Всъщност, аз го мога :) , но засега ще пусна Вятъра на воля и ще ви покажа само парченца небе в облачни одежди.

Не знам дали сте обърнали внимание, но от това с какво е облечено небето, много зависи това с какво ще бъдем облечени ние. Много хора заблудено поглеждат навън, за да видят как са облечени минувачите и по това да си изберат дрехи. Аз обаче поглеждам небето и тогава решавам – не ми трябват нито минувачи, нито дори термометър В повечето случаи дори не ми е нужно да знам кой годишен сезон е навън. Много е просто, гледайте:

Ако на небето има кумулуси, то най-вероятно навън е топла пролет, лято или ранна есен. Но, който и да е сезонът, навън е топличко.

Ако кумулусите са humilis, вероятно подухва много лекичък и ефирен ветрец и облачетата изчезват неусетно, сякаш в нищото.

Ако кумулусите са mediocris, времето е по-скоро топло и спокойно, ако са congestus лекия летен дъждец не е сигурен, за разлика от жегата, която със сигурност чака отвън.

Ако си в България, сега ставаш от сън и навън вече има конгестуси, значи навън е лято, а ти си спал поне до 11 ч. Поздравления

Разказвала съм ви как се формират ниските облаци. Сега ще ви кажа как да ги различавате.

Ако облачето е колкото широко, толкова и високо, то това е кумулус юмилис. А ако са на по-пухкави и  приличат на най-обикновен захарен памук, то това са братовчедите Стратокумулуси

Ако облачето е повече широко, отколкото високо, то това е кумулус медиокрис.

А ако е повече високо, отколкото широко, то това е конгестус.

Конгестусите са ми любими – като хората са – с темперамент, с чувства, бързо променят решенията си и често са пълни с изненади. На тях обикновено дължим формирането на убийците Кумулонимбуси (на галено ЦеБе-та) през лятото. И ако от конгестусите евентуално се очаква ръмеж, то цебе-тата със сигурност ни носят дъжд, понякога град, често пъти и гръмотевици.

С чиста съвест мога да кажа, че ниските облаци са летни облаци. В този ред на мисли и кумулонимбусите са предимно летни облаци и имат сила да гърмят и трещят, заради големите температурни разлики (градиент) в облака. Затова и гръмотевици има главно през лятото (късна пролет и ранна есен).

Не съм забравила за мъглата (стратусите), макар че много бих искала. Мъгла има лятото, сутрин, ако снощи е валяло и влагата се отдръпва. Ако е лято, това става сравнително бързо.

Мъглите са най-чести през пролетта и есента, а защо ги има през зимата и аз не знам :) или поне не ми се обяснява, затова – няма. Забелязала съм, обаче, че когато вали сняг, няма мъгла, но когато вали дъжд, може и да има – тайната е в температурите на въздуха, разбира се

Когато духа вятър, няма мъгла и обратното – когато има мъгла, не духа вятър

Освен от кумулонимбуси, дъжд през лятото можем да очакваме и от нимбостратуси. Нимбостратусите са „всесезонни облаци” – няма значение лято ли е, зима ли е – легнат ли – вали дъжд или сняг. Е, по-леко се понасят, ако е лято Хубавото е, че с този облак се изчерпва дъждовният капацитет на средните облаци.

От Алтокумулусите и Алтостратусите не вали дъжд, но пък появата им вещае промяна, защото формирането им е свързано с движение на въздушни маси на височина 5-7 хил. метра. Ако е лято и се появят Алтокумулуси/Алтостратуси, това обикновено е свързано с влошаване на времето, макар и за кратко (не непременно свързано с дъжд).

Ако през зимата на небето се появят Алтокумулуси/Алтостратуси, то това значи точно обратното – времето се оправя. Е, вярно, пак може да е за кратко, но все е нещо

И сега, за да не ми се разсърди Вятъра, ще ви кажа и за него.

Вятърът, всъщност, е по „тънката” част. Изяществото в небето дължим на него. Многообразието в подвидовете облаци – също. Причудливите им форми пък – съвсем сигурно

Дори и да не го усещате, Вятърът е там и винаги можете да го познаете и откриете, само като погледнете небето. Ако облачетата кумулуси са с рошави крайчета, значи Вятърът е около тях. Ако са с хубаво завъртяни и ясно очертани,  значи Вятърко си почива и събира сили.

Ако на небето Алтокумулуси/Алтостратуси, то там има и Вятър, ако на небето има нимбостратуси, никой не знае какво има на небето, защото то не се вижда

Няма как да не спомена и шедьовъра на Вятъра – алтокумулус лентикуларис! Рядко съм виждала нещо по-красиво!

И накрая, нещо, за което вече сте се сетили, но аз да си кажа: Всички тези облаци не могат да се появят по едно и също време на небето.

Жалко, нали

Да започнем от малко по-далеч този път.

На латински думата „nimbus” означава дъжд. Думата участва в името на този облак, защото той е типичен дъждовен облак. Всъщност, вода под различна форма се отделя от много видове облаци, но като типичен „дъждовен” се квалифицира само този, чиято вода винаги достига до земната повърхност. Ако от облака може да вали, но може и да не вали, то този облак не се брои за дъждовен.

Ако си спомняте, съставката „nimbus” участва и в името на гръмотевичния крал Cumulonimbus. Той също се определя като дъждовен, но поведението на двамата гиганти е съвсем различно.

Кумулонимбусът е същински нервняк – развива се бързо във височина, при това до огромна височина, заема по-малко площ по хоризонтала, но вътре бушуват истински бури със светкавици и гръмотевици  и толкова бързо изсипва всичко на главата ти, че се чудиш от къде ти е дошло.

В сравнение с него, Нимбостратусът е като улегнал безчувствен възрастен роднина. Нимбостратусът е дебел, бавен и тежък облак. За разлика от красавеца Кумулонимбус, този е същински дрипльо. Полягва над огромна площ и като започне да вали, не спира с часове. Но пък от него не може да се очакват изненади като гръмотевици и светкавици. Пълна скука. И както вероятно вече сте се досетили, нимбостратусът няма подвидове.

Нимбостратусът е облак, който се разпростира на две нива от облачната класификация – ниското и средното. Обикновено горната му част достига до към 4 – 5 хил. метра (като напомням, че това зависи от географската ширина, годишния сезон и други допълнителни фактори на местната метеорология).

Заради това, че е плътен, широкоплощен и сравнително дебел, през него слънцето не прозира и не можем да предположим къде се намира то. Когато на небето легне нимбостратус и вие сте под централната му част, 10 ч. сутринта и 17 ч. следобед изглеждат по еднакъв начин.  (за разлика от Altostratus и Altocumulus-ите, които все пак ни оставяха тук там светли прозорчета, за да не губим ориентация). Затова споменах в началото, че и да гледате навън, нищо няма да видите

Е, освен ако не сте късметлии и не се намирате на някое страхотно високо място, от което да гледате целия град, без да ви пука какво е времето.

Другият вариант на късмет е, да сте си у дома, а дома ви да се намира в края на облака и да виждате хем облака, хем дъжда, който започва да излива, хем времето, което е отстрани.

(снимката е на Николай Цветков, благодаря му за която )

След като вече разбрахте как да различавате нимбостратуса от другите средни облаци и от  кумулонимбуса, трябва да кажа нещо и за летенето с парапланер.

Когато на небето легне нимбостратус, слънцето не стига до земята, не нагрява повърхността й, следователно от нея не се отделя топъл въздух (т.е. не се образуват термики), и следователно няма вятър (поне не вследствие на микроклимата на района). Това означава, че преди да завали, може и да става за излитане с парапланер, но или трябва да сте много добър или да можете да тичате ужасно бързо  

Другото, което съм забелязала, че се случва, когато легне нимбостратус е, че природата замлъква, сякаш е примряла в очакване – птичките се скриват, тревичките не помръдват… зловещо е

Да, грозен. Stratus е най-обикновена мъгла, докато Altostratus е една малко по-необикновена мъгла , но затова пък още по-скучна и безизразна. Това, че гледат на света от по-високо, съвсем не ги прави по-красиви или забавни. Та, те дори си нямат подвидове!

Altostratus се срещат на средна височина – между земята и тропосферата – някъде на височина от 2 докъм 5 хиляди метра. Ако сравните височините, които обитават, с тези на Алтокумулусите, ще забележите, че Алтокумулусите се срещат до по-големи височини, но пък Алтостратусите компенсират по хоризонтала.

Altostratus са плоски тънки облаци, разпрострени (често пъти) на десетки километри площ. Вероятно се досещате, че денем те са сиви. Това е така, защото структурата им е влакнеста и плътна и често пъти се случва да се получи нещо като огледало – слънчевите лъчи се връщат обратно и не преминават през тях. Понякога слънцето изглежда като петно от белина върху облака и съвсем лесно може да се познае местоположението му. Това не прави облака по-бял обаче.  

Altostratus съдържат водни капки, понякога в комбинация със заскрежени капки. Обикновено от Алтостратусите не вали дъжд или сняг, но в зависимост от географското положение, причината за формирането им, това, което крият над себе си и още куп причини, е възможно да заръми. Този ръмеж обаче е упорит и заръми ли от Алтостратус, то обикновено е тихо, бавно, кротко и …. дълго. Това не е дъжд като дъжд, но е достатъчен, за да не става за разходка навън – с други думи – още една „черна точка” за този облак.

Всъщност, единственото смекчаващо грозотата обстоятелство е, че това са облаците, които формират ореол около слънцето или луната.

Единственият момент, в който бихте могли (евентуално) да видите Алтостратус с цвят, различен от сив, е по залез слънце, когато слънцето ги осветява косо и ги оцветява в неочаквано красиви цветове.

Вие, облакоценители, вече знаете как да разпознаете този грозноват роднина. Понеже някой наскоро спомена „самолет”, трябва да добавя – отгоре погледнати, тези облаци са бели и прекрасни и ти се иска да се хвърлиш в тях.

Та, както обичам да казвам – Нещата винаги не са такива, каквито изглеждат и всичко зависи от гледната точка.

И понеже споменах „самолет” и летене над алтостратусите, трябва да спомена и „парапланер” и летене под алтостратус. Летенето не е абсолютно забранено, но трябва много много добре да познавате микроклимата на мястото и в никакъв случай да не надценявате възможностите си.

Когато на небето има алтостратуси, заемащи обширна площ, това със сигурност означава, че на земята няма термики. Това пък обикновено означава, че на земята няма вятър. Затова, при преценено място и възможност, летенето е възможно.

Средните облаци се намират на средна височина – там, където вече няма ниски облаци и където не могат да слезнат високите . Това е на половината път от земята до края на тропосферата.

Средните облаци са два основни вида – Altocumulus (произнася се „алтокумулус”) и Altostratus (алтостратус). Различават се изключително лесно на външен вид. Ако забелязвате, имената им приличат много на ниските облаци кумулус и стратус, но имат представка „алто”. Това не е случайно. На латински „алто” означава „висок”, или с други думи Алтокумулус е „висок кумулус”, а Алтостратус е „висок стратус”. Всъщност – те точно така и изглеждат.

Интересното в тази група е, че създателите на класификацията не са пропуснали да добавят в нея един доста неприятен и намръщен облак, който е роднина хем на средните облаци, хем на ниските, но като че ли е взел най-лошите „гени” и от двата рода. Той се нарича Nimbostratus (нимбостратус) и за него ще ви разкажа най-накрая. (в последната статия от серията за средните облаци).

Сега ще се върна към Altocumulus-ите.

Алтокумулусите притежават характеристиките, типични за средните облаци.

За тях е трудно да се каже точно на каква височина се формират, защото височината на тропосферата варира в зависимост от географската ширина, на която се намираме. И все пак, няма да сгреша с много, ако кажа, че Алтокумулусите „живеят” на височина от 2-3 хиляди до 5-6  хиляди метра. Мда, обитават голяма част от небето, така е.

Алтокумулусите на външен вид много приличат на кумулусите, също са със заоблени краища, но за разлика от тях се движат по много и в големи групички – целият облак е формиран от много на брой по-малки облаци. Съставните облачета са по-малки от кумулусите (не е зрителна измама от това, че са на по-високо – наистина са по-малки).

Алтокумулусите са богати на разновидности и подвидове, но най-често срещания и най-лесно разпознаваем подвид е Altocumulus Stratiformis (произнася се „Алтокумулус Стратиформис”). Облакът заема обширна площ и е съставен от множества малки облачета с ясни очертания, близо едно до друго, но почти несвързани помежду си. 

Altocumulus Floccus (произнася се „Алтокумулус Флокус”) са почти същите, но краищата на съставните им облачета са размити и раздухани.

Несъмнено най-красивия подвид на Алтокумулусите е Altocucmulus Lenticularis (произнася се „Алтокумулус Лентикуларис”) – това са онези „летящи чинии”, които се появяват „ненадейно” на небето. Появата им, разбира се, съвсем не е случайна и се дължи на вятъра (както обикновено )

Най-красивите лентикулариси се формират в планинските райони, където вятърът, който се движи близо до повърхността среща планински върхове и се отклонява нагоре към облаците.

Алтокумулусите имат толкова много разновидности, че е дошло време, когато на хората им е свършила фантазията и са започнали да ги кръщават на това, на което им приличат – например Dove.

Най-важното за алтокумулусите е, че през тях или около тях се вижда небето. Обикновено денем те са бели, а крайчетата, които са далеч от слънцето са малко по-тъмни. По залез придобиват вълшебни краски.

Алтокумулусите съдържат водни капчици и много рядко в тях има снежинки. От тях не вали дъжд. Чист късмет би било, ако приръми. Ако завали истински дъжд, то значи че средните облаци са скрили от погледите ни нещо наистина сериозно

Алтокумулусите са „плоски” – т.е. не се развиват по вертикала и вътре в тях няма температурен градиент.

Когато на небето има алтокумулуси, парапланеристите трябва да внимават, защото вида на алтокумулусите е от съществено значение за летенето. Казано накратко – при стратиформис и флокус по небето трябва да се хвърчи внимателно, а лентикуларисите стават само за гледане

Кумулусите са единични, разграничени помежду си и дори когато формират облачна улица, ясно си личи, че не са един общ облак.

Стратокумулусите изглеждат различно. Те също са пухкави, но са безкрайни – сякаш машината за облаци се е развалила и бълва ли, бълва пух…

Повечето от вас са ги виждали. Това е онази пухена яка, която си премятат планините в ясните, но хладни дни. Облакът се проточва по цялото било и прилича на памук, омотан в шипков храст.

Отгоре погледнати пък, са приказни – идва ти да скочиш в тях.

Стратокумулусите са облаци, които се формират когато студен влажен въздух (обикновено донесен от фронт) се срещне с (малко) по-топъл и (малко) по-сух въздух. Често пъти такива облаци се образуват след дъжд и лошо време, а постепенното им изчезване пък е знак, че идва по-хубаво време.

Личните ми наблюдения на Витоша показват, че такива облаци се срещат най-рядко през лятото и най-често през зимата. Така че, като излезете навън, хвърлете едно око към планината – може да се е пременила и да иска да ви се изфука с пухената си яка.

Update 5-Dec-2008

Никой от вас не изропта, че словосъчетанието „убийствена красота” прилича на  оксиморон. Това ме навежда на мисълта, че и вие като мен, мислите, че не е.

В природата често се случва най-красивите явления и видения, в т.ч. човеци , да са най-опасни и да са склонни и способни да убиват, и то не само в преносния смисъл на думата.

Облакът, който виждате на снимката наистина е убийствено красив. И в прекия, и в преносния смисъл на думата. В преносния, защото когато го видиш, дъхът ти буквално спира от възхищение, а красотата му се мени толкова бързо, че не смееш да отместиш поглед от него. Стоиш като вцепенен и ако нямаш фотоапарт в ръцете си в момента – и снимки няма, защото забравяш да отидеш и да го намериш.

Облакът е убиец, в буквалния смисъл на думата, защото това е Cumulonimbus: Кралят! Спокоен и красив отдалеч и отвън, Убиец отвътре и отблизо.

Убийствената красота обикновено е измамна :) и често е съпроводена от зрителни измами – гледаш го красиво, спокойно, добро, пък то…

Та, за зрителните измами исках да ви разкажа. И най-вече за тези във въздуха. И двата парапланера на снимката са между мен (фотоапарата) и облака! От мен са на около 1-2 км, а от облака са на около 10-15 км. Няма крило отгоре, както се зачуди Гери в коментарите. За да е отгоре крилото, това означава, че се е качил над облака или с други думи на 7-9 000 м височина. Това е невъзможно, защото в общия случай парапланерист може да се качи до базата на облачното развитие – т.е. до мястото, от което започва този облак. За да мине над него, трябва облакът да го е засмукал и изплюл отгоре. Никой не си причинява такова нещо съзнателно. А ако то се е случило, крилото в никакъв случай не изглежда така.

Истината е, че и двата парапланера бягаха от облака и бързаха да кацнат на поляната в Сопот.

В небето често се случват зрителни измами. Те се дължат на това, че ориентирите, с които окото е свикнало да борави, за да определя разстояния и височини, горе ги няма. Когато си във въздуха, около теб няма сгради и дървета, които да са относително неподвижни и спрямо тях да сравниш.

(Разбира се, имам предвид хора, които не летят активно, а се возят за първи-втори път. И това, какво и всяко друго нещо се учи.)

Затова трудно се преценява на око височината на която летиш, за скоростта пък да не говорим. Понякога дори посоката, в която летят останалите не може да се прецени. Случвало ми се е да ми се струва, че някой лети назад, което е невъзможно :) Измамата се дължеше на това, че аз се движех по-бързо от този някой (все пак парапланер-тандем лети по-бързичко), а той на всичкото отгоре беше по-близо до склона, т.е. по-близо до стабилен ориентир

С други думи: И в природата, както и в живота, нещата често не са такива, каквито изглеждат и трябва да слушате сърцето, а не очите си а Небето е истински извор на мъдрост и вдъхновение!

Наслаждавайте му се и се учете от него! И ако срещнете някой, с очи, вперени в облаците – влезте му в положението и му подайте ръка, да не падне по стъпалата

Искаше ми се да пропусна разказът за мъглите, но този вид облаци са удобен повод да напомня, че формирането на облаци, от какъвто и да е тип, започва от земята и е следствие на издигането на въздушни маси – т.е. мъглата не пада от никъде. Масово е възприето грешно да се казва „падна мъгла” и предполагам, че това донякъде се дължи и на фолклора ни, защото в народните песни се пее „Темна е мъгла паднала”. Ако обаче се заслушате в синоптичните прогнози ще забележите, че хората по телевизора казват, че ще се образуват мъгли, а не че ще падат такива

Макар че са скучни и относително еднотипни и за Stratus-ите има какво да се каже. Всеки е виждал мъгла. Ще си спестя описанието. Дори няма да ви разкажа за подвидовете й.

Това, което е по-интересно, е начинът на формирането на Stratus-ите. Те се формират по начин, коренно различен от начинът на формиране на разгледаните дотук ниски облаци – Кумулусите (cumulus) и Кумулонимбусите (Cumulonimbus).           

Stratus-ите се образуват, като се отдели въздушна маса от много голяма земна площ едновременно и тя се свърже с по-студена област на слабо движение на въздушните маси – за разлика от кумулусите и кумулонимбусите, тук конвекцията отсъства. Въздухът изстива бързо, превръща се във водни капчици, които са по-тежки от околния въздух и остават близо до земята. Образуваният стратус е толкова голям, че обикновено краят му не се вижда. Стратусите обикновено се образуват на плоски равни места и при слабо движение на въздушните маси. Това донякъде обяснява, защо когато духа вятър няма мъгла, както и точно обратно.

Ако погледнете пак таблицата, ще видите, че това са единствените облаци, които започват своето вертикално развитие от 0 м.

Stratus-ите се свързват с относителна стабилност на времето, особено сравнено с турболентите въздушни течения, които се наблюдават при формирането на кумулусите и кумулонимбусите.

Ако от Stratus падне лек дъждец или снежец, то това не може да се нарече валеж. То е по-скоро натежала влага, която пада на земята. Ако от стратус си вали както-си-трябва, това означава, че над него има истински облак, от който вали, но вие просто не го виждате от мъглата.

Мъглата и парапланеризмът: Понякога мъглата застава на такова ниво, че има достатъчно видимост под нея, така че да се осъществи безпроблемно и безопасно кацане, като често излитането е било от място, някъде над мъглата. Някои опитни пилоти го правят, защото, както казах, мъглата е спокоен въздух, който почти не се движи и ако знаеш какво правиш и къде отиваш, не се очакват изненади, но вие по-добре не опитвайте

НО!, важно е отново да подчертая, че парапланеризмът е спорт, при който от решаващо значение за здравето и животът на пилота, е собствената му правилна преценка за собствените му възможности!

(Снимката е собственост на Евгений Гичев)

По съвсем друг начин, обаче, стои въпросът, ако си имате перка на гърба. Тогава, по залез слънце, когато вятърът във височина утихне, спокойно можете да си побръмчите над стратусите.

(Снимката е собственост на Евгений Гичев)

Мда, мъглата е красива, но само ако имаш късмет да я видиш отгоре

Обещах да ви разкажа за една от разновидностите на Cumulonimbus, а именно Cumulonimbus Mammatus (произнася се „кумулонимбус маматус”). Това са едни странни облаци, които аз бих нарекла „дъщерни” на Cumulonimbus, заради начинът, по който се образуват.

Трябва да е лято. Трябва да е жега. И трябва да има цебета. Или поне едно.

Когато цебето застане над силно нагрятата земя, то започва да се чуди да пусне ли дъжд на нещастните твари, дето са се опекли долу, или не. През това време от земята не спира да се отделя топъл въздух, който да отива право нагоре към цебето, да го нахрани и да го помоли да пусне малко дъждец.

Но какво става всъщност? Когато цебето благородно реши да повали малко и пусне дъжд, този дъжд среща топлия въздух, който продължава да идва от земята и… се изпарява. Дъждът хем вали, хем не стига до земята – изпарените дъждовни капчици се превръщат в малки, плътно наредени едно до друго облачета, сякаш са част от облачен заговор за покриване на небето с топчета от захарен памук.

Ми… това е

Виждала съм такива облаци само един път на живо.

На умряло хубави снимки има тук:
http://stormgasm.com/photo%20gallery/mammatus/mammatus.htm

Харесва ми да гледам формирането на конгестусите, както и преразвиването им в цебета. Има цебета, които ако не си видял, напразно си тежал на майката Земя Не ми харесва обаче поведението им. Единственото им хубаво нещо е, че появата им е достатъчно предвидима.

Cumulonimbus са т.нар. „купесто-дъждовни облаци”, които аз наричам за по-лесно дъждоносни – те, най-често, се формират от конгестусите и от тях вали дъжд, сняг, град – каквото има, а през лятото дори гърми. (На английски за краткост ги наричат thunderclouds – гръмотевични облаци). Това са облаци, които започват развитието си от базата, която за България през лятото е около 2000 – 3000 м.н.в. и във височина могат да достигнат до 8-10 км. – т.е. самият облак може да е висок 6-7 км.! – и се простират през трите нива на облачната класификация.

Cumulonimbus спират да се развиват, когато стигнат до тропопаузата. Температурата в тропопаузата е около -50⁰С, но след това бавно започва да се увеличава в ниските слоеве на стратосферата. Тропопаузата е горният слой на тропосферата и представлява термична граница на облачното развитие. От тропопаузата нагоре има само скука –  космос без облаци

Когато Cumulonimbus стигнат до тропопаузата, вертикалното им развитие спира, но те продължават да се развиват настрани и да придобиват различни причудливи форми.

Сигурен признак за прерастването на конгестус в цебе е промяната на очертанията на конгестуса от горната страна – или става на перушинки, или просто се разширява, но си остава заоблен. И това е единият начин за формиране на Cumulonimbus.

Понякога множество облаци се окрупняват и се сливат в цебе, което продължава да расте. Често пък докато едно цебе се разпада и се извалява, създава предпоставка за образуване на други такива. Много са досадни. Почне ли се – няма отърваване от тях  

Cumulonimbus може да съществува самостоятелно или няколко да образуват свързана формация от облаци, както вече стана ясно.

Видът на цебетата се определя според формата им откъм тропопаузата.

Могат да бъдат Cumulonimbus Calvus - горният край е мек и заоблен и приличат на конгестус или Cumulonimbus Capillatus  - горният им край прилича на цирус. Цирусите са вид облаци, които приличат на феерична паяжинка, фибри или птиче перо, но за тях – в нарочна статия по-късно.

Поради това, че като стигнат до тропосферата облаците спират вертикалното си развитие, отдолу изглежда, че те се „разпльоскват” настрани и добиват формата на наковалня –  Cumulonimbus incus. И Cumulonimbus Calvus и Cumulonimbus Capillatus могат да имат форма incus. Разбира се, има още под- и подвидове, но аз не искам да ги запомня Харесвам само едни от тях – Cumulonimbus с форма mammatus, за които ще ви разкажа някой друг път.

Въпреки че тези облаци се формират по множество и най-разнообразни начини, те са едни от най-лесните за разпознаване. Гледани отблизо или стоейки под тях, над главите си виждаме тъмен плътен слой облак и поради това има вероятност да ги объркаме с Nimbostratus – те нямат височината на Cumulonimbus, но често се простират на десетки километри по хоризонтала. Cumulonimbus със сигурност може да се разпознаят по вятъра, дъжда, светкавиците и гръмотевиците, които стоварват отгоре ви.

Най-доброто място за наблюдение на Cumulonimbus е някое по-отдалечено местенце, от което няма да усетите силата на режещия вятър, дъжда и гръмотевиците, които вилнеят под облака. Дори напротив – гледани отдалеч, тези „чудовища” излъчват особено спокойствие и величествена красота.

За жалост , само красотата им е истинска. Спокойствието им е измамно Истински крале, нали

Те са опасни за парапланеристите – затова и не ги харесвам много-много. Опасни са и за самолетите. Облаците са с голяма височина, която води до огромни температурни разлики в самия облак (ако през лятото на 2 000 м.н.в. температурата е 25-30 ⁰С, на 10 000 тя вече върви към -50⁰С), а това от своя страна води до движение на въздуха вътре, кристализация на водните пари във височина, образуването на ледени парчета. Това причинява обледеняване на крилата на самолетите. Турболенцията в облака е зловеща. Самолетите предпочитат да заобикалят големите Cumulonimbus-и.

Значение за парапланеризма: Cumulonimbus обикновено „смуче” всичко под себе си. Ако си попаднал под него и се чудиш как така без усилия бързичко набираш височина – работата е ясна и… опасна . Парапланеристи твърдят, че в голямо цебе въздухът вътре се изкачва с 30 м/сек. Или с други думи, ако такова цебе те засмуче, ще летиш с 30 м/сек право нагоре и за „нула” време ще се окажеш от горната му страна, на 8 000 – 10 000 м. Няма нужда да обяснявам, че това е силно нездравословно, нали

И все пак, историята познава оцелели след засмукване и изплюване от Cumulonimbus. Човекът е бил парапланерист. Мисля, че все още е. Неговият разказ можете да прочетете в Порталът на летящите: http://www.paragliding-bulgaria.com/articles.php?lng=bg&pg=75.

И още: летенето в облак е като в шофиране в мъгла с видимост под 1 м. Разликата е, че като шофиране, можете да се движите с 5-10 км/ч и винаги можете да спрете и да слезнете, а както вече стана ясно, ЦБто смуче с над 70 км/ч и спиране и слизане просто няма.

Има обаче още един вид кумулуси, който съм си спестила и в описанието, и в облачната класификация. Това са облаци, които аз също видях за първи път на живо. Преди това само бях чела за тях и бях виждала картинки.

Става дума за cumulus radiatus (кумулус радиатус). Това са кумулуси като всички други, нищо особено, но вятърът си е проправил път между тях и ги е подредил в т.нар. облачна улица.

Както при всички други облаци и при тези се изискват специфични метеорологични условия, за да се подредят точно по този начин. Част от условията: нагрята плоскост – голяма като море или поле, която да отдава топлина и не много силен вятър, за да не отвява облачетата, а само да ги строява в редичка като войници.

Какво е значението на всичко това за летенето? Огромно! Където има облачни улици от кумулуси, там има и термики, които ги хранят и можеш добре да си полетиш под тях – хващаш по улицата – и пълен напред, дори няма да се налага да въртиш термики, а просто минаваш от една в друга, все едно си ходиш по улицата.

Какво е значението на тази информация за обикновения облаконаблюдател? Нищожно! Тя служи само за ориентир къде да търсят небесни красоти впечатлените ви очи!

Ако ви се струва, че облаците са много близо до водата – да, така е. В този ден базата беше изключително ниска – 1000 – 1200 м. и имах чувството, че ако подскоча, ще ги пипна. Освен това във височина над 1500 м имаше нестабилност на въздушните маси и се виждаха всички видове облаци (за тях снимки по-късно).

Още кумулус радиатуси има тук.

Слънцето прави облаците, знаете ли? Когато то грее, земята се нагрява, въздухът над нея става все по-топъл и идва момент, в който той се отделя и тръгва нагоре. Тогава се случват няколко неща.

От една страна, тъй като Природата не търпи празно място, топлият въздух се замества от по-хладен и това на земята се усеща като полъх. Ако полъхът е силен и си е направо подухване, това означава, че по-голяма маса топъл въздух се е отделила и е тръгнала нагоре.
От друга страна, топлият въздух се движи нагоре, докато не достигне до зона със студен въздух – зоната на кондензация – там, благодарение на температурната разлика топлият въздух кондензира и се превръща в облаче. Височината, на която се образуват облаците се нарича “база”. Всеки ден нейната височина е различна и зависи от атмосферното налягане, глобалния климат, влажността на въздуха и микроклимата на конкретния район.

Ако в спокоен топъл летен ден стоите на полянка и ви подухне ветрец – вдигнете очи нагоре – скоро над главата ви ще цъфне cumulus humilis /”кумулус юмилис” – накратко само “кумулус“/ – малко рехаво пухкаво дантелено облаче. Ако топъл въздух продължава да го храни, то ще стои там и ще расте, в противен случай ще се разпадне. Но ако се храни, ще се превърне в cumulus mediocris /”кумулус медиокрис” – накратко само “кумулус“, защото и той, както юмилиса още не носи заплаха от разваляне на времето за летателите /, а впоследствие може и в cumulus congestus /”кумулус конгестус” – накратко само “конгестус“, защото трябва да се отличава от другите и да се наблюдава, тъй като обикновено има вероятност конгестусите да цебясат, а това е заплаха за летенето вече /.

Cumulus mediocris се разпознават лесно – те са плътни и пухкави, не се вижда през тях и са колкото широки, толкова и високи. Конгестусите пък са повече високи, отколкото широки и бързото им развитие във височина е предпоставка за развитие на cumulus nimbus (cb).

От ниските облаци не вали дъжд. Може да приръми, ако голям кумулус започне да се разпада. Дъжд и/или град вали от cumulonimbus (cb) /”кумулонимбус” или накратко “цебе“/. Това са облаци, известни на български като “купесто-дъждовни”. Когато говорят за тях, синоптиците използват и словосъчетанието “придружен с гръмотевици”. Това са облаци с изключително голямо развитие във височина, които се простират на трите нива в облачната класификация – от ниско, през средно, та до високо.

Какво е значението на всичко това за летенето? Огромно! Където има кумулуси, там има и термики, които ги хранят и ако ги намериш можеш да ги използваш за набиране на височина.

Там където има cb-та или предпоставки за образуването им не бива да се лети, защото тези облаци са убийци в буквалния смисъл на думата.

Какво е значението на тази информация за обикновения облаконаблюдател? Нищожно! Тя служи само за ориентир къде да търсят небесни красоти впечатлените ви очи!

Облаците са мимолетно природно дихание и едва ли могат да се натикат така лесно в групи и категории. Така че има много, чиито имена не могат да се определят, просто защото никой не може да ги оприличи на никакви други…

Но все пак аз ще ви покажа една примерна, обща и умишлено не особено подробна класификация, описваща облаците с латинските им имена, колкото да мога в следващите статии да ползвам латинските наименования, а не всеки път да обяснявам кое какво беше точно. Не се шашкайте от латинския – бързо се свиква и е много забавно.

За да разчетете надписите, кликнете на картинката и после я увеличете от квадрата в ъгълчето

За някои съм писала вече и съм показвала снимки, за други не съм и няма да го направя сега. С течение на времето ще видите кое как изглежда. Височините, които са посочени също са ориентировъчни и зависят от географската ширина и конкретните метеорологични условия на региона и момента.

1 фут = 0.3048 м

Ще се постарая в следващите статии да ви разкажа по малко за всеки вид облаци, но те няма да бъдат уроци по метеорология и няма да съдържат суха теория, която можете да откриете навсякъде в Интернет.
По-скоро ще се постарая това да бъде нещо като ръководство за вашите впечатлени очи, за да прекарате живота си с глава в облаците.

Забележка: Височините на облаците са посочени за областта на Великобритания. За България не са съвсем приложими. Като намеря таблица за България, ще я приложа

Имайте предвид също, че в България базата на облачното развитие зависи и от годишния сезон.

По-напредналите в метеорологията го определиха като феномен. Започна като обикновен cumulus mediocris, за нула време се превърна в cumulus congestus и за още по-нула – в cumulonimbus (cb).

Обикновено от cumulonimbus вали дъжд, “придружен с гръмотевици” и облакът е много широк и още по-висок. Този обаче бе натиснат от западния вятър и не можа да стигне до нас, а само се разви във височина. Едва ли подобно нещо може да се види два пъти в живота!
________

Събота, 23 юни 2007 г., поляната за кацане до гр. Сопот.
Снимка: Асен Баръмов (всички права са си негови).

Така, лека полека, асоциацията набира скорост и добива популярност, сдобива се с галерия от снимки и рисунки, чат, форум… В края на първата година от съществуването си, асоциацията вече има 1800 членове от 25 страни, обединени единствено от съзерцателната си любов към облаците.

Съвсем наскоро и съвсем логично се ражда и манифеста на Асоциацията на Облакоценителите, а по-късно излиза и първото ръководство за облакосъзерцание: The cloudspotters guide, което имам удоволствието да държа в ръцете си и от което ще преведа за вас въпросния манифест:

МАНИФЕСТ
на
АСОЦИАЦИЯТА НА ОБЛАКОЦЕНИТЕЛИТЕ

Ние вярваме, че облаците са несправедливо подценявани и че животът би бил неизмеримо по-беден без тях.

Ние вярваме, че облаците са поезията на природата и са най-финото и ефирно нейно проявление откакто някой някога й е обърнал внимание.

Ние обещаваме да се борим с нагласата “безоблачно небе”, винаги когато я открием.
Животът би бил отегчителен, ако трябва да гледаме монотонно безоблачно небе ден след ден.

Ние се опитваме да напомняме на хората, че облаците отразяват настроението на атмосферата и могат да бъдат прочетени както изражението на лицето на човек.

Ние вярваме, че облаците са за мечтателите и техните съзерцателни души.

И така, ние казваме на всички, които искат да ни чуят:
Погледнете прелестта на тази мимолетна красота и изживейте живота си с глава в облаците!

Никога не съм искала да знам имената на облаците и не съм се питала откъде идват, кой ги прави, как възникват и къде отиват като си тръгнат. Поне не откъм научната страна на тези въпроси

Достатъчно ми е било, че са там, че се променят, че ми носят емоция и настроение и че когато си тръгнат едни, на тяхно място идват други – още по-красиви и впечатляващи.

Достатъчно ми е било това, че всеки път като вдигна очи към небето, то е различно! Това е великолепно! Небе без облаци е като умряло. Все едно, че силата, енергията и животът са си тръгнали от него. Но пък е два пъти по-хубаво, когато се върнат. А те винаги се връщат! Когато вдигна очи към небето чувствам, че съм част от един жив и динамичен свят. В природата движението е живот, застоят е равносилен на смърт. Човекът е обречен да живее в застой. “Удобството” го обрича на застой. Много хора живеят, без да знаят, че отдавна са умрели. Всеки ден едно и също нещо, по едно и също време, на едно и също място…

Тогава поглеждам към небето и се радвам на облаците – щом те са нови и различни и не са като вчерашните, значи и денят е нов и различен и не е вчера и аз все още съм жива.

Едва по-късно, когато започнах да летя, започнах да се интересувам от облаците “научно”, за да мога да се науча да разбирам небето. Все още съм в началото и не съм научила почти нищо, но ще ви разкажа малкото, което знам и ще ви казвам всяко ново нещо, което научавам. Затова създавам нова категория “Облаци”.

Хайде с мен на разходка в небето!

Имат човешка осанка и излъчване. Сякаш някакви важни чичковци се разхождат по небето и разказват истории от земята. Имат лицe и глас и ако ги наблюдаваш известно време ще видиш как настроението им се променя, как се напушват или успокояват и започваш да разбираш историята, която искат да ти разкажат.
А те разказват истински земни истории – за топлина, за радост, за нежност, гняв и тъга. И виждаш как растат от топлината, разливат се от нежното докосване на вятъра или пък гърмят от гняв. Също като хората. 

И всеки държи да разкаже своята история, затова не се учудвайте, че честичко се карат и започва да гърми, а като се посбият и започне да боли – почва и дъжд да вали. Също като при хората. 

Колкото повече ги гледаш, толкова повече се удивляваш. Опитваш се да ги разбираш, да предвиждаш… Понякога успяваш, по-често – не. Опитваш са да запомниш нещо, което е от значение днес, за да ти е от полза утре. Трудна работа. Също като при хората. 

Два еднакви облака няма, два еднакви небесни дни няма, както няма два еднакви земни дни, нито пък две еднакви човешки души. Също като при хората. 

А небе без облаци е като лице без емоция – безизразно, празно и скучно. Също като при хората. 

Харесвам конгестусите. Това са облаци с характер. Също като хората.