Иначе виждам, че в известна степен засягаш проблемите, които и аз съм засегнал в една или в друга степен, пряко или косвено, във вече споменатия от любезни мои почитатели пост в блога ми. Коментара ти по темата е чудесен. Поздрави!

Аз няма да взема отношение във вашия спор, но това не значи, че нямам собствено мнение.

Принципно не обичам обощенията, не обичам да ме сравняват и да се опитват да ме слагат в рамки. И децата ми са такива. Смятам, че всяко обощаване е излишно поради многото съществуващи изключения.

Затова – бъдете мои гости – спорете, дискутирайте, но не подминавайте добрия тон.

Най-напред Vira никъде не обяснява ясно и точно какъв й е проблема с моят пост. До пост №23 говори разнопосочни неща около темата. И изведнъж в пост 29 и гръмва бушона и започва да твърди някакви лъжи за моят пост с неизвестен произход:

1. Не всички деца били такива, каквито аз ги описвам
2. Аз гледам отстрани и правя генерални обобщения
3. Промяната нямало да дойде отвън
4. Не можело да критикувам родителите отстрани, ако аз не съм родител

(Това са най-смислените и ясни идеи, които успях да извлека от писанията на Vira)

Единственото мъдро нещо в това е извинението за обърканите мисли във финала на поста. Мъдро, защото е болезнено вярно като констатация.

Отговори:

Първо: никъде не съм твърдял, че всички деца са такива. Значи или Vira бълнува или с някаква задна умисъл ми приписва тази идея. какво ВСЪЩНОСТ казвам аз? “Голяма част (ще се въздържа да спекулирам с думи като „преобладаваща”) от днешните млади хора са невъзпитани. [...] Тези образци са напълно заменени от модерни явления, които аз не схващам в никакъв случай като неправилни или излишни, но като фокусирани в не дотам практични посоки на развитие на личността.” Като последното аз поясних в коментарите си по темата.

Второ: аз не правя генерални обобщения. А адресирах думите си до конкретни представители на тези млади хора, като ги характеризирах: “Те не знаят какъв ден е 3 март, но отлично знаят кой е последният модел GSM апарати на марката Х, както и всичките им спецификации. Те не желаят да четат — мързи ги. Те слушат само музиката, в чийто стил са си въобразили че са и вярват искрено в идеята, че това за тях трябва да е единствената музика. Те са шумни, говорят високо, крещят, блъскат се и въобще се държат на обществени места така, сякаш са в училищния коридор или в гората. Нямат уважение. Не гледат филми, в които няма престрелки, кръв и спец ефекти. Те пушат, вярват, че да правят секс към момента е тяхната основна цел (особено до 16-17-годишна възраст), прегръщат радушно шаблони на западната комерсиална поп култура (или пък си мислят, че се числят към групи, които отричат въпросната култура, а всъщност са нейно поредно превъплъщение под наслов „алтернативно”, „ъндърграунд” или нещо подобно, което обаче, видите ли, не е „комерс”), вярват, че са достатъчно големи за да трябва да пият алкохол, при това го правят порядъчно, и пр.” Както се вижда аз съм изредил множество конкретни симптоми, които сами по себе си не нещо лошо, но когато са единственото присъстващо в съзнанието на един млад човек са признак за някаква пустота. Тук няма и помен от генерализация или адресиране до някаква маса. Ако Vira по някакъв непонятен за мен начин чувства своите или други деца обвързани с това иначе доста тясно насочено определение, тогава проблема е в асоциацията, която тя прави, а не в мен и това, което аз констатирам. Защото аз никъде не говоря за всички тинейджъри, никъде не твърдя, че говоря за някаква хомогенна маса от обществото. Аз изреждам характеристиките на НЯКОИ хора, които принадлежат според мен към тази ощетена група и ги определям с горните характеристики. КОЕТО е съвсем различно от това, което ми се приписва.

Трето: Промяната, критикуват ме, нямало да дойде отвън. А аз за какво говоря, м*мка му??? “Проблемът при младите хора е преди всичко културен и възпитателен, не образователен. За да се осъществи това възпитаване в културна съпричастност, да се събуди любовта към книгата и изкуството, е необходимо такава любов, такъв глад да има на първо време у родителите. Трябва да се отделя време за четене на малкото дете от най-ранната подходяща възраст. То трябва да бъде облъчено изцяло с идеята за ценността на културата и знанието. Трябва да му се покаже чудният свят, разкриван от белите и черни редове.” нали през цялото време идеята ми е че става дума за възпитателен въпрос, следователно въпрос, чиято грижа е в ръцете на родителите!?!?!!! КЪДЕ по дяволите Vira видя аз да изтъквам друго като базисен приоритет?!? Наистина ми е интересно КЪДЕ.

Четвърто: Ха! Ама че нахалство… А родителите могат да обвиняват учителите, след като не са учители!? Обясних какво е Argumentum ad hominem. Vira обаче май мисли за логиката като за математика, и въобще не се сепна от това, че самата тя подхожда по един демагогски начин към моите тези, като ги отхвърля само на база на това, че не съм родител. АЛО, къде се намирате? Вие слушайте и коментирайте аз какво казвам и обосновете някаква смислена и ясна позиция за това къде греша и защо не е така, пък тогава идвайте да ме обвинявате и да търсете сметка какъв съм и какъв не съм.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Vira очевидно вижда в написаното от мен това, което и се ще, а не това, което пише. И придава диаметрално противоположен смисъл на тезите ми, като ги конфронтира със собствените ми твърдения, но изказани с нейни думи. Да би прочела бавно и аналитично казаното от мен, нямаше да идва и да коментира личността ми. Дискусия се води не с лични нападки, а с логични аргументи. Това обаче ЯВНО не й изнася. Виждам обаче, че това не й пречи да ме коментира на други места. Браво Vira! Чудесен пример си, от мен да го знаеш.

А по отношение на грешките – те са просто задължителни и за всяка възраст си има определения минимум от такива.

Например – нещо, което се опитвам да обяснявам на бабите ни – за децата е важно да получат 2-ка в училище (колкото по-рано, толкова по-добре), да забравят да си напишат домашното, да си загубят някоя вещ и т.н., защото само така ще се научат да не го правят. Не стават по-самостоятелни, ако им висиш нон-стоп на главата и винаги всичко им е наред – дори напротив.
Та за грешките – няма спор

Този статус, разбира се, не означава, че подрастващите повече няма да правят издънки. Иска или не иска, човек трябва да направи необходимият брой грешки в живота, за да съзрее. Където могат другите да му помогнат, добре. Където не могат, просто не могат. А за нас като родители остават пословицата “Малки деца – малки ядове”, и белите коси – нали все някак трябва да остраеем?! ))

vladi,
ти си прав за доверието в общия случай. Моят принципен подход е същия – доверие за доверие, НО
и в думите на Божо има огромна доза истина – децата не споделят всичко с родителите си. Често пъти нещо трябва да ги провокира, за да споделят, но в повечето случаи просто се страхуват.
Страхът не винаги е предизвикан от предполагаеми наказания или ограничения. Понякога децата се страхуват да не разочароват родителите си. За да се преодолеят тези страхове е нужно именно това – децата да бъдат хванати 1-2 пъти в издънка, нещата да бъдат изговорени и овладяни заедно с родителите – мирно и тихо – за да видят децата, че с родителите може да се сподели ВСИЧКО.

“едни ученик от по-малките класове няма да се въздържи да напише в някой форум, че “ХХ е тъпа дъртофелница” ” – ако този някой има основното домашно възпитание, няма да употреби такова обръщение. От друга страна, ако с поведението си “тъпата дъртофелница” си го е заслужила, толкова по-зле – и в двата случая не е повод за притеснение.

Уважението към кореспонденцията е част от доверието, без което е немислимо споделянето с родителите, за което говориш в следващото си изречение. Когато тийнейджър почувства, че е разбран, оценен, уважен и чут, той сам търси контакта, защото има отчаяна нужда от него! Ако обаче почувства фалш, грубо “родителстване”, ограничение заради ограничението, става лошо. Току що писах и в блога на Сталик (Vira, аз продължавам разговора си с него!) – когато им казвам “Не четете достатъчно книги!”, те ми отговарят “А защо трябва да чета това?” Така е – ако те получават това, от което имат нужда, формата не е важна, и наша е задачата да открием как да стигнем до тях – защото те искат да сме с тях!

Психиката на децата си има особености. Примерно едни ученик от по-малките класове няма да се въздържи да напише в някой форум, че “ХХ е тъпа дъртофелница” да речем, без да си дава сметка, че ХХ има достъп до същия форум, както и че за нея въобще не е загадка кой стои зад даден ник. Децата не се притесняват да използват във форуми и чатове обръщения към учители, с които ги наричат в раговорите помежду си. Но това е по-малкият проблем. Големият е, че в мрежата хора разни, а достъпът до тях е много по-лесен от колкото извън нея.

За моделите на подражание, по-скоро телевизията играе сеирозна роля. Хлапетата споделят помежду си и посещението на определени сайтове е просто продължение на разговорите между тях и Мрежата е само допълнително средство.

Колкото за това, че родителите трявба да проверяват кореспонденцията на децата си съм напълно съгласен. Децата не споделят с тях проблемите, които имат, докато помежду си споделят по-охотно. От собствен опит го знам. И докато по мое време насилието в училище се ограничаваше с това, по-малките да купуваме цигари на 10 и 11-класниците, сега мащабите на места са много по-сериоазни.

Много усмивки и от мен.

И още малко по темата:
Не се меся в разговора ви, защото просто няма какво да добавя – в общи линии сме на едно мнение – мнение, което винаги съм защитавала – родителите, респ. възпитанието, което причиняват на децата си е в основата на всичко, случващо се с тях впоследствие – и добро, и лошо – и не случайно голяма част от предишните ми статии за отглеждане и възпитание на деца завършваха с призива: родители, внимавайте какво възпитание причинявате на децата си.
Това, естествено, е безкрайна тема, но все пак е успокоително да знаеш, че и други хора мислят като теб и че не си сам по пътя – т.е. има огромна вероятност този път да е верен

Честит ви празник, живи цветя! Благодаря ви, че ви има!