Филмът “Време разделно” съм го гледал, както предполагам и ти. Тежък е, предполагам има доста истина в него, но не забравяй кога и по какъв повод беше направeн той. Идеята му беше да ни разделя. И тогава успя. Със същия успех можеш да гледаш “O.C. Кварталът на богатите” или “След утрешния ден” и да се считаш сведущ по въпросите на настоящето и бъдещето.

Относно гордостта ни като нация. Не сме ли всички дето пишем коментари в този блог, включително ти и аз тези, които сме НАЦИЯТА? Ако ти не се чувстваш част от това – просто не мога да ти помогна. Ако считаш тракийското съкровище, към което нямаме никаква съпричастност, за повод за национална гордост – добре. По-склонен съм да се съглася за нобеловите лауреати, но не това, което даваш като пример, а 16-те (не са 15 а 16) ядрени инспектори, които работят в екипа на Мохамед Ел Барадей и получиха нобелова награда за мир миналата година. За мен повод за гордост могат да са само неща, към които имаме пряко касателство, т.е. те са от нашето съвремие или близкото минало. Всичко останало е подражаване на други нации, които се гордеят заради едната показност (гърци, турци, македонци…).

Още много може да се пише по темата, но аз няма да го направя и това е последният ми коментар по темата. Предлагам ти просто да помислиш, а не да действаш първосигнално. Още повече, че предполагам не си на моята възраст, ами си нейде около 45-50 години.

Еее, ти тука вече изби рибата! Просто нямам думи! Ами почети малко книги бе момче. Прочети например Време разделно. Ако не ти се чете толкова дебела книга хората и филм направиха, така че около 4 часа ще можеш да гледаш как “За крепостните селяни НИЩО не се променя” …

Ричи, ще отдам написаното от теб на факта, че очевидно повече пишеш, отколкото четеш …

Напомням, че темата НЕ Е кой с какво се гордее сам за себе си, а с какво можем ВСИЧКИ НИЕ да се гордеем като НАЦИЯ.

1+ гостоприемни сме
2+ издържливи сме. Оцеляваме при всякакви обстоятелства. Много сме изобретателни, за съжаление когато трябва да спасяваме себе си. Когато е за някой друг или за света или за природата ни хваща вродения ни мързел (знаем как да се направи нещото, но защо да се хабим?)
3+ всезнайни сме (в положителния смисъл на думата). Няма област, в която да не знаем, да не разбираме или да не сме чували. Може да не сме спецове, но сме “подготвени” във всички направления по малко. Това обикновено изненадва чужденците и те направо се вкаменяват при някоя точна и навременна проява на българщината ни.

1- не зачитаме правилата, дори тези създадени от нас самите (тук се сещам за онова Чукче, което било писател, не читател!) и не се съобразяваме с другите.
2- нищо не довършваме до край
3- непостоянни и непредвидими сме (с други думи: малко диви се падаме). Предвидимостта е много ценена в “развитите” страни. Та цяла една Америка се крепи на статистика. (позволете ми едно отклонение тук. Според мен не “свободния предприемачески дух” а добрата статистика е символа на Америка! Не дай боже да изпаднеш извън средно-статистическото им поведение …)

Така, че ви благодаря за възможността да упражнявам майчиния си език:( Това е трагично!

Има толкова много неща, които са достойни за гордост, но мисля, че първите три точки са най-важни. Трябва да се гордеем с това което сме, какво правим и какво постигаме. Свикнали сме вечно омаловажаваме успехите и постиженията си, да гледаме в чуждия двор (или паница), да се депресираме и завиждаме. Пообиколил съм доста свят, а и имам постоянни контакти с хора, постоянно щъкащи и чужбина. Това, което съм разбрал е, че хората са най-ценното нещо. А като цяло българите сме готини, гостоприемни и сърдечни. Някхъде другаде някой да е попадал на максимата “сърце да е широко”? Едва ли. И именно затова трябва да се гордеем, че сме българи.
Що се отнася до прословутото робство, май си в дълбоко заблуждение. Първо виж как ни поробват. Държавата ни тогава я няма – само разпокъсани феодални владения. Идват турците и предлагат на феодалите по-ниски данъци. За крепостните селяни НИЩО не се променя. Въстание има, когато вече и на феодалите не им отърва положението. Отиди в Копривщица и ще разбереш за какво става дума.

Не виждам някой да е твърдял такова нещо.

itilien says:
“За златото – тракийско е, по него време не е имало българска държава.”

“По него време” изобщо не е имало никакви държави Златото не е и тракийско, защото траките идват по тези земи доста по-късно. Но, не това е най-важното. Важното е, че по нашите земи се е зародила на практика първата човешка цивилизация.

itilien says:
“А може би проблемът ни е, че не се ценим и не се хвалим сами достатъчно?”

До голяма степен е така. Въпросът, освен това, е да се “хвалим” и гордеем с истински и стойностни факти.

За Нобеловата награда – имаме съвсем скорошни нобелови лауреати – екип от 15 българи, работещи в Международната агенция по атомна енергия, спечелиха последната нобелова награда, за мир май беше. Имам снимка на грамотата на единият човек от екипа, все се каня да пиша за него в моя блог. Скоро ще го направя и ще дам линк.

А може би проблемът ни е, че не се ценим и не се хвалим сами достатъчно? Защото постижения явно има.

А Елиас Канети не е ли личност? Пак сме на изходна позиция. А и златото пак е изработено от някого, но просто е неизвестен.

Не смятам, че национална гордост са единствено факти, които не са свързани с конкретна личност.

Става въпрос с какво ние да се гордеем като нация, а не всеки за себе си. Ето, сега ще дам няколко примера, които наистина са основание за гордост, но за съжаление, за тях (по необясними за мен причини) се говори малко или нищо.

Пример 1: В България (близо до Варна) е открито най-старото обработено злато в историята на тази планета! Датирано е от 5 хиляди години пр.хр., тоест е с близо две хилядолетия по-старо от египетските пирамиди! Това говори, че не в Египет и Месопотамия, а именно ТУК, близо до Варна, е възникнала ПЪРВАТА ЗЕМНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Това съкровище може всеки да го види в Националния Исторически музей – нарича се Варненско халколитно съкровище.

Знаят ли за това повечето българи? Не! Защо? Нямам идея, но вероятно именно на някои от нас, Българите, им отърва ние като народ да се “гордеем” с балони под налягане, или просто да не се гордеем с нищо, защото смачканият народ и народът без самочувствие се управлява по-лесно ….

Пример 2: Колко нации могат да се похвалят, че са дали на света лауреати на Нобелова награда? Не знам точно колко са, но са малко. Е, България е една от тези страни! Нобелистът за литература Елиас Канети е роден в Русе през 1905 година, израстнал е там, и както той сам казва, “дължа всичко в кариерата си на България и на Русчук” …

Колко хора у нас знаят за Елиас Канети? Малко са. Има ли в България паметник на Елиас Канети? Не знам да има. Има обаче на Джон Атанасов – създателят на компютъра, който си е роден и израстнал в Щатите, никога не е знаел и дума български и никога, дори и за миг не се е чувствал българин … да не говорим, че българската нация няма никаква заслуга за стореното от Джон Атанасов.

Внимавайте с какво се гордеете, защото може да се окаже, че това с което се гордеете е просто балон, и като този балон се спука, самочувствието на човек отива под нулата, а това вече означава комплекс за малоценност.

А нали въпросът беше защо се гордея, че съм българин, а не защо се гордея от себе си?
Така, че Наско… създание благородно… не смятам, че тук е мястото да изтъкваме личните си постижения.

Първо, като ще възхваляваш писмеността, моля те преди това да се научиш как се пише тази дума … Не се обиждай, нищо лично … но някак не стои добре …

Второ, моля ви бе хора, не се гордейте с неща, за които нямате никакъв принос! Все едно аз да се гордея с колата на комшията! Стига с тая природа!

Точно в тази връзка, докато съм жив няма да забравя думите на един стар български евреин (живеещ от 1958 г. в Израел), който, разхождайки се по мръсните, кални и пълни с дупки улици на София, погледна към Витоша и рече: “Ех, ние от ада направихме земен рай, а вие тука имате земен рай, а сте го превърнали в ад …”

Какво трябваше да му отговоря?
(За справка, Израел е 90% пустиня и полу-пустинни камънаци)