Skip to main content.
October 5th, 2017

Белите лястовички

Имаше времена когато всяко Чановско събиране можеше лесно да се разкаже с думи – споменеш две-три хорца, едно-две лафчета и – разказът готов. Тези времена отминаха отдавна…

След тях дойдоха времена когато всеки Чановски празник можеше да се разкаже в снимки – хората обичат картинки – малко шаренко тук, някоя друга весела муцунка там, и – разказът готов. Тези времена също отминаха. Наскоро. Онзи ден, на 01.10.2017 г., когато Чанове Бургас празнуваха своя осми рожден ден.

Отминаха, защото нито думи, нито снимки, могат да разкажат какво се случи там. Привидно там се бяха събрали обикновени танцуващи хора, дошли да хапнат, пийнат, тропнат някое и друго хорце…

Истината обаче е, че там си бяха дали среща Добрината и Надеждата и всички хора бяха бели… много бели, като бели лястовички… И също като тях се издигаха, после снишаваха, писукаха, чирикаха, после се умълчаваха, а най-интересното беше, че носеха съвсем човешки имена…

Албена…
Магдалена…
Елица…
Севдалин…
…носеха твоето име…
…носеха и моето…

И някак, лека полека, хванати за ръце, пейки и танцувайки, уж безгрижно забавлявайки се, белите хора започнаха да случват чудото, за което се бяха събрали – да потанцуват с кауза, бяла кауза: танцувайки да подкрепят новия живот, вярвайки, че чудото започва от тях…

 


На току-що отминалия 8ми рожден ден на Чанове Бургас, Чанове с добри сърца замениха подаръците и новите парцалки за купона с благотворителна кауза: събиране на средства за закупуване на кувьози за отделението по Неонатология на Бургаската многопрофилна болница.

Благородната инициатива тече и в момента. Вие също можете да я подкрепите.

Posted by LeeAnn as Народни танци at 12:01 AM EET

No Comments »

August 16th, 2017

Пиянството на един народ

И в няколко дена, тайно и полека,
народът порасте на няколко века…

Наистина, заедно с напредването на пролетта и семинарското кипение, подобно на тайно революционно движение, напредваше гигантски. Цяла България приличаше тая пролет на един вулкан, който издаваше глух тътен, предвестник на избухването. Рояк хореографи кръстосваха планини и полета и организираха семинара. Те намираха навсякъде добър прием; обятия разтворени, за да ги прегърнат, сърца открити – да ги чуят – един народ, жаден и нетърпелив да поглъща още и още чист български дух, под формата на музика, хорà, игри и теоретични лекции…

Преди десетина години Господинови, като били загатнали за семинар, едва ли били очаквали да дойдат години, когато народът само ще чака да чуе датите за идния при все че тазгодишният не е свършил още…

Народът чакаше, търпеливо, по свой си начин, доколкото е възможно да се проявява търпение за таквиз неща. И той идваше и слушаше, и гълташе жадно животворната реч, като пресъхнало гърло кристална струя. Кажеха ли му: бъди готов, той ставаше готов на часа. Идеята със стихийна сила проникваше всъду, обхващаше всичко – и балкана, и равнината, побъркваше умовете на заразените и заразяваше умовете на обикновените. Даже и незаинтересованите се намериха под обаянието на идеята, която вълнуваше умовете на средата им и взеха съразмерно, слабо участие в семинарското движение, като не му пречиха.

Въодушевлението растеше и заливаше всичко. Всеки ден то взимаше нови размери и нова сила и заедно с него – приготовленията; старо и младо беше се заловило за работа – организираха се пътувания, уговаряха се срещи, уреждаха се отпуски, запълваха се списъци, приготовляваха се одежди, поръчваха се обуща, скарпини, колани и други семинарски потреби.

Влиянието на това общо опиянение се отрази и на самите игри на децата. Те замениха таблетите и телефоните с „Пускам, пускам кърпа” и „Кралю-порталю”, с дневни репетиции и ежевечерни демонстрации на наученото денем… Старите семинаристи, учудени, си казваха: “Това е добър знак, този народ ще го бъде”.

И в няколко дена, тайно и полека,
народът порасте на няколко века…

Ще се удивлява потомството – що казвам? И ние сами, съвременници на описуемата епоха – отрезвели вече от цял ред исторически примери, се чудим и маем какво е било това умствено опиянение, това сюблимно безумство на народа, да се готви на борба с една страшна империя от невежество, закостенялост и безпринципност? Да се готви, и то с надежда, че ще я събори, с такива нищожни до смешност средства? Да дели с нея мегдана в самото й сърце, без да си е оздравил за съюзници, освен ентусиазма – плява, която пламва и гасне, и илюзията – призрак, който става нищо. Историята рядко ни дава пример за такава самонадеяност, която приближава до лудост. Българският национален дух никога не се е дигал до такава висота и надали ще се дигне друг път…


Удивително е, как Вазов е успял да каже всичко преди цели 123 години! Ако си направите труда да прочетете отново оригиналния разказ, ще забележите колко малко текст съм пропуснала и колко малко Вазови думи съм заменила с мои собствени.

Да, позволих си да го направя, с цялото ми уважение и преклонение пред великия писател, защото… ами, защото ТАКА СЕ ЧУВСТВАМ! Така се чувствах през всичките седем дни на единадесетия ни семинар по български народни танци и хорà Чанове` 2017. Продължавам да се чувствам така и сега, дни по-късно – опиянена, окрилена, въодушевена – и знам, че това състояние няма да ме напусне никога, защото съвсем скоро отново ще бъде пролет…

Смело, обаче, мога да кажа, че Вазов греши за българския дух – той отново се дигна до подобна висота и продължава да се издига, защото времето отново е революционно, времето винаги е революционно, но борбата е в друго измерение.

Абсолютно сигурна съм, че тези, които бяха на семинар, нямат нужда от нито дума повече, за да преживеят отново опиянението и еуфорията.

За тези, които не успяха да дойдат, ще се опитам да разкажа кратко и пристрастно: за мен това беше семинар на преживяванията и усещанията.

Тази година енергията на участниците в семинара се смеси и уеднакви много по-бързо и всичко, което имаше да става, ставаше по-плавно и по-спокойно. За това със сигурност допринесоха и хорàта, които изучавахме. С риск да се чудите какво имам предвид: тази година хорàта бяха точно на мястото си – произлезли от въздуха, водата, слънцето и планината, сякаш родени там, за да бъдат видени и научени там! (знам, че бяха от най-различни фолклорни области, но! въпреки това) 🙂 Освен това, бяха от любимия ми тип „Но!” – нe много трудни, та да отчайват танцуващите, нито много прости, та да ги отегчават – или както хореографите ни, преподавайки ги, ги описваха: „Хорото е лесно, НО…” 🙂

Въпреки, че семинарът ни миналата година бе юбилеен и беше удивителен и единствен по рода си, този беше по-хубав! Всеки следващ семинар е по-хубав, защото носи със себе си нови емоции, нови усещания, нови приятелства и дори, ако щете – нови приключения.

Всички семинаристи бяха дошли без очаквания емоциите им да могат да надхвърлят преживяното миналата година, но с тайната надежда все пак да чуят думи като „Гаров”, „Добърско”, „боб”… И ги чуха 🙂

Денят беше сряда, а „нашата” поляна ни помнеше и ни очакваше и ако има място, където земята и небето се сливат под звуците на тъпани и зурни, то това е тази Наша поляна. Там… сядаш под елхова сянка… затваряш очи и пускаш душата си да полети… не се осмеляваш да ги отвориш, докато музиката не е спряла, защото никога не знаеш от коя страна си – откъм земята или откъм небето…

Тръгваш си все още пиян, само за да сипеш следващата капка опиянение още същата вечер, поглеждайки в светещите очички на танцуващите деца-чанчета… Всъщност, малко излъгах – децата не танцуваха, те превръщаха заучените през деня движения в емоция, която даваха на нас, „големите” чанове, ние пък им помагахме с подвиквания и подсвирвания на хорото, те ги превръщаха в сияние, което разпръскваха с погледите си, което пък правеше нас деца, и така докато границите съвсем се слеят…

И ако, така или иначе граници няма, защо пък да не поиграем като деца? Идеята да поиграем на (не)забравени игри от детството беше чудесна – къде иначе ще видиш близо двуметрови мъже да пеят „Кралю-порталю” с усмивка до уши и да обикалят в кръг, да се гонят с момите и да „пускат кърпа”.


отбор “Топола”

Естествено, семинарът имаше своите бисери, специфичен вътрешен фолклор (като например: „Втора фигура, усеща се като трета” 😉 ) и кулминации, много кулминации…

Всяка вечер, късно, някъде след полунощ, преживявах по едно тихо умиротворително прераждане, слушайки кавала на Ники и разказите на Жулиета за това как се е запалил, къде намира място да свири… Много ме впечатли обаче дървото, от което е направен кавала. Винаги съм си мислила, че приказката „От всяко дърво свирка не става” е взела вдъхновението си от сливата, а се оказа, че кавалът на Ники е от сърцевината на слива. Е, в изумлението си забравих да попитам от каква слива – синя или джанка, но каквато и да се окаже, си е достатъчно впечатляващо. А най-добро от всички дървета, по отношение на правене на кавал от него, се оказа дрянът – друго силно подценявано от мен дърво 🙂

И ако продължа да градирам впечатляването, което ми нанесе Ники, кулминацията дойде в последната вечер, когато Ники извади и гайда и засвири на нея… Ники има повече талант от колкото моят ум може да обработи и осъзнае 🙂

Тази година, в последната заключителна вечер, на 12.08.2017 г., хореографът ни Боби Герговски предложи брак на своята любима и ни направи съпричастни на едно от най-красивите човешки състояния – това на споделената безкрайна обич. Маги естествено каза „Да”, засвириха гайди и сълзите от щастие излезнаха извън човешкия контрол…

За мен, семинарът имаше още една-две-няколко кулминации – настъпвайки полунощ на 13.08. започна моят празник – един рожден ден, споделен с толкова много обичащи ме хора, че душата ми на няколко пъти заплашваше да се пръсне от щастие и затова тайно (или май не чак толкова тайно) пускаше по няколко сълзи навън, за да освободи място за още обичане и още щастие…

А накрая… дойде дъждът… едри тежки капки като тежкото хоро, което играехме в този момент, удариха земята. Природата заплака в края на една удивително емоционална по-всякакви-начини седмица, в която бе благосклонна към нас, позволи ни да танцуваме по поляните й, да огласяме със смях нощите й и дори да отправяме желания, вперели взор в небесния й звезден мечтопад…


Излишно е да казвам кой стои зад почти всичко това. Излишно е, но ще го кажа: стоят тези всеотдайни хора…


(екип Чанове, отляво на дясно: Севдалин Трендафилов, Милена Господинова, Костадин Господинов,
Албена Трендафилова, Кирил Кирчев, Боби Герговски и най-младото хореографско попълнение Елеонора)

… на които пък ние самоотвержено и с пълно себеотдаване докарваме главоболие, недоспиване и чат-пат буци в гърлото 🙂

Posted by LeeAnn as Народни танци at 12:37 AM EET

4 Comments »

June 25th, 2017

Състояние на полет

Ако на душата ви й се лети, но тялото ви се страхува от високо, не се притеснявайте, има начин…

Намирате проф. Н. Цветков и доц. Г. Гаров, пускате им народна музика и за секунди ще се окажете високо високо висоооко над Пирин…

А някога чудили ли сте се защо хорàта, които ви отделят от земята, траят по три минути?

Аз разбрах в мига, в който видях проф. Цветков да танцува – защото след третата минута душата ви никога повече няма да намери обратния път към тялото си.

Приятен полет!   

Posted by LeeAnn as Народни танци at 10:16 AM EET

2 Comments »

May 28th, 2017

ИМА Такива Хора

Има хора, за които казват, че са шантави и вманиачени, само за да не кажат, че са луди. Но те са си чисто луди!  Защо иначе биха танцували български народни хора под дъжда?

Има хора, за които също така казват, че са секта, в която не можеш да припариш, само защото не искат да си признаят, че изпитват завист към това своеобразно семейство.

Има хора, обединени от обща любов, които навсякъде са заедно и никога нищо не им липсва, защото винаги някой се е сетил да вземе и за останалите…

Има хора, които не ги е страх да си изцапат ръцете…

…нито пък се интересуват от това с какво си облечен, нито на какво миришеш ;), стига да излъчваш щастие…

Има хора, които прекарват толкова много време заедно, че вече дори не се налага да се уговарят и наговарят, защото те вече мислят еднакво и всяка дума се превръща в градска легенда 😉

Има хора, за които народните танци отдавна вече не са просто хоби. Народните танци за тях са начин на общуване и начин на изразяване. Нещо повече – те са начин на живот!

За тези хора, слънцето винаги изгрява, защото те са толкова упорити, постоянни и отдадени, че то най-накрая не издържа да се крие под облачни завивки, а се показва и често пъти води след себе си още красота…

Да! ИМА Такива Хора!

 

Posted by LeeAnn as Народни танци at 10:10 PM EET

No Comments »

May 21st, 2017

…разпилени диаманти…

Понякога си толкова тъжен, че ти се доплаква…

А понякога си толкова тъжен, че единственото, което можеш да направиш, е да заплачеш с цяло гърло…

Но понякога си тооооолкова тъжен, че дори не можеш да заплачеш, разделяйки се с нещо любимо…

Снощи се разделихме с любимата си Хоротека.

Смяхме се, забавлявахме се, танцувахме, прегръщахме се и сякаш внимавахме да не използваме словосъчетанието „като за последно”, макар че то бе заседнало в гърлата на всички ни…

Неусетно, без дори да го съзнаваме, превърнахме свършващата приказка в легенда!    

Легенда, която тепърва ще се предава от уста на уста, ще се разкрасява със спомени и емоции и колкото повече време минава, толкова по-цветна и по-колоритна ще става. А това им е хубавото на легендите – неподвластни са на времето.

Дори времето няма да е в състояние да заличи енергията, с която сме заредили това място. Това място, независимо от съдбата си, винаги ще носи нашия отпечатък.

Времето не би могло да заличи емоцията на срещите с великани творци…

…откритите нови приятелства и любови…

…калените в безсънни нощи, смях и танци, стари приятелства…

…висотите на бясно танцуване и физическа умора, до които сме стигали там…

Времето не може да изтрие стъпките на душите ни…

Времето може единствено да вземе откъснатите от душите ни страсти и емоции, и с помощта на тъгата и отронените сълзи, да ги запечата в диамантена стъкленица, която да превърне в копнеж…

…сетне да постави тази стъкленица на видно място, така че всеки път, когато изпитаме тъга, тя да се превръща в копнеж и да ни напомня, че легендата – това сме ние, че местата, на които пишем приказката, са преходни, но трепетите, емоциите, страстта, неудържимостта и любовта, които внасяме в тях, са вечни!

 


Разпилени диаманти:

Откриването…

Началото…

Умората…

Роси Пейчева, не веднъж

Поли Паскова, Ива Давидова, Иван Дяков, Сестри Диневи, Трупата на Нешка Робева и самата Нешка!

 

Posted by LeeAnn as Народни танци at 2:35 PM EET

2 Comments »

April 29th, 2017

Стъпките на душата


Човек възприема с всичките си сетива едновременно. Без дори да осъзнава, колкото по-широко разтваря сетивата си за нещата, които го радват и вълнуват, толкова повече положителна емоция и щастие е в състояние да побере в душата си и да отнесе със себе си.

Душата, както знаете, е разтегателна и колкото повече радост, щастие и вълнение приема, толкова повече място има за още и толкова по-лека и по-летлива става…

А колкото повече вълнение и вдъхновение носи човек със себе си, толкова по-малко са му необходими рационалности като памет и координация, особено що се отнася до танц…

Душата има собствена памет, собствена координация и следва свои собствени стъпки…

Когато засвири музика, танцът въвежда душата в полет, физическото спира да съществува и душата няма нужда да знае или да помни, достатъчно й е чувства, за да изразява и да заразява!

Честит празник, танцуващи хора!

 

Posted by LeeAnn as Народни танци at 9:38 PM EET

No Comments »

April 11th, 2017

17 мига от пролетта…

…уловени и преживени в Пловдив…

#1
Покана за рожден ден… Чанове Пловдив на 6 години…
Дори Луната е нетърпелива да види кои са тези, дето ги пишат по вестниците,
още преди да са пристигнали в града…

#2
Събота 08.04., сутринта, на точното място, в точното време…

#3
Разходка… и то каква…
С гайда, която те отнася далеч, високо, там, където душата ти се отделя и полита,
и тъпан, който държи здрава тънката нишка, по която душата ти намира пътя обратно…
И така, по Главната, та чак до площада…

#4/5
…глъч, смях, настроение, щуращи се уж хаотично жълтурковци…
…подреждане, последни приготовления и разяснения, последно преброяване на тактове,
наместване на колани, нагласяване на цветя в косите…
…любопитни погледи на случайни и не толкова случайни минувачи,
които при вида на жълтата емоция, забравиха, че са минувачи
и останаха за Хорото… за второто, и дори за целия концерт…

#6/7
…настроение и емоция, които предизвикаха Слънцето да надникне изпод завивките си,
за да види кой произвежда тази радост…

#8/9/10
…кратко кривване в страни от пътя за отмора на душата и
зареждане на сетивата с пролетна красота…

#11
…готови за празненството…
с други думи: готови за 8 часа танцуване, смях, наздравици,
танци, прегръдки, разговори с приятели, танци, смях и…
вълшебна ябълкова ракия…

#12
…подаръци за домакините…

#13
…подаръци от домакините…
…обаятелните пловдивски дами във вихрен шопски танц…
…удивителни в очите на зрителите…
…удивени в собствените си очи от чудото на народната носия,
отворила пътя за неподозирани от самите тях енергия, настроение, сила, емоция и страст…
…приемам го лично и го натъпквам в душата си…
…преживях го тогава, преживявам го сега, оставям си и за после…

You need to a flashplayer enabled browser to view this YouTube video

#14
… прегръщам феичка и си пожелавам чудо…

#15
…кулминация под формата на торта…

#16
… тук е мястото да кажа:
Боби и Марио, благодаря за старанието, за посрещането, за организацията…
Ще дойдем пак

#17
…турско кафе… плътно, сладко, силно – също като преживяната Пловдивска пролет…
… едновременно успокояващо емоцията и запечатващо споменът за нея…


Днес, 11.04.2017 г., ЧАНОВЕ България навършват 12 години!

Честит празник, Миленка и Коце, без вас това нямаше да е възможно!

Posted by LeeAnn as Народни танци at 7:40 AM EET

No Comments »

March 21st, 2017

Честит 7-ми рожден ден, Чанове Стара Загора и Чирпан!

Има толкова много начини да кажеш „Честит Рожден ден”!
Можеш да подготвиш подарък, да напишеш стих, да изпееш песен…

Има толкова много начини да кажеш „Благодаря”!
Можеш да подариш цвете, да направиш изненада,
да бъдеш там и да споделяш смях и танц…

Но когато намираш вдъхновение, насърчение и посока,
когато си добре дошъл и нямаш нужда от покана,
когато душата ти намира болест и лекарство едновременно,
това единствено казва „Обичам те!”.

А след „Обичам”, всички думи са излишни!
Единствено са позволени една-две снимки за разкош 🙂

Честит празник, Танче и Киро, благодарим ви и ви изпращаме Обич!

Posted by LeeAnn as Народни танци at 12:53 AM EET

4 Comments »

October 3rd, 2016

Нещото…

… което не може да се обясни с думи.

Това е Нещото, което носиш винаги със себе си и което е готово да хукне навън на мига, в който сърцето ти чуе народна музика. То те държи буден и танцуващ цяла нощ, то е неизчерпаем източник на енергия за теб и околните.

Това е Нещото, което те свързва с десетките ти приятели, чиито души пулсират в твоя ритъм и което кара стотиците непосветени да искат да се приближат и да Бъдат!

Това е Нещото, което грее от очите ти и прави усмивката ти сияеща, заразяваща и разпръскваща щастие и привлича възхитените погледи на случайните минувачи. То не се разказва с думи, то се усеща и се преживява.

Това е Нещото, което колкото повече раздаваш, толкова повече остава за теб. То кара всеки, който те види да те прегръща и кара теб да прегръщаш всеки срещнат.

Това Нещо си няма име.

То прилича на Болест, но не е Болест – въпреки, че е заразяващо, никой не бяга от него, а всички се стремят да го докоснат…

То прилича на Шоколад – колкото повече опитваш, толкова по-сладко ти става и искаш още, и още… Но не е шоколад, защото не свършва…

Прилича и на Вино – колкото повече взимаш от него, толкова по-буен ставаш… Но не е Вино, защото колкото повече стои на слънце и на въздух, толкова по-хубаво става…

То прилича на Любов, но не е Любов – то е стократно по-опияняващо, земеотделящо те и умопогубващо…

Това Нещо си няма име, но е там, винаги е там! Дори теб да те няма – то е там!

То беше и в Бургас, на 7я рожден ден на Чанове Бургас, и докато ги има Бени и Севдо, Танчето и Кирчо, докато ни има нас – и то ще продължава да бъде там!

Благодаря за прегръдките, споделянето, танцуването, енергията, емоцията, обичта и вдъхновението!

Благодаря за прераждащото преживяване!

Всичко останало се събира на снимка…

b2

b7

b6

b5

b1

14484897_10208492788491887_2458764005213509988_n

14494699_10208492793732018_9171124966456303684_n

14570295_10208474707079863_5458636047048147457_n

14572393_10208492777451611_1209192999949444810_n

14581423_10208492793452011_3660159895005468125_n

14708067_10154652025179726_4442562878796503178_o

b3

Posted by LeeAnn as Народни танци at 10:29 PM EET

No Comments »

August 25th, 2016

Десети юбилеен национален семинар по български народни танци и хорà Чанове` 2016

Семинар. Поредният.  Ден първи.  Скука.

Не се виждат никакви хора и автомобили.
На рецепция ни уведомяват, че в хотела вече са се настанили някакви мрачни и намръщени субекти, представящи се за хореографи.
В хотела е толкова тихо, че се чуват мислите на камериерката, която почиства съседната стая.

Събрахме се за първа репетиция, направихме две-три чупки в кръста и се прибрахме по стаите. Вечерята от 19:00 мина при пълно мълчание – хората седнаха кротко, изядоха си компота, изпиха си водата и си легнаха в 22:00 ч.

До края беше все така – тихи, скучни, неусмихващи се мрачни хора, които едва дочакаха да си тръгнат, за да не се върнат никога повече…

И тъй, против уроки, мога да си бая още дълго, но мисля, че схванахте идеята. Заменете сега „никакви” със „стотици”, „мрачни и намръщени” с „ведри, усмихнати и лъчезарни”,  „тих” и „тишина” с „шумен, разгорещен и звънлив”, „скучен” с „неистов смях до сълзи и плочки на корема”, сетне обърнете всички отрицателни изречения в положителни и може би, само може би, ще получите представа за 1/100 от заряда, емоцията, смеха, забавлението, уникалността и неповторимостта на десетия ни юбилеен семинар!

Местата, на които се провеждат Чановските семинари и събори, нямат географски измерения, а само пространствено-енергийни.

Представи си място, на което отиваш с притъпени от градското си офисно ежедневие сетива и всичко, което имаш са двете ти очи. Постепенно очите ти се затварят и установяваш, че те са последното сетиво, от което имаш нужда, за да виждаш и възприемаш случващото се около теб. Енергията около теб започва да се натрупва. Първоначално е неконсистентна, объркана, неориентирана, хаотична, но постепенно започва да се смесва и изравнява, започва да расте и да завладява пространството, да те обгръща, като предизвиква сетивата ти да се отварят, още и още. В следващия момент, енергията вече е с обща пулсация, която ескалира постепенно, до момента, в който избухва до степен на пречистване –  сетивата ти са се разпънали до краен предел и вече не поемат, а са започнали да излъчват – излъчват неконтролируема радост, непринуденост, необузданост и дивашка свобода. Вече не си сам, няма начин да се чувстваш сам. От душата ти струи светлина, която озарява мраморните великани.

velikani

Вече близо десет години танцувам, знам десетки хорà и стотици стъпки, но едва на десетия юбилеен семинар научих истината за доброто българско хоро!

Доброто българско хоро има само три фигури и те не зависят нито от тактовия му размер, нито от фолклорната област, нито от произхода, нито от старостта и автентичността му. Фигурите винаги са едни и същи и винаги се повтарят в точно тази определена последователност. Зависят може би, единствено от музикалните инструменти, на които се изпълняват и може би от душевността на танцуващите. Може би…

Фигурите са съвсем простички… Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Народни танци at 12:53 AM EET

5 Comments »

August 1st, 2016

Фолклорни дни с „Фиданките” ` 2016

Ако можеше да бъде разказано, нямаше да бъде написано!

Прочетох това изречение преди много време, но го разбрах едва преди година, когато за първи път срещнах „Фиданките”.

Оттогава досега, понятия като „приятелство”, „емоция”, „грижа” разширяват смисъла си и добиват нови стойности…

Оттогава досега не спирам да научавам нови неща – за света, за живота, за себе си…

Първото нещо, което научих, бе правилото „Каквото стане във Видин, си остава във Видин!”, но заедно с него разбрах, че каквото почувстваш във Видин – то задължително си тръгва с теб и продължава да запълва съкровени кътчета в душата ти още поне цяла година напред – до времето за следващата среща…

А всяка следваща среща носи в себе си всички цветове от спектъра:

Има кристално синьо, бликащо от щастливи сълзи…

… бебешко розово, сияещо от очите бъдеща майка…

… искрящо бяло от любопитните детски очи…

… пронизително жълто от раздиращите сумрака щастливи писъци на новопритежател на носия…

… румено червено от пламналите бузи на изумена рожденичка…

… тъмно лилаво от сълзите на (временно) нетанцуващ мечтател…

… златисто жълто от животоподдържащите ритми на духовата музика…

… звънливо сребристо от шпорите на напети танцьори…

… и шарено, много много шарено… Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Народни танци at 11:55 PM EET

4 Comments »

May 22nd, 2016

Първи Национален Чановски Събор по повод 11-я рожден ден на клуба

Едва ли има дума, която да е по-близо до истината, когато говорим за чановски сбирки, от думата „събор”.

Първи национален чановски събор се проведе в чест на 11-я рожден ден на клуб Чанове и според мен, дните на традиционното празнуване в зала с торта и свещички са преброени… Честването на второто десетилетие на клуба ще е по-скоро съборенско 😉

Чувала съм възрастните хора да казват, че „каквото стане на збора, си остава на збора”, затова и аз започвам разказа си с уговорката, че тези, които не дойдоха, никога няма да научат истината докрай.

Въпреки, че времето си бе поставило за цел да подложи на изпитание страстите и ината чановски, разпространявайки прогнози за дъжд и вятър, се оказа, че нито дъждът, нито вятърът могат да спрат Чанове да празнуват… Мястото всъщност бе гостоприемно към нас и празникът се размина само с подухване и приръмяване, което е за предпочитане пред жегата и бе по-скоро плюс, отколкото минус. Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Народни танци at 9:46 PM EET

No Comments »

April 23rd, 2016

За народните танци – с усмивка: Умората

За никого, който е дори минимално физически активен, не е тайна, че умората (за да не кажа „болката”) е част от удоволствието. Даже, идва момент, в който измерваш удоволствието чрез умората. Вероятно не веднъж на въпроса: „Как беше репетицията/тренировката/…?”, сте отговаряли нещо от рода на: „Супер беше, каталясах” или „Много яко, всичко ме боли” 🙂

С напредването на уменията, обаче, растат знанията и възможностите, а с тях умората се развива, трансформира и ескалира – вече много по-бавно и с много по-сложни хорà стигаш до каталясване, но пък и каталясването придобива съвсем други измерения.

И така, за степените и висотите на умората ми беше думата 🙂

В началото, когато започнете да танцувате, най-много да ви болят коленете и да хванете някоя и друга мускулна треска. Коленете минават за 3-4 седмици репетиции, а мускулната треска, в последствие, се оказва като гъделичкане от паяче, в сравнение с това, което тепърва ще постигнете.

Колкото повече танцувате, толкова повече ви се танцува, толкова повече хорà научавате и толкова по-малко гледате отстрани. Така, лека-полека стигате до следващата фаза на умора, в която в един момент ви се приисква да седнете, защото си мислите, че повече не можете да стоите прави. И сядате. И край. Душата ви играе, тялото не мърда. И си мислите, че това е краят на света. Да, ама не е – това е нормално състояние за хора, които танцуват от има-няма 2-3 години 🙂

После, като потанцуваш още 2-3 години, виждаш, че това състояние е абсолютно временно и преодолимо – само трябва да пуснат вярното хоро и се изстрелваш на дансинга като куршум. После, като седнеш отново, се чудиш как си го направил, но докато си отговориш, пак си станал и пак си хукнал на хорото. Това е степента на умора, в която се чувстваш безсмъртен и непобедим 🙂 Това означава, че 4 часа танци в Хоротека могат да изплашат някой друг 🙂

И така, след още малко време трупане на думички в краката и мускули в главата, стигаш до следващото ниво на умора. То обикновено настъпва на 6-я час танцуване и е една идея отвъд физическите ти ограничения и умения – краката ти искат да седнат, кръстът ти иска да седне, ръцете ти искат да седнат, но мозъкът ти отказва с аргумента: „да сгъна тези мускули, за да те поставя плавно на диванчето?! – няма начин – забрави! Това усилие е непосилно!” и просто не сядаш. Направо си лягаш у дома, опитвайки се да разбереш дали всички части на тялото ти са там. Заспиваш толкова бързо, че отговорът „да там са, ама скърцат”, идва чак на сутринта (бел. автора: „сутрин” не е когато навън стане светло, а когато се наспиш, или, както обичам да казвам, „неделя рано сутрин към два). Тогава се събуждаш и със задоволство установяваш, че си като разглобен и че всяка точка на тялото ти те боли на правилното място 🙂

И си мислиш, че това е на ръба на възможностите ти и е всичко, на което си способен. Но отново грешиш. Апетитът идва с яденето, издръжливостта – с танцуването, а думата „умора” вече не присъства в речника ти. Тогава идва пълната наслада – танцуваш 6-7 часа, прибираш се свеж като краставичка, свършваш си това-онова, докато всички спят и полягваш ей-така, за малко. Наспиваш се бързо, отваряш очи и ти се струва, че си в рая – нищо не те боли… май… до момента, в който си даваш сметка, че някой те е сглобил грешно и не можеш да станеш, защото кръстът ти е на мястото на коленете и не се сгъва в тази посока 🙂

Това вече е битка на друго бойно поле. И единственото нещо, което убеждава мозъкът ти да те вдигне отново, е вроденият му нюх към предизвикателства и хъс за нови постижения 🙂

Posted by LeeAnn as Народни танци at 4:04 PM EET

2 Comments »

April 11th, 2016

ЧАНОВЕ България на 11 години!

Днес, 11.04.2016 г., любимият ми Клуб за български народни хорà става на 11 години!

Спомням си еуфорията около петия рожден ден и приказната лудост покрай десетия 🙂

Спомням си и всичко останало, но пак нямам представа кога минаха тези години! Давам си сметка колко много неща са се случили и уж всичко си е същото, а е непрекъснато ново и променящо се!

И няма как да е другояче, при условие, че Миленка и Коце са вечно търсещи, намиращи и постигащи личности!

Неведнъж съм казвала, че ги считам за свои лични будители! Покрай тях, за първи път, имам възможност да наблюдавам отблизо толкова последователни, методични и вдъхновени хора, които години наред продължават да се развиват, да си поставят нови цели, да ги постигат и да продължават с такъв ентусиазъм, все едно сега започват…

Само за последната година, Миленка и Коце продуцираха театрална постановка на сцена, която основаха специално за целта и откриха танцов електронен магазин. А годината още не е стигнала средата си!

Щастлива съм, че имам възможност да бъда наоколо през всичките тези години, да се чувствам част от семейство Чанове и да считам празникът на ЧАНОВЕ България за свой собствен!

Честит празник, Миленка и Коце, и благодаря! 

Posted by LeeAnn as Народни танци at 7:29 AM EET

No Comments »

February 23rd, 2016

Чанове с добри сърца

Винаги съм знаела, че мястото, на което се събират усмихнати и щастливи хора, сияе необикновено. Сякаш всички звезди греят точно в тази посока и всички комети минават от там, за да надникнат и да видят какво става. И ако сиянието, усмивките и щастието можеха да оставят физически следи в пространството, то Русе, погледнат от космоса, щеше и днес да продължава да прилича на един великански неспиращ фойерверк – като онези подли не гаснещи свещички за торта за рожден ден 🙂

И въпреки, че не мога да погледна Русе от космоса, знам, че емоцията, която съпътстваше преживяването ни там, промени по малко всеки от нас и всеки от нас остави там своята малка светла диричка.

„Чанове с добри сърца“ е насловът на току-що подобаващо отпразнуваният Седми Рожден Ден на Чанове Русе, на който дрес-кодът бе заменен с кауза: 11-годишният Ясен, на когото всички стискаме палци да оздравее.

Иначе, празникът си мина почти стандартно като за Чановско празненство: танци-смях-танци-фръц оттук оттам-танци-забавление-танци-смях-танци-песни-тъпани-танци-торта-танци-омая в главата-болки в краката… Както обикновено 🙂

12744138_n

12767927_1148063778538842_2104690915_o

DSC06328
(фръц! Да не мислите, че на фотографът му беше лесно – наложи му се да снима легнал – едвам го изправихме после 😉

Трябва да си призная, че досега само бях слушала за празниците, които Ани (основен хореограф на Чанове Русе) организира, но сега я видях в действие!

Ани ни беше приготвила забавни предизвикателства и предизвикателни забавления, с каквито не се бях сблъсквала досега 🙂

Например: На нас, народът, ни се наложи да напишем народна песен по зададени ключови думи – ама наистина много ключови, от рода на „чанове“, „засвири“, „фуста“, „навири“… Заработи ли ви фантазията, м? 😉

След това, трябваше и да си я изпеем… Е, Илийката я изпя – ние само пригласяхме и “дирижирахме”, пък накрая и стъпки вкарахме, че то тръгнат ли ръцете – тръгват и краката 😉

DSC06342

DSC06346

Текстът ли? Ето го 😉 Работен вариант. Представете си го с мелодията на „Луд гидия търновлия“ на Атанас Стоев – младши и Канарите.

DSC06329

Всички текстове, до един, бяха смислени, свежи и забавни. Слушах ги и си мислех, че явно музите също обичат веселящите се хора и само дебнат да има някъде купон, за да се присламчат към човека с листчето и моливчето 🙂

После пък се оказа, че тези стъпки не са достатъчни и трябва да измислим цяло ново хоро. Шопско. С каквито шопски елементи си накъсметим от листчетата на Ани. Нямах представа, че мога да измисля хорце, и най-вече – че е толкова весело, сплотяващо, надъхващо и вдъхновяващо 🙂

Изтанцувахме го – много ясно, под съпровод на живо 🙂

Награда ли? Имаше награда – бяхме ТАМ – 300 Чана с ЕДНО сърце!

127_n


снимки: Надежда Брашнянова, Боряна Великова.
Ако искате да ги ползвате – първо ме попитайте 🙂 и ще ги попитам 😉

Posted by LeeAnn as Народни танци at 11:45 PM EET

10 Comments »

October 13th, 2015

„Софийска лудост“ празнува

20151010_173629

… или „Ако можеше да бъде разказано, нямаше да бъде написано!“

Какво празнува ли? Не е рожден ден. Важното е, че организацията беше тайна.

Толкова тайна, че чак хората от рецепция бяха забравили за нея и се опитаха да се издънят…

Толкова тайна, че чак мястото на празника бе обгърнато в истинска природна мъгла (за разлика от натуралните мъгли, които пристигнаха за празника 😉 ).

Толкова тайна, че на „Софийска лудост“ им се наложи да се нанесат тихо. Ама тихо ТИХО – със ситни тихи стъпчици, БЕЗ да говорят и гледайки в земята, поддържайки мита, че ако ти не виждаш и теб не те виждат 🙂

За щастие, това остана единственият неразбит мит в тези 40-50 часа…

За сметка на това, митове от рода на „Няма живот след 40“, „Белите вече не могат да скачат“, „Някои не-рожденички рокли не обличат“ и най-вече „Три дни ИХУ и после тихо!“ бяха завинаги развенчани с гръм, трясък и Миле Китич.

Особено последният мит, който в този случай звучи като „5 минути тихо и после 3 дни ИХУ!“.

Защото ТИХОто определено не е нашето състояние и определено няма общо с това имаш ли глас или не 😉 – защото както „една птичка пролет не прави“, така и „един пресипнал по-тихо не прави“! 🙂

И няма как да е иначе, при положение, че на едно място са се събрали най-шарените, най-шашавите, усмихнати, танцуващи и пеещи човеци на света! 🙂 🙂 🙂

 

Posted by LeeAnn as Народни танци, Реалността at 6:23 AM EET

No Comments »

July 28th, 2015

Ансамбъл „Софийска лудост“

… или на галено: „Пакостничките“…

Това е името на новия ни ансамбъл за среднощно забавление и озвучаване на Северозаедна България, в частност видинските улици, формиран главно от неудържими ентусиасти с луди глави, неуморими крака и незаглушими гласове.

Сега ще кажете, че за да си имаме ансамбъл, трябва да имаме и музиканти, не само танцьори, но аз веднага ще ви успокоя, че не е необходимо тези, които (въз)произвеждат музика за танцуване да са музиканти, нито дори да са музикални – достатъчно е само да имат желание да пеят 🙂

IMG_5676

И тъй като музиката си е винаги с нас, проблеми с музика за танцуване нямаме, така че този аргумент отпада.

Носии и сценично облекло също си имаме…

IMG_5643

… и само Времето има право да се произнесе чия носия е била по-по-най-автентична (според речника: автентичен = истински, действителен, неподправен, достоверен, основан на първоизточници, същински) и държа да ви кажа, че с “колегата” бяхме със съвсем истинска и неподправена “софийска градска носия от началото на 21 век”, съответно – мъжка и женска.

IMG_5648

Важното е, че всички премени са силно водоустойчиви, но за жалост – комаропропускливи.

И за да ви докажа, че сме истински ансамбъл, ще ви покажа и списъкът с привърженици от региона, които ни поканиха отново да се върнем там на турне, но не чак след една година и не само за няколко дни, а за цяла седмица, считано от … вторник 🙂 :

  1. Фиданките, Видин
  2. Ансамбъл „Дунав“, Видин
  3. Персонал, оркестър и гости на ресторант “Ривиера“, Видин
  4. Знайни и незнайни неволни свидетели на културните прояви на „Софийска лудост“, които прояви излязоха дори извън пределите на Родината, но пак си останаха културни… доколкото е възможно.
    Все пак, Гранична полиция не се стърпя и попита: „Вие за Фестивала ли…?“. Достраша ме да попитам толкова много ли ни личи…

А, ако все пак, искате от мен да бъда сериозна за 30 секунди, ще кажа:

Мили Фиданки, “Софийска лудост” благодари за поканата! Прекарахме си вълшебно и ще дойдем пак!

Мили Дунав-ци, благодарим за вниманието – и при вас ще дойдем пак!

За мен, лично, беше чест да танцувам на едно хоро с вас!  

Когато наскоро (само преди 9 години) започнах да танцувам, се страхувах, че може да свършат хорàта, че може емоцията да се изчерпи, че може да спра да откривам и да изпитвам възхищение.

Това не се случва, благодарение на хора като вас – хора, които ме връщат отново там, където душата лети, а краката не стъпват. Благодаря ви!

IMG_5655

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Народни танци at 12:18 AM EET

No Comments »

July 22nd, 2015

Рожен 2015

…събор на народното творчество и животновъдството…

Умишлено изчаках да минат няколко дни от края на събора, преди да напиша и аз няколко думи за него. Изчаках, за да улегнат емоциите – не само защото така речта добива членоразделност, а и защото, ако се бях поддала на изкушението да пиша веднага, вероятно щях да попадна в клопката на всички дошли си оттам и хванали се да разказват, а именно – щях да започна да разказвам за организационните пропуски и откровени недомислици и щях да пропусна важното. Затова няма да ви кажа нито дума повече за организация, логистика и настаняване. Ще ви кажа пет изречения за моите емоции покрай събора…

DSC00547

Роженски поляни…

Място, докоснато от Бога! Място, което прави хората по-добри. Място притегателно, пречистващо и вълшебно. Винаги, когато се съберат повечко хора на едно място, колкото и малко отрицателна енергия да носят със себе си, тя се усеща. Не и на Рожен – въпреки многото отрицателна енергия, която хората донесоха в първия ден от събора, тя не се усещаше – планината успя да я вземе, да я преработи и да ни върне само положителната й компонента. И да ни позволи да си тръгнем с хубавите спомени.

Може би тайната се крие в гайдите… А може би се крие в комбинацията Родопи + гайди… Или в комбинацията Родопи+гайди+родопски певици…

Едва ли има по-подходящо място да слушаш гайди от билото на Родопите…

Трябва да си призная, че колкото пъти засвириха гайди, толкова пъти плаках – плаках пред сцената, зад сцената, на хорото, до хорото, отстрани на хорото… (само в хотела, когато ни свиреше Стоян Янев не плаках – от срам и от страх да не го обидя…)

Звукът на гайдите така резонира в клетките ти, че не ти остава нищо друго, освен да пуснеш емоцията навън…А докато танцувах, затварях очи и се носех на сантиметри от земята… Усещах как сълзите ми текат, а душата ми се разпилява, лети отгоре и обгръща, обгръща…

И няма значение една гайда ли свири, две ли, сто ли – стига да свири за теб, бройката е без значение… А тя винаги свири за теб. Когато затвориш очи, целият свят се разтапя, разтваря и просто изчезва и остават да действат единствено гравитацията и ограниченията на физическото ти тяло.

Каквото и друго да ви разкажа, то ще е слабо и бледо – нито участието ни на сцена, нито нестинарки, конници, каракачани, та нито дори огромният трикольор, можаха да надвишат като интензитет тази емоция.

Единствено детето Габриела успя – може и да не повярвате, но когато това дете запя, планината му се поклони!

Запомнете това име: Габриела Соколова! Вярвам, че за това дете светът тепърва ще говори.

DSC00592


Друго няма да ви разкажа – другото е купон, какъвто само Чанове могат да си спретнат,
и го има на снимки и клипчета. А който не знае как изглежда – другия път да не пропуска…

Снимки…

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Народни танци at 10:57 PM EET

No Comments »

June 19th, 2015

Десети Рожден Ден на ЧАНОВЕ България!

Виждали ли сте какво правят малките деца, когато са превъзбудени? Търчат около вас, крещейки нечленоразделно с цяло гърло и мятат глава във всички възможни посоки, сякаш им пречи и искат да я махнат.

Е,  това съм аз в момента и съм така от известно време 🙂 И само насадените от мъгълското общество задръжки и модели на поведение ме карат да се правя на кротка и уравновесена…

Емоциите около десетия рожден ден на ЧАНОВЕ минаха през всички възможни фази:

Фаза 0: Любопитство! Какво ли ще представлява десетия рожден ден? Кога ще бъде? Ми то април и май има много празници… Къде ще се съберем толкова народ… Ама да има и място за танцуване…

Фаза 1: Ентусиазъм! Това светло чувство обзе народонаселението още през януари, когато Коце обяви кога и къде ще се празнува рождения ден. Тематика: фолклорна! Естествено!

И въпреки, че до преди месец, никой открито не говореше за партито и привидно не се шумеше около него, това съвсем не означава, че не се правеха списъци, крояха планове, коментираха идеи… Някак, обаче, нещата си бяха спокойни и поне отстрани изглеждаха под контрол… Все пак имаше още шест месеца…

И после, близо месец преди рождения ден, нахлу фазата на Еуфорията. Еуфория, граничеща с ирационалната лудост! ШУМНА лудост. При всяко събиране на повече от 3 чана на едно място (в почти всеки момент от времето и пространството, под някаква форма, има поне 3 чана на едно място!), наставаше пълна олелия с елементи на мистерия – обсъждаха се подаръци (тайно!), тоалети, пробваха се носии, разменяха се колани, пафти, престилки, размятаха се коси и цървули, купуваха се цветчета, обсъждаха се модели за прически и маникюр, споделяха се тайни относно регулиране дължината на ризите, купуваха се чорапи (не! не са обикновени чорапи), фиби, шноли, ластици, лак за коса…

Нали имахме шест месеца за подготовка? Какво стана с времето? Времето е мистерия, а това, че ще ти стигне да се подготвиш, е нагла безочлива лъжа!

Няма такова нещо като „достатъчно време” за рожден ден като този!

Този рожден ден не е просто юбилей! Този рожден ден е символ на върховната емоция от споделянето на силна страст със сродни души. Символ е на искрата от огъня, който гори в българските ни сърца. Символ е на надеждата за българското. Символ е на вярата, че това е само началото. Символ е на бъдещето!

Въздухът е наелектризиран – от жега, от вълнение, от очакване, от припряност, от нетърпение, от любопитство… И продължава да се нажежава 🙂

Време е… трябва да тръгваме… излизайте пред хотела, да се снимаме… застани отпред… не, по-добре отиди отзад… не, не, най-добре клекни…

DSC_0022

…таксито дойде… пречи на снимките… не се ли сещаш да чакаш встрани, бе *****, усмивки… да сложим дрехите в твоята кола… ще се возим с теб… леле, забравих да си сложа червило… тука няма ли сянка… о, посрещате ни с хляб и сол, по стара традиция… да, много хубаво… снимайте ме, да, ако се харесам, може да си купя снимката… а! кладенец, я да се снимаме до него… и от лявата му страна… и от дясната… на поляната… на стълбите… под чардака… при пауните… по масите… с хореограф… без хореограф… с Попчев… без Попчев… с калпак… без калпак… с ябълка… вретено… тиква… менци… нямаш повече място на картата ли? … срамота!

za bloga1

za bloga2

И, така, когато всички бяха качени на абсолютния връх на собствената си еуфория, празненството започна…

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Народни танци at 12:31 AM EET

8 Comments »

June 16th, 2015

В началото били двама…


kalinkini chanove

… очаквайте продължение…

Posted by LeeAnn as Народни танци at 10:00 AM EET

No Comments »

« Previous Entries  Next Page »