Skip to main content.
April 11th, 2014

Чанове на 9 години!

Днес, 11.04.2014 г., Клуб по народни танци Чанове навършва девет години!

Несъмнено това е специален ден за създателите на клуба, но е празник и за всички останали като мен, които са свързани с клуба не само танцувално, но и силно емоционално.

Впрочем, след толкова много години с тези хора – танцуващи и хореографи – не мога да си представя да има човек, за когото клуба да е просто място за танцуване и да не е поне малко емоционално обвързан с останалите хора и с атмосферата.

Неведнъж съм разказвала за клуба, за хората и сбирките, за участията и постиженията… Има цяла категория в блога, пълна главно с разкази, свързани с Чанове. Всяка година правя и по някоя и друга равносметка. Това, обаче, което обикновено оставям да се прочете между редовете, а не казвам в прав текст, е Възхищението, което изпитвам към двамата създатели на клуба – Милена и Коце. (И даже, сега като го казвам си мисля, че може би „възхищение” е слаба дума).

В природата има един съвсем простичък закон – всяко нещо, което не се движи и не се развива – умира. Това важи и за всички човешки начинания – колкото и да е хубаво едно нещо, ако не се развива, в крайна сметка загива. Съмнявам се Милена и Коце да познават толкова добре природните закони, по-скоро вярвам, че начинът, по който правят нещата им идва отвътре и затова всяко тяхно начинание е толкова успешно. А поводът за възхищението ми са именно техните начинания и нови идеи. Милена и Коце са хора, които никога не спират да правят нещо ново и да се развиват, затова и Чанове са това, което са в момента – Институция :)

Честит празник, Миленка и Коце!
Никога не спирайте да бъдете себе си, за да ни има и нас покрай вас!


Любимият клуб „Чанове” през годините, в малко линкове:
Първият успех на клуба в надиграване 
Представяне на първия самоучител по български народни танци 
Втората поредица самоучител

Първите „класици” и съответната награда
Вторите „класици”

Първото онлайн фолклорно радио Чанове, чието откриване съвпадна с петия рожден ден на клуба.
Ежегодните семинари по народни танци

Първата хоротека

И още много рождени дни, гостувания и надигравания…

Posted by LeeAnn as Народни танци at 4:37 PM EEST

No Comments »

February 25th, 2014

Последната нощ на Апостола

Това е името на спектакъл на ансамбъл „Българе”, представен в деня на 141 годишнина от обесването на Васил Левски. По правило, не съм привърженик на практиката да се чества нечия гибел и ако не ме бе привлякло името „Българе”, едва ли бих отишла. Но заложих на симпатията си към това, което „Българе” правят и не сгреших.

Спектакълът е  нестандартен – комбинация от актьорска игра, сценични ефекти и фолклор, съчетани с цел да бъдат пресъздадени определени исторически събития. И то не кои да е събития, а последните месеци от живота на Васил Левски. Това несъмнено е доста спорен и, бих казала, даже непознат момент от историята ни и вече 141 години от това продължават да възникват въпроси като „Кой и защо предаде Левски?”, „Защо Народът не освободи Левски по пътя към бесилото, когато се твърди, че е бил пазен от шепа заптиета?”, „Къде е погребан Левски?” и десетки подобни.

Спектакълът е построен интересно – редуват се „разговори” между Левски и съратниците му, в които Апостолът слуша безмълвен, със сцени на въстания и битки, пресъздадени основно чрез похватите на танцовото изкуство. Спектакълът има много силно изразена градация и много добър баланс – започва тежко, тъжно и потискащо и завършва с народното ликуване при посрещането на братушките, като актьорската игра и фолклорните интерпретации са в точното съотношение. Казвам „фолклорни интерпретации”, а не „народни танци”, защото народните танци са накрая, във „веселата” част на спектакъла.

2

Актьорската игра… Ролята на „съратниците” на Левски, част от които негови предатели, се изпълнява от Димитър Селенски. Признавам си, че чувам това име за първи път, но няма да го забравя повече. И впечатляването ми идва не само от факта, че човекът е добър актьор, а че текстовете на монолозите са също негови.  Именно тези текстове разказваха историята за последните дни и месеци от живота на Апостола и са най-добрият прочит на Левски, на който съм попадала до момента. Там, наслаждавайки се на превъплъщенията на Димитър Селенски и вниквайки във всяка негова дума, си дадох сметка, че от това, което сме учили в училище и чуваме да се върти в медийното пространство веднъж годишно, сме добили доста грешна и излишно величава представа за Левски. (друг въпрос е, че за щастие, това е един от малкото ни НЕотречени национални герои). В този спектакъл за първи път видях Левски като истински човек – със сила и слабост, изтъкан от противоречия, едновременно добър и лош – и ми стана близък и го приех за наистина възможен… И може би за първи път го харесах истински…

Posted by LeeAnn as Култура, Мисли и чувства, Народни танци at 3:35 PM EEST

No Comments »

December 2nd, 2013

“Чанове” на “Тракийска броеница 2013″

Това е най-лесната публикация, която някога се е появявала в блога :)

„Чанове” (или по-точно само 127 човека от нас, без мен) взеха участие в „Тракийска броеница 2013”.

От видеото можете да видите какво сме играли и как сме се представили, а от спонтанното стихче на чанчето Тони можете да усетите и колко е продължила еуфорията.

Приятни минути с Чанове!


You need to a flashplayer enabled browser to view this YouTube video

Жълти кончета игриви,
млади, стройни и красиви,
ний прекрасни сме с хорцата,
пак доказахме го с играта!

И надъхани с надежда,
Другарят Генов ни повежда,
Мариян ни съзерцава,
радва ни се, …без да порицава!

Копчето не ни е лесно,
но е много интересно,
ний играхме го в захлас,
без да сбъркаме в тоз час!

Миленка е съгласна,
с нашата игра прекрасна,
а и журито разбра,
на Чанчето усмивката е най-добра!

Коцето да ни прощава,
Алунелът лекинко се нарушава,
на финала някой не внимава,
яснооо,… още ще се изучава!

Тропнахме си ний хорца
и порадвахме се на деня,
на „Тракийска броеница”,
пак оставихме следица!

Posted by LeeAnn as Гости, Народни танци at 10:39 PM EEST

2 Comments »

November 24th, 2013

Николай Славеев в Клуб на Хорото

untitled

Николай Славеев гостува в Клуб на Хорото на 23.10.2013 г.

За съжаление обаче, аз не можах да присъствам, което автоматично означава, че не можах да направя традиционното интервю с народния изпълнител.

Поради тази причина, разказът ще бъде само по снимки и видео-репортажи на Хоро.бг.- можете сами да се уверите, че веселието е било на ниво!

http://horo.bg/index.php?menunode=9&show=material&materialid=4024\

http://horo.bg/index.php?menunode=58&show=material&materialid=4034\

http://horo.bg/index.php?menunode=58&show=material&materialid=4035\

Posted by LeeAnn as Интервю, Народни танци at 3:55 PM EEST

No Comments »

August 31st, 2013

Седми национален семинар по български народни танци “Чанове 2013″

Още когато тръгвах за семинара, даже още когато се записвах за семинара, знаех, че после ще трябва да разказвам за него. И то не само защото всички започват да питат как е било, а и защото и мен ме сърбят пръстите да разбуля малко мистерията около тайнствените семинари…

И както обикновено става в случаите, когато имам много за разказване, което не е много-много за разказване, като седна да пиша и не знам откъде да го подхвана. Затова спирам, давам си малко време за избистряне на главата от първоначалните нечленоразделни емоции и започвам от начало. Ама съвсем съвсем отначало…

Клуб „Чанове” е създаден преди осем години, а семинари по народни танци се провеждат от седем години насам. Семинарите са ежегодни, провеждат се през лятото на някое прохладно и красиво място и в тях могат да участват всички желаещи, независимо дали танцуват от пет месеца или от пет години: програмата е съобразена така, че да има за всекиго по нещо.

И друг път съм разсъждавала на глас по темата „много ли са, малко ли са седем години за един клуб/институция”. И сега като си разсъждавам, пак стигам до същия извод: седем години са достатъчно дълго време, за да ти хрумне идеята, да я осъществиш един-два пъти, да провериш как точно се случва, да започнеш да осъзнаваш как върви, получава ли се добре и какво може да се подобрява и променя…

Същото нещо се случва и с нашите семинари по народни танци – с всяка следваща година стават все по-добри и все по- не са за изпускане и тепърва ще участваме в интересни семинари ;) .

Аз не съумявах да ходя всяка година, пропуснах две, но пък тази видях нещо, което ми позволява да твърдя, че най-хубавото предстои :)

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Народни танци at 12:45 AM EEST

5 Comments »

April 16th, 2013

Чанове на 8 години!

На 11 април 2013 г., Клуб по народни танци Чанове навърши осем години!

    DSC_0199

За много хора осмицата е символ на безкрайност. Аз обаче, бих казала, че за Чанове тя е едно добро начало. Това им е интересното на рождените дни – хем винаги са символ на начало, хем се празнуват… в края. Миналата събота (13.04.2013 г.), празнувахме 8я рожден ден, който постави началото на 9тата година от Чановското летоброене… А числото девет носи истински динамичен заряд: трудностите на осмата година са отминали и настъпва година на активност, инициативност, решителност и брилянтни успехи. Така премина и празненството: с подобаваща динамика и емоции, които можете да усетите само на такъв празник, в тази компания! Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Народни танци at 12:52 AM EEST

1 Comment »

April 5th, 2013

Това е България

DSC03165

Това е името на спектакъла, който ансамбъл „Българе” изигра благотворително за Пеперудените деца. Имах удоволствието да го гледам преди дни в НДК и трябва да призная, че това е един от най-въздействащите спектакли, на които съм присъствала напоследък, където освен танцуването, видяхме и не лоша актьорска игра – танцьорите на Българе изиграха отлично неубиваемите македонски комити :)

DSC03162

DSC03161

Хареса ми замисъла на спектакъла: България е представена със своите фолклорни области, внимателно подредени във филм със сюжет: един странник, попаднал в България се опитва да си тръгне от нея, но постепенно осъзнава, че част от него завинаги ще остане тук. Харесва ми това послание, вярвам в него – докоснал ли си се до подобна магия, част от теб завинаги остава в нейна власт. Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Култура, Народни танци at 1:52 AM EEST

No Comments »

September 19th, 2012

От българското по-хубаво няма

В края на август в Гърция (Халкидики, Касандра, Ханиоти) се проведе международен фолклорен фестивал.

Въпреки, че претендираше да бъде международен, фестивалът беше по-скоро балкански – имаше представители от България, Гърция, Турция, Сърбия и Румъния. Вероятността да съм пропуснала някого е много малка.

Участниците бяха подбрани по странен за мен принцип. Или по-точно: така и не разбрах какъв е бил принципът – групите бяха от най-различна възраст и ниво – имаше всякакви – от аматьори възрастни, през детски ансамбли до професионалисти възрастни. Не мога да кажа, че това е някакъв проблем, особено за зрителите, на които се дава възможност да видят повече неща, но ако аз организирах, бих събрала по-еднородни участници.

Фестивалът се провеждаше за първа година и този факт беше виден от километри – нито един детайл на организацията не беше както трябва – слаби микрофони, гарнирани с яки внезапни микрофонии, объркани музики и представяния, закъснения със започването, изгаснал ток и прекратяване на изявите. Пускаха възрастните да играят първи (в 21.00 ч.), а децата накрая (към 23.00 ч.), ако издържат… Деца имаше само от България: „Ромбана” от Ямбол и „Божурчета” от Божурище. Най-малките бяха на 6-7 годинки.

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Народни танци, Реалността at 6:51 PM EEST

4 Comments »

May 28th, 2012

Чанове България на 7 години!

7 години! Ако помолите едно дете на 7 години да ви разкаже за себе си, то със сигурност ще започне така: „Аз като бях малък…”, и вероятно ще успее да ви разкаже целия си живот с малко думи. Хората пък казват, че първите седем са най-важните – за възпитанието на децата, за зрелостта на връзката, за изграждането на навиците, за свикването с темперамента и особеностите на партньорите / съмишлениците… Хората обаче не казват как да разкажеш с малко думи „първите седем” на институция като Чанове – клуб, не само със собствена история, но и със собствен стил, език и вътрешен фолклор ;) :)

От първите седем обикновено става ясно какви ще са следващите 70 :) А като гледам тези първи седем, с нетърпение очаквам следващите 70 – започвам да правя сметки още колко много неизтанцувани хорà ни очакват, колко нови лица, нови приятели, колко нови предизвикателства…

Първите седем донесоха и промяна – до миналата година празнувахме рождения ден на „Клуб по български народни танци „Чанове”, а от тази година празнуваме рождения ден на „Чанове България” и тази промяна хич не съм си я измислила аз. Тя си дойде някак спонтанно, но ще си призная, че ми харесва.

Тази простичка промяна обединява в себе си всичко, което трябва и има да се каже за клуба! Показва разрастването на екипа хореографи, показва увеличения брой чанчета, подсказва за броя градове, обхванати от магията…

За самото празненство едва ли има нужда да разказвам – вече всеки знае какво става когато се съберат 200 и отгоре чана на едно място ;), а тези, които отсъстваха пък си знаят какво са изпуснали. Само за аналите ще спомена, че се събрахме в хотел Рила в Боровец, в ресторант, който изглеждаше достатъчно голям за танцуване, но както обикновено ни се случва, в последствие аха-аха и да се окаже малък :) .

Други снимки също няма да ви показвам – по две причини: първо, защото навсякъде вече има качени предостатъчно снимки, и второ, защото има емоции, които не могат да се запечатат на снимка ;) Колкото и да гледате хорàта, караокето или награждаването на „забъркалите” се в томболата, няма да чуете гласовете на изявените ни песнопойци, нито пък ще се изпотите на Гъмзовяна! Но пък ще видите усмивките ни…

Усмивките! Вярвам, ще се съгласите с мен, ако кажа, че те са нещото, което захранва с енергия всяко начинание и го движи напред. Вярвам, че те са движеща сила и за Чанове – за хореографите ни, за да продължават да бъдат все така отдадени и за нас – да продължаваме да бъдем Чанове.

И понеже този рожден ден е и мой, и аз ще си намисля желание:

Пожелавам си усмивки и хорà за следващите поне 70 летà!

 


П.П. На тези, които за първи път попадат на купон като този и все още се чувстват загубени, предлагам да прочетат цялата категория „Народни танци:)

Posted by LeeAnn as Народни танци at 5:36 PM EEST

4 Comments »

May 2nd, 2012

Сестри Диневи в Клуб на Хорото

Диляна и Миглена Диневи, по-популярни като Сестри Диневи, гостуваха в Клуб на Хорото на 25.04.2012 г.

Аз обаче ще ги наричам Диляна и Меги, защото те са толкова млади, толкова нежни и скромни създания, че това „сестри” отпред някак внася грубост в излъчването им. А излъчването им може да се събере само в една дума: очарователно!

Вълнението им да бъдат там и да пеят за нас, се предаваше през цялата вечер и на нас, гостите.


Благодаря ви, че се съгласихте да направим това интервю.

Вие сте сестри, нали, не сте близначки…?

Да, сестри сме, имаме две години разлика…

Сестри сте, а имате еднакъв талант – това не е много често срещана комбинация…

Вероятно защото разликата ни е много малка…

Винаги ли сте пели заедно?

Не, всъщност първа започна да пее Диляна, въпреки че е по-малка, а аз се записах на народно пеене на по-късен етап.

А първата ви изява на сцена, заедно ли беше? Какво си спомняте?

Не, първата изява на сцена беше на Диляна.

Да, тогава бях на 9 години и едни приятели на нашите имаха юбилей. Тогава вече бях ученичка на народната певица Динка Русева – тя беше с мен на това празненство – свиреше ми на акордеон, а аз пеех за гостите.

Много се вълнувах когато гледах Диляна да пее – много емоционално ми подейства и си спомням, че се разплаках и плаках почти през цялото време…

Тогава ли реши да запишеш и ти народно пеене? 

Не, по-късно, след това :)

Меги, а твоята първа изява на сцена, самостоятелна ли беше или заедно с Диляна?

Самостоятелна беше. Вече се бях записала в същата школа за народно пеене, и тогава при подготовката за един голям концерт, учителката ни реши, че и аз трябва да изпея една индивидуална песен и тогава за пръв път се изявих самостоятелно. Спомням си, че много се притеснявах тогава, но мисля, че мина добре.

Със сигурност е минало добре, щом сега водим този разговор :)

В тази школа по народно пеене започнахме да пеем дуети заедно и в началото много трудно ни се получаваше, защото се влияехме една от друга. Затова, докато свикнем, пеехме в двата края на залата, за да не се бъркаме и да не започваме в един и същи тон.

Вече имате два успешни албума. Кога да очакваме трети?  

Вече имаме записани две песни, но още е рано да се говори за албум. Сега подготвяме една авторска песен – текстът е готов, музиката също, изчакваме само аранжимента. Преди няколко дни имахме снимки, записахме най-новия си клип, който ще бъде излъчен за първи път на Гергьовден по „Планета фолк”. Песента се казва „Река Марица”.

Как предпочитате да пеете – за запис в студио или на живо?

На живо, със сигурност, контактът с публиката ни е много важен.

Вярвам, че тук ще харесате публиката, защото тя е една такава неуморна и танцувална…

Имах огромното желание да посетя този клуб още когато го отвориха. Аз (Меги) работя в ансамбъл „Загоре”, Стара Загора и с колеги-танцьори все се уговаряме да посетим този клуб някоя вечер, но още не сме осъществили това намерение. Аз съм танцувала народни танци, отдава ми се, много ми харесва и искаме да дойдем да потанцуваме. Да се надяваме, че скоро ще успеем.

Даже днес преди да тръгна насам коментирах с колеги от ансамбъла и им казвах, че идвам тук и че не знам как ще се удържа само да пея, без да танцувам…

Не се тревожи, Меги, няма да се наложи да се сдържаш – спокойно можеш да танцуваш с нас :)

Тук някъде влетя Божидар Попчев и запя „Мари, како Тодору”, забравяйки защо идва. Е, то беше ясно защо идва – да покани Диляна и Меги на сцената на Клуб на Хорото и да даде началото на една незабравима вечер с прекрасните сестри Диневи.

Меги  и Диляна доста се притесняваха докато правехме интервюто, въпреки, че не посмяха да си го признаят.  Затова и интервюто стана кратичко – не исках да им причинявам още повече притеснение. Но затова пък, като излезнаха на сцената и запяха, всичко се промени – по нищо не личеше, че до преди малко са се притеснявали. Това ги правеше да изглеждат още по-очарователни. 

Вечерта мина “стандартно” – те си попяха, ние си потанцуваме ;)

Аз обаче, така и не разбрах, откъде ги вадят тези гласове! Невероятни!

Posted by LeeAnn as Интервю, Народни танци at 10:42 PM EEST

2 Comments »

March 29th, 2012

Иван Дяков в Клуб на Хорото

Иван Дяков гостува в Клуб на Хорото на 21.03.2012 г. Участието му беше едно прекрасно начало на дълго чаканата пролет. Въпреки, че рекламните плакати на Иван Дяков така и не пристигнаха и реклама на практика нямаше, Хоротеката беше пълна „до горе”. Имаше хора, които стояха отвън и чакаха всички с куверти да се настанят, за да видят дали ще остане място и за тях. А място наистина нямаше. За сядане и дума не можеше да става – дори място за чаша беше трудно да се намери. Но как да върнеш почитатели на българската народна музика и Иван Дяков – няма начин!

Иван Дяков пристигна със съпругата си малко преди 20.00 часа, но докато си настрои микрофоните и си направи пробите, пък после да се преоблече и приготви, не остана време за интервю в началото. Е, аз успях да се представя и да си резервирам първата му почивка. И използвах времето, за да мисля как да започна разговора. Няма начин да се подготвиш за такъв разговор предварително. Ако си много добре подготвен – изглежда изкуствено, ако си съвсем неподготвен, има голяма вероятност да се изложиш. Аз предпочитам да съм средно подготвена и да разчитам на чара си да предразположа събеседника ;), за да се получи истински и спонтанен разговор. И все пак – какво да попиташ човек, който е на сцената от 30 години, и е пял ли пял, та даже има и филм за него… Успях да измисля само един смислен въпрос ;)

Първата почивка дойде неусетно… Интервюто приличаше повече на разговор между приятели, които не са се виждали отдавна и имат да си кажат много неща, та затова скачат от тема в тема. Аз, разбира се, не се оплаквам ;)

Тъкмо благодарях на Иван Дяков за любезното съгласие да ми даде интервю и влезе съпругата му. Разговорът ни започна интересно и противно на нагласата ми, първият въпрос не го зададох аз…

Четете… ;)


Иване, те танцуват и в почивката! – възкликна тя, а Иван Дяков се усмихна. Аз не се сдържах и обясних, че това е нещо нормално за нас – да започнем с танците към 21:00 и да спрем към 5:00 сутринта, и то защото на стопаните на Хоротеката им се доспива ;)

Ама как издържате? – продължи тя.

Е, как – с мерак! – вметна Иван и се усмихна и аз се сетих за песен с подобно име ;)

Явно нашата издръжливост и мерак, са наистина впечатляващи, защото Иван Дяков ги спомена веднага след почивката и ги използва за повод да поздрави всички танцуващи.

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Интервю, Народни танци at 11:44 AM EEST

3 Comments »

March 3rd, 2012

Ива Давидова в Клуб на Хорото

Ива Давидова гостува в Клуб на Хорото на 15.02.2012 г.

Усмихната, с нова прическа, кокетна и суетна в здравословни дози, открита, общителна… това е Ива Давидова в няколко думи. В повече думи – четете надолу.


Иве, благодаря ти, че се съгласи на това интервю.

Започвам направо с въпросите, за да се вместим в почивката.

Какво искаш да знаят хората за теб?

Те го знаят всъщност. Аз съм много открит човек – винаги съм била открита – за приятелите си, в работата си. Никога не съм крила каква съм. Каквато съм на сцената, такава съм и в живота си.

Флиртуваш с публиката си и това ми харесва…

Ах, като изляза на сцена, тогава съм най-много себе си. Толкова обичам да съм на сцената, да радвам хората, да танцуват на песните ми, да ги виждам щастливи, да играят хора, да се усмихват – песните ми са доста хумористични – когато предизвикам някакъв смях у тях, това за мен е най-голямото признание. Много добре се чувствам…

Сцената, всъщност, ми е най-голямата любов. И най-вярната любов. От малка обичам да съм на сцена…

За първи път си излезнала на сцена на осем годинки – това може да се прочете навсякъде, но какво си спомняш от първото  си излизане на сцена – нещо, което ще помниш винаги и което ще ти остане за цял живот?

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Интервю, Народни танци at 1:23 AM EEST

No Comments »

February 5th, 2012

Поли Паскова в Клуб на Хорото


Поли Паскова гостува в Клуб на Хорото на 01.02.2012 г.

Първото нещо, което Поли направи, след като бе посрещната от домакините, бе да провери техниката и да си настрои микрофоните. Бързо, точно и професионално!

Въпреки, че клубът бе почти празен, когато тя пристигна, присъствието й моментално изпълни залата и завладя всички подранили посетители. Поли Паскова е от хората, чието присъствие веднага се забелязва. Няма как да влезе и да не усетиш – нещо те кара да обърнеш глава и да я следиш с поглед. Магнетична личност в пълния смисъл на думата.

Затова, не се учудвайте, че интервюто прилича повече на монолог, отколкото на диалог – с удоволствие оставих Поли как говори и се постарах да предам това усещане и на вас. Дано думите й ви доставят удоволствие.


Поли, благодаря, че се съгласи на това интервю.
Ще започна с въпрос, на който винаги ми е интересно да чуя отговора: Какво си спомняш от първото си излизане на сцена?

Първото ми излизане на сцена, още в детските ми години, беше с акордеона. Имахме представяне пред всички родители. Майка ми беше оставила изгладени, подредени дрешки, но аз си бях облякла най-удобното поло, ама то беше малко смачкано и майка ми като ме видя, май й стана лошо и не знам дали ме е слушала даже, но представянето мина добре.

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Интервю, Народни танци at 10:19 PM EEST

2 Comments »

January 25th, 2012

Росица Пейчева в Клуб на Хорото


Росица Пейчева гостува в Клуб на Хорото на 18.01.2012 и на практика беше първият изпълнител, пял на живо в любимата ни Хоротека. Но това съвсем не беше първата ни среща с чаровната народна певица. Не е тайна, че Чанове имат слабост към нея, а както и тя сподели „Слабостта ни е взаимна”.

Роси беше гост-изпълнител на 5-я рожден ден на „Чанове” (2010 г.) и гост на 5-я семинар на „Чанове” (2011 г.).

Имах известно притеснение дали интервюто ще се получи, откъде да започна така, че да не стане „дървено” и т.н. Имах удоволствието да се срещна с Роси преди да излезе на сцената – говорихме си докато тя се приготвяше и се получи истинско женско дърдорене. Роси е толкова лъчезарна, сладкодумна и открита, че просто зарязах предварително написаните въпроси и си поговорихме.


Роси, спомняш ли си първата си среща с „Чанове”? Аз си спомням колко се вълнуваше, с какъв плам пееше, как на моменти затваряше очи…

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Интервю, Народни танци at 5:45 PM EEST

2 Comments »

December 13th, 2011

Четири капи-та и една Джангурица

Това, скъпи подскачковци, е новата формула на ентусиазма!

Когато я чух за първи път преди няколко дни, бях в колебание дали да пиша за купона, който току-що бе свършил (временно) или този път да си запазя емоциите за себе си. Това  изречение обаче ми подейства освен танцувално-вдъхновяващо, и някак… споделящо-вдъхновяващо. Може би защото скарпините ми още подскачаха в ритъма на Самоковската ръченица, която играха няколко поредни пъти, благодарение на един къдрав господин… Но, това е друга тема ;)

Всъщност, историята около това изречение е колкото обикновена, толкова и специална.

Това изречение събира в себе си състояния и емоции, които ако не си изпитал, едва ли можеш да разбереш.

Всъщност, изречението описва случка.

Влиза един господин в новия ни Клуб на Хорото и си поръчва 4 броя капи, изпива си ги, изиграва си сам една Джангурица и си тръгва! Толкоз. Съвсем простичко.

Когато Миленка ми го разказа, си казах: това е! Ето така се описва с пет думи това великолепно място! Денонощно е – влизаш когато си искаш (топката на вратата се върти на дясно ;) ), танцуваш каквото и колкото си искаш и когато прецениш, че си в комфорт със себе си – продължаваш си по пътя! Толкова просто!

И купонът винаги се получава! Няма нужда да се уговаряш с някого специално или да се чудиш къде да потропкаш – то вече е ясно е къде ;)  Впрочем, в събота (10.12.11) вечерта, обстановката беше изумителна – хората влизаха на тумби чак до към 4.00 часа. Когато ние отидохме към 1.00, нямаше къде да се седне (то, не че някой е отишъл, за да седи ;) ) и хората продължаваха да идват. И ако някъде изразът „От вратата – за краката” е в сила, то това е в хоротеката – от вратата – обуваш скарпините и беж на дансинга ;)

Интересното е, че дори когато е празно и няма тълпи танцуващи, мястото не губи очарованието и уюта си. Влизаш си, сядаш си, пиеш си питието, подставаш за малко, изтанцуваш си нещо любимо и пак си продължаваш с питието… Така мога да живея сто години, честно!

И още нещо: Ако по някаква случайност този господин прочете това писание и се познае – нека да ми напише на мейла на приказката – лично ще го почерпя още поне 4 капита и ще изиграя с него не само една Джангурица!

 

 

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Народни танци at 9:41 AM EEST

4 Comments »

December 2nd, 2011

Клуб на Хорото!

На 29 ноември 2011 в София отвори врати първата уникална и единствена…

Всъщност, редно е да започна от доста по-далеч, защото новината сама по себе си, първо: вече не е нова, защото както знаем, добрите вести идват бързо и второ, защото новината нямаше да съществува, ако не съществуваха редица други предпоставки и събития.

Мина ми през ум да си поиграя с търпението ви и да започна разказа си някъде от около 1980-81 г., когато на бял свят са започнали да се появяват част от предпоставките, но ще бъда милостива и ще започна от преди някъде 4-5 години и ще се постарая да бъда доста по-конкретна. :)

Идеята не е нова. Преди 4-5 години вече съществуваше в главите на Миленка и Коце. Вероятно някъде в пространството винаги е съществувала… Осезаеми очертания започна да придобива преди няколко месеца, когато вече повечето работа бе свършена и оставаха само дребни детайли.

Няма да крия от вас, че съм особено щастлива да имам честта и отговорността да бъда въвлечена в тази финална фаза…

След като идеята намери своите изпълнители, мечтата намери своите сбъдватели.

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Народни танци at 8:43 PM EEST

13 Comments »

July 11th, 2011

Големият гаф на БНТ завърши!

Вероятно вече се досещате, че става дума за „новото фолклорно шоу на България” „Надиграй ме!”.

Преди да ви споделя мислите си обаче, се налага на направя някои уговорки и уточнения.

Аз съм от клуб ЧАНОВЕ. Чанове отпаднаха на първи кръг. Тази статия беше готова още преди да влезнат в студиото и щеше да излезе и ако си бяхме тръгнали с победа. В тази статия не се говори за загубата/победата на Чанове.

Тази статия си е лично мое мнение и не обвързва с него нито танцьорите-чанове, нито нашите хореографи и техните помощник-хореографи.

Тази статия не съдържа обиди и лични нападки, затова четете внимателно думите, които следват. Ако някой се обиди от констатираните факти, то вероятно ще е от гузна съвест. И защото от истината често боли.

От друга страна пък не вярвам някой от създателите на „шоуто” да е вложил толкова много мисъл, енергия и емоция в предаването, че чак да се обиди, но ще се радвам, ако ме опровергае.

Всички използвани в текста цитати са поставени в кавички и са взети от сайта на БНТ свят – от публикувани статии и качени интервюта.

И така, да се върна на „формàта на предаването”.

Недомислиците започват от самия анонс на предаването. В него се казва: „Всяка неделя вечер от 21:45 часа в хореографска битка на екрана ще излизат любители на народните танци от български градове-съперници”.

Още в това първо изречение има несъответствия: първо: бе съобщено, че всеки клуб трябва да изиграе автентично хоро от фолклорната област, към която принадлежи. Е, за каква хореографска битка говорим?! При автентичните хора работата на хореографите е да разчетат стъпките от учебниците и да ни ги поднесат по най-лесния за заучаване начин. Тук лично хореографско творчество на практика няма. И второ: кой определя кои са градовете-съперници? И кой реши, че Варна и Бургас са подходящи фолклорни съперници? По това, че имат излаз на Черно море?

И така, започна предаването и изведнъж се оказа, че „народните танци са мода”. Не, господа, народните танци са културно наследство. Клубовете може и да са мода, но тях никой не ги споменава ;)

Въпреки колебанието, което ми донесе още първото изречение в анонса, реших все пак да дам шанс (в душата си) на новото предаване. Все пак, самата Екатерина Генова, Директор на дирекция „БНТ Свят и региони” се изправи пред зрителите и каза, че това е „авторски формàт на БНТ, няма нищо взаимствано, не е чужд брадър”. Това беше единственото обнадеждаващо изречение…

Разочароващо е, че създателите на „авторския формàт” вместо да направят нещо наистина българско и да се опитат да тушират напрежението между градовете и да обединят нацията поне в едно нещо, те отново заложиха на противопоставянето. Е, как да повярвам, че моделът не е взаимстван от чужд брадър?

Но, както казах, реших да дам шанс на новото предаване да ме убеди, че е направено от българите за българите и че ще се получи нещо наистина добро.

И за кратко имаше такава надежда. Чанове се срещна с Мера денс и крайният резултат е едно хубаво приятелство извън студиото, подплатено с хорà и блага ракийка.

Доброто ми настроение и нагласа обаче се изпариха много бързо, когато разбрах, че регламента за гласуване на финала е променен в последния момент, дни преди финала.

В първите седем предавания, които трябваше да излъчат финалистите, регламентът беше: Зрителите изпращат смс-и за своя фаворит и печели клубът събрал повече зрителски гласове. Тук на практика гласовете на журито не играят роля, защото журито се стараеше да дава сходни оценки и такива, които да компенсират зрителския вот. Вероятно, за да се насърчат хората да изпращат още смс-и за любимия клуб. Ограничението за изпратени смс-и беше 5.

Изведнъж, преди финала на надиграването се оказа, че положителния вот не е достатъчно добър за българско предаване и изведнъж регламентът се обърна наопаки. В последната вечер зрителите бяха принудени да дават отрицателен вот, без ограничение в броя на изпратените смс-и, като обяснението бе доста повърхностно: „така танцьорите от по-малките градове, няма да бъдат ощетени от зрителите от по-големите и ще се избегне организираното гласуване”. След седем вечери противопоставяне, това автоматично обърна България срещу София (нищо, че половината население на София е събрано от цяла България). А Перник изгоряха покрай София, вероятно защото са най-близо географски. (с тая нова магистрала, сигурно ги считат за квартал на София, знам ли ;) )

И пак така, ненадейно авторите на „най-новото танцово шоу на България” решиха, че интернет гласуването на „българите от чужбина” има значение. Ама, разбира се, е ще има! Нали именно българите от чужбина са  дали идеята за това шоу!

И не ясно за мен защо, интернет гласуването бе отворено преди да започне състезанието. Е как оценяваш някого, когото не си видял как танцува? Според града? Защо ли българите в чужбина не харесват София?!  

Не е нужно да си ИТ специалист или финансов гений, за да прозреш зад тънките сметки.

Аз съм ИТ лаик, но знам, че ако реша да се „вържа” към Интернет през IP, което се аутентифицира като адрес извън България, мога да го направя без много усилия. Поради тази причина, обявения вот на „българите от чужбина” за мен е спорен.

Спорен, но удобен. Удобен, защото е съчетан с презумпцията за отрицателно гласуване – точно като във формàтите, от които не взаимстваме модела „дайте да видим кого да изгоним”!

Ако гласуването е с положителен вот, зрителите изпращат смс-и само за един клуб. Да речем, че Чанове са 600 човека, по 5 смс-а, това са към 3 000 смс-а. Стотинките си ги сметнете сами.

Ако обаче вота е отрицателен и Чанове имат висок резултат „за изгонване” в интернет гласуването, всеки от тези 600 човека трябва да гласува неопределен брой пъти срещу всеки от останалите градове, за да промени вота. Стотинките си ги сметнете сами.

И накрая, с риск да ме сметнете за дребнава, ще кажа още нещо: БНТ обяви, че на финала ще се явят отборите на Варна, …. София.

Ние не сме отбора на София! Ние сме ЧАНОВЕ! ЧАНОВЕ има и в Бургас, Варна, Русе, Пловдив, Стара Загора, Елин Пелин и Чирпан. Ама айде да не изпадаме в подробности!

Posted by LeeAnn as Народни танци at 10:18 AM EEST

2 Comments »

July 9th, 2011

Чанове на финала на „Надиграй ме!”

Когато ни поканиха да участваме в кастинга за новото (тогава) предаване „Надиграй ме” и особено след като се класирахме за състезанието, подходих с нескрит ентусиазъм. Както винаги. И както всички Чанове, които участват в представителния ни отбор. И като всички останали отбори.

Скрих скептицизма си по отношение на предаването като цяло (признавам, че имаше малко и от него) и повярвах, че такъв вид състезание е добра идея и че тя може да бъде използвана за популяризиране на българския фолклор и народни танци. Повярвах, че това е нов формат, авторски на БНТ, „няма нищо взаимствано и не е чужд брадър”.

Вярата ми, че ще се получи нещо истинско и вдъхновяващо, бе подхранена на 5 юни, когато Чанове надиграха Мера денс. Победата ме зарадва. Но повече ме зарадва това, че от залата излезнахме приятели с Мера денс. И то не само на думи. Уговорката беше: „Който спечели, кани другия клуб на купон”.

Купонът беше снощи. И въпреки, че целта на тази статия не е да разказва за невероятната вечер, няма как да не спомена, че това, което се случва между Чанове и Мера денс е поредното доказателство, че клубовете по народни танци не могат (и не бива) да бъдат истински конкурентни, защото хората, които танцуват в тях обичат фолклора и народните танци повече от победата и противопоставянето. Тук е мястото да благодаря на Мера денс за приятните изненади снощи – Чанове получиха шампионска купа, торта „надиграй ме” във формата на телевизорче и блага ракийка (сигурно пропускам нещо – извинявам се за което).

Всички заедно пък получихме прекрасна вечер, изпълнена с настроение, хорà, подаръци, хорà, изненади, хорà, други неща, хорà и така до съмване…

Да си дойда на думата обаче. Говорех за „Надиграй ме”, чиито финал е утре вечер по БНТ свят, от 20:50 ч.

До финала достигнаха клубове от седем български града, измежду които Чанове.

Ако всички предварителни обещания бяха спазени и всички предварително създадени очаквания бяха оправдани, в следващите редове просто щях да ви помоля (и насърча ;) ) да гледате предаването и да гласувате за Чанове.

Сега обаче не мога да го направя. Въпреки твърдението, че „това не е биг брадър”, създателите на предаването заложиха на противопоставянето в грозния му вид. Утре вечер, вместо за любим клуб, зрителите ще трябва да гласуват за „нелюбим” клуб и с гласовете си ще „премахват” участници. Това е прикрито зад теорията, че „така танцьорите от по-малките градове, няма да бъдат ощетени от зрителите от по-големите и ще се избегне организираното гласуване”. Това твърдение би могло да бъде вярно, ако имаше ограничение за броя на изпратените смс-и. Но такова ограничение няма.

Отрицателният вот като форма на изказване на предпочитания изцяло противоречи на всякаква концепция за популяризиране на българските народни танци и показва абсолютно непознаване на нагласите, темперамента и психологията на хората, които се занимават с народни танци. А това е, меко казано, жалко!  

Въпреки това, ако се абстрахираме от множеството недомислици, сигурна съм, че утре ще се получи интересно и емоционално надиграване.

Сигурна съм, че клубовете от всички градове ще покажат най-доброто, на което са способни.

Сигурна съм, че участниците ще се забавляват ще си тръгнат от студиото взаимно обогатени, с нови идеи за хорà, които да научат и нови приятели из цяла България, които да посетят.  

Забавлявайте се и вие пред телевизора у дома – утре вечер, БНТ Свят, 20:50 ч. – и  подкрепяйте  ЧАНОВЕ така, както намерите за подходящо :)

Posted by LeeAnn as Народни танци at 10:05 PM EEST

2 Comments »

June 7th, 2011

Великолепната осморка на Чанове!

„Щом ни молите да ви надиграем – ще ви надиграем”, рекоха нашите Чанчета и обуха скарпините! Денят е 5 юни 2011 г., неделя, някъде от ранния след обяд, та чак до късната вечер.

След поканата за участие в надиграването и след успешния кастинг, на „Чанове” се падна честта и удоволствието на живо да надиграе „Мера денс”.

Това, което видяха зрителите, бе една оспорвана битка между усмихнати хора, които заливаха залата с настроение.

Това, което видяха зрителите, бе едно отлично изиграно „Селско шопско”, едно две минутно разучаване на „Изручана” (не, това няма нищо общо с Изручанката, която ние танцуваме, освен размера в 2/4) и една вихрена ръченица. Шопите са си шопи – като дойде частта с „шопска ръченица” и забравиха за сценария и репетираните стъпки.

Това, което зрителите не видяха, бе една много дълга и изморителна репетиция за сработване с оркестъра, репетиране на заиграването и финала на хорото, редене на сцената, около сцената,  влизане, излизане, пак репетиции с оркестъра … и така, има-няма 6-7 часа преди предаването.

Присъединих се към нашите Чанчета час преди надиграването. Когато ги открих в студиото, всички вече бяха облечени в слънчевите ни екипи, гримирани и закичени с жълто цвете в косите. И аз получих своето късметлийско жълто цвете, закичих се и зачаках.

Междувременно се появи Мишо Дюзев, застъпникът на Чанове за това надиграване. Аз се запознах с него, а той пък се запозна с цялата впечатляваща история на клуба – от първите двама ентусиасти преди 6 години до осемте танцуващи града в наши дни ;)

Това, което зрителите също не видяха, бе вълнението и притеснението, професионално прикрити зад широки ослепителни усмивки.

Разбира се, че Чанчетата се вълнуваха. И не защото досега не са ходили на надигравания, и не защото не са печелили награди, и не защото не вярват във възможностите си, а защото тези осем човека представяха името „Чанове” пред света. Ако мислите, че преувеличавам и че е лесно – заповядайте, опитайте и ще си говорим отново ;)

Това, което е жалко, че зрителите не видяха, бе истинската шумна подскачаща радост от победата, която се появи едва когато камерите угаснаха… И няма начин да не е така. Щом като аз, като зрител, още се вълнувам, представям си те колко екзалтирани се чувстват!

А настроението и емоциите тепърва ще се повишават, защото най-интересната битка предстои.

Финалът е на 10 юли!

Дотогава ние, зрителите, си оставаме с вълнението от очакването, а нашата великолепна осморка я очакват много репетиции ;)

Аз пък си пазя късметлийското цвете и обещавам да си го закича и на 10 юли! 

П.П. Цялото предаване можете да гледате ТУК.

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Народни танци at 1:55 PM EEST

2 Comments »

June 3rd, 2011

Надиграй ме!

„Надиграй ме” е името на поредното телевизионно шоу, в което някой показва някакви умения, а зрителите гласуват със смс-и. Досега такива шоу-та не са ме грабвали, а още по-малко са успявали да ме накарат да гласувам.

Този път обаче организаторите улучиха в „десетката” и много се надявам да се получи нещо наистина различно и заслужаващо си.

Защо си мисля така?

Защото състезанието стартира по най-малко комерсиалната телевизия – БНТ Свят – и съм сигурна, че повечето от вас изобщо не знаят за него ;) Това пък би задължило организаторите да се постараят да направят нещо наистина добро, за да привлекат публика и зрители (да не говорим, че и часа е … странен) ;)

От друга страна, състезанието е много специфично: Народни танци за любители!

И тук идва най-важната част: нашия клуб „Чанове” участва с представителна извадка.

Не знам как са подбирани участниците и колко големи клубове участват, но за всички нас над 300 Чанове от София, нямаше да има място в студиото :)

И така, състезанието стартира вече – на 22 май 2011 година и се излъчва всяка неделя от 21:45 часа по БНТ Свят, при това на живо.

Редът на Чанове  идва тази неделя, 5 юни, от 21:45 ч.

Няма да ви агитирам да пускате смс-и преди да сте видели за какъв огън става дума. Ако решите да гласувате предварително – номерата за Чанове са на снимката. На нея нашите момичета и момчета „летят” в Кюстендилска ръченица.

Първоначално като видях състава на водещите и журито (само двама професионалисти от петима) бях малко разочарована, но след това си дадох сметка, че само така може да се привлече вниманието на публиката (като й се даде право на глас) и само така може да се избегне повторение на формата на разните надигравания, които се провеждат целогодишно.


Регламентът и „битките” може да видите в сайта на БНТ.

До сега Варна победиха Бургас, а Пловдив победиха Пазарджик.

Моля ви, като гласувате, имайте предвид, че имате право на 5 гласа. След това ви взимат пари за смс-ите, но не ги броят като точки.

Posted by LeeAnn as Народни танци at 10:25 AM EEST

4 Comments »

« Previous Entries  Next Page »