Skip to main content.
February 28th, 2006

Романтиката…

Умишлено изчаках преминаването и отзвучаването на еуфорията около т.нар. „Празник на влюбените”, за да напиша това, което мисля за романтиката. Защото предпочитам /и ми харесва!/ да се чувствам обичана цяла година, да ме будят нежно с докосване или целувка, да заспивам в прегръдка, пред фалшивото парадиране за един ден в годината, на 14-ти февруари /или в краен случай, на 8-ми март/.
Та аз съм жена през цялата година, с всичките предимства и недостатъци, които произтичат от този факт!
Ако хората около мен, не ме възприемат като жена, а любимият като любима, с какво ще се промени мнението и отношението им, купувайки ми цвете от „хорски срам”?

Романтиката?…
Романтиката е „качество” на душата, което всеки носи в себе си. Някои хора са по-малко романтични, други повече… Някои се опитват да го прикрият, други дори успяват… Но романтиката си е там – в душите ни!

Романтиката…
Романтиката не е вечеря на свещи! Всичките свещи на света не биха могли да добавят топлина в сърцето и пламък в очите, ако те не са вече там… или ако няма кой да ги види.
Романтиката не е рози! И най-простото цвете, ако носи жадувано и чакано послание, ще е стотици пъти по-романтично от изящна роза, подарена по задължение. Стига да има кой да разчете посланието.

Романтиката е тук…
Да помисли любимия ти за теб – дали ти е студено или си жаден, дали си гладен или уморен, е много по-романтично и мило, от цвете, свещи или какъвто и да е предмет, изпразнен от чувства и съдържание….
Цветята овяхват, свещите догарят, но чувството за грижа, проявена от любимия към нас, не се забравя! Предметите са си предмети – чувствата и емоциите в тях влагат човеците!

Романтиката е тук, всеки миг, само трябва да я намерим…
Но, ние, увлечени от безумния ритъм на абсурдната борба за оцеляване, която водим, сме я заровили толкова дълбоко, че дори сме забравили, че съществува.

Романтиката е чувство за двама…
Посланието има нужда от получател, за да не загуби смисъла, който носи.
Пламъчето има нужда от сърце, което да топли, за да не угасне.

Погледнете любимия, намерете пламъчето /дори да го е скрил дълбоко!/, поддържайте го пламтящо и всеки един ден за вас ще бъде празник на Романтиката.

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 8:14 AM EET

15 Comments »

February 23rd, 2006

Кой е измислил Тъгата?

Кой е измислил Тъгата?
Какво ни кара да бъдем тъжни, дори когато сме щастливи?
Човек може да е щастлив като цяло, но тъжен понякога. Това не го прави нещастен, дори напротив! Тъгата ни прави по-добри, по-истински и по-щастливи! Единствено, не ни прави по-красиви, но пък…. жертвата си струва! 😉

Кой е измислил Тъгата?
Може би самото Щастие! Да, вероятно е то! Няма кой друг да е!
Ако я нямаше Тъгата, не бихме разбрали, че сме щастливи – с хората около нас, с това, което правим, от това, което сме!
Тъгата идва в момент на умора, на размисъл, на преоценка, или може би, просто, в момент на … тъга.
Тя идва, когато човек е сам със себе си /в ума и сърцето си/ и му напомня какъв е в действителност – под дрехите, зад усмивката и обичайното добро настроение.
И ако, това, което виждаш в момент на тъга ти харесва – значи ти си един наистина щастлив човек!

P.S. Този, който никога не е тъжен, по-щастлив ли е? Едва ли…..

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 9:51 PM EET

26 Comments »

February 22nd, 2006

Спонтанно

…споделено от приятел

Зловещ,
зверски.
Покорен,
неописуемо жив.
Вероятно е грешка,
Вероятно е фалш,
Истина е.
Няколко пъти мечтах.
Няколко пъти опитах.
Няколко пъти живях.
Хиляди пъти потънах в земята –
не мъртва
не жива
нито жена.
Не е трудно, само че не исках.
Не исках да се чувствам еднаква или различна.
Исках да съм Аз.
!

автор: Диана

Posted by LeeAnn as Гости at 10:55 PM EET

No Comments »

February 21st, 2006

Déjeuner du matin

Жак Превер е един от любимите ми поети. Той пише, така както говори, живее и чувства. “Déjeuner du matin” е най-любимото ми негово стихотворение. То, съвсем естествено, звучи неповторимо само в оригинал, но много ми се иска да го прочетете и вие. Затова, освен на френски, го публикувам и на български. С една уговорка! Тъй като, не открих превод на това стихотворение от някой наш признат поет, си позволих да направя опит /без каквито и да е претенции/ и да го преведа за вас.
… а междувремнно открих и превод от Веселин Ханчев.
Наслаждавайте се!

Déjeuner du matin
Jacques Prevert
Закуска на сутринта
Превод: LeeAnn
Сутринна закуска
Превод: Веселин Ханчев
Il a mis le café
Dans la tasse
Il a mis le lait
Dans la tasse de café
Il a mis le sucre
Dans le café au lait
Avec la petite cuiller
Il a tourné
Il a bu le café au lait
Et il a reposé la tasse
Sans me parler
Il a allumé
Une cigarette
Il a fait des ronds
Avec la fumée
Il a mis les cendres
Dans le cendrier
Sans me parler
Sans me regarder
Il s’est levé
Il a mis
Son chapeau sur sa tête
Il a mis
Son manteau de pluie
Parce qu’il pleuvait
Et il est parti
Sous la pluie
Sans une parole
Sans me regarder
Et moi j’ai pris
Ma tête dans ma main
Et j’ai pleuré.
Той сложи кафе
в чашата
Сложи мляко
в чашата с кафе
Сложи захар
в кафето с мляко
с малката лъжичка
Обърна се
Изпи кафето с мляко
и остави чашата
Без да ми говори
запали цигара
Правеше кръгчета
с дима от цигарата
Изтръска пепелта
в пепелника
Без да ми говори
Без да ме гледа
Изправи се
Сложи
шапката на главата си
Сложи
дъждобрана си
защото валеше
И си тръгна
Под дъжда
Без да отрони дума
Без да ме гледа
А аз
подпрях главата си с ръка
и плаках.
Той сипа кафе
в своята чаша.
После сипа в кафето си мляко,
после – захар
в своето мляко с кафе.
С малка лъжичка
разбърка
и бавно изпи
своето мляко с кафе.
Остави си чашата,
без да погледне към мен,
запали цигара,
направи от пушека
кръгчета,
след това пепелта
в пепелника изтърси,
без да продума,
без да погледне към мен.
Стана,
сложи си шапката,
мушамата облече,
защото валеше,
и излезе
в дъжда,
без да продума,
без да погледне към мен.
Аз хванах главата си
и мълком заплаках.

Posted by LeeAnn as Jacques Prévert / Жак Превер at 10:16 PM EET

11 Comments »

February 20th, 2006

Разтрога

Никола Вапцаров

Отминахме, защото бяхме горди
И сложихме над всичко гордостта
А някъде заглъхнаха в нощта
На любовта последните акорди.

През тази нощ прокълнат бях от мрака
И тъй останах безутешен, слеп
Защото нямах никой освен теб
И нямаше сърцето що да чака.

Не плаках… Звук душата не отрони
Но чувствах тъй ужасна пустота
Призвал те бих… но все пак гордостта
На мойта радост слънцето прогони.

С угаснал плам, след глупава разтрога
Еднакво чужд на слава и позор
Вървях без цел, изгубил своя взор
Почти без страх, почти и без тревога…

Posted by LeeAnn as Любими стихове at 7:25 PM EET

No Comments »

February 19th, 2006

В цъфналата ръж

Робърт Бърнс
превод: Владимир Свинтила

Идейки си запъхтяна
Вечерта веднъж
Джени вир-водица стана
В цъфналата ръж.
Джени зъзне цяла
Джени пламва изведнъж
Бърза мокра до колене
В цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой
В цъфналата ръж
И целуне този някой
някого веднъж
То нима ще знае всякой
де кога веднъж
Някого целувал някой
В цъфналата ръж!

Posted by LeeAnn as Любими стихове at 7:17 PM EET

14 Comments »