но самото явление е толкова старо, колкото и BBS и USENET. Смята се, че терминът е бил заимстван от риболова, където трол се нарича стръвта на кукичката. Тролинга по форумите много прилича на риболова. На наивните потребители се подхвърля провокационна публикация (примамка), на която те реагират емоционално и по този начин приличат на хваната риба в мрежата на флеймъра.

На 8-ми февруари 1990 г., някой си Mark Miller споменава термина „трол“ в своя публикация в USENET до потребителя Tad: „Ти просто не си способен да разбереш това, което всички тук ти обясняват, на теб изобщо е безполезно да ти се обяснява каквото и да е. Но най-тъжното е това, че ти си абсолютно убеден в собствената си правота. Ти просто си нагледен пример за грешка на природата и направи ни услуга – завърши своя път в хранителната верига. Умри, глупав, охранен трол“. Това е било най-ранното фиксирано използване на думата „трол“ по отношение на флеймърите.

В началото на 90-те години, в новинарската група alt.folklore.urban популярност добива израза “trolling for newbies”, който се отнасял за шегите на ветераните от USENET спрямо новаците, възприемащи твърде сериозно публикациите и темите.

Дълго време троленето се смятало за безобидно занимание на спорещите, игра на аргументи. Но във втората половина на 90-те се появи нова разновидност тролове, които имаха за цел целенасочено унищожаване на избрана конференция или новинарска група, което се постигаше с масивно заливане с безсмислени съобщения или публикации, не представляващи интерес за постоянните читатели. Обикновено, в момента, в който количеството на този спам превиши 75% от всички публикации, читателите се отписват и трафика във форума или групата започва да клони към нула. Примери за подобно действие могат да бъдат новинарските групи uk.local.birmingham и alt.astrology.metapsych, прекратили напълно своето съществуване заради атаки от форумни тролове.

Вероятно, един от най-активните тролове от средата и края на 90-те е потребителя с име Callidice, обитаващ най-големият политически форум Guardian Unlimited. С пускането на стотици провокационни теми, той успява собственоръчно да скара огромно количество абонати (на този форум) и да посее истинска параноя в общността – на хората им се струвало, че зад всяка тема стои той – Callidice. Разбира се, той нееднократно е бил гонен от там, както са били правени и опити да бъде открит в реалния живот, но флеймъра винаги успявал да остане анонимен и да намери начин да се върне. В края на краищата, заради възникналото недоверие и постоянните расистки спорове, разгарящи се с или без повод, сайтът беше затворен.

Задача на всеки трол е да превърне спокойната дискусия в яростен спор, в конфликт, в който да се намесят колкото е възможно повече участници, като първоначалната тема на дискусията бъде окончателно и безвъзвратно забравена. Мотивите за това могат да бъдат най-разнообразни. На някои просто им доставя удоволствие да поспорят и развлекат за сметка на някой друг себе си и останалата аудитория, други се опитват по този начин да попречат на дискусия върху неудобна тема, а има и хора, за които троленето е самоутвърждаване и борба на интелекти. Смята се, че с тролене се занимават само комплексирани деца, но всъщност това не е така. Понякога сред най-добрите тролове попадат възрастни, сериозни хора, заемащи солидни длъжности (професори в научни заведения, политици, телевизионери), предпочитащи да се разтоварват по този начин.

Тактика на троловете

Различните тролове действат различно. Някои могат само да отговарят на всички реплики с прости фрази, други обичат интелигентно и красиво да стъпчат опонента в калта. Но съществуват някои техники, които се използват от повечето опитни тролове. Ето някои от тях:

  1. А кой е тук тролът?
    Популярна тактика на форумните тролове е да обвинят своите опоненти, че именно те са тролове. Доколкото самото понятие „трол“ е субективно и няма ясни критерии, по които да бъде идентифициран, е много лесно просто да обвиниш човек, че всички негови изказвания и аргументи не са нищо друго, освен провокация, а самият той е флеймър-терорист, дошъл само да флуди. Неопитните потребители започват да се оправдават, но това е път, който обикновено води до никъде;

  2. Просто шега
    Ако спорът достигне своя апогей и срещу трола се опълчи целия форум, той може просто да обяви, че всичко казано от него е било шега и спорещите с него са били достатъчно глупави, за да го възприемат сериозно;

  3. Двама братя-акробати
    Достатъчно ефективен метод, особено във форумите и IRC е създаването на собствен двойник под друг псевдоним, с помощта на който може да оказваш поддръжка сам на себе си. Когато в спора между двама опоненти се появи трета страна, заемаща напълно страната на единия от участниците и осмиваща другата, това има достатъчно силен психологичен ефект. При това, двойникът изобщо може да не прилича на главния герой на трола, представяйки се за авторитетен и сериозен човек;

  4. Знаеш ли какво?
    Опитните флеймъри нерядко се позовават на известни факти или случки в потвърждение на техните думи. Например, някъде в канала #anti-gay, тролът започва своята провокация за това, че да бъдеш гей не е чак толкова лошо нещо и привежда като доказателство купчина известни личности, постигнали успех, независимо от своите сексуални аномалии.

  5. Успокой се, хлапе
    Много ефективна е тактиката, при която в началото тролът изкарва някои от читателите извън себе си (а за това е достатъчно да се осмеят разумни, логични аргументи) и след това, когато той се поддаде на емоциите си и премине към личността на трола, да се заложи на контраста. Да се говори спокойно, разумно, с умен вид и да се набляга на психичното (или емоционално) разстройство на опонента;

  6. Доказателства
    Опитните тролове много обичат да искат доказателства за всяко изречение по техен адрес. Каквото и да му кажете, в каквото и да изобличите, тролът ще поиска неопровержими доказателства, в противен случай това остават само празни думи. Трябва ли да споменаваме, че каквито и доказателства да бъдат представени, те ще бъдат осмяни, заедно с техните автори.

  7. Мълчанието на агнетата
    Мълчанието е най-мощното оръжие на трола. По време на спор, опонента може да приведе блестящ аргумент, но умният трол просто ще го остави без коментар, коментирайки вместо това съвършено маловажни фрагменти. Но стига опонента да допусне грешка или да приведе слаб аргумент, тогава красноречието на трола блясва в пълната си красота.

Съществуват даже флеймърски съревнования, победителите от които се признават за най-способни спорещи. Да ги разгледате и ако искате да участвате можете на сайта www.flamechampsnetwork.com.

Най-добрият начин да се противопоставиш на трола е да не отговаряш на неговите публикации. В англоезичния свят много е разпространен следният израз “Don’t feed the forum trolls – Не хранете форумните тролове”. Нали храна за троловете са именно отговорите на възбудените потребители и колкото повече се разраства флейма, толкова по-сит става тролът. Разбира се, може да се включиш в спора и да се опиташ да „победиш“ провокатора, но трябва да се има предвид, че професионалните флеймъри имат много голям опит във воденето на спорове и че те просто не признават аргументите на опонента, колкото и убедителни да са те. А всички опити за доказване на грешките на трола завършват с вашето осмиване. Това е все едно да се опитате да победите рибата в конкурс за най-продължителен престой под вода – споровете и словесните престрелки за трола са също толкова естествена среда, както и водата за рибата. И обикновено, единственото, което може да получи човек, встъпил в подобна полемика, е раздразнение и развалено настроение.

Организации

Троловете са доста сплотено общество. Благодарение на утвърдилите се с времето методи и известни провокационни фрази, опитните флеймъри бързо познават своите братя по разум, когато те се намесят в някоя спокойна дискусия. И обединени, те могат да разпалят още по-бързо спора. Даже съществуват официални организации на троловете, членовете на които усърдно се трудят върху това да направят живота на потребителите на мрежата не съвсем спокоен. Ето списък на най-известните организации на троловете:

Съществуват още много други, по-дребни тролски организации. Някои от тях се обединяват за „по-плодотворна“ работа, някои обратно – са в конфликт помежду си. Например между GNAA и Myg0t отдавна се води война. Всичко започва с това, че GNAA създава собствена страница във Wikipedia и осмива Myg0t, която до онзи момент още не беше направила своя страница. Между другото, текстът във Wikipedia както за GNAA, така и за Myg0t многократно е бил премахван или изопачаван, но членовете на организациите бързо възстановяваха оригиналният текст. Двете команди се съревновават за титлата „кой е по-известен“. Myg0t няколко пъти се появявала на страниците на големи списания ( Rolling Stone, PC Zone, PC Format), споменавана е по CNN и други източници, GNAA също не е лишена от вниманието на журналистите и веднага щом се появи публикация за някоя от тях, троловете с удоволствие замерят с връзки съперника си.

Следват “Правила на грамотния флеймър” според mindw0rk.

Posted by NeeAnn as Uncategorized at 10:57 PM EEST

10 Comments »

Ниските облаци, част 1: Cumulus

Кумулусите (cumulus) са най-популярните и най-често срещаните облаци на небето. Те са най-красивите и най-пухкавите творения и заемат най-различни причудливи форми под влияние на вятъра и топлия въздух, който ги храни.

Слънцето прави облаците, знаете ли? Когато то грее, земята се нагрява, въздухът над нея става все по-топъл и идва момент, в който той се отделя и тръгва нагоре. Тогава се случват няколко неща.

От една страна, тъй като Природата не търпи празно място, топлият въздух се замества от по-хладен и това на земята се усеща като полъх. Ако полъхът е силен и си е направо подухване, това означава, че по-голяма маса топъл въздух се е отделила и е тръгнала нагоре.
От друга страна, топлият въздух се движи нагоре, докато не достигне до зона със студен въздух – зоната на кондензация – там, благодарение на температурната разлика топлият въздух кондензира и се превръща в облаче. Височината, на която се образуват облаците се нарича “база”. Всеки ден нейната височина е различна и зависи от атмосферното налягане, глобалния климат, влажността на въздуха и микроклимата на конкретния район.

Ако в спокоен топъл летен ден стоите на полянка и ви подухне ветрец – вдигнете очи нагоре – скоро над главата ви ще цъфне cumulus humilis /”кумулус юмилис” – накратко само “кумулус“/ – малко рехаво пухкаво дантелено облаче. Ако топъл въздух продължава да го храни, то ще стои там и ще расте, в противен случай ще се разпадне. Но ако се храни, ще се превърне в cumulus mediocris /”кумулус медиокрис” – накратко само “кумулус“, защото и той, както юмилиса още не носи заплаха от разваляне на времето за летателите ;)/, а впоследствие може и в cumulus congestus /”кумулус конгестус” – накратко само “конгестус“, защото трябва да се отличава от другите и да се наблюдава, тъй като обикновено има вероятност конгестусите да цебясат, а това е заплаха за летенето вече ;)/.

Cumulus mediocris се разпознават лесно – те са плътни и пухкави, не се вижда през тях и са колкото широки, толкова и високи. Конгестусите пък са повече високи, отколкото широки и бързото им развитие във височина е предпоставка за развитие на cumulus nimbus (cb).

От ниските облаци не вали дъжд. Може да приръми, ако голям кумулус започне да се разпада. Дъжд и/или град вали от cumulonimbus (cb) /”кумулонимбус” или накратко “цебе“/. Това са облаци, известни на български като “купесто-дъждовни”. Когато говорят за тях, синоптиците използват и словосъчетанието “придружен с гръмотевици”. Това са облаци с изключително голямо развитие във височина, които се простират на трите нива в облачната класификация – от ниско, през средно, та до високо.

Какво е значението на всичко това за летенето? Огромно! Където има кумулуси, там има и термики, които ги хранят и ако ги намериш можеш да ги използваш за набиране на височина.

Там където има cb-та или предпоставки за образуването им, не бива да се лети, защото тези облаци са убийци в буквалния смисъл на думата.

Какво е значението на тази информация за обикновения облаконаблюдател? Нищожно! Тя служи само за ориентир къде да търсят небесни красоти впечатлените ви очи!

Posted by LeeAnn as Облаци at 1:03 AM EEST

24 Comments »

July 24th, 2007

Коктейл от чувства и усещания

Имам “невероятната” способност да запеметявам чувства и усещания. Запечатват се в сетивата ми като снимка. Това често пъти ми помага – за изграждане на усет към нещо (крило, автомобил…), изграждане на преценка за поведение (на някой или нещо), формиране на нагласа, пространствена ориентация…

Когато условията са сходни, това е изключително полезно, но при динамично променящи се и винаги нови условия, повече пречи, защото може да се окаже, че имаш само 2 секунди, за да възприемеш нещото, да го анализираш и да реагираш.

Скоро ми се случи да ми попречи. Бях претрупана със запаметени усещания – разнородни и противоречиви.

Страх, неувереност, запаметено усещане за (друг) точен момент на (друго) точно място, спомен за болка… Объркване на интуитивното със запаметеното… Замъгляване на ясната мисъл от прекалено многото информация за обработка и сравняване. Прекалено голяма нужда от пренастройка. Усещане за дискомфорт. Объркващ, смазващ дискомфорт…

Такъв коктейл може да ти прецака деня. И излитането. И кацането. И полетът…

Излитането е смешно, на полетa не обръщам внимание (все пак баира е малък, не мисля за летене, всъщност – за нищо не мисля, само презаписвам), кацам като анимационен герой – в облак прах, защото земята идва и без да я викам, ставам ухилена до уши, защото нищо не ме боли…

В такива моменти трябва да си спомня, че трябва да спра, за да се нулирам и рестартирам. Рестартът е лесен, но спирането за рестарт е трудно, защото се чувствам така, сякаш съм се предала…

Но аз не съм!

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 11:11 AM EEST

5 Comments »

July 23rd, 2007

Парапланеришутизъм

Няма такава дума, нали се сетихте, че аз си я измислих. Но мисля да се боря за утвърждаването й. Тя е за нещо средно между “парапланеризъм” и “парашутизъм” и означава “скок с парашут от летящ парапланер”. Мисля, че това е нещо по-екстремно от парашутизма и доста по-екстремно от парапланеризма.

Парапланеришутизмът е нов спорт. Съвсем наскоро някаква мания обзе парашутистите и те решиха, че е “много яко” да се скочи с парашут от летящ парапланер. Тази гледка започва да се превръща в ежедневие за Сопот. Почти всеки уикенд има ентусиасти-парапланеришутисти.

Парапланеришутизмът е сложен спорт. Първо трябва да имаш парашут, естествено. Второ – трябва да си намериш достатъчно добър тандемен пилот, който освен всичко друго да се съгласи да се прибира сам, след като ти слезнеш в движение, а това е една от най-сложните задачи. При добри условия набирането на височината, необходима за изпълнението на скока не е проблем за добрите пилоти. По-притеснителното е летенето и кацането с тандемното крило, защото то е пригодено да носи двама души, а когато останеш сам си твърде лек и спокойно можеш да си отлетиш в неизвестна посока, без дори да разбереш. Затова си мисля, че парапланеришутизмът носи едни доста силни емоции на участниците. В противен случай как да си обясни човек защо тези иначе толкова мъжки мъже се прегръщат така искрено и лично 😉 ?

________
За повече снимки – цъкайте из галерията.
Снимки и права върху тях – Асен Баръмов.

Posted by LeeAnn as Екстремно at 7:37 PM EEST

7 Comments »

July 19th, 2007

19 юли 2007, 19:00 h.

Воден от принципа на Мечо Пух, че колкото повече е толкова повече, както и от невъзможността да присъствам за повече от няколко минути (а даже и те не са сигурни :() довечера, споделям какво намерих днес по обяд, разлепено по стените на някои сгради в София, докато се опитвах да стигна до работното си място:

strandzha19072007.jpeg

Останалото вече е казано на други места 🙂

Posted by NeeAnn as Активизъм at 2:10 PM EEST

2 Comments »

July 16th, 2007

Не само Странджа и Рила …

Покрай събитията, свързани с отмяната на статута на Странджа като защитена територия, днес малко неочаквано ми дойде тази статия от Михаил Стефанов, излязла във вестникът “Монитор”, която предизвика в мен опасения, че историите със Странджа и Рила не са единствените. Става дума за Западните Родопи, където ситуацията се оказва сходна с тази около Странджа, което пък означава, че трябва да се разшири обхвата на протестите — вече не трябва да се настоява за защита само на Странджа и Рила, а изобщо на цялата оцеляла природа, в частност на всички оцелели планини, в България.

Връх Карлък е вторият по височина в Родопите, издига се на 2188 м. над морето и се вижда от прочутото село Гела. Върхът се намира в землището на село Мугла. Край него е Мурсалица, известен с една от най-търсените лековити билки “Мурсалският чай“, който е в “Червената книга” на забранените за бране диви растения. А Гела е прочуто с гайдарите си, оригиналните родопски песни, каменните надписи с азбуката на Орфей, билките и с една кметица, която достойно защити селото си пред английското правителство….

Тази най-красива земя на Западните Родопи, дето има културни паметници от времето на Орфей, е естествен оазис с опазени върхове и връхчета, растения и гори, и e достатъчно амо да ги гледа човек, пък бил той и българин. Достатъчно е туристите да тръгнат по пътеките и да се наслаждават на истинската природа….

По билото на Карлък и Мурсалица за чудо и приказ, и противно на човешките представи, бликат десетки извори, от които тече вкусна и сладка вода за пиене. Какво ще стане с тази вода, след като започне сеч и навлезат булдозерите? …

Малко снимки от и около връх Карлъка, могат да се видят във photo-forum и photo-cult. Още информация по темата може да се намери и на сайта “За природата“.

Posted by NeeAnn as Активизъм at 11:41 PM EEST

8 Comments »

Когато орелът плаче

автор: Красимир Стоев

В един ден започва и свършва всичко,
полетът на орела пада все по-ниско,
в момент един от вечноста,
човек умира, с него и самоличността.

Летейки свободно в небесата,
орлите качват хора на крилата,
за да им покажат какво е всъщност света,
и да се разберат, че са само миг от вечността.

Ако в очите на орела откриеш сълзи,
то той плаче защото умира света, плачи и ти.

Когато орелът плаче… ще плачеш и ти.
 

Posted by LeeAnn as Гости at 6:12 AM EEST

No Comments »

July 14th, 2007

Пуф-паф на 13 юли

Както вече знаете, на 13 юли се проведе протестно шествие под формата на влакче в защита на статута на парк “Странджа”. Както винаги, обявата за събитието беше пусната на сайта “Спасете Странджа“. Сборното място беше на ъгъла на кръстовището между булевардите “Витошка” и “патриарх Евтимии”, пред бившата аптека (това май се пада северозападният ъгъл на кръстовището). Идеята този път беше да се направи влакче, като на отделните “вагони” бъде закачена по една буква от посланието, което трябваше да се предаде. Ето как изглеждаше мястото на срещата малко след седем часа:

strandzha083.jpeg

Read the rest of this entry »

Posted by NeeAnn as Активизъм at 11:38 PM EEST

5 Comments »

July 13th, 2007

Курс по парапланеризъм

Знам, че знаете, че бях на курс. И знам, че като ме усетите, че съм се прибрала ще почнете да питате „как беше?”. Затова започвам да възстановявам (със съкращения) впечатленията си за вас от записките, които водих под въздействието на умора, бира и адреналин. 


Ден първи. 

Предвиждаше се теория – малко елелементарна аеродинамика, история на летенето, създаване на парапланера, устройство на крилото и т.н. Всъщност почти всеки ден имаше по малко суха теория. Тя е интересна, при това доста, но не и когато вълнението те изгаря отвътре. Аз знам как протича един „ученически” ден в Сопот, но другите не знаеха и виждах, че едвам ги свърта. 

Към 15.00 часа започна вълнуващата част – разпределение на оборудването, прогонване на сбруите и тръгване към най-ниския хълм. Там се предвиждаха наземни тренировки за управление на крилото. Не е лесно, повярвайте ми. 

Към края на вечерта ни преместиха в по-стръмната част от баира и след малко обяснения повечето ученици успяха да направят първото си отлепяне от земята. Дори и на 50 см височина да си и дори това да трае само 10-15 метра, имаш чувството, че целуваш небето. 

Аз не излетях. Все още твърде добре си спомнях миналогодишното падане и оставих тази емоция за следващия ден. 

Това му е хубаво на летенето – всичко зависи само от теб – ако искаш летиш, ако не искаш – седиш. 

Денят завърши стандартно – с много приказки и бира в „Родео”-то. Гледах мъжете, слушах ги и им се радвах – приличаха на малки деца с нови камиончета. 

Гледката е вдъхновяваща. Честно! 


Ден втори

На този баир паднах миналата година. То е ясно, че ще падам и сега. Поне обувките ми са с ABS и като им кажа „спри” – спират. Това предполага по-малко травми. Въпреки жегата, хубавите обувки, дългите панталони и ръкави са абсолютно задължителни. То е ясно, че ще се пада, ама поне да не боли много 😉 

За да се научиш да летиш, първо трябва да се научиш да излиташ и кацаш. 

За да се научиш да излиташ и кацаш, трябва да се научиш да се доверяваш на оборудването си. 

За да се научиш да се доверяваш на оборудването си, трябва да се опознаете взаимно. 

Това беше най-важният ден за мен, защото успях да свикна с крилото, то с мен също и направихме 6-7 чудесни полета заедно. Аз го следвам докато лети, то ме следва като реша да кацам. 

Адреналинът неутрализира бирата. Честно! 


Ден трети. 

Времето беше полезно, но болезнено:силни условия, добра жега, променлив вятър, което значи – тичане след крилото, падане, влачене по баира и т.н. екстри. 

Паднах лошо още с първото кацане. Травмата бе достатъчно сериозна, за да ме извади от строя за 5-6, абе направо си станаха вече 7 дни, но същевременно не достатъчно сериозна, за да ме откаже. 

На следващия ден времето се развали и не само аз, ами и другите не летяха. Не, не го развалих аз, то така си беше. Може би просто времето ме обича… 😉 

Последният полет от високо предстои. За учениците от групата той ще бъде първият истински полет. Представям си как се вълнуват. 

Лошото време се запълва с теория, спане, ядене и пиене – с други думи – с „маняна”. 

От маняната се дебелее. Честно! 

Posted by LeeAnn as Парапланери(зъм) at 1:50 AM EEST

4 Comments »

July 10th, 2007

Дори птиците се учат да летят

И птица да си роден, това само по себе си не е достатъчно, за да пориш синевата. 

И птица да си роден, първо трябва да се научиш да летиш. 

И птица да си роден, пак плащаш цена за свободата. 

Дори птиците се учат да летят – падат от гнездото, стават, но продължават да опитват и не се отказват. Всяко начало е трудно. Някои начала са по-болезнени от други. 

Всяко нещо си има цена. Понякога я плащаш в началото, понякога – в края, а често пъти я плащаш през цялото време. Съзнателно или не. 

Получаваш толкова свобода, за колкото можеш да си позволиш да платиш. Плащаш сам. Никой не може да плати цената вместо теб. Ако друг я плати – друг се научава да лети.   

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 12:34 AM EEST

15 Comments »

July 9th, 2007

…където орелът се учи да лети

автор: Красимир Стоев

Когато слънцето заспи, 
мрак ще се отрази в твоите очи. 
Падаща звезда нощта ще озари,
а в непрогледната нощ – само аз и ти. 

Затвори очи, ръка ми дай, 
да те заведа на място, където не си била, 
място, където я няма думата “боли”, 
…място, където орелът се учи да лети. 

На сутринта…а и после, 
ще мечтаеш да ходиш там още и още, 
а когато някой те нарани и вътре в теб почне да боли, 
болката ще мине като си спомниш как орелът се учи да лети. 

Всяка скръб, болка и обида ще изчезва, 
и там всяко зло ще заспи… 

… защото там орелът се учи да лети. 

Posted by LeeAnn as Гости at 6:00 AM EEST

No Comments »

July 6th, 2007

Мълчанието и тъмнината

автор: Красимир Стоев

Хвърли поглед в тъмнината,
просто затвори очи,
вслушай се в тишината,
…тя крещи, нали ?
 
Забрави за миг за света,
… и всички неволи,
… на шепота брега,
и вълните голи.
 
Искай всяка вечер всичко,
искай само от мен,
аз ти давам уж малко, но всичко,
… дори усмивката си всеки ден.
 
Аз съм твоята топла вълна,
твоята дъга в мрака,
въглена, небрежно паднал в снега,
който всяка вечер тебе чака.
 
И когато с теб сме нейде там,
някъде в тъмнината,
мълчанието си ще ти дам,
то ще е най-тънката струна в душата.

Posted by LeeAnn as Гости at 6:07 AM EEST

No Comments »

July 5th, 2007

4 юли 2007

Не, няма да ви говоря за националния празник на Съединените щати на Америка, нито пък ще спомена колко много ги обичам (или ги мразех?). Просто ще публикувам част от снимките от днешния протест в защита на народния парк Странджа. И понеже разбирам, че май се е заформило нещо като негласно състезание между блогърите кой първи ще направи репортаж и пусне снимки за събитието, ще оставя коментарите за утре — на свежа глава 🙂

Ще започна с общите си впечатления от вчера, които са оформени в няколко посоки. Първата от тях е, че вчера на протеста имаше най-много хора, отколкото на протестите в петък и понеделник, което може и да означава, че те започват да набират сила. Друго, което заслужава да се отбележи е и много широката възрастова граница на участниците — видях както ученици, така и пенсионери. И ако в понеделник, според някои новинарски агенции протестиращите са били на възраст между 18 и 42 години, то вчера, спокойно може да го кажем, тяхната възраст беше някъде между 14 и 70 години. Другото, което трябва да отбележим и което добре се вижда на снимките малко по-надолу, е засиленото присъствие както на полиция, така и на медии. Не знам дали то се дължеше на ексцесиите от протеста в понеделник или е било предизвикано от посещението на президента на Германия по същото това време. Read the rest of this entry »

Posted by NeeAnn as Активизъм at 3:46 AM EEST

3 Comments »

July 4th, 2007

Ако името ти е Меланхолия

Si tu t’appelles mélancolie
Joe Dassin (1974)

Seule devant ta glace
Tu te vois triste sans savoir pourquoi
Et tu ferais nimporte quoi
Pour ne pas être à ta place

Si tu tappelles mélancolie
Si lamour nest plus quune habitude
Ne me raconte pas ta vie
Je la connais, ta solitude

Si tu tappelles mélancolie
On est fait pour loublier ensemble
Les chiens perdus, les incompris
On les connaît, on leur ressemble

Et demain peuttre
Puisque tout peut arriver nimporte où
Tu seras là, au rendezvous
Et je saurai te reconnaître

Si tu tappelles mélancolie
Si lamour nest plus quune habitude
Ne me raconte pas ta vie
Je la connais, ta solitude

Si tu tappelles mélancolie
On est fait pour loublier ensemble
Les chiens perdus, les incompris
On les connaît, on leur ressemble

 Les textes des chansons sont propriétés de ses ayantsdroits et réservés uniquement à un usage privé.
 

Ако името ти е Меланхолия
Превод LeeAnn

Сама стоиш пред огледалото
Виждаш тъжното си без причина лице,
И би направила каквото и да е
За да не си на собственото си място.

Ако името ти е Меланхолия
Ако любовта не е нищо повече от навик
Не ми разказвай живота си,
Защото аз познавам самотата ти.

Ако името ти е Меланхолия
създадени сме, за да я забравим заедно.
Душите, изгубени и неразбрани,
отдалеч се разпознават помежду си.
Ние приличаме на тях.

И утре, може би,
Всичко може да се случи
без значение къде.
Ти ще бъдеш там,
на мястото на срещата
и аз ще те разпозная.

Ако името ти е Меланхолия
Ако любовта не е нищо повече от навик
Не ми разказвай живота си,
Защото аз познавам самотата ти.

Ако името ти е Меланхолия
създадени сме, за да я забравим заедно.
Душите, изгубени и неразбрани,
отдалеч се разпознават помежду си.
Ние приличаме на тях.
    

 /Текстовете на песните са собственост на притежателите на авторските права и са единствено за лична употреба/

Posted by LeeAnn as Joe Dassin / Жо Дасен at 4:04 AM EEST

4 Comments »

July 3rd, 2007

Още по темата за Странджа — продължение

Продължаваме с онзи типичен представител на професията на таксиметров шофьор, който беше решил за по-бързо да мине през блокиралите кръстовището хора. Но както вече споменах, беше бързо убеден да прояви повече здрав разум и така бяха избягнати по-сериозни инциденти.

strandzha028.jpeg

Read the rest of this entry »

Posted by NeeAnn as Активизъм at 11:28 PM EEST

1 Comment »

Още по темата за Странджа

Първо искам да предупредя — публикацията е дълга, много дълга. Включва като начало в себе си около 25 снимки от проведения вчера втори протест срещу премахването на статута на народен парк на планината Странджа, която може би е единственото оцеляло диво кътче у нас. Така, че се въоръжете с търпение и се подгответе за дълго, и надявам се, не скучно превъртане на страницата надолу.
strandzha001.jpg
Ето така започна всичко. Часът е малко след 19:30, но на уговореното място вече се бяха събрали хора. Колко точно бяха — не мога да кажа, но и това не е най-важното нещо в този протест. Read the rest of this entry »

Posted by NeeAnn as Активизъм at 9:55 AM EEST

15 Comments »

« Previous Entries  Next Page »