Skip to main content.
July 3rd, 2017

Далеч от очите, далеч от сърцето…

“Далеч от очите, далеч от сърцето” – така, казват, работела Любовта. Не и за мен, не и към него!

Години наред не ми се отдаде възможност да се върна, но нито за миг не спрях да искам да бъда там!

Върнах се. Той беше там и ме чакаше. Усмихна ми се все едно никога не съм си тръгвала и ми прошепна: „Връщай се винаги през юни”.

Погледнах го, облян от първите слънчеви лъчи, и обещах да се върна. Отново. През юни.

Пирин е нещо, което не се изговаря на глас и не се гледа с очи. Да бъдеш „там” не е физическо състояние, то е по-скоро духовно и емоционално състояние, което можеш да споделиш, но само с хора, с които ти е приятно да мълчиш с часове.

Ако искаш да разбереш Пирин, трябва да го преживееш в тишина!

В Пирин, човешките мечти се прераждат в залези, а надеждите – в изгреви.

Пирин…

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Пътепис at 6:00 PM EET

No Comments »

July 2nd, 2017

Мечките в Белица (10 години по-късно)

Когато преди повече от десет години, за първи път посетих Парка за танцуващи мечки в Белица, си тръгнах силно емоционално претоварена – много тъга, много въпроси без отговори – толкова много, че десет години нямах никакво желание да се връщам отново там…

Върнах се едва наскоро и то само, за да не се деля от компанията, с която бях…

Трябва да призная, че изненадата ми беше повече от приятна и въпреки предварителната тревога, с която отидох там, си тръгнах по-скоро спокойна.

Паркът за танцуващи мечки в Белица е продължил да се развива – хората не само са запазили всичко хубаво, което видях тогава, но продължават и сега да го поддържат и развиват в грижа на мечоците и в услуга на хората, които искат да го посетят – асфалтираният път вече стига на два километра преди входа на парка, като последните два километра са горски път, но са абсолютно достъпни с лека кола. На всеки кръгъл час има екскурзовод, който ви превежда между обособените „мечешки зони” и ви разказва историите на мечките в парка, тяхното развитие, аклиматизация, поведение… Последната танцуваща мечка е пристигнала в парка през 2009 г., като от 2009 г. насам всъщност вече няма танцуващи мечки в България. Има обособена „видео зона”, в която прожектират филмчета за историята на мечките и парка – нещо, което бих спестила на децата по една проста причина – аз на себе си не мога да обясня човешката жестокост и самата аз не проумявам определени факти и поведения и така и не мога да намеря поуката, заради която бих предложила такова филмче на дете…

В момента, паркът приютява мечоци, които са пострадали в циркове или са били отглеждани в неподходящи условия, като паркът има амбицията да се превърне в спасително място за мечовци от всички съседни страни. Беседата е интересна и ненатоварваща, ако посещаваш парка за първи път. Но, ако като мен, отивате там предварително натоварени с багаж от миналото, в беседата не липсват разстройващи факти…

Но, каквото и да ви разкажат екскурзоводите, важно е да видите как изглеждат Меците 🙂

А те изглеждат наистина добре 🙂 Здравословно любопитни са към хората и вече не танцуват, когато чуят човешки гласове, което за мен е единственият валиден знак, че се възстановяват емоционално и се чувстват добре. Освен това, из парка могат да се видят и естествени бърлоги, което пък означава, че на част от тях дори им се завръщат естествените животински инстинкти.

Но! Колкото и да ме натоварва това място, бих завела деца там, защото това е най-доброто място, на което можеш да видиш истинска Баба Меца отблизо 🙂

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Пътепис at 3:46 PM EET

No Comments »

June 4th, 2017

Облачето завърши втори клас

Някак съвсем естествено се случва, когато си бил в детска градина и после си тръгнал на училище, след това да завършиш и втори клас.

Тази година, на 31 май Облачето завърши втори клас, заедно с децата от Частно основно училище „Образователни технологии”.

Поканата за гостуването дойде от г-жа Кръстева – класна на ІІБ, а към събитието се присъединиха и децата от ІІв клас.

Приех поканата с нескрито удоволствие. Нещо повече – считам подобна покана за огромна чест и проява на дълбоко доверие, защото всеки, който общува с деца знае, че те са като бял лист хартия и всичко, до което се докоснат, оставя трайна следа върху тях.

Общуването с деца, особено от позицията на техен специален гост, е и огромна отговорност, защото всичко което кажеш и покажеш пред тях, има вероятност да се запечата в умовете им завинаги.

Получих много подаръци – рисунки, писма, послания на листчета, послания на дъската, сърчица, цветя…

 

Децата прочетоха свои разкази и ме впечатлиха с фантазията, познанията си и особено много – с богатия си речник.

 

Срещата ни мина изключително емоционално. Говорихме си за книги, също за „Пухкава приказка”, за това, че могат да пишат истории, винаги когато пожелаят – когато са тъжни или когато са радостни, когато искат да кажат нещо или когато не искат да кажат нещо…

Те споделиха с мен емоциите, които „Пухкава приказка” е предизвикала в тях и не се успокоиха, докато не разбраха защо съм започнала да пиша „Пухкава приказка”, ама как точно съм се сетила да я напиша, ама как съм се чувствала докато съм пишела първия разказ, ама как съм решила да издам книжка и най-вече – кой стои зад Ветровете, Слънцето, Птиците – ама ПОИМЕННО!

Говорихме си и за четенето, за това, че за да можеш да разказваш увлекателно, трябва да четеш много и да събираш думички 🙂 И тук, някак естествено дойде мястото и на изненадката, която аз им бях приготвила: персонални думоуловители! (или, ако трябва да използвам скучната дума, която биха използвали възрастните – тефтерче, персонално надписано за всяко дете).

 

Обожавам да общувам с деца! Общуването с деца те държи едновременно здраво стъпил на земята и същевременно 5 мм над нея. Когато общуваш с деца, няма начин да се самозабравяш и заблуждаваш, защото те са толкова неподправено искрени, че не биха ти спестили нито една истина. Ако те харесват, ще го разбереш веднага. Ако миришеш хубаво или лошо – ще го разбереш веднага. Ако те считат за умен или глупав – ще го разбереш веднага!

Общуването с деца те прави по-добър човек, защото неминуемо ти бръква дълбоко в душата и проправя път към мястото, на което възрастните обикновено са затрупали истинската си същност и добрината си.

Благодаря за енергията, емоциите и идеите, с които ме заредихте!

 

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 10:00 PM EET

2 Comments »

Носталгия по никое време

Когато настане май-юни и носталгия завладява света…

Носталгията по майско-юнско време е свързана с отдавна отлетелите ни ученически години и обикновено води до сбирки със съученици.

А в тях вече се крие нещо тайнствено, мистериозно и дори съзаклятническо!

И колкото повече време е минало от последния учебен звънец и колкото по-отдавна си се срещал с тези хора, толкова по-весело и интересно звучат разказите им.

Разказите обикновено се въртят около влюбености, пакости и изобретателно беладжийство, от които ти установяваш, че си бил мнооого добро дете 🙂

Срещите са наистина емоционални – къде иначе ще видиш 46-годишен мъж, смутен от факта, че е участвал в бой със сандвичи и е омазал до ушите стоящия срещу него друг 46-годишен мъж, който разказва случката с нескрито забавление и нито грам обида.

Или пък кога друг път ще можеш да се запознаеш с хора, за които вече знаеш толкова много 🙂

 

Най-емоционална е разходката по малките улички из стария квартал, скрил споменът за стъпките ни в някоя конкретна счупена плочка…

А най-незаменимо от всичко, са физиономиите на случайните минувачи, на които нямаш никакъв шанс да обясниш, кое те кара да блестиш от щастие посред нощ, при вида на обикновен тъжен шадраван…

Харесвам майско-юнската носталгия и споменът за детските ни пълнолудия…

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 2:05 AM EET

No Comments »

May 24th, 2017

За Буквите…

Спомняте ли си, че преди време имаше една инициатива, наречена “Да изчистим България за един ден”? Инициативата се повтори известен брой пъти и после отшумя, а България си е все същата. Защо ли? Защото, както писах и тогава, смислената инициатива би била “Да не цапаме България”, но това изисква промяна в мисленето, в нагласите, в отношението, в начина на живот, във възпитанието. Изисква съзнателни усилия! Евтиният популизъм е по-лесен и, съвсем очаквано, с доказано краткотраен ефект.

Същото се случва и с “24 май – празник на българската писменост и култура”. В последните години за думата “култура” сякаш никой не се сеща, а вместо това, когато наближи денят, започват полемики, пълни с правописни  и стилистични грешки,  на тема “Кой е по-грешен и по-виновен за неграмотността на нацията – медиите или образованието?”.

Не, драги ми Смехурко, виновен си ти, защото не уважаваш учителите на децата си (същите тези учители, пред чиито праг спиш, за да запишеш детето си да бъде учено именно от тях) и, апропо, не уважаваш и децата си, защото не ги учиш да мислят, не ги учиш да интерпретират събития и информация, не ги учиш как да се справят с бълвоча, който ги залива отвсякъде, не ги учиш, че има поне още едно различно мнение от тяхното и поне още една меродавна гледна точка и нещата обикновено не са такива, каквито изглеждат.
Не ги учиш, че никой с нищо не им е длъжен и никъде нищо не ги чака изобщо, а трябва всичко да постигнат сами.
Но как да очакваш постижения и уважение от човек, когото ти не уважаваш, нали?

Вместо ден на българската култура, 24 май се е превърнал в панахида за буквите!

А, е толкова лесно! Единственото, което се изисква, е да бъдеш пръв – да се усмихнеш пръв, да поздравиш пръв, да бъдеш културен пръв, като, например, пуснеш излизащите да излезнат и след това нахлуеш през вратата или просто като се разминеш с тях, без да ги блъскаш… А ако си авантюристично настроен, знам ли, може би да бъдеш кавалер / дама за 3 секунди?

И ако оцелеете от това културно изпитание, може да превърнете 24 май в празник на семейството си – ден, в който да поговорите с децата си, или още по-добре – да се опитате да чуете какво ги вълнува и тревожи, радва и натъжава, вдъхновява, мотивира и движи напред, защото времето за вашето “Върви, народе възродени” мина. Сега е тяхното!

Честит 24 май – празник на българската писменост и култура!


Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.
Ако все пак някой се познае и го заболи – нека винаги помни –
виновни са образованието, медиите и най-вече – Буквите!

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 1:23 AM EET

No Comments »

May 13th, 2017

Късчета щастие… (2)

Обичам да бягам внезапно встрани и да потъвам в моя таен свят, пълен с късчета щастие, разпилени като диаманти по поляна с бели маргаритки…

…скъпоценности щастие от вчера, носещи смисъла на цветното утре…

…спомени за вечно цъфнал люляк, аромат на бели акации, турско кафе и шипкова каша…

…порутена църквичка, чиито стени се крепят единствено на божие благоволение и проклетията на вековен бръшлян…

…метална камбанария от сребриста искряща ламарина, недокосната от бури и гръмотевици, нахално крещяща срещу целия свят, че единственото непреходно, движещо света напред, е искрената вяра…

…и поляна бели маргаритки…

 

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 9:19 PM EET

6 Comments »

May 1st, 2017

Честит бъди!


Честит бъди, Ники!
Бъди здрав, шарен и споделен!

🙂 🙂 🙂

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 1:23 AM EET

1 Comment »

April 25th, 2017

42


 

Завиждам на хората, които имат приятели на пет годинки,
защото чудесата, изненадите, внезапният смях, спонтанната радост,
искрените прегръдки, безкрайните простички въпроси
с техните очаквано неочаквани очарователно очевидни отговори
са постоянни спътници в живота им!

Само този, който разбира петгодишните си приятели,
само той е истински щастлив, защото само той разбира
как работи цялата Вселена и само той може да разпознае
щастливите необратимости, които носят смисъла, скрит зад 42 🙂

 

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 10:00 AM EET

No Comments »

April 12th, 2017

Честит празник, мечтатели!

Сбъднатите мечти са отплатата на Вселената за малките добрини,
очарователните грижовности и незначителни жестове, които правим всеки ден!

Понякога получаваме отплатата си в аванс, понякога тя закъснява,
но винаги идва при нас в правилния момент –
тогава когато сме готови, дори да не го съзнаваме.
Само трябва да разпознаем сбъднатата си мечта и да я задържим.

Мечтай сега! Мечтите ни са нашите най-добри приятели.
Само когато мечтаем, можем да бъдем част от нечия чужда мечта.

Честит празник, мечтатели!

 

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 8:17 AM EET

No Comments »

April 3rd, 2017

Пролетно…

Уханието на пролет извиква от съзнанието ни
ярък спомен за детството и ни залива с късчета щастие,
от които да напълним шепи – за утре…

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 12:07 PM EET

No Comments »

March 25th, 2017

Благовещенско п(р)очистване


 

Да се разочароваш или обидиш,
или и двете,
е въпрос на избор, който сами правим за себе си.

Имам приятел, който във всеки подходящ момент ми повтаря,
че ситуациите идват при нас такива, каквито са,
а ние сме тези, които избираме как да ги възприемаме,
как да реагираме и какво да отнесем със себе си.

Затова,
днес измивам душата си от натрупаните напоследък разочарования
с дебела струя благовещенско настроение
и на тяхно място
пускам в душата си пролет…

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 3:42 PM EET

No Comments »

February 26th, 2017

Прошка

Способността ни да прощаваме е най-гениалният дар от Природата – по-ценен и стойностен дори от способността ни да плачем.

Да прощаваш означава да ставаш по-добър и да правиш света около себе си малко по-приветлив.

Способността ни да прощаваме прави възможно съществуването на Смеха, Надеждата и Любовта, заради които казват, светът бил оцелял.

Да прощаваш не означава да забравяш – забравата не носи умиротворение и утеха – прошката го прави. Прошката и даденият втори шанс.

Прощавайте и гледайте на света с очите на пет годишни деца – само така чудесата, изненадите, внезапният смях и плач, безбройните простички въпроси с техните шарени отговори, ще бъдат неизменна част от живота ви и ще го изпълват с Радост!

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 11:46 AM EET

No Comments »

December 4th, 2016

„Слънчице” на 20 години!

… или да си поговорим пак за Вдъхновение…

20161126_152343

Има хора, за които да кажеш, че са вдъхновяващи, би било нечестно. Нечестно, защото няма да е цялата истина, особено от гледната точка на Времето. А да бъдеш детско вдъхновение вече 20 години, изисква много постоянство, последователност, търпение, всеотдайност и много много любов, с която да създаваш светове, в които децата да се чувстват добре. Защото, когато децата рисуват, те се пренасят в свой собствен свят и е много важно този шарен свят да е добронамерен, да създава уют и увереност и да ти помага да се развиваш.

Хора, които умеят да правят това, не са просто вдъхновяващи, те са от хората, на които не пропускам да кажа „Радвам се, че децата ми те срещнаха по пътя си!”.

Такъв човек е и Мими Атанасова – основното двигателче на школа „Слънчице”, която тази година навърши 20 години, а през изминалия уикенд отбелязахме празника с изложба.

20161126_150551

dsc_6098-copy

Изложбата събра бивши и настоящи възпитаници на школата и показа художниците „в развитие” – една до друга бяха наредени рисунки от 6 и от 18 годишната им възраст, а основното послание отново беше това, което съпътства децата от самото начало: Прави това, което харесваш и го прави от сърце. За да ставаш все по-добър, в това което ти харесва да правиш, не бива да се отказваш и не бива да спираш – тогава успехът и удовлетворението сами идват при теб 🙂

dsc_6154-copy

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Феноменалните! at 9:20 PM EET

No Comments »

October 23rd, 2016

Любопитното слонче

… или приказка за вдъхновението 🙂

Когато бяхме деца, бяхме абсолютно сигурни, че perpetuum mobile съществува – та нали ние бяхме същите такива неуморими и неизчерпаеми машинки, които изморяваха възрастните с непрекъснатото си движение и безкрайните си въпроси 🙂

След това, повечето от вас пораснаха и с помощта на обществото и училището спряха да вярват в неизчерпаемото, неоткритото и невидимото.

Тези от нас, които не пораснаха, пък се научиха да крият 5-годишното си Аз и да го пускат навън само при „специални” обстоятелства – т.е. при всяка възможност 🙂 И продължихме да вярваме, че perpetuum mobile съществува и продължихме да го носим в себе си. Поне аз продължих. (Много ясно, че имам доказателства – много е просто все още има хора, които се изморяват от въпросите ми 😉 )

До скоро обаче не знаех как да наричам това, което ме кара да задавам въпроси, това което ми гъделичка пръстите и ги кара да тичат по клавиатурата, това, което не ме оставя да заспя, докато не разбере, анализира и формулира… всичко наоколо…

Преди по-малко от месец името дойде самò – Нещото се нарича ВДЪХНОВЕНИЕ! Но противно на очакванията ми, то не е нещо, което извира от мен… всъщност извира, но не за мен… сега ще ви обясня!

Преди по-малко от месец, имах честта и удоволствието да се запозная с група вдъхновяващи хора –  театър Via Verde! Те ми помогнаха да разбера как точно работи Вдъхновението!

Вдъхновението работи чрез споделяне!

Via Verde те поканват на тяхна постановка. Детска постановка! Опитвали ли сте се да задържите вниманието на 5-7 годишни деца за повече от 8 минути? Да? Е, значи знаете колко е трудно.

img_8307

img_8310

img_8315

img_8452

Тези хора, освен, че успяха да приковат вниманието на хлапетата за час, успяха да накарат и мен да се смея цял един час от сърце и с цяло гърло и да не искам да си тръгна от залата без играчка!

img_8419

img_8434

img_8668

img_8669

img_8524

img_9018

img_9024

img_8879

Да, всички деца накрая получиха играчки! И въпреки, че скучните пораснали хора смятат, че за да зарадваш дете трябва да му дадеш нещо скъпо, аз видях с очите си ефекта от играчките от хартия – за децата те са нещо интересно, което си направил с ръцете си; нещо емоционално, свързано с преживяването, което току-що си им подарил; нещо ценно, което разбужда изследователския и творческия им дух.

За мен тези хора са Вдъхновяващи. Аз пък, с моят рядък талант да вдигам шум и задавам неудобни въпроси на двуметрови пилета ;), се оказах вдъхновяваща за тях. Така работи Вдъхновението – чрез споделяне! Носиш го в себе си, но не можеш да го ползваш за себе си. Работи, само ако го дадеш!  

Благодаря ви, Via Verde, с нетърпение очаквам следващото ви представление 🙂


Снимките по-горе са собственост на Via Verde.

Любопитното слонче не съм аз ;), въпреки, че бих могла да бъда 🙂 „Любопитното слонче” е името на постановката, която предизвика този изблик. Няма да ви кажа за какво се разказва – сами ще разберете.

Ще ви кажа само едно: ако ви е сиво, скучно, липсва ви емоция, търсите вдъхновение – отидете на детски театър и пуснете поне за час 5 годишното навън! Ще се изненадате от ефекта 😉

И последно, нещо, което винаги съм искала да изрека на глас:

Внимание! Имам Дракон и не ме е страх да го използвам!

dragon

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 8:42 PM EET

No Comments »

October 8th, 2016

БГ Ритъм


%d1%80%d0%be%d1%8f%d0%bb

Уютно, блестящо, красиво, стилно…

Осветление, приглушено до нивото до плавно заливаща те мистерия…

Роял в очакване и хармония…

Вярвам във теб не защото си ти,
не защото обичам твойте сини очи,
а защото не искам да повярвам, че друг
някак все ще успее
да те вземе от тук.

Кадифен глас…

Успокояващ, обгръщащ, опияняващ…

Стича се по теб и се влива във вените ти…

Позови меня тихо по имени
Ключевой водой напои меня
Знаю, сбудется наше свидание
Я вернусь, я сдержу обещание…

Клуб „БГ Ритъм” отвори врати за посетители снощи, като партито по случай откриването на най-новия клуб за българска музика в София, върви и в момента, за втора поредна вечер.

Снощи се радвахме на компанията на уникалните „Абсент”, които успяха да покачат настроението до ниво на отсъствие на измерител за време и пространство: просто си бил там, все още си и никой не помни сега ли си дошъл или не си си тръгвал…

Снощи „Абсент” изпяха всичките ми любими песни и не усетих кога е станало 5 сутринта и даже не си спомням дали си тръгнах… 

Аз сам си избрах тази съдба,
вечната черна овца!

bgritam

Клубът се намира на мястото на бившата „хоротека” в подлез „Галерия” на НДК, като се състои от две зали: Зала за народна музика и танци – където първоначално си беше хоротеката и втора зала – за български поп, рок и естрада.

В залата за танцуване на народни хора няма промяна, другата зала е обновена.

Има връзка между двете зали и можете спокойно да сменяте стиловете според настроението си.

 

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 10:15 PM EET

No Comments »

September 30th, 2016

Тъжното море…

Обичам септемврийското море, запазило страха на свойте юлски пълнолудия…

Обичам септемврийското море, оплело в мрежите от морска пяна, лодки, пълни с тишина и онемяла страст…

Обичам септемврийското море с въздухът, ухаещ на смокини, носещ пъргавата неизбежност на спомена за девствена любов…

Обичам септемврийското море и сляпата тъга на неговия изоставен бряг…

Не тъгувай море, не си отивам, аз и лятото оставаме тук, с теб…

%d1%82%d1%8a%d0%b6%d0%bd%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%bc%d0%be%d1%80%d0%b5

 

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 11:59 PM EET

5 Comments »

August 1st, 2016

Фолклорни дни с „Фиданките” ` 2016

Ако можеше да бъде разказано, нямаше да бъде написано!

Прочетох това изречение преди много време, но го разбрах едва преди година, когато за първи път срещнах „Фиданките”.

Оттогава досега, понятия като „приятелство”, „емоция”, „грижа” разширяват смисъла си и добиват нови стойности…

Оттогава досега не спирам да научавам нови неща – за света, за живота, за себе си…

Първото нещо, което научих, бе правилото „Каквото стане във Видин, си остава във Видин!”, но заедно с него разбрах, че каквото почувстваш във Видин – то задължително си тръгва с теб и продължава да запълва съкровени кътчета в душата ти още поне цяла година напред – до времето за следващата среща…

А всяка следваща среща носи в себе си всички цветове от спектъра:

Има кристално синьо, бликащо от щастливи сълзи…

… бебешко розово, сияещо от очите бъдеща майка…

… искрящо бяло от любопитните детски очи…

… пронизително жълто от раздиращите сумрака щастливи писъци на новопритежател на носия…

… румено червено от пламналите бузи на изумена рожденичка…

… тъмно лилаво от сълзите на (временно) нетанцуващ мечтател…

… златисто жълто от животоподдържащите ритми на духовата музика…

… звънливо сребристо от шпорите на напети танцьори…

… и шарено, много много шарено… Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Народни танци at 11:55 PM EET

4 Comments »

July 8th, 2016

…моята тайна любов… (2)

Той винаги е там за сутрешното ми кафе…
Не бърза, но не закъснява…
Когато го намеря с поглед –
притварям очи от удоволствие…
Носи ми топлина, уют и остатъци от тишина…
Обожавам уханието му на спонтанна неизбежност…

Изгревът… моята тайна любов…

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 5:53 AM EET

No Comments »

June 25th, 2016

Вторите шансове…

Всеки търси да получи втори шанс…
Или да даде…

„Никога няма да бъде същото” казват…
Търсещите знаят…
Те не очакват да бъде същото…

Не очакват да бъде по-добро…
Надяват се изобщо да го има…
Да бъде ново, неизвестно, неочаквано…

Втори шанс не взимаш насила… Втори шанс получаваш…
Вторият шанс е истински, ако е съпроводен от ново начало…

Ако не сте готови да започнете отначало онова,
което „никога няма да бъде същото”,
по-добре не пропилявайте вторите шансове…

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 10:49 PM EET

1 Comment »

May 20th, 2016

Ден на любопитството

Аз, като един виден Любопитко, който задава въпроси наляво-надясно, съвсем не на шега се запитах „Любопитковците имат ли си празник?” и с ужас установих, че отговорът е „Не”.

Е, да, то се подразбира, че когато си любопитен, всеки ден е празник (или поне дните, в които получаваш отговори 😉 ). Но, все пак! Не може такова значимо нещо като Любопитството, да си няма специален ден за празнуване! Все пак, светът е оцелял, не защото се е смял, а защото някой се е осмелил да задава въпроси 🙂 Та, нали от въпросите са се родили фантазията, мечтите и чудесата…

Не мога да си представя как се чувстват притежателите на толкова много незададени въпроси! А притежателите на техните отговори?! Представяте ли си колко самотни и мълчаливи се чувстват пък те!

Затова реших: Обявявам 20 май за Ден на любопитството!

На този ден, дори и най-срамежливите, глуповатите и наивните сред въпросите, ще могат да подадат носле навън, без да се притесняват, че някой ще им се смее или критикува и без да се страхуват да срещнат своя отговор! На този ден отговорите не горчат.

На този ден, дори и най-налудничавите, вятърничави и шарени отговори, ще могат да излезнат навън и да срещнат своите незададени въпроси! На този ден въпросите не болят.

Днес е денят, в който Любопитството отново тържествува!

Честит празник, Любопитковци!


Въпросите се задават – знаете къде 😉

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 1:23 AM EET

1 Comment »

« Previous Entries  Next Page »