Skip to main content.
March 17th, 2007

Кой ще спре дъжда?

Who’s gonna stop the rain?
                           /Anastacia/ 

There is no rose without a thorn
No rain without a storm
There is no laughter without tears
No wisdom without years
In a world gone crazy
Torn between the roads
That we must choose
Win or lose

If every soul should lose it’s way
If every face should lose it’s name


Tell me who’s gonna stop the rain?


Each day another boy and girl
Sets foot into this world
One reaches out to touch the sky
One never learns to fly
Where is it written in the stone
That any child should walk alone
Out on their own?
If no one tries to end this game
I find a way to ease the pain


Tell me who’s gonna stop the rain?


How many rivers must we cross before we learn
That the flood is rising high
And the bridges all have burned
Each time another dream is washed into the sea
It’s another piece of you
It’s another piece of Me
Sure as the blood runs through your veins
Sure as the falling rain
We’ll taste the tears of each defeat
The bitter and the sweet
As the days grow colder
Wonder if we’ll ever see the sun
When winter comes
If no one stands to take the weight
If no one answers to the blame


Tell me who’s gonna stop the rain?

Who’s gonna stop the rain?

If every soul should lose it’s way
If every face should lose it’s name
If no one tries to end this game
Or find a way to ease the pain
Who’s gonna stop the rain?
If no one stands to take the weight
If no one answers to the blame
Who’s gonna stop
The rain?
Who’s gonna stop the rain? 

Кой ще спре дъжда? 
/Превод:
Pinhead, Бегла редакция: LeеAnn/ 

Няма роза без бодли
Няма дъжд без бури
Няма смях без сълзи
Няма мъдрост без години
В този полудяващ свят
Разкъсани между пътищата,
Които трябва да изберем
Победа или загуба
Ако всяка душа трябва да загуби пътя си
Ако всяко лице трябва да загуби името си 

Кажи ми кой ще спре дъжда? 

Всеки ден едно дете
момиче или момче
Идва само на този свят
Едно се протяга да докосне небето
Друго никога не се научава да лети
Къде на камък пише,
Че всяко дете
трябва да върви самичко
И да разчита на себе си едничко
Ако никой не опита да сложи край на таз игра
Аз ще потърся начин болката да облекча

Кажи ми кой ще спре дъжда? 

Колко реки трябва да пресечем,
Преди да разберем
Че потопът се надига
А всички мостове са изгорени
Всеки път, когато още една мечта
Морето отмие без следа
Това е още една частица от теб
Това е още една частица от мен
Толкова сигурно, колкото кръвта,
която тече във вените ни
Толкова сигурно, колкото дъжда,
който от небето вали
Ще вкусим сълзите на всяко поражение
Горчиви и сладки
И докато дните стават все по-студени
Ще се чудим дали ще видим слънцето
отново, когато дойде зимата.
Ако никой не поеме теглото
Ако никой не отговори на обвинението 

Кажи ми кой ще спре дъжда?
Кой ще спре дъжда? 

Ако всяка душа трябва да загуби пътя си
Ако всяко лице трябва да загуби името си
Ако никой не се опита да сложи край на тeз игри
Или да намери начин болката да облекчи
Кой ще спре дъжда
Ако никой не поеме тежестта
Ако никой не отговори на обвинението
Кой ще спре дъжда?
Кой ще спре дъжда? 

Posted by LeeAnn as Любими стихове at 6:12 PM EET

4 Comments »

February 27th, 2007

Самотната птица

Самотната птица се познава по това,
че винаги се стреми към най-високото,
че не тъгува по приятели,
дори за тези от собствения си  вид,
че целта й е винаги небето,
че няма определен цвят,
и по това,
че пее много много нежно.

П.С. Това е стих, от автор, чието име не знам. Чух го монтирано преди песен на В. Найденов и си позволих да го препиша за вас. Ако някой открие автора, нека ми каже, моля, за да го добавя. Даже заглавието не знам. Това го измислих аз.

и оригиналът:
“Състоянията на самотната птица са пет:
първото е, че се стреми към най-високото,
второто – че не тъгува по приятели,
дори и за тези от собствения вид,
третото – че целта й е винаги небето,
четвъртото – че няма определен цвят
и петото – че пее много нежно”

Сан Хуан де ла Крус

Posted by LeeAnn as Любими стихове at 2:38 PM EET

5 Comments »

October 28th, 2006

Дъга

Много любимо 🙂

Дъга

Моля кажете, не на шега,
кой нарисува тази дъга?
Пъстра, красива – казвайте кой –
аз или ние, ти или той?

Вярно, познахте – в нашия град
аз си измислях цвят подир цвят:
жълт или розов, син и червен –
весел да бъде нашия ден.

Гледайте всички – листа му бял
цялата пъстра дъга е побрал.
Греят боички, греят слънца –
скрити до днеска в наште сърца.

Моля кажете, не на шега,
как ще огрее тази дъга
всички дечица, всички игри –
кой ще ни каже – бройте до три.

Тази дъга е смях и мечта-
нека й кажем: ‘Излез от листа’
С ръчички да вдигнем още сега,
с ръчички да вдигнем нашта дъга.
Нека да вдигнем нашта дъга.

Posted by LeeAnn as Любими стихове at 11:10 AM EEST

3 Comments »

October 21st, 2006

Мгновения

В изминалите дни, неочаквано за мен, отново получих подарък от почти непознат… Този път е музика… “Любэ”…

Благодаря, … /ти-си-знаеш-кой/ 😉

Слушам песните, мисля си за разни неща …, за разни неща по принцип, и за разни неща конкретно…, за разни неща от живота, и за живота на разните неща…, за миговете в живота и за живота на миговете…

… и се сетих за една любима песен. “Мгновения”.

Мгновения

Не думай о секундах свысока,
Наступит время – сам поймёшь, наверное.
Свистят они, как пули у виска.
Мгновения, мгновения, мгновения.

Мгновения спресованы в года,
Мгновения спресованы в столетия,
И я не понимаю иногда,
Где первое мгновенье, где последнее.

У каждого мгновенья свой резон,
Свои колокола, своя отметина.
Мгновенья раздают кому позор,
Кому бесславье, а кому бессмертие.

Из крохотных мгновений соткан дождь,
Течет с небес вода обыкновенная,
И ты порой почти полжизни ждешь,
Когда оно придет, твое мгновение.

Придет оно, большое, как глоток,
Глоток воды во время зноя летнего.
А в общем надо просто помнить долг
От первого мгновенья до последнего.

Не думай о секундах свысока,
Наступит время – сам поймешь, наверное.
Свистят они, как пули у виска.
Мгновения, мгновения, мгновения, мгновения.

П.С. /Ако не сте добре с руския – тормозете NeeAnn за превод! ;)/

Мигове
        Превод: NeeAnn
        Последна редакция: LeeAnn

Не мисли за секундите с високомерие,
навярно някога сам ще го разбереш.
Свистят те като куршуми покрай теб
Мигове, мигове, мигове.

Миговете образуват години,
Миговете образуват векове,
И понякога не разбирам
къде е първият миг, къде – последният.

Всеки миг си има своята причина,
Своят звън и своята следа.
Миговете дават на някои позор,
на някои безславие, а на някои – безсмъртие.

От мъничките мигове, дъждът е изтъкан,
от небето тече като вода обикновена,
понякога чакаш почти половин живот
дали ще дойде той, твоят миг.

Ще дойде той, голям като глътка,
глътка вода по време на лятна жега.
А всъщност трябва да помним дълга,
от първият миг до последният.

Не мисли за секундите с високомерие,
навярно някога сам ще го разбереш.
Свистят те като куршуми покрай теб
Мигове, мигове, мигове.

Posted by LeeAnn as Любими стихове, Реалността at 9:01 AM EEST

8 Comments »

September 25th, 2006

Вир вода

Виж, как само любят се луна и слънце,
макар, че вън е скреж
, само скреж…
Там `дето любят се луна и слънце,
ти можеш вятър с устни да спреш.

Две очи – морета, измиват се във ведро…
Южни ледове, те потапят се във скреж.
Кой свали небето от звездния разкош?!
Две ръце невзети – изми
ват светла нощ…

Мокра до кости, вир вода –
потапяш ти острови в дън земя.
Изсъхнала в извора – вир вода.
Дъжд ли си или вир?! Вир вода.

Любовта е монета, зарита в дън земя,
с тайнство и вълшебство извира във вир вода.

Мокра до кости, вир вода –
потапяш ти острови в дън земя.
Окъпала мостове, вир вода.
Дъжд ли си или вир?! Вир вода.

Вир вода...  Вир вода…  Вир вода… 

/текст Орлин Дочев, група „Станиоли”
публикувам я с изричното разрешение и любезно съдействие на Орлин/
  

Posted by LeeAnn as Любими стихове at 9:03 AM EEST

1 Comment »

September 18th, 2006

Детство мое

Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно.
Все се мъча света да обърна
яхнал пръчка при тебе да се върна.

Пак в юмруче ръждив петак да скрия
пак със кучето да вдигна олелия,
пак с пипер да поръся филия
от хляба чер.

Детство мое, на ръст едноетажно,
детство мое, за мен така е важно,
щом студено ми стане да мога
да си взема от детския огън.

Пак в юмруче ръждив петак да скрия
пак с кучето да вдигна олелия
всеки ден по една дяволия
да е от мен.

/текст на песента към филма “Неочаквана ваканция”/

Posted by LeeAnn as Любими стихове at 9:05 PM EEST

5 Comments »

August 10th, 2006

Високо, високо, високо…

Много много много любима песен на ФСБ, за която ме подсетиха съвсем случайно…


Високо

Високо, високо, високо,
високо застани,
над завист и обида,
над дребните сплетни.

Високо, високо, високо,
над завист и обида.
Високо, високо, високо,
високо да те видя.

Високо, високо, високо,
над всичко днес бъди
и обич синеока –
звездите са звезди.

Високо, високо, високо,
и обич синеока,
звездите са звезди
защото са високо.

Да те видя – високо застани.
Да те видя – над дребните сплетни.
Да те видя – над всичко днес бъди.
Да те видя.

Да те видя – високо застани.
Да те видя – над дребните сплетни.
Да те видя – над всичко днес бъди.
Да те видя – звездите са звезди.

Posted by LeeAnn as Любими стихове at 8:08 AM EEST

1 Comment »

March 2nd, 2006

Финдли

Робърт Бърнс
превод: Владимир Свинтила

– Кой хлопа в този късен час?
– Аз хлопам! – каза Финдли.
– Върви си! Всички спят у нас!
– Не всички! – каза Финдли.

– Не зная как си се решил….
– Реших се! – каза Финдли.
– Ти май си нещо наумил?
– Май нещо! – каза Финдли.

– При тебе ако дойда вън…
– Ела де! – каза Финдли.
– Нощта ще минеме без сън!
– Ще минем! – каза Финдли.

– При мен да дойдеш, току-виж…
– Да дойда! – каза Финдли.
– До утре ти ще престоиш!
– До утре! – каза Финдли.

– Веднъж да минеш моя праг…
– Да мина! – каза Финдли.
– И утре, знам, ще тропаш пак!
– Ще тропам! – каза Финдли.

– Ще ти отворя, ала чуй…
– Отваряй! – каза Финдли.
– Ни дума никому за туй!
– Ни дума! – каза Финдли.

Posted by LeeAnn as Любими стихове at 7:24 PM EET

6 Comments »

February 20th, 2006

Разтрога

Никола Вапцаров

Отминахме, защото бяхме горди
И сложихме над всичко гордостта
А някъде заглъхнаха в нощта
На любовта последните акорди.

През тази нощ прокълнат бях от мрака
И тъй останах безутешен, слеп
Защото нямах никой освен теб
И нямаше сърцето що да чака.

Не плаках… Звук душата не отрони
Но чувствах тъй ужасна пустота
Призвал те бих… но все пак гордостта
На мойта радост слънцето прогони.

С угаснал плам, след глупава разтрога
Еднакво чужд на слава и позор
Вървях без цел, изгубил своя взор
Почти без страх, почти и без тревога…

Posted by LeeAnn as Любими стихове at 7:25 PM EET

No Comments »

February 19th, 2006

В цъфналата ръж

Робърт Бърнс
превод: Владимир Свинтила

Идейки си запъхтяна
Вечерта веднъж
Джени вир-водица стана
В цъфналата ръж.
Джени зъзне цяла
Джени пламва изведнъж
Бърза мокра до колене
В цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой
В цъфналата ръж
И целуне този някой
някого веднъж
То нима ще знае всякой
де кога веднъж
Някого целувал някой
В цъфналата ръж!

Posted by LeeAnn as Любими стихове at 7:17 PM EET

14 Comments »

« Previous Page  Next Entries »