Skip to main content.
December 28th, 2006

Здравей

Salut 
Joe Dassin (1975) 

Salut, c’est encore moi
Salut, comment tu vas?
Le temps m’a paru très long
Loin de la maison j’ai pensé à toi

J’ai un peu trop navigué
Et je me sens fatigué
Fais-moi un bon café
J’ai une histoire à te raconter

Il était une fois quelqu’un
Quelqu’un que tu connais bien
Il est parti très loin
Il s’est perdu, il est revenu

Salut, c’est encore moi
Salut, comment tu vas?
Le temps m’a paru très long
Loin de la maison j’ai pensé à toi

Tu sais, j’ai beaucoup changé
Je m’étais fait des idées
Sur toi, sur moi, sur nous
Des idées folles, mais j’étais fou

Tu n’as plus rien à me dire
Je ne suis qu’un souvenir
Peut-être pas trop mauvais
Jamais plus je ne te dirai:

Salut, c’est encore moi
Salut, comment tu vas?
Le temps m’a paru très long
Loin de la maison j’ai pensé à toi 

Les textes des chansons sont propriétés de ses ayants-droits et réservés uniquement à un usage privé.

Здравей 
/превод: LeeAnn

Здравей, пак съм аз
Здравей, как си ти?
Изглежда мина много време
Но далеч от дома мислех за тебе

Доста плавах
И се уморих
Направи ми едно хубаво кафе
Имам да ти разкажа една история

Имаше някога някой
когото ти познаваше добре
той замина надалеч
изгуби се, после се върна

Здравей, пак съм аз
Здравей, как си ти?
Изглежда мина много време
Но далеч от дома мислех за тебе

Знаеш ли, много се промених
Идеи имах и планове правих
За теб, за мен, за нас
Идеи луди, но бях луд

Нямаш какво повече да ми кажеш
За теб съм нищо повече само спомен
Може би не много лош
Никога повече няма да ти кажа:

Здравей, пак съм аз
Здравей, как си ти?
Изглежда мина много време
Но далеч от дома мислех за тебе 
   

 /Текстовете на песните са собственост на притежателите на авторските права и са единствено за лична употреба/

Posted by LeeAnn as Joe Dassin / Жо Дасен at 4:56 PM EET

7 Comments »

December 27th, 2006

Звезда на клечка

В принцесешкия тълковен речник „вълшебна пръчица” отдавна не съществува, защото и в принцесешките приказки вече я няма. Така решиха добрите принцеси по няколко съвсем обикновени и други малко по-необикновени причини.

Една от причините бе, че хората все по-често идваха при добрите принцеси да им искат вълшебните пръчици, за да поправят грешките си, за да изглеждат по-красиви, за да направят света „по-добър” и спряха да мислят за любовта и красотата, спряха да мислят за разликата между добро и лошо, спряха да мислят … изобщо…

По тази причина зачестиха оплакванията, внесени в ЧАР, за фалшиви принцове и принцеси, които само като ги погледнеш, без дори да се налага да ги целуваш, се превръщат в жаби. Вярно, с коронки, ама жаби!

От друга страна, хората като забравиха кое е добро и кое – лошо, кое е красиво и кое – грозно, притесняваха принцесите със своите желания, някои от които доста глупави, а други открито арогантни. А както знаете, принцесите са създадени, за да изпълнява някой техните желания, а не обратното. Затова, впрочем, принцесите създадоха ЧАР – за да има кой да помага на принцовете да разпознават истинските измежду тях, а и да намира само истински принцове, де.

Друга причина бе, че хората не искаха да се научат да ползват вълшебните пръчици без да ги похабяват. И ги похабяваха… И принцесите трябваше да искат нови. А дървото, от което се правеха те, растеше по 100 години преди да е готово да се раздели дори само с едно-единствено свое клонче. А, къде се е чуло и видяло, принцеса да чака 100 години? Е, освен, ако не е заспала, де!
И принцесите пускаха ЧАР-а си в действие, за да получат нова вълшебна пръчица. И ЧАР-ът вършеше работа, но дърветата започнаха да намаляват. И тогава, принцесите решиха, нали са добри (!), да оставят дърветата на спокойствие, да съберат и скрият малкото останали истински вълшебни пръчици, а да дадат нови /нов вид – Звезда на клечка/ само на някои принцеси, които да изпълняват хорските желания.
Само не си мислете, че всеки може да се сдобие със Звезда на клечка! Всъщност… може, защото падащите звезди с удоволствие кротуват върху клечките си, но преди това трябва да ги уловите и после да ги убедите да мируват…

Онези принцеси, със Звездите на клечка, създадоха Фантастичен Единствен Изпълнител на Хорски Желания, накратко ФЕИ-ХЖ или само ФЕИ, като всяка от тях, започна да се нарича на галено Фея.

Така хората бяха принудени да заслужат изпълнението на своето желание и внезапно взеха да внимават какво си пожелават, защото в началото, докато не бяха свикнали, проляха доста сълзи над сбъднатите си желания.

Освен това, ФЕИ-те ходеха само при истински добрите хора и изпълняваха само техните желания, което накара хората отново да се замислят кое е добро и кое –  лошо!
Замислиха се отново за красотата и за истинските неща, защото си спомниха, че не всичко, което блести е диамант, че от всяко дърво вълшебна пръчица не става и че не всичко, което лети… е птица /може да е Дракон от ЧАР или Фея от ФЕИ-ХЖ/…

Затова не се чудете, ако срещнете принцеса със Звезда на клечка, а бъдете добри и мислете красиво, и вълшебството ще бъде част от живота ви не само по Коледа …

Posted by LeeAnn as Принцесешки историйки at 9:31 AM EET

15 Comments »

December 23rd, 2006

Задача 33. Семейството на мисис Уилсън

Понеже последните ви отговори (особено на ritchie и ему) недвусмислено доказват, че със съставянето на уравнения и системи от уравнения нямате някакви особени проблеми, се налага да зарежа задачите с пари и да се опитам да ви затрудня с малко задачи за намиране на години. По този повод, ето и първата задача от този тип, като се надявам тези задачки да ви носят поне мъъъничко удоволствие, когато се мъчите да ги решите:

Задача 33. Семейството на мисис Уилсън
Мисис Уилсън имала три деца: Едгар, Джеймс и Джон. Сборът от годините им бил наполовина от нейните. Пет години по-късно, през което време се родила Етел, годините на мисис Уилсън се равнявал на сбора на годините на всичките й деца. Минали още десет години, през който интервал се появила Дейзи. По време на последното събитие Едгар бил толкова голям, колкото Джон и Етел, взети заедно. Сборът от годините на всичките деца сега е двойно по-голям от възрастта на мисис Уилсън, чиято възраст е само равна, в същност, на годините на Едгар и Джеймс, взети заедно. Възрастта на Едгар е равна освен това на тези на двете дъщери.
Можете ли да намерите възрастта на всички?

Posted by NeeAnn as Задачки-закачки at 8:34 PM EET

2 Comments »

December 22nd, 2006

Празнично

Пожелаваме ви пушек в комина
през цялата идна година!

Весели празници!

                               LeeNeeAnn

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 1:04 PM EET

4 Comments »

December 21st, 2006

Winter fog


winter fog

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 9:19 PM EET

4 Comments »

Задача 4. Щедри дарения

Готови ли сте, нетърпеливковци, за следващата задача? Да? Не? Не ви чувам, но въпреки това, съм ви приготвил поредната порция “food for thought” така да се каже 🙂

Задача 4. Щедри дарения
Един щедър човек отделил известна сума пари, за да я разпределя по равно всяка седмица за нуждаещите се негови познати. Един ден той забелязал: “Ако следващата седмица има петима кандидати по-малко, всеки ще получи по два долара повече”. Но уви, вместо по-малко в действителност се явили четирима кандидати за дарение в повече.

“Това означава”, отбелязъл човека, “че всеки ще получи един долар по-малко”.

По колко пари е получил всеки при последното разпределение?

Posted by NeeAnn as Задачки-закачки at 9:19 PM EET

3 Comments »

December 20th, 2006

Няма да се промени света

Ca va pas changer le monde
Joe Dassin (1975)

Cest drôle, tu es partie
Et pourtant tu es encore ici
Puisque tout me parle de toi
Un parfum de femme, l‘écho de ta voix
Ton adieu, je ny crois pas du tout
Cest un au revoir, presquun rendezvous

Ça va pas changer le monde
Il a trop tourné sans nous
Il pleuvra toujours sur Londres
Ç
a va rien changer du tout
Questce que ça peut bien lui faire
Une porte qui sest refermée?
On sest aimés, nen parlons plus
Et la vie continue

Ça va pas changer le monde
Que tu changes de maison
Il va continuer, le monde
Et il aura bien raison
Les poussières dune étoile
Cest ça qui fait briller la voie lactée
On sest aimés, nen parlons plus
Et la vie continue

Ça va pas changer le monde
Ç
a va pas le déranger
Il est comme avant, le monde
Cest toi seule qui as changé
Moi, je suis resté le même
Celui qui croyait que tu laimais
C‘était pas vrai, nen parlons plus
Et la vie continue 

Les textes des chansons sont propriétés de ses ayants-droits et réservés uniquement à un usage privé.

Няма да се промени света
                    /превод: LeeAnn/

Интересно, ти си тръгна
Но продължаваш да си тук
Щом всичко ми напомня за теб –
Парфюмът ти, ехото от гласа ти
На твоето сбогуване никак не повярвах
Това е довиждане, почти нова среща

Няма да се промени света
Твърде дълго е живял без нас
Винаги над Лондон ще вали
И това няма да се промени
Какво можем да направим за света
Да затворим отново една врата?
обичахме се, не говорим вече за това
И животът продължава

Няма да се промени света
от това, че ти сменяш си дома

Светът ще продължи напред     
и това за всички е добре       
Следите от падаща звезда
карат Млечният път да блести
обичахме се, не говорим вече за това
И животът продължава
 

Няма да се промени света
Това дори не го безпокои
Ти единствено се промени  
Аз останах същия
този, който вярваше, че го обичаш
не беше истина, да не говорим повече за това
И животът продължава   
 

 /Текстовете на песните са собственост на притежателите на авторските права и са единствено за лична употреба/


Posted by LeeAnn as Joe Dassin / Жо Дасен at 9:15 PM EET

11 Comments »

December 19th, 2006

За щастието, коминочистачите и дребните неща

Няма нищо по-тъжно от комин без пушек, защото дори изгубените щастийца, които които се реят уж безцелно в небето и се оглеждат за подходящ комин, около който да се мотаят и да подслушват какво става в къщите на хората, търсейки си тъжен човек, когото да навестят, не харесват комини без пушек.

Около комините без пушек не се навърта нито един коминочистач, та да може щастийцето да се закачи на четката му, а покрай нея и на някой минувач, който ще докосне случайно коминочистача, в търсене на точно това щастийце…

Комините са важни не само заради коминочистачите и изгубените щастийца, а и заради Дядо Коледа.

Ако няма комини, дядо Коледа няма да има откъде да се спусне, за да остави подаръци на послушните деца.

А ако изчезнат подаръците, ще изчезнат и послушните деца, защото ако няма подаръци, за какво ще им е на децата да слушат?

Ако изчезнат послушните деца, ще изчезнат и доволните майки.
А ако изчезнат доволните майки, ще изчезнат и доволните татковци.
А ако изчезнат доволните татковци, кой ще строи красиви къщи с големи комини, около които да се навъртат щастийца?

Тогава комините ще изчезнат, защото ще се окажат излишни и безполезни, а с тях и дядо Коледа, послушните деца, доволните майки и ентусиазираните татковци, които да строят къщи с комини, около които да се навъртат изгубените щастийца…

… защото дори и да си мислим, че пушекът идва от дървата в печката, това съвсем не е така…

Пушекът идва от топлината на дома, а топлината на дома се създава от обитателите му…

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 9:37 PM EET

9 Comments »

December 18th, 2006

България – страната на изненадите

България е страната на изненадите. Каквото и да се случи тук – то е изненада. Има начин да живеем без изненади, но трябва или нищо да не се случва, или да не живеем. Вторият вариант е твърде неприемлив.

Тук, в България, хората свикват да се радват на дребните неща и да са доволни като получават малко.

Малко дъжд – защото многото дъжд носи изненадващи наводнения. Малко сняг, че многото …
В България вече даже не казваме “Честит първи сняг”, а казваме: “А! Снегът пак ни изненада!” Тази година снегът нещо се излага, въпреки че Ясен прогнозира изненади по Коледа, но затова пък Мъглата го компенсира. И тази година мъглата ни изненада!

Мъглата изненада Летище София, то пък от своя страна изненада летището край Пловдив, то пък изненада прииждащите самолети…

“Системата за сляпо кацане” ще проработи перфектно през април, тъй като тогава, ако има мъгла, то т`ва вЕрно ще е изненада! Освен това, във всякакви медии пише, че самолетите могат да си кацат спокойно и в мъгла. Какъв им е проблема на чуждите пилоти тогава?
А-а-а, искат да ни изненадат?! Вярно! Забравих, че за изненадите си говорим!

И така: Летище София изненада заминаващите пътниците, като даваше противоречива информация, поради “динамично променящите се метеорологични условия”. Каква промяна, к`ви пет лева, бре хора! Летището е в мъгла от 20 дни, която се вдига от 12 до 14 часа, евентуално! Да не би да са ви мръсни прозорците? Или и вие ще ми кажете: “Навън не се вижда нищо, а щом не се вижда НИЩО, значи няма НИЩО!” Дали пък противоречивата информация не е трик?

Летище София изненада и летището край Пловдив, като му “натресе” 15 кацащи самолета наведнъж. Така около 500 човека трябваше да минат на паспортен контрол натъпкани като сардели в консерва пред 3-те гишета на терминала:

plovdiv airport chaos

…отзад има още доста по толкова народ

Летището при Пловдив също се отчете с изненада към пътниците си. Пловдив – София е магистрала и пътят е към час и половина, ако има на какво да се качиш… Изненадаа: НЯМА на какво да се качиш! Спасявайте се по единично.

Това обаче беше най-малката изненада, тъй като след 40 часа по летища, вече нищо не ти прави впечатление.

Bulgaria Air също не се изложи с изненадите. Служителите й стриктно подаваха информация как полетите “закъсняват”, след като на всички е ясно, че полети просто няма. Явно от Bulgaria Air не са разбрали, че в България има трима мобилни оператори, които поддържат роуминг и всеки може да звънне дори от Тамбукту в София и да си провери полета, … ако го има…

Но пък, за да съм честна, трябва да кажа, че вероятно Bulgaria Air също са били изненадани. Вероятно те най-неочаквано са разбрали, че ако отмениш полет – плащаш нощувка. …
Никога не сте преспивали на летище? Изненадааа: Печелите този уникален шанс СЕГА!

Аз пък съм изненадана от това колко добри актьори са всички участници в шоуто “Мъгла над града” и как всяка година по това време играят един и същи театър – изумени, вдъхновени и окрилени от ролите си, та чак сърце не ти дава да не им повярваш, че са искрено изненадани.
Само се чудя, на журналистите не им ли писна всяка година по това време да ни четат миналогодишните новини? …Ние сме хора, които не се учат от собствените си грешки, в рамките на своя един живот и продължаваме да правим едни и същи грешки, през едни и същи интервали от време. А какво остава пък да се поучим от чуждите грешки, в исторически план. Това, ако се случи ще е ИЗНЕНАДАТА НА ВЕКА!

Но какво пък, всичко е възможно, нали на 01-януари-2007 влизаме в Европа!

Ние сме “винаги готови” за изненади! А вие?

Posted by LeeAnn as Абсурдизми at 11:42 AM EET

8 Comments »

December 17th, 2006

Дребни пари

Благодарение на ritchie, който не само бързо реши, но и добре обясни решението на предната задача, получавате следващата задача от поредицата”:

Задача 3. Дребни пари
Каква е най-голямата сума пари — цялата в центове, която бих могъл да имам в себе си, без да съм в състояние да разменя един долар, половин долар, четвърт долар, 10 цента или 5 цента*?

* – В САЩ са в обръщение следните монети на стойност, по-малка от един долар: половин долар, четвърт долар, 10 цента, 5 цента и 1 цент (бележката е на преводача).

И не забравяйте за обяснението на решението. Леко решаване!

Posted by NeeAnn as Задачки-закачки at 4:05 PM EET

8 Comments »

December 16th, 2006

Задача 2. Долари и центове

Понеже повечето от любителите на занимателни математически задачки се оказаха от племето на нетърпеливковците, тази вечер успях да им приготвя втората задачка от поредицата задачи за пари.

Задача 2. Долари и центове
Един човек влязъл в един магазин и похарчил половината от парите, които имал в себе си. Когато излязъл, открил, че притежава точно толкова цента, колкото долари имал, а доларите били наполовина от центовете, които имал при влизането си.
Колко пари е имал при себе, когато влязъл в магазина?

И понеже от няколко дена ушите ми постоянно горят, се чудя кога да обявя решението на задачата — веднага след първият даден верен отговор или да продължа да давам шанс и на други за изява.

Приятно решаване 🙂

Posted by NeeAnn as Задачки-закачки at 11:11 PM EET

5 Comments »

Принцесешка приказка: Отговорът на Облачната принцеса

Поради зачестилите съобщения за изчезнали и/или загубени в мъглата принцове, както и жални писма, като това:

единствената навъртаща се наоколо Облачна принцеса се зае да проучи въпроса, за да успокои земните принцеси.
Въпросът, обаче, се оказа сложен, многостранен и много странен.

Оказа се, че единственият начин принцесите да повлияят на когото и да било, както и да си правят каквото си искат, при това без да дават каквито и да било обяснения където и да било, е да разполагат с ЧАР, който да включва малко Дракони-доброволци, които да убеждават неубедените, че принцесите са прави и няколко триглави Змея, които да пазят принцесите да не се наранят, докато си правят каквото си искат. Трите глави са задължителни, защото с една просто няма да смогнат да им ходят по акъла…
Пропуснах ли да спомена, че ЧАР значи Частен Апарат за Репресии? 😀 Май да, но то не е важно.

Така, че, от една страна, мили земни принцеси, не давайте почивка на своя ЧАР и всичко с принцовете ви ще бъде както трябва.

От друга страна, Облачната принцеса се постара да се добере и да говори с всички възможни Ветрове, но… без особено обнадеждаващ резултат. Някои от Ветровете бяха любезни, други не съвсем, но в крайна сметка всички бяха истински заети с нещо важно.

Едни от Ветровете бяха заети да клатят гората и не даваха и дума да се издума да ходят да се занимават със скучни неща, като мъглата, например. Да не говорим, че не им даваха да изнасят инструкциите извън Царството на Ветровете, но това е от една друга приказка.

Други бяха заети да веят разни хора на коне, за да не изчезне популярният израз “Вятър го вее на бял кон”.

Трети пък бяха заети с вятърните мелници, тъй като се оказа, че Дон Кихот става опасен, ако му е скучно…

И четвърто-о-о… къде се е чуло и видяло Облаче да излезе на глава с Ветрове?…
/;) нещо взехте да бъркате приказките, май, а?/

А пък от трета страна, облачната принцеса разбра, че и друг път били изчезвали принцове в мъглата, но като огладнеели се връщали, така че: Не се тревожете, мили земни принцеси, това е временно явление.

… интересно, какво ли би станало, ако принцесите се загубят в мъглата?…

П.П. И поздравете Мляко и Бисквитка от мен! Как са те, загубиха се нещо, не се обаждат… 😉

Posted by LeeAnn as Принцесешки историйки at 7:50 PM EET

4 Comments »

December 15th, 2006

Принцесешка приказка: Къде са принцовете?

Това е Принцесешка приказка с неизмислен край и вече не само, че никой не си спомня къде беше началото, но и никой не знае къде да търси края и дали ще го има въобще.
Може би няма да има кой да го измисли, а може просто да не иска да го направи, и така приказката няма да свърши.
Това е хубаво за принцесите, защото ще могат да се глезят безкрайно, стига да намерят на кого. Защото напоследък те са разтревожени от това, че принцовете май много намаляха…

Но истината за принцовете и причината за тяхното мистериозно изчезване се разбра, най-сетне.

Някои принцеси си мислеха, че принцовете им са предпочели RedBull-а пред тях, други пък си мислеха, че те спят зимен сън, трети кой-знае какво си мислеха, четвърти пък не бяха и разбрали, че трябва да мислят… Но това не е важно. Думата е за принцовете и тяхното привидно намаляване.

Спокойно, мили принцеси, принцовете са си тук, но мъглата им пречи да ви открият.
От това странно, гадно и досадно природно явление, наречено “мъгла” са засегнати най-вече облачните принцеси. Техните крайчета се навлажняват от мъглата и се сливат с нея и принцесите стават почти незабележими. Това се оказа проблем и за принцовете, защото на тях пък им се налага всекидневно, та дори еженощно, да полагат големи усилия, за да разпознаят своята принцеса в мъглата. Защото … представяте ли си някой друг принц да дойде да ви поглези?… ммм, то… всъщност не точно това беше проблемът… Проблемът е, че ВАШИЯ принц има вероятност в този момент да се е объркал в мъглата и да глези чужда принцеса! А това вече наистина си е проблем!

Затова принцовете внимават ежедневно и целонощно. От много мислене не им остава време да ви обръщат внимание, но поне са си тук и не са отлетели на юг.

И не само мислят…
Те визуализират, концептуализират, орализират, перефразират, персонализират, конкретизират и анализират…

Това отнема много време и от опит знам, че всичко със “зират” накрая е много трудно и трябва да използваш всичките си сетива, чувства и инстинкти, ако искаш да успееш и да не сгрешиш.
Аз не знам как точно се правят всички тези сложни неща.
Знам само, че визуализирането се прави с очи и е свързано с гледане и дълго съзерцание, след като е минал етапът на концептуализирането.
Като се приключи пък с перефразирането и персонализирането, следва етапът на орализирането, който се прави с уста и е свързан с говорене и … май с целуване…
Накрая, като е минал и етапът на конкретизирането, се стига до анализирането, но това не разбрах как точно се прави…

Posted by LeeAnn as Принцесешки историйки at 10:14 PM EET

6 Comments »

Ако ВИЕ не съществувахте…

За всички вас и специално за Гери, Lyd, Itilien и NeeAnn, с благодарност от LeeAnn


Et si tu n’existais pas
Joe Dassin (1975)

Et si tu nexistais pas
Dismoi pourquoi jexisterais?
Pour traîner dans un monde sans toi
Sans espoir et sans regret
Et si tu nexistais pas
Jessayerais dinventer lamour
Comme un peintre qui voit sous ses doigts
Naître les couleurs du jour
Et qui nen revient pas

Et si tu nexistais pas
Dismoi pour qui jexisterais?
Des passantes endormies dans mes bras
Que je naimerais jamais
Et si tu nexistais pas
Je ne serais quun point de plus
Dans ce monde qui vient et qui va
Je me sentirais perdu
Jaurais besoin de toi

Et si tu nexistais pas
Dismoi comment jexisterais?
Je pourrais faire semblant d‘être moi
Mais je ne serais pas vrai
Et si tu nexistais pas
Je crois que je laurais trouvé
Le secret de la vie, le pourquoi
Simplement pour te créer
Et pour te regarder

Et si tu nexistais pas
Dismoi pourquoi jexisterais?
Pour traîner dans un monde sans toi
Sans espoir et sans regret
Et si tu nexistais pas
Jessayerais dinventer lamour
Comme un peintre qui voit sous ses doigts
Naître les couleurs du jour
Et qui nen revient pas

Les textes des chansons sont propriétés de ses ayants-droits et réservés uniquement à un usage privé.
 

А ако ти не съществуваше
/превод:
LeeAnn/

А ако ти не съществуваше
Кажи ми защо аз да съществувах?
За да обитавам този свят без теб,
Без надежда и без покаяние?
А ако ти не съществуваше
Щях да опитам да изобретя любовта
Като художник, който вижда как пръстите му
Раждат цветове,
които никога не се връщат при него.

А ако ти не съществуваше
Кажи ми за кого аз да съществувах?
За да заспиваха в ръцете ми минувачи
Които никога нямаше да обикна.
А ако ти не съществуваше
Нямаше да съм нищо повече от точица
В този свят, който идва и си отива
Щях да се чувствам изгубен
Щях да имам нужда от теб

А ако ти не съществуваше
Кажи ми как аз да съществувах?
Можеше да се преструвам, че съм аз
Но нямаше да съм истински
А ако ти не съществуваше
Мисля, че щях да открия

Тайната и причината за живота,
Единствено за да те създам
И да те гледам…

А ако ти не съществуваше
Кажи ми защо аз да съществувах?
За да обитавам този свят без теб,
Без надежда и без покаяние?
А ако ти не съществуваше
Щях да опитам да изобретя любовта
Като художник, който вижда как пръстите му
Раждат цветове,
които никога не спират да го удивляват.

/Текстовете на песните са собственост на притежателите на авторските права и са единствено за лична употреба/

Posted by LeeAnn as Joe Dassin / Жо Дасен at 5:11 PM EET

17 Comments »

À toi

Текст на любима песен, изпята от Joe Dassin, някъде назад в годините, около моята поява на бял свят …

Бях я публикувала без превод и все се канех да го направя, но все не стигаше времето. Днес го направих и я публикувам отново, вече с превод, като ви моля да бъдете снизходителни към преводача…

À toi
À la façon que tu as d’être belle
À la façon que tu as d’être à moi
À tes mots tendres un peu artificiels
Quelquefois

À toi
À la petite fille que tu étais
À celle que tu es encore souvent
À ton passé, à tes secrets
À tes anciens princes charmants

À la vie, à l’amour
À nos nuits, à nos jours
à l’éternel retour de la chance
À l’enfant qui viendra
Qui nous ressemblera
Qui sera à la fois toi et moi

À moi
À la folie dont tu es la raison
À mes colères sans savoir pourquoi
À mes silences et à mes trahisons
Quelquefois

À moi
Au temps que j’ai passé à te chercher
Aux qualités dont tu te moques bien
Aux défauts que je t’ai cachés
À mes idées de baladin

À la vie, à l’amour
À nos nuits, à nos jours
À l’éternel retour de la chance
À l’enfant qui viendra
Qui nous ressemblera
Qui sera à la fois toi et moi

À nous
Aux souvenirs que nous allons nous faire
À l’avenir et au présent surtout
À la santé de cette vieille terre
Qui s’en fout

À nous
À nos espoirs et à nos illusions
À notre prochain premier rendez-vous
À la santé de ces millions d’amoureux
Qui sont comme nous

À toi
À la façon que tu as d’être belle
À la façon que tu as d’être à moi
À tes mots tendres un peu artificiels
Quelquefois

À toi
À la petite fille que tu étais
À celle que tu es encore souvent
À ton passé, à tes secrets
À tes anciens princes charmants

Les textes des chansons sont propriétés de ses ayants-droits et réservés uniquement à un usage privé.


За теб
            /превод LeeAnn/

За теб
За начина, по който си красива
За начина, по който ми принадлежиш
За твоите нежни думи, малко превзети
понякога

За теб
за малкото момиченце, което беше
за това, което все още често си
за твоето минало, за твоите тайни
за твоите древни принцове очарователни

За живота, за любовта,
за нашите нощи, за нашите дни
за неизбежното завръщане на щастието
за детето, което ще се появи
което ще прилича на нас
Което ще бъде теб и мен, наведнъж

За мен
За лудостта, чиято причина си ти
За моите ядове без причини
За мълчанието и  предателствата ми
Понякога

За мен
За времето, което прекарах търсейки теб
За качествата, с които се шегуваш
За
пороците, които скрих от теб
За
моите приумици на безделник

За живота, за любовта,
за нашите нощи, за нашите дни
за неизбежното завръщане на щастието
за детето, което ще се появи
което ще прилича на нас
Което ще бъде теб и мен, наведнъж

За нас
За спомените, които си създадохме
За бъдещето и за настоящето, най-вече
За здравето на тази стара Земя
Която изчезва

За нас
За нашите надежди и илюзии
За нашата скорошна първа среща
За здравето на милионите влюбени
които са като нас

За теб
За начина, по който си красива
За начина, по който ми принадлежиш
За твоите нежни думи, малко превзети
понякога

За теб
за малкото момиченце, което беше
за това, което все още често си
за твоето минало, за твоите тайни
за твоите древни принцове очарователни

/Текстовете на песните са собственост на притежателите на авторските права и са единствено за лична употреба/

Posted by LeeAnn as Joe Dassin / Жо Дасен at 8:59 AM EET

16 Comments »

December 14th, 2006

Вкусна задача

Специално за Васко, за да не скучае, докато чака NeeAnn, а и защото изпусна любимите ми задачи с късното си включване, публикувам тази вкусна задача. Вие може да му помагате да я реши, а защо не и да го изпреварите?

В една сладкарница всички пасти стрували по 32 ст. По случай 1 юни, собственикът на сладкарницата обявил, че ще прави подарък на всяко дете, което влезе в сладкарницата, като на входа му даде толкова пари, колкото то в момента има у себе си. През този ден Павел влязъл в сладкарницата 4 пъти, всеки път изяждал по една паста и накрая останал без пари.

Колко стотинки е имал Павел, когато за първи път влязъл в сладкарницата?

Приятно решаване 😉 

Posted by LeeAnn as Задачки-закачки at 4:55 PM EET

7 Comments »

December 13th, 2006

Уроците на историята

Напоследък много се говори за Европейския съюз, за нашето влизане в него, за перспективите, за предимствата и недостатъците, които ще ни донесе. Хората си блъскат главите с неща, които няма как да знаят. Да, това е нормално. Все пак остават някакви си двайсетина дни до паметното събитие.

Мисля си, обаче, че част от бъдещето ни и огромна част от настоящето ни е кодирано в нашата история. Затова взех произволен учебник по история за еди-кой-си клас и прочетох нещо… СТРАШНО в него.

За вас ще препиша това, което ми направи най-силно впечатление. Умишлено ще пропускам имената на историческите личности и годините, като накрая ще ви помоля вие да ги допишете. Ще се старая да се придържам максимално до контекста на епоха, за която се отнася написаното.
А най-трудното, свързано с тази статия бе изборът на категория, в която да я публикувам, защото тя е нейде между “Реалността” и “Абсурдизми”, което е показателно, май (?!).

Преписвам дословно, с малки пропуски:

Цитирам:

Кои са характерните белези на политически живот в България в периода …. до ….. г.?

Многобройните партии се вплитат в остра борба с всички средства. Бедността (…) превръща властта в примамлива цел за бързо забогатяване.

Главната грижа на всяка партия на власт е да облагодетелства собствените си поддръжници. Това неписано правило поражда вътрешнопартийни боричкания, завист и корупция. От друга страна, между властващите и опозиционните партии се разменят нападки, цари отмъстителност, кипят подмолни и открити съперничества.

Безогледният стремеж на властващите да се задържат по-дълго по върховете на управлението ги кара да търсят подкрепа от (…х…). Неговото – на (…х…) – благоволение, се оказва необходимо и поради слабостта на раздробените партии. Те не могат да си осигурят трайно влияние сред избирателите и поддръжка в Народното събрание. Депутатите често се вплитат в неплодотворни за държавното благо препирни. Така правителствата неусетно започват да направляват дейността на парламента, а конституцията изисква тъкмо обратното – правителствата да бъдат отговорни пред Народното събрание.

Край на цитата.

Можех да преписвам още дълго, но не мисля, че има смисъл.

Можете ли да прецените към кой етап от развитието на българската държава може да се отнесе този откъс?

Ако е валиден сега, както преди 50, 100 или 150 години, какво ни дава оптимизъм и ни кара да си мислим, че нещо ще се промени скоро?

Не ме разбирайте погрешно. Аз искам да се промени. Но се питам ДАЛИ и най-вече КАК?

Случайно ли се използва терминът “Колелото на историята” или ни чака поредното робство?

Не ме разбирайте погрешно. Не съм против Европейския съюз. Напротив. Искрено вярвам, че този път най-сетне нещо ще се промени и че хубавото ще бъде повече от лошото. Но се питам ДАЛИ и най-вече КАК?

Posted by LeeAnn as Абсурдизми at 10:25 PM EET

3 Comments »

Задача 1. Банков чек

Понеже виждам, че се налага да прибягвате до помощни средства, олицетворявани от вездесъщия Google, приемам, че задачите от тази категория (главоблъсканиците с цифри) все още са прекалено абстрактни за вас, ще се завърна към учебника по математика за IV клас и ще ви потормозя с малко задачи за пари.

А ето и първата, харесана от мен, задача:

Задача 1. Банков чек

Един човек влязъл в една банка да осребри чек. Когато предавал парите, касиерът направил грешка и му дал долари вместо центове и центове вместо долари. Човекът прибрал парите в джоба си, без да ги проверява, и похарчил петцентова монета по пътя за дома. По-късно открил, че притежава точно два пъти повече пари от стойността на чека. Преди да отиде в банката, той не е имал пари в джоба си!

Каква е била точната стойност на чека?

И за да увелича още повече мъките ви при решаването на задачите от този тип, ще искам да представяте подробно решение на задачата — уравнения, обяснения или каквото сте използвали за получаването на верния отговор. И понеже някой се похвали, че нетърпеливковците сте били победили, задачите ще пристигат през няколкодневни интервали, заедно с отговора на предишната задача 🙂

А сега — леко и бързо решаване!

Posted by NeeAnn as Задачки-закачки at 9:32 PM EET

8 Comments »

Задача 113. Намерете множителите

Понеже започнах да ви занимавам със задачки за множители, затова и следващата задачка пак ще бъде свързана с тяхното намиране, като е напълно възможно (все още не знам със сигурност), отговорът на задачата с обяснението на решението, да е по-дълъг от самата задача, но за да го разберете, ще трябва или пак да се въоръжите с тридневно търпение или да решите задачата сами :).

Задача 113. Намерете множителите
Намерете две цели числа с възможно най-малката разлика между тях, които, умножени, да се равняват на 1 234 567 890?

Леко решаване!

Posted by NeeAnn as Задачки-закачки at 7:26 AM EET

14 Comments »

December 11th, 2006

Задача 112. Разлагане на множители.

Понеже постъпиха оплаквания от трудните задачи от учебника по математика за IV клас, ще се върнем на класическите задачи от “занимателната математика”, така добре познати ни от книгите на Мартин Гарднър и американското списание “Scientific American“.

Задача 112. Разлагане на множители.

На какви множители (числата, които го делят без остатък) се разлага числото 1 000 000 000 001? Може да се отговори лесно, ако се случи да знаете нещо за числата от този специален вид. Фактически за мен е еднакво лесно да посоча два множителя, ако между двете единици вмъкнете, да кажем, сто и една нула, вместо единадесет.

Съществува едно любопитно, лесно и красиво правило за тези случаи. Можете ли да го откриете?

Понеже аз вече знам правилото, ще ви оставя да се опитате да го откриете сами :). А ако се забавите повече от три дена с верния отговор, тогава ще се принудя (ако не съм забравил дотогава) да го публикувам аз.

Леко решаване.

Posted by NeeAnn as Задачки-закачки at 10:20 PM EET

19 Comments »

« Previous Entries  Next Page »