Skip to main content.
July 22nd, 2014

Моята тайна любов

Винаги съм харесвала тази песен на „Импулс”. Винаги съм харесвала „Импулс” заради тази песен. Нито помня кога съм я чула за първи път, нито кога и колко съм я слушала. Спомням си само Наско, обвит в магична мъгла и гласът му, който я изпълва и извира от нея.

Винаги съм харесвала „Високо” на ФСБ. И винаги съм харесвала ФСБ заради „Високо”. А заради „Протегнах две ръце” ги смятах за гениални и ги обожавах. Всъщност, обожавах човекът, извадил наяве тези чувства. Обожавах и авторите на другите песни, докато в един миг, в съвсем недалечното минало установих, че авторът е един и същ и през цялото това време всъщност съм била влюбена в душата на Евтим Евтимов.

Душата на поета… Красива, дълбока, ранена, смееща се и плачеща едновременно – вероятно такава е била тогава, щом е подреждала думите така. А думите – те просто са бликали от нея и са заживявали свой собствен живот…

Наскоро случайно ми попадна негова стихосбирка. Четейки, потъвам и се отнасям в един вълшебен свят и единственото, за което съжалявам е, че не съм певец или композитор, за да извадя думите от страниците и да ги подаря на целия свят. Мога да ви ги подаря само „на хартия”, а мелодията да напише всеки сам. Аз така правя.

Като облак летен ще се вдигнеш,
аз звезда над облака ще стана,
ти лице в звездата ще огледаш
и отново ще си моя.

На река ще се превърнеш вечер,
аз под нея езеро ще стана,
ти на езеро в зори ще дойдеш
и до края ще си моя.

Евтим Евтимов, из „Горчиво вино”.

Posted by LeeAnn as Любими стихове, Мисли и чувства at 5:16 PM EET

No Comments »

January 27th, 2014

Писмо от непознато другарче

Спомняте ли си онези времена, в които всеки от нас си имаше поне по едно непознато другарче, с което си мислеше, че си усъвършенства чуждите езици?

Трябва да си призная, че имаше момент от времето, в който бях много активна – редовно си пишех поне с 2 русначета. Честно казано, вече не помня почти нищо за тях, освен името на единия младеж – казваше се Дмитри и беше от Киев. Преди повече от 20 години съм зарязала кореспонденцията и съм изхвърлила всички писма и картички.

Запазила съм само едно нещо: рисунка на Дмитри с красив стих на Есенин на гърба.

С времето листа взе да пожълтява, а думите да избледняват. Затова, преди да е станало безвъзвратно късно, реших да запазя този спомен, на сигурно място, тук, в крепостта LeeNeeAnn и да го споделя с вас.

Risunka

Зеленая прическа,
Девическая грудь.
О тонкая березка,
Что загляделась в пруд?

Что шепчет тебе ветер?
О чем звенит песок?
Иль хочешь в косы-ветви
Ты лунный гребешок?

Открой, открой мне тайну
Твоих древесных дум,
Я полюбил — печальный
Твой предосенний шум.

И мне в ответ березка:
«О любопытный друг,
Сегодня ночью звездной
Здесь слезы лил пастух.

Луна стелила тени,
Сияли зеленя.
За голые колени
Он обнимал меня.

И так, вдохнувши глубко,
Сказал под звон ветвей:
„Прощай, моя голубка,
До новых журавлей“».

Сергей Есенин, 15 августа 1918

Posted by LeeAnn as Любими стихове, Мисли и чувства at 6:08 PM EET

2 Comments »

November 17th, 2013

Ако

Ако ти подарят стихотворение като това – вероятно има защо…

Ако владееш се, когато всички,
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен — не сееш клевети;
или намразен — злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;

Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш Краха — зъл предател —
еднакво със Триумфа — стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка — и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв — и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани-
и изхабени — да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!“

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца — своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой — ще бъдеш Мъж!

 

Автор: Ръдиард Киплинг
Превод: Стоян Медникаров

Posted by LeeAnn as Любими стихове at 10:46 PM EET

2 Comments »

May 15th, 2013

Always Bon Jovi

You need to a flashplayer enabled browser to view this YouTube video

This romeo is bleeding
But you cant see his blood
It`s nothing but some feelings
That this old dog kicked up

It`s been raining since you left me
Now I`m drowning in the flood
You see I`ve always been a fighter
But without you I give up

Now I cant sing a love song
Like the way its meant to be
Well, I guess I`m not that good anymore
But baby, thats just me

And I will love you, baby – always
And I`ll be there forever and a day – always

Now your pictures that you left behind
Are just memories of a different life
Some that made us laugh, some that made us cry
One that made you have to say goodbye
What I`d give to run my fingers through your hair
To touch your lips, to hold you near
When you say your prayers try to understand
I`ve made mistakes, I`m just a man

When he holds you close, when he pulls you near
When he says the words you`ve been needing to hear
I`ll wish I was him cause those words are mine
To say to you till the end of time

Yeah, I will love you baby – always
And I`ll be there forever and a day – always

If you told me to cry for you
I could
If you told me to die for you
I would
Take a look at my face
Theres no price I wont pay
To say these words to you

Well, there aint no luck
In these loaded dice
But baby if you give me just one more try
We can pack up our old dreams
And our old lives
Well find a place where the sun still shines

And I will love you, baby – always
And I`ll be there forever and a day – always
I`ll be there till the stars dont shine
Till the heavens burst and
The words dont rhyme
And I know when I die, you`ll be on my mind
And I`ll love you – always

П.П. Търся доброволец за превода на тази песен 🙂

Доброволец преводач: sickdreamer

Винаги

Този Ромео кърви
но не можеш да видиш кръвта му,
То е нищо, освен малко чувства,
които това старо куче усети.

Откакто ти ме напусна все вали.
Сега аз се давя в потопа.
Знаеш, винаги съм се борел докрай,
но без теб… се предавам.

Сега не мога да изпея любовна песен
по начина, по който трябва.
Предполагам, че вече не съм толкова добър,
но, мила, това съм просто аз!

Пр:
И аз ще те обичам, мила – винаги.
И ще съм тук за вечността и дори ден повече – винаги.

Сега снимките, които ти остави зад себе си
са просто спомени от един различен живот –
някои от тях ни накараха да се смеем, други – да плачем,
а един те накара да кажеш „Сбогом”.
Какво не бих дал, за да прокарам пръсти през косите ти,
Да докосна устните ти, да те подържа в ръцете си…
Когато се молиш, опитай се да разбереш –
правил съм грешки, аз съм просто човек!

Когато той те прегръща, когато те придърпва към себе си,
когато изрича думите, които ти имаше нужда да чуеш,
аз ще искам да съм него, защото тези думи са мои,
да ти ги повтарям до края на времето.

Да, аз ще те обичам, мила – винаги,
и ще съм тук за вечността и дори ден повече – винаги.

Ако ми кажеш да плача за теб – аз бих!
Ако ми кажеш да умра за теб – ще го сторя!
Погледни в моето лице –
няма цена, която не бих платил,
за да ти кажа тези думи…

Няма как, нямам късмет в този хвърлен жребий,
но, мила, ако ми дадеш само още един шанс
ние можем да опаковаме старите си мечти и живот,
можем да намерим място, където слънцето все още свети!

Пр:
И аз ще те обичам, мила – винаги.
И ще съм тук за вечността и дори ден повече – винаги.
Ще съм тук, докато звездите спрат да светят,
докато небесата избухнат и думите спрат да се римуват.
И знам, че когато умирам, ти ще си в ума ми,
И аз ще те обичам – винаги.

Posted by LeeAnn as Любими стихове at 10:10 AM EET

4 Comments »

September 8th, 2009

Мостът Мирабò

Le pont Mirabeau
Guillaume Apollinaire

Sous le pont Mirabeau coule la Seine
Et nos amours
Faut-il qu’il m’en souvienne
La joie venait toujours après la peine.

Vienne la nuit sonne l’heure
Les jours s’en vont je demeure

Les mains dans les mains restons face à face
Tandis que sous
Le pont de nos bras passe
Des éternels regards l’onde si lasse

Vienne la nuit sonne l’heure
Les jours s’en vont je demeure

L’amour s’en va comme cette eau courante
L’amour s’en va
Comme la vie est lente
Et comme l’Espérance est violente

Vienne la nuit sonne l’heure
Les jours s’en vont je demeure

Passent les jours et passent les semaines
Ni temps passé
Ni les amours reviennent
Sous le pont Mirabeau coule la Seine

Vienne la nuit sonne l’heure
Les jours s’en vont je demeure


 

Мостът Мирабò
Превод: LeeAnn

Под мост Мирабò тече Сена
И нашата любов стаена.
Трябва ли да ми напомня моста над реката
че радостта идва винаги след тъгата.

Нощта пада, отекват часовете
Дните си отиват, аз оставам да чакам.

С длани преплетени, стоим лице в лице
Докато под моста от нашите ръце
Неразделни погледите ни се вплитат
и с вълна уморена под моста изтичат.

Нощта пада, отекват часовете
Дните си отиват, аз оставам да чакам.

Любовта си отива като тази течаща вода
любовта си отива.
Колко е бавен живота
и колко надеждата е жестока.

Нощта пада, отекват часовете
Дните си отиват, аз оставам да чакам.

Дните минават, седмиците също,
Нито времето,
Нито любовта назад се връщат
Под мост Мирабò тече Сена.

Нощта пада, отекват часовете
Дните си отиват, аз оставам да чакам.


 

Мостът Мирабò
Превод: astilar

Под моста Мирабо, тече си Сена,
понесла спомена за нашата любов стаена.
Да помня или да забравя, че тъгата
се носи винаги след радостта в водата.

Припада нощ, настъпва час,
когато дните си отиват,
а все тъй очаквам аз…

Ръка в ръка, очи в очи
да притихнем на моста построен от мечти,
докато вълните отнасят без глас
вечната умора в нас.

Припада нощ, настъпва час,
когато дните си отиват,
а все тъй очаквам аз…

Последва любовта речното течение,
животът влачи се без вдъхновение.
Отплува любовта.
Остави ме с надеждата жестока
и ромоля, както потока.

Припада нощ, настъпва час,
когато дните си отиват,
а все тъй очаквам аз…

Отминаха дни, седмици, години.
И въпреки, че много време мина
оназ любов, която си замина,
тъй както Сена си тече под моста Мирабо,
си спомням и в захлас, повтарям аз.

Припада нощ, настъпва час,
когато дните си отиват,
а все тъй очаквам аз…

Posted by LeeAnn as Любими стихове at 6:40 PM EET

16 Comments »

March 18th, 2009

Съществуваш в мен…


 You need to a flashplayer enabled browser to view this YouTube video

 

Esisti dentro me
Il Divo

Il tempo non cancellera
il nostro amore restera
tra le mie braccia ti vorrei
nella mia anima tu sei

la vita non si fermera
e un nuovo sole nascera
non sai quanto ti vorrei
nella mia anima tu sei

Ancora tu
nella mia mente solo tu
chiudo gli occhi e pensa a te
perche esisti dentro me

ripenso al blu degli occhi tuoi
ma ormaai lontani siamo noi
tu sei la gioia che vorrei
nella mia anima tu sei

Nei miei sogni ancora tu
nella mia mente solo tu
chiudo gli occhi e pensa a te
perche esisti dentro me

Nei miei sogni ancora tu
nella mia mente solo tu
chiudo gli occhi e pensa a te
IO so solamente che
tu sei ancora dentro me.

 

Съществуваш в мен…

Превод: Afrodita

Времето няма да я заличи,
нашата любов ще остане,
ще те искам в обятията си,
ти в моята душа.

Животът няма да се спре
и едно ново слънце ще се роди
не знаеш, колко те желая
ти си в моята душа.

Защото съществуваш вътре в мен.

Защото съществуваш вътре в мен.

Отново мисля за синевата на очите ти,
но сега сме далеч един от друг,
ти си радостта, която искам
ти си в моята душа.

Моите сънища си само ти,
в моите мисли – само ти,
затварям очи и мисля за теб,
защото съществуваш вътре в мен.

Все още съществуваш вътре в мен.

Все още съществуваш вътре в мен.


П.П. Тази песен е доказателство, че и от елементарен текст, може да се направи страхотна песен.

Posted by LeeAnn as Гости, Любими стихове at 8:00 AM EET

No Comments »

January 21st, 2009

Сега ти


 You need to a flashplayer enabled browser to view this YouTube video

 

Adesso Tu
Eros Ramazzotti

Nato ai bordi di periferia
Dove i tram non vanno avanti più
Dove l´aria è popolare
È più facile sognare
Che guardare in faccia la realtà…

Quanta gente giovane va via
Acercare più di quel che ha
Forse perché i pugni presi
A nessuno li ha mai resi
E dentro fanno male ancor di più

Ed ho imparato che nella vita
Nessuno mai ci da di più
Ma qaunto fiato quanta salita
Andare avanti senza voltarsi mai…

E ci sei adesso tu
A dare un senso ai giorni miei
Va tutto bene dal momento che ci sei
Adesso tu
Ma non dimentico
Tutti gli amici miei
Che sono ancora là…

E ci si trova sempre più soli
A questa età non sai…non sai
Ma quante corse ma quanti voli
Andare avanti senz´arrivare mai…

E ci sei adesso tu
Al centro dei pensieri miei
La parte interna dei respiri tu sarai
La volontà Che non si limita
Tu che per me sei già
Una rinvicita…

Adesso sai chi è
Quell´uomo che c´è in me…

Nato ai bordi di periferia
Dove non ci torna quasi più
Resta il vento che ho lasciato
Come un treno già passato
Oggi che mi sei accanto
Oggi che si sei soltanto
Oggi che ci sei…
Adesso tu

 

Сега Ти
Превод: Afrodita

Роден съм в покрайнините на града
Където свършват трамвайните линии
Където властва чалгата
И е по-лесно да мечтаеш
Отколкото да живееш в реалността.

Колко много млади хора заминават
Да търсят повече, от това, което имат
Сигурно защото получените юмруци
за всеки, който някога е бил бит
болят вътрешно още много време.

А аз научих, че в живота
Никой никога не дава даром
И когато тръгна нагоре по стръмното
Вървя само напред без да се обръщам

И тук си сега ти
Да придадеш смисъл на дните ми
Всичко е наред от момента, в който тук си сега ти
Но аз не забравям
Всичките си приятели
Които все още са там…

И тук сме все по-самотни
На този етап… не знаеш, не знаеш
Но колко тичане, но колко грешни завои
Вървим напред, но никога не стигаме

И тук си сега ти
В центъра на моите мисли
Вътре във въздуха, който дишам. Ти ще
бъдеш желанието, което не свършва
ти, която за мен вече си
едно отмъщение…
Сега знаеш кой съм
Какъв мъж се крие в мен

Роден съм в покрайнините на града
Където вече почти не се връщам
Остана вятъра, който пуснах
Като вече отминал влак
Днес, когато си близо до мен
Днес, когато се чувстваш самотна
Днес когато тук си
сега ти

Posted by LeeAnn as Гости, Любими стихове at 1:23 PM EET

5 Comments »

September 11th, 2008

Let Me Try Again

 You need to a flashplayer enabled browser to view this YouTube video

I know I said that I was leaving
But I just couldn’t say good-bye
It was only self-deceiving
To walk away from someone who
Means everything
in life to you

You learn with every lonely day
I’ve learned, and I’ve come back to stay

Let me try again – let me try again
Think of all we had before – let me try once more
We can have it all – you and I again
Just forgive me or I’ll die
Please, let me try again

I was such a fool to doubt you
To try to go it all alone
There’s no sense to life without you
Now all I do is just exist
And think about the chance I’ve missed

To beg is not an easy task
But pride is such a foolish mask

Let me try again – let me try again
Think of all we had before – let me try once more
We can have it all – you and I again
Just forgive me or I’ll die
Please, let me try again

Posted by LeeAnn as Любими стихове at 2:21 PM EET

No Comments »

June 20th, 2008

Там

Là-bas

Là-bas
Tout est neuf et tout est sauvage
Libre continent sans grillage
Ici, nos rêves sont étroits
C’est pour ça que j’irai là-bas

Là-bas
Faut du cœur et faut du courage
Mais tout est possible à mon âge
Si tu as la force et la foi
L’or est à portée de tes doigts
C’est pour ça que j’irai là-bas

N’y va pas
Y a des tempêtes et des naufrages
Le feu, les diables et les mirages
Je te sais si fragile parfois
Reste au creux de moi

On a tant d’amour à faire
Tant de bonheur à venir
Je te veux mari et père
Et toi, tu rêves de partir

Ici, tout est joué d’avance
Et l’on n’y peut rien changer
Tout dépend de ta naissance
Et moi je ne suis pas bien né

Là-bas
Loin de nos vies, de nos villages
J’oublierai ta voix, ton visage
J’ai beau te serrer dans mes bras
Tu m’échappes déjà, là-bas

J’aurai ma chance, j’aurai mes droits
N’y va pas
Et la fierté qu’ici je n’ai pas
Là-bas
Tout ce que tu mérites est à toi
N’y va pas
Ici, les autres imposent leur loi
Là-bas
Je te perdrai peut-être là-bas
N’y va pas
Mais je me perds si je reste là
Là-bas
La vie ne m’a pas laissé le choix
N’y va pas
Toi et moi, ce sera là-bas ou pas
Là-bas
Tout est neuf et tout est sauvage
N’y va pas
Libre continent sans grillage
Là-bas
Beau comme on n’imagine pas
N’y va pas
Ici, même nos rêves sont étroits
Là-bas
C’est pour ça que j’irai là-bas
N’y va pas
On ne m’a pas laissé le choix
Là-bas
Je me perds si je reste là
N’y va pas
C’est pour ça que j’irai là-bas

Там
Превод: Cordial

Там
Всичко е ново и диво
Свободен континент без решетки
Тук мечтите ни са ограничени
За това ще ида там

Там
Ти трябва сърце и смелост
Но на моята възраст всичко е постижимо
Ако имаш силата и вярата
Златото е точно под пръстите ти
За това ще ида там

Не тръгвай
Има бури и корабокрушения по пътя
Огън, дяволи и миражи
А ти си толкова уязвим понякога
Остани в моите прегръдки

Имаме да правим толкова любов още
Да изживеем толкова щастие
Аз искам да бъдеш съпруг и баща
А ти бленуваш да заминеш

Тук, всичко е предначертано
И нищо не може да бъде променено
Всичко зависи под каква звезда си роден
А моята не е щастлива

Там
Далече от живота ни и от селата ни
Ще забравя гласа ти, лицето ти
Напразно те притискам силно до мен
Ти вече ми се изплъзваш, там

Ще имам свои възможности и свои права
Не тръгвай
И гордостта, която тук нямам
Там
Всичко, което заслужаваш е твое
Не тръгвай
Тук, другите налагат законите си
Там
Може би ще те изгубя там
Не тръгвай
Но погубвам себе си, ако остана тук
Там
Животът не ми оставя друг избор
Не тръгвай
Или ще бъдем и двамата там или край
Там
Всичко е ново и диво
Не тръгвай
Свободен континент без решетки
Там
Толкова е красиво, че дори не можем да си го представим
Не тръгвай
Тук мечтите ни са ограничени
Там
За това ще ида там
Не тръгвай
Не ми оставят друг избор
Там
Погубвам се, ако остана тук
Не тръгвай
За това ще ида там
Не тръгвай

Posted by LeeAnn as Любими стихове at 8:22 PM EET

No Comments »

December 9th, 2007

Протегнах две ръце

You need to a flashplayer enabled browser to view this YouTube video

Протегнах две ръце да те прегърна.
Защо не ги прие, защо ме върна.
Когато някой върнат от вратата
Животът му обръща се назад.
Протегнах две ръце да те прегърна
А с тебе – земята и нощта
Защо не ги прие, защо ме върна
Пристигнала чак от края на света.
Душата ми започна да се мята
Запомнила едно на този свят –
Когато някой върнат от вратата
Животът му обръща се назад.
Протегнах две ръце….

текст: Евтим Евтимов

Posted by LeeAnn as Любими стихове at 6:00 AM EET

1 Comment »

December 2nd, 2007

Ако ти си отидеш за миг

«Импулс»
Ако ти си отидеш за миг 
ще заровя лицето си в облак 
и тежко на земята тогава. 
Нито дъжд, нито сняг, нито слънце, 
ако ти си отидеш за миг, 
ако ти си отидеш за миг.
Само мъка от там ще вали, 
заличила последните стъпки 
на съня, който с мен се разделя. 
Нито дъжд, нито вик, нито сън, 
ако ти си отидеш за миг.
Автор на текста: Евтим Евтимов

 

Posted by LeeAnn as Любими стихове at 8:00 AM EET

7 Comments »

November 2nd, 2007

Хвърчащите хора

Те не идват от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж – ето ги, литват над балкона с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.

А ний бутаме някакси, и жени ни ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора,
и изобщо, стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.

И е вярно, че те не са от реалния свят.
Не се срещат на тениса, нямат собствен фиат,
но защо ли тогава нещо тук ни боли
щом ги видим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?

текст: Валери Петров

 

П.П. Кома, ти си истинско съкровище! Благодаря ти за тези стихове 🙂

Моля те, предай на Зайчето с карираните уши, че е винаги добре дошло сред летящите малки, големи и още по-големи момичета и момчета 🙂

П.П.П. Попадна ми песента! Ето я: http://vbox7.com/play:96a0010d

Posted by LeeAnn as Любими стихове, Парапланери(зъм) at 8:37 AM EET

40 Comments »

September 11th, 2007

Песничка за преселението на душата

You need to a flashplayer enabled browser to view this YouTube video

Песенка о переселении душ
Владимир Висоцки

Кто верит в Магомета, кто – в Аллаха, кто – в Иисуса,
Кто ни во что не верит – даже в черта, назло всем,-
Хорошую религию придумали индусы:
Что мы, отдав концы, не умираем насовсем.

Стремилась ввысь душа твоя –
Родишься вновь с мечтою,
Но если жил ты как свинья –
Останешься свиньею.

Пусть косо смотрят на тебя – привыкни к укоризне,-
Досадно – что ж, родишься вновь на колкости горазд.
И если видел смерть врага еще при этой жизни,
В другой тебе дарован будет верный зоркий глаз.

Живи себе нормальненько –
Есть повод веселиться:
Ведь, может быть, в начальника
Душа твоя вселится.

Пускай живешь ты дворником – родишься вновь прорабом,
А после из прораба до министра дорастешь,-
Но, если туп, как дерево – родишься баобабом
И будешь баобабом тыщу лет, пока помрешь.

Досадно попугаем жить,
Гадюкой с длинным веком,-
Не лучше ли при жизни быть
Приличным человеком?

Так кто есть кто, так кто был кем?- мы никогда не знаем.
С ума сошли генетики от ген и хромосом.
Быть может, тот облезлый кот – был раньше негодяем,
А этот милый человек – был раньше добрым псом.

Я от восторга прыгаю,
Я обхожу искусы,-
Удобную религию
Придумали индусы!

1969 http://www.kulichki.com/vv/pesni/kto-verit-v-magometa.html

Песничка за преселението на душата

Превод: Александър Савов & LeeAnn
Редакция:
LeeAnn

Някои вярват в Мохамед, други във Аллаха, трети пък в Иисуса,
Някои в нищичко не вярват, даже в дявола, напук,
Хубава религия измислиха индуси:
че умирайки, не си отиваме съвсем.

Стреми се към високото душата твоя
Ще се родиш отново от мечта,
Но ако си живял като свиня
ще си останеш пак в калта.

Нека накриво да те гледат – свикни и с укорите  
Досадно е –
какво пък, нали отново ти ще се родиш…
И
ако си видял на врага смъртта в тоз живот,
То в
другия ще бъдеш ти дарен с верно зорко око.

Живей си ти нормално
Имаш повод да празнуваш.
Нали възможно е
в началник
Душа
та ти да се всели.

Да допуснем си бездомник и се родиш отново роб,
и после от роб – до министър дорастеш,
Но, ако си тъп кат пън ще се родиш баобаб
И
ще си бъдеш баобаб сто години, докато умреш.

Досадно е като папагали да живеем,
или влечуги да бъдем векове,
Не
е ли по-добре в живота си да бъдем
поне прилични типове?

Сега кой кой е, та кой какъв е бил – никога не знаем.
Побърка се генетиката от гени и хромозоми.
Възможно е тази глезен котарак преди негодник да е бил,
А
този мил човечец – до скоро добро куче да е бил.

Аз от възторг подскачам,
и ще обобщя дискусията –
Много удобна религия
са измислили тез индуси!

Posted by LeeAnn as Любими стихове at 10:35 AM EET

2 Comments »

August 23rd, 2007

Ненавиждам покоя

Там отвъд било упоително тихо,
нито звук от света на големите бури и вихри.
Пустота!

Боже мой,
за какво ми е глуха безмълвност,
дето всеки полет е спрял?
Дай ми живите битки и мълнии,
сред които съм дълго живял!

Дай ми въздуха с белите птици,
топъл мирис на южна земя,
нежността на две светли зеници
                                у дома!

Ненавиждам покоя отвъден
и студен, и смразяващо тих.
А угасна ли, нека да бъда
продължен в моя стих.

Младен Исаев

Posted by LeeAnn as Любими стихове at 2:23 AM EET

No Comments »

August 7th, 2007

Умчо е за чистотата

Нашият учител каза:
– Ученици, ученички,
утре е неделя. Всички
имате свободно време.
Нека всеки се заеме
хубаво да се измие
и обущата изтрие,
дрехите да си изглади.
Нека всеки тъй направи.
Научете се от млади,
щом сте чисти, ще сте здрави.

Понеделник
Първи Умчо наш пристига,
гордо-гордо влиза, мига.
И лицето, и косата,
и обущата, краката,
всичко в ред е, в пълен ред.
Умчо днес е най-напет.

Вторник
Умчо е с обуща прашни.

Сряда
Рошава му е косата
и нечисти колената.

Четвъртък
Днес ръцете му са мръсни,
ноктите му – дълги, криви,
и очите гуреливи.

Петък
И лице, ръце и шия,
всичко тъне в мръсотия,
палтото ми даже кално,
да го гледаш ти е жално.

Събота
Черен Умчо влиза в час,
всички викат в дружен глас:
– Умчо, че кажи да знаем,
всеки ден си по-нечист,
днес едва ще те познаем.

Умчо гледа ги навъсен,
всички се заливат в смях
и учудва се на тях:
може ли да бъде мръсен?

Важно той се оправдава:
– Със сапун се мих навред –
и ръцете, и краката,
и лицето, и главата,
седeм пъти ред по ред.

А класът го пита пак:
– Уж ти умна си глава,
а се чудим на ума ти –
изведнъж и седем пъти,
как да разберем това?

Умчо бързо отговаря:
– Дааа, аз умна съм глава
и в неделя затова
мислих, мислих и реших:
седем пъти се измих.

Е, деца, кажете вие,
уж е Умчо умен мъж:
умно ли е да се мие
седем пъти изведнъж?

Автор: Васил Ив. Стоянов

Това е едно от стихчетата, с които съм израстнала и все още не искам да се разделя, затова с огромно удоволствие преписах за вас от “Гълъбчета бели”, Издателство на ЦК на ДКМС “Народна младеж”, 1960 г.

Posted by LeeAnn as Любими стихове at 6:00 AM EET

2 Comments »

May 21st, 2007

Пиле, пиле, аз те знам, искаш нещо да ти дам ;)

Васил Ив. Стоянов е поет на няколко поколения българи. Баба ми е пораснала със стихчетата му за деца, майка ми, след това аз, сега и моите деца. Негово е „Пиле, пиле, аз те знам”, онова за Умчо умен мъж, дето се миел седем пъти наведнъж, стихчето за умното магаренце и много други, които знаем наизуст и рецитираме на децата си, но вече не помним кой им беше авторът. Смятам, че Васил Ив. Стоянов е един несправедливо забравен автор. А мисля, че е забравен, защото нито в тетрадките за детската градина, нито в учебниците до 6-ти клас включително съм срещнала нещо негово. Дано да съм недогледала! У дома имам юбилейното издание „Гълъбчета бели”, издадено по повод на 80-тата годишнина на автора и ще препиша за вас най-хубавите стихчета от нея. Не открих информацията тази книга да е преиздавана скоро.


Пиле, пиле

Пиле, пиле,
аз те знам,
искаш нещо
да ти дам.

На ти житце
да кълвеш,
че петле
да порастеш!

Магаре

Кой каквото ще да казва,
ала умна съм глава.
Май ушите ми са дълги,
но беда не е това.

Хората ме претоварят,
яздят, впрягат ме в кола
и отгоре ми се карат –
ех, магарешки тегла!

Зоб, сенце за мене няма,
все отритнат, сирота…
Няма ли бодил и слама,
гладно дремя край плета.

Като кон не съм голямо,
но съм с по-голям инат,
ала не със него само
аз се славя по цял свят.

Виж, за песни що да кажа,
пея с ясен, сладък глас.
Искате ли да покажа
майсторлъка си пред вас?
 
Баба иде

Баба иде!
Аз я чух
и набързо
се обух.

Вънка
ще се завтека,
отдалеч
ще й река:

– Мила бабо,
тук ела,
о, добре си
ни дошла!

Нещо тя
ще ми даде,
но дали
ще се яде?

Posted by LeeAnn as Любими стихове at 7:00 AM EET

9 Comments »

March 22nd, 2007

Пролет

Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет. 

Пролет моя, моя бяла пролет –
знам, ще дойдеш, с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани. 

Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора…
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя. 

Пролет моя, моя бяла пролет…
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
нека видя само твойто слънце
и – умра на твойте барикади! 
 
 

Никола Вапцаров  

 

Posted by LeeAnn as Любими стихове at 3:32 PM EET

3 Comments »

March 21st, 2007

К***

Я помню чудное мгновенье:
Передо мной явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.

В томленьях грусти безнадежной,
В тревогах шумной суеты,
Звучал мне долго голос нежный
И снились милые черты.

Шли годы. Бурь порыв мятежный
Рассеял прежние мечты,
И я забыл твой голос нежный,
Твои небесные черты.

В глуши, во мраке заточенья
Тянулись тихо дни мои
Без божества, без вдохновенья,
Без слез, без жизни, без любви.

Душе настало пробужденье:
И вот опять явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.

И сердце бьется в упоенье,
И для него воскресли вновь
И божество, и вдохновенье,
И жизнь, и слезы, и любовь.

А. С. Пушкин, 1825 г.

Posted by LeeAnn as Любими стихове at 9:56 AM EET

8 Comments »

March 20th, 2007

Узник …

Сижу за решеткой в темнице сырой.
Вскормленный в неволе орел молодой.
Мой грустный товарищ, махая крылом,
Кровавую пищу клюет под окном,

Клюет, и бросает, и смотрит в окно,
Как будто со мною задумал одно.
Зовет меня взглядом и криком своим
И вымолвить хочет: “Давай, улетим!

Мы вольные птицы; пора, брат, пора!
Туда, где за тучей белеет гора,
Туда, где синеют морские края,
Туда, где гуляем лишь ветер… да я!…”

1822, А. С. Пушкин

Posted by NeeAnn as Любими стихове at 9:08 AM EET

1 Comment »

March 19th, 2007

Я вас любил…


Я вас любил: любовь еще, быть может,
В душе моей угасла не совсем;
Но пусть она вас больше не тревожит;
Я не хочу печалить вас ничем.
Я вас любил безмолвно, безнадежно,
То робостью, то ревностью томим;
Я вас любил так искренно, так нежно,
Как дай вам бог любимой быть другим.

                                      А. С. Пушкин  


П.П. Стихотворението намерих на страниците на Руска Виртуална Библиотека и го публикувам с любезното разрешение на Игорь Пильщиков

Posted by LeeAnn as Любими стихове at 1:20 PM EET

12 Comments »

« Previous Entries  Next Page »