Когато истината не е свободна, свободата не е истинска.
превод: LeeAnn

Ако трябва да опиша Превер с едно негово стихотворение, ще избера точно това.

Тези четиринадесет реда казват всичко за Превер – дързък, саркастичен, хаплив, непримирим, подигравателен, язвителен и леко уморен. Поднася ни една истина, която познаваме добре, но не искаме да изречем на глас.

Не можах да открия информация за годината, в която е писано стихотворението, за да направя съпоставка с днешната ситуация и да ви покажа колко актуално е всъщност. То е като неостаряващите Алекови описания на Бай Ганьо.

Това стихче е картина на загубения хубав свят и съществуващият мизерен и миризлив такъв, ама някак до неузнаваемост оплетени в хаоса.

Това, което наричам стихче, всъщност е гатанка. Ако знаете добре френски – решавайте я на френски, но имайте предвид, че… няма да кажа, но ако се затрудните ще дам жокер

Ако не знаете френски – пробвайте с българския вариант – само на едно място ще имате нужда от жокер и ще го получите, но първо ще трябва да го откриете

Приятно забавление!  

А, забравих да кажа: целта е да отстраните хаоса и да прередите стихчето

Успех

Un vieillard en or avec une montre en deuil
Une reine de peine avec un homme d’Angleterre
Et des travailleurs de la paix avec des gardiens de la mer
Un hussard de la farce avec un dindon de la mort
Un serpent à café avec un moulin à lunettes
Un chasseur de corde avec un danseur de têtes
Un maréchal d’écume avec une pipe en retraite
Un compositeur de potence avec un gibier de musique
Un ramasseur de conscience avec un directeur de mégots
Un professeur de porcelaine avec un raccommodeur de philosophie
Un contrôleur de la Table Ronde avec des chevaliers de la Compagnie du Gaz de Paris
Un contrôleur à la croix de bois avec un petit chanteur d’autobus
Un chirurgien terrible avec un enfant dentiste
Et le général des huîtres avec un ouvreur de Jésuites  

Парад 
Превод: LeeAnn

Старец позлатен с часовник в траур
Кралица за всичко с момче от Англия
и работници на мира с пазители на морето
Хусарите хитреци с измамници на смъртта
Змия за кафе и мелничка-очиларка
Ловец на въже с играч на глави
Маршал от пяна с пенсионирана лула
Композитор на човек с музика-обесник
Колекционер на съзнание със съветник по бъчви
Професор на порцелан с кърпач по философия
Контрольор на Кръглата маса с рицарите на „Парижка газова компания”  
Контрольор на дървения кръст с малък певец на автобус
Ужасен хирург и дете зъболекар
и генерала на мидите с ловец на Йезуитите.

Приятно четене

Il n’avait peur de personne
Il n’avait peur de rien
Mais un matin un beau matin
Il croit voir quelque chose
Mais il dit Ce n’est rien
Et il avait raison
Avec sa raison sans nul doute
Ce n’était rien
Mais le matin ce même matin
Il croit entendre quelqu’un
Et il ouvrit la porte
Et il la referma en disant Personne
Et il avait raison
Avec sa raison sans nul doute
Il n’y avait personne
Mais soudain il eut peur
Et il comprit qu’il était seul
Mais qu’il n’était pas tout seul
Et c’est alors qu’il vit
Rien en personne devant lui.

В една хубава сутрин
Превод LeeAnn

Той от Никого нямаше страх,
нито от Нищо.
Но в една хубава сутрин
му се стори, че вижда Нещо,
но той каза си „Нищо”
и имаше право.
В неговото съзнание,  
това бе Нищо.

Но в същата хубава сутрин
му се стори, че чува Някой
и той отвори вратата,
и я затвори,
казвайки си „Никой”.
И отново имаше право.
В неговото съзнание,  
това бе Никой.

Но внезапно изпълни го страх
и в миг осъзна, че е бил сам.
Но не съвсем сам.
Тогава в себе си видя  
влезли Някой и Нещо.

Le petit homme qui chantait sans cesse
le petit homme qui dansait dans ma tête
le petit homme de la jeunesse
a cassé son lacet de soulier
et toutes les baraques de la fête
tout d’un coup se sont écroulées
et dans le silence de cette fête
j’ai entendu ta voix heureuse
ta voix déchirée et fragile
enfantine et désolée
venant de loin et qui m’appelait
et j’ai mis ma main sur mon coeur
où remuaient
ensanglantés
les sept éclats de glace de ton rire étoilé.

Счупеното огледало
Превод: LeeAnn

Човечето, което пееше безспир
човечето, което танцуваше в главата ми
човечето на младостта
си скъса връзката на обувката
и всички сергии за празника   
изведнъж се срутиха
и в тишината на този празник
чух щастливия ти глас
разкъсан и крехък
детски и отчаян
идващ отдалеч и викащ мен
и аз сложих ръка на сърцето си
където потрепваха
окървавени
седемте къса огледало от твоя звезден смях.

Превер не е като другите писатели. За него не можеш просто да изброиш малко дати и малко творби и да си сигурен, че това е достатъчно. Мисля, че каквото и да се напише за Превер, няма да бъде достатъчно. Той е толкова жив, шарен и подвижен, че все едно да искаш от морската вълна да спре, за да я нарисуваш. А дори и да спре, ще можеш ли да я нарисуваш?

Търсейки материали за Превер, установих, че подобна биография на български не е писана досега, или поне тя не е общодостъпна.

Изчетох повечето френски сайтове, които съдържат информация за Превер, опитах се да си спомня всичко, което съм учила за него преди време и накрая преразказах всичко за вас. Надявам се да ви бъде интересно.

Баща му, въпреки че произлиза от богаташко семейство, е по-скоро беден. Вероятно това се длъжи на начинът му на живот – бохем, силно заинтересуван от политиката и зависим от алкохола.

Майка му изглежда пълна противоположност на баща му: кротка, нежна и примирена, родена в бедно семейство, но влюбена в живота и с изключително богата душевност.

Като малък, Превер е весело и буйно дете, което се смее винаги и на всичко. Той не пропуска празник, пътуващ цирк, панаир или карнавал. Баща му пък, познавайки много актьори, го води зад кулисите преди да започнат представленията. Това формира в него нещо, което в по-зрелите му години, критиците ще нарекат „влечение” към театъра.

Вероятно от баща си Превер е наследил силната омраза към войната и непримиримостта си към социалните несправедливости. Това е дало отражение в много от стиховете му, които са писани сякаш на един дъх, крещейки срещу заобикалящата го действителност.

Майка му, от своя страна, с благия си характер, насочва вниманието му към приказки за феи, вълшебства и приключения, като от съвсем малък го научава да чете.

Превер израства с „Дейвид Копърфийлд” и „Тримата мускетари”, а Луи Арагон му е приятел от дете.

Любовта към книгите, природата, птиците и цветята, Превер е наследил от майка си.

На 1 февруари 1907 г., Жак Превер пристига в Париж и тръгва на училище. За тези, които са чели внимателно стиховете на Превер не е трудно да предположат, че той мрази да стои в час без да мърда и да слуша отегчаващите го учители, които му се карат, че погледът му блуждае с птиците навън или из цветята в класната стая. Превер ходи с неохота на училище и това лесно се разпознава в стиховете му. Особено в Le Cancre (Мързеланко) от сборника Paroles (Думи) и в Page d’écriture (Чернова).

Често пъти, когато не е на училище, Превер придружава баща си и се среща с обикновени и бедни хора, които постепенно обиква, започва да разбира техните радости и мъки. В тях открива истинското богатство: щедростта, деликатността и поетичността, които всеки от тях крие някъде дълбоко в душата си.

Той с разочарование установява, че животът не винаги е хубав, но за щастие Превер има своите мечти, писането и киното… Когато по-късно по-малкият му брат Пиер става режисьор, Жак започва да пише сценарии и диалози за филми, като работи и с много режисьори.

Това е епохата на нямото кино (1908). Вечерите Превер често прекарва в театъра, без да плаща (баща му е критик-драматург), а когато не е там – чете книги.

Училището е непоносимо за него и брат му Жан и те го сменят с друго. Въпреки това, Жак все по-често предпочита улицата за свое училище, вместо затворените класни стаи. На улицата открива тъгата. Тя оставя отпечатък не само в стиховете, но и в погледа на Превер. Безгрижната веселост от детските му години се заличава окончателно когато е 10-11 годишен и се превръща в някакъв особен вид мъдрост.

Ако потърсите снимка на Превер, където и да е, със сигурност ще откриете само такива, на които се виждат големите му тъжни очи и неизменната цигара в устата. Дори художниците в своите шаржове рисуват точно това – тъжни очи, скрити зад цигарен дим.

Все пак, Превер завършва своето начално образование, въпреки че това не му доставя никакво удоволствие. Малко по-късно, през 1914 той окончателно решава да напусне училище и да се опита да се справи с живота. По това време, първата световна война е започнала и цялата й жестокост искрено го ужасява.

През 1915 година умира брат му Жан (едва 17-годишен), а през 1920 г. Превер е принуден да стане моряк (военен), но тъй като поведението му не е образец за подражание, той честичко прекарва времето си в затворите. През 1922 г. военната служба най-накрая свършва и Превер се връща към литературата. Той прекарва по-голямата част от времето си в библиотеки, четейки и запознавайки се с други автори.

1924 г.: Превер с интерес открива списание „Революционен Сюрреализъм”, но въпреки че през 1925 г. написва Rue du Château ou au Café Cyrano („Улицата на Замъка или в кафе Сирано”), не го публикува там.

През 1925 г. се жени за Симон Диенс.

През 1928 г. заедно с брат си Пиер режисира един сценарий за репортаж за Париж – „Спомени за Париж”, след които основава продуцентска къща “Roebuck films”, за да организира заснемането. За съжаление, филмът няма успех.

След като пише критика за „Смъртта на един господин”, Превер се разделя със сюрреализма, което несъмнено изиграва определяща роля в цялото му творчество от тук нататък.

1931 г. Може да се каже, че по това време се ражда Превер – писателят – неподражаем и неповторим.

1932 г. се сформира театрална трупа “Prémices”, които канят Превер да пише текстове за тях.

Същата година съпругата му Симон го напуска.

През 1933 г. Жозеф Косма изпява едни от най-познатите поеми на Превер: „Барбара”, „Мъртви листа”, „На лов за китове”…

Превер пише много текстове за пиеси за театъра, в които играе той самият, заедно с приятелите си от трупата.

През октомври 1933 г., Превер се присъединява към нова трупа, за която пише текстове, в които осмива буржоазията, църковните служители, военните… Текстовете му неизменно провокират скандали.

През 1937 г. Превер вече е един от най-известните писатели на сценарии и диалози за филми.

През 1943 г. в живота му отново се връща Жанин – приятелка, която не е срещал от 10 години – и те никога повече не се разделят.

През 1945 г. излиза стихосбирката му „Думи” /”Paroles”/ която се радва на огромен успех.

Същата година умира майката на Превер, а през следващата Жанин ражда на Превер момиче – Мишел Превер.

През 1946 г. Превер издава книги за деца, като първата се казва „Приказки за непослушни деца”.  

1948 г.: Излиза анимационен филм „Малкият войник”, последван от  „Пастирката и коминочистачът” – късометражни филми, които носят на Превер голяма международна награда за рисуван филм на Биеналето във Венеция през същата година.

Жак Превер е намерен в безсъзнание, след като е получил удар на улицата и е ударил главата си в тротоара. Превер остава дълго в кома.

1950 г.: През юни на сцена излиза „Спектакълът” – израз на всички форми на сценично изкуство, които Превер обича.

1955 г.: „Дъждът и хубавото време” е новият сборник на Превер, който е изключително обширен и разнообразен и в него можем да открием Превер като разказвач, поет, драматург, памфлетист, лирик, реалист и сюрреалист.

След година, през 1956 г., Превер започва да работи по адаптацията на романа на Виктор Юго „Парижката Света Богородица”.

1962 г.: Заедно с приятелите си Андре Вийе и Пикасо, той издава книги със снимки, картини и колажи. Тогава Пикасо прави портрет на Превер.

1963 г.: Превер публикува книгата си „Истории и други истории”, която е своеобразно продължение на книгата му „Истории” от 1946 г.

1973 г.: Превер публикува „Силни води”

1974 г.: Превер става дядо на Южен, която обожава.

1974 г.: Започват да се появяват първите респираторни проблеми, които лекарите отдават на пушенето. Тази и следващите една-две години много от любимите приятели на Превер си отиват един по един от този свят, което му носи допълнително страдание.

Жак Превер умира на 11 април 1977 г.

Освен „бунтар” обаче бих добавила още нещо. Превер е изключително саркастичен и дори хаплив, като на моменти, съчетаното му с малко атеизъм чувство за хумор става доста черничко

Предлагам на вниманието ви няколко малко познати мисли на Превер.

Приятно четене!

A Fontainebleau
Devant l’hôtel de l’Aigle Noir
Il y a un taureau sculpté par Rosa Bonheur
Un peu plus loin tout autour
Il y a la forêt
Et un peu plus loin encore
Joli corps
Il y a encore la forêt
Et le malheur
Et tout à côté le bonheur
Le bonheur avec les yeux cernés
Le bonheur avec des aiguilles de pin dans le dos
Le bonheur qui ne pense à rien
Le bonheur comme le taureau
Sculpté par Rosa Bonheur
Et puis le malheur
Le malheur avec une montre en or
Avec un train à prendre
Le malheur qui pense à tout …
A tout
A tout … à tout … à tout …
Et à tout
Et qui gagne “presque” à tous les coups
Presque.

Почти
Превод: LeeAnn

Във Фонтенбло
Пред хотел „Черният орел”
Има бик, сътворен от Роза Бонер*
Наоколо и малко встрани
Има гора
Още малко по-далеч встрани
Красиви тела
са се спотаили в гората
Нещастието
и съвсем наблизо щастието
Щастието, с кръгове под очите
Щастието, с борови иглички по гърба
Щастието, което не мисли за нищо
Щастието, застинало като бика,
Творение на Роза Бонер.
И до него нещастието,
Нещастието, със златен часовник
и влак по разписание
Нещастието, което мисли за всичко …
За всичко
За всичко… за всичко … за всичко…
И за всичко
И което печели „почти” всички битки
Почти.

Г-н Георги Ангелов хареса част от преводите ми на Превер и те вече могат да бъдат прочетени в систематизиран вид на страниците на списанието.

Тъй като по технически причини оригиналите на стиховете не можаха да бъдат визуализирани, аз поех ангажимент да ги публикувам тук в точно същия ред, така че лесно да могат да се четат успоредно.

На страниците на списанието можете да намерите и биографията на Превер.

Приятно четене!

Premier jour

La belle saison

À toi mon amour

Cet Amour

Chez la fleuriste

Il dit non avec la tête
Mais il dit oui avec le coeur
Il dit oui à ce qu’il aime
Il dit non au professeur
Il est debout
On le questionne
Et tous les problèmes sont posés
Soudain le fou rire le prend
Et il efface tout
Les chiffres et les mots
Les dates et les noms
Les phrases et les pièges
Et malgré les menaces du maître
Sous les huées des enfants prodiges
Avec des craies de toutes les couleurs
Sur le tableau noir du malheur
Il dessine le visage du bonheur.

Мързеланко
Превод: LeeAnn

Казва „Не”, кимайки с глава,
Но казва „Да” неговата душа
“Да” на този, когото обича
“Не” на учителят,
изправил го,
и питащ.
Всички проблеми тъкмо ясно постави
но изведнъж луд смях го сподави
И той на мига всичко изтри:
Цифри и думи
Дати и имена
Факти и предположения
Схеми и изречения
И въпреки учителските заплахи
под крясъците на останалите деца
с тебешири разноцветни
върху почернялата от мъка дъска
нарисува лицето на радостта.

A jeun perdue glacée 
Toute seule sans un sou 
Une fille de seize ans 
Immobile debout 
Place de la Concorde 
A midi le Quinze Août. 

Никога досега не съм коментирала с вас избора ми на стихове на Превер за превод. Не сте ме питали, не съм сметнала за нужно да ви обяснявам защо Превер и защо точно това и точно сега. Нямах и намерение да го правя, но с една от последните си реакции Vira неволно ме окуражи да ви покажа превод, който мислех да запазя за себе си.

Има нещо магическо в тези няколко реда. Но магията е тъжна. Не знам как ще въздейства на вас, но мен това стихче ме натъжава, въпреки че в текста няма нито един глагол. Или може би именно заради това!

Нямам навик да пазя преводите си – превеждала съм го и съм го трила десетки пъти… И не ме питайте защо Превер, защо това и защо точно сега. Приемете, че всяко нещо идва в точното си време, на вярното място, в правилния момент.  

Приятно четене!

Хубавото време
Превод LeeAnn

Гладна премръзнала изгубена
съвсем сама, без петаче,  
девойка 16 годишна
неподвижно изправена 
площад Конкорд
петнадесети август по пладне.

Un cheval s’écroule au milieu d’une allée
Les feuilles tombent sur lui
Notre amour frissonne
Et le soleil aussi.

Есента
Превод: LeeAnn

Уморен кон се сгромолясва посред алеята
листата падат върху него  
любовта ни хладно тръпне
и праща хлад на Слънцето.

Une fille nue nage dans la mer 
Un homme barbu marche sur l’eau 
Où est la merveille des merveilles 
Le miracle annoncé plus haut? 

Ще видите това, което ще видите
 Превод: LeeAnn

Гола девойка плува в морето 
Брадат мъж ходи по водата 
Къде е чудото на чудесата, 
за което пуснахте мълвата?

En sortant de l’école
nous avons rencontré
un grand chemin de fer
qui nous a emmenés
tout autour de la terre
dans un wagon doré

Tout autour de la terre
nous avons rencontré
la mer qui se promenait
avec tous ses coquillages
ses îles parfumées
et puis ses beaux naufrages
et ses saumons fumés

Au-dessus de la mer
nous avons rencontré
la lune et les étoiles
sur un bateau à voiles
partant pour le Japon
et les trois mousquetaires
des cinq doigts de la main
tournant ma manivelle
d’un petit sous-marin
plongeant au fond des mers
pour chercher des oursins

Revenant sur la terre
nous avons rencontré
sur la voie de chemin de fer
une maison qui fuyait
fuyait tout autour de la Terre
fuyait tout autour de la mer
fuyait devant l’hiver
qui voulait l’attraper

Mais nous sur notre chemin de fer
on s’est mis à rouler
rouler derrière l’hiver
et on l’a écrasé
et la maison s’est arrêtée
et le printemps nous a salués

C’était lui le garde-barrière
et il nous a bien remerciés
et toutes les fleurs de toute la terre
soudain se sont mises à pousser
pousser à tort et à travers
sur la voie du chemin de fer
qui ne voulait plus avancer
de peur de les abîmer

Alors on est revenu à pied
à pied tout autour de la terre
à pied tout autour de la mer
tout autour du soleil
de la lune et des étoiles
A pied à cheval en voiture
et en bateau à voiles.

Тръгвайки си от училище
Превод: LeeAnn

Тръгвайки си от училище
срещнах, вярвай ако щеш,
голяма пъргава железница
която ни поведе в този ден
да обиколим земята  
с вагон позлатен.

Около земята както си вървяхме
срещнах, вярвай ако щеш
На разходка цялото море
с всичките си миди и черупки
с островите напарфюмени
с хубавите си корабокрушенци
и пушените сьомги.

Отгоре, точно над морето,
срещнах, вярвай ако щеш,
луната и звездите
на кораб със платна
към Япония да плуват
и мускетари, цели трима
видях като виждам си дланта
да въртят манивела на ръка
на малка подводница
гмурната насред моретата
да търсят морски таралежчета.

Връщайки се на земята
срещнах, вярвай ако щеш
на коловоза на железницата
една къща, тичаща безспир
тичаща около земята
тичаща около морето
бягаща от зимата,
която иска да я хване.

Но, ние с нашата железница
се спуснахме след зимата
и я разбихме на парчета.
Едва тогава къщата се спря,
а пролетта ни поздрави.

Зимата, разбрах, била бариерата
и всички ни благодариха от сърце.
Тогава цветя от цялата земя
изведнъж решиха да пораснат,
пораснаха на земята и на релсите,
по коловозите на железницата,
която не иска да се движи 
повече от страх,
че ако мине през тях,
повече няма да ги види.

Затова се върнахме пеша -
пеша около цялата земя,
пеша през цялото море,
около слънцето,
от луната и звездите
пеша, на кон и със кола,
и на кораб със платна.

Démons et merveilles
Vents et marées
Au loin déjà la mer s’est retirée
Et toi
Comme une algue doucement caressée par le vent
Dans les sables du lit tu remues en rêvant
Démons et merveilles
Vents et marées
Au loin déjà la mer s’est retirée
Mais dans tes yeux entrouverts
Deux petites vagues sont restées
Démons et merveilles
Vents et marées
Deux petites vagues pour me noyer.

Подвижни пясъци
Превод: LeeAnn

Демони и чудеса
Ветрове и морска вода
Далеч навътре морето се отдръпна
А ти
Като водорасло кротко от вятъра галено
В постеля от пясък помръдваш замечтано
Демони и чудеса
Ветрове и морска вода
Далеч навътре морето се отдръпна
Но в твоите притворени очи
Останали са две вълни
Демони и чудеса
Ветрове и морска вода
две малки вълни, останали да ме удавят.

Homme
Tu as regardé la plus triste la plus morne de toutes les fleurs de la terre
Et comme aux autres fleurs tu lui as donné un nom
Tu l’as appelée Pensée.
Pensée
C’était comme on dit bien observé
Bien pensé
Et ces sales fleurs qui ne vivent ni ne se fanent jamais
Tu les as appelées immortelles…
C’était bien fait pour elles…
Mais le lilas tu l’as appelé Lilas
Lilas c’était tout à fait ça
Lilas…Lilas…
Aux marguerites tu as donné un nom de femme
Ou bien aux femmes tu as donné un nom de fleur
C’est pareil.
L’essentiel c’était que ce soit joli
Que ça fasse plaisir…
Enfin tu as donné les noms les plus simples à toutes les fleurs simples
Et la plus grande la plus belle
Celle qui pousse toute droite sur le fumier de la misère
Celle qui se dresse à côté des vieux ressorts rouillés
A côté des vieux chiens mouillés
A côté des vieux matelas éventrés
A côté des baraques de planches où vivent les sous-alimentés
Cette fleur tellement vivante
Toute jaune toute brillante
Celle que les savants appellent Hélianthe
Toi tu l’as appelée soleil
…Soleil…
Hélas! hélas! hélas et beaucoup de fois hélas!
Qui regarde le soleil hein ?
Qui regarde le soleil ?
Personne ne regarde plus le soleil
Les hommes sont devenus ce qu’ils sont devenus
Des hommes intelligents…
Une fleur cancéreuse tubéreuse et méticuleuse à leur boutonnière
Ils se promènent en regardant par terre
Et ils pensent au ciel
Ils pensent… ils pensent…ils n’arrètent pas de penser…
Ils ne peuvent plus aimer les véritables fleurs vivantes
Ils aiment les fleurs fanées les fleurs séchées
Les immortelles et les pensées
Et ils marchent dans la boue des souvenirs dans la boue des regrets
Ils se traînent
A grand-peine
Dans les marécages du passé
Et ils traînent…ils traînent leurs chaînes
Et ils traînent les pieds au pas cadencé…
Ils avancent à grand-peine
Enlisés dans leurs champs-élysées
Et ils chantent à tue-tête la chanson mortuaire
Oui ils chantent
A tue-tête
Mais tout ce qui est mort dans leur tête
Pour rien au monde ils ne voudraient l’enlever
Parce que
Dans leur tête
Pousse la fleur sacrée
La sale maigre petite fleur
La fleur malade
La fleur aigre
La fleur toujours fanée
La fleur personnelle…
…La pensée…

Цветя и Корони
Превод: LeeAnn

Човече
Ти гледаше най-тъжното и бледо от всички цветя на земята
и както на другите цветя, даде име и на това -
нарече го «Мисълта»
Мисъл.
Това беше, както казват, добре проучено
и добре обмислено.
И тези мръсни цветя, които не се раждат и не умират никога
нарече вечни…
Това бе добре за тях…  
Но люлякът нарече Люляк,
Люляците са наистина това
Люляци… Люляци…
На Маргаритките даде име на жена
или на жените даде имена на цветя.
Няма значение,
Важното бе да е красиво,
за да носи забавление.  
Накрая даде най-обикновени имена и на най-обикновените цветя
Но най-голямото, най-красивото
Това, което порасва направо върху калта на мизерията
Това, което се изправя до старите ръждясали железа
До старите мършави кучешки тела
До старите изтърбушени дюшеци
До дървените бараки, където живеят недохранени човеци
Това цвете, толкова живо
Толкова жълто и така блестящо красиво
Това, което учените наричат Слънчоглед
Ти нарече Слънце
…Слънце…
Уви! Уви! Уви и много пъти пак Уви!
Кой гледа слънцето, а?
Кой гледа слънцето?
Никой вече не поглежда слънцето
Хората станаха каквито станаха
Интелигентни хора…
Носят педантично тубероза на ревера си
Разхождат се, гледайки в земята
И мислейки си за небето
Те мислят… мислят… не спират да мислят…
Те не могат вече да обичат истинските живите цветя
Те обичат мъртвите, сушените цветя
Безсмъртните измислени цветя…
И вървят сред тиня от спомени и съжаления
Влачат се
С голяма мъка
В блатото на миналото
Влачат се… Тътрят веригите си
Тътрят краката си с отмерени движения…
И напредват трудно
Заседнали на техния си Шан`з`Елизе
И пеят погребална песен с цяло гърло
Да, пеят
С цяло гърло
Но това, което е мъртво в главите им
за нищо на света не иска да се надигне
Защото
В главите им
Расте проклето цвете
Мръсното слабо малко цвете
Болното цвете
Злобното цвете
Вечно увехналото цвете
Личното им цвете…
…Мисълта…

C`est pour une nuit
ou c`est pour un moment
demande la patronne
en décrochant la clef.
C`est pour toujours
dit la femme qui attend
Et l`homme prend la clef
tout en payant la chambre
avec le dix pour cent.
Et il montent tous les deux
un étage en souriant.
Les pauvres malheureux
ils vont se tuer peut-être
dit la patronne en larmes.
Et mes pauvres vieux draps
finirons tout sanglants.

Ключът
Превод: LeeAnn

- За нощта цяла
или само за миг? -
пита хазяйката,
докато подава ключа.
- Завинаги! – отговаря жената,
а мъжът плаща цената
и взима ключа за вратата.
Двамата се качват
един етаж по-горе засмени.
- Бедните нещастници,
може би тук ще сложат края си -
промълвява хазяйката с очи насълзени -
а моите чаршафи ще свършат и те,
целите окървавени.

Dans une boîte de paille tressée
Le père choisit une petite boule de papier
Et il la jette
Dans la cuvette
Devant ses enfants intrigués
Surgit alors
Multicolore
La grande fleur japonaise
Le nénuphar instantané
Et les enfants se taisent
Émerveillés
Jamais plus tard dans leur souvenir
Cette fleur ne pourra se faner
Cette fleur subite
Faite pour eux
A la minute
Devant eux. 

Училище за изящни изкуства 
Превод: LeeAnn 

От кутия плетена от слама
Таткото избира малка топчица хартия
И я хвърля направо
в коритото старо
пред своите деца,
заинтригувани от тази игра.
Изникна тогава
Пъстроцветно
Голямо цвете от Япония
Мимолетна водна лилия
И децата замълчават
Удивени
След години в спомените техни
това цвете няма как да увехне.
Това цвете ненадейно
направено за тях -
за минута почти
пред детските им очи. 

De deux choses lune                          От двете, които ни съпътстват 
l‘autre c‘est le soleil.                           едното е Слънцето.

Que faites-vous là petite fille
Avec ces fleurs fraîchement coupées
Que faites-vous là jeune fille
Avec ces fleurs, ces fleurs séchées
Que faites-vous là jolie femme
Avec ces fleurs qui se fânent
Que faites-vous là vieille femme
Avec ces fleurs qui meurent

…. J’attends le vainqueur!

Букетът
Превод: LeeAnn

Какво правиш тук, мое мило дете,
с тези току-що набрани цветя?
Какво правиш тук, мило девойче,
с това увехващо вече букетче?
Какво правиш тук, ти, красива жена,
държейки в ръце тези сухи цветя?
Какво правиш тук, ти, мила старице,
в ръце с тези вече мъртви цветя?

… Победителя чакам!

Trois allumettes, une à une allumées dans la nuit
La première pour voir ton visage tout entier
La seconde pour voir tes yeux
La dernière pour voir ta bouche
et l’obscurité toute entière pour me rappeler tout cela
en te serrant dans mes bras.

Париж през нощта
/Превод LeeAnn/

Последните три клечки кибрит
запалени в мрака една по една.
Първата – за да видя лицето ти,
Цялото.
Втората – за да погледна очите ти,
Последната – за да видя устата ти.
А когато ни обгърне пълна тъма
И с две ръце те прегърна
да си спомням това.