Skip to main content.
August 25th, 2016

Десети юбилеен национален семинар по български народни танци и хорà Чанове` 2016

Семинар. Поредният.  Ден първи.  Скука.

Не се виждат никакви хора и автомобили.
На рецепция ни уведомяват, че в хотела вече са се настанили някакви мрачни и намръщени субекти, представящи се за хореографи.
В хотела е толкова тихо, че се чуват мислите на камериерката, която почиства съседната стая.

Събрахме се за първа репетиция, направихме две-три чупки в кръста и се прибрахме по стаите. Вечерята от 19:00 мина при пълно мълчание – хората седнаха кротко, изядоха си компота, изпиха си водата и си легнаха в 22:00 ч.

До края беше все така – тихи, скучни, неусмихващи се мрачни хора, които едва дочакаха да си тръгнат, за да не се върнат никога повече…

И тъй, против уроки, мога да си бая още дълго, но мисля, че схванахте идеята. Заменете сега „никакви” със „стотици”, „мрачни и намръщени” с „ведри, усмихнати и лъчезарни”,  „тих” и „тишина” с „шумен, разгорещен и звънлив”, „скучен” с „неистов смях до сълзи и плочки на корема”, сетне обърнете всички отрицателни изречения в положителни и може би, само може би, ще получите представа за 1/100 от заряда, емоцията, смеха, забавлението, уникалността и неповторимостта на десетия ни юбилеен семинар!

Местата, на които се провеждат Чановските семинари и събори, нямат географски измерения, а само пространствено-енергийни.

Представи си място, на което отиваш с притъпени от градското си офисно ежедневие сетива и всичко, което имаш са двете ти очи. Постепенно очите ти се затварят и установяваш, че те са последното сетиво, от което имаш нужда, за да виждаш и възприемаш случващото се около теб. Енергията около теб започва да се натрупва. Първоначално е неконсистентна, объркана, неориентирана, хаотична, но постепенно започва да се смесва и изравнява, започва да расте и да завладява пространството, да те обгръща, като предизвиква сетивата ти да се отварят, още и още. В следващия момент, енергията вече е с обща пулсация, която ескалира постепенно, до момента, в който избухва до степен на пречистване –  сетивата ти са се разпънали до краен предел и вече не поемат, а са започнали да излъчват – излъчват неконтролируема радост, непринуденост, необузданост и дивашка свобода. Вече не си сам, няма начин да се чувстваш сам. От душата ти струи светлина, която озарява мраморните великани.

velikani

Вече близо десет години танцувам, знам десетки хорà и стотици стъпки, но едва на десетия юбилеен семинар научих истината за доброто българско хоро!

Доброто българско хоро има само три фигури и те не зависят нито от тактовия му размер, нито от фолклорната област, нито от произхода, нито от старостта и автентичността му. Фигурите винаги са едни и същи и винаги се повтарят в точно тази определена последователност. Зависят може би, единствено от музикалните инструменти, на които се изпълняват и може би от душевността на танцуващите. Може би…

Фигурите са съвсем простички… Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Народни танци at 12:53 AM EEST

5 Comments »

August 1st, 2016

Фолклорни дни с „Фиданките” ` 2016

Ако можеше да бъде разказано, нямаше да бъде написано!

Прочетох това изречение преди много време, но го разбрах едва преди година, когато за първи път срещнах „Фиданките”.

Оттогава досега, понятия като „приятелство”, „емоция”, „грижа” разширяват смисъла си и добиват нови стойности…

Оттогава досега не спирам да научавам нови неща – за света, за живота, за себе си…

Първото нещо, което научих, бе правилото „Каквото стане във Видин, си остава във Видин!”, но заедно с него разбрах, че каквото почувстваш във Видин – то задължително си тръгва с теб и продължава да запълва съкровени кътчета в душата ти още поне цяла година напред – до времето за следващата среща…

А всяка следваща среща носи в себе си всички цветове от спектъра:

Има кристално синьо, бликащо от щастливи сълзи…

… бебешко розово, сияещо от очите бъдеща майка…

… искрящо бяло от любопитните детски очи…

… пронизително жълто от раздиращите сумрака щастливи писъци на новопритежател на носия…

… румено червено от пламналите бузи на изумена рожденичка…

… тъмно лилаво от сълзите на (временно) нетанцуващ мечтател…

… златисто жълто от животоподдържащите ритми на духовата музика…

… звънливо сребристо от шпорите на напети танцьори…

… и шарено, много много шарено… Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Народни танци at 11:55 PM EEST

4 Comments »

May 22nd, 2016

Първи Национален Чановски Събор по повод 11-я рожден ден на клуба

Едва ли има дума, която да е по-близо до истината, когато говорим за чановски сбирки, от думата „събор”.

Първи национален чановски събор се проведе в чест на 11-я рожден ден на клуб Чанове и според мен, дните на традиционното празнуване в зала с торта и свещички са преброени… Честването на второто десетилетие на клуба ще е по-скоро съборенско 😉

Чувала съм възрастните хора да казват, че „каквото стане на збора, си остава на збора”, затова и аз започвам разказа си с уговорката, че тези, които не дойдоха, никога няма да научат истината докрай.

Въпреки, че времето си бе поставило за цел да подложи на изпитание страстите и ината чановски, разпространявайки прогнози за дъжд и вятър, се оказа, че нито дъждът, нито вятърът могат да спрат Чанове да празнуват… Мястото всъщност бе гостоприемно към нас и празникът се размина само с подухване и приръмяване, което е за предпочитане пред жегата и бе по-скоро плюс, отколкото минус. Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Народни танци at 9:46 PM EEST

No Comments »

April 23rd, 2016

За народните танци – с усмивка: Умората

За никого, който е дори минимално физически активен, не е тайна, че умората (за да не кажа „болката”) е част от удоволствието. Даже, идва момент, в който измерваш удоволствието чрез умората. Вероятно не веднъж на въпроса: „Как беше репетицията/тренировката/…?”, сте отговаряли нещо от рода на: „Супер беше, каталясах” или „Много яко, всичко ме боли” 🙂

С напредването на уменията, обаче, растат знанията и възможностите, а с тях умората се развива, трансформира и ескалира – вече много по-бавно и с много по-сложни хорà стигаш до каталясване, но пък и каталясването придобива съвсем други измерения.

И така, за степените и висотите на умората ми беше думата 🙂

В началото, когато започнете да танцувате, най-много да ви болят коленете и да хванете някоя и друга мускулна треска. Коленете минават за 3-4 седмици репетиции, а мускулната треска, в последствие, се оказва като гъделичкане от паяче, в сравнение с това, което тепърва ще постигнете.

Колкото повече танцувате, толкова повече ви се танцува, толкова повече хорà научавате и толкова по-малко гледате отстрани. Така, лека-полека стигате до следващата фаза на умора, в която в един момент ви се приисква да седнете, защото си мислите, че повече не можете да стоите прави. И сядате. И край. Душата ви играе, тялото не мърда. И си мислите, че това е краят на света. Да, ама не е – това е нормално състояние за хора, които танцуват от има-няма 2-3 години 🙂

После, като потанцуваш още 2-3 години, виждаш, че това състояние е абсолютно временно и преодолимо – само трябва да пуснат вярното хоро и се изстрелваш на дансинга като куршум. После, като седнеш отново, се чудиш как си го направил, но докато си отговориш, пак си станал и пак си хукнал на хорото. Това е степента на умора, в която се чувстваш безсмъртен и непобедим 🙂 Това означава, че 4 часа танци в Хоротека могат да изплашат някой друг 🙂

И така, след още малко време трупане на думички в краката и мускули в главата, стигаш до следващото ниво на умора. То обикновено настъпва на 6-я час танцуване и е една идея отвъд физическите ти ограничения и умения – краката ти искат да седнат, кръстът ти иска да седне, ръцете ти искат да седнат, но мозъкът ти отказва с аргумента: „да сгъна тези мускули, за да те поставя плавно на диванчето?! – няма начин – забрави! Това усилие е непосилно!” и просто не сядаш. Направо си лягаш у дома, опитвайки се да разбереш дали всички части на тялото ти са там. Заспиваш толкова бързо, че отговорът „да там са, ама скърцат”, идва чак на сутринта (бел. автора: „сутрин” не е когато навън стане светло, а когато се наспиш, или, както обичам да казвам, „неделя ранна сутрин към два след пладне). Тогава се събуждаш и със задоволство установяваш, че си като разглобен и че всяка точка на тялото ти те боли на правилното място 🙂

И си мислиш, че това е на ръба на възможностите ти и е всичко, на което си способен. Но отново грешиш. Апетитът идва с яденето, издръжливостта – с танцуването, а думата „умора” вече не присъства в речника ти. Тогава идва пълната наслада – танцуваш 6-7 часа, прибираш се свеж като краставичка, свършваш си това-онова, докато всички спят и полягваш ей-така, за малко. Наспиваш се бързо, отваряш очи и ти се струва, че си в рая – нищо не те боли… май… до момента, в който си даваш сметка, че някой те е сглобил грешно и не можеш да станеш, защото кръстът ти е на мястото на коленете и не се сгъва в тази посока 🙂

Това вече е битка на друго бойно поле. И единственото нещо, което убеждава мозъкът ти да те вдигне отново, е вроденият му нюх към предизвикателства и хъс за нови постижения 🙂

Posted by LeeAnn as Народни танци at 4:04 PM EEST

1 Comment »

April 11th, 2016

ЧАНОВЕ България на 11 години!

Днес, 11.04.2016 г., любимият ми Клуб за български народни хорà става на 11 години!

Спомням си еуфорията около петия рожден ден и приказната лудост покрай десетия 🙂

Спомням си и всичко останало, но пак нямам представа кога минаха тези години! Давам си сметка колко много неща са се случили и уж всичко си е същото, а е непрекъснато ново и променящо се!

И няма как да е другояче, при условие, че Миленка и Коце са вечно търсещи, намиращи и постигащи личности!

Неведнъж съм казвала, че ги считам за свои лични будители! Покрай тях, за първи път, имам възможност да наблюдавам отблизо толкова последователни, методични и вдъхновени хора, които години наред продължават да се развиват, да си поставят нови цели, да ги постигат и да продължават с такъв ентусиазъм, все едно сега започват…

Само за последната година, Миленка и Коце продуцираха театрална постановка на сцена, която основаха специално за целта и откриха танцов електронен магазин. А годината още не е стигнала средата си!

Щастлива съм, че имам възможност да бъда наоколо през всичките тези години, да се чувствам част от семейство Чанове и да считам празникът на ЧАНОВЕ България за свой собствен!

Честит празник, Миленка и Коце, и благодаря! 

Posted by LeeAnn as Народни танци at 7:29 AM EEST

No Comments »

February 23rd, 2016

Чанове с добри сърца

Винаги съм знаела, че мястото, на което се събират усмихнати и щастливи хора, сияе необикновено. Сякаш всички звезди греят точно в тази посока и всички комети минават от там, за да надникнат и да видят какво става. И ако сиянието, усмивките и щастието можеха да оставят физически следи в пространството, то Русе, погледнат от космоса, щеше и днес да продължава да прилича на един великански неспиращ фойерверк – като онези подли не гаснещи свещички за торта за рожден ден 🙂

И въпреки, че не мога да погледна Русе от космоса, знам, че емоцията, която съпътстваше преживяването ни там, промени по малко всеки от нас и всеки от нас остави там своята малка светла диричка.

„Чанове с добри сърца“ е насловът на току-що подобаващо отпразнуваният Седми Рожден Ден на Чанове Русе, на който дрес-кодът бе заменен с кауза: 11-годишният Ясен, на когото всички стискаме палци да оздравее.

Иначе, празникът си мина почти стандартно като за Чановско празненство: танци-смях-танци-фръц оттук оттам-танци-забавление-танци-смях-танци-песни-тъпани-танци-торта-танци-омая в главата-болки в краката… Както обикновено 🙂

12744138_n

12767927_1148063778538842_2104690915_o

DSC06328
(фръц! Да не мислите, че на фотографът му беше лесно – наложи му се да снима легнал – едвам го изправихме после 😉

Трябва да си призная, че досега само бях слушала за празниците, които Ани (основен хореограф на Чанове Русе) организира, но сега я видях в действие!

Ани ни беше приготвила забавни предизвикателства и предизвикателни забавления, с каквито не се бях сблъсквала досега 🙂

Например: На нас, народът, ни се наложи да напишем народна песен по зададени ключови думи – ама наистина много ключови, от рода на „чанове“, „засвири“, „фуста“, „навири“… Заработи ли ви фантазията, м? 😉

След това, трябваше и да си я изпеем… Е, Илийката я изпя – ние само пригласяхме и “дирижирахме”, пък накрая и стъпки вкарахме, че то тръгнат ли ръцете – тръгват и краката 😉

DSC06342

DSC06346

Текстът ли? Ето го 😉 Работен вариант. Представете си го с мелодията на „Луд гидия търновлия“ на Атанас Стоев – младши и Канарите.

DSC06329

Всички текстове, до един, бяха смислени, свежи и забавни. Слушах ги и си мислех, че явно музите също обичат веселящите се хора и само дебнат да има някъде купон, за да се присламчат към човека с листчето и моливчето 🙂

После пък се оказа, че тези стъпки не са достатъчни и трябва да измислим цяло ново хоро. Шопско. С каквито шопски елементи си накъсметим от листчетата на Ани. Нямах представа, че мога да измисля хорце, и най-вече – че е толкова весело, сплотяващо, надъхващо и вдъхновяващо 🙂

Изтанцувахме го – много ясно, под съпровод на живо 🙂

Награда ли? Имаше награда – бяхме ТАМ – 300 Чана с ЕДНО сърце!

127_n


снимки: Надежда Брашнянова, Боряна Великова.
Ако искате да ги ползвате – първо ме попитайте 🙂 и ще ги попитам 😉

Posted by LeeAnn as Народни танци at 11:45 PM EEST

10 Comments »

October 13th, 2015

„Софийска лудост“ празнува

20151010_173629

… или „Ако можеше да бъде разказано, нямаше да бъде написано!“

Какво празнува ли? Не е рожден ден. Важното е, че организацията беше тайна.

Толкова тайна, че чак хората от рецепция бяха забравили за нея и се опитаха да се издънят…

Толкова тайна, че чак мястото на празника бе обгърнато в истинска природна мъгла (за разлика от натуралните мъгли, които пристигнаха за празника 😉 ).

Толкова тайна, че на „Софийска лудост“ им се наложи да се нанесат тихо. Ама тихо ТИХО – със ситни тихи стъпчици, БЕЗ да говорят и гледайки в земята, поддържайки мита, че ако ти не виждаш и теб не те виждат 🙂

За щастие, това остана единственият неразбит мит в тези 40-50 часа…

За сметка на това, митове от рода на „Няма живот след 40“, „Белите вече не могат да скачат“, „Някои не-рожденички рокли не обличат“ и най-вече „Три дни ИХУ и после тихо!“ бяха завинаги развенчани с гръм, трясък и Миле Китич.

Особено последният мит, който в този случай звучи като „5 минути тихо и после 3 дни ИХУ!“.

Защото ТИХОто определено не е нашето състояние и определено няма общо с това имаш ли глас или не 😉 – защото както „една птичка пролет не прави“, така и „един пресипнал по-тихо не прави“! 🙂

И няма как да е иначе, при положение, че на едно място са се събрали най-шарените, най-шашавите, усмихнати, танцуващи и пеещи човеци на света! 🙂 🙂 🙂

 

Posted by LeeAnn as Народни танци, Реалността at 6:23 AM EEST

No Comments »

July 28th, 2015

Ансамбъл „Софийска лудост“

… или на галено: „Пакостничките“…

Това е името на новия ни ансамбъл за среднощно забавление и озвучаване на Северозаедна България, в частност видинските улици, формиран главно от неудържими ентусиасти с луди глави, неуморими крака и незаглушими гласове.

Сега ще кажете, че за да си имаме ансамбъл, трябва да имаме и музиканти, не само танцьори, но аз веднага ще ви успокоя, че не е необходимо тези, които (въз)произвеждат музика за танцуване да са музиканти, нито дори да са музикални – достатъчно е само да имат желание да пеят 🙂

IMG_5676

И тъй като музиката си е винаги с нас, проблеми с музика за танцуване нямаме, така че този аргумент отпада.

Носии и сценично облекло също си имаме…

IMG_5643

… и само Времето има право да се произнесе чия носия е била по-по-най-автентична (според речника: автентичен = истински, действителен, неподправен, достоверен, основан на първоизточници, същински) и държа да ви кажа, че с “колегата” бяхме със съвсем истинска и неподправена “софийска градска носия от началото на 21 век”, съответно – мъжка и женска.

IMG_5648

Важното е, че всички премени са силно водоустойчиви, но за жалост – комаропропускливи.

И за да ви докажа, че сме истински ансамбъл, ще ви покажа и списъкът с привърженици от региона, които ни поканиха отново да се върнем там на турне, но не чак след една година и не само за няколко дни, а за цяла седмица, считано от … вторник 🙂 :

  1. Фиданките, Видин
  2. Ансамбъл „Дунав“, Видин
  3. Персонал, оркестър и гости на ресторант “Ривиера“, Видин
  4. Знайни и незнайни неволни свидетели на културните прояви на „Софийска лудост“, които прояви излязоха дори извън пределите на Родината, но пак си останаха културни… доколкото е възможно.
    Все пак, Гранична полиция не се стърпя и попита: „Вие за Фестивала ли…?“. Достраша ме да попитам толкова много ли ни личи…

А, ако все пак, искате от мен да бъда сериозна за 30 секунди, ще кажа:

Мили Фиданки, “Софийска лудост” благодари за поканата! Прекарахме си вълшебно и ще дойдем пак!

Мили Дунав-ци, благодарим за вниманието – и при вас ще дойдем пак!

За мен, лично, беше чест да танцувам на едно хоро с вас!  

Когато наскоро (само преди 9 години) започнах да танцувам, се страхувах, че може да свършат хорàта, че може емоцията да се изчерпи, че може да спра да откривам и да изпитвам възхищение.

Това не се случва, благодарение на хора като вас – хора, които ме връщат отново там, където душата лети, а краката не стъпват. Благодаря ви!

IMG_5655

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Народни танци at 12:18 AM EEST

No Comments »

July 22nd, 2015

Рожен 2015

…събор на народното творчество и животновъдството…

Умишлено изчаках да минат няколко дни от края на събора, преди да напиша и аз няколко думи за него. Изчаках, за да улегнат емоциите – не само защото така речта добива членоразделност, а и защото, ако се бях поддала на изкушението да пиша веднага, вероятно щях да попадна в клопката на всички дошли си оттам и хванали се да разказват, а именно – щях да започна да разказвам за организационните пропуски и откровени недомислици и щях да пропусна важното. Затова няма да ви кажа нито дума повече за организация, логистика и настаняване. Ще ви кажа пет изречения за моите емоции покрай събора…

DSC00547

Роженски поляни…

Място, докоснато от Бога! Място, което прави хората по-добри. Място притегателно, пречистващо и вълшебно. Винаги, когато се съберат повечко хора на едно място, колкото и малко отрицателна енергия да носят със себе си, тя се усеща. Не и на Рожен – въпреки многото отрицателна енергия, която хората донесоха в първия ден от събора, тя не се усещаше – планината успя да я вземе, да я преработи и да ни върне само положителната й компонента. И да ни позволи да си тръгнем с хубавите спомени.

Може би тайната се крие в гайдите… А може би се крие в комбинацията Родопи + гайди… Или в комбинацията Родопи+гайди+родопски певици…

Едва ли има по-подходящо място да слушаш гайди от билото на Родопите…

Трябва да си призная, че колкото пъти засвириха гайди, толкова пъти плаках – плаках пред сцената, зад сцената, на хорото, до хорото, отстрани на хорото… (само в хотела, когато ни свиреше Стоян Янев не плаках – от срам и от страх да не го обидя…)

Звукът на гайдите така резонира в клетките ти, че не ти остава нищо друго, освен да пуснеш емоцията навън…А докато танцувах, затварях очи и се носех на сантиметри от земята… Усещах как сълзите ми текат, а душата ми се разпилява, лети отгоре и обгръща, обгръща…

И няма значение една гайда ли свири, две ли, сто ли – стига да свири за теб, бройката е без значение… А тя винаги свири за теб. Когато затвориш очи, целият свят се разтапя, разтваря и просто изчезва и остават да действат единствено гравитацията и ограниченията на физическото ти тяло.

Каквото и друго да ви разкажа, то ще е слабо и бледо – нито участието ни на сцена, нито нестинарки, конници, каракачани, та нито дори огромният трикольор, можаха да надвишат като интензитет тази емоция.

Единствено детето Габриела успя – може и да не повярвате, но когато това дете запя, планината му се поклони!

Запомнете това име: Габриела Соколова! Вярвам, че за това дете светът тепърва ще говори.

DSC00592


Друго няма да ви разкажа – другото е купон, какъвто само Чанове могат да си спретнат,
и го има на снимки и клипчета. А който не знае как изглежда – другия път да не пропуска…

Снимки…

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Народни танци at 10:57 PM EEST

No Comments »

June 19th, 2015

Десети Рожден Ден на ЧАНОВЕ България!

Виждали ли сте какво правят малките деца, когато са превъзбудени? Търчат около вас, крещейки нечленоразделно с цяло гърло и мятат глава във всички възможни посоки, сякаш им пречи и искат да я махнат.

Е,  това съм аз в момента и съм така от известно време 🙂 И само насадените от мъгълското общество задръжки и модели на поведение ме карат да се правя на кротка и уравновесена…

Емоциите около десетия рожден ден на ЧАНОВЕ минаха през всички възможни фази:

Фаза 0: Любопитство! Какво ли ще представлява десетия рожден ден? Кога ще бъде? Ми то април и май има много празници… Къде ще се съберем толкова народ… Ама да има и място за танцуване…

Фаза 1: Ентусиазъм! Това светло чувство обзе народонаселението още през януари, когато Коце обяви кога и къде ще се празнува рождения ден. Тематика: фолклорна! Естествено!

И въпреки, че до преди месец, никой открито не говореше за партито и привидно не се шумеше около него, това съвсем не означава, че не се правеха списъци, крояха планове, коментираха идеи… Някак, обаче, нещата си бяха спокойни и поне отстрани изглеждаха под контрол… Все пак имаше още шест месеца…

И после, близо месец преди рождения ден, нахлу фазата на Еуфорията. Еуфория, граничеща с ирационалната лудост! ШУМНА лудост. При всяко събиране на повече от 3 чана на едно място (в почти всеки момент от времето и пространството, под някаква форма, има поне 3 чана на едно място!), наставаше пълна олелия с елементи на мистерия – обсъждаха се подаръци (тайно!), тоалети, пробваха се носии, разменяха се колани, пафти, престилки, размятаха се коси и цървули, купуваха се цветчета, обсъждаха се модели за прически и маникюр, споделяха се тайни относно регулиране дължината на ризите, купуваха се чорапи (не! не са обикновени чорапи), фиби, шноли, ластици, лак за коса…

Нали имахме шест месеца за подготовка? Какво стана с времето? Времето е мистерия, а това, че ще ти стигне да се подготвиш, е нагла безочлива лъжа!

Няма такова нещо като „достатъчно време” за рожден ден като този!

Този рожден ден не е просто юбилей! Този рожден ден е символ на върховната емоция от споделянето на силна страст със сродни души. Символ е на искрата от огъня, който гори в българските ни сърца. Символ е на надеждата за българското. Символ е на вярата, че това е само началото. Символ е на бъдещето!

Въздухът е наелектризиран – от жега, от вълнение, от очакване, от припряност, от нетърпение, от любопитство… И продължава да се нажежава 🙂

Време е… трябва да тръгваме… излизайте пред хотела, да се снимаме… застани отпред… не, по-добре отиди отзад… не, не, най-добре клекни…

DSC_0022

…таксито дойде… пречи на снимките… не се ли сещаш да чакаш встрани, бе *****, усмивки… да сложим дрехите в твоята кола… ще се возим с теб… леле, забравих да си сложа червило… тука няма ли сянка… о, посрещате ни с хляб и сол, по стара традиция… да, много хубаво… снимайте ме, да, ако се харесам, може да си купя снимката… а! кладенец, я да се снимаме до него… и от лявата му страна… и от дясната… на поляната… на стълбите… под чардака… при пауните… по масите… с хореограф… без хореограф… с Попчев… без Попчев… с калпак… без калпак… с ябълка… вретено… тиква… менци… нямаш повече място на картата ли? … срамота!

za bloga1

za bloga2

И, така, когато всички бяха качени на абсолютния връх на собствената си еуфория, празненството започна…

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Народни танци at 12:31 AM EEST

8 Comments »

June 16th, 2015

В началото били двама…


kalinkini chanove

… очаквайте продължение…

Posted by LeeAnn as Народни танци at 10:00 AM EEST

No Comments »

April 22nd, 2015

Росица Пейчева: Когато даваш любов, тя се връща

Den_Haag_Horoteka_Bakyovo 254

Странно нещо е времето. Невероятно е как е възможно да тече хем бързо, хем бавно, при това за едно и също нещо. Роси Пейчева гостува в Клуб на Хорото на 15.04.2015 г., три години след първото си гостуване. През тези три години неведнъж сме си говорили, че ни липсва, че искаме да пее отново за нас и че нямаме търпение това да се случи, а когато се случи, започнахме да се питаме „Как така толкова бързо минаха три години, сякаш беше вчера!”. 

Очаквах срещата си с Роси с огромно вълнение и нетърпение, но в същото време бях спокойна, защото бях сигурна, че ще се получи добре. Роси е толкова открита и сладкодумна, така  озарява и изпълва пространството, че в никакъв случай не мога да нарека разговорът ни „интервю”, по-скоро мога да го нарека „на сладки приказки с Роси”.

Роси седна на стола и започнахме да си говорим – тя говори, а аз я гледам – толкова нежна, фина, изящна – и се чудя откъде извира това гласище…


Роси, добре дошла! Минаха три години от предишното ти гостуване, а сякаш беше вчера – уж са много, а как минаха…

Да, хем много, хем малко 🙂 Аз благодаря, че отново съм гост на Хоротеката. Радвам се, че ви има и смятам, че благодарение на тези клубове по народни хорà, фолклорът няма да загине. Вие запалвате хората и поддържате огъня. Фолклорът е най-българското нещо и трябва да се гордеем с него. Нещо повече, традициите се възраждат – миналата година в Пчелина пресъздадоха автентична българска сватба и имаше огромен интерес.

Роси разкажи ми за дуетния си албум… Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Интервю, Народни танци at 9:50 PM EEST

No Comments »

April 11th, 2015

Чанове България на 10 години!

DSC08421small
Днес, 11.04.2015 г., любимият ми Клуб за български народни хорà става на 10 години!

По този случай, ще ви изненадам и няма да говоря за клуба, неговите създатели, тяхната история и успехи. За това съм говорила много (в блога има 59 публикации в категория „Народни танци“ и 90% от тях, по един или друг начин, са свързани с Чанове) и вярвам, че Миленка и Коце прекрасно познават всички емоции, които тая към тях (изказани и неизказани) и които ме привързват към клуба.

Затова, възнамерявам да ви кажа нещо за себе си 🙂

Част съм от семейство Чанове от повече от осем години – започнах да танцувам в един вторник и повече не спрях. В тези осем и повече години, нито веднъж не ми мина през ума да се откажа, да спра да танцувам или да си сменя клуба. Танцувах в близки и далечни, стари и нови, удобни и неудобни зали, но никога това не ми попречи да се забавлявам и да се чувствам добре, там, сред себеподобни…

Там, със себеподобните ;), сме изживяли какво ли не – надигравания, награди и разочарования, фестивали, самоучители, семинари, събития, спектакли, всякакви рождени дни и не малко изядени торти, пътувания и завръщания, недоспивания и напивания, първо настъпване, първо „строяване“ от Коце, първо сблъскване на хорото, очарователните усмивки на Миленка (която се смее, дори когато я отчайваме 😉 ), първа кръчма с гледане в краката на „големите“, първа кръчма, с гледане в нашите крака от „малките“, първо хоро на лесà, първо хоро на колан, първите скарпини, имам чаша, шапка, тениски, сиутчери, значки, лепенки, звънчета, камбанки, картички, рамки и какво ли още не, с надпис „Чанове” (не ги събирам, не знам откъде са дошли, честно), направили сме десетки равносметки, научили сме сто хорà, за всяко от които помня кой, кога и как ни го е преподал, имаме десетки хореографи, на които почвам да изпускам вече края ;), танцувам със стотици хора, чиито имена не знам, но които познавам по стъпките, усмивките и блясъка в очичките, преживяли сме стотици репетиции и сме направили милиони стъпки в синхрон…

… и не, не съм омъжена за Чанове…

Далеч по-зле е… пристрастена съм! 🙂

Честит празник, Миленка и Коце, и благодаря!

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Народни танци at 6:00 AM EEST

2 Comments »

March 29th, 2015

Чанове … №1

Ако трябва да напиша цялото изречение, то ще звучи така:

Чанове Витоша участваха в Девети Национален Фестивал за народни хора „Хоро се вие, извива“, който се проведе в зала „Триадица”, вчера, 28.03.2015 г. и спечелиха място №1.

И въпреки, че заглавието казва много, в никакъв случай не казва всичко, затова затегнете коланите (упс, който има 😉 ) и… приятно четене.

Това е разказ от първо лице, наблюдателно число, пречупено през възхитените ми очи, и започва далеч преди събота. Е, ще се въздържа да се върна назад, чак до момента, в който са се родили едни талантливи хора, които като пораснали си направили клуб и почнали да учат хората да танцуват… Ще бъда доста по-милостива към вас и ще се върна само до началото на края 🙂 – т.е. до четвъртък.

Четвъртък… последна репетиция – последен зор…

Петък – генерална репетиция – генерален зор…

Събота, сутрин, рано като за събота сутрин, хора в жълти фланелки и сиви суитчери, нарамили неизброимо количество аксесоари за коса, откриха най-големия фризьорски салон в София :), специализиран в плетенето на плитки.

DSC00053

DSC00056

DSC00052

Работата беше толкова тежка, че някой чак на гръб се опитаха да я носят :),…

DSC00047

DSC00050

…  но пък резултатът беше подобаващ.

DSC00101

DSC00102

Но така и трябва да бъде – „На надиграване като на надиграване!” 😉 – или с други думи – никакви компромиси не са позволени 🙂

Самото надиграване започна в 9.00 ч. пред почти празна и напълно заспала зала, но пък ние носехме доброто си настроение и все още липсващата атмосфера не повлия на представянето на нашите Чанчета.

Как се представиха ли? Ами, представиха се „както трябва”: излязоха и показаха, че успехът е изграден от правилно подредени милиони малки детайлчета :), като: прибрани коси, еднакво високо вдигнати крака, правилен хват, усмивки до уши, много настроение и обща енергия…

Това, което публиката не видя (пък и тя не е там затова) е пътят до залата…, а именно труд, много много труд, страст, ентусиазъм, упоритост, увереност, последователност и, не последно място, дисциплина!

Та, както казах, надиграването започна в 9.00 ч., нашият ред дойде към 9:45 ч., Чанове излязоха на „сцената” и така затанцуваха, че изразът „танцуват, та се късат”, придоби съвсем реален и буквален смисъл – на второто хоро, точно пред очите на уважаемото жури, един от коланите се скъса!

  You need to a flashplayer enabled browser to view this YouTube video

 


You need to a flashplayer enabled browser to view this YouTube video

Мисля, че това е нещо, за което ще се говори дълго ;), но не заради самата случка, а заради последвалата я перфектна реакция – хорото не трепна, чанчетата не сгрешиха, не спряха, намериха начин да задържат хвата и  продължиха да танцуват, все едно нищо не се е случило! Поздравления!

12825_10204071857824413_1992636186002007423_n

Сега, постеуфорично си мисля, че не първото място и удоволствието на онези 2 секунди, в които чуваш „Първото място се присъжда на… Чанове!”, а именно тази случка, е моментът, в който всички са почувствали удовлетворение от положените усилия. Ако не съм права, поправете ме 😉

18684_10153198885042630_1975679833183804663_n

DSC00168


(всички снимки)

Posted by LeeAnn as Народни танци at 8:40 PM EEST

No Comments »

January 27th, 2015

40 до 40: връчване на отличията

chanove 2

За втора поредна година, Дарик радио представи своя проект „40 до 40“, чиято цел е да разпознае и отличи успешно реализирали се млади българи на възраст до 40 години, останали встрани от медийния интерес. Проектът до някъде прилича на състезание – всеки свободно може да номинира кандидат (допускат се и групови номинации), след което престижно жури избира тези 40 кандидатури, зад които счита, че стоят българи, които са „креативни, иновативни, успешни, смели, търсещи новото, създаващи, развиващи България“. Тук състезанието свършва и всички отличени стават членове на „Клуб на визионера” – общност на всички отличени във всяко следващо издание на проекта „40 до 40″.

„Клуб на визионера” насърчава споделянето на знания, умения, опит, нови идеи и цялостна визия по теми, свързани с развитието на бизнеса и обществото в България. Съвместно с Дарик, членовете на клуба организират свои срещи и радио дискусии за споделяне на визии по значими теми и генерират конкретни решения. Някои от темите на дискусиите са: Образование, Предприемачество, Изкуство, Информационни технологии, Социални иновации, Архитектура.

Тази година, сред отличените бяха и хореографите-създатели на клуб по български народни хора „Чанове“, Милена и Костадин Господинови.

Журито ги избра сред 230 номинации, защото те, по думите на Константин Вълков, Програмен директор на Дарик радио, са от хората, които „променят страната, в която живеем и работим, те са с пламъче в очите, готови за експерименти, пълни с идеи… Те са истинските иноватори. Те вдъхновяват. Те движат колелото напред…“

Отличието идва в много специална за Милена и Костадин Господинови година – годината, в която клуб „Чанове“ става на 10 години – и е свидетелство за неизчерпаемата им енергия и безкрайна любов към българското. Това е отличие, което казва „Продължавай напред – има смисъл!“, защото общественият отзвук и признание е една от малкото награди, която насърчава творците да продължават да търсят и да постигат.

А постигнатото от Милена и Костадин за тези 10 години не е никак малко:

В началото на 2005 г. създават клуб по български народни хора “Чанове” с желанието да дадат възможност на повече българи да се докоснат до автентичните български хорà. Сега клубът има школи в осем български града – София, Варна, Бургас, Русе, Пловдив, Стара Загора, Елин Пелин и Чирпан.

През 2006 г. провеждат първия „Семинар по български народни танци“ и оттогава инициативата е ежегодна и събира българи от всички краища на страната.

През 2007 година създават първия по рода си видео „Самоучител по български народни танци”, в който представят 20 от най-обичаните български хора от всички фолклорни области на България.

През 2008 г., заедно с Хоро БГ, успяват да съберат на една сцена най-добрите фолклорни ансамбли на България в спектакъла „Класиците на българския танц“, за което са отличени със „Специална годишна награда за култура и изкуство“ на 13ти ежегоден „Салон на изкуствата“.

Отново през 2008 г. и отново с Хоро БГ поставят началото на традиционния общобългарски събор на любителите-хороигралци „Празник на хорото”, който се провежда в Албена.

През 2009 година реализират втора част на „Самоучител по български народни танци”, като представят още 20 популярни български хорà.

През 2010, по случай петата годишнина на клуба, създават първото българско фолклорно онлайн радио “Чанове”, което свири само българска народна музика.

През 2011 година, отново в партньорство с Хоро БГ, създават първата българска Хоротека – денонощна фолклорна дискотека „Клуб на Хорото”.

По това време вече клубът има школи в осем български града и през залите за репетиции месечно минават по повече от 2 000 души.

През 2014 г., едновременно в пет града, стартира следващата успешно реализирана инициатива на Милена и Костадин, която се нарича “Клуб по балкански народни танци”. Въпреки, че в групите по балкански танци се изучава автентичен фолклор от съседните ни държави, те отново са насочени към българите и към българското, защото както споделят Милена и Костадин „за да си припомним колко силен е бил в годините и колко силен продължава да бъде българският дух, трябва да опознаем неговите корени, в цялата им многоцветност и сложност, защото „за да си тежи един камък на мястото“, той трябва да знае съвсем точно от къде произлиза и как се е развивал, повлиявал и променял в годините“.

Церемонията в чест на отличените във второто издание на проекта “40 до 40” се състоя на 21 януари 2015 г. на „върха на света“ – 19-тия етаж в Infinity Tower. Съвсем закономерно, на церемонията присъстваха „всички 40 вдъхновяващи, иновативни и смели млади хора от второто издание на проекта “40 до 40”, но истинска изненада за Милена и Костадин бе връчената им от Нестле България благодарствена грамота, която гласи: „Нестле България ви благодари за креативността, борбения дух и неспирната енергия, с които намерихте начин българските народни традиции и фолклор да бъдат съхранени!“.

_CVS_Darik_20.01.15_5

 Милена и Костадин приемат отличието на „40 до 40“ с радост, гордост и отговорност,
но го считат не толкова за признание за минал успех,
колкото за стимул и вдъхновение за нови търсения и постижения.

Успех, Миленка и Коце!

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Народни танци at 4:44 PM EEST

No Comments »

December 5th, 2014

60 години ансамбъл Пирин

Тази година ансамбъл „Пирин” става на 60 години и един от официалните концерти по този повод бе снощи в зала 1 на НДК.

60 години е добра възраст, ако говорим за човешки живот. Ако обаче говорим за възрастта на фолклорен ансамбъл от величината на „Пирин“, то това вече се измерва в много човешки животи – отдадени, обладани и посветени на магията.

И именно затова не знам как се разказва такова зрелище!

pirin

 (снимката е от тук: http://www.standartnews.com/kultura-koncerti/snimki_ansambal_pirin_vdigna_na_kraka_ndk_-265274.html)

Спектакълът беше меко казано пищен! Гледаш сцената и се чудиш как е възможно нашата малка България да е сътворила и съхранила такова богатство – носии, багри, ритми, звуци, хармонии…

Гледаш сцената и не дишаш – питаш се наистина ли мозъкът на човек е толкова съвършен, та може да го накара да стъпва по толкова много различни начини, но все така леки и пеперудено ефирни. Дори на пустите му шопски хорà като набиват, пак го правят някак на 2 мм от земята! И как така става, че те могат да стъпват по-бързо, отколкото аз мога да тактувам и ръкопляскам! Сигурно това, че всичките ми сетива са заети да поглъщат невероятността, която виждат, ми забавя ръцете… мдам, само това ще да е…

Гледаш сцената е усещаш как растеш – като човек, като душа, като Българин и си даваш сметка, че това ще бъде и ще го има и след нас, и след дребните ни ежедневия и „големи“ проблеми…

Плаках два пъти. И двата пъти от невъзможността да изразя емоцията си по друг начин (не дават да тичаш, викаш, скачаш и прегръщаш артистите, така че, остават ти само сълзите от щастие 😉 ). И как да не се просълзиш при изпълнението на малката Николета, която е само на 7 години, а изпълва залата с глас… или при изпълнението на „Едно ми чедо Никола“ на Руска Стоименова… Сигурна съм, че не съм била единствената!

Това е! Не мога да ви разкажа нищо повече! Нито думи, нито снимки могат да ви предадат дори и част от преживяването.

~~~

Ако оставя на страна емоционалната част на спектакъла, фактът, който ме впечатли най-много бе, че ансамбълът е изнесъл повече от 7000 концерта за 60 години, което прави по повече от 100 концерта на година, което означава концерт през ден! Представяте ли си какъв труд и всеотдайност изисква това!

Posted by LeeAnn as Култура, Народни танци at 4:54 PM EEST

No Comments »

November 7th, 2014

40 до 40

Това е името на нов проект на Дарик радио, който има за цел да „представи успешно реализирали се млади българи до 40 години, останали встрани от медийния интерес“.

Проектът се провежда за втора поредна година. Аз разбрах за него сравнително късно – след като времето за номинации бе изтекло, и даже след като журито си бе свършило работата – т.е. от 230 номинирани вече е избрало тези 40 човека, за които смята, че са „креативни, иновативни, успешни, смели, търсещи новото, създаващи, развиващи България“. Всъщност, аз разбрах от един от „40те“ и съм му благодарна, че сподели тази чест с мен – така мога аз да я споделя с вас 😉

Дълго си мислех как точно да ви поднеса името на избрания в почетните 40. Дълго се чудих и защо до името му е изписано точно това, което е изписано и се запитах какво бих написала аз, ако трябваше да го номинирам и да го опиша с две думи и половина. А, повярвайте ми, този човек (да не кажа „това чудо“ 😉 ) няма описване с две думи и половина!

Това е някого, когото познавам от близо осем години, в които този човек, заедно с изящната си половинка, не спряха да ме удивляват, вдъхновяват, въодушевяват и изненадват. Това са хора, на които се възхищавам с цялата си душа, дълбоко уважавам и считам за мои лични „Народни будители“. А сега, с тази номинация, вече знам, че поне още един човек се чувства така 😉 – този, който го е номинирал.

Вероятно вече се сещате за кого говоря: говоря за Коце – Костадин Господинов, един от създателите на клуб „Чанове“. А „изприказвах“ толкова много думи, защото наистина не знам аз как бих го описала. Да напишеш „един от създателите на клуб „Чанове“ е малко. Да напишеш „хореограф и създател на “Хоротека” също е малко и непълно… Питах се и кое е по-значимото – „Хоротека“ или „Чанове“, или всички проекти, инициирани и реализирани от клуба… Нямам отговор, за мен всичко е значимо – възхищавам се на всяка нова идея и всеки нов реализиран проект.

Всъщност, давам си сметка, че въпросът за значимото не е правилен – нито едно от нещата нямаше да е значимо, ако не бе последвано от други, непрекъснато. Значимо е това, че Миленка и Коце винаги вървят напред, ако няма път – прокарват го, не спират да търсят, не спират да се развиват и да ни дават и още, и още…

Изключително много се радвам за това отличие, защото знам, че нищо не мотивира повече от това да бъдеш оценен от непознати!

И въпреки, че само името на Коце стои в списъка с 40те избрани, аз смятам, че това признание е и за двамата, защото за мен те двамата са абсолютно неразделно цяло!

Поздравления, Миленка и Коце!

… и благодаря!


П.П. от сайта на инициативата става ясно, че тепърва ще има интервюта с всички отличени, а официалната „патаклама“ ще бъде някъде през февруари 2015 г. (тъкмо подарък за 10я рожден ден на „Чанове“ 😉 )

Още за проекта: http://4040.dariknews.bg/project

Списъка с 40те: http://4040.dariknews.bg/view_article.php?article_id=1341624

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Народни танци at 4:00 PM EEST

2 Comments »

November 1st, 2014

Народните будители…

Днес е 1 ноември – „Ден на народните будители”. Това е празник, който харесвам, защото е ден, в който, ако искаш, можеш да отделиш четири минути и да се замислиш, кое те карало да се чувстваш добре в българката си кожа през изминалата година и кое е това, което и занапред би те накарало да си повече българин.  И ако из главата си намериш такива хора и събития, в петата минута от размисъла, можеш просто да им изпратиш мислено своите адмирации. Ако пък си човек с малко дар слово, можеш да им ги изпратиш и писмено 😉 – както смятам да направя аз.

Днес, в Деня на народните будители, стартира една нова инициатива на клуб „Чанове”, която се нарича „Чанове на Балканите”.

Всичко за идеята и подготовката на проекта можете да прочетете на сайта на Чанове.

Аз само ще ви кажа, че репетициите започнаха днес, с три хорà – едно македонско, едно сръбско и едно гръцко. Миленка и Коце са ни подготвили общо 53 хорà от четири страни (изброените, плюс Турция), като се готвят да направят скоро и десетина румънски хорà. Като имате предвид, че статистиката на научените български народни хорà показва, че за осем години сме научили 100 хорà, това означава, че имаме „материал” за разучаване за следващите пет-шест години. А като добавите за „щипка сол” и разликата в стила, хвата и темперамента на танцуване, то спокойно мога да кажа, че интересното и вълнуващото тепърва предстои.

Благодаря ви, Миленка и Коце!

 

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Народни танци at 8:02 PM EEST

No Comments »

April 11th, 2014

Чанове на 9 години!

Днес, 11.04.2014 г., Клуб по народни танци Чанове навършва девет години!

Несъмнено това е специален ден за създателите на клуба, но е празник и за всички останали като мен, които са свързани с клуба не само танцувално, но и силно емоционално.

Впрочем, след толкова много години с тези хора – танцуващи и хореографи – не мога да си представя да има човек, за когото клуба да е просто място за танцуване и да не е поне малко емоционално обвързан с останалите хора и с атмосферата.

Неведнъж съм разказвала за клуба, за хората и сбирките, за участията и постиженията… Има цяла категория в блога, пълна главно с разкази, свързани с Чанове. Всяка година правя и по някоя и друга равносметка. Това, обаче, което обикновено оставям да се прочете между редовете, а не казвам в прав текст, е Възхищението, което изпитвам към двамата създатели на клуба – Милена и Коце. (И даже, сега като го казвам си мисля, че може би „възхищение” е слаба дума).

В природата има един съвсем простичък закон – всяко нещо, което не се движи и не се развива – умира. Това важи и за всички човешки начинания – колкото и да е хубаво едно нещо, ако не се развива, в крайна сметка загива. Съмнявам се Милена и Коце да познават толкова добре природните закони, по-скоро вярвам, че начинът, по който правят нещата им идва отвътре и затова всяко тяхно начинание е толкова успешно. А поводът за възхищението ми са именно техните начинания и нови идеи. Милена и Коце са хора, които никога не спират да правят нещо ново и да се развиват, затова и Чанове са това, което са в момента – Институция 🙂

Честит празник, Миленка и Коце!
Никога не спирайте да бъдете себе си, за да ни има и нас покрай вас!


Любимият клуб „Чанове” през годините, в малко линкове:
Първият успех на клуба в надиграване 
Представяне на първия самоучител по български народни танци 
Втората поредица самоучител

Първите „класици” и съответната награда
Вторите „класици”

Първото онлайн фолклорно радио Чанове, чието откриване съвпадна с петия рожден ден на клуба.
Ежегодните семинари по народни танци

Първата хоротека

И още много рождени дни, гостувания и надигравания…

Posted by LeeAnn as Народни танци at 4:37 PM EEST

No Comments »

February 25th, 2014

Последната нощ на Апостола

Това е името на спектакъл на ансамбъл „Българе”, представен в деня на 141 годишнина от обесването на Васил Левски. По правило, не съм привърженик на практиката да се чества нечия гибел и ако не ме бе привлякло името „Българе”, едва ли бих отишла. Но заложих на симпатията си към това, което „Българе” правят и не сгреших.

Спектакълът е  нестандартен – комбинация от актьорска игра, сценични ефекти и фолклор, съчетани с цел да бъдат пресъздадени определени исторически събития. И то не кои да е събития, а последните месеци от живота на Васил Левски. Това несъмнено е доста спорен и, бих казала, даже непознат момент от историята ни и вече 141 години от това продължават да възникват въпроси като „Кой и защо предаде Левски?”, „Защо Народът не освободи Левски по пътя към бесилото, когато се твърди, че е бил пазен от шепа заптиета?”, „Къде е погребан Левски?” и десетки подобни.

Спектакълът е построен интересно – редуват се „разговори” между Левски и съратниците му, в които Апостолът слуша безмълвен, със сцени на въстания и битки, пресъздадени основно чрез похватите на танцовото изкуство. Спектакълът има много силно изразена градация и много добър баланс – започва тежко, тъжно и потискащо и завършва с народното ликуване при посрещането на братушките, като актьорската игра и фолклорните интерпретации са в точното съотношение. Казвам „фолклорни интерпретации”, а не „народни танци”, защото народните танци са накрая, във „веселата” част на спектакъла.

2

Актьорската игра… Ролята на „съратниците” на Левски, част от които негови предатели, се изпълнява от Димитър Селенски. Признавам си, че чувам това име за първи път, но няма да го забравя повече. И впечатляването ми идва не само от факта, че човекът е добър актьор, а че текстовете на монолозите са също негови.  Именно тези текстове разказваха историята за последните дни и месеци от живота на Апостола и са най-добрият прочит на Левски, на който съм попадала до момента. Там, наслаждавайки се на превъплъщенията на Димитър Селенски и вниквайки във всяка негова дума, си дадох сметка, че от това, което сме учили в училище и чуваме да се върти в медийното пространство веднъж годишно, сме добили доста грешна и излишно величава представа за Левски. (друг въпрос е, че за щастие, това е един от малкото ни НЕотречени национални герои). В този спектакъл за първи път видях Левски като истински човек – със сила и слабост, изтъкан от противоречия, едновременно добър и лош – и ми стана близък и го приех за наистина възможен… И може би за първи път го харесах истински…

Posted by LeeAnn as Култура, Мисли и чувства, Народни танци at 3:35 PM EEST

No Comments »

« Previous Entries  Next Page »