Skip to main content.
June 28th, 2007

Облачна класификация

Най-популярната облачна класификация е съгласно латинската линейна система, която подрежда облаците главно по височина на образуването им и според техния външен вид. Повечето облаци попадат в една от десетте основни групи, като съществуват разбира се много подгрупи, комбинации, формации и вариации…

Облаците са мимолетно природно дихание и едва ли могат да се натикат така лесно в групи и категории. Така че има много, чиито имена не могат да се определят, просто защото никой не може да ги оприличи на никакви други…

Но все пак аз ще ви покажа една примерна, обща и умишлено не особено подробна класификация, описваща облаците с латинските им имена, колкото да мога в следващите статии да ползвам латинските наименования, а не всеки път да обяснявам кое какво беше точно. Не се шашкайте от латинския – бързо се свиква и е много забавно. 🙂

За да разчетете надписите, кликнете на картинката и после я увеличете от квадрата в ъгълчето 😉

За някои съм писала вече и съм показвала снимки, за други не съм и няма да го направя сега. С течение на времето ще видите кое как изглежда. Височините, които са посочени също са ориентировъчни и зависят от географската ширина и конкретните метеорологични условия на региона и момента.

 

 
Altitude, ft

Genus


Species
Low clouds 2000 – 3000   Cumulus humilis
mediocris
congestus
fractus
2000 – 45000   Cumulonimbus
  extends trought all three levels
calvus
capillatus
0 – 6500   Stratus nebulous
Fractus
2000 – 6500
  Stratocucmulus stratiformis
lenticularis
castellanus
Middle clouds
6500 – 18000
  Altocumulus stratiformis
lenticularis
castellanus
floccus
6500 – 16500
  Altostratus —-
2000 – 18000
  Nimbostratus
extends trought more than one level
—-
High clouds
16500 – 45000
  Cirrus fibratus
uncinus
spissatus
castellanus
floccus
16500 – 45000
  Cirrocumulus stratiformis
lenticularis
castellanus
floccus
16500 – 30000
  Cirrostratus fibratus
nebulosus

1 фут = 0.3048 м

Ще се постарая в следващите статии да ви разкажа по малко за всеки вид облаци, но те няма да бъдат уроци по метеорология и няма да съдържат суха теория, която можете да откриете навсякъде в Интернет.
По-скоро ще се постарая това да бъде нещо като ръководство за вашите впечатлени очи, за да прекарате живота си с глава в облаците.
🙂

Забележка: Височините на облаците са посочени във футове, защото са за областта на Великобритания. За България са приблизително приложими, като разбира се, варират. Не само заради географското разположение, но и заради годишните сезони.

Това вариране се отнася най-вече за ниските облаци, по-малко за средните и хич за високите.

Например: В България, през лятото базата на облачното развитие варира от 2300 до 3200 м.н.в, а през зимата може да падне и до 1200 – 1500 м.н.в. – това означава, че от тази височина “започват” ниските облаци. Средните са си стандартно между 2-3 до към 6-7 хиляди м.н.в., а високите – 6000 – 8000 и около.

Posted by LeeAnn as Облаци at 6:00 AM EEST

20 Comments »

June 27th, 2007

Последни приготовления

Пролетта в Царството на Ветровете мина неусетно. Тя беше времето за срещи със старите приятели и създаване на нови. През пролетта Ветровете си разказваха за минали подвизи и правеха планове за бъдещи приключения. Облачето ги слушаше в захлас. Дори не усети как лятото се настани в Царството и обля всичко в топлина и светлина. Сега вече Ветровете не се криеха от Облачето и не играеха на Буря. Странно. Като че ли се отнасяха с него по друг начин. По-различен. Понякога. Само от време на време на Облачето му се струваше, че се отнасят с него като че е пораснало, но веднага след това се случваше да се получи ей-така случайно наблизо някоя пакост и Облачето пак си ставаше същото. И се чудеше как е възможно хем да си пораснал, хем поразиите да не те подминават?!

Уф, много е объркано да не знаеш дали си пораснал или не. И никой да не иска да ти каже.

Ветровете си бяха същите – буйни, бурни и потайни. Но пък с голямо удоволствие изведоха Облачето на разходка извън Царството. Този път го поканиха още преди то да е попитало и дума не обелиха за търпение и разни други важни скучни неща! И не го оставиха да се справя само със специалните вятърни приготовления, а се грижиха за него, както обикновено. Но пък отговаряха на всичките му облачни въпроси, дори с повече желание от преди. А даже водеха нови мънички розови подскачащи защотковци, които оставяха при него на сигурно място. И го молеха да отговаря вместо тях на безбройните им пухкави въпроси. И Облачето се чувстваше някак важно, важно. И пораснало. После пък се сещаше, че не иска да порасва и се оглеждаше плахо дали някой Вятър не го наблюдава и тайничко си ставаше същото пакостливо и щастливо Облаче. Спомняше си кога тичаше, питаше и подскачаше и искаше всичко да знае. В себе си дори малко завиждаше на новопоявилите се въпросковци, които сега откриваха мечтите и които ги очакваше наистина дълъг и труден път. С усмивка си спомняше за всички вълнения, които бяха преминали през облачната му душа и с удоволствие говореше за тях. А Ветровете се спираха и го слушаха, сякаш им беше интересно да чуят всичко това отново, и отново…

Да, наистина беше много объркано. И интересно. Ветровете вече не се караха на Облачето като сътвори някоя пакост. И Облачето се чудеше какво ли са намислили. И дали броят пакостите му и дали събират свещички за облачната му торта. Няма как големите да не ти се скарат за лудория. Просто няма как. И Облачето търсеше още по-голяма лудория. Но пак нищо. Тук нещо не беше наред…

Скоро Облачето разбра, че Ветровете го бяха оставили да изживее последните си най-детски облачни дни с цялата изобретателна пакостливост, която можеше да събере в облачната си глава, защото скоро му предстоеше да тръгне на училище!

Posted by LeeAnn as Приказка за Облаче at 12:07 AM EEST

No Comments »

June 26th, 2007

Облачен феномен

Най-грандиозният,
най-великолепният,
най-феноменалният,
най-страшният,
най-странният,
най-красивият,
най-живият,
най-бързо развиващият се,
най-…
най-…
най-…
ОБЛАК, който съм виждала някога:

По-напредналите в метеорологията го определиха като феномен. Започна като обикновен cumulus mediocris, за нула време се превърна в cumulus congestus и за още по-нула – в cumulonimbus (cb).

Обикновено от cumulonimbus вали дъжд, “придружен с гръмотевици” 😉 и облакът е много широк и още по-висок. Този обаче бе натиснат от западния вятър и не можа да стигне до нас, а само се разви във височина. Едва ли подобно нещо може да се види два пъти в живота!
________

Събота, 23 юни 2007 г., поляната за кацане до гр. Сопот.
Снимка: Асен Баръмов (всички права са си негови).

Posted by LeeAnn as Облаци at 10:11 AM EEST

16 Comments »

“Справедливост за всички”

Това е името на дебютния роман на Тихомир Димитров. Началото е на разположение в блога му. Целият роман на хартия е вече на пазара. Самият автор е написал достатъчно за себе си и романа в собствения си блог, но аз няма да се въздържа и ще споделя с вас собственото си мнение.

Това е книга, която трябва да се чете през отпуската. В противен случай рискувате също като мен да закъснявате за работа. Толкова леко се чете и така увлича, че не усещаш кога си се заплеснал.

Това е книга, която е много подходяща за летните жеги. Толкова е реалистична, че хладните тръпки ще лазят по гърба ви до самия й край.

От друга страна, това е книга, от която няма да научите нищо полезно – като я затворите ще осъзнаете, че това е кратко и ясно описание на това, което се случва покрай нас.

Общо взето, това е книга за тези, които също като мен, предпочитат неполезните приятности пред полезните неприятности. Така че – приятно четене.

Posted by LeeAnn as Култура at 12:03 AM EEST

3 Comments »

June 25th, 2007

Манифест на облакоценителите

Облакоценителите си имат асоциация. Тя е създадена през 2004 г. от впечатления облаконаблюдател Gavin-Pretor Pinney. За първи път той заговорва за това на един литературен фестивал в Cornwall, като привлича вниманието на хората върху красотата и поетичността на облаците. Няколко месеца по-късно, асоциацията получава своето място в интернет чрез сайта си http://www.cloudappreciationsociety.org/

Така, лека полека, асоциацията набира скорост и добива популярност, сдобива се с галерия от снимки и рисунки, чат, форум… В края на първата година от съществуването си, асоциацията вече има 1800 членове от 25 страни, обединени единствено от съзерцателната си любов към облаците.

Съвсем наскоро и съвсем логично се ражда и манифеста на Асоциацията на Облакоценителите, а по-късно излиза и първото ръководство за облакосъзерцание: The cloudspotters guide, което имам удоволствието да държа в ръцете си и от което ще преведа за вас въпросния манифест:

МАНИФЕСТ
на
АСОЦИАЦИЯТА НА ОБЛАКОЦЕНИТЕЛИТЕ

Ние вярваме, че облаците са несправедливо подценявани и че животът би бил неизмеримо по-беден без тях.

Ние вярваме, че облаците са поезията на природата и са най-финото и ефирно нейно проявление откакто някой някога й е обърнал внимание.

Ние обещаваме да се борим с нагласата “безоблачно небе”, винаги когато я открием.
Животът би бил отегчителен, ако трябва да гледаме монотонно безоблачно небе ден след ден.

Ние се опитваме да напомняме на хората, че облаците отразяват настроението на атмосферата и могат да бъдат прочетени както изражението на лицето на човек.

Ние вярваме, че облаците са за мечтателите и техните съзерцателни души.

И така, ние казваме на всички, които искат да ни чуят:
Погледнете прелестта на тази мимолетна красота и изживейте живота си с глава в облаците!

Posted by LeeAnn as Облаци at 3:45 AM EEST

2 Comments »

apis mellifera …


apis mellifera

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 12:57 AM EEST

1 Comment »

June 22nd, 2007

Si sapis, sis apis

honey bee

Боби, благодаря за милата пчеличка. 🙂

Posted by LeeAnn as Гости at 1:02 AM EEST

3 Comments »

June 21st, 2007

Копнеж

Завидях на морето,
защото те обгърна.
Искам да съм море,
за да те прегърна.

Завидях на вятъра,
който носи листата.
Искам да съм вятър,
за да ти разроша косата.

Завидях на светлината,
която довежда дните.
Искам да съм утро,
за да ти гледам очите.

Завидях на цветето,
което ти докосна с нослето.
Искам да съм цвете,
за да ти погаля лицето.

Но най-завидях на тъмата,
дето по клепачите спуска съня.
Искам аз да съм мрака,
за да си моя, докато трае нощта.

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства в рими at 1:01 AM EEST

4 Comments »

June 20th, 2007

Небето през очите на впечатления наблюдател

Винаги съм обичала да наблюдавам облаците. Особено летните. Нищо не може да се сравни с тяхната красота и динамика. Може би пръските на падащата от високо вода или огнените езици на пламтящия огън могат да предизвикат за известно време мечтателното ми съзерцание, но в никакъв случай не могат да изместят облаците като съзерцателна страст.

Никога не съм искала да знам имената на облаците и не съм се питала откъде идват, кой ги прави, как възникват и къде отиват като си тръгнат. Поне не откъм научната страна на тези въпроси 😉

Достатъчно ми е било, че са там, че се променят, че ми носят емоция и настроение и че когато си тръгнат едни, на тяхно място идват други – още по-красиви и впечатляващи.

Достатъчно ми е било това, че всеки път като вдигна очи към небето, то е различно! Това е великолепно! Небе без облаци е като умряло. Все едно, че силата, енергията и животът са си тръгнали от него. Но пък е два пъти по-хубаво, когато се върнат. А те винаги се връщат! Когато вдигна очи към небето чувствам, че съм част от един жив и динамичен свят. В природата движението е живот, застоят е равносилен на смърт. Човекът е обречен да живее в застой. “Удобството” го обрича на застой. Много хора живеят, без да знаят, че отдавна са умрели. Всеки ден едно и също нещо, по едно и също време, на едно и също място…

Тогава поглеждам към небето и се радвам на облаците – щом те са нови и различни и не са като вчерашните, значи и денят е нов и различен и не е вчера и аз все още съм жива.

Едва по-късно, когато започнах да летя, започнах да се интересувам от облаците “научно”, за да мога да се науча да разбирам небето. Все още съм в началото и не съм научила почти нищо, но ще ви разкажа малкото, което знам и ще ви казвам всяко ново нещо, което научавам. Затова създавам нова категория “Облаци”.

Хайде с мен на разходка в небето!

Posted by LeeAnn as Облаци at 2:34 AM EEST

2 Comments »

June 19th, 2007

Рецепта за успех

За 1 кг успех са нужни:
· 150 гр. талант
· 150 гр. упоритост
· 150 гр. постоянство
· 150 гр. последователност
· 150 гр. положителна нагласа
· 150 гр. готовност за жертви и компромиси
· 100 гр. късмет

Освен генетично вродената склонност към определени неща, в таланта включвам и възможността да намериш вярната цел, към която да се стремиш. Това е важно, защото със сигурност всеки човек се ражда с определени наклоности, но много често те остават неоткрити или недоразвити.

Упоритост, постоянство и последователност изглежда, че се припокриват, но за мен те се допълват.

Упоритост е нужна, за да не се отказваш от преследването на поставената цел.

Постоянство е нужно, за да не намаляваш темпото, с което си започнал (не става дума да препускаш винаги през глава). Намалиш ли темпото – губиш скорост. Като загубиш скорост – или изпадаш или намираш друга посока, за която е нужна по-ниска скорост и по-малко енергия, а това те отклонява от целта и прави пътя до нея по-дълъг.

Последователността е необходима, за да не променяш посоката и да не сменяш целите. Ако се захванеш с нещо и не го довършиш или не го направиш както трябва още първия път, и се захванеш със следващото нещо, което ти се струва по-лесно, неминуемо ще настъпи момент, в който и това по-лесно ще ти се стори трудно и ще го зарежеш и ще минеш на следващата “цел” и така без да се усетиш ще се окаже, че се носиш с бясна сила по течението. Това е загуба на време и общо взето погубва таланта. А всеки човек има талант. Все за нещо. Не става дума да си виртуозен музикант, шантав художник или уникален словоредител. Има хора, чиито талант е предвиждането на предстоящи събития и промени, за други талант е общуването със себебподобните; има хора, чиито талант е пазарлъка и т.н. Дори, ако щете, създаването и навличането на неприятности е талант, който съдържа в себе си огромна енергия, която ако бъде впрегната рационално и в правилна посока, би дала добър резултат.

Друго важно за последователността: раздели пътя до целта на малки крачки. Върви уверено и ги измини всички до една. Дори да можеш да пропуснеш стъпка – не го прави. Остани на това стъпалце за малко, но не го прескачай. За истинския успех е важно да си стъпил на всички стъпала, да си минал през всички етапи. На всеки етап се случва нещо, което можеш да разбереш, осъзнаеш и оцениш, само ако си бил там. И когато пораснеш и минеш нагоре – ще можеш да управляваш/напътстваш тези, които след теб ще стъпят на това стъпалце. А това също е важно за успеха: да знаеш какво да очакваш и какво да изискваш от тези, от които зависиш. Защото никой не стига до успеха сам. Винаги зависи от още хора. Много хора.

Положителната нагласа едва ли трябва да се разяснява. Положителна нагласа означава да подходиш с вяра, да вършиш нещата правилно и добронамерено. Това, което правиш днес, ще ти се върне утре. За доброто ще почакаш известно време, но лошото се връща многократно и то веднага. Не става дума да бъдеш наивен, да правиш добро на всеки срещнат и да вярваш на всеки срещнат. Става дума за баланс – удобен и подходящ.

Аз, лично, винаги подхождам към хората с добро. Така съм устроена и много често това предпразполага и успокоява и най-зле настроените хора. Това е въпрос на характер и на личен избор. Но при всички случаи смятам, че положителната нагласа е много по-полезна от отрицателната.

Късметът няма нужда от коментар. Без него не може. Но той е производна величина от всичко останало. Колкото повече имаш от другите неща, толкова повече късмет ще се завърти покрай теб.

Кога си успял? Как да разбереш, че си успял?

Ако постигнатото ти носи удовлетворение и знаеш на къде да продължиш – значи си успял. Засега. С тази цел. След нея те чака следващата, после следващата.

Има ли пълен краен тотален окончателен успех? Не. Успехът е нещо, за което трябва непрестанно да работиш и да се бориш.

Има ли хора, успели във всичко? Определено не. Успехът иска жертви. Успех се гради с компромиси. За да си много добър в нещо, трябва да му отделиш цялото си време и енергия, като от това неизбежно ще пострада нещо друго или някой друг. Ти избираш кого и какво да принесеш в жертва на успеха си.

Хората са най-различни и по най-различен начин разбират успеха. Имам много познати и приятели, които по моите критерии са успешни хора. Имам много познати и приятели, според чиито критерии аз съм успешен човек. Успехът е нещо субективно и зависи от конкретния индивид, от поставените и постигнатите цели.

Но, мисля си, че удовлетвореността от постигнатото и ясната представа за посоката са добро мерило и добър ориентир.

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 6:19 AM EEST

7 Comments »

June 18th, 2007

forthcoming storm


forthcoming storm

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 11:01 PM EEST

2 Comments »

Чуденка с тичане

Напоследък над София вали всеки ден, като често този дъжд е „придружен с гръмотевици”. В един от тези проливни дъждове бях навън в колата си и наблюдавах хората. Повечето бяха с чадъри и си ходеха спокойно. Тези, които бяха вече мокри, също си ходеха спокойно и гледаха философски на мокрите си глави и дрехи. Чудя се обаче на тичането. Когато гръмне всички започват да тичат – и тези с чадърите, и тези без. Изглежда интересно. Всички (и мокри, и сухи) си ходят спокойно, като гръмне започват да тичат, след десет крачки продължават да ходят и като гръмне – пак почват да тичат… 

Защо?   

Posted by LeeAnn as Реалността at 10:56 AM EEST

7 Comments »

June 16th, 2007

cloudy sunset …


cloudy sunset

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 4:31 AM EEST

8 Comments »

June 15th, 2007

Разни облачни мисли

Харесвам конгестусите. Това са облаци с характер. Също като хората. 

Имат човешка осанка и излъчване. Сякаш някакви важни чичковци се разхождат по небето и разказват истории от земята. Имат лицe и глас и ако ги наблюдаваш известно време ще видиш как настроението им се променя, как се напушват или успокояват и започваш да разбираш историята, която искат да ти разкажат.
А те разказват истински земни истории – за топлина, за радост, за нежност, гняв и тъга. И виждаш как растат от топлината, разливат се от нежното докосване на вятъра или пък гърмят от гняв. Също като хората. 

И всеки държи да разкаже своята история, затова не се учудвайте, че честичко се карат и започва да гърми, а като се посбият и започне да боли – почва и дъжд да вали. Също като при хората. 

Колкото повече ги гледаш, толкова повече се удивляваш. Опитваш се да ги разбираш, да предвиждаш… Понякога успяваш, по-често – не. Опитваш са да запомниш нещо, което е от значение днес, за да ти е от полза утре. Трудна работа. Също като при хората. 

Два еднакви облака няма, два еднакви небесни дни няма, както няма два еднакви земни дни, нито пък две еднакви човешки души. Също като при хората. 

А небе без облаци е като лице без емоция – безизразно, празно и скучно. Също като при хората. 

Харесвам конгестусите. Това са облаци с характер. Също като хората. 

CIMG1343

 

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Облаци at 4:38 PM EEST

9 Comments »

June 14th, 2007

liliums …


Liliaceae Lilium

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 4:32 AM EEST

9 Comments »

June 12th, 2007

Сезонът на дрогата


През изминалите няколко дни направих първото голямо дрогиране за тази година. Пълно дрогиране – със загуба на ориентация и освобождаване на всички сетива. До краен предел. Когато ходиш ползваш едни сетива, когато гледаш – други, когато слушаш – трети… Когато отвориш всичките си сетива наведнъж, възприятията за мозъка са толкова разнообразни, че той започва да работи по нов, различен начин, по свой си начин и отваря всички канали, и входящите и изходящите.
 
Качественото дрогиране преминава през няколко етапа, първият от които винаги е приблизително еднакво дълъг, вторият е когато колкото дойде, но никога не е достатъчно дълъг и третият е докато задържаш опиянението колкото се може по-дълго. Първият етап е най-къс, но въпреки това носи толкова силно усещане за освобождаване, че определено дозата, която се приема с него е най-голяма. Обожавам тези няколко секунди, в които напрягаш силите си до краен предел, за да осъзнаеш миг по-късно, че си се преродил… в птица… в облак… в нещо друго. 
И после, докато си горе, нито едно от съзнателните ти човешки умения няма значение.
 
Горе си извън измеренията и времето изчезва – дали ще си там 10 минути или 10 часа – няма разлика – организмът се натъпква с дрога още в първите 1-2 минути. 

А като кацнеш долу и погледнеш нагоре – все едно не си бил там, все едно всичко е било сън с неясна продължителност и винаги недостатъчен. Никой никога не казва: „Налетях се, стига толкова, не искам повече!”. С две думи: Летателният сезон е открит, да не кажете, че не съм ви казала! Ако ви се лети, чакам мейлче на пощата ми в gmail falconbaby

Ако искате може да пишете директно на пилотите от Скайномад тук:
http://www.skynomad.com/contact.php
или пък им звъннете по телефона: 

 
 
Ицо:   089 998 2569 
Емо:   089 998 2571
Ники: 089 998 2575

Posted by LeeAnn as Парапланери(зъм) at 10:08 AM EEST

8 Comments »

catalpa speciosa …


indian been tree

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 3:14 AM EEST

1 Comment »

June 6th, 2007

flower


rosa centifolia

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 3:19 AM EEST

9 Comments »

June 4th, 2007

360 градуса по скалата на Живота

Тъмнина. Пълна. Плътна. Сън. Събуждаш се и се оказва, че си се родил. Някъде. Някакси. Тук! Точно тук. Тук, на едно трудно за живеене място. Всяко място е трудно за живеене. Въртиш се в кръг. Около себе си. Бавно. Мнооого бавно. Животът ти минава покрай теб. Всяко движение го променя, всеки жест, всеки поглед, всяка тъга, усмивка, сълза… го правят нов, различен, друг…  Една крачка и си в него. В центъра му. Светът се върти около теб. 

Едно движение и си вън. Светът продължава без теб. Вървиш. Напред. Назад. Бързаш. Много бързаш. Тичаш. За да забравиш, че си жив. За да забравиш да си спомниш, че си забравил да усещаш, да намираш, да откриваш, да изследваш. 

Сблъсък. Спираш. Слушаш. Гледаш. Намираш. Откриваш. Чувстваш. Забравяш, че си забравил да чувстваш. Чувстваш отново. Отново си ти. Ти? Кой? Кой си ти? Различен? Еднакъв? С кого? От кога? Къде? Защо? 

Знаеш. Светът не продължава без теб. Цветовете изчезват всеки път, когато затвориш очи. Чувствата изчезват всеки път, когато затвориш сърцето си. Топлината изчезва всеки път, когато стиснеш юмрук. Светът си ти. Жив си когато си буден за него. 
Понякога трябва… 

Да затвориш очи, за да видиш.
Да замълчиш, за да кажеш. 
Да избягаш, за да се върнеш.
Да се изгубиш, за да се намериш. 

Да паднеш, за да станеш.
Да спреш да мислиш, за да осъзнаеш.
Да спреш да търсиш, за да откриеш.
Да спреш, за да продължиш. 

Да спреш, за да се огледаш. Наоколо. Хубаво. На 360 градуса. Бавно. Много бавно. 

За да чуеш отново крясъка на водата, когато плуваш в нея, писъка на тревата, когато тичаш бос по нея, грохота на черупката, когато излиза птиче от яйцето, ударите на сърцето на новороденото…

И да си спомниш важните неща, истинските неща.
Тези, които те направиха жив.
Тези, заради които още си. 

Дишай и помни! 

*** 

“360 градуса” е авторски спектакъл на Андрей Баташов

Спектакълът е изграден на основата на звук и светлина. Липсват диалози. Актьорите са четирима обаятелни мъже в черно. Използват главно ударни инструменти, маракаси с най-различни форми, перкусия, дайре… използват светлината… използват телата си… използват умовете ни, за да ни разкажат собствената ни житейска история. Това е! Не мога да опиша с думи нещо, което е ново за сетивата, ново за ума и възприятията ми. Нестандартно прераждане – може би това е близо като описание на случващото се с публиката при всяко представление. 

***

Сценография: Надежда Василева
Музика:
Иван Лечев 

Участват: Андрей Баташов, Александър Митрев, Божидар Попчев, Костадин Господинов 

Posted by LeeAnn as Култура, Мисли и чувства at 9:26 AM EEST

16 Comments »

June 3rd, 2007

rose garden


rose garden

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 3:33 AM EEST

7 Comments »

« Previous Entries  Next Page »