Skip to main content.
April 27th, 2007

Early spring


early morning

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 10:56 AM EET

5 Comments »

April 25th, 2007

Забравената мечта

Имаше една мечта,
която все си ходеше сама
и търсеше чиста душа,
в която да се приюти,
която да озари
и вдъхнови…

Всяко дете се ражда чисто като сълза
и лека-полека започва да открива света,
започва да търси,
започва да намира,
започва мечтите свои да избира.

Едно дете,
когато беше на пет,
искаше да стане поет.

Друго дете,
още като беше на три
искаше в небето да лети.

Поне всеки сто на милион
искат да карат камион.
И още сто техни връстници
искат да бъдат войници.

Всяко дете нещо си пожелава,
но като порасне бързо забравя…

За да останеш вечно дете,
мечтата трябва да е винаги с теб
и вечер когато затвориш очи,
да виждаш света както преди,
както когато на пет,
искаше да ставаш поет.

Но вместо това човекът затваря очи
и нищо не вижда, не диша дори.

Няма ли кой да му обясни,
че колкото по-широко затваря очи,
толкова по-малко е жив отпреди,
че ако само за миг погледне назад,
ще види как срещу него идва целия свят,
готов да му подаде ръка
и да му върне забравената детска мечта,
онази, дето ви казах, че ходи сама
и си търси чиста човешка душа…

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства в рими at 9:31 AM EET

5 Comments »

April 24th, 2007

Момчешки мечти

Имаше веднъж едно добро дете,
което като всяко малко момче,
мечтаеше да кара камион,
боклукджийски,
от онези дето са оранжеви и чисти,
в който да събира
това, дето в къщите не се побира,
после да изчисти градовете,
после и селата,
а накрая – душите и телата.

Но, знаете, тези неща
не стават просто така.
Момчето растеше и тази мечта
така и никой не я разбра.
Всеки казваше “Жалко, това умно дете,
ще се превърне в глупаво мръсно момче”.

Детето си замълчаваше,
но мечтата не изоставяше,
а тайно реши,
да я пази за по-късни дни.

После това добро дете,
като всяко малко момче,
мечтаеше да стане пилот
и самолет да управлява,
но и за тази мечта красива
не се намери нужната сила,
която да подкрепи детето
и като порасте момчето
да го превърне в мъж,
който пори небето.

Сега вече и момчето разбра,
че тези неща не стават просто така,
че мечтите красиви
остават силни и живи,
ако имаш за тях място в сърцето
и с очите си отразяваш небето.

И още момчето разбра:
порасват някои деца
и бързо забравят кога
камионът е бил тяхна мечта.

Момчето по своя път продължи,
но на мечтите си още държи.
То още наднича със сините си очи
в порасналите човешки души
и търси точно една
непораснала нежна душа,
тази, с която ще сподели
неразбраните свои детски мечти.

Имаше веднъж едно добро дете,
което вече повече на мъж прилича,
но от очите му още наднича
едно малко момче
с голямо и вдъхновено сърце.

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства в рими at 8:00 AM EET

6 Comments »

April 23rd, 2007

Хоро се вие, извива`2007

От едно известно време насам се събуждам само с две мисли в главата си: „Лети ми се! и „Танцува ми се!”… Ставам и …отивам на работа!
Само дебна прогнозите за времето и правя планове, уговорки и други излишни неща, докато стане събота, та дано тръгнем за Сопот. През останалото време чакам да дойде вторник и после четвъртък, да приключа с работата, за да отида да потанцувам.

Преди два месеца NeeAnn писа, че тръгвам на латино, но никой не писа, че месец по-късно се отказах от латиното 😉 То просто не е моя стил…

Поканиха ме на хорото в клуб „Чанове”. Хванах се преди месец /няма и толкова/ и част от душата ми остана там. И не се пуснах повече, нито пък смятам да го правя.
„Кръвта вода не става” – чувала съм го много пъти и не е значело нищо. Елате и ни вижте хорото и хореографите и ще разберете значението на това банално словосъчетание.

***
На 22 април 2007 г. в зала „Триадица” се проведе едно своеобразно надиграване на любителски клубове за народни танци от цялата страна /“Първи градски фестивал”/, организирано от столичния район “Триадица”, спортен клуб “Триадица” и читалище “Димитър Динев” и носещо гръмкото име “Хоро се вие, извива”!
Като за първи път, организацията беше екстра. Почнаха навреме, свършиха – когато му дойде времето…

Аз се оказах едновременно и „в кухнята”, и в публиката. Какво ставаше в кухнята? Нищо ново: трепети, вълнения, тренировки, притеснения, подготовка, жълти тениски…

В публиката: и там вълнение, няма как! На конкурс като на конкурс!
Гледах от високо /20-я ред/. Участваха 21 клуба, с повече от 500 танцьори, разделени на две групи, защото залата не пожела да ги побере наведнъж! Клубовете бяха представени от млади хора – усмихнати и красиви, одухотворени от танца и емоцията!

Извиваха се по десет хора наведнъж, в най-различни форми и цветове. Отгоре изглеждаше като свежа пролетна полянка, покрита с цъфнали лалета, маргаритки и жълтурчета /точно 73 броя ;)/, приятелски полюшвани от лек ветрец!
Тази красота продължи цели пет /астрономически/ часа!

Към края вече всички танцуваха на общо хоро – и танцьори, и публика, в очакване на резултатите от конкурса.
Знаех резултата още след втория кръг, но Някой не искаше да ми повярва 😉 Има ли нужда да казвам, че „Чанове”-те са недостижими и спечелиха първото място?! Не, нали?

Нещо повече, след края на този първи конкурс, знам какво ще стане догодина, пък и после… Тези, които сега дойдоха с 5-6 танцьора от клуб, догодина ще дойдат с 50. Ние, обаче, ще бъдем 150, отново танцуващи като един и пак ще ги „смачкаме” ;). По-следващата година вече всички ще искат да танцуват в „Чанове” и Миленка и Коцето /нашите хореографи/ ще се чудят какво да ги правят и „Чанове” от клуб ще порасне в школа! А после ще заминем за някоя близка или далечна братска страна, за да й покажем какво значи изречението „Дръж се, земьо, „Чанове” те газят!” 😉

Знам и още нещо! Знам, че докато има харизматични личности като Милена и Костадин Господинови, които да увличат, интригуват и заразяват, народните танци ще са не само традиция, а изкуство, което ще става все по-популярно и атрактивно!

Posted by LeeAnn as Народни танци at 4:00 PM EET

38 Comments »

April 20th, 2007

Комуникация или Общуване: изберете сами!

Живеем във векът на комуникациите! Живеем? Комуникации? Глупости на търкалета. „Век на комуникациите” може би трябва да има нещо общо с общуването. Поправете ме, ако греша, но „комуникация” значи „общуване”, нали? 

Да, само дето в този прословут век правим всичко друго, но не и да общуваме. Вярно – пишем си писма, дълги писма, все по-дълги и по-дълги, в които казваме все по-малко неща. Използваме букви, но не и слово. За емоции и дума не може да става. Вярно, писмата пристигат незабавно и не се налага да се тревожим дали лелката в пощата не ги е затрила нейде, дали получателят им не си е забравил ключа от пощенската кутия, дали ще я провери и кога… Сега знаем това. И какво от това? То по никакъв начин не подобрява качеството на отношенията ни с останалия свят. Е, вярно, за бизнес е удобно. Понякога и лично е удобно, но все пак – предпочитам да чуя гласа на човека по телефон. Едно обаждане вместо 10 мейла. Ако ще да е не в Америка, а на Луната! 

И това не е най-лошата възможна комуникация. Има и по-лоши – всички видове ICQ, IM, Skype и т.н. Да, има известно удобство и в тях, не отричам. И аз ги ползвам, принудена съм. Но! Доста често не ми харесва. Никога не е било по-лесно да се представяш за такъв, какъвто си искаш. Никога лицемерието и лъжата не са били по- на мода от сега. И тъй като отдавна изгубихме лицата си, сега вече сме само букви  /главно безгласни и тук-таме цифри/. Едно време по дрехите посрещаха, а по акъла изпращаха. Сега … нито посрещат, нито изпращат. Всеки е надянал маска и е това, което му се иска да бъде. Но то често няма нищо общо с това, което е всъщност. 

Защо тогава изобщо да общуваме с някой, за който предварително знаем, че не е такъв за какъвто се представя? А ако е такъв? Може да пропуснеш някой свестен човек. Какъв е критерият да разбереш кой е искрен и кой не, кой е свестен и кой не става, и какво изобщо значи свестен? 

Има два варианта:
Или подхождаш с положителна нагласа към човека зад монитора и приемаш за искрено това, което ти казва, пък ако се опариш – да ти е обица на ухото, и така докато по ушите ти празно място не остане. 
Или вариант две: подхождаш към всички като към лъжци и измамници и не вярваш на нито една дума от това, което четеш и за всеки случай се държиш като тях, защото … май нямаш повече място по ушите… И лека-полека се превръщаш в един от тези, чието поведение не си харесвал преди. Това не ти харесва, но какъв избор имаш?  

От много писане сме забравили да говорим. Има думи и интонации, които сме забравили отдавна. Има емоции, които сме забравили отдавна. Сега усещането и емоциите са оставени в ръцете на четящия и възприемането на написаното е субективно и е изключително и само за негова сметка. И колкото повече пишем и комуникираме, толкова по-малко общуваме. Комуникираме с тези, чиито „код за комуникация” имаме. 

Обичам приятелите си, които не ползват ICQ/IM/Skype и нямат „код за комуникация”, защото, ако искам да разбера как са, трябва да им звънна по телефона или да им отида на гости. Значи, общуваме само с тези, с които не можем да комуникираме?!

Комуникациите убиха общуването? 

Следователно „комуникация” не значи „общуване”!!!! А какво тогава означава, някой може ли да ми обясни? Моля…  

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 7:00 AM EET

22 Comments »

April 19th, 2007

Песента на тъмничаря

Chanson du geolier
Un poème de Jacques Prévert

Où vas-tu beau geôlier
Avec cette clé tachée de sang
Je vais délivrer celle que j’aime
S’il en est encore temps
Et que j’ai enfermée
Tendrement cruellement
Au plus secret de mon désir
Au plus profond de mon tourment
Dans les mensonges de l’avenir
Dans les bêtises des serments
Je veux la délivrer
Je veux qu’elle soit libre
Et même de m’oublier
Et même de s’en aller
Et même de revenir
Et encore de m’aimer
Ou d’en aimer un autre
Si un autre lui plaît
Et si je reste seul
Et elle en allée
Je garderai seulement
Je garderai toujours
Dans mes deux mains en creux
Jusqu’à la fin de mes jours
La douceur de ses seins modelés par l’amour.

Песента на тъмничаря
/Превод LeeAnn/

– Накъде, красиви тъмничарю,
с този ключ окървавен?

– Отивам да отключа любимата за мене.
Дано да има още време.

Заключих я
с нежна жестокост
в най-тайните свои желания
и най-дълбоките си терзания,
в илюзии за бъдеще
и глупави обещания.

Искам да я отърва.
Искам да я свободя.
Дори да ме забрави,
дори да ме остави,
даже ако се върне
и пак ме обгърне,
дори да заобича,
друг, който я привлича.

Ако самичък остана,
и тя ме остави,
ще запазя завинаги,
до края на дните си,
в двете си длани,
от любов издълбани,
нежността на нейната гръд.

Posted by LeeAnn as Jacques Prévert / Жак Превер at 9:47 AM EET

3 Comments »

April 18th, 2007

Посоките на света

„Който не знае къде е север – ходи пеш!”

Така може накратко да се разкаже историята за създаването на света и определянето на посоките му. Историята за това, че мъжете винаги са успявали /някак!/ да се ориентират по слънцето, звездите, луната. Та дори и по картата, ако щете.

Това е бърз преразказ на историята за това, че жените се оправят /що-годе/ с ляво и дясно, горе и долу, защото от край-време са си седели в пещерите /къщите/ да си гледат децата и изобщо не ги е вълнувало къде е север и къде е юг.

В съвременността, историята не се е променила много. Мъжете се ориентират пак по звезди, слънце, луна и карта. Жените… пак не се ориентират. Или поне повечето. Аз се справям прекрасно с ляво, дясно, горе и долу. С карта също – ако е хартиена и мога да я завъртя. Тази на PDA обаче ме шашка, защото аз вървя напред, а стрелката върви надолу…Пък да въртиш PDA-я докато шофираш… не върви много-много.

До тук всичко си е наред. Нищо ново под слънцето.

Интересно става, когато мъж, който не може да обяснява с „ляво” и „дясно” се опитва да обясни нещо на жена /мен!/, която не знае къде е „север”. Какво става тогава? Нищо особено – ходиш пеш.

Днес ходих на среща в едно предприятие. Охраната на портала се опита да ме упъти съвсем любезно как да стигна с колата, там за където съм тръгнала:

– Минавате през портала..

Дааа … – кимам, защото това ми е ясно.

Завивате по първата в дясно…

Даа…

– Виждате сградата отляво…

– Да…

– Трябва да паркирате от северната й страна.

– А! Не! Без „север” и „юг”. Отляво или отдясно да заобиколя сградата? Отляво или отдясно на сградата да паркирам? Има ли табела „Паркинг за посетители”?

– …. /мнооого дълбок размисъл/ ами, то не е далеч… Ако искате паркирайте тук и отидете пеша, ще Ви покажа входа за посетители….

Смях!

Паркирах и отидох пеша!

Ей, хора, ако не искате да ходите пеш, учете посоките на света! 😉

Posted by LeeAnn as Смях до сълзи at 4:20 PM EET

13 Comments »

April 17th, 2007

Търси се заглавие

Преди известно време ви обещах, че няма да окачвам Облачето на пирона, преди да се опитам да му дам живот. След това, „внезапно” се появи Дени и се зае с нелеката задача да нарисува това, което е в душата и главата ми. Благодарение на Дени и Асен /и още известно количество подкрепители и насърчители 🙂 / на Облачето му остава наистина малко, за да види „бял свят”. Но имам нужда и от вашата помощ. С две думи:
обявявам

КОНКУРС ЗА ЗАГЛАВИЕ
на книжката с разказите за Облачето

С Дени имаме известно количество идеи, които ще коментираме с вас, ако не се появи по-добра. Ако се появи по-добра идея за заглавие, ще използваме нея, ако авторът й ни я предостави срещу скромното възнаграждение от един екземпляр от книгата и специалните ни благодарствени автографи /моя и на Дени/.
Дано ви звучи достатъчно подкупващо…

Краен срок за предложения за заглавие: 25.април.тази година 😉 

Очаквам идеите ви с нетърпение. Няма глупави идеи. Искам да чуя всичко, което ви хрумне. Развихрете фантазиите си. 🙂
 

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 8:37 AM EET

33 Comments »

April 16th, 2007

Пролет в Царството на Ветровете

Една сутрин Облачето отвори очички… и му стори, че … Нещо не беше както преди. Нещо се бе променило. Нямаше и помен от тъжното настроение и усещането за сивота наоколо. Това първо малко го стъписа, защото то се притесни, че може да е свикнало с тях и затова вече да не му правят впечатление, но миг след това Слънчицето го погъделичка по нослето, за да го примами навън.

Облачето излезе навън. И какво да види! В Царството на ветровете бе дошла пролетта. Облачето подскочи от радост и се втурна да обходи Царството, за да се увери, че всичко е така, както си беше преди.

Да! Така си беше! Слънцето се бе върнало и бе довело отново цветовете и птиците със себе си! Царството обличаше пролетната си дрешка. Дърветата се оглеждаха в локвите и се любуваха на красотата си.

Облачето се изкуши и то да надзърне в една локва. И надзърна. А! Облачето се изненада. Стори му се, че от локвата му намига едно пораснало Облаче… Не, това не можеше да е вярно. Вятърът каза, че облачета като него не порасват. Значи?… Значи някой друг се е огледал в локвичката. Да, сигурно така е станало. И Облачето продължи разходката из Царството на Ветровете.

Докато го нямаше слънчицето, цветовете и птиците се бяха изпокрили нейде. Ветровете пък съвсем бяха изчезнали. Сега, заедно с пролетта се бяха върнали и те. Всички!

Облачето се притесняваше, че Ветровете може да го посрещнат с думите: А! Пораснало си! Браво! Най-сетне ни очаква спокойствие и тишина!”

Но нищо такова не се случи! Облачето се разхождаше из Царството, по-щастливо от всякога и срещна един по един всичките си любими ветрове: добрия, търпеливия, нежния, топлия, студения, силния, слабия, лекия… Всички до един бяха там! И всички го посрещаха с думите: “Здравей, Облаче! Царството беше тъжно без теб! Чакахме те!” А Облачето им се усмихваше и тихичко на ум си казваше: “Те не забелязват, че съм пораснало! Значи не съм!”

А на Вятърно-Облачен език това означаваше: Игрите и пакостите са позволени!

Posted by LeeAnn as Приказка за Облаче at 8:15 AM EET

4 Comments »

April 15th, 2007

Неделя

Dimanche
Un poème de Jacques Prévert

Entre les rangées d’arbres de l’avenue des Gobelins
Une statue de marbre me conduit par la main
Aujourd’hui c’est dimanche les cinémas sont pleins
Les oiseaux dans les branches regardent les humains
Et la statue m’embrasse mais personne ne nous voit
Sauf un enfant aveugle qui nous montre du doigt.

Неделя
Превод LeeAnn

Между дърветата по алеята на авеню Гоблин
Статуя от мрамор ме поведе за ръка
Днес е неделя, кината са пълни с хора
Птиците в клоните гледат как минава народа
И статуята ме целуна, но никой не ни видя
Освен едно сляпо дете, което ни посочи с ръка.

Posted by LeeAnn as Jacques Prévert / Жак Превер at 11:35 AM EET

No Comments »

April 13th, 2007

Насърчаването

Всеки човек обича да го хвалят. В това едва ли има някакво съмнение. В похвалата се включва както моралната, така често и финансовата страна на “упражнението”. Похвалата обаче се случва при свършен факт: Свърши си работата и ще те похвалим, … евентуално.

Има един друг вид стимул, който хич не е за пренебрегване и това е Насърчението. И неговото време е преди да свършиш работата, дори преди да си се захванал с нея.

Насърчаването обикновено се извършва от човек, на чието мнение по даден въпрос или в дадена област държим. Обикновено, в различните области държим на мнението и одобрението на различни хора, защото дори и най-уважаваните от нас личности не са всезнаещи и всеможещи.

Условно разделям насърчаването на два вида: отрицателно и положително.
Отрицателно: Ти не можеш да направиш еди-какво-си!
Положително: Ти можеш!

В съответствие с начина, по който хората реагират на двата вида насърчение, те също са два типа:

Първите обичат да се доказват. Обичат да пробват какво ли не, да се захващат с невъзможното, само и само да покажат на света и на себе си, че и те го могат, еди-си-каквото. Да докажат, че се справят, ако не по-добре, то поне също толкова добре, колкото и останалите. Това са хора, които се чувстват най-стимулирани и вършат подвизи, когато някой на когото държат им каже “Ти не можеш да направиш еди-какво си”. Поддават се на някакъв вид подстрекателство, водени от вътрешен стремеж да подражават на този, на когото се възхищават. Мисля си, че такъв тип хора са подходящи за изпълнението на невъзможни мисии, възлагани с думите “Това не може да стане”. И после само се наслаждаваш на случващото се и се радваш на резултата. 🙂

Другият тип хора са с точно обратната реакция. При тях най-добре стимулира положителното насърчаване. Те се справят също толкова добре и биха могли да приемат същите предизвикателства, ако “верният” човек /този, когото уважават и на чието мнение държат/ им каже “Ти можеш!”. Но, ако същия този човек им каже “Направи го, ама гледай да не се издъниш!”, те по-скоро биха се отказали от предизвикателството, отколкото да поемат риска да се изложат. А, ако този човек им каже “Не го прави” / “Не е за теб” / “Няма да се справиш”, те дори няма да опитат. Може да са стигнали до една крачка преди края, но ще спрат и ще останат там.

Предполагам, че и двата типа реакции са пряко отражение на определени черти от характера на всеки конкретен човек. Вероятно и двата типа хора се чувстват добре, преодолявайки препядствията по своя си начин.

Аз, лично, съм от втория тип хора – тези, които предпочитат положителното насърчаване и оценяват положителната емоция, която им предава насърчителя. Много по-приятно ми е да направя нещо, каквото и да било, когато някой вярва в мен /дори аз да не си вярвам/, отколкото когато някой с отношението си ми отнема 50% от успеха. Това не означава, че се отказвам всеки път, когато чуя “Не го прави, не е за теб, няма да се справиш”, но истината е, че съм се отказвала няколко пъти, преосмисляйки собствените си сили и възможности.

Има и нещо друго. Аз, познавайки себе си и знаейки как ми влияе положителното насърчаване, обикновено насърчавам хората около себе си по този положителен начин, с предаване на част от собствената ми вяра в техните възможности. Мисля, че това е полезно, приятно и стимулиращо.

Но все пак се питам… Възможно ли е този тип положително насърчаване да отказва определени хора от техните намерения? Имам предвид следното: Ако човекът има нужда да чуе “Ти не можеш!”, за да се задейства инстинктът му “Ти пък ще ми кажеш, ей сега ще ти покажа аз на теб!”, а вместо това чуе “Ти можеш!” – дали това притъпява рефлексите му и действа ли му отпускащо и нестимулиращо?

И друго: Ако вие сте човек тип “Ти пък ще ми кажеш”, а аз съм от положителния тип, но се опитвам да ви насърчавам по вашия начин, ще ми повярвате ли? Моето “не” ще ви насърчи ли достатъчно или точно обратното?

Ще се радвам да споделите от кой тип хора сте. Как насърчавате и как предпочитате да ви насърчават? Бихте ли се съобразили с характера и предпочитанията на човека, когото искате да насърчите, ако те се различават от вашите или бихте направили всичко по вашия си начин, пък другите да се оправят както могат?

А! И само да се разберем: след тези самопризнания да не почнете с ласкателствата и хвалебствията!!! Не е това целта. Споделяйки тази особеност на характера си с вас, целя да ви предразположа да споделите и вие с мен. Очаквам мненията ви с нетърпение! 🙂

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Нашите деца и ние! at 8:00 AM EET

13 Comments »

April 12th, 2007

Ден на космонавтите

Когато бях малка, днешният ден беше особен и специален. Той беше Денят на космонавтите. Имахме си само двама по онова време, но си ги тачехме и почитахме. Цяло щастие беше, ако училищното ръководство успееше да уреди среща с един от двамата…

Двамата… В момента си давам сметка, че помня името само на единия от тях, първият – Георги Иванов. А вторият? Помни ли някой как се казваше? Или да питам Гугъл?

Някак неусетно в последните 10-15 години прехвърлихме достойнството и народната си памет и гордост в ръцете на Гугъл. Помним само това, на което той има отговор. За другото – карай да върви, щом гугъл не знае, значи не е важно…

12 април всъщност е датата на полета на Юрий Гагарин, като впоследствие е предложено на нея да се отбелязва “Световния ден на авиацията и космонавтиката.”

На мен този празник ми харесва и си го искам обратно. И изобщо не ме интересува руски ли е или не. Това е история, народна гордост и факти. А фактите са си факти. България има двама космонавти, на които вече почти не помни имената, та какво остава за лицата.

Винаги съм се впечатлявала от летящи хора и средства. А Космосът е … ехеее… няма думи да се опише. Мечта е слаба и суха дума! Може би затова, когато преди четири години срещнах Георги Иванов на един бизнес семинар, не се поколебах и отидох да го поздравя. Трябваше аз да се възхитя от него, да му направя комплимент, да го уверя колко много значи срещата ни за мен и че за мен е чест лично да стисна ръката на първия български космонавт…

Не успях да го направя. Той ме изпревари! Бе толкова впечатлен от това, че знам кой е всъщност /първият български космонавт/, че се снима с мен!!!

И с голяма тъга сподели, че хората вече не помнят космонавтите и децата дори не подозират за съществуването им. И не мисля, че тъгата му бе породена от липсата на “народната обич” или на почести и привилегии. Не останах с впечатление да страда и от физическа липса на някакви материални блага.

Защо се натъжи тогава? Вие ми отговорете! Ако не знаете – питайте Гугъл, той сигурно и това знае!

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 12:40 AM EET

18 Comments »

April 11th, 2007

Да нарисуваш птица

Pour faire le portrait d’un oiseau
Un poème de Jacques Prévert 

A Elsa Henrique

Peindre d’abord une cage
avec une porte ouverte
peindre ensuite
quelque chose de joli
quelque chose de simple
quelque chose de beau
quelque chose d’utile
pour l’oiseau
placer ensuite la toile contre un arbre
dans un jardin
dans un bois
ou dans une forêt
se cacher derrière l’arbre
sans rien dire
sans bouger …
Parfois l’oiseau arrive vite
mais il peut aussi bien mettre de longues années
avant de se décider
Ne pas se décourager
attendre
attendre s’il le faut pendant des années
la vitesse ou la lenteur de l’arrivée de l’oiseau
n’ayant aucun rapport
avec la réussite du tableau
Quand l’oiseau arrive
s’il arrive
observer le plus profond silence
attendre que l’oiseau entre dans la cage
et quand il est entré
fermer doucement la porte avec le pinceau
puis
effacer un à un tous les barreaux
en ayant soin de ne toucher aucune des plumes de l’oiseau
Faire ensuite le portrait de l’arbre
en choisissant la plus belle de ses branches
pour l’oiseau
peindre aussi le vert feuillage et la fraîcheur du vent
la poussière du soleil
et le bruit des bêtes de l’herbe dans la chaleur de l’été
et puis attendre que l’oiseau se décide à chanter
Si l’oiseau ne chante pas
c’est mauvais signe
signe que le tableau est mauvais
mais s’il chante c’est bon signe
signe que vous pouvez signer
Alors vous arrachez tout doucement
une des plumes de l’oiseau
et vous écrivez votre nom dans un coin du tableau. 

 

Да нарисуваш птица
/Превод LeeAnn/ 

На Елза Енрике  

Вземи бои и четка
и първо нарисувай клетка
после с размах-два
добави отворена врата.
Нарисувай след това
нещо за красота
после нещо обикновено,
нещо хубаво
и нещо потребно
за птичето.
Намери дърво
и окачи на него твоето платно,
в градината
или в гората
скрий се зад това дърво,
не говори
и дори не се движи…
Понякога птичето бързо пристига,
но понякога много време не стига
за да се реши
да долети.
Не се обезсърчавай
чакай
чакай, ако трябва с години.
Всъщност твоето търпение
не е от никакво значение
за красотата на това творение.
Когато птичето долети,
ако изобщо прецени,
запази дълбока тишина,
и го чакай да намери своята врата.
Когато птичето мине през нея,
ти лекичко се протегни
и я затвори.
После
изтрий внимателно
клетката от твоето платно
без да докосваш на птичето
нито едно перо.
После нарисувай дървото
като най-красивото клонче
избери за своето птиче.
Нарисувай също зелени листа,
добави на вятъра свежестта,
на слънцето нежната топлина
и шумът на насекомите в лятната суха трева.
И после чакай птичето да реши да запее.
Ако птичето не иска да пее
това не е на добре,
защото значи, че рисуваш зле.
Но, ако птичето все пак се реши
и те удостои
със своята песен,
това е повече от добре,
защото значи, че то ще ти даде,
едно свое перце,
с което да напишеш
името си долу, в ъгъла, под неговото краче.

 

Posted by LeeAnn as Jacques Prévert / Жак Превер at 12:00 AM EET

7 Comments »

April 10th, 2007

Мъжете и чувствата

Идеята за тази статия възникна от недотам неочакваните мъжки реакции на една от „Принцесешките историйки”. Тя няма да даде отговорите, а напротив, цели да открие още въпроси и да предизвика дискусия. 

„Мъж” и „чувства” – съвместими ли са тези две понятия изобщо?
О, да! И още как! Мъжете са хора и „нищо човешко не им е чуждо”, а именно чувствата са отличителния белег на човеците. 

Дали мъжете изпитват чувства – отговорът на този въпрос не предизвиква съмнение. Той е уверено „Да!”. Коментарът по-скоро е насочен към начините на проявлението им. От друга страна, чувствата и тяхното проявление са нещо твърде индивидуално и специфично за всяка личност – без значение дали е мъж или жена. По правило /кой дявол го e написал ?!/ мъжете са твърди, силни, не плачат и т.н. глупости, но в същото време има и не малко жени, които се държат също толкова „мъжки”. Има и хора, и то не само жени, чиито емоции се изписват мигновено на лицата им. 

Всеки се вълнува, впечатлява, влюбва, разочарова, мрази, жадува, ревнува, обича…, но всеки индивид го показва по различен начин.
Чувствата са димът от огъня в душата. Той трябва да излезе от там, но там има и филтър, който при някои хора пуска всичко навън, при втори – по-малко, при трети – почти нищо. И това определено не зависи от пола. 
Аз мисля, че мъжете изпитват същото, което и жените, но или не искат, или не умеят да го покажат. 

Някои смятат, вероятно /мъжете да си кажат/, че показването на чувства е проява на слабост. 

Други вероятно смятат, че това би ги направило уязвими. 

Трети вероятно си мислят, че по принцип не си струва… 

Четвърти… идея си нямам какво им е в главите…. 

Някои мъже не обичат да показват чувствата си пред никого, други ги показват само пред определени хора, трети сега се учат да чувстват, четвърти още търсят жената, която да отключи истинските им емоции… Това последното всъщност с пълна сила важи и в обратна посока. 

Какво искат мъжете? А жените? Всички хора искат едно и също: Обич!
Но повечето намират само взаимност, защото показват толкова чувства, колкото си мислят, че могат да си позволят.
Ако дадеш – ще получиш. Каквото – такова. Колкото – толкова. 

Нали?  

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 7:21 AM EET

26 Comments »

April 7th, 2007

More clouds over the city …


more clouds over the city

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 10:31 PM EET

6 Comments »

April 5th, 2007

Как да впечатлиш принц/принцеса

Вече знаете доста неща за принцесите. Как да си направите принцеса, как да си я превърнете в Ламя, после пак в принцеса, как да си откраднете целувка и т.н. И това май на повечето разказвачи на приказки им е достатъчно, за да завърши приказката с „И заживели щастливо”? Аз обаче не искам нито тази, нито никоя друга, приказка да свършва и на мен не ми е достатъчно! Искам да знам какво става по средата! След откриването на принцесата, след първата открадната целувка…

Струва ми се, че всички разказвачи нещо премълчават. Хъм! Не може то така! И направих проучване. То показа разни неща. Оказа се, че истината за времето от първата целувка до „И заживели щастливо” се премълчава умишлено, защото разказвачите на приказки за принцеси са мъже. А в този тайнствен промеждутък, всъщност, принцовете, които също са мъже, виждат … голям зор!

Това е времето, в което принцът трябва да впечатли своята принцеса, за да стане тя наистина негова. Не малко принцове го умеят добре, но не знайно защо не го споделят с останалите. Аз обаче знам как се прави и сега ще ви разкажа. А накрая, дори, ще кажа и на принцесите как да впечатлят принц /за да няма сърдити ;)/.

Как да впечатлиш принцеса?

Ухажвай я!
Обграждай я с внимание. Говори й с очи и тяло!
Отваряй й вратата.
Не сядай преди нея. Не започвай да се храниш преди нея.
Не заспивай преди нея, но ставай преди нея, за да й направиш закуска.
Не говори високо. Не говори с другите принцове за неща, които тя не разбира.
Често използвай думи като „моля” и „благодаря”.
Не се смей грозно.
Не разказвай мръсни вицове в нейно присъствие /в нейно отсъствие – може ;)/.
Не хвърляй боклуци на земята.
Води я да пазарува. Помагай й да пробва всяка дреха, която пожелае. Не мрънкай!
Обгръщай я с поглед. Поглъщай я с въздуха.
Обожавай я!
Говори й тихо на ухото за красиви неща, описвай й красиви гледки.
Правете заедно розови планове.
Гледай я в очите /не 25 см по надолу/.
Не поглеждай встрани, дори там да няма други принцеси.
Прави й изненади /само приятни!/.
Носи й цветя. Редовно!
Прави й подаръци – колкото по-уникални, екстравагантни и труднооткриваеми – толкова по-добре!
Води я на концерт/кино/спектакъл/опера и на всичко, което ти хрумне, че би я впечатлило.
Води я на танци! Танцувай само с нея!
Научи всички думи и изрази, които тя използва, с всички техни значения и интонации.
Запомни имената на всички нейни любими хора, места, животни и предмети.
Разказвай й велики истории за красиви битки на отдавна умрели рицари и крале, любовни истории за велики кралици и придворни лакеи.
Разказвай й за открития от световно принцесешко значение!
Чети й приказки. Декламирай й стихове!
Поощрявай я!
Приласкавай я!
Величай я!
Обожествявай я!
Не я сравнявай с други принцеси, освен ако не ги превъзхожда многократно и можеш да го докажеш еднозначно!
Бъди тактичен!
Бъди дискретен!
Бъди търпелив!
Бъди добър!
Бъди силен и смел!
Разсмивай я!
Успокоявай я!
Изслушвай я!
Предусещай желанията й.
Винаги намирай правилните решения!

***

Как да впечатлиш принц?

Замълчи!
Усмихни му се!
Покажи му се без дрехи!

 

Posted by LeeAnn as Принцесешки историйки at 2:16 PM EET

56 Comments »

April 4th, 2007

Аликантe

Alicante
Un poème de Jacques Prévert

Une orange sur la table
Ta robe sur le tapis
Et toi dans mon lit
Doux présent du présent
Fraîcheur de la nuit
Chaleur de ma vie.

Аликантe
Превод LeeAnn

Портокал на масата
Роклята ти – на килима
И ти – в моето легло
Нежно присъствие на мига
Свежестта на нощта
Топлината на живота ми. 

Posted by LeeAnn as Jacques Prévert / Жак Превер at 7:25 AM EET

1 Comment »

April 3rd, 2007

Триумф на хармонията и съвършенството

30 март 2007 г., зала „Универсиада”, „Мега спектакъл на звездите”, „Танцово шоу” и т.н. бля-бля празни думички. При цялото ми уважение към „С фрак и лачени обувки”, този който им е измислил анонса за спектакъла, или никога не е виждал как танцуват тези хора /то къде ли и да ги види?! „С фрак и лачени обувки” ги доведоха едва сега всички на куп в България/ или са му оперирали емоциите, веднага след като се е родил! Със същия анонс може да се рекламира фолкконцерт на стадион или бенефис на Христо Стоичков. Да не говорим, че тези мега-гига-хипер експлоатирани думички по никакъв начин не подсказваха на публиката какво всъщност я очаква. Самата аз отидох с нагласата да видя по един танц от всеки „Титан”, след което големите да се изголемеят и да си тръгнат. Но не стана точно това! 

Какво стана ли?! Добър въпрос. С труден отговор. Ще се опитам да го опиша с думи, макар че има неща, които, ако не докоснеш не можеш да почувстваш. То е като да се опиташ да обясниш как мирише роза, на някой, който никога не е помирисвал роза! 

Към 20.00 ч, залата утихна за миг, само за един миг, който бе използван от феята на танца, за да мине и да поръси с вълшебен прашец дансинга. Не мога по друг начин да си обясня как е възможно някой да се движи по паркета, без да стъпва по него?! 

Малко след това, водещата започна да съобщава имената на някакви хора… Те приличаха на съвсем обикновени хора – малко грим, прическа и тоалетче ги различаваха от мен и теб. Даже си имаха съвсем обикновени имена – Петер и Кристина, Арунас и Едина, Маурицио и Мелинда, Стефано и Анна, и т.н. Поне докато седяха до водещата. 

След това започваше музиката и хората изчезваха… 

На паркета се появи огнена стихия, която опустошаваше всичко по пътя си – хора, птици и животни… Единствено реката оцеля… 

Водата, която се разлива тихо, меко и спокойно и обгръща и потушава огъня… 

Водата, която при следващият танц се превърна в стихия и отмиваше дори спомените за тишина, спокойствие и луна… 

Единствено обичта, с която майка прегръща новороденото си дете в неговия сън успокоиха стихията… 

И лунната светлина се разля по дансинга и галеше нежно спокойната река… 

Преди отново страстта и властта да завладеят дансинга и да го посипят с жар, а после с пепел, от която оцеляха само… пеперудите. 

Пеперудите, които се носеха в своя въздушен танц с плахото съвършенство, което може да съществува само в природата… 

И още… И още… 

За три часа и половина видяхме цялото съвършенство и хармония, на която е способна природата, пресътворени в танц и вълшебно предадени ни от тези полу-хора, полу-магьосници с обикновени имена… 

*** 

Всяко момиче мечтае да е принцеса, да облече рокля като от рисувано филмче и да открие принца във всеки звяр в околността, като го завърти в приказен танц… 

Аз също мечтаех, ако не за рокля и кавалер, то поне за възможността да се доближа до нещо подобно. Спектакълът „Дуелът на Титаните” обаче надмина и най-фантазьорските ми очаквания и въпреки, че дълго се съпротивлявах в себе си срещу думата „Титани”, и сега не мога да измисля по-грандиозна дума от тази, която описва най-точно величието на преживяното, но й липсва нежността му. 

Нежност, допълвана от изпълнението на най-малките възпитаници на „С фрак и лачени обувки” – деца, родени с пеперудени души, които се отличаваха от титаните единствено по детските си размери!  

 

Posted by LeeAnn as Култура at 9:58 AM EET

21 Comments »

April 2nd, 2007

За софтуерът с отворен код …

СОФТУЕРЪТ С ОТВОРЕН ИЗХОДЕН КОД В ЕВРОПА

http://www.cnews.ru/reviews/free/gov2005/part7/europe.shtml

Михаил Рамендик / CNews Analytics

Ръководството на Европейския съюз в стремежите си да не допусне контрол от страна на американски компании върху компютърната индустрия на съюза, за осигуряване на откритост на държавното управление и с цел създаване на максимално ефективна основа за европейски разработки на софтуер, активно поддържа софтуера с отворен изходен код. Определена роля има и стремежа към икономия на средства.

За взаимодействие между компютърните системи на правителствата на страните от Европейския съюз, Комисията предлага да се използва софтуер с отворен изходен код и отворени стандарти. Публикувани са официални препоръки на Европейската комисия за прехода към използване на софтуер с отворен изходен код. Комисията смята именно този софтуер да стане основа на технологиите за „електронното правителство“ в Европейския съюз. В частност, разработките, провеждани в различни страни от съюза, в този случай ще станат част от един общ „пул“ и ще могат да бъдат използвани от всички държави, участващи в него.

Европейският съюз също така финансира различни проекти, свързани със свободния софтуер, като например проекта OpenEvidence – система за електронен подпис и за удостоверяване достоверността на електронните документи.

Сравнително неотдавна, с финансиране от Европейския съюз, е започнат проекта CALIBRE (Co-ordination Action for Libre Software), който трябва да спомогне за развитието и по-широкото използване на софтуера с отворен изходен код в Европа.

Много учреждения от страните в Европейския съюз също проявяват интерес към свободния софтуер. Например, Комисията по атомна енергия във Франция е сключила споразумение за съвместни разработки на основата на Linux с Министерството на науката и техниката на Китай.

Министерството на финансите в Дания е разработило собствена програмна система с отворен изходен код.

Във Великобритания, Бюрото за държавни поръчки (Office for Government Commerce, OGC) в края на 2003 година започна серия от пилотни проекти за преминаването на редица държавни и общински учреждения към използване на свободен софтуер. В отчета за резултатите от тези проекти, публикуван през октомври 2003 година, OGC признава този софтуер за напълно пълноценен както за използване в сървърна инфраструктура, така и в някои случаи за настолни компютри, макар че при тях все още не са осигурени някои определени видове сложна функционалност. Главният проблем при преминаването към свободен софтуер се оказва прекаленото обвързване с продукцията на един единствен доставчик (Microsoft) и затрудненото взаимодействие между софтуера на тази компания с други програми.

Макар, че бързата и пълна замяна на този софтуер не е оправдана, OGC препоръчва на държавните и общински организации внимателно да преценят „техническите и делови“ аргументи в полза на прехода към използване на софтуер с отворен изходен код на сървърите, като при работните станции, на които се изпълняват прости операции е възможен преход към модела на „тънкия клиент“. В по-далечна перспектива се препоръчва максимално широко използване на отворени стандарти и с различни методи, включително и постепенно преминаване към свободен софтуер да се премахне съществуващата в момента зависимост от един единствен доставчик.

Между другото, общината в Нюхем (Newham) се отказа от решението си, частично основано на свободен софтуер, в полза на дългосрочен договор с Microsoft за доставка и поддръжка на пълен пакет софтуер от нея, в резултат на предложените от Microsoft сериозни отстъпки. Microsoft предложи най-изгодните условия след като се разбра, че общината е почти готова да стане независима от софтуера на тази компания.

Списъкът на европейските столици, заявили поддръжка за софтуера с отворен изходен код се попълни през 2005 година с нови имена: кметството на столицата на Австрия, Виена, планира през второто тримесечие на 2005 година да прехвърли своите персонални компютри на Linux. Говореше се, че преходът ще се извърши в „мека“ форма. Потребителите ще получат възможност да избират най-подходящия за тях вариант на преход от Microsoft Office 2000 към OpenOffice.org и от Microsoft Windows 2000 към Linux. Тъй като OpenOffice.org може да работи и под Linux и под Windows, това позволява замяната на използвания офисен пакет да бъде извършена без промяна на вече използваната операционна система. От наличните в кметството на Виена 16 хиляди компютъра, на 7,5 хиляди може да се използва OpenOffice.org, а на 4,8 хиляди – Linux. Преходът към използване на безплатно разпространявани продукти с отворен изходен код ще позволи на отдела по информационни технологии да икономиса не малко средства. На потребителите, пожелали да преминат към ново програмно осигуряване ще бъде предложена техническа поддръжка и обучение, като се предполага, че с течение на времето техният брой ще се увеличава.

Виена не е първият голям европейски град, властите на който са решили да преминат към Linux. Столицата на Бавария, Мюнхен възнамерява към 2008 година да мигрира 14 хиляди компютъра към използване на Linux и OpenOffice.org. Тази миграция беше временно преустановена в началото на август 2004 г. поради опасенията, че новите патентни правила в Европейския съюз могат да попречат на осъществяването на този план. Но сега проектът, наречен LiMux продължава да се развива.

Парижкото кметство през 2004 г. прояви желание напълно да се откаже от продуктите на Microsoft. Стойността на широкомащабното преминаване на кметството в следващите 5 години от Microsoft Windows към продукти с отворен изходен код трябваше да бъде около 57 млн. евро. Кметството имаше планове за мигриране на 17 хиляди компютъра, но се отметна през октомври 2004 г., заявявайки, че миграцията ще бъде съпроводена със значителен ръст на разходите, докато нивото на обслужване на населението само по себе си няма да се подобри.

Още през 2002 г. парламентът на Холандия прие решение всички информационни системи в държавния сектор да използват отворени стандарти. В град Харлем вече са мигрирани повече от 2000 настолни системи към използване на свободния офисен пакет OpenOffice.org, като в процеса на миграция стана ясно, че стойността на преквалифицирането на персонала е 50 хиляди евро, което е 10 пъти по-малко от стойността на лицензите за новата версия на Microsoft Office. Но в края на 2004 г. холандското правителство обяви планове за закупуване на софтуер от Microsoft за 245 хиляди компютъра, като при това не беше проведен отворен конкурс, според изискванията на закона. Това предизвика протести от страна на депутатите, в резултат на които правителството се отказа от тези планове и прекрати преговорите с Microsoft.

В отделни случаи, държавни органи и училища от провинцията взимат инициативата в свои ръце, не дочаквайки решение на правителството или парламента. Така например, в рамките на мащабна програма за компютъризиране на държавните учреждения, в провинция Естремадура (Extremadura), най-бедната провинция в Испания, през 2001 г. беше създаден софтуерният комплект LinEx, състоящ се от операционната система GNU/Linux и редица основни програми с отворен изходен код. Към настоящия момент, LinEx се използва във всички училища на провинцията, както и в някои общински администрации и болници.

Държавното средно училище във Felixstowe, Великобритания мигрира образователните си компютърни класове под управлението на софтуер с отворен изходен код (SuSE Linux). То получи статут на специално техническо училище и допълнително финансиране благодарение на проект, предвиждащ в частност, комплексно развитие на информационната инфраструктура, също на основата на софтуер с отворен изходен код. Използването на „тънки клиенти“ позволи избягването на разходите, свързани с постоянното обновяване на компютрите. Отделен сървър под управление на Windows, позволява стартирането на необходимите програми под Windows, докато на всички останали компютри е инсталиран Linux, като при това в перспектива училището възнамерява да се откаже напълно от използването на Windows и друг затворен софтуер.

Софтуерът с отворен изходен код намира място и в органите на властта в Източна Европа. Например в България е започнат съвместен проект на United Nations Development Programme (UNDP) и Internet Society of Bulgaria (ISOC-Bulgaria), който трябва да помогне на общинските власти да създадат с помощта на такъв софтуер електронни ресурси за работа с гражданите. По-нататъшното развитие на този проект предполага използването на този софтуер (с отворен изходен код) както на сървърите, така и на работните станции [на кметствата].

Преводът е нагласен от Николай Ангелов

Posted by NeeAnn as За свободата at 9:10 AM EET

1 Comment »

April 1st, 2007

Промени в блога

От известно време с Ники обмисляме промени в блога. Драстични при това. Те ще засегнат не само външният му вид, но и публикациите в него. Само името ще остане непроменено, засега. Промените ще влизат в сила лека-полека, поради голямото количество записи, които са се насъбрали.

Статията, която четете в момента има само информативен характер за вас и каквито и коментари да направите по замислените промени, те няма да се отразят по никакъв начин на самите промени. Така че, ако искате – коментирайте – времето си е ваше, промените са си наши.

Промени по външния вид
Ники не го харесва още от самото начало. Казва, че това червеното отгоре му “бърка в здравето” и скоро ще бъде заменено с нещо сиво или черно.

Промени в концепцията
Никакви облаци, никакви принцеси и лиготии повече. Блогът ще съдържа само истински полезна информация и новинарска част. Ще публикуваме информация за промоции и намалени цени на стоки, както и факти от живота, като ще се дискутират единствено и само злободневни теми – цените на електричеството, парното и водата, кой кого как е прецакал и т.н. Тук предложенията ви ще бъдат взети под внимание, само ако се вписват в новата концепция, разбира се!

Промени в категориите
Категориите с преводи от френски на стихове на Превер, песни на Дасен и басни на Лафонтен – отпадат. Причина има, но засега няма да я споменавам.
… Всъщност ще я кажа – единствената причина е очевидната некадърност на преводача.

“Вечният Бай Ганьо” – остава, за да не забравяме откъде сме тръгнали и че до никъде не сме стигнали.

“Вселената” и “Въпроси” – не съм забелязала някой да се вълнува от глобални философски теми, което ги прави изпразнени от дискусии, респ. от съдържание – следователно отпадат.

“Задачки-закачки” отпада. Всички отговори ги има някъде из нета, което прави категорията безсмислена.

“Истинските новини” са замразени отдавна, защото истински новини и без това няма. Може би ще бъде заменена от “Криминална хроника”, но това – малко по-късно!

“Любими стихове” се замразява. И без това все някой роптае, че са нарушени авторските му права. Така поне ще ми е мирна главата и всички ще са доволни.

“Мисли и чувства” и “Мисли в рими” – категорично отпадат. Не се вписват в новата концепция.

“Нашите деца и ние” е все още с нерешена съдба. Като реша – ще ви кажа. Вариантите, естествено, са само два. Или отпада, или остава. Вероятно ще бъде заменена от “Нашите домашни любимци и ние”.

“Екстремно” и “Прапланеризъм” – засега остават, но ще се промени коренно съдържанието им. Тук вече ще намирате информация за трагичните и смъртни случаи по видовете спортове. Без снимков материал, засега, защото се набавя трудно. Ако намерим снимки, ще ги слагаме във “Фотодневник” – т.е. “Фотодневник” остава и освен снимките, за които споменах, ще съдържаи и снимки на сметища /регламентирани и не дотам/, снимки на пияници и клошари, както и на бездомни псета. Забравете за розовите къщички и пушещи коминчета. И на мен ще ми е трудно – ама няма как!

Из блогосферата от известно време битува мнението, че “женските” блогове са глупави и безполезни, защото авторките им се мислят за принцеси, живеят в свой измислен свят, в който розови слонове прехвърчат от цвят на цвят и носят бебетата. Затова и решението дойде като от само себе си: “Приказка за Облаче”, “Принцесешки историйки” и “Разкази” са твърде лигави и розови и не се вписват в новата концепция на блога, следователно – отпадат! “Смях до сълзи” – отпада, поради изчерпване на веселите случки, които да се опишат вътре.

Ако сте чели внимателно, трябва вече да сте разбрали, че остават само “Мърфизми”, “Абсурдизми” и “Реалността”, като “Реалността” постепенно ще бъде прехвърлена в “Абсурдизми” по очевадни причини. Най-новата категория “За свободата” засега остава, но вероятно вече сте забелязали, че в нея се говори за “свободата” като чисто хипотетично понятие, а това отговаря на новия ни облик. Затова – остава!

А ако сте чели НАИСТИНА внимателно, значи трябва вече да сте разбрали, че се опитвам да ви кажа едно единствено нещо и то е:

ЧЕСТИТ ПЪРВИ АПРИЛ!

Posted by LeeAnn as Смях до сълзи at 7:13 AM EET

6 Comments »