Skip to main content.
March 30th, 2007

За авторското право …


Поради последните изцепки на ГДБОП на МВР, както и категоричната позиция на министъра на вътрешните работи относно дейността на тази дирекция, реших да направя нова категория в блога, в която предимно ще има разнообразни материали относно проблемите, свързани с авторското право и интелектуалната собственост. И поради това, че не съм привърженик на преоткриването на топлата вода, тук най-често ще намират място преводни материали, като началото ще бъде поставено с този, направен преди повече от две години (и първоначално публикуван на страниците на
www.linux-bg.org) превод на една статия на Александър Сергеев, публикувана в руското списание „Мир Internet“ през далечната вече 2001 г., но която и досега остава актуална. Статията е дълга (някъде към 14 страници формат А4), така че за нетърпеливковците ще е добре да го научат още в началото 🙂

АВТОРСКОТО ПРАВО – АЛЮЗИИ, АНАЛОГИИ, АНТИНОМИИ1

Александър Сергеев2

18 януари 2002 || Библиотека на ЛинуксЦентър

Публикувано за първи път в списание “Мир Internet“, #12’2001.

Ние сме свикнали да възприемаме авторското право като нещо подразбиращо се само по себе си. На въпроса за неговото предназначение неизбежно се отговаря: „Това е начин авторите да изкарат насъщния си“. Сериозен аргумент. Още повече, че е единственият сериозен аргумент в съвременната концепция за авторското право.

Александър Сергеев

ДАТА НА РАЖДАНЕ – НЕИЗВЕСТНА

Според историческите мерки, авторското право се е появило съвсем наскоро. Но перипетиите на неговото възникване са трудно различими в мъглата на времето. В учебниците и монографиите този въпрос е засегнат изключително повърхностно, отбелязвайки основните етапи на засилване на защитата на авторското право. За сметка на това, те не спират да подчертават неговото значение за развитието на културата, демокрацията и свободата. Откъснати от историята, тези аргументи звучат особено убедително, не напразно именно развитите демократични държави повече от другите настояват за засилване на законодателството в областта на авторското право.

Толкова по-неочакван се оказва факта, че раждането на авторското право е неразривно свързано с появата на цензурата и деленето на културното наследство на античност и средни векове. В Европа всичко започва през 1557 със издадения от кралица Мери I3 закон, който давал на печатарите монополното право да издават отново вече отпечатана от тях книга (без значение дали е нова или отдавна известна) при условие, че тя е била одобрена от официалната цензура. А какво е това, ако не авторско право? Наистина, авторите остават малко встрани, затова като първи закон, отнасящ се до авторските права обикновено разглеждат влезлият в сила през 1771 г. закон на кралица Ана, в който вече авторите са споменати, макар че по същество и в него се регулират само правата за преиздаване на книгите.

В Русия, първият документ, регулиращ авторските права („Положение на правата на съчинителите“) се появява през 1828 г., едновременно с въвеждането на новия Цензурен устав.

По този начин авторското право първоначално е възникнало за осигуряване на държавен контрол върху печатното слово и регулирането на издателския монопол, а не за осигуряване благополучието на авторите на произведения.

В ИМЕТО НА МИРА И ПРОГРЕСА

И така, появата на авторското право е предизвикана от нуждите на издателският бизнес и цензурата. В средните векове нямаше да са необходими никакви допълнителни обяснения, но в либерална Европа е необходимо друга, по-възвишена обосновка. И тя не закъсня да се появи от дълбините на теорията за прогреса.

Съгласно тази концепция, държавата дава на авторите изключителни права върху използването на собствените им произведения с цел да стимулира творчеството, насочено към развитие на културата, науката и техниката. Облагодетелстваните от държавния протекционизъм автори са могли да продават  своите особени права на издателите, за които тази схема също е много удобна – достатъчно е да купят правата от автора, за да получат цялата мощ на държавната защита.

За известно време, авторското право наистина е подпомагало развитието на културата, доколкото е поддържало дейността на издателите – посредници между авторите и публиката. Но с появата на Internet, рязко намаляващ разходите за публикация, необходимостта от посредници бързо намалява. Днес, набралото сила авторско право вече не подпомага, а пречи на развитието и разпространението на културата, тъй като блокира творческото използване на публикуваните произведения и ограничава кръга на хората, имащи достъп до тях.

ВСЕКИ ЗА СЕБЕ СИ, САМО БОГ ЗА ВСИЧКИ

Развитието на съвременната култура настоятелно изисква радикално съкращаване на срока и обема на защита на авторското право. Но международните авторско-правни организации упорито приемат точно противоположни решения.

Например, световната организация за интелектуална собственост (WIPO) смята за свое голямо постижение увеличаването на срока за защита на авторските права от 50 на 70 години след смъртта на автора. Което ни кара са попитаме: а трябва ли ви това? А между другото, съответното изменение на националното законодателство е задължително условие за приемане на Русия в Световната търговска организация (WTO).

Експертите на WIPO се кълнат, че увеличаването на срока е в интерес на авторите. Вероятно те смятат, че издателствата ще плащат по-скъпо купувайки авторски права с увеличен срок на защита. А може би се надяват, че шансът да поработят не само за благото на децата и на внуците си, но и за правнуците си, ще вдъхнови авторите за създаване на нови шедьоври … Не знам [господа автори, кажете вашето мнение, адреса за писма е на края на статията]. А това, че ние с вас ще трябва да плащаме отчисления на собствениците на авторски права още допълнителни двадесет години, е съвсем сигурно.

Но не е прието да се пита публиката за нейното отношение към промените в законодателството отнасящо се до авторското право. Дискусиите за него винаги се водят от представители на държавата, крупни компании и авторски общества. Интересите на обществеността не се представят от никого – тя просто не се смята за страна в тези отношения. В съвременния свят няма механизми за лобиране на интересите на потребителите на авторска продукция.

ЗА ВКУСОВЕ НЕ СЕ СПОРИ

Интереси и права на потребителите … Това е достатъчно широко понятие. То включва в себе си определени изисквания към качеството на стоката и условията за нейната подмяна, връщане и гаранционно обслужване. Не ви ли е хрумвало, прочитайки съобщението „this program has performed an illegal operation and will be shut down4“, да поискате замяна на бракуваната програма с нова или да се обърнете към най-близкия сервиз на компанията Microsoft?

За съжаление, няма да се случи нищо. Програмите – това са авторски произведения. Авторите предварително свалят от себе си всякаква отговорност за качеството на продукта (четете лицензите). А грешките в програмата не са дефекти, а особености на авторовото самоизразяване. Нали не връщате книгата в книжарницата, ако не ви хареса нейния сюжет? За вкусове, както се казва, не се спори.

Кажете дали ще се съгласите да купите фирмена битова техника – магнетофон, телевизор, перална машина с условие „as is“, все едно купувате програма? А нали по своята цена, легалните програми са напълно сравними с битовата техника, а и тяхното предназначение е сходно – повишаване на производителността на труда и нивото на комфорт. Но ето че закона за правата на потребителя на програми се заобикаля по крива линия, името на която е – закон за авторското право.

ПРАВОТО ДА ЧЕТЕШ

Между другото, това далеч не е единствения пример за това, как авторското право в електронната епоха ограничава недопустимо правата на гражданите. Прочетете какво пише на своя сайт, посветен на популяризацията на авторското право, английският юрист Едуард Бароу5 – „Копирането означава възпроизвеждане на работата в произволна материална форма и включва съхраняването на работата във всякаква среда с използване на електронни средства. Понятието „копиране“ включва в себе си създаването на временни нетрайни копия, а също така и копия, възникващи като страничен резултат от друго използване на работата.

Което означава, че съгласно британското законодателство, копието се създава в момента, когато компютърната програма или файл се зареждат в паметта. По този начин е невъзможно цифровизираните материали да се четат без копиране, което от своя страна означава, че авторското право налага ограничения и върху тяхното четене“.

И ето, както се казва, че пристигнахме. Електронни книги вече съществуват и за всяка операция с тях трябва да получим (тоест да купим) разрешение. Например, ако сте купили електронна книга в работата си, това още не означава, че имате право да я четете у дома си или докато пътувате. Това, което можете да правите с хартиените книги, не се разпростира върху електронните. Нови технологии – нови ограничения. Разбиране трябва. А с неразбраните, които намират начини да заобиколят ограничението за копиране, ще се заеме ФБР. С едни такива то вече се занимава.

Така, че ситуацията, описана в известното есе на Ричард Столман „Правото да четеш6 изобщо не е далеч от реалността, както може да ни изглежда. Бъдещето вече е дошло. Ножът е опрял до кокала.

СЛЕД ПРОЧИТАНЕ ДА СЕ ИЗГОРИ

В близкото бъдеще може да ни забранят не само самостоятелно да създаваме, но и да съхраняваме копия на защитена с авторско право информация. Всъщност, защо ви е необходимо да съхранявате при вас копие на електронна книга? Вие можете във всеки един момент да я получите по широколентов интернет канал от сайта на издателя. Да, разбира се, че за това ще се наложи да платите. Но така е справедливо – по-често използваш – повече плащаш.

Вие си мислете, че това е някаква шега? Нищо подобно! Компанията Rosetta Books вече е разработила технология за самоунищожаваща се електронна книга. Книгата изчислява колко време е била отворена на екрана на компютъра и след изтичането на 10 часа четене се блокира. Представете си само какви разговори биха се водили на масата по време на вечеря: „Синко, нали не си забравил да затвориш електронните си книги?“ – „Олеле, забравил съм ги! Ей сега се връщам…“, „Скъпа, не можеш ли да четеш по-бързо? Иначе няма да успея след теб …“, „Татко, купи ми отново този учебник, че не успях да разбера всичко миналия път“.

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ГРАМОФОНА

Не ви ли се струва, че можете да си купувате по-често не само книги, но и дисковете с любимата ви музика? Помните ли добрите стари времена, когато да чуят новата грамофонна плоча се събираше цялото семейство, че даже се канеха и приятели. То е разбираемо – след десетина или малко повече прослушвания звука вече не беше същия.

Знаете ли с каква носталгия си спомнят за тези времена звукозаписните компании? Преди десет години те самите разгласиха по цял свят достойнствата на цифровия звук, като за едно от най-големите предимства се посочваше почти неограничената дълготрайност на носителите. А сега самите те не се радват на това. А знаете, че когато бизнеса не се радва на нещо, той винаги намира изход от създалото се положение.

Намери се изход и сега. Кой е казал, че лазерния диск не трябва да бъде нетраен? Компанията SpectraDisc Corporation е разработила DVD дискове, записът върху който след първото прослушване постепенно започва да деградира7. Така, че ще се наложи редовно да си купуваме дисковете с любимата музика. Нали няма да започнете да ги копирате, както правят пиратите.

Ето така се получава грамофона на XXI век.

ПОЛИГОН

Между другото – за DVD. Тази технология служи за полигон за изглаждане на новите ограничителни механизми на авторското право. Нека започнем с това, че самото име „DVD“ е регистрирана търговска марка. Да се произвежда продукция с тази марка може само в съответствие със спецификацията, разработена от международния консорциум DVD Forum. Всичко изглежда много добре – така няма да има проблеми със стандартизирането и съвместимостта.

Но не би. В спецификацията на DVD има условие, съгласно което целият свят е разделен на седем зони, като дисковете и DVD устройствата, произведени за различни зони трябва да бъдат несъвместими един с друг. Нещо повече, във всяка зона трябва да се продават само такива дискове и DVD устройства, които са предназначени за тази зона. Така, че ако подарите на своя американски приятел български DVD диск, те просто няма да успеят да го възпроизведат, поне не в рамките на закона. А за да имате възможност да слушате колекция дискове от различни страни на света, ще трябва да пътувате до седем различни страни и да си купите седем различни DVD устройства.

Разбира се, хората си купуват универсални DVD устройства, произведени извън лицензния контрол. Ето че се натрапва въпросът – в името на каква висока цел са въведени тези ограничения и едно голямо мнозинство от хора са поставени извън закона? Всичко е много просто – такава система позволява на производителите на дискове да водят в различните райони на света независима маркетингова политика, увеличавайки своите приходи.

Както е известно, един от ефективните методи за тоталитарен8 контрол е създаването на такива закони, че по-голямата част от гражданите да бъдат техни нарушители. Да се притискат въобще не е задължително – достатъчно е да се лишат от възможността да използват правата си.

А ОСТАНАЛИЯТ СВЯТ НЕКА ДА СТОИ ЗАД БОДЛИВА ТЕЛ

Ето още един пример на битката за авторското право на полигона на DVD. В идеалният случай, стандарта не трябва да позволява копирането на цифрова информация от DVD дисковете, тъй като вие сте платили не за копие на информацията, а само за възможността за нейното възпроизвеждане. Ако трябва да я копирате – моля, заповядайте, но през аналоговия канал със загуба на качество. Тази политика предизвика мълчаливо недоволство, но противопоставянето на нея беше трудно – технологията DVD е защитена с търговска марка и патенти, а съдържанието на дискове – с авторско право…

И ето, че изведнъж става ясно, че в спецификацията има дупка и в резултат на нея се появява малка програма (DeCSS), позволяваща през тази дупка да се изтегли от DVD диска изходната цифрова информация. Тази програма предизвика огромен скандал. Поиска се забрана за разпространението на програмата. И го забраниха! Каква, по дяволите, свобода на словото, когато става дума за милиарди долари! Особена комичност на ситуацията придаваше факта, че програмата е съвсем малка по размер. Като призив за защита на свободата за информация започнаха да изобразяват върху тениски нейният изходен код.

Съвсем наскоро американски съд беше принуден все пак да се съгласи с довода, че кодът на програмата е само набор от символи и Първата поправка към американската конституция гарантира свободата на неговото разпространение. Но само тази победа е недостатъчна. Новите стандарти ще се разработват по-добре, а в законите могат да се въведат допълнителни забрани. Разбира се, това няма да бъде евтино, но подобни инвестиции се възвръщат доста добре. Освен това, те могат да бъдат включени в себестойността на продукцията, като по този начин потребителите сами ще купят бодливата тел. Между другото, един месец по-късно, решението на този излишно либерален съд беше отменено от апелативната инстанция. Разпространението на програмата DeCSS отново е забранено.

КАК ЮРИСТИТЕ СПАСИХА INTERNET

Но защо само за DVD говорим и то така тъжно. Примери за това, че класическото авторско право е несъвместимо със свободата на словото и със съвременните технологии има много. Ето още един пример, но този път по-весел.

Знаете ли върху какъв проблем си блъскаха главите през последните няколко години експертите на WIPO? Над проблема за възпроизвеждане на транзитните пакети. Всички знаят, че информацията в Internet се предава на пакети от сървър към сървър. Приемайки пакета, сървърът го записва в паметта си и след това го предава на следващия сървър. В резултат на няколко такива стъпки (на жаргон те се наричат хопове) пакета бива доставен до получателя му. Всичко изглежда много просто, нали? Но сега си представете (какъв ужас!), че предаваната информация е защитена с авторско право. По време на нейното предаване, тя многократно се възпроизвежда в паметта на транзитните сървъри, като при това технологията, върху която е изграден Internet не позволява предсказването на възлите, през които ще мине маршрута на пакетите. А кой е дал разрешение за това?

Получи се така, че извън закона се оказа целият Internet. От гледната точка на европейските юристи, този факт е сериозен проблем. Но експертите са за това – да решават проблеми. При щателното изследване на Бернската конвенция, основа на основите в защитата на авторското право, се изясни, че тя позволява да се направи изключение от защитата на правата на авторите в случай, когато възпроизвеждането:

На тези основания, експертите на WIPO одобриха Европейската директива, позволяваща „създаването без съгласието на авторите на временни нетрайни копия на произведенията им, съвършено необходими за тяхното циркулиране в Internet, ако тези копия не носят в себе си самостоятелно икономическо значение“. След като направиха това, юристите заявиха, че са вкарали Internet в рамките на закона и доволно потриха ръце. Нали ако не беше техният подвиг, щеше да се наложи да спрем Internet като технология, несъвместима с авторското право.

КРАЙ НА КУЛТУРАТА И ЦИВИЛИЗАЦИЯТА

Тези юристи-експерти се оказаха изключително наивни. Позволиха предаването на пакети и се успокоиха. Нали ако поискаме, със силата на авторското право целия ваш Internet ще изпратим в каменната ера.

Да вземем като пример технологията на кеширането. На всички е известно, че не всяко обръщение към някой web сървър, нека бъде на Microsoft, води до реално пренасяне на информация от задокеанския сървър. Най-често, вие не сте първият, проявил интерес към тази информация и програмното осигуряване на интернет доставчика9 вместо да натоварва каналите за външна връзка, просто ви изпраща копие на поисканата страница на Microsoft, което съхранява на собствения си твърд диск. А сега кажете, по силата на какво право, тази страница се намира там?

Друг пример са търсещите машини. Те сканират страниците в Internet, обработват ги и ги съхраняват в своите бази данни. Като резултат, на основата на милиони авторски страници се създава огромно уникално производно произведение – база данни за търсене, достъпа до която започва да се продава. А според действащото законодателство, с авторите на произведения, използвани при построяването на тази база данни трябва да бъде сключен писмен договор, нищо друго.

По никакъв начин не може да съберем в прокрустовото ложе на Бернската конвенция подобно нагло издевателство с авторските права. Копията на произведенията в кеша на прокси сървъра не може да наречем временни или нетрайни, тъй като популярните страници могат да живеят там практически постоянно. Не може да се твърди, че тези копия са абсолютно необходими. Кеширането се използва единствено за повишаване на производителността – без него нещата пак ще работят, но малко по-бавно. Същото се отнася и за търсещите системи – без тях пак може да намерим търсената страница, макар и по по-сложен начин. И накрая – за икономическият ефект. За сметка на кеширането, доставчиците на Internet икономисват десетки проценти външен трафик, а търсещите системи живеят от продажбата на реклами върху своите сайтове. Излиза, че най-важните технологии на Internet са в крещящо противоречие с авторското право.

Представете си, че изискванията на закона за авторското право започнат да се изпълняват с необратимостта на физически закон. В следващият миг ще настъпи пълен крах на икономиката, културата и цивилизацията. Даже и някъде по света да се намерят удивителни острови на идеална законност, те ще бъдат абсолютно изолирани един от друг. Те ще понесат тежки загуби и вътре в тях, тъй като никой не може да гарантира, че легално придобитите програми, книги и машини са създадени без нито едно нарушение на авторското право.

КРИЗА НА МАЩАБИТЕ

Тази страшна картина в стила на старите научно-популярни книги10 нагледно показва принципната несъвместимост между авторското право и новите технологии.

Авторът става безсилен сам да се разпорежда със своите изключителни права. Мащабите на тези права, разпространяващи се върху цялата планета, върху милиарди хора и в продължение на десетки години, просто не са съизмерими нито с личността, нито с произведенията на повечето автори. Тези гении, чиято личност не се губи на този фон, няма да пропаднат и без жалките държавни подаяния под формата на изключителни авторски права. Останалите са принудени колкото може по-бързо да продават своите изключителни права на големите издателски компании, чиито армии от юристи все още са способни да извлекат от тези права някаква печалба.

Тези компании имат нужда от стабилен приток на нови материали. Обединявайки се, те започват да диктуват монополни цени и условия, както на пазара на авторски произведения, така и на пазара на продажба на продукция с авторски права. Създава се един конвейер, който създава индустриални количества „авторски“ продукт на желана цена. Авторството става сфера на висококвалифицирани услуги, стоящи в една редица с работата на лекарите, юристите, консултантите. Повечето подобни автори работят на твърди тарифни ставки, понякога и на фиксирана заплата, а техните авторски права веднага преминават към издателските компании.

Ясно е, че при такава система не може да се говори за никаква свобода на творчество. Именно тази система, продукт на идеологията на авторското право, лежи в основата на съвременната масова култура. Това е огромен бизнес, създал се около системата на държавния протекционизъм и да се защитава тази система, апелирайки към правата на авторите и на издателите, е възможно не повече, отколкото да се защитава феодалната система, като се апелира към правата на родовата аристокрация.

И все пак, юристите продължават трескаво да търсят начини за спасяване на авторското право. Един от начините е използването на автоматизирани системи за управление на информацията за авторските права. Но това води до тоталитарен контрол над всяка извършвана информационна операция. Иначе не е възможно да се убедим в спазването на авторските права. Надали обществото ще се съгласи да жертва до такава степен своите права в името на издателите и авторите.

Друг начин е засилването на организациите за колективно управление на авторските права. По този начин е възможно, макар и минимално, намаляване на обема на транзакционните удръжки за обслужване на масива от авторски права, но той води до създаване на гигантски супермонопол, на който ще бъде позволено да говори от името на всички автори, даже и тези, които не са му давали това право11.

Трети начин е въвеждането на драконовски закони с непосилни наказания за нарушаване на авторско право с цел сплашване на всички потенциални нарушители. Абсурдността на този начин е толкова очевидна, че може да не се коментира …

НАТУРАЛНА ИКОНОМИКА И ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Концепцията за авторското право възниква по време, когато доминира натуралната икономика. И духът на авторското право е духът на тази икономика. Авторът се възприема като диво дърво, на което зреят плодовете на културата. И всеки плод е вещ, която може да се купи и използва.

Днешният свят вече не се побира в тази примитивна схема. Авторите творят в непрекъснато и понякога неосъзнато взаимодействие един с друг. Създаваните произведения често нямат отчетливи граници, те не представляват обекти. Опитите да се поставят новите отношения в предишната схема вече се задъхват в необозримостта на юридическите формалности.

Съвсем скоро бъдещето ще постави абсолютно неразрешими въпроси. Кога ще изтече срока за защита на авторските права на операционната система Windows 98? Кой ще следи за спазването на вечните неимуществени авторски права, колко ще струва това и кой ще плаща за това? На кого принадлежат авторските права, създадени като страничен резултат от дейността на неформална група от хора? Може ли да се обучи изкуствен интелект, нека предположим, че това е невронна мрежа, с материали с авторски права? Притежава ли авторски права човек, творящ чрез поставяне на задачи пред така обучен изкуствен интелект? А ако в така създаденото произведение някой познае следи от своето творчество, подсказани от компютърния съавтор, това плагиатство ли е или не?

Продуктивно работещите автори просто нямат време да се занимават с подобна юридическа казуистика и печелене на пари от даденото им подаяние от държавата под формата на изключителни права. Вместо това, те създават нови идеи, пишат нови текстове, встъпват в зашеметяващи, а понякога и рисковани алианси един с друг. Намирайки се в симбиоза с обкръжаващата ги културна среда, те хем я използват, хем я възпроизвеждат. Контакта с такива истински, а не конвейерни автори винаги поражда чувство на автентичност. А това е непосредственото взаимодействие с културата. И в това е отговорът на проклетия главен въпрос на авторското право – как авторът да печели за парчето хляб? Винаги ще има търсене на настоящи, автентични носители на култура от страна на доставчиците на достъп до културната среда. И сега, в епохата на Internet, на тях повече не им са нужни посредници.

Информационното общество излиза от фазата на линейно развитие, когато е възможно ясно да се разграничи едно произведение от друго. В морето от информация не трябва да отделяме едната капка от другата. В бъдещето не може да влезем с такъв товар, какъвто е авторското право.

Разбира се, това не означава, че трябва незабавно да отменим отживялото себе си авторско право. Това би се превърнало в социална катастрофа за множество хора. Но вече е дошло времето да осъзнаем посоката на развитие и да започнем да я следваме.

Без съмнение, отмяната или отслабването на защитата на авторското право ще промени характера на нашата култура. Но трябва ли да се страхуваме от това?

Избирайки сега дали ще застанем зад или срещу авторското право, ние избираме движение към бъдещето или към миналото, движение към изкуствения интелект или към натуралната икономика.

Александър Сергеев, algen@mailri.com

PS. От 1 януари 2002 г. се разрешава възпроизвеждането на статията „Авторско право: аналогии, алюзии, антиномии“ в други средства за масова информация и в Internet при спазване на следните условия:

  1. Запазване на пълнотата на текста (включително и допълнението);
  2. Поставяне на препратката „Публикувано в списание „Мир Internet“ (www.iworld.ru);
  3. Уведомяване на автора с електронна поща за мястото на публикацията.

ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ СТАТИЯТА “АВТОРСКО ПРАВО …”

Авторското право и робовладелческият строй

При обсъждането на авторското право, често се говори за морал и етика, че авторът има естествено право върху своето произведение. Тук незабелязано се подменят понятия. Юристите знаят, че изключителните права възникват в авторите по силата на приети закони. А ето, че моралистите се опитват да ни убедят, че законите за авторското право възникват от това, че автора първоначално има изключително право. (А право той има, разбира се, защото иначе няма да има с какво да се изхранва).

Подобна аргументация може да предизвика само усмивка. Моралът и етиката са относителни неща. В различните култури, по различно историческо време, те са различни. В първобитното общество, победеният враг е трябвало да бъде убит (а при възможност – и изяден). Но постепенно културата се развивала, морала и етиката са се променяли и убийството на пленниците е започнало да се смята за неетично и най-вече – за неизгодно. Къде по-етично и изгодно е да ги направим роби.

Така, че робовладелството изобщо не е било неморално в древна Гърция. Тогава то е било адекватна форма на социално устройство. И в Америка отначало то също не е било неморално. И в Русия, крепостното право, когато възниква, не е било в конфликт с морала и етиката. Така е било дотогава,

С авторските права е същата история. Някога (не толкова отдавна) него въобще го нямаше – труда на писаря се ценеше повече от труда на автора. Книгопечатането породи съвсем нови отношения и се появи нуждата от регламентиране на тиражирането на произведенията. Концепцията се формулираше в продължение на няколко века и се оформи през по-миналия век в Бернската конвенция за авторските права.

Но ето, че изтече още един век, появиха се нови технологични инструменти, а заедно с тях много силно се промени и културата – появиха се всякакви постмодернизми с деконструктивизми. Цялото това ново стопанство – и техниката, и културата, категорично не се побират в старите рамки.

Но авторите питат: как ще изкарваме прехраната си, ако се откажем от (части) нашите естествени авторски права12? На тях им пригласят издателите-надзиратели: кой ще осигури качеството на информацията, ако не сме ние13?

Но ние няма да отидем толкова далеч напред. Времето на информационната етична революция все още не е дошло. Новата етика (и съответстващата ѝ бизнес схема) все още се формират. На много въпроси просто още няма отговор. А и тези отговори, които ги има, понякога ми се струват по-малко удачни, отколкото отговорите, които дава традиционното авторско право. Но това е напълно естествено. Новото никога не се появява наготово. Нека вземем например хелиоцентричната система на Коперник – отначало тя предсказваше много по-лошо движението на планетите, отколкото геоцентричната система на Птолемей. И чак след повече от сто години, с труда на Тихо Брахе и Йохан Кеплер тя става по-точна. Така трябва да стане и с алтернативните на авторското право идеи.

Авторското право и морското пиратство

Отдавна един въпрос не ме оставяше на мира: защо злостните нарушители на авторското право се наричат именно пирати? Защо не разбойници, не мошеници, не грабители? И ето, че съвсем наскоро успях да разбера това загадъчно обстоятелство и бързам да споделя своето откритие.

Разцвета на морското пиратство е по време на великите географски открития. Разбира се, пиратство е имало и преди, и след тях, но никога повече то не е играло толкова голяма роля в историята на цивилизацията, никога не е било толкова романизирано, никога не е имало такъв морален тил. Даже кралете са търсели сътрудничество с пиратите, издавайки им лицензи за грабителство срещу обещание да не закачат техните кораби и да делят плячката.

Как се е стигнало до подобна ситуация? Осъзнавайки цялото значение на задморските територии, европейските монарси се хвърлят да разширяват своите владения. Но желаещите да тръгнат на далечно, изпълнено с опасности пътешествие не са били много. Тогава капитаните на изследователските експедиции получили правото да бъдат наместници на своите монарси в новооткритите земи. Възможността да станат фактически глава на държава, макар и колония е била достойно възнаграждение за риска, и най-отчаяните хора излизали в открито море.

Новооткритата земя се е присъждала на капитана – автор на откритието, заради самия факт на откриването и по закон действително се е признавала за негова собственост. Това не ви ли прилича на авторското право? Но почакайте, това е само началото. Както и в случая с авторските права, тежестта на защитата на изключителните му права се е възлагала на капитана-автор. Не се е налагало да се разчита особено на кралския военен флот. А опасностите не са били малко. Една – от страна на местното население, друга – от страна на конкурентните държави, трета – от страна на пиратите. Между другото, различаването на вторите от третите понякога не е било лесно.

Тези, които са имали късмет, са създавали богати колонии със силен флот, а неудачниците, свикнали на свободен живот, попълвали армията на пиратите и при определени случаи са можели да разчитат на покровителство от страна на един или друг монарх. По този начин пиратството става особен начин на реакция към спонтанното обогатяване чрез присвояване на ничия земя от страна на малцина избраници.

Държавите използвали механизма на присвояване на земи заради разширяването на своите владения. Но в очите на обществото това се оправдавало със стремежа към познание, мъжеството на първооткривателите и нуждата от достойното им възнаграждение.

Сега също се усвояват нови територии, но този път в сферата на информационното пространство. Авторът, създаващ ново произведение, открива нова земя в това огромно пространство и по закон го присвоява за себе си. Все още ни се струва, че това пространство е безгранично, но това е илюзия. На отсечка от един сантиметър има безкрайно множество от точки, но ако поставите сто точки с молив, те ще се слеят в една плътна линия…

Великите географски открития, съвместно с практиката за присвояване на откритите земи доведоха до геноцид на местното население, разцвет на морското пиратство и колониално разпределение на света, от последствията на които и досега не сме успели напълно да се избавим.

Авторското право е практика на завладяване на ничия земя в информационното пространство. И последствията от него ще бъдат аналогични. Нали на хората не е присъщо да се учат от историческия опит.

Авторското право и ловът на вещици

Помолихме Анатолий Левенчук от „Московский Либертариум“ да напише няколко страници за авторското право. Ето какво ни отговори той:

Аз отдавна не съм запален от идеята за края на авторското право – просто пасивно констатирам неизбежността на тази смърт, при това смърт в конвулсии и със скандали, разбити съдби и разпилени състояния, под акомпанимента на юристите, вкарващи все повече хора в затвора. Това много прилича на залеза на лова на вещици – вещици се изгарят в цялата страна и само някои хора са непредпазливи и говорят, че всичко това са глупости и не е правилно да се прави. Така и сега – раздават глоби и затвор за нищо, и само някои хора казват, че всичко това са глупости и не е правилно да се прави. Така, че и да сложим чертата на тази двойка, на нечие сърце ще лежи пепелта на изгорените от този огън. А в мен има само тъга и никаква активност“

Как да се изхранват авторите?

Идеологията на авторското право вече е дълбоко вкоренена в съзнанието на хората. Идеята за отказ от имуществени авторски права или тяхното рязко съкращаване предизвиква протест – как тогава ще се изхранват авторите?

В такъв случай възниква ответния въпрос: а ако я нямаше защитата на авторското право, дали всички автори щяха да спрат да творят? Да, занаятчиите, които правят всепоглъщащата масова култура (директен продукт, между другото, на авторското право) е възможно да останат без работа. Много ли ще загубим от това? А Шекспир, Мелвил, Платонов, Бродски14 дали щяха да спрат да пишат без авторско право? Или без него нямаше да могат да се изхранват?

А ето още един довод за тези, които се съмняват – погледнете дали са много учените, които се възползват от имуществените авторски права върху своите статии – основния продукт на тяхната дейност? Оказва се, че повечето от тях сами плащат за своите публикации, тъй като в много западни научни списания стандартната тарифа за една страница е около 40-50$.

Защо те не прекратяват своята творческа дейност? Какво ядат? Съществуват научни организации и проекти, както държавни, така и частни; има икономически договори и изследвания; има университети, в които може да се преподава, изразходвайки малко време и получавайки прилично възнаграждение. Всичко това дава напълно реална свобода за творчество.

Какво да прочетем

Не трябва да се мисли, че критичното отношение към авторското право е защита на пиратството или борба с частната собственост в името на светлото комунистическо бъдеще. То не е защита и на самобитните интереси на Русия (която, между другото, няма особена полза от признаването на международната система за защита на авторското право). Напротив, в критиката на авторското право ние изоставаме далеч от западните колеги. Сериозни критични статии на руски колеги по тази тема има изключително малко15. Затова от чужди източници може да съставим цяла библиография. Ето само няколко сериозни материала, които могат да бъдат намерени в Internet:

Запознанството с тези публикации ще позволи да се отнасяме по-разумно към риториката на защитниците на идеологията на авторското право и ще ни помогне да отделяме стойностните аргументи от изтънчената демагогия.

© 2005 преводът е измислен от Николай Ангелов

още за четене:


1 антиномия — противоречие между две взаимно изключващи се положения или два принципа, които еднакво убедително могат да се доказват по логичен път (Кратък философски речник) – Н.А.
2 Александър Сергеев е редактор в руското списание „Мир Internet“ – Н.А.
3 любознателните читатели могат да намерят биография на кралица Мери I, наричана още „кървавата Мери“ на посочения адрес –> http://englishhistory.net/tudor/monarchs/mary1.html#Biography – Н.А.
4 Тази програма изпълни невалидна операция и ще бъде затворена – Н.А.
5 http://www.platopress.co.uk/copyright/intro/intro04b.htm – А.С.
6 На този адрес има превод на руски – http://www.porsche.ru/dmitry/right_to_read.html.
7 http://www.spectradisc.com/pr/pr_1_25_00.htm– А.С.
8 Трябва да се прави разлика между тоталитарен и тотален контрол – Н.А.
9 прокси сървър – Н.А.
10 Какво ще се случи, ако изведнъж изчезне триенето – А.С.
11 Не вярвате? Прочетете внимателно член 45 на действащия закон „За авторските и сродни права“. Ако не се ужасите, ще се радвам за вас – А.С.
12 Кой ще обработва нашите плантации, ако освободим робите си? – А.С.
13 Тези роби са абсолютно диви! Пусни ги на свобода и край на културата с цивилизацията – А.С.
14 Както и още много други класици – Н.А.
15 Интересно, дали някой може да каже дали въобще съществуват критични статии за авторското право в българското медийно пространство? Аз лично нямам спомен за такива, даже обратното – само статии за защита на авторското право – Н.А.
16 Питер Яши — юрист, професор по юриспруденция в Washington Law College.
17 Това е превод на руски на статията – Н.А.

Posted by NeeAnn as За свободата at 11:16 PM EET

4 Comments »

Clouds over the city …


clouds over the city

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 7:05 PM EET

3 Comments »

Приказка за пътя … (1)

Той вървеше сам. Бавно и тъжно. Навън бе хладно. Може би дори тъмно. Времето беше без значение.

Той отново бе чул „Върви си!” и отново бе тръгнал сам. Опитваше се да проумее причината. Подобно терзание бе достатъчно силно, за да превърне деня в нощ, топлината в хлад, светлината в мрак. Затова времето беше без значение. Той не го забелязваше. Не искаше да го забелязва. Нямаше нужда да го забелязва.

Не можеше да остане повече там. Не искаше да остане сам. Той имаше нужда от Нея. Но тази тя не беше Тя и той продължи да върви и да я търси. Знаеше, че рано или късно ще я открие. Беше сам. Не срещна други като него. Това му носеше надежда и го караше да се усмихва. Вероятно и той ще я открие, както всеки от останалите като него я е открил, щом сега го няма там…

Видя я в края на улицата. Седеше сама – унила и замислена – но това не го разколеба да я приближи.

Здравей – каза й той.

Върви си! – отвърна тя – Не виждаш ли, че съм сама, обзета от тъга и се опитвам да забравя?

Но аз съм добър… – едва промълви той.

Да, знам, затова искам да те забравя – рече тя и се обърна на другата страна.

„Да си добър не е достатъчно” помисли си той отдалечавайки се и я остави да се справи сама със своята тъга.


Малко след това срещна следващата, за която дръзна да си мисли, че е Тя. Но и тя не беше. Нито следващата. Нито по-следващата…

За една не бе достатъчно красив, за друга – достатъчно нежен, нито достатъчно близък за трета…

Но това не го обезкуражи. Той продължаваше да търси и вярваше, че ще я намери.


Времето нямаше значение. Наистина. Но днес то сякаш се опитваше да му каже нещо. Слънцето грееше ослепително силно. Толкова силно, че всичко наоколо губеше форма и цвят, а се сдобиваше с размити очертания и цветен ореол. Сякаш дъгата се бе изляла върху земята.

Какво му става на слънцето днес? Той не вярваше в знаците. Той вярваше само в това, което бе научил сам – че не трябва да спира да търси, докато не я намери! Но… Откъде идваше тази опияняваща ведрина? От Нея?! …

Видя я насред светлината и разбра, че не слънцето го е заслепило така. Тя стоеше там – прекрасна и усмихната и за миг дори му се стори, че тя го кани да се приближи. Дали това бе Тя? О, как му се искаше да е Тя! Страхуваше се да я доближи. Не искаше отново да чуе думите „Върви си!”. Можеше да си го спести като си тръгне веднага. Но… Но, ако това бе Тя и той си тръгне? Търсенето му щеше да продължи вечно.

Вечно! Това е твърде дълго. Дори за него. Дори Той – така добър, мил, нежен и красив – не бе вечен и скоро щеше да изгуби очарованието си. И щеше да остане завинаги сам. Време беше! И той се приближи.

Плахо промълви:

Здравей! Може би не чакаш мен, но аз съм добър, нежен и състрадателен и няма да те нараня. Ще заема толкова място, колкото имаш сили и желание да ми отделиш. Ще се явявам пред теб само когато ме повикаш. Само когато си тъжна. Или само когато си весела. Или само когато искаш да си спомниш. Няма да ти се натрапвам. Но знам, че теб търсих досега!

Да, мен! Знам кой си! Чаках те! Ела!

И той я намери!

Така Споменът за една красива и нежна, но неизживяна любов, намери Нея, Душата, която не искаше да го забрави!

Posted by LeeAnn as Приказка за пътя at 9:16 AM EET

5 Comments »

March 27th, 2007

Градината

Le jardin
Un poème de Jacques Prévert 

Des milliers et des milliers d’années 
Ne sauraient suffire 
Pour dire 
La petite seconde d’éternité 
Où tu m’as embrassé 
Où je t’ai embrassèe 
Un matin dans la lumière de l’hiver 
Au parc Montsouris à Paris 
A Paris 
Sur la terre 
La terre qui est un astre. 

Градината 
Превод
LeeAnn

Хиляди и хиляди години от света
няма да стигнат,
 
за да опиша вечността,
 
скрита в малката секунда от утринта,
в която ти ме целуна
в която аз те целунах
на зимна светлина.
В парка Монсури в Париж,
в Париж
 
на мократа земя.
 
Земя, която за Вселената е Звезда.
 

Posted by LeeAnn as Jacques Prévert / Жак Превер at 8:32 PM EET

3 Comments »

March 25th, 2007

Мечтаеш да летиш?

Да летя с парапланер беше детската ми мечта. Едни от първите ми спомени на съзнателен човек са свързани с гледката на крила в небето над Троянския Балкан. Любувах им се с тъга и възхищение. Възхищението е ясно… Тъгата идваше от чувството, че това е за мъже и не бих се справила сама. Тогава едва ли е било възможно летенето по двойки – с двуместен парапланер – тандем, но сега вече е! Така че, ако летенето е несбъднатата ти мечта – готви се! Идва времето за сбъдване на мечтите!

Предполагам, че много хора на някакъв етап от живота си откриват у себе си желанието да летят. За едни то е мечта, за други е забавление да опитат нещо “екстремно”, за трети е просто желание да опитат от всичко, което животът предлага. Каквато и да е дефиницията на желанието ти да летиш, тандемният полет е най-правилното, да не кажа единственото решение. Има разбира се, изключения. Има хора, които са съвсем наясно със себе си и направо се записват на курс по парапланеризъм. Но дори и на тях бих препоръчала тандемен полет преди това.

Когато разбрах, че е възможно да летя в тандем, в главата ми нахлуха купища въпроси, общо около 150 ;). Но дори и техните отговори не бяха достатъчни, за да си съставя истинско усещане за летенето. Защото летенето е нещо, което се чувства, а не нещо, което се описва /нищо, че аз не спирам да се опитвам ;)/. И въпреки това, има въпроси, чиито отговори са нужни, преди да се решиш окончателно да се отдадеш на небето.

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Парапланери(зъм) at 6:59 PM EET

40 Comments »

March 23rd, 2007

За теб, любов моя

À toi mon amour
Un poème de Jacques Prévert 

Je suis allé au marché aux oiseaux
Et j’ai acheté des oiseaux
Pour toi
mon amour.

Je suis allé au marché aux fleurs
Et j’ai acheté des fleurs
Pour toi
mon amour.

Je suis allé au marché à la ferraille
Et j’ai acheté des chaînes
De lourdes chaînes
Pour toi
mon amour.

Et puis je suis allé au marché aux esclaves
Et je t’ai cherchée
Mais je ne t’ai pas trouvée
mon amour.
 

За теб, любов моя
Превод : LeeAnn
 

От пазара за птици
Купих птици
За теб,
Любов моя.

От пазара за цветя
Купих цветя
За теб,
Любов моя.

От пазара за окови
Купих вериги
тежки вериги
За теб,
Любов моя.

Накрая на пазара за роби
Те потърсих
Но не те намерих,
Любов моя.
   

Posted by LeeAnn as Jacques Prévert / Жак Превер at 4:04 PM EET

3 Comments »

March 22nd, 2007

Пролет

Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет. 

Пролет моя, моя бяла пролет –
знам, ще дойдеш, с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани. 

Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора…
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя. 

Пролет моя, моя бяла пролет…
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
нека видя само твойто слънце
и – умра на твойте барикади! 
 
 

Никола Вапцаров  

 

Posted by LeeAnn as Любими стихове at 3:32 PM EET

3 Comments »

March 21st, 2007

К***

Я помню чудное мгновенье:
Передо мной явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.

В томленьях грусти безнадежной,
В тревогах шумной суеты,
Звучал мне долго голос нежный
И снились милые черты.

Шли годы. Бурь порыв мятежный
Рассеял прежние мечты,
И я забыл твой голос нежный,
Твои небесные черты.

В глуши, во мраке заточенья
Тянулись тихо дни мои
Без божества, без вдохновенья,
Без слез, без жизни, без любви.

Душе настало пробужденье:
И вот опять явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.

И сердце бьется в упоенье,
И для него воскресли вновь
И божество, и вдохновенье,
И жизнь, и слезы, и любовь.

А. С. Пушкин, 1825 г.

Posted by LeeAnn as Любими стихове at 9:56 AM EET

8 Comments »

March 20th, 2007

Узник …

Сижу за решеткой в темнице сырой.
Вскормленный в неволе орел молодой.
Мой грустный товарищ, махая крылом,
Кровавую пищу клюет под окном,

Клюет, и бросает, и смотрит в окно,
Как будто со мною задумал одно.
Зовет меня взглядом и криком своим
И вымолвить хочет: “Давай, улетим!

Мы вольные птицы; пора, брат, пора!
Туда, где за тучей белеет гора,
Туда, где синеют морские края,
Туда, где гуляем лишь ветер… да я!…”

1822, А. С. Пушкин

Posted by NeeAnn as Любими стихове at 9:08 AM EET

1 Comment »

March 19th, 2007

Я вас любил…


Я вас любил: любовь еще, быть может,
В душе моей угасла не совсем;
Но пусть она вас больше не тревожит;
Я не хочу печалить вас ничем.
Я вас любил безмолвно, безнадежно,
То робостью, то ревностью томим;
Я вас любил так искренно, так нежно,
Как дай вам бог любимой быть другим.

                                      А. С. Пушкин  


П.П. Стихотворението намерих на страниците на Руска Виртуална Библиотека и го публикувам с любезното разрешение на Игорь Пильщиков

Posted by LeeAnn as Любими стихове at 1:20 PM EET

12 Comments »

March 17th, 2007

urban skyscape


urbanskyscape.jpeg

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 8:54 PM EET

4 Comments »

Кой ще спре дъжда?

Who’s gonna stop the rain?
                           /Anastacia/ 

There is no rose without a thorn
No rain without a storm
There is no laughter without tears
No wisdom without years
In a world gone crazy
Torn between the roads
That we must choose
Win or lose

If every soul should lose it’s way
If every face should lose it’s name


Tell me who’s gonna stop the rain?


Each day another boy and girl
Sets foot into this world
One reaches out to touch the sky
One never learns to fly
Where is it written in the stone
That any child should walk alone
Out on their own?
If no one tries to end this game
I find a way to ease the pain


Tell me who’s gonna stop the rain?


How many rivers must we cross before we learn
That the flood is rising high
And the bridges all have burned
Each time another dream is washed into the sea
It’s another piece of you
It’s another piece of Me
Sure as the blood runs through your veins
Sure as the falling rain
We’ll taste the tears of each defeat
The bitter and the sweet
As the days grow colder
Wonder if we’ll ever see the sun
When winter comes
If no one stands to take the weight
If no one answers to the blame


Tell me who’s gonna stop the rain?

Who’s gonna stop the rain?

If every soul should lose it’s way
If every face should lose it’s name
If no one tries to end this game
Or find a way to ease the pain
Who’s gonna stop the rain?
If no one stands to take the weight
If no one answers to the blame
Who’s gonna stop
The rain?
Who’s gonna stop the rain? 

Кой ще спре дъжда? 
/Превод:
Pinhead, Бегла редакция: LeеAnn/ 

Няма роза без бодли
Няма дъжд без бури
Няма смях без сълзи
Няма мъдрост без години
В този полудяващ свят
Разкъсани между пътищата,
Които трябва да изберем
Победа или загуба
Ако всяка душа трябва да загуби пътя си
Ако всяко лице трябва да загуби името си 

Кажи ми кой ще спре дъжда? 

Всеки ден едно дете
момиче или момче
Идва само на този свят
Едно се протяга да докосне небето
Друго никога не се научава да лети
Къде на камък пише,
Че всяко дете
трябва да върви самичко
И да разчита на себе си едничко
Ако никой не опита да сложи край на таз игра
Аз ще потърся начин болката да облекча

Кажи ми кой ще спре дъжда? 

Колко реки трябва да пресечем,
Преди да разберем
Че потопът се надига
А всички мостове са изгорени
Всеки път, когато още една мечта
Морето отмие без следа
Това е още една частица от теб
Това е още една частица от мен
Толкова сигурно, колкото кръвта,
която тече във вените ни
Толкова сигурно, колкото дъжда,
който от небето вали
Ще вкусим сълзите на всяко поражение
Горчиви и сладки
И докато дните стават все по-студени
Ще се чудим дали ще видим слънцето
отново, когато дойде зимата.
Ако никой не поеме теглото
Ако никой не отговори на обвинението 

Кажи ми кой ще спре дъжда?
Кой ще спре дъжда? 

Ако всяка душа трябва да загуби пътя си
Ако всяко лице трябва да загуби името си
Ако никой не се опита да сложи край на тeз игри
Или да намери начин болката да облекчи
Кой ще спре дъжда
Ако никой не поеме тежестта
Ако никой не отговори на обвинението
Кой ще спре дъжда?
Кой ще спре дъжда? 

Posted by LeeAnn as Любими стихове at 6:12 PM EET

4 Comments »

March 16th, 2007

БЪЛГАРИЯ – „ЗА” и „ПРОТИВ”

Ако до преди 20-30 години да имаш баба в Америка беше почти престъпление, сега да имаш роднина “навън” е нещо съвсем нормално. 
Някои от тях са „навън”, за да учат.
Други – поради някакво стечение на обстоятелствата.
Трети – за да работят.
Четвърти – по семейни причини.
Пети – … 
Причини разни. Интересно за мен е мнението на хората „вътре” за тези „навън”. И обратното също.Тези, които не са в България, какво мислят за възможността да се върнат обратно.
Биха ли го направили – Да/Не, защо?

Какво мислят тези „навън” за тези, които сме „вътре”? 

Какво мислим ние „вътре” за тези, които избраха да са „навън”? 

Как изглежда България в техните очи, гледана отстрани? Аз мисля, че мнението на българите „навън” и усещането им за страната ни, се различава от нашето тук. Те гледат на нещата отстрани и в повечето случай виждат само това, което им се иска да видят. Това на носталгия ли се дължи? Имат ли право тези „навън” да говорят за „патриотизъм”, „родина”, „носталгия”, след като изборът да не са тук е техен? Имат ли право тези „вътре” да ги упрекват за избора и чувствата им? Защо хората „вътре” изпитват съжаление към хората „навън” до момента, в който разберат, че “онези” са по-добре от тях, когато съжалението се превръща в завист/злоба или кой-знае-какво точно? 

България добро място за живеене ли е или е по-добре да не сме тук? Какво ще се промени, ако те се върнат? А ако ние заминем? 

Имам още хилядатина въпроса по темата, но мисля, че и тези са достатъчни, като начало. Пояснение: Интересно ми е мнението на българите за българите и България. Не мнението на чужденците и поведението им. 

Очаквам коментарите ви с огромно нетърпение.

Posted by LeeAnn as Реалността at 11:52 AM EET

12 Comments »

March 14th, 2007

Принцесешка пролет

В принцесешкия календар пролетта вече настъпи. Тя се познава не по дните и датите, а по поведението на принцесите и принцовете наоколо.
Забелязва се напоследък ле-е-еко размърдване и разбуждане измежду принцовете след зимния сън, което всъщност се дължи на събуждането на принцесите. Те, принцесите, започнаха да подават главички изпод големите си зимни дрехи, също като кокиченца, надничащи изпод снега.
За съжаление обаче, това пролетно събуждане потвърди скорошното мнение на един принц, че вече не се намират принцеси, а само “Пепеляшки с лоши обноски”. Оказа се, че наистина принцовете са повече от принцесите. Доста повече. Затова разтревожени принцеси и феи се събраха да умуват какво да правят.
И изумуваха…
Принцесите, с помощта на феите /разбира се, че как без тях?! Нали някой трябва тайничко да следи какво става!/ решиха да намерят начин за предварителна атестация на принцовете, които кандидатстват за получаването на принцеси, която да включва тестове, изпитания и контрол. По този повод те създадоха ново формирование в страната Фантасмагория, което се нарича „Принцесешки Отдел за Тестове, Начални Изпитания и Контрол”, накратко ПОТНИК.
В ПОТНИК членуват принцесите, обект на желанието на принцовете, като по този начин им се предоставя възможност да си изберат този, който им пасва най-добре 🙂

Но все пак, има задължителни тестове и изпитания, през които трябва да преминат всички принцове, и то непременно в тази последователност:

Тест № 1: Тест за смелост и кавалерство
Този тест включва среща с непозната.
Принцът трябва да я открие само по беглото описание на принцесата и … да  прояви смелост и кавалерство. Има значение дали принцът носи и подарява цвете или не, но от по-голямо значение е смелостта му. Обикновено, „непознатата” се оказва Ламя с опит. Срещата ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се провежда на СВЕТЛО, защото и принцовете носят душа, която при вида на Ламя издава крясък, който, ако принцът запази самообладание и не зяпне от ужас, остава в него като сподавен стон. Но, ако зяпне, крясъкът намира път навън като отчаян вик на ужас, който плаши другите принцове, та дори и Драконите от ЧАР. Ако принцът остане кавалер до края на срещата и изпрати Ламята до пещерата й, значи е годен да премине нататък. 🙂

Тест № 2: Тест за мъжка издръжливост, принцко достойнство и самообладание
Този тест включва „случайна” среща с адска мадама.
/Кратко пояснение: „адска” означава, че когато принцът я зърне, всички дяволи от ада нахлуват в главата му, а огън от ада изгаря … панталоните му 😉
„мадама” – идва от там, че каквото и да й кажеш, тя отговора с „мм, а, да, ама…/
Та, да се върнем на теста. Провежда се в леко притъмнена интимна обстановка. Ако принцът запази мъжко самообладание и не послуша дяволите в главата си, значи е годен да премине нататък. 🙂

Тест № 3: Тест за чувствителност и светоусещане
Включва най-обикновена фото-сесия в непринудена градска среда /до паметника на незнайния воин, примерно 😉 /, в резултат на която обаче, принцесата трябва да изглежда красива, очарователна и несравнима /или поне така да твърди принцът/, а в най-лошия случай е достатъчно принцесата поне да се познае на снимките 😉

Тест № 4: Тест за самоотверженост и лоялост
Включва най-обикновен съботно-неделен шопинг-тур, по избран от принцесата маршрут. Който оживее – минава нататък 😉

Тест № 5: Тест за търпеливост и внимание
Включва следобедно кафе и вечеря с приятелките на принцесата. 
🙂 /Не е задължително да участва в разговорите им, достатъчно е да се държи прилично и да не пречи/.

Тест № 6: Тест за интелигентност
Най-забавният от всички тестове. Провежда се устно.
Включва въпроси от областите:
„Особени думи и изрази 
в принцесешкия език”;
„Рождени дни и специални дати на любими хора”;
„Любими стихове – кой е техния автор”;
както и „Логическо-ситуационни игри” с въпроси, например: „Помниш ли с какво бях облечена, когато за първи път ме заведе в еди-кой-си ресторант”

След провеждането на тези шест задължителни теста, принцесата, с помощта на феите, взима решение относно съдбата на принца, което е окончателно и не подлежи на обжалване /от принца/, но не изключва бъдещи тестове и нови изпитания. 🙂

Честита принцесешка пролет!

Posted by LeeAnn as Принцесешки историйки at 12:56 PM EET

48 Comments »

March 11th, 2007

Обратна връзка (по мотиви от Пейо)

Някъде в края на миналата и началото на тази година, българската част от блогосферата се беше увлякла в споделянето на (поне) пет неща, които не искате да знаете за нея. В същата тази част от онази блогосфера, Пейо вече от няколко години по едно и също време прави анкета за да разбере какви хора го четат (btw за три години би трябвало вече да е разбрал, ама тази година анкетата може да е вече станала традиция). И понеже днес е събота (по-скоро вече е неделя), ден свободен от строги ангажименти, а и понеже любопитството е дълбоко вкоренено в някои от нас, ми се иска да обединя двете събития в едно и да помоля всички, които четат този блог да споделят пет неща относно това защо го правят — дали защото им е интересно, или пък защото няма какво друго по-интересно да правят или има някаква съвсем различна причина, както и да споделят малко какви са, с какво се занимават, от какво се вълнуват… Нека тези, които се осмелят да го направят да използват за целта адреса леенееанн@леенееанн.инфо, като е в сила обещание да не се злоупотребява със споделената лична информация.

Освен всичко друго, вашите отговори (може би) ще сложат край на една дискусия за това, кой е по-виновен за визията и съдържанието в този блог. Затова не бъдете срамежливи, а споделете какви чувства ви водят насам. И с какви чувства си тръгвате от тук.

Благодаря ви предварително и най-сърдечно.

П.П. от LeeAnn: Ако ви мързи да пишете мейл 😉 , можете да оставите коментар в блога 🙂 Благодаря 😀

Posted by NeeAnn as Реалността at 11:31 AM EET

16 Comments »

March 10th, 2007

Кое е първичното – Случайността или Късметът?

Обичам игрите на думи, сентенциите и поговорките, особено, ако съдържат поука и игра на думи 😉 . Нещо от рода на: “Добрите преценки идват от опита. Опитът идва от лошите преценки!”, ме забавлява искрено. И в същото време ме кара да се замисля.

Откъде идват добрите и лошите преценки? От късмета или от случайността? А откъде идва късметът? От случайността? Какво е случайността? Съществува ли изобщо нещо такова като “случайност”. То е нещо почти като “неизбежността”. Случайността неизбежна ли е?

Може би случайността е неизбежност, за която не сме били предварително уведомени и не сме се примирили с нея?!

Уж нещо е неизбежно, защото не можеш да му избягаш, но ако спреш, обърнеш се и го пресрещнеш “очи в очи”, то се превръща в най-обикновена реалност. А реалността е нещо, с което сме свикнали да се справяме – даваме й определения, вкарваме я в рамките, които устройват лично нас и я управляваме, така както ни е удобно.

А късметът? Красивите случайности са добър късмет, лошите – лош. Тогава “късмет” и “случайност” не е ли едно и също? Тогава може би и щастието е случайност? На английски има една дума, която значи хем “щастие”, хем “късмет”. Тогава как търсим щастието си? Как се борим за него? Търсим добрите случайности? И как така са случайни, след като ги търсим нарочно? Кой ни помага да ги намерим? Късметът ли?


Според мен, нищо случайно не се случва. “Всяка случайност е добре прикрита форма на необходимост” е казал някой умен /не знам кой/.

Ако човек тръгне мислено по стъпките си назад, установява, че нещо, което е мислил за случайност, всъщност се е случило, за да го подготви за следващата случайност, предната за следващата и т.н. назад, откакто се помним.

Най-най-простичкият пример за случайност е блогът, който четете в момента. NeeAnn случайно ме откри в one.bg, където попаднах случайно, поканена от човек, с който се запознах случайно, заради уменията, които бях придобила, започвайки доста преди това случайно да се занимавам с точно определено нещо, попадайки случайно в предишна фирма …

Излиза ли, че едно случайно телефонно обаждане по обява за работа, забелязана случайно преди 9 години е направило възможно създаването на този блог 8 години по-късно?!

Ех, че случайност 😉

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 8:27 PM EET

8 Comments »

Ден Първи

Premier jour
Jacques Prévert

Des draps blancs dans une armoire
Des draps rouges dans un lit
Un enfant dans sa mère
Sa mère dans les douleurs
Le père dans le couloir
Le couloir dans la maison
La maison dans la ville
La ville dans la nuit
La mort dans un cri
Et l’enfant dans la vie.

Ден първи
/Превод: LeeAnn/

Постели бели в гардероба
Постеля червена в едно легло
Едно дете в майчина утроба
Майка му в болки и тегло
Бащата в един коридор
Коридорът в една къща
Къщата в градски двор
Градът обвит в нощта
Смъртта, скрита в един вик
И детето, поело дъх в този миг.

Posted by LeeAnn as Jacques Prévert / Жак Превер at 2:15 PM EET

5 Comments »

March 9th, 2007

Звуците на саксофона

Градът е утихнал и вече спи. Само уличните лампи мъждукат тихичко, сякаш ги е страх да надникнат в тъмнината. 

Тишината боли… Един прозорец свети, а зад него един мъж не спи. Там някъде свири саксофон… 

Парещите му звуци раздират тишината, разказвайки историята, която той иска да забрави. История за една несподелена любов. История стара и винаги нова. История, повтаряща се от началото на света, но винаги различна.
Всичко в любовта се повтаря… Всички истории за любов си приличат… 
Саксофонът плаче заедно с него. 
Медните звуци редят думи и довършват незапочнатите изречения. 
Думите се сипят в нощта като бисери върху топъл сатен… 
Меко и нежно… 
Плъзгат се плавно и се претопяват в тишината. 
Изчезват без да оставят следа…  Всяка нощ… 
Всяка нощ, зад някой светещ прозорец, свири саксофон…
Всяка нощ, зад някой светещ прозорец, някой мъж не спи…
Всяка нощ, зад някой светещ прозорец, душата на някой мъж умира заедно с неговата несбъдната мечта. Всяка сутрин… 
Всяка сутрин, с първите слънчеви лъчи, душата на някой мъж се ражда отново, като феникс от пепелта, и поема по нов път, различна и променена. 
Красива и възвисена. 
Готова отново да търси, среща, обича… 
Преродена… 
Сякаш среднощният огън е изпепелил тъгата, празнотата и миналото, а от пламъците и жарта се е родил нов ден и с него – ново начало и нова любов. 

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 8:26 AM EET

1 Comment »

March 8th, 2007

Осми март или за еманципацията …

Може би преди около една година, долният текст или част от него, се появи като коментар или в one.bg или някъде тук. И понеже времето, през което не съм влизал там, за разлика от тук, също наближава почти кръгла година, ще си позволя да го пусна пак и отново, макар и с дребни промени, като се надявам да не ме ритате много (поне не по главата и не с кубинки) :-P…

Еманципацията, както много други хубави идеи, родени преди няколко века, с течение на времето се изражда до неузнаваемост.

Започната още през далечната 1504 година от една италианка (Кристина Де Пизан), лансирала първа искането за право на жените на образование и политическо влияние, преминала през херцог Де Кондорсе с неговото искане за предоставяне на граждански права на жените, последван от Теодор Готлиб фон Хипел, призоваащ за пълноправие на жените в политиката и образованието. Първият документ на феминизма е написан още през 1791 г. от Олимпия де Гуж – “Декларация за правата на жените и гражданките”, по ирония на съдбата екзекутирана през 1793 като “жена, загърбила достойнствата на своя пол” (а равни права с мъжете, френските жени получават чак през 1945 г.). След 1848 година, нещата започват да набират скорост — едно след друго се провежда първата конференция за защита правата на човека (в Сенека фолс край Ню Йорк), създала основата на движението за защита на женските права, като много от принципите, формулирани тогава, влизат и в приетата след 100 години Обща декларация за правата на човека, минава през 1857 година с провеждането на първия женски митинг (да, да, датата е 8 март), стига до 1869 година със създаването на първата в света обществена организация само на жени (National Woman Suffrage Association), за да стигнат (може би) своя връх през 1893 година, когато за първи път в света, в Нова Зеландия и Колорадо, жените получават избирателни права.

И само десетина години след това (през 1904), започва израждането на идеята. Създаденият тогава Международен съюз за равноправие на жените, борещ се за избирателни права и ползващ се от подкрепата на средната класа, интелигенцията и буржоазията бива определен от марксистите като форма на буржоазен феминизъм, за разлика от пролетарския феминизъм, който щял да реши всички проблеми на жените, за да се достигне до сексизма и всички злоупотреби, направени в негово име.

И след тази кратка разходка из историята на изкристализирането на правата на жените, трябва да спомена че най-голямата грешка (imho) на повечето привърженички на еманципацията и феминизма е, че искат да бъдат като мъжете — искат да доминират, а някои от тях и да дискриминират. А не са наясно, че целият чар на този свят, в който живеем се крие в различието между хората, в това всеки ден да откриваш някоя нова, непозната досега разлика — дали в някой друг човек, дали в човека, с когото живееш, или някъде съвсем другаде, не е от голямо значение. От значение е да го търсиш и когато го намериш, да успееш да го оцениш. А това все още го могат твърде малко хора на земята :(.

Posted by NeeAnn as Реалността at 10:21 AM EET

11 Comments »

March 7th, 2007

“Слабият” пол: Мултифункционално устройство от ново поколение

Напоследък на пазара за офис техника станаха много популярни устройства, които съчетават в себе си много функции – т. нар. Мултифунционали /на жаргон/ – принтер, скенер, копир и факс. Лошо при тях е, че като се развали една от функциите и устройството влезе в сервиз, оставаш и без другите три. 

Знам, че аналогията е зловеща, но в съвременната действителност, “слабият” пол представлява точно това – 4 в 1 – съпруга, майка, служител и ЖЕНА /последното е екстра/. И тук, като се разстрои едната функция, отпадат и останалите три 😉  

Това е колкото казано на шега, толкова и сериозно.

Предизвикателството да бъдеш работеща майка и съпруга не е за пренебрегване. Най-трудно, обаче, е определянето и спазването на приоритетите. 
Балансът семейство/работа е трудно постижим. Колкото и да се стараем, няма начин някой да не бъде пренебрегнат.
Въпросът е „Кого избираме да пренебрегваме и колко често?!” 

Нормално е, децата да бъдат поставени на първо място. Това означава, че когато се разболеят, когато имат празник в училище/детската градина, когато има родителска среща, жената трябва да зареже работата в офиса и у дома, и да бъде с децата си. За съжаление това не винаги е възможно, което пък рефлектира върху децата. Те не разбират нашата работа и изобщо не ги интересуват оправданията ни за пропуснатите от нас важни техни моменти.
От друга страна, работата изморява, и щем-не-щем си носим негативните емоции у дома, а децата ни са най-чувствителни и го усещат веднага – т.е. отново се отразява на тях.
Винаги когато си тръгна от работа, се опитвам да я забравя, доколкото е възможно. Пътувам с кола. Надувам музиката яко и си танцувам по светофарите. И не толкова, защото съм свръхкуподжийка, а просто, за да се отърва шоково от дневните емоции. Не винаги успявам. Често се случва да се прибирам нервна и изморена. И ако не успея бързо да се успокоя и отпусна, винаги намирам за какво да се скарам на децата и съпруга си. С мъка си го признавам, но е факт. Колкото по-изморена съм, толкова съм по-заядлива :).

Ако децата са приоритет номер едно, това означава, че работата не е. Това обаче не се харесва на повечето работодатели. Затова, ако смятате да сте работеща майка и искате да обръщате внимание на децата си, трябва да си намерите или много готина работа, която да не ви изморява /каква ли ще е тя? Всяка работа писва, а това е достатъчно, за да се появи и умората/, или мно-о-ого готин шеф, който да не роптае, че е на второ /да не кажа “на последно”/ място. А най-добрия вариант е готина работа с готин шеф 😉
За да съм съвсем искрена трябва да кажа, че още по-добър вариант е, ако майката  изобщо не ходи на работа, но това е друга тема 😉 
 

Един от най-трудните моменти /има-няма около 9 месеца/ в живота на жената е комбинацията „бременна на работа”. Всяка бременност е предизвикателство за тялото и ума на жената. Разбира се, най-добре е жената да си е у дома. Тялото изисква почивка, особено след 6-тия месец, която не може да получи в офиса. Колкото и да са толерантни и внимателни колегите, колкото и малко работа да вършите – за истинска почивка е нужно легло. Състоянието на майката, както физическо, така и психическо, по време на бременността, е от изключителна важност за състоянието на бебето. Всяка наша нервност и безпокойство се предават на децата ни още преди да са се родили. Ако зависеше от мен, бременните жени нямаше да ходят на работа. /споменах ли, че съм против еманципацията?!/   

Стигнах до функция “съпруга”. Няма какво да обсъждам и обяснявам – то си е ясно: след 8 часа работен ден в офиса, ви чакат поне още 6 часа работен ден у дома – пране, гладене, готвене, чистене, пазаруване… Е, има и олекотени варианти, но те са индивидуални – която, както се уреди, с две думи 😉   

И остана най-трудната част. Да останеш ЖЕНА след всичко това. И не само да останеш жена, но и да приличаш на жена /защото физически си си жена, все още/. Това обаче не зависи само от нас. Зависи и от мъжа до нас.  

Ако иска да има до себе си жена, а не хъркаща панда, когато падне нощта, трябва да бъде МЪЖ до нея през деня.     

Posted by LeeAnn as Нашите деца и ние! at 8:11 AM EET

15 Comments »

« Previous Entries  Next Page »