Skip to main content.
April 25th, 2017

42


 

Завиждам на хората, които имат приятели на пет годинки,
защото чудесата, изненадите, внезапният смях, спонтанната радост,
искрените прегръдки, безкрайните простички въпроси
с техните очаквано неочаквани очарователно очевидни отговори
са постоянни спътници в живота им!

Само този, който разбира петгодишните си приятели,
само той е истински щастлив, защото само той разбира
как работи цялата Вселена и само той може да разпознае
щастливите необратимости, които носят смисъла, скрит зад 42 🙂

 

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 10:00 AM EEST

No Comments »

April 12th, 2017

Честит празник, мечтатели!

Сбъднатите мечти са отплатата на Вселената за малките добрини,
очарователните грижовности и незначителни жестове, които правим всеки ден!

Понякога получаваме отплатата си в аванс, понякога тя закъснява,
но винаги идва при нас в правилния момент –
тогава когато сме готови, дори да не го съзнаваме.
Само трябва да разпознаем сбъднатата си мечта и да я задържим.

Мечтай сега! Мечтите ни са нашите най-добри приятели.
Само когато мечтаем, можем да бъдем част от нечия чужда мечта.

Честит празник, мечтатели!

 

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 8:17 AM EEST

No Comments »

April 3rd, 2017

Пролетно…

Уханието на пролет извиква от съзнанието ни
ярък спомен за детството и ни залива с късчета щастие,
от които да напълним шепи – за утре…

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 12:07 PM EEST

No Comments »

March 25th, 2017

Благовещенско п(р)очистване


 

Да се разочароваш или обидиш,
или и двете,
е въпрос на избор, който сами правим за себе си.

Имам приятел, който във всеки подходящ момент ми повтаря,
че ситуациите идват при нас такива, каквито са,
а ние сме тези, които избираме как да ги възприемаме,
как да реагираме и какво да отнесем със себе си.

Затова,
днес измивам душата си от натрупаните напоследък разочарования
с дебела струя благовещенско настроение
и на тяхно място
пускам в душата си пролет…

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 3:42 PM EEST

No Comments »

February 26th, 2017

Прошка

Способността ни да прощаваме е най-гениалният дар от Природата – по-ценен и стойностен дори от способността ни да плачем.

Да прощаваш означава да ставаш по-добър и да правиш света около себе си малко по-приветлив.

Способността ни да прощаваме прави възможно съществуването на Смеха, Надеждата и Любовта, заради които казват, светът бил оцелял.

Да прощаваш не означава да забравяш – забравата не носи умиротворение и утеха – прошката го прави. Прошката и даденият втори шанс.

Прощавайте и гледайте на света с очите на пет годишни деца – само така чудесата, изненадите, внезапният смях и плач, безбройните простички въпроси с техните шарени отговори, ще бъдат неизменна част от живота ви и ще го изпълват с Радост!

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 11:46 AM EEST

No Comments »

December 4th, 2016

„Слънчице” на 20 години!

… или да си поговорим пак за Вдъхновение…

20161126_152343

Има хора, за които да кажеш, че са вдъхновяващи, би било нечестно. Нечестно, защото няма да е цялата истина, особено от гледната точка на Времето. А да бъдеш детско вдъхновение вече 20 години, изисква много постоянство, последователност, търпение, всеотдайност и много много любов, с която да създаваш светове, в които децата да се чувстват добре. Защото, когато децата рисуват, те се пренасят в свой собствен свят и е много важно този шарен свят да е добронамерен, да създава уют и увереност и да ти помага да се развиваш.

Хора, които умеят да правят това, не са просто вдъхновяващи, те са от хората, на които не пропускам да кажа „Радвам се, че децата ми те срещнаха по пътя си!”.

Такъв човек е и Мими Атанасова – основното двигателче на школа „Слънчице”, която тази година навърши 20 години, а през изминалия уикенд отбелязахме празника с изложба.

20161126_150551

dsc_6098-copy

Изложбата събра бивши и настоящи възпитаници на школата и показа художниците „в развитие” – една до друга бяха наредени рисунки от 6 и от 18 годишната им възраст, а основното послание отново беше това, което съпътства децата от самото начало: Прави това, което харесваш и го прави от сърце. За да ставаш все по-добър, в това което ти харесва да правиш, не бива да се отказваш и не бива да спираш – тогава успехът и удовлетворението сами идват при теб 🙂

dsc_6154-copy

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Феноменалните! at 9:20 PM EEST

No Comments »

October 23rd, 2016

Любопитното слонче

… или приказка за вдъхновението 🙂

Когато бяхме деца, бяхме абсолютно сигурни, че perpetuum mobile съществува – та нали ние бяхме същите такива неуморими и неизчерпаеми машинки, които изморяваха възрастните с непрекъснатото си движение и безкрайните си въпроси 🙂

След това, повечето от вас пораснаха и с помощта на обществото и училището спряха да вярват в неизчерпаемото, неоткритото и невидимото.

Тези от нас, които не пораснаха, пък се научиха да крият 5-годишното си Аз и да го пускат навън само при „специални” обстоятелства – т.е. при всяка възможност 🙂 И продължихме да вярваме, че perpetuum mobile съществува и продължихме да го носим в себе си. Поне аз продължих. (Много ясно, че имам доказателства – много е просто все още има хора, които се изморяват от въпросите ми 😉 )

До скоро обаче не знаех как да наричам това, което ме кара да задавам въпроси, това което ми гъделичка пръстите и ги кара да тичат по клавиатурата, това, което не ме оставя да заспя, докато не разбере, анализира и формулира… всичко наоколо…

Преди по-малко от месец името дойде самò – Нещото се нарича ВДЪХНОВЕНИЕ! Но противно на очакванията ми, то не е нещо, което извира от мен… всъщност извира, но не за мен… сега ще ви обясня!

Преди по-малко от месец, имах честта и удоволствието да се запозная с група вдъхновяващи хора –  театър Via Verde! Те ми помогнаха да разбера как точно работи Вдъхновението!

Вдъхновението работи чрез споделяне!

Via Verde те поканват на тяхна постановка. Детска постановка! Опитвали ли сте се да задържите вниманието на 5-7 годишни деца за повече от 8 минути? Да? Е, значи знаете колко е трудно.

img_8307

img_8310

img_8315

img_8452

Тези хора, освен, че успяха да приковат вниманието на хлапетата за час, успяха да накарат и мен да се смея цял един час от сърце и с цяло гърло и да не искам да си тръгна от залата без играчка!

img_8419

img_8434

img_8668

img_8669

img_8524

img_9018

img_9024

img_8879

Да, всички деца накрая получиха играчки! И въпреки, че скучните пораснали хора смятат, че за да зарадваш дете трябва да му дадеш нещо скъпо, аз видях с очите си ефекта от играчките от хартия – за децата те са нещо интересно, което си направил с ръцете си; нещо емоционално, свързано с преживяването, което току-що си им подарил; нещо ценно, което разбужда изследователския и творческия им дух.

За мен тези хора са Вдъхновяващи. Аз пък, с моят рядък талант да вдигам шум и задавам неудобни въпроси на двуметрови пилета ;), се оказах вдъхновяваща за тях. Така работи Вдъхновението – чрез споделяне! Носиш го в себе си, но не можеш да го ползваш за себе си. Работи, само ако го дадеш!  

Благодаря ви, Via Verde, с нетърпение очаквам следващото ви представление 🙂


Снимките по-горе са собственост на Via Verde.

Любопитното слонче не съм аз ;), въпреки, че бих могла да бъда 🙂 „Любопитното слонче” е името на постановката, която предизвика този изблик. Няма да ви кажа за какво се разказва – сами ще разберете.

Ще ви кажа само едно: ако ви е сиво, скучно, липсва ви емоция, търсите вдъхновение – отидете на детски театър и пуснете поне за час 5 годишното навън! Ще се изненадате от ефекта 😉

И последно, нещо, което винаги съм искала да изрека на глас:

Внимание! Имам Дракон и не ме е страх да го използвам!

dragon

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 8:42 PM EEST

No Comments »

October 8th, 2016

БГ Ритъм


%d1%80%d0%be%d1%8f%d0%bb

Уютно, блестящо, красиво, стилно…

Осветление, приглушено до нивото до плавно заливаща те мистерия…

Роял в очакване и хармония…

Вярвам във теб не защото си ти,
не защото обичам твойте сини очи,
а защото не искам да повярвам, че друг
някак все ще успее
да те вземе от тук.

Кадифен глас…

Успокояващ, обгръщащ, опияняващ…

Стича се по теб и се влива във вените ти…

Позови меня тихо по имени
Ключевой водой напои меня
Знаю, сбудется наше свидание
Я вернусь, я сдержу обещание…

Клуб „БГ Ритъм” отвори врати за посетители снощи, като партито по случай откриването на най-новия клуб за българска музика в София, върви и в момента, за втора поредна вечер.

Снощи се радвахме на компанията на уникалните „Абсент”, които успяха да покачат настроението до ниво на отсъствие на измерител за време и пространство: просто си бил там, все още си и никой не помни сега ли си дошъл или не си си тръгвал…

Снощи „Абсент” изпяха всичките ми любими песни и не усетих кога е станало 5 сутринта и даже не си спомням дали си тръгнах… 

Аз сам си избрах тази съдба,
вечната черна овца!

bgritam

Клубът се намира на мястото на бившата „хоротека” в подлез „Галерия” на НДК, като се състои от две зали: Зала за народна музика и танци – където първоначално си беше хоротеката и втора зала – за български поп, рок и естрада.

В залата за танцуване на народни хора няма промяна, другата зала е обновена.

Има връзка между двете зали и можете спокойно да сменяте стиловете според настроението си.

 

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 10:15 PM EEST

No Comments »

September 30th, 2016

Тъжното море…

Обичам септемврийското море, запазило страха на свойте юлски пълнолудия…

Обичам септемврийското море, оплело в мрежите от морска пяна, лодки, пълни с тишина и онемяла страст…

Обичам септемврийското море с въздухът, ухаещ на смокини, носещ пъргавата неизбежност на спомена за девствена любов…

Обичам септемврийското море и сляпата тъга на неговия изоставен бряг…

Не тъгувай море, не си отивам, аз и лятото оставаме тук, с теб…

%d1%82%d1%8a%d0%b6%d0%bd%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%bc%d0%be%d1%80%d0%b5

 

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 11:59 PM EEST

5 Comments »

August 1st, 2016

Фолклорни дни с „Фиданките” ` 2016

Ако можеше да бъде разказано, нямаше да бъде написано!

Прочетох това изречение преди много време, но го разбрах едва преди година, когато за първи път срещнах „Фиданките”.

Оттогава досега, понятия като „приятелство”, „емоция”, „грижа” разширяват смисъла си и добиват нови стойности…

Оттогава досега не спирам да научавам нови неща – за света, за живота, за себе си…

Първото нещо, което научих, бе правилото „Каквото стане във Видин, си остава във Видин!”, но заедно с него разбрах, че каквото почувстваш във Видин – то задължително си тръгва с теб и продължава да запълва съкровени кътчета в душата ти още поне цяла година напред – до времето за следващата среща…

А всяка следваща среща носи в себе си всички цветове от спектъра:

Има кристално синьо, бликащо от щастливи сълзи…

… бебешко розово, сияещо от очите бъдеща майка…

… искрящо бяло от любопитните детски очи…

… пронизително жълто от раздиращите сумрака щастливи писъци на новопритежател на носия…

… румено червено от пламналите бузи на изумена рожденичка…

… тъмно лилаво от сълзите на (временно) нетанцуващ мечтател…

… златисто жълто от животоподдържащите ритми на духовата музика…

… звънливо сребристо от шпорите на напети танцьори…

… и шарено, много много шарено… Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Народни танци at 11:55 PM EEST

4 Comments »

July 8th, 2016

…моята тайна любов… (2)

Той винаги е там за сутрешното ми кафе…
Не бърза, но не закъснява…
Когато го намеря с поглед –
притварям очи от удоволствие…
Носи ми топлина, уют и остатъци от тишина…
Обожавам уханието му на спонтанна неизбежност…

Изгревът… моята тайна любов…

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 5:53 AM EEST

No Comments »

June 25th, 2016

Вторите шансове…

Всеки търси да получи втори шанс…
Или да даде…

„Никога няма да бъде същото” казват…
Търсещите знаят…
Те не очакват да бъде същото…

Не очакват да бъде по-добро…
Надяват се изобщо да го има…
Да бъде ново, неизвестно, неочаквано…

Втори шанс не взимаш насила… Втори шанс получаваш…
Вторият шанс е истински, ако е съпроводен от ново начало…

Ако не сте готови да започнете отначало онова,
което „никога няма да бъде същото”,
по-добре не пропилявайте вторите шансове…

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 10:49 PM EEST

1 Comment »

May 20th, 2016

Ден на любопитството

Аз, като един виден Любопитко, който задава въпроси наляво-надясно, съвсем не на шега се запитах „Любопитковците имат ли си празник?” и с ужас установих, че отговорът е „Не”.

Е, да, то се подразбира, че когато си любопитен, всеки ден е празник (или поне дните, в които получаваш отговори 😉 ). Но, все пак! Не може такова значимо нещо като Любопитството, да си няма специален ден за празнуване! Все пак, светът е оцелял, не защото се е смял, а защото някой се е осмелил да задава въпроси 🙂 Та, нали от въпросите са се родили фантазията, мечтите и чудесата…

Не мога да си представя как се чувстват притежателите на толкова много незададени въпроси! А притежателите на техните отговори?! Представяте ли си колко самотни и мълчаливи се чувстват пък те!

Затова реших: Обявявам 20 май за Ден на любопитството!

На този ден, дори и най-срамежливите, глуповатите и наивните сред въпросите, ще могат да подадат носле навън, без да се притесняват, че някой ще им се смее или критикува и без да се страхуват да срещнат своя отговор! На този ден отговорите не горчат.

На този ден, дори и най-налудничавите, вятърничави и шарени отговори, ще могат да излезнат навън и да срещнат своите незададени въпроси! На този ден въпросите не болят.

Днес е денят, в който Любопитството отново тържествува!

Честит празник, Любопитковци!


Въпросите се задават – знаете къде 😉

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 1:23 AM EEST

1 Comment »

May 14th, 2016

Облачето отиде на училище

Да, това е приказка за Облаче, но малко по-различна.

След като преди време Облачето гостува в детската градина, дойде покана и за училище 🙂

Няма как да откажеш такава покана! Не знам кой би се лишил от 24 чифта възхитени очички на 24 мънички топчици любов и положителна енергия, които поглъщат всяка дума и всяко твое движение, навъртат се около теб (ако те харесат 😉 ), искат да те пипнат, да те усетят, за да се уверят, че и ти си човек от плът и кръв.

Такива срещи изтръскват от душата ти всяка тревога, всяко колебание, всеки страх и запълват всяко кътче в нея с чисто нова енергия – такава, каквато ти сам не би бил в състояние да си произведеш…

В същото време, срещите с деца са огромна отговорност, защото всяка дума, която изречеш пред тях, те я приемат дословно и буквално и често пъти тя се превръща за тях в житейско правило.

Винаги съм казвала, че не се считам за писател и се чувствам странно като го видя написано. Аз съм един обикновен мечтател с малко повече дар слово. За щастие, децата също не ме възприеха като „писател” (вероятно защото за първи път виждат жив писател 😉 ).

Говорихме си за мечтите, в които слоновете могат да са жълти, облаците – ръбести и зъбати, колко е важно да имаш приятели, които да те успокояват, развеселяват и да ти казват, ако се лигавиш твърде много…

Говорихме си за постоянството. Говорихме си, че за да ставаш все по-добър, в това което ти харесва да правиш, не бива да се отказваш и не бива да спираш. Децата го разбират, дълбоко в себе си го знаят, но като всяко човешко същество, търсят доказателства – нещо, което да видят и пипнат, нещо, което да им даде увереност, че могат и че зависи от тях – стига да искат 🙂

[тук отварям голяма скоба: Децата от 1 а клас на 42 ОУ са художествена паралелка. Покани ме госпожата им по рисуване, която преди 15-16 години ръководеше школата по рисуване, в която ходеше моята Валя. Госпожата помоли за рисунки на Валя от различни възрасти. Показахме на децата рисунки на 6 (въпросният жълт слон), 7, 8 и 18-годишната Валя, в подкрепа на казаното по-горе 🙂]

Аз повече думи нямам! Освен една:

Благодаря!

1

2

3

(копирах снимките от публичната фейсбук страница на 42 ОУ
и примам, че щом са там, родителите са съгласни с публичен показ)
 

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 7:00 AM EEST

3 Comments »

May 4th, 2016

Лоши спомени не съществуват…

Лоши спомени не съществуват…

Колкото и трудно да е било, колкото и да е боляло, колкото и непреодолимо или непрежалимо да е изглеждало, ако все пак си успял да го превърнеш в спомен, значи си успял да продължиш.

Събитието е оставило следа в теб, безспорно. Но, когато споменът за него избере да се върне при теб, той го прави, за да ти помогне отново да се справиш и отново да продължиш.

Лоши спомени не съществуват…

Да, някои от тях продължават да болят и след много години, но то е защото времето не лекува. Времето само затъпква надълбоко копнежи, страсти и емоции. Къса от душата ти парченца и ги превръща в стъкленица, в която консервира парещите остатъци. Времето, заедно с търпението, нарязват емоциите на тънки прозрачни парченца и се опитват да ги отмият в собствените ти сълзи. Но сълзите не отмиват. Отронените сълзи не се изгубват. Те запечатват стъкленицата – колкото повече сълзи си пролял, толкова по-силно си запазил преживяното и толкова по-силен спомен си му създал.

Да, през стъклото не боли, за кратко. Но винаги идва момент, в който стъклото се пръсва на хиляди кристалчета и отново боли. По различен начин… Болката от счупената стъкленица отваря път на спомените и възкресява емоции и възприятия. Понякога възкресява дори самите нас…

Лоши спомени не съществуват…

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 9:58 AM EEST

No Comments »

April 12th, 2016

Ден на мечтателите `2016

Преди години един много умен мъж ми каза, че е лесно да мечтаеш, когато мечтата ти е далеч от теб и изглежда недостижима и че трудното и страшното започват когато я видиш пред себе си и единственото, което трябва да направиш, е да протегнеш ръка и да я хванеш…

Това, което той тогава смяташе за страшно, аз смятах за прекрасно. И продължавам да не се страхувам от мечтите си! В този свят на неизброими ограничености, задръжки и предразсъдъци, често пъти, единствено в мечтите си можем да бъдем смели и безразсъдни!

Няма да спра да мечтая и да фантазирам! Ще продължа да се влюбвам и да вярвам в чудеса, защото мечтите и чудесата са измислени, за да бъдат изживявани и ако ние се откажем от тях, и те ще се отдръпнат от нас. Тогава пеперудите в стомаха ти ще спрат да пърхат, дъгата ще изчезне, а с нея и цветовете, приказките ще бъдат само тъжни, копнежът ще се превърне в бучка лед и слънцето ще спре да се оглежда в локвите…

Мечтайте и се влюбвайте – смело, дръзко, безумно и замайващо! Напълнете сърцето си с трепет и не оставяйте в него място за страх и самота! Човешката душа е безкрайна, защото там живеят мечтите, надеждите и любовите – и нашите, и чуждите – и винаги има място за още, и за още…

Честит празник, мечтатели!

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 1:23 AM EEST

9 Comments »

March 16th, 2016

Мимолетно… (3)

Обичам да разгадавам лятото и да усещам остатъчния вкус на пролет в него.

Тревата още расте, показват се цветенца, тук-там се среща по някое привидно безобидно бодилче… Свежо е, шарено е, почти пораснало, неопитомено…

Ароматът на неизвестно те притегля да се гмурнеш в него…

Въргаляш се по поляните, усещаш нови допири по кожата си, събираш пеперуден прах…

Научаваш нови неща за познатите тревички и камъчета, потъркваш червенината, която оставят, събираш спомени и продължаваш напред…

После идва време, в което трябва за малко да спреш и да извадиш от душата си трънчетата, които вече само болят и отдавна са изгубили вкуса на приключение…

… тогава от очите ми потича есен…

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 6:00 AM EEST

18 Comments »

January 21st, 2016

10 години LeeNeeAnn!

Знам, че няма случайни неща и вярвам, че всяко нещо, което се случва на човек, има точно определен смисъл и влияе на всички наоколо, дори да не го разбираме в момента – смисълът по някое време се връща при теб и ти се отблагодарява.

Когато преди 10 години започнахме да пишем LeeNeeAnn, аз започнах да си задавам въпроси от рода на „Има ли смисъл?“, „Това помага ли на някого изобщо?“, „До кога има смисъл да пиша?“ и хиляди от този род.

Хората преживяват кризи на смисъла, защо блоговете да не ги преживяват, след като биват списвани от хора?

Вярно, 10 блог-години звучат повече от 10 човешки години, но то е само защото са 90% концентрат 😉 – съдържат само най-наситената част на човешките ни емоции и преживявания! И в това се крие смисълът!

Тези дни се случи („случайно“) така, че получих отговор на въпросите си от последните 10 години! Оказа се, че частичка от нас е докоснала много хора и ги е свързала с нас по начин, по който ние дори не подозираме.

В последните десетина дни, доказателствата за това буквално ме заливат отвсякъде – от познати, които преди не са считали за нужно да споменават блога и включително от непознати, които помнят неща, писани преди девет години и които ми разказаха за преживяванията си, свързани с тях…

Знам, че последното звучи мъгляво и не го разбрахте, но вярвам, че ще разберете следващото:

LeeNeeAnn днес става на 10 години и това е едно добро начало!

Dachy


In & Yan ...

the cakes ...

the magnificient three ...

another three ...

no title yet ...

the fan club *-)

a three graces ...

one more graces ...

and much more graces ...

the better part ...

SONY DSC

the three musceteers and d'Artagnan ...

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 10:15 AM EEST

20 Comments »

January 20th, 2016

До Мюнхен и назад

Обичам театъра! Обичам да съм близо до актьорите, да виждам лицата им до последната гънка, да усещам и поглъщам всяка тяхна мимика, сякаш всичко, което се случва там, на сцената, се случва единствено и само заради мен и никой друг не съществува.

Обичам да наблюдавам и да си задавам въпроси и винаги съм се питала каква ли е мечтата на актьора. А на режисьора?  За какво точно служи продуцента?

Представям си, че ако съм актриса, най-голямата ми мечта би била, да си имам режисьор, който да прави постановки само за мен!

От друга страна, пък съм си представяла, че ако съм режисьор, ще си поставям каквото на мен ми харесва и аз сама ще си избирам актьорите – ще работя с тези, които освен, че ще ме слушат и ще изпълняват хрумките ми, ще се забавляват заедно с мен в работата!

Тази монета има и трета страна – искам да имам сцена! Да си каня на нея любимите актьори и те да играят за мен!

Шашави мечти, ще кажете, и ще сте абсолютно прави, но „шашави“, все още не значи „невъзможни“! Тази мечта се оказа съвсем възможна и даже – Сбъдната!

В тази мечта, всичко започва не отдавна, някъде в средата на декември, когато трима мъже се срещат на една пейка в един парк и започват да мечтаят – знаят какво искат, знаят как, но не знаят кога и къде. Намира се кой да им повярва и да ги подкрепи (тук, освен мъже, се включва и една добра фея) и „кога“ и „къде“ изчезват като неизвестни!

И потеглят! За Мюнхен…

Всъщност, „До Мюнхен и назад“ е спектакълът – сбъдната мечта.

Ролите в мечтата:

Режисьор: Стефан Спасов

Актьори: Александър Митрев, Божидар Попчев

Продуцент: ЧАНОВЕ и приятели (Миленка (добрата фея) и Коцето)

В главната роля: Мое Величество Зрителят

Представете си сега как тези въодушевени и вдъхновени приятели си построяват сцена (както каза Сашо – „Тук сме си вкъщи“), как си поставят спектакъл и как си го изиграват от цялото си сърце и душа! И докато Сашо и Божидар владеят сцената и нас, Коце и Стефан излъчват едновременно нетърпение, вълнение и притеснение. А Миленка, вместо да гледа сцената, гледа Наше величество зрителя и се чуди какво ни се мъти в главите 🙂 И знам, че това няма да се промени, без значение дали спектакълът се играе за първи или за стотен път (Винаги си личи, когато правиш нещо от душа 😉 ). Това е подправката към магията, част от рецептата за мечтата. Ако това липсваше, ястието щеше да е студено и да нагарча 🙂

Гледах до „Мюнхен и назад“ на генерална репетиция на 18.01.2016 г. Знам, че спектаклите се развиват във времето, порастват като човеците в тях, но тази постановка си е родена пораснала! Сашо и Божо са уникални актьори. По едно време Сашо наистина приличаше на умрял!

Няма да ви разказвам сюжета – името не може да бъде по-точно и напомня достатъчно за  неволите на балканските субекти-гурбетчии по Европата. А хуморът – умел, премерен и тънък-тънък, та чак ти реже душичката на моменти, и хем се смееш, хем ти се доплаква. И си благодарен, че си тук и сега, защото никой не ти е казал, но ти си знаеш – тръгнеш ли срещу себе си, връщане назад няма! Нищо, че Мюнхен изглежда близо!

Благодаря ви, приятели, че имам възможност да съм част от тази мечта!

~~~~~~~~~~~~~

За дати на представленията, следете сайта на Чанове или купете online.

Спектакълът се играе на новооткритата камерна сцена в Хоротека – Клуб на Хорото, подлеза на НДК.

За резервация на билети:

088 769 40 58, Костадин Господинов

poster1

Posted by LeeAnn as Култура, Мисли и чувства at 9:47 AM EEST

1 Comment »

December 23rd, 2015

Желаем ви година без граници!

Ако ти се струва, че не можеш нещо – непременно Опитай!

Ако ти се струва, че го можеш – Направи го!

Ако те срещне мечта – Изживей я!

Ако ти се отдаде случай – Влюби се! Отново и отново!

Ако ти се изпречи скала – Изкачи я!

Дори да се наложи да се върнеш по обратния път,
удоволствието и урокът от изкачването, си остават изцяло за теб!Christmas-Candles-128


Топла и уютна Коледа и безгранична нова 2016 година!
Lee&NeeAnn

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 2:26 PM EEST

No Comments »

« Previous Entries  Next Page »