Skip to main content.
January 31st, 2007

roaming around


витаейки наоколо

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 11:21 PM EEST

17 Comments »

Дървото на любовта

“Най-дългият път започва точно пред краката ти.”

Всеки рицар, принц, та дори придворен разказвач на приказки от най-далечното кътче на най-затънтеното царство знае това.
Знае къде води този път. Знае какво го чака в края.
Но малцина са тези, които се осмеляват да тръгнат по него.

Пътят е дълъг. Пътят е къс.
Пътят е труден. Пътят е лесен.
Пътят е прав. Пътят е крив.
Пътят е светъл. Пътят е тъмен.
Пътят е равен. Пътят е стръмен.
Пътят е път. Пътят е брод.
Пътят е пътечка през гъста гора. Пътят е друм през поля.

Път, осеян с препятствия и предизвикателства, с доверие и лъжи, с предателства и приятелства.

Път, покрит с остри камъни, посипан с пепел от рози, постлан с килим от горски теменужки, облян с момини сълзи, напоен с кръвта на смели рицари…

Пътят е един. Единственият, който води до края.


(снимка: Добрина Лазарова. Всички права запазени!)

А на края на пътя, расте то – Дървото на Любовта – прелестно, омайно, очарователно, ухайно. То е там. Стои и чака смелите рицари/принцове/придворни разказвачи с нежни сърца, за да ги дари със свой прекрасен неувяхващ цвят, пъстър като дъга, свеж като утринна роса и ярък като огнена зора.

Ти, който се осмели да тръгнеш по този път и да го извървиш до самия му край, откъсни като дар за твоята принцеса един цвят от Дървото на Любовта. Но помни, свеж ще остане той, само ако Любовта, отвела те до края на пътя е истинска, искрена и всеотдайна.

Сложи го под доспехите си, в ляво, близо до сърцето. Тогава той ще изпрати блясък в очите ти, трепет в душата ти, усмивка в ума ти и думи на устните ти…

Пази цветчето – по него Тя ще те познае… Подари го на своята принцеса и я поведи със себе си!

И тогава пътят ще стане два пъти по-лесен, два пъти по-светъл и два пъти по-широк, защото по него вече ще вървите двама – с две тела в една душа и с погледи, устремени напред!

Posted by LeeAnn as Приказки за Рицари at 12:45 AM EEST

17 Comments »

January 30th, 2007

Стихове в крачка…

Понякога писмената комуникация не е чак толкова лошо нещо и ражда весели … стихчета.

Това е краят на един разговор, отпреди десетина дни ;), но тъй като пак за принцеси иде реч, си е актуален и сега 🙂

И не знам дали защото в края на работния ден, хората нещо изперкват или просто защото Пейо го бива в провокациите, но, според мен, стихчето стана … сладурско (?) … май …

Пейо:
……..

Дачи:
засрамено човече, т.е. “пейо ме смути и не знам какво да кажа”

Пейо:
колко по-хубаво е с “пейо” в изречението 🙂

……….

Пейо:
отде ги извади тия шамари,
дето тоя поет ми удари
на моята възхитена от деликатност душа
се образува болезнена синина

Дачи:
извадих ги от едни тайни джобчета
където ги пазех за страшни момчета

Пейо:
и тъй като няма вече истински мъже
най-близкото момиче ще ги отнесе

Дачи:
ама…
момиче може да отнесе
само целувки от сърце

Пейо:
това разбиране странно
забравено е отдавна

Дачи:
не, момчето греши
принцове има
само момичето да реши
ще се намерят трима

Пейо:
принцовете не идват
принцовете стават
това момичетата не проумяват

Дачи:
момичето знае,
че това, което желае,
трябва да докосне с нежност в сърцето,
за да се превърне в принц момчето

Пейо:
с много работа, внимание и любов
и ето го принца става готов

Дачи:
най-сетне момчето се съгласи,
че момичето не греши

Пейо:
но омръзва възхитата на едни очи
и принца търси възхита и от други жени 😛

Дачи:
момичето не протестира против възхита
стига принца много-много да не пипа 😛

Пейо:
чичко Фройд е казал преди много лета,
че секса започва от докосване по ръка

Дачи:
чичко Фройд много да не знае,
за мнението му момичето нехае!

Posted by LeeAnn as Принцесешки историйки at 10:08 AM EEST

6 Comments »

January 26th, 2007

Рицарят, който бил загубил думите

Живял е нявга в едно царство Рицар. Наричали го Мрачния рицар, макар и не съвсем заслужено.

Той имал коса, черна като гарванови пера, очи тъмни като най-дълбоката пещера, яздел непокорен черен кон, имал черен щит и черни доспехи, черен меч и черно наметало. Изглеждал така, сякаш нощта му била сестра!

Всички единодушно вярвали, че в гърдите си носел също толкова черна душа. Но дали това било така? Никой не можел да прецени със сигурност, защото Рицарят не говорел с никого и никой не знаел какво мисли той. Мислите му обикновено били изписани в очите му, но никой не се сещал да ги погледне. Или не смеел – от страх…

Мрачният рицар бил самотен и много тъжен. Не говорел, защото смятал думите за излишно губене на време. А той нямал излишно време за губене! Обикалял от царство в господарство и търсел… Търсел своята Принцеса.

Не казвал нищо. Нито питал, нито обяснявал.

Бродел през гори и планини, през реки и долини, зиме и лете, и се надявал да срещне принцесата от мечтите си.

Тя била изящно красива, приличала на творение на майстор-бижутер и може би била направена от стъкло… Рицарят я бил виждал само в сънищата си, но знаел, че ще я познае. И знаел, че ако търси достатъчно дълго и достатъчно упорито – ще я намери.

Надявал се да я намери преди да е изгубил и последната частица от … себе си…

Един ден, когато почти бил загубил надежда, той стигнал до едно отдалечено царство. То не било голямо и известно, и Рицарят решил да мине оттам набързо, без да се спира. Докато яздел забързан и умислен, внезапно парализираща болка пронизала сърцето му, а искряща светлина замъглила погледа му. Миг след това той зърнал … Нея – Принцесата от сънищата си. Гледал и не вярвал на очите си! Светлината на слънцето се отразявала в очите й, а ослепителната й усмивка проникнала директно в сърцето му и никакви щитове, доспехи и мечове не могли да я спрат.

Принцесата била очарователна, пленителна и омайна! Светлината на деня и уханието на нощта я обгръщали и се пречупвали през нея. Била сякаш от стъкло… също като в съня… Но, не! Не била от стъкло, била истинска! Съвсем истинска! Тя поздравила сърдечно странния конник и отминала. Той понечил да отвърне на поздрава, но… устните му не проронили звук… Толкова дълго бил чакал този миг в пълно мълчание, че бил загубил думите…

Тогава Рицарят тръгнал на път, но без да напуска царството, за да не загуби обратния път към Принцесата си. Рицарят тръгнал да търси и събира думи. Искал да намери и събере най-красивите, най-изразителните и силни думи на света. И после да се върне обратно при Принцесата и да й каже…

Да й каже, това, което устните не могат да изрекат и думите не могат да опишат, да й каже това, което сърцето чувства, а разумът отрича.

Рицарят обходил всяко кътче от царството – с широко отворено сърце и поглед, вперен в синевата. От всяка нежна тревичка, от всяко уханно цвете, от всяко бистро поточе той черпел вдъхновение и откривал най-красивите слова… Изведнъж разбрал, че те му били принадлежали и преди, но тъгата и самотата му пречели да достигне до тях. Сега, обаче, усмивката на принцесата и нейното очарование, били прокарали път до сърцето на Рицаря. Път, широк, колкото цялата Вселена и сияен като Вечерницата в ясна нощ. По същия този път думите излезли от сърцето на Рицаря и кацнали на устните му…

Рицарят се върнал и отишъл право при Принцесата. Хванал я за ръка и й разказал за тъжния си живот, за самотата, за красотата, която току-що бил открил, за начинът, по който я обичал, за Любовта, която винаги бил търсил…

Принцесата се изненадала! Та кой бил очаквал толкова нежност, внимание и грижа от един странен мрачен Рицар?! Той я прегърнал сякаш е от стъкло и наистина много внимавал да не я счупи. Та нали цял живот я бил търсил!!!

Принцесата била объркана, била смутена, изплашена и много развълнувана. Но разбрала. Тя приела Любовта на Рицаря, като в замяна му предложила само искреното си приятелство и лъчезарно присъствие. Засега…

Рицарят приел.

Засега…

Posted by LeeAnn as Приказки за Рицари at 10:12 PM EEST

15 Comments »

Безмерно и Червено

Immense et Rouge
/Jacques Prevert/ 

Immense et rouge 
Au-dessus du Grand Palais 
Le soleil d’hiver apparaît 
Et disparaît 
Comme lui mon coeur va disparaître 
Et tout mon sang va s’en aller 
S’en aller à ta recherche 
Mon amour 
Ma beauté 
Et te trouver 
Là où tu es. 

Безмерно и Червено
/Превод: LeeAnn/

Безмерно и червено 
Над двореца огромен
Слънцето зимно се показа пред мен
И бързо изчезна
 
Като него моето сърце ще изчезне
и кръвта ми ще изтече
 
в търсенето твое
 
Любов моя,
Прелестна моя
 
И ще те открие
 
Където и да е.
 

Posted by LeeAnn as Jacques Prévert / Жак Превер at 3:44 PM EEST

No Comments »

January 25th, 2007

Nature


природа

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 1:47 AM EEST

6 Comments »

January 24th, 2007

Тълковно-разговорен речник на особените думи и изрази в принцкия език

До всички поданици:
Моля, моля за внимание: Поради зачестилите обърквания и недоразумения в общуването между поданиците от съседните Царства и нашето, наредих да се състави този тълковно-разговорен речник. За улеснение на поданиците и гостите на царството са добавени описания на мимики, жестове и физиономийки, както и обяснения за последиците от тях. 😉

ЧАР – Частен Апарат за Репресии.
Основното и единствено средство за убеждаване, което притежават принцесите. За принцесешкия ЧАР почивка няма и още не се е намерил някой, който да му устои. Членове на ЧАР са верните на принцесите огнедишащи Дракони и триглави Змейове.

КГБ – Комитета по Големите Бъркотии.
Съставен от принцове като начин на взаимопомощ за бързото овладяване на извънредни ситуации, предизвикани от принцеси-калпазанки. КГБ идва когато и ЧАР-а не може да помогне.

ПОТНИК – Принцесешки Отдел за Тестове, Начални Изпитания и Контрол.
Състои се от феи и принцеси, които подлагат принцовете на тестове и решават “става” / “не става”

Клуб АНС-ТТСБ
Клубът, от който по неволя е произлезнал КГБ и в който членуват главно принцеси-калпазанки.
На дълго и широко казано, името на клуба може да се чете и така: Аз Не Съм – То Така Си Беше!

ФЕИ – Фантастичен Единствен Изпълнител на човешки желания.
Членовете на ФЕИ се наричат феи, или в ед.ч. Фея. Феята е изморена принцеса със звезда на клечка в ръка. Феите са добри. Ако станат лоши ги пращат при ККЗ-тата и ги наричат вещици.

ККЗ – съкратено от Кожа, Кости и Злоба.
Това са трите най-точни думи, описващи външния и вътрешния вид на вещиците, злодеите, орисниците, грозилищата и др.

Принцки – който принадлежи на принц.

Принцесешки – който принадлежи на принцеса.

Принцесуално – по принцесешки начин.

Звезда на клечка – съвременна вълшебна пръчица.

Розови очила – средство за превръщане на грозното в красиво.

Q7 – средство за бързо и безопасно придвижване – съвременна каляска, направена от генно модифицирани тикви. Конете са вградени фабрично. Предлага се както със, така и без кочияш.

Фантасмагория – страната на усмивките и фантазиите, в която живеят принцесите /е, и принцовете, де 😉 /

Фантагодия – една принцесешка година в страната Фантасмагория. Равнява се на каквото-принцесата-си-реши.

Лъчезария – най-красивата, най-усмихната и добра принцеса във Фантасмагория.

Искам – една от най-често използваните думи във Фантасмагория. Обикновено е съпроводена с посочване с пръст на обекта на желанието. Използва се вместо “моля”, “ако обичаш”, “би ли могъл/могла да…” и други дълги и трудни за запомняне и произнасяне думи и словосъчетания.

”Искам ръката на принцесата” – означава “Искам да се оженя за цялата принцеса и половината царство да стане мое”.

… пък – тази дума не се използва самостоятелно. Обикновено се използва като завършек на някое принцесешко изречение. Когато принцесата е казала “Искам” и изпълнението на желанието й се е забавило, тя обикновено добавя “пък”.

”пък” се свързва с … ГОЛЕЕЕЕМИ неприятности.

Чуете ли “Искам” – чака ви работа по изпълнението на принцесешките желания.

Чуете ли “Искам … пък” – забравете за желанието, за принцесата и за всичко, което можете да забравите и запомнете само едно: Плюйте си на петите, докато все още можете. Защото думата “пък” пуска ЧАР-а в действие.

Фръц – това не е дума, това е жестомимичен елемент на живото общуване и представлява следното: Принцеса, видимо недоволна от нещо, с ръце, скръстени отпред на гърдите, с леко троснато движение и нацупена муцунка, казва едно тихо, но изразително “хм” и рязко обръща глава настрани, тайничко наблюдавайки с крайчеца на едното си око ефекта от цупенето. Фръцването е безопасно. Поне докато не е казала “пък”.

Мрън е една изключително специална думичка с много-много значения. Например “мрън” се казва, когато принцесата иска да й позволят нещо, което е против правилата. Също така, “мрън” се използва в случаите, когато някоя принцеса нещо я боли/спи й се/кисела е…/иска някъде или пък не иска… Обикновено “мрън” е малко преди “пък”… Потърпевшите принцове твърдят, че мрън не е просто дума, а състояние!

Хъм — само да ми паднеш (някъде и насаме) – казано накратко. Използва се от принцесите за изразително подчертаване на недоволството им. Съдържа в себе си елемент на закана и … отмъщение 😉

Принцесешки изрази, с които е добре да сте наясно:

“Не съм аз, то така си беше” – означава “Тука стана някаква беля, ама…”

”Тук е студено” – означава “На мен ми е студено, би ли направил нещо по въпроса, докато не съм се окостила съвсем?!”.

”Имаме ли шоколад?” – означава “В момента нямаме шоколад, но на мен ужасно много ми се хапва, нищо че е почти полунощ и магазините в царството вече на работят. Намери шоколад!”.

”Шоколад без боклуци” – означава “Чист шоколад, без ядки, плодчета, вафлички и т.н. боклучки вътре”.

”Спиш ли?” – означава “Как може да заспиш точно сега, когато искам да си говоря с някого?!”

”Какво да облека?” – означава “От сто години и половина не си ме водил по магазините и не си ми купувал нови премени”. Пояснение: под “От сто години и половина” да се разбира “от миналата събота”.

“Какво ще правим днес?” – означава “Не ми стои вкъщи, заведи ме някъде, толкова отдавна никъде не сме ходили” – т.е. от вчера 🙂

„Охх!” – означава “Искам нещо, ама и аз не знам какво” :)

„Айдеее де” – означава “Много искам да направиш, това което ти казвам и да ми разрешиш това, което искам”

„Е, да бе, да” – означава “Аз пък изобщо не съм съгласна!”

Обичам те!  – означава: “Ти си много голям и страшен, но аз искам нещо, което ти може би не искаш, но аз съм твърдо решена, използвайки ЧАР, да те убедя, че и ти го искаш”.

Наистина ли! – означава: “Аз, разбира се, знам” – произнесено с неутрално-безразличен тон, докато дясната ръка движи ветрилото, погледът е отправен към невидимата безкрайност, а позата е на крайна отпуснатост с намек за тайнствена усмивка, разкриваща, че принцесата знае много повече от това, което показва. Същевременно съзнанието на принцесата проучва всяка дума и издирва търсената информация, която говорещият може да изтърве, мислейки, че споделя нещо известно.

 Принцки изрази, с които е добре да сте наясно:

”Не е лошо” – означава “Хубаво е”, “Харесва ми”.

”Става” – означава “Прекрасно е”, “Вкусно е” и т.н. в зависимост от контекста.

”Може” – означава “Сега не мога да преценя, трябва да помисля”.

”Споко” – означава “Остави ме на мира, не виждаш ли че … правя/гледам/слушам/търся … нещо си”.

“Ей сега” – подобно на “Споко”, но значи, че исканото действие няма да бъде извършено в близко бъдеще или по-скоро, че няма да бъде извършено изобщо, или поне не преди включването на “пък” и/или “фръц”.

“Добре” – подобно на “Споко” и “Ей сега”, но с уточнението, че принцът дори не е чул, какво се иска от него.

“Адска мадама” – вид принцеса, по-скоро виртуална.
„Адска” – когато принцът я зърне, всички дяволи от ада нахлуват в главата му, а огън от ада изгаря … панталоните му ;)
„мадама” – идва от там, че каквото и да й кажеш, тя отговора с „мм, а, да, ама…/

Обичам те! – означава: “Аз искам нещо и при това много го искам. Готов съм да кажа всичко, което искаш да чуеш, за да получа това, което и аз и ти знаем, че аз искам”.

Но трябва да се има предвид, че израза “Обичам те!” в речника на принцовете е кратката форма на “Обичам те до утре сутринта!”, което ще рече, че или вече съм получил това, което искам и сега е време да отида на работа, или че окончателно съм се убедил, че това, което искам, ти не го искаш, и така и няма да го получа от теб.

П.П. от придворния писар:
Моля, всички поданици да се чувстват свободни да добавят думи и изрази, които са забелязали, че принцовете и принцесите около тях използват. Важно е, тъй като наскоро една принцеса се бе загубила, защото не разбрала разликата между “ляво” и “другото ляво”.

Posted by LeeAnn as Принцесешки историйки at 11:34 PM EEST

66 Comments »

January 22nd, 2007

Момо: Разсъждение с елементи на преразказ

Преди известно време, поради моето добре известно любопитство и нетърпение, Ийори препоръча да прочета “Момо” на Михаил Енде /по мое мнение, по-известен с “Приказка без край”/. Прочетох “Момо”, но преди да я довърша, взех, че обещах на Еличка да ви я разкажа, като я свърша. Свърших я и сега, ща не ща – ще разказвам.

Честно казано, подходих към книгата с известна предубеденост, защото очаквах да намеря в нея нещо, което да ме научи да бъда по-търпелива. Е, вътре няма такова нещо. 😉 Или поне аз не го открих, а го търсих досто упорито. /Ийори!!! Какво общо има Момо с моето нетърпение?!?!/

Но, от друга страна, книгата е написана така, че ако не си търпелив по природа има опасност да те изнерви – толкова бавно се случват нещата в нея. На моменти почти няма действие, няма и дълги описания, което пък ме кара да се чудя и мая как г-н Енде е успял да напълни 280 стр. Ако аз трябва да преразкажа всичко подробно – 50 ще са ми пре-достатъчни. Но това придава един особен чар на книгата. Написана е с детски думи, без сложни и завързани изрази, без досадни описания, епитетите често се повтарят. Само да не останете с впечатлението, че книгата не ми е харесала?! Казвам само, че се чете малко бавно, но пък за сметка на това не губиш нишката. 😉

Всъщност книгата ми хареса. Разбрах го, когато затворих и последната страничка. Хареса ми това, че гледната точка на автора по отношение на важните неща в живота съвпада с моята собствена. А именно: важните неща – това са дребните неща от ежедневието, които те карат да се чувстваш жив. Полезен… Щастлив… Доволен… Това са миговете с приятелите, прекарани около огън/маса или просто в сладки приказки по телефона. Това е сутрешната усмивка. Това е прегръдката за “лека нощ”…

В книгата се разказва за това как ежедневието ни повлича и улисва и се самозалъгваме, че ще има време някога за нещо ново и различно. А такова време няма, освен ако не си го откраднеш сам от себе си и за себе си, за да го споделиш с любимите хора.

Това, което ми хареса в книгата е, че има някакво вълшебство. Витае някакси наоколо и неусетно те кара да мечтаеш. Но не е силно и всеобхватно, а по-скоро те кара да търсиш вълшебника в себе си.

Това, което не ми хареса обаче е, че в книгата почти не се говори за обич. За привързаност – малко – от време на време, въпреки, че на тезата за привързаността е построена цялата история. В цялата книга само на две или три места героите се прегръщат. Това е малко. Изключително малко. Как да повярвам във вълшебството, като дори прегръдките липсват?! Без обич и прегръдки, вълшебството загива. Обичта го храни, прегръдките го разпространяват.

И все пак книгата не е лоша. Особена е, но в никакъв случай не е лоша. Може би след време /като порастна ;)/ и я прочета отново, ще намеря нещо, което сега съм пропуснала.

А може би вие ще го откриете преди мен…

Posted by LeeAnn as Култура at 11:10 PM EEST

15 Comments »

Лисица и Щъркел

Le Renard et la Cigogne
          Jean de la Fontaine

Compère le Renard se mit un jour en frais,
et retint à dîner commère la Cigogne.
Le régal fût petit et sans beaucoup d’apprêts :
Le galant pour toute besogne,
Avait un brouet clair ; il vivait chichement.
Ce brouet fut par lui servi sur une assiette :
La Cigogne au long bec n’en put attraper miette ;
Et le drôle eut lapé le tout en un moment.
Pour se venger de cette tromperie,
A quelque temps de là, la Cigogne le prie.
“Volontiers, lui dit-il ; car avec mes amis
Je ne fais point cérémonie. ”
A l’heure dite, il courut au logis
De la Cigogne son hôtesse ;
Loua très fort la politesse ;
Trouva le dîner cuit à point :
Bon appétit surtout ; Renards n’en manquent point.
Il se réjouissait à l’odeur de la viande
Mise en menus morceaux, et qu’il croyait friande.
On servit, pour l’embarrasser,
En un vase à long col et d’étroite embouchure.
Le bec de la Cigogne y pouvait bien passer ;
Mais le museau du sire était d’autre mesure.
Il lui fallut à jeun retourner au logis,
Honteux comme un Renard qu’une Poule aurait pris,
Serrant la queue, et portant bas l’oreille.
Trompeurs, c’est pour vous que j’écris :
Attendez-vous à la pareille.


Лисица и Щъркел
/превод: LeeAnn/

Лисицата решила, ей тъй, на шега
да покани Щъркела
да му покаже какво е истинска храна.
Сипала му
малко супа
в
любимата си плоска купа
И гледала с усмивка лукава
как Щъркелът се притеснява.
Тракал Щъркът с дългия си клюн по паницата,
тракал, но нищо не могъл да вземе от чорбицата.
Останал си гладен, останал си жаден,
ама нали бил на гости,
трябвало да е благодарен.
Тръгнал си и благодарил.
Но вече бил решил
да си отмъсти за таз измама
като и той покани Лисана.
Разбира се, както желаеш, отвърнала Лисана
и никак не била разколебана,
а когато дошъл уговорения час,
тя изтичала завчас
в
квартирата на своя съсед
да хапне и тя на свой ред.
Преглъщала от
аромата на месцето
и от вкусния му вид в гърнето.
Щъркелът за отмъщение
приготвил сладко угощение,
но сипал гозбата в гърне
с тънко гърло и дълго устие.
Неговият клюн минавал без усилие

Но не и муцунката на Нейно Хитро Величие!
Наложило й се вкъщи да се прибере
засрамена като Лиса, дето са я взели за кокошле
с подвита опашка и клепнало уше.
Измамници, за вас написах това,
очаквайте и вие подобна игра

защото

Каквото повикало – такова се обадило.

Posted by LeeAnn as Jean de la Fontaine / Жан де ла Фонтен at 5:41 PM EEST

No Comments »

January 21st, 2007

Late Autumn …


late autumn

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 2:55 AM EEST

16 Comments »

January 20th, 2007

Нарисувай ми овца

Здравейте,
Тъй като е поетичен превод, не претендирам за правилност, позволил съм си някои волности 🙂

DESSINE-MOI UN MOUTON
/Mylene Farmer/
Quelle solitude
De mourir
Sans certitude
D’etre au moins

Une particule
De vie
Un point minuscule
Utile a quelqu’un

Quelle solitude
D’ignorer
Ce que les yeux
Ne peuvent pas voir

Le monde adulte
Isole
Un monde abrupt
Et la, je broie du noir

Quelle solitude
De se dire
Que la morsure
Du temps n’est rien

Le reve est bulle
De vie
Un bien majuscule
Utile au chagrin

Deconfiture
Des pepins
Mais je veux croire
En l’au-dela

Et vivre est dur
Toujours un choix
Mais je jure
Que le Monde est a moi

Il est a moi…
Il est a moi…
Il est a moi…
Il est a moi…le Monde

Dessine-moi un mouton
Le ciel est vide sans imagination
C’est ca
Dessine-moi un mouton
Redevenir l’enfant que nous etions
Dessine-moi un mouton
Le monde est triste sans imagination
C’est ca
Dessine-moi un mouton
Apprivoiser l’absurdite du Monde

НАРИСУВАЙ МИ ОВЦА
/Превод: Симеон Влахов – Мони/

Да умреш е толкова
самотно,
Несигурен, че си
Частица от живота,

Тъй мъничка
частица
от живота.
Полезен ти да бъдеш
мъничко, на някого…

Да не приемеш
това, което очите
да видят, за жалост, не могат,
уви, това е толкова самотно…

Светът на големите обходих,
Светът от реалността откъснат,
пътеката тъй стръмна.
И нея, огромната ми мъка.

Нарисувай ми овца
Светът без въображение е празен…
Така е то!
Нарисувай ми овца
И детето преоткрий у нас
Нарисувай ми овца
Светът без въображение е тъжен…
Така е то!
Нарисувай ми овца
Абсурдният ни свят
ти спри
във миг.

Колко е самотно
да твърдиш,
че нищо са
на времето стрелите…

Мечтите – те печати
на живота са,
Главни букви
На тъгата ни.

Фиданките млади
да изтръгнем
от корен
И само в отвъдното
моята вяра е крепка.

Животът е труден
И избор е завинаги,
но аз ви се кълна,
че светът – това съм аз!

(c) moni 2006

Posted by LeeAnn as Гости at 11:59 AM EEST

No Comments »

January 17th, 2007

Underground.02


underground art -- part two

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 10:33 PM EEST

4 Comments »

Тази любов

Cet Amour
/Jacques Prevert/

Cet amour
Si violent
Si fragile
Si tendre
Si désespéré
Cet amour
Beau comme le jour
Et mauvais comme le temps
Quand le temps est mauvais
Cet amour si vrai
Cet amour si beau
Si heureux
Si joyeux
Et si dérisoire
Tremblant de peur comme un enfant dans le noir
Et si sûr de lui
Comme un homme tranquille au milieu de la nuit
Cet amour qui faisait peur aux autres
Qui les faisait parler
Qui les faisait blémir
Cet amour guetté
Parce que nous le guettions
Traqué blessé piétiné achevé nié oublié
Parce que nous l’avons traqué blessé piétiné achevé nié oublié
Cet amour tout entier
Si vivant encore
Et tout ensoleillé
C’est le tien
C’est le mien
Celui qui a été
Cette chose toujours nouvelles
Et qui n’a pas changé
Aussi vraie qu’une plante
Aussi tremblante qu’un oiseau
Aussi chaude aussi vivante que l’été
Nous pouvons tous les deux
Aller et revenir
Nous pouvons oublier
Et puis nous rendormir
Nous réveiller souffrir vieillir
Nous endormir encore
Rêver à la mort
Nous éveiller sourire et rire
Et rajeunir
Notre amour reste là
Têtu comme une bourrique
Vivant comme le désir
Cruel comme la mémoire
Bête comme les regrets
Tendre comme le souvenir
Froid comme le marbre
Beau comme le jour
Fragile comme un enfant
Il nous regarde en souriant
Et il nous parle sans rien dire
Et moi j’écoute en tremblant
Et je crie
Je crie pour toi
Je crie pour moi
Je te supplie
Pour toi pour moi et pour tous ceux qui s’aiment
Et qui se sont aimés
Oui je lui crie
Pour toi pour moi et pour tous les autres
Que je ne connais pas
Reste là
Là où tu es
Là où tu étais autrefois
Reste là
Ne bouge pas
Ne t’en va pas
Nous qui sommes aimés
Nous t’avons oublié
Toi ne nous oublie pas
Nous n’avions que toi sur la terre
Ne nous laisse pas devenir froids
Beaucoup plus loin toujours
Et n’importe où
Donne-nous signe de vie
Beaucoup plus tard au coin d’un bois
Dans la forêt de la mémoire
Surgis soudain
Tends-nous la main
Et sauve-nous.

Тази любов
/Превод LeeAnn/

Тази любов
Така бурна
Така крехка
Така нежна
и безнадеждна
Тази любов
Хубава като деня
и лоша като времето
когато лошо е то
тази любов така истинска
така красива
така щастлива
така игрива
и така осмивана
Трепереща от страх като дете в тъмнина
И така сигурна в него
Като мъж спокоен в средата на нощта
Тази любов, която кара другите да се страхуват
Която ги кара да общуват
Която ги кара да пребледняват
Тази любов така търсена
и от нас все чакана.
Уловени ранени стъпкани убити отречени забравени
Защото ние сме уловили ранили стъпкали убили отрекли забравили
Тази любов – цялата
Толкова жива все още
и така обляна в слънце лятно
То е твоето
То е моето
То е на лятото
Това нещо винаги ново
Което не се промени
Истинско като дръвче
Потрепващо като птиче
Топло и живо като лято
Ние можем двамата
да отиваме и да се връщаме
Можем да забравим
И после отново да заспим
Да се събудим страдащи остаряващи
и още да спим
Мечтаейки за смъртта
Да ни пробудят усмивката и смеха
И да се подмладим
Нашата любов остава там
Упорита като глупостта
Жива като желанието
Жестока като паметта
Глупава като съжалението
Нежна като спомена
Студена като мрамора
Красива като ден
Крехка като дете
Гледа ни и се усмихва
И ни говори без да казва нищо
А аз слушам треперейки
И крещя
Викам за теб
Викам за мен
И те умолявам
За теб, за мен и за всички, които се обичат
И са се обичали
Да, викам я
За теб, за мен и всички други
Непознати
Остани там
Там където си
там, където беше преди
Остани там
Не помръдвай дори
Не си отивай
Ние обичаните
те забравихме
но не ни забравяй ти
Нямаме нищо друго освен теб на таз земя
Не допускай да ни обгърне студа
Много далеч все още
и без значение къде
Покажи ни, че те има
След много време в края на една гора
в гората на спомените
Появи се неочаквана
Хвани ни за ръка
и ни спаси.

Posted by LeeAnn as Jacques Prévert / Жак Превер at 9:34 PM EEST

6 Comments »

Честита пролет!!!

Ха така, изненадах ли ви?
Тази година зимата пак ни изненада, … като ни подмина и взе, че не дойде. Астрономическите сезони не са това, което бяха. Всеки идва и си тръгва, когато си поиска. Беше време вече пролетта да ни изненада и тя го направи, като реши да дойде по ни-едно време. Астрономически – не, но физически – да. 😉

По какво се познава, че пролетта е дошла? По много неща.

Възможен признак са кокиченцата, които измамени от топлото време са подали нежни главички от земята.

Възможен признак са високите температури, които събуждат мечти за отпуска, море, парапланери…

Възможен признак са разсеяните, но щастливо засмени хора, на които колкото по-ненаред им е нещо, толкова по-смешно им изглежда то… 

Възможен признак е събуждането на мъжката част от природата, която отваряйки очи от зимния сън, търси женската част, за да я засипе с комплименти и още нещо 😉 

Пролетта дойде! По какво познах? Отгатнете!

Posted by LeeAnn as Реалността at 9:07 AM EEST

4 Comments »

January 16th, 2007

Български речник за европейци

Че ние не сме съвсем-съвсем готови за Европата, то това си е ясно, като че ще съмне. Но дали те са готови за нас? Едва ли някой може да отговори на този въпрос. Затова, аз най-благородно и добронамерено реших да съставя нещо като речник-пътеводител на европееца, с типични, често използвани български думи, изрази и жестове. 

А може да включа и някои напитки, защото Пейо ме осветли сутринта, че бозата била бира, всъщност 😉 

Откъде да започна? 

От значението на думите: 

„Да” значи „да”, „добре”, „съгласен съм”. 

„Да да” значи твърдо „не”, „гледай си работата”, „ти пък ще ми кажеш”. 

„Е, не!” значи „твърдо да”, „определено да”, „не ми ли вярваш, че е така”. 

„Не паркирай” значи „Спри точно тук”. 

„Опааа” значи „Извинете”.  „Аре” значи „Чао”. „Ооо” значи „Здрасти”.

“Ок” /чете се както се пише/ значи “добре”.

“Опс” значи “Не бях аз, то така си беше”.

“Друг път” значи “Няма да стане, не се и надявай”.

Дотук всичко изглежда лесно и приятно. Езикът хич не е сложен за елементарно общуване. Интересно става, когато чужденците попитат за нещо и им кажат „да” с думи и „не” с глава. Тогава трябва да им видите физиономиите 😉

НО! Рано или късно ще свикнат, няма къде да ходят! Нали? 

 

Posted by LeeAnn as Реалността at 6:28 PM EEST

1 Comment »

Пепеляшка, Неваляшка и Пепеляй

В едно далечно царство, вдън земи тилилейски, там където скоро принцки крак не бил стъпвал, живеели Пепеляшка, Неваляшка и Пепеляй. Те, естествено, нямали нищо общо помежду си и дори не се познавали. Единственото, което ги свързвало било тази приказка, мислена-недоизмислена, писана-недонаписана… Живеели си те и всеки имал своите мечти… 

Пепеляшка мечтаела да стане принцеса и да се омъжи за красив принц. Минало обаче доста време преди да разбере, че принцовете, които си падат по принцеси, винаги готови да изчезнат за 60 секунди, не са никак много. Да не говорим, че хич ги няма напоследък. Принцовете предпочитат да посочат с пръст и да кажат вълшебната принцка дума „Искам”, вместо да си правят труда да обикалят по села и паланки в търсене на притежателя на вълшебната пантофка. Казвам „притежателя”, а не „притежателката”, защото в тези модерни времена не можеш да си сигурен кой какво крие под полата си ;)… пардон, в панталона… /че кой носи пола сега?/. 

Пепеляй също мечтаел за своята принцеса, но му било съвсем ясно, че с този окаян външен вид и никакво време за флиртове и обяснения, нямал особени шансове. Затова не се и напъвал. Той бил готов да се ожени на мига за Пепеляшка, защото знаел, че тя всъщност е умна, красива и дори работлива, нищо че се носела малко мърляво напоследък. Той самият бил в същото положение. Пък и си подхождали. Двамата били сродни души и ако имали късмет да се срещнат някъде в секундите между първата и шестдесетата, биха имали шанс да се получи нещо наистина красиво и впечатляващо. 

Неваляшка била малко по-особен случай. Е, и тя мечтаела за принц, де, ама…
Тя хем уж била Пепеляшка, хем не успявала да изчезне за 60 секунди. А пък като я хванели на тясно не си признавала и не се давала лесно… /по гръб не падала, дето има една дума – та оттам и „Неваляшка”/ 😉 
Пепеляшка и Пепеляй се приспособявали някак и оцелявали, къде с помощта на тикви-каляски и мишки-коне, къде без тях… 

Но за Неваляшка не знам… Никой не я е срещал скоро…  

 

Posted by LeeAnn as Принцесешки историйки at 8:54 AM EEST

4 Comments »

January 14th, 2007

Underground


underground art

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 10:21 PM EEST

7 Comments »

Задача 44. Рождението на Боадицея

Ами след изтичането на стандартния срок за изчакване, се появи и следващата задача от същия тип. Надявам се, че не сте толкова много изморени от коледните и новогодишни празници и няма да отложите решаването ѝ чак до идването на астрономическата пролет 🙂

Надявам се, че няма използвате посочените връзки към Клеопатра и Боадицея преди да сте решили задачата или преди да сте се отказали да я решавате :). Те са посочени само за разширяване на общата култура на тези, които го искат.

Един читател предложи следната малка главоблъсканица.

Боадицея умряла сто двадесет и девет години, след като се е родила Клеопатра. Сборът от техните години (тоест сборът от годините, които са живели) е сто. Клеопатра е умряла през 30 г. преди новата ера. Кога се е родила Боадицея?

Posted by NeeAnn as Задачки-закачки at 1:20 PM EEST

14 Comments »

January 13th, 2007

Песента на птичето

Chanson de l’oiseleur
/Jacques Prevert/

L’oiseau qui vole si doucement
L’oiseau rouge et tiède comme le sang
L’oiseau si tendre l’oiseau moqueur
L’oiseau qui soudain prend peur
L’oiseau qui soudain se cogne
L’oiseau qui voudrait s’enfuir
L’oiseau seul et affolé
L’oiseau qui voudrait vivre
L’oiseau qui voudrait chanter
L’oiseau qui voudrait crier
L’oiseau rouge et tiède comme le sang
L’oiseau qui vole si doucement
C’est ton coeur jolie enfant
Ton coeur qui bat de l’aile si tristement
Contre ton sein si dur si blanc

Песента на птичето
/Превод: LeeAnn/

Птичето, което лети тъй леко
Птиче червено и хладко като кръвта
Птиче тъй нежно, птиче присмехулно
Птичето, което внезапно обзема го страха
Птичето, което внезапно започва да пърха
Птичето, което иска да избяга
Птичето, самотно и обезумяло
Птичето, което иска да живее
Птичето, което иска да пее
Птичето, което иска да вика
Птиче червено и хладко като кръвта
Птичето, което лети тъй леко
Това е твоето сърце, красиво дете
Твоето сърце, което тъжно иска закрила
В твоята гръд, тъй твърда, тъй бяла и мила

П.П. Моля ви за снизхождение към преводача и за идеи за по-сполучливо заглавие на български език.

Posted by LeeAnn as Jacques Prévert / Жак Превер at 12:06 PM EEST

2 Comments »

January 12th, 2007

Пет неща, които не искате да знаете за мен

Понеже Григор не се смили 🙂 и ни прехвърли топката във верижното блогване за петте неща, които не знаете за мен, дълго време се чудих дали да не измисля нещо по-скандално — например, че обичам да късам главите на живи кокошки и да пия кръвта им или че съм добре прикрит сатанист (или тантрист), но накрая реших да се задоволя с пет, наистина малко известни, но истински факта от моя живот:

  1. малко хора знаят, че започнах да чета на руски след като паднах на главата си (не питайте защо руски — отговорът е очеваден :));
  2. също толкова, че и по-малко, знаят, че като малък и аз съм имал дълга коса до раменете (има снимки от тогава);
  3. и че пак като малък съм бил с повече дръпнати очи (сега не знам как са) и са ме взимали за представител на монголоидната раса;
  4. не съм сигурен колко хора знаят, че не мога да пея, нищо че се справях с уроците по солфеж;
  5. нито пък да танцувам, но ще приема, че и те не са много.

И понеже съм гаден по характер (което пак не го знаят много хора), ще се въздържа да посоча нови пет жертви на това верижно избложване.

Posted by NeeAnn as Реалността at 12:49 PM EEST

No Comments »

« Previous Entries  Next Page »