Skip to main content.
January 25th, 2006

Очарованието на белия лист

 

Гледам белия лист и в съзнанието ми се прокрадва споменът за един остарял, но много популярен, виц за песимиста, оптимиста и чашата. Ако го перефразирам за белия лист, той вероятно би звучал така: „Гледайки един бял лист, песимистът би казал: „По-лошо от празен бял лист, може да бъде само празен черен лист”, а оптимистът вероятно би казал: „Няма нищо по-хубаво от празен бял лист и бистър и свободен ум, който да остави оптечатъка си върху него!”

 

За някой, вероятно, белият лист е вещ /дори „вещ” е силно казано/, лишена от смисъл и съдържание, нищо ново, нищо неочаквано, нищо необикновено. И, вероятно, ще се окаже прав, … за себе си.

 

Белият лист е начало. Той е най-подходящото място да начертаеш пътя напред, да създадеш империя или просто да разкажеш за стремежите и мечтите си.

 

Всеки получава своя бял лист и само от него зависи дали той ще остане празен и обикновен /и песимистът ще се окаже прав/, или ще запечата раждането на нещо красиво, искрено, стремително, впечатляващо и грандиозно.

 

Всичко започва от белия лист…

 

Когато човек се ражда и душата му се вселява в него, той е един бял лист. И не името и ЕГН-то, написани на този лист, го правят човек! Добрината, обичта, чистотата и всеотдайността пишат по този лист и превръщат родилия се в човек! И нито слънцето, нито дъжда, нито дори времето, могат да заличат написаното!

Всичко започва от белия лист… А как свършва? Всеки решава за себе си!

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 9:16 PM EET

8 Comments »

January 24th, 2006

“Когато най-накрая срещнеш съвършената жена, тя чака съвършения мъж”, …. или размисъл за съвършенството

Съвършенството, също като свободата, е чувство…

Всеки го носи в себе си и го дава на другите, но само на тези, които могат да го усетят!

Съвършена е капката роса, която, плъзгайки се по стръкчето тревичка, сякаш й мие очичките, и нежно я буди за новия ден…

Съвършена е дъгата, която се усмихва и ни мами към хоризонта…

Съвършен е облакът, който плува грациозно, докато ангелчетата спят в него…

Съвършени са очите, в които се отразява красотата на изгряващото слънце и му се усмихват…

Съвършено е сърцето, което чувства топлина в студа и вижда светлина в тъмнината…

Съвършена е мисълта, която ни води към търсене на съвършенството….

А ти, който търсиш съвършената жена, погледна ли дъгата? Почувства ли росата? Тя е там и те чака, защото ти си стръкчето трева, ти си хоризонта, ти си облакът…

Тя те чака, защото дъгата не е същата, ако хоризонтът не е с нея, росата не е същата, ако тревичката не е там, ангелчето не е същото, ако облакът го няма, очите не са същите, ако слънцето не изгрява в тях…

Тя е там, … и ти си там! Защото съвършенството е като свободата…то е чувство за двама!

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 8:38 PM EET

3 Comments »

January 23rd, 2006

Когато Вятърът се върна…

Когато Вятърът се върна, Облачето все още беше там. То вече не плачеше, беше се успокоило, усмихваше се и дори играеше със Слънчицето на онази игра, която бе научило от малките пуйчета. Спомняте си я, нали?

Вятърът научи какво бе сторил, но не го разбра…

Или може би не искаше да го проумее! Не само, че не искаше да проумее, но дори говореше сърдито и надменно на Облачето.
Обясни му, че той е един много важен Вятър и има стотици облачета, за които да се грижи и да люлее в Небето. Облачето се почувства така, сякаш бе спряло порива на Вятъра!

Вятърът, по-студен и пронизващ от всякога, посъветва Облачето да потърси други Ветрове…

Облачето се натъжи отново…

То знаеше, че не е най-важното Облаче в това Небе, но се почувства като единственото, за което няма място там…
Облачето искаше да поговори за последно с Вятъра!
Искаше да му каже толкова много неща….
Искаше му се, Вятърът да научи, че всеки път, когато минаваше, отнасяше със себе си по частица от Облачето …

Понякога Вятърът отнасяше със себе си частица от наивността и плахата неувереност на Облачето, но понякога…
Понякога отнасяше частица от ентусиазма му…
Понякога – частица от надеждата…

А най-често отнасяше частица от мечтите…

Облачето не знаеше как да върне тези частици обратно!

Затова не каза нищо… То не вярваше, че Вятърът ще го чуе…

Облачето послуша съвета на Вятъра и тръгна да търси друго Небе и друг Вятър…

Помисли си, че още не е късно, защото все още носеше в себе си Надеждата и Мечтите!
Когато Вятърът се върна, Облачето вече го нямаше! И Слънчицето също не беше там…

Posted by LeeAnn as Приказка за Облаче at 9:11 PM EET

3 Comments »

January 22nd, 2006

Облак, Вятър и Слънце

Облакът, всъщност беше момиче, даже не точно момиче, а жена, но някак по момичешки непорастнала жена, така, че по-скоро беше момиче.

Облакът, всъщност беше Облаче, пухкаво и щастливо, което имаше мечта. То искаше да намери Вятъра, или поне топлият въздух, който се издигаше от земята, и заедно с него да полети и да достигне другите облачета, които нежно плуват в небето. Облачето искаше да ги пипне и да надникне в тях, а даже му се искаше да погъделичка ангелчетата, които кротко спинкат там.
Един ден Вятърът дойде при Облачето.

Вятърът, всъщност беше мъж, пораснал и зает, който някак бе разбрал за мечтата на Облачето.
Вятърът беше виждал много облачета преди и разказваше на малкото Облаче за тях. Вятърът беше летял насам, натам, наляво и надясно, и дори нагоре. Беше виждал облаците, които живеят високо, високо, там, където погледът не достига, но каза, че те са ледени и недружелюбни и не биха се харесали на малкото Облаче. Вятърът обеща на Облачето да му помогне да полети и да се рее във въздуха, заедно с другите облачета.

Вятърът и Облачето разговаряха само от време на време, защото Вятърът наистина беше зает с по-важни неща от бъбренето с розови непораснали дърдорковци.

Всеки път, докато разговаряха, Облачето се променяше – ставаше ту прозрачно и избледняваше, носейки се в мислите си далеч над хоризонта, ту розово и засрамено от въпросите, които задаваше /или по-скоро от отговорите, които получаваше/, ту сиво и тъжно, като почти се превръщаше в мъгла…

Един ден Вятърът се появи – силен, рязък и студен – и минавайки през Облачето, почти го разкъса на две … и изчезна …

В този миг, за късмет на Облачето, наблизо мина Слънцето.
Слънцето, всъщност беше момче, даже едно съвсем пораснало момче, което, обаче, искаше да си остане дете.

Слънцето, всъщност беше Слънчице, защото грееше силно и всеотдайно, и не бързаше за никъде. Слънчицето и друг път беше виждало Облачето, но сега му се стори, че то не е пухкаво и щастливо, както обикновено, а някак сиво и нещастно.

Слънчицето се спря и видя разкъсаните от Вятъра крайчета на Облачето, както и сълзите му, които се сипеха като дъжд по земята.

Слънчицето беше обикаляло надлъж и шир и беше виждало как малките пуйчета си надуват коремчетата, докато играят. И то научи Облачето на тази игра. Докато Облачето играеше под топлите лъчи на Слънчицето, сълзите му отново се превърнаха в пара, краищата му се заоблиха и усмихнаха и то отново стана онова пухкаво и щастливо Облаче, което Слънчицето познаваше от преди.

След малко Вятърът се върна, но не разбра какво бе сторил…

 

Posted by LeeAnn as Приказка за Облаче at 8:38 PM EET

11 Comments »

January 21st, 2006

Усмивката

Усмивката е най-красивото творение на природата. Чудели ли сте се защо няма грозни булки? Или защо малките деца са “сладки”? Много е просто – защото са усмихнати!

Ако всеки от нас се усмихва един път повече всеки ден, в сравнение с предишния, животът ни и светът около нас ще станат по-красиви и по-добри.

Усмивката е най-силното оръжие, известно на човека! Опитайте! Усмихнете се на някой, който идва с цел да ви обиди или нарани! Обикновено той бива толкова смаян от тази реакция, че забравя защо е дошъл! Често съм чувала да казват: “Брой до 20 и тогава реагирай!” Аз бих добавила: “Усмихвай се, докато броиш до 20!” Така противникът ви ще бъде най-малкото озадачен, също и леко обезоръжен, а това е част от победата!  

Събуждайте се с усмивка! Това е лесно изпълнимо! Още като дете пробвах дали е вярно твърдението на татко “Последната заспала мисъл се събужда първа!” и установих, че ДА. Между другото, тази “тактика” ми помагаше да не забравям тетрадки, бележник или пособия на сутринта ;-). Ако, докато заспивате, си мислите за нещо приятно и красиво, то неминуемо на другата сутрин усмивката ще е на устните ви и ще ви чака!

И не ми обяснявайте как живота ни е сложен, труден и забързан и няма време човек дори да се усмихне, защото изобщо не е така!!!

Винаги има време за усмивка! Просто опитайте! Отговаряйте на телефона с усмивка! Човекът отсреща ще я види в гласа ви и ще му стане приятно! Така вече сте свършили 1/3 от работата, която имате да вършите с него! А ако е близък – още по-добре! Мислете за близките си с усмивка, без значение дали са добри или лоши, дали са ви обидили току-що или възнамеряват да ви зарадват.

Усмивката е безценна! Тя помага на хората да бъдат по-добри! Но помага най-вече на тези, които се усмихват! В една популярна песен се пееше: ” …Усмивката! Със свойта нишка лека, човека тя привързва към човека!…” Така, че … Усмихвайте се и денят ви ще бъде светъл и зареден с положителни емоции!

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 3:06 PM EET

18 Comments »