Comments on: За уважението, децата и една инициатива

By: Детето с предимство « Разни хора, разни…

Детето с предимство « Разни хора, разни… — Sun, 09 Aug 2009 21:28:23 +0000

[...] 7. “Не изхвърляй фасове, боклуци или други предмети през балкона или прозореца на автомобила си. Освен, че е невъзпитано, може да се окаже опасно за бебето в количка.” – За съжаление малоумието ходи по хората… По магистралните пътища, например, няма бебета в колички, което не означава, че там трябва да се чувствате свободни да изхвърляте боклуците си през прозорците на колите, както го правите редовно. Ако по други “канали” не сте разбрали, коя е компанията с кампанията… прочетете и мнението на LeeAnn. [...]

By: Ежко

Ежко — Fri, 24 Jul 2009 06:55:07 +0000

Навик LeeAnn, навик. Ние шофьорите носим част от вината защото дотам сме задръстили тротоарите с паркирали коли, че пешеходците са отвикнали да ги ползват
А ето и упражнение на уважение (в скороговорка):
- Добър ден! Да ви помогна да го преместим на по-безопасно място? Ние шофьорите можем да бъде толкова невнимателни понякога! Вчера един кретен щеше да мине през жената и сина за една бройка! Между другото как се казва? Ааа голям мъж. След година две ще кара ферари тука……..Приятен ден.

Резултат: майка загубила граматиката си, ми помага да преместя количката със сина и на тротоара. Какъв ще е резултата ако 1/20 от шофьорите повторят (с подобрения) упражнението?

By: LeeAnn

LeeAnn — Thu, 23 Jul 2009 18:10:29 +0000

Ежко, за самоуважението сме на едно мнение, но я кажи за майките с колички по шосето, в частност това на БПС?

By: Ежко

Ежко — Thu, 23 Jul 2009 17:38:53 +0000

“Как да накараш хора, които не уважават себе си, да уважават другите?”
1. Научи ги да се уважават?
2. За целта като начало намери за какво да ги уважаваш самата ти (всеки човек има добри качества)
3. Който уважава себе си, уважава и другите?

Аз поне уча децата си да уважават другите (да не се бърка с подлагане на другата буза – ако уважаваш някого/себе си, изискваш от него/себе си)

By: LeeAnn

LeeAnn — Mon, 20 Jul 2009 07:53:59 +0000

@A. Doneva, dimi petrova,TsvetyA

Да, говорим общо взето за едно и също нещо. От една страна това ме радва, защото колкото повече съмишленици намира човек – толкова по-добре. От друга страна ме натъжава, защото установявам, че в нашата действителност, доброто отношение и уважението са по-скоро изключение, отколкото правило. Това прави задачката “възпитание на децата ни” още по-трудна.

Мислех си още нещо по темата за уважението и новите разсъждения ме въвличат в парадокси:

Първият е: Как да накараш хора, които не уважават себе си, да уважават другите? (За мен самоуважението стои в основата и на възпитанието, и на уважението към света, и на способността да мислиш). Това обаче е дълга тема и вероятно си заслужава да се пише по нея отделно.

Вторият е съвсем в обсъждания контекст: Защо майките с колички не ползват тротоарите там, където ги има? Дисциплината също е нещо, което се възпитава в децата от най-ранна възраст, ако искаш приемлив резултат в бъдеще. Аз работя на територията на Бизнес Парка в Младост – перфектното място за разходка – има тротоари с наклон към пешеходната пътека, има пешеходни пътеки, езерце, полянки, няма кучета, акета и боклуци…И въпреки това, майките бутат количките по улуците и пречат на колите, 18.00-18.30, когато повечето хора бързат към къщи, това е доста изнервящо.

By: TsvetyA :o)

TsvetyA :o) — Sat, 18 Jul 2009 19:38:04 +0000

Много ми хареса темата, определено има нужда нещо да се направи. Може би с популяризирането й хората ще започнат повече да обръщат внимание. Защото това което трябва да се промени зависи от всеки от нас.

Докато бях бременна редовно в автобуса хората се правеха, че не ме забелязват. Едно младо момче дори ме удари в корема в опита си да не ме забележи. ;о( В такситата ме надцакваха с цената, циганките ме обраха – как да ги гоня с корем? А бях извадила пари да им дам.. (От тогава си търсят милостинята от друг..) Бе въобще като втора класа човек се чувствах, всеки който можеше да ме прецака предвид “положението” ми успя. Дори и хазяите на квартирата, която наехме ни прецакаха.. Ние им направихме ремонт, а се оказа, че повечето мебели са неизползваеми, обещанията им не бяха спазени и нервите ни скъсаха.

Така че според мен такива инциативи трябва да има. И по-често, че да се сещат хората, защото лесно се забравя когато не се в това положение.
Единствено във входа ни има много мили млади момчета, които редовно ми помагат с количката. Дори не знам дали всичките живеят в блока и т.н. Много са мили. Е, значи има и хора все пак. Дано младите са по-добре от старите. ;о)

Поздрави!

By: dimi petrova

dimi petrova — Sat, 18 Jul 2009 13:29:47 +0000

… ще направя каквото мога исках да кажа… напекло ме е слънцето ))

By: dimi petrova

dimi petrova — Sat, 18 Jul 2009 13:24:01 +0000

Когато бях бременна, ми се налагаше да ходя всеки месец до една банка… Винаги имаше 40 минутни опашки, които се налагаше да чакам и това мое ходене продължи до деветия месец, до дни преди да родя. Ходех с големия корем, в най-големите жеги, август месец…
НИТО ВЕДНЪЖ никой не ми отстъпи ред! Напротив, правеха се, че не ме забелязват. Просто не съществувах! Но не съм от този тип, че да се разправям или да прося ред- затова си се редях и чаках, преглъщайки болката и обидата и старайки се да не се натоварвам излишно емоционално, за да не навредя на детето, което нося…

В градски транспорт /за моя радост/ ми се наложи да се кача точно три пъти, от които eдиния не ме забелязаха, на втория бях за една спирка и ме молеха да седна а аз упорито отказвах, а на третия контрольорката така силно викна да отстъпят място на бременната жена, че сигурно половината автобус стана! ))

Та така… срещат се и хора тук-таме. И колкото и епизодични да са тези прояви на съпричастност – те ми вдъхват увереност, че положението не е безнадеждно.

И както ти LeeAnn писа: Уважението е “едно от нещата, които трябва да си отвоюваш и заслужиш”! А откъде един мъж или едно момиче, което не е било бременно може да знае какво ни е на нас, как се чувстваме? И тук е ролята на тези инициативи- да информира… Дано повече граждани се осъзнаят!
Съпричастна съм и ще направя каквото в подкрепа!

By: A. Doneva

A. Doneva — Fri, 17 Jul 2009 11:52:01 +0000

Толкова познато ми звучи написаното по-горе, само мога да добавя как чакайки час и половина пред кабинета на личния си лекар с бебето на ръце( нямаше на кого да го оставя) никой от възрастните хора струпани пред вратата не отстъпи мястото си, за да вляза на преглед и дори взаимно се скараха за реда си. После се оплакват, че младото поколение било невъзпитано, а къде е тяхното възпитание питам аз???

By: LeeAnn

LeeAnn — Thu, 16 Jul 2009 12:30:56 +0000

Благодаря ти, Рали.
Нарочно съм цитирала изречението. Не защото сляпо вярвам на Либеро, а защото вярвам в нещо друго:
Някой трябва да започне отнякъде. Обикновено това “започване” в днешно време е свързано с пари. Чудесно е, когато някой намери начин да съчетае “полезното” (рекламната си кампания) с “приятното” (нещо, което да е полезно и на хората). Така или иначе ще гледаме реклами на Либеро по телевизията, по-добре да има и човешко послание в тях.
Така си разсъждава аз, де И затова ги подкрепям.

By: astilar

astilar — Thu, 16 Jul 2009 10:35:35 +0000

Поздравления за написаното, Дачи!
Получих същата покана, дори започнах да пиша публикация, но остана в черновите, защото някак не съм убедена в истинността на изречението, което и ти си цитирала в края.
Какъв е смисълът от кампании, в които само се говори? (Това е реторичен въпрос по-скоро).
Ако реша, все пак, да довърша публикацията си, (в нея няма да споменавам името на компанията) ще дам връзка към твоя блог.