Skip to main content.
December 2nd, 2013

“Чанове” на “Тракийска броеница 2013”

Това е най-лесната публикация, която някога се е появявала в блога 🙂

„Чанове” (или по-точно само 127 човека от нас, без мен) взеха участие в „Тракийска броеница 2013”.

От видеото можете да видите какво сме играли и как сме се представили, а от спонтанното стихче на чанчето Тони можете да усетите и колко е продължила еуфорията.

Приятни минути с Чанове!


You need to a flashplayer enabled browser to view this YouTube video

Жълти кончета игриви,
млади, стройни и красиви,
ний прекрасни сме с хорцата,
пак доказахме го с играта!

И надъхани с надежда,
Другарят Генов ни повежда,
Мариян ни съзерцава,
радва ни се, …без да порицава!

Копчето не ни е лесно,
но е много интересно,
ний играхме го в захлас,
без да сбъркаме в тоз час!

Миленка е съгласна,
с нашата игра прекрасна,
а и журито разбра,
на Чанчето усмивката е най-добра!

Коцето да ни прощава,
Алунелът лекинко се нарушава,
на финала някой не внимава,
яснооо,… още ще се изучава!

Тропнахме си ний хорца
и порадвахме се на деня,
на „Тракийска броеница”,
пак оставихме следица!

Posted by LeeAnn as Гости, Народни танци at 10:39 PM EEST

2 Comments »

May 14th, 2011

Сърце в кутия

Автор: Ю. Г

Очите ти, докосване, целувка, страст, влечение, порок – безумно влюбване.

Ръцете ти, усещане за сила, безумен порив, желание за тяхна близост,

а устните… ехх устните ти, стремление и похот ненаситна, емоция, неизчерпаем вкус,

Телата ни преплитат се в безкраен възел, от чувственост и сладък шоколад.

Нозете ти, прищявка на младеж и плод за мен неустоим… ахх несравним

Усмивка, сладост, блян, мечта, стремеж, копнеж, любовен еликсир,

посипан с прах сандък забравен, със дъх на стари книги… еххх любим.

Веднъж опитал този вкус… наслада, си в него вечно влюбен, изумен

Агресия и глад за вихър, неистов порив от любовен ураган,

Първична сила, мощен зов, пулсиращо сърце в кутия… еххх моля ти се… отворИ я!

За мен, суров и детски недодялан, таящ надежда утопична,

си ти готовност, сляпо увлечение, емоция с начало, но без край.

Ех, бидейки аз пламенно ревнив, за твоите целувки подсладени,

със захар, мед, зрял сочен вкус… еххх сладък, шоколадов мус,

стремя се страстно да докопам, аз този плод въздишка нежна,

не искам нищо да е мое, не искам обич… но в затвор,

но позволи ми, слабост моя, моя крехкост, моя склонност и наслада,

да бъда с теб, до теб, във теб… еххх дай ми достъп, дай ми ключ

за таз кутия във която,… пулсиращо сърце… ахххх моля ти се… отвори я!


 … и още от Ю.Г.

Posted by LeeAnn as Гости at 10:50 PM EEST

No Comments »

February 14th, 2011

И това ще премине

Колко му трябва на човек? 

Малко топлинка в мерена реч,
която да описва големия смисъл на малките неща!

Наслаждавайте се 🙂


И това ще премине 

Автор: Amelia Еkhart 

Помниш много от мен и от моите думи, нали?
Извини ме за миг. Знам, че бързаш. Кафето изстина.
Уж е пролет, а някакъв ситен дъжд странно вали.
Знаех много добре и тогава. Това ще премине.

И овала ми помниш, и смешните пози, нали?
Чух, че плачеш насън и самото безмълвие кимна.
След лета, отредени на друг, ще се видим или…?
Знаех много добре и тогава. Това ще премине.

С пеперудени клепки очите ми помниш, нали?
Виж, не бързам и днес ще те слушам. Трамваят отмина.
Знаех много добре и тогава. През нас ще вали,
ще сме същи и други, и пак. И това ще премине.

Ще изчакаш да видиш слепения спомен, нали?
Ще трепериш за всеки бял косъм, кафето ще стине,
ще ме гледаш невиждащо, после навън ще вали,
ще сме други и същи, и пак. И това ще премине.

И това ще премине, и друго ще дойде, нали?
А лицата, словата и мислите с нас ще заминат.
Ще е топло за двама и тихо за сам ще вали,
ще са същи и други, и пак. И това ще премине.

Не защото е слабо побраното в дните, нали?
Не защото, протегнати, дланите бързо изстиват.
На Вселената чужд бил човекът навярно.
Дали?

С теб сме тук още малко, а сетне…
Това ще премине.

Posted by LeeAnn as Гости at 5:55 AM EEST

4 Comments »

October 20th, 2009

Четвъртък

Автори: Дяволчето Фют & Songbird

Красива е есента
С разноцветните листа.
Гледаш във гората
цветовете на дъгата.

Златна иде есента,
Вятъра си пее песента.
Плавно се откъсва, пада
Листото жълто в тази вада.

Тя листото понася напред,
но на следващото идва ред.
Падат така листата
И тече си кротко реката.

Неспокойна, игрива,
Ту права, ту крива.
Тъй върви си реката
И тъй си падат листата.

Но иде пролет зелена,
Надежда желана,
Копняна.

Душата се събужда,
Промяна пробужда.
Усмивката грейва,
и поглед в небето зарейва.

Слънце бузите гали
И ний се чудим дали
Ще летим свободни
Над полетата родни.

Дали ще можем да се реем
И с вятъра да пеем,
Крилата да разтворим
И с птиците да си говорим.

Със слънцето да се закачаме
И по облаци да скачаме.
Дали ще можем да летим
И с радост лицата си да озарим.

Но си отива тази пролет,
А ние пак копнеем за полет
И огън топлина ни дава,
Не там до тихата жарава,
А до сърце със дух свободен,
Който не може да бъде съборен.
Който всяка сутрин сила ни влива,
да изкачим щастливи баира.

Криле да разперим,
Покой да намерим
В синьото на небесата,
В дълбините на душата.

И летиме двамата,
Гледаме поляната.
Към небето се обръщаме,
Облаци прегръщаме.

И сме щастливи
В ширините диви,
Където аз и ти
Споделяме мечти,
За лятото красиво
И времето игриво!

Posted by LeeAnn as Гости at 8:22 AM EEST

3 Comments »

October 2nd, 2009

Есен

Идва тя, усещат я всички.
Листата жълти са,
дните мрачни са,
нещата скучни са.

И пак дъждът ще мокри косите ми…

автор: Валентина Иванчева

Posted by LeeAnn as Гости at 3:11 PM EEST

31 Comments »

September 23rd, 2009

Урок за мъже

Ако си ерген някъде между двайс’пет и трийс’пет, ловец, мачаджия, борец, баровец, юпи с пооплешивяло „ю” или свободен интелектуалец, то тогава е много вероятно да те блъска скуката. Кинтите не помагат (започват да изискват), жените за секс не помагат (започват да досаждат), торентите не помагат (дори и да гледаш всички премиери още на другия ден, след като пуснат промото в Китай), алкохолът не помага (започва да води до все по-чест махмурлук и, по дяволите, отразява се на „оная работа”, а преди не беше така). (Сега да не изглежда, че дискриминирам – може и да си пе’десегодишен учител, който си пада по риболов и има наследствено жилище.)Е, аз имам решение за теб. Децата. Знам, ти вече понякога, съвсем самостоятелно и без подсказване се чудиш за к’во служат децата. Това е добре, значи си податлив материал за този урок.

Така че – направо на въпроса. Или по-точно – на отговора. Сипи едно ирландско и да взема да те светна.

И така, децата са, за да ти дадат отговор (тука да не се объркаш, че станаха много въпроси, два, а и още идат). Повтарям за яснота – отговорът на въпроса за какво служат децата е – за да ти дадат отговор на най-важния въпрос. Сипи, сипи, не се стискай. Не, въпросът не е дали Светът ще свърши в две и дванайста, нито дали ще ти пусне колежката, дето се омъжи миналия месец за един глупав автотенекеджия. Точно така, ти не само не знаеш отговора, ти не знаеш и въпроса, защото никога до сега не беше минавал отвъд първия отговор, след който идва вторият въпрос.

Затова аз направо ще ти дам решението. Сега, забеляза ли как, докато ми наливаше, ти вдигна поглед от хуя си и погледна в друга посока? Почувства се особено, нали? Знам, знам, аз съм дипломиран психолог, а и да не съм, със сигурност изкарвам повече пари от теб, а на такива, които изкарват повече пари от нас, ние трябва да вярваме, нали така? Не, няма да ти покажа фиша си, за да те държа в напрежение – така през цялото време няма да знаеш дали не съм те излъгал за това, че взимам повече пари от теб, а напрежението допринася за доверието между учител и ученик, според Макаренко. Та за вдигането на погледа – значи, правиш го това същото, ама по-за дълго. Докато не гледаш хуя си, се оглеждаш наоколо за някой, когото да обикнеш. Просто е, не мисли за нищо, можеш го, знам те аз.

По възможност това трябва да е жена, но… е, нека сме либерални, не е задължително. Та намираш и обикваш една жена, и тя те обиква. Повечето уроци незнайно защо наблягат на това. При мен то е само в две изречения. С това първата част е приключила. После си имате едно детенце. Да кажем – момченце. Не, няма да ти кажа за к’во служат децата, преди да си имал дете, поне хипотетично. Следват дни, седмици, може би месеци наред през които не спиш нормално, трепериш нощем дали диша и пробваш дали цялото му краче се събира в устата ти. След това той прохожда, вкопчен в ръката ти, а понякога и се насира в нея, точно преди да излезеш за работа. Ти фучиш, че закъсняваш, или го целуваш по лайняното дупе? Да, това е въпрос… Кое от двете? Така, виждам, че започваш да схващаш. И да не забравиш да си изтриеш аканата уста, преди да излезеш.

Той расте, бърбори постоянно, надува ти главата със „защота”, пада три пъти за една година от височина три пъти ръста му и съответно толкова пъти тества шофьорските ти умения по маршрута ж.к. Х. – Пирогов, разбива едно стенно огледало с чук (да, намерил е чук), излива кило ракия (от фризера) в аквариума на рибките и рисува копие на късен Пикасо върху стената в дневната, точно срещу бар-плота. Понякога, когато се наслаждаваш на затишието, отивайки да пикаеш го намираш в коридора да яде от чинийката на кучето.

Във всички тези случаи има един общ момент – за теб и твоето духовно израстване. Във всички тези случаи най-напред ти затихваш за миг като заклана кокошка, точно преди постморталните конвулсии – онези, дето пръскат кръв по целия двор, сещаш се – но вместо да конвулсираш… ти го погалваш по главицата и казваш, не плачи сине, случват се такива работи… Или в случая с яденето от кучешката чинийка ти го хвалиш и се радваш, че не е злояд и че е взел собствената си пластмасова лъжичка от комплекта за хранене. Така де – не яде с ръце. После? Ми не забравяй накъде беше тръгнал. После, разбира се, пикаеш.

Долей, не ми дреми.

И така той е почти на три. Два дни преди рождения му ден ти се прибираш в къщи и още от долния етаж чуваш “Тати, Тати, Тати!” все едно се прибира Котоошу, а не ти, спахнатият от живота бюрократ, застаряващо юпи или продавач на ксерокси. Влизаш и той увисва на крака ти. Тука внимавай! „Какво ми носиш, тати?” – пита той. А ти не си имал време дори да пръднеш от офиса до колата, нито от колата до в къщи и само вадиш от джоба си смачкано пакетче дъвки. „Дъвки”, казваш, „ама са за големи”. „Нищо, дай!” вика той. Покрусен от вина ти отваряш смачканото пакетче и то се оказва само хартийка, отдавна празна. „Пък и те вече свършили…”, промърморваш. „Айде утре ша взема…”

Той замълчава за миг, после кресва „Дъвки, дъвки! Утре ще има, нали тати!”… и той скача, скача, скача, скача с ръчички във въздуха, със свлечени чорапки и разгащена блузка над голото коремче.

Добро е това. Ирланското.

И така, вече мога да ти кажа въпроса. Той е: „Какво си забравил?” Отговорът е: „Ти отдавна не помнеше от къде по дяволите идва изразът “скачам от радост”.

Ето за това са децата. За да ти припомнят какво значат думите.

 

Текстът е любезно предоставен от Марк.

Предлагам ви го, защото ми въздейства. Благодаря, Марк.

Posted by LeeAnn as Гости, Нашите деца и ние! at 8:21 AM EEST

15 Comments »

May 20th, 2009

Правилните въпроси

Робърт Шекли

Отговарящият бе създаден така, че да просъществува колкото е необходимо – което беше дълго, според начина, по който някои видове измерват времето, и кратко, според начина на други. За Отговарящия беше достатъчно дълго.

На размери Отговарящият беше голям за едни и малък за други. Можеше да се каже, че е сложен, макар че на някои им се струваше елементарен.

Отговарящият знаеше, че е такъв, какъвто трябва. Над и отвъд всичко останало – той беше Отговарящия, той Знаеше.

Колкото по-малко се каже за съществата, които го бяха създали, толкова по-добре. Те също Знаеха и не бяха казали на никого, дали познанието е нещо приятно.

Създадоха Отговарящия в помощ на по-неразвитите видове и се оттеглиха по свой неповторим начин. Само Отговарящият знае къде са.

Защото Отговарящият знае всичко.

И Отговарящият стоеше на своята планета, която обикаляше своето слънце. Това продължаваше дълго, според някои и кратко, според други, но точно колкото трябва, според Отговарящия.

Вътре в него се съдържаха Отговорите. Той познаваше природата на нещата, знаеше защо те са такива каквито са, знаеше какви са и какво означава всичко.

Отговарящия можеше да отговори на всеки въпрос, стига да е правилен. И искаше да отговаря! Гореше от нетърпение!

Нима би могъл да е друг?

Нима би могъл да иска нещо друго?

И той чакаше при него да дойдат същества, за да го питат.

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Гости at 5:20 AM EEST

5 Comments »

March 18th, 2009

Съществуваш в мен…


 You need to a flashplayer enabled browser to view this YouTube video

 

Esisti dentro me
Il Divo

Il tempo non cancellera
il nostro amore restera
tra le mie braccia ti vorrei
nella mia anima tu sei

la vita non si fermera
e un nuovo sole nascera
non sai quanto ti vorrei
nella mia anima tu sei

Ancora tu
nella mia mente solo tu
chiudo gli occhi e pensa a te
perche esisti dentro me

ripenso al blu degli occhi tuoi
ma ormaai lontani siamo noi
tu sei la gioia che vorrei
nella mia anima tu sei

Nei miei sogni ancora tu
nella mia mente solo tu
chiudo gli occhi e pensa a te
perche esisti dentro me

Nei miei sogni ancora tu
nella mia mente solo tu
chiudo gli occhi e pensa a te
IO so solamente che
tu sei ancora dentro me.

 

Съществуваш в мен…

Превод: Afrodita

Времето няма да я заличи,
нашата любов ще остане,
ще те искам в обятията си,
ти в моята душа.

Животът няма да се спре
и едно ново слънце ще се роди
не знаеш, колко те желая
ти си в моята душа.

Защото съществуваш вътре в мен.

Защото съществуваш вътре в мен.

Отново мисля за синевата на очите ти,
но сега сме далеч един от друг,
ти си радостта, която искам
ти си в моята душа.

Моите сънища си само ти,
в моите мисли – само ти,
затварям очи и мисля за теб,
защото съществуваш вътре в мен.

Все още съществуваш вътре в мен.

Все още съществуваш вътре в мен.


П.П. Тази песен е доказателство, че и от елементарен текст, може да се направи страхотна песен.

Posted by LeeAnn as Гости, Любими стихове at 8:00 AM EEST

No Comments »

February 14th, 2009

Ти

Следващите редове са ни подарък от един мой много любим малък гост. 

Използвам тях, за да ви кажа от негово и свое име: Честит Празник, Влюбени Хора! 


Автор: Дяволчето Фют 

Бог изпрати от ангелите си
И в някои от хората ги скри
Бог скри един и в теб,
Той тайно те направи по-добър човек.

Когато теб видях,
Мислите си разпилях.
Дали изпратен си от небесата,
Да се грижиш за добрината?

Когато ангела съзрях,
Малка истина проумях.
Твоето сърце е избрано
Да приюти нещо голямо.

Една огромна сила,
Която в тебе се е скрила.
Ангелът на вдъхновението,
На красотата олицетворението.

И когато те открих,
Твоята тайна разкрих.
Че си толкова специален,
Защото душата ти е ангел уникален!

Posted by LeeAnn as Малки гости at 2:14 AM EEST

8 Comments »

February 1st, 2009

Най-трудната рецепта

– Това е най-трудната рецепта – каза старата вещица на младия човек, коленичил да я моли за помощ.

– Защо? – запита той.

– Защото има невъзможни съставки, които дори аз не мога да си набавя.

– Аз ще го направя вместо теб!

– Толкова силно ли го желаеш?

– Повече от всичко!

– Добре! Ето ти нещо лесно – „змийски нокти”.

– Но това е абсурдно! Змиите нямат крака, а ти искаш да ти донеса нокти! – възмутено извика младият човек.

– А нима твоето желание не е абсурдно? – запита спокойно старата вещица и се загледа в поредния отдалечаващ се авантюрист, отказал се да постигне една реалност…

Автор: Tani

Posted by LeeAnn as Гости at 2:01 AM EEST

4 Comments »

January 21st, 2009

Сега ти


 You need to a flashplayer enabled browser to view this YouTube video

 

Adesso Tu
Eros Ramazzotti

Nato ai bordi di periferia
Dove i tram non vanno avanti più
Dove l´aria è popolare
È più facile sognare
Che guardare in faccia la realtà…

Quanta gente giovane va via
Acercare più di quel che ha
Forse perché i pugni presi
A nessuno li ha mai resi
E dentro fanno male ancor di più

Ed ho imparato che nella vita
Nessuno mai ci da di più
Ma qaunto fiato quanta salita
Andare avanti senza voltarsi mai…

E ci sei adesso tu
A dare un senso ai giorni miei
Va tutto bene dal momento che ci sei
Adesso tu
Ma non dimentico
Tutti gli amici miei
Che sono ancora là…

E ci si trova sempre più soli
A questa età non sai…non sai
Ma quante corse ma quanti voli
Andare avanti senz´arrivare mai…

E ci sei adesso tu
Al centro dei pensieri miei
La parte interna dei respiri tu sarai
La volontà Che non si limita
Tu che per me sei già
Una rinvicita…

Adesso sai chi è
Quell´uomo che c´è in me…

Nato ai bordi di periferia
Dove non ci torna quasi più
Resta il vento che ho lasciato
Come un treno già passato
Oggi che mi sei accanto
Oggi che si sei soltanto
Oggi che ci sei…
Adesso tu

 

Сега Ти
Превод: Afrodita

Роден съм в покрайнините на града
Където свършват трамвайните линии
Където властва чалгата
И е по-лесно да мечтаеш
Отколкото да живееш в реалността.

Колко много млади хора заминават
Да търсят повече, от това, което имат
Сигурно защото получените юмруци
за всеки, който някога е бил бит
болят вътрешно още много време.

А аз научих, че в живота
Никой никога не дава даром
И когато тръгна нагоре по стръмното
Вървя само напред без да се обръщам

И тук си сега ти
Да придадеш смисъл на дните ми
Всичко е наред от момента, в който тук си сега ти
Но аз не забравям
Всичките си приятели
Които все още са там…

И тук сме все по-самотни
На този етап… не знаеш, не знаеш
Но колко тичане, но колко грешни завои
Вървим напред, но никога не стигаме

И тук си сега ти
В центъра на моите мисли
Вътре във въздуха, който дишам. Ти ще
бъдеш желанието, което не свършва
ти, която за мен вече си
едно отмъщение…
Сега знаеш кой съм
Какъв мъж се крие в мен

Роден съм в покрайнините на града
Където вече почти не се връщам
Остана вятъра, който пуснах
Като вече отминал влак
Днес, когато си близо до мен
Днес, когато се чувстваш самотна
Днес когато тук си
сега ти

Posted by LeeAnn as Гости, Любими стихове at 1:23 PM EEST

5 Comments »

January 13th, 2009

Химия

Автор: Дяволчето Фют

Химията наша поднася ни задача
И най-безсрамно с нея ни закача.
Периодичната система отговора крие,
Но бързо всичко ще разкрием ние.
Периодичният закон бавно се задава
И на нас, в ръцете, отговора дава,
С думите: „Внимавайте!
На задачите не се давайте!
Те не са тук, за да ви стреснат
И по челото да ви плеснат.
Нито, за да ви накажат!
Напротив, те са тук да ви покажат,
Че химията не е зла
Нито за малката муха,
Нито за големия слон!”-
Каза важният закон…

Posted by LeeAnn as Малки гости at 12:13 AM EEST

4 Comments »

December 8th, 2008

Забравена реалност

Автор: Дяволчето Фют

Как искам да забравя реалността!
Как искам да съм като малките деца!
В реалността забравена
Лежи лъжа от сладолед направена.
Сладоледът се топи
И лъжата се разкри.
Неприкрита тъга
И виелица една.
Викове и крясъци.
Стенания и плясъци.
Доверие разрушено
В сърце съкрушено.
Таз реалност искам да забравя.
За таз реалност искам да нехая.
Лъжата искам аз да залича.
И някак си да спра плача.
Да намеря радост
и да забравя тая пакост.
В реалността забравена
лежи кавга недоизказана
За нея си спомням аз
и започвам да плача в захлас
Умът си аз напрягам
и реалността забравям
И с усмивка на лице
не плаче моето сърце.

Posted by LeeAnn as Малки гости at 12:10 PM EEST

8 Comments »

November 29th, 2008

Дума

Автор: Дяволчето Фют

Толкова е трудно да намериш Дума,
Която да не може да се изтрие с гума.
Дума, толкова добра,
Че всичко да казва сама.
Дума да откриеш една
И така да прави Tя,
че тъгата не да скрива,
А да я отмива.
Да бъде ведра и щастлива
И всичко да осмива.
Своята Дума аз открих
И на Нея посветен е този стих.
Думата, която успя
Да завърти отново Света,
Когато Той се бе спрял за миг,
За да чуе тоз отчаян Вик.
Той дойде от тъмнина,
Но търсещ светлина.
Викът видя Думата да се разхожда
И започна с поглед Той да я пробожда.
Огледа Я за недостатъци подозрително,
Ала всичко, което откри бе незначително.
Тогава Той се приближи,
А Тя Го погледна с нежните си очи.
Той видя тази светлина там,
Която не бе успял да открие сам.
Викът се почувства толкова щастлив,
Че извика „Своята Дума открих”.
Такава Дума имам си и аз,
Но няма да Я кажа на глас.
Аз имам своето вдъхновение
Да напиша стихотворение,
Когато светът не се върти.
Ами ти?

Posted by LeeAnn as Малки гости at 10:00 AM EEST

8 Comments »

November 20th, 2008

Момичето, което…

Автор: Дяволчето Фют

Тя е, която всички познават.
Тя е, която всички поздравяват
Момичето, което утешава и разсмива.
Момичето, което сдобрява и разбира.

Момичето, с което всеки обича да спори
И се надява тя да му отговори.
Защото тя слага смях във всяка дума.
Смях, който не можеш да изтриеш с гума.

Когато си тъжен – нея молиш за съвет.
Но, не мислиш ли, че е вече неин ред?
С нея винаги можеш да се пошегуваш.
А някога питал ли си я „За какво тъгуваш?”

Виждал ли си мъката зад нейната усмивка?
Виждал ли си как тя сълзите си стиска?
Искала ли е душата си да излее,
Когато в сърцето й пойна птица пее?

Птицата, пред която може да е себе си.
Пред която може да каже проблема си.
Ти си тази птица добра.
А аз съм момичето, непоказващо тъга.

И истината виждаш ти във мен.
Момичето, което виждаш всеки ден.
Тя не е просто добра.
Тя има дълбока душа.

Не момичето, което рисува дъга,
А момичето, което рисува тъга.
Не момичето, което пише за забавление,
А момичето, което пише за отегчение.

Птицата запява
И на момичето помага
Усмивката да си върне на лицето
И отново да бъде момичето, което…

Posted by LeeAnn as Малки гости at 9:46 PM EEST

6 Comments »

September 17th, 2008

Shade

автор: Valka

I am feeling so sad,
Because life is keeping us apart.
I love you in the same way
There is barrier on the highway.

I’m standing on my roof, looking at the sky.
But it seems to be so high.
Like you seem to be so away.
But I hope I’m just going astray.

My pencil is the barrel of a gun.
Reminds me which side you should be on.
I want to do an art
That you will admire at.

I have the picture in my mind.
But nothing in my hand.
And when I draw finally.
The colors will be so lively.

The shades will be so strong.
They won’t change for very long.
I’m just a notch in your bedpost,
But you’re only a shade on a drawing.
And I’m trying to change that shade to
Another you.
Another me.
Another now.

Posted by LeeAnn as Малки гости at 10:57 AM EEST

1 Comment »

August 25th, 2008

На брега на сивото море

 

автор и художник: Lynn

На брега на сивото море
стои момиче малко и за любов зове.
Влиза във водата, за да се избави
и неусетно започва да се дави.

На морето от страната друга
момче я вижда и я чува,
скача и за всичко то забравя
на брега я вади и я спасява.

Срещат погледите си двама
и в миг всичко за тях остава.
Толкова години чакали са това,
да остави у сърцата им някой следа.

Любовта ги посети като птиче малко,
изтри със замах един съществуването им жалко.
Сега двама те на брега стоят
и звездите ярки прегърнати броят.

Усмихната бе тя,
лицето й светеше като зора.
Играеха като деца сред цветята,
толкова далеч изглеждаше тъгата.

Но той в друга полянка се загледа,
изостави я, това за нея бе беда.
Разпадна се любовта им на парчета
и всички чувства, вулкани и морета.

Болката си тя не знае къде да скрие
и от мъка душата й вие.
Радостта й се стопи,
няма за нея вече лъчи. 

На брега на сивото море
стои момиче малко и за любов зове.
Влиза във водата, за да се избави
и неусетно то вече се удави …

Posted by LeeAnn as Малки гости at 2:17 PM EEST

2 Comments »

July 15th, 2008

Записки за женската логика, част 2

(продължение от част 1-ва)

ПРЕХОД В ДРУГА РАВНИНА

Сега ще разгледаме една от най-важните възможности на женската логика – прехода в друга равнина. Именно нея имат предвид, когато твърдят, че в женската логика две по две е равно на дупка на квадрат. Същността на Прехода в друга равнина е по възможност незабележимо да се промени предмета на разсъждението. Естествено, новата равнина следва да си подберем така, че в нея най-лесно да може да докажем правотата си. При правилното прилагане на метода вие автоматично печелите целия спор.

В най-примитивната си форма Прехода в друга равнина представлява това, което римляните са наричали „квартернио терминорум”, а ние го обозначаваме с пословицата „Де е камилата, а къде – камиларя.” В по-развитите си форми чрез Прехода лесно ще ви докажат вместо някое спорно твърдение съвсем друго, което е безспорно. И да се възрази е невъзможно! За оборването му би трябвало да се върнете към думи на събеседницата си, които отдавна са отзвучали, което, както вече показахме, е невъзможно. Следва да споменем, че богатството на форми на метода за преход в  друга равнина е невъзможно да бъде сведено до тип съждения, които аристотеловата логика определя като погрешни.

Един пример за този метод вече срещнахме в диалога на Лидия Ивановна и Лариса. Лариса успя да замени обсъждането на тона на отговора си по повод на ходенето до канцеларията със обсъждането на съдържанието на този отговор. Да разгледаме още един пример.

Анна Ивановна: Лейтенант Пронин въобще не е женкар!
Люба: Да-да! Вчера го гледах как цял час си говореше със сервитьорката Нюра!
Анна Ивановна: И какво от това! И с Нюрка си говори не час, а пет минути, аз също го видях. И вече го наричат женкар!

В този момент Люба, чувствайки правотата на Анна Ивановна и слабостта на аргументите си използва метода на преход на спора в друга равнина, например така:

Люба: Да бе – пет минути! Леля Таня успя и вода да донесе и телето да напои, а те все си стояха и си говореха.
Анна Ивановна: Кладенецът й е под ръка, а и телето едва започна да пие.

Анна Ивановна не се предава, но преходът в друга плоскост е извършен успешно. Сега репутацията на лейтенант Пронин зависи от водопоя на телето.

Следва да отбележим, че равнината, в която се води спора, понякога се изменя много бързо. Скоростта на промяната може да бъде толкова голяма, че мъж без специална подготовка въобще не може да разбере за какво става дума. Авторът, с помощта на методични наблюдения и задълбочени размишления, успя да разкрие природата на това явление.

Целта на подобен спор е да се реши кой е прав или неправ въобще, а не във връзка с решаването на даден частен въпрос. Затова и предмета на спора сам по себе си не представлява интерес за спорещите дами и бързо се загубва.

Така например, изведнъж може да се окаже, че най-логичния отговор на твърдението:
„а в България, на Златните пясъци, пясъка е двойно по-горещ!” може да бъде „А пък ние с МЪЖА ми зимата бяхме в Бакуриани, а там ходят само чужденци…”

Възможността за преход в друга равнина има едно интересно следствие, а именно: нито едно доказателство не може да бъде по-дълго от една фраза. По-дългите доказателства нямат практическо приложение. И действително – трудно е да се попречи на вашата събеседница да промени темата на разговора, когато тя се възползва от пауза във вашите разсъждения. Съждения от няколко фрази могат да се използват само тогава, когато събеседникът ви е лишен от възможността да говори – когато е разколебан, мисли бавно или се намира в зависимост от вас. В последния случай логиката дава възможността да се вмъква в разговора периодично фразата „Мълчи, когато разговарям с теб!”. Впрочем правотата ви при всички случай е несъмнена, според точка първа.

 

СИЛОГИЗМИ

Една от особеностите на женската логика е отсъствието на силогизми. Това обаче свидетелства не за слабост в способностите за мислене у прекрасния пол, а обратно – за силата на тези способности. И действително, същината е не в това, че жената не може да направи логичен извод от две твърдения, а в това че тя отлично знае, че опонентката й може да направи същия извод не по-зле от нея. И не се съмнявайте, че ако този извод не устройва събеседницата ви, тя ще се отрече и от основната, и от частната предпоставка и от всичко, което трябва.

А ако вашия извод устройва събеседницата ви, е необходимо, без да се губи излишно време, да се отречете сами от този извод. Тъй като всичко това е предварително известно, силогизмите в женската логика нямат приложение. А ако мъжът все пак се опита да ги употреби, то дамата би трябвало да се съгласи с предпоставките условно, казвайки например „да допуснем” или нещо подобно. Ето как изглежда това в практиката:

Иван: Дори и да съм пийнал, то е защото добри хора – приятелите ми, разбираш ли – са ме почерпили!
Татьяна: Лъжеш ме, проклетнико!
Иван: Че нали цялата си заплата ти давам?
Татьяна: Е, да предположим, че е цялата…
Иван: Значи, нямам пари за пиене?
Татьяна: Точно на това се чудя, с какви пари пиеш?
Иван: Който няма пари за пиене, го черпят приятелите му!
И сега Татяна с чисто женска проницателност предвижда изводът „значи и мен приятелите ме почерпиха” и преминава към отрицанието на предпоставките:
Татьяна: И заплатата ти е 60 рубли само, и приятелите ти всичките са алкохолици. Не искам да ти виждам пиянската мутра!

Трябва категорично да подчертаем, че ако е необходимо да се прави извод от две предпоставки, то той трябва да бъде направен според правилата на женската логика.

Нека разгледаме, например, подобна фраза:

„Всички приятели на моя приятел А. са негодяи и прахосници”. От двете предпоставки в тази фраза, според правилата на мъжката логика би следвало, че самият човек, казал фразата е негодяй. Според женската логика подобен извод би бил неверен, и всяка уважаваща себе си дама ще произнесе тази фраза с чиста съвест.

 

АБСОЛЮТ

Всичко казано дотук потвърждава нееднозначните правила в женската логика. Мъж без специална подготовка не е в състояние да предвиди кой от всичките възможни изводи би следвало да се направи. Как се ориентират в това самите жени?

Мъжката логика твърди, че всяко съждение е или вярно или невярно. За да различат верните от неверните съждения, мъжете използват естествените или хуманитарни науки, но от времето на Адам до наши дни не е забелязан фундаментален напредък. Женската логика разделя съжденията на „верни”, „неверни” и „не представляващи интерес”. Въпреки повечето класове, всяка жена с голяма лекота и още по-голяма увереност може да отнесе всяко съждение към всеки от тези класове. Как се прави това?

Фундаменталното откритие на автора се състои във въвеждането на понятието абсолют. Естествено е, че още Ева е ползвала абсолюта, но като понятие не е било формулирано от нея, както и досега не са били правени опити да се обясни женската логика в теоретичен аспект.

Абсолют е съвкупност от постановки, които се употребяват за проверка на верността на други постановки по следния начин: заключението е вярно, ако се съгласува с абсолюта, не е вярно, ако му противоречи, и не заслужава внимание, ако няма нищо общо с абсолюта. Към това трябва да добавим и следното.

Абсолютът съдържа постановки, които са противоречиви от гледна точка на мъжката логика, но от гледна точка на женската логика те са истинни по дефиниция.

Естествено, че всяка дама има свой собствен абсолют. Това обяснява и появата на изрази като „Странничка ми се вижда Вашата логика!”. На пръв поглед може да помислите, че казващата това счита, че всеки има собствена логика. Всъщност тя просто отрича абсолюта на събеседницата си.

Абсолютът не е константа. Той може да се променя внезапно и безпорядъчно. За дамата, чийто абсолют има постоянна част, е прието да се говори, че е дама с убеждения. Споменатото дотук е достатъчно, за да покаже, че не може да се приема женската логика като обикновена многозначна логика. При цялото уважение на автора към изследванията на Заде и неговите последоватеи, които споделят тази гледна точка, той не би могъл да ги нарече перспективни. Теорията за неопределените множества, очевидно, би могла да бъде приложена по друг начин. Много е примамливо да разглеждаме абсолюта като неопределено множество. Прочее, няма да задълбаваме в специализирани въпроси.

Нека илюстрираме абсолюта със следния диалог.

Г-жа Михалева: …цяла седмица не се е прибирала вкъщи, не знаем къде се скита! А нощем устройва пиянства и танци, вдига такъв шум, че ти иде да се прекръстиш, макар и да съм атеистка, откак се омъжих. Ето вчера например: до четири не можах да заспя – дойдоха мъже, напиха се и пяха пиянски песни (г-жа Михалева има предвид, разбира се, съседката си, а не себе си). Невъзможно е да се живее нормално!

Районен милиционер: Но Вие казахте, че Петрова една седмица не се е прибирала у дома.

Г-жа Михалева: Вие да не би да я защитавате? Аз вас не съм ви викала за това! Търтея си е търтей, и без друго тя си има много защитници, господи, прости ми, макар да не съм вярваща, а и съпругът ми, царство му небесно, беше районен атеист…

Ако г-жа Михалева беше не само практик, но и теоретик на женската логика, тя би казала, че „Петрова е търтей” е абсолют. Затова и всички обвинения за верни. Евентуалното им противоречие има значение само за мъжете, например за районния милиционер, които разглеждат истината твърде грубо и праволинейно. Истината за жените обаче, както казва Жан Ануи – е нещо така крехко, чупливо, толкова многостранно…

 

Още един пример:

Ольга Петровна: Миша! Ела тук! Кой ти е разрешил да играеш футбол? Виж се какъв си потен и мръсен!
Миша: Ама те всички деца играят футбол!

В този момент Олга Петровна пресича из корен построяването на силогизма и преминава към отрицание на извода, тъй като не може да отрече предпоставките.

Ольга Петровна: А ако започнат да крадат, ти с тях ли ще отидеш?

В абсолюта на Олга Петровна има твърдение „не може да се краде” и тя ползва измислен пример, в който всички деца в двора тръгват дружно да крадат, за да отхвърли ходът на разсъжденията, който я води до противоречие с абсолюта й. Последния въпрос на Олга Петровна парализира мисълта на Миша с абсурното за него предположение и той не се досеща за единственото разумно възражение, че той не е имал предвид „каквото правят всички, мога да го правя и аз”, а „каквото е разрешено на всички, е разрешено и на мен”. В резултат последната реплика остава без възражение, което и решава въпроса според желанието на Олга Петровна.

 

Нека да използваме понятието абсолют, за да изясним, в какво можем да убедим една жена, и за какво – не можем.

Някои считат, че е невъзможно една жена да бъде убедена за каквото и да е, други смятат, че жените лесно се поддават на внушение. За нас вече би трябвало да е очевидно, че жената лесно може да бъде убедена за нещо, не заслужаващо внимание. И е съвършено невъзможно да бъде убедена за неща, които противоречат на абсолюта й, също както е невъзможно да бъде убеден всеки здравомислещ мъж, че ако всяка цаца е риба, следва, че и всяка риба е цаца. Това не е логично и само допълнителни съображения (бира?), биха го накарали да се съгласи с това за известно време.

 

КАК ДА РАЗГОВАРЯМЕ С МЪЖЕТЕ?

Изкуството, чието име сложихме като заглавие на тази част, несъмнено е необходимо на всяка жена и всяка жена го овладява, когато стане необходимо. Повечето – докъм тригодишна възраст. Не знам има ли мъж, който да е овладял обратното. Изолирани случаи са възможни, но не по-често отколкото се появяват гениални учени или художници.

Разбира се, тези скромни записки не претендират за достатъчно или дори за първоначално излагане на предмета. Ще приведем само някои съображения.

Вашата женска логика ще пасне на неговата мъжка като ключ в ключалка, ако го заставите да приеме като верни необходимите за даден спор предпоставки от вашия абсолют. И обратно, ако това не се случи, следва да се прекрати спора (виж т.1). Едва не написах „да се признаете за победена”, но именно това е нещото, което в никой случай не трябва да правите. При неблагоприятно развитие на спора, следва да характеризирате вашия събеседник като отрицателен типаж: „с него е абсолютно невъзможо да се разговаря”. Това дава ключ към разбирането на непонятната за непосветени фраза, която нерядко може да бъде чута „Говорих с него повече от два часа… Съвършено невъзможно е да се говори с него!”.

Задачата ви се облекчава и от това, че мъжете (които по правило и понятие си нямат за съществуването на абсолюта), питаят дълбоко уважение в Логиката и лесно се съгласяват с нещо, което е логически извод, без да се замислят накъде ги води този извод. Не се налага да споменаваме, че да се предлага собствения абсолют би следвало с ум и такт. Мъжете на всичко реагират странно. Понякога са напълно непредсказуеми. Така например противоречия в постановките на абсолюта, твърде внезапната му промяна или други такива дреболии могат да изпортят цялата работа.

 

Да разгледаме следния диалог:

Нели: Ах, муцка, днес съвсем случайно минах през ЦУМ и там се продаваха ТАКИВА ОБУВКИ… само за 500 лева!

Сергей: Само за 500? А въглища за зимата с какво ще купуваме?
(Ето и прехвалената мъжка логика. Аз му говоря за обувки, а той – за въглища. Съвсем не на място!)

Нели: Да, аз си знам, че за мен не обичаш да даваш пари и наистина не исках да ги купувам, но чуй ме само за какви обувки говоря! Целите са сиви, а около носа – бежови!
(Предлагайки абсолюта си като предпоставка не пречи да се демонстрира понякога и елегантно краче.)

Сергей: А ти въобще по каква работа мина през ЦУМ?
(Ето пак! Отново! Наистина с него е просто невъзможно да се разговаря! „Просто”, но не „съвършено”, за щастие.)

Нели: Между другото, нямаш прилични обувки за зимата. Не можем да поправяме тези, които носи миналата година!!

Сергей: Да, наистина, може и да не ги носим на поправка.
(Съгласявай се ти, съгласявай…)

Нели: И аз нямам никакви…

Сергей: Нима? Наистина ли?

Нели: Разбира се, аз ще ходя съвсем боса, а той не иска да му занесем обувките на поправка.
(Староиспански гамбит.)

Сергей: Нели, нямах това предвид… Ех, ама си и ти…

Нели: Ето такъв си винаги ти! Добре, значи и двамата се нуждаем от обувки за зимата.

Сергей: Е, аз мога да дам моите на поправка и да изкарат и тази.

Нели: Прави както знаеш. Винаги си постъпвал по своему. Но лично аз мисля, че първо трябва да се обуем и облечем, а после да мислим за въглищата.

Сергей: Да, навярно така е…
(Ето, муцката е признал абсолюта. По-нататъшното развитие на диалога оставяме на въображението на читателя.)

Удобно е да се раздели признаването на абсолюта от самото съждение. Понякога е достатъчно само да се постигне признаването на абсолюта. Не може да не се признае на мъжете, че понякога се справят и сами с прости изводи. Няма да привеждам примери. Всеки от читателите несъмнено е чувал фрази като:

„За нищо не искам да те убеждавам. Постъпи, както намериш за добре. Мъжът трябва да решава сам. Просто искам да ти обясня как стоят нещата, защото не си в час.”

Светът е стар, а логиката вечна.

Несъмнено, отново ще чуете нещо подобно. Но сега вече ще знаете какво означава това.

Posted by LeeAnn as Гости at 10:30 AM EEST

2 Comments »

July 14th, 2008

Записки за женската логика, част 1

В историята на блога, това безспорно е най-дълго отлежалата чернова. Причината е проста – оригиналът е на руски 🙂 и аз все не намирах време за превод, който да става за четене на български.

Тези дни обаче, Асен най-сетне се смили над мен (да не говорим, че идеята за превода е негова) и реши да ми помогне да завърша започнатото.

И така – на вашето внимание – едно забавно четиво – дългичко е и ще ви го представя в две част.

Надявам се да го четете с удоволствие и чувство за хумор и да не забравяте, че присъстващите винаги правят изключение 😉

 

Записки за женската логика – част 1-ва.

автор: Д. В. Беклемишев
превод: Дачи, Асен

 

УВОД
В нашия век точните науки навлизат във все повече области от живота. Една от тях е Женската логика. Подробното ѝ изследване и истинско опознаване се намира още в начален стадий. Обикновената „мъжка” логика е минала през този етап още преди 2000 години, но женската логика все още чака своя Аристотел. На потомците ни се пада нелеката задача и огромна чест да създадат систематично описание на женската логика и нейната „аксиоматизация”, да създадат изчислителни машини, действащи по женските логически схеми. Ние обаче ще се ограничим само с настоящите бележки. Целта ни е по възможност да отстраним недоглеждането на Природата, лишаващо мъжа от вродената му способност да използва в своя подкрепа женската логика, така необходима в много житейски ситуации.

Очакваме упрек за това, че това изложение се базира на женската логика. Следва да признаем, че този упрек е съвършено неуместен: излагането на аристотеловата логика чрез женската също не е по-добър вариант.

Авторът, на база на личният си печален опит, съветва начинаещите да не предприемат разговори с жена, без да са прочели обстойно настоящето ръководство. Най-добре е преди всичко да проведете няколко предварителни тренировки, посещавайки специален курс по този предмет. На участниците в тези курсове, освен придобиването на основни знания, се препоръчват упражнения с цел увеличаване на обема на гръдния кош и укрепване на гласните струни. Специално внимание трябва да се обърне на общофизическата подготовка и каляването на организма. Много е важен и постоянният медицински контрол.

ОБЩИ НАБЛЮДЕНИЯ

Може би не най-важната, но първата, набиваща се в очи разлика на женската логика от мъжката, е това, че тя се прилага само при спор. Мъжката логика може да се приложи както към конкретен спор, така и към отвлечени разсъждения. Женската логика е по-специализирана: прилагайки се в по-тесни области на човешката мисъл, тя дава резултати, далеч превъзхождащи всичко, за което дори е можел само да си мечтае Аристотел.

Мъжката логика разглежда спора, като нещо възникнало от това, че двама души, ползвайки едно и също предположение, стигат до различни изводи. В сила е твърдението, че правилата за достигане до извод са еднозначни, следователно единият от тях е прав, а другият е направил логическа грешка и това кой е прав и кой – не, може да се изясни без оглед на това кои са участниците в спора.

Женската логика се прилага за всеки спор и затова е напълно възможно да се окаже, че всяка от спорещите страни е права. Даже има специален израз за обозначаване на подобни ситуации: „Права си по своему”. Такова положение, естествено, не може да се достигне, ако правилата бяха еднозначни. Думите „Права си по своему” следва да се разбират така: „ако промениш правилата, така както ти ги променяш, ще се окажеш права” или „от твоите предположения ти правилно стигаш до този извод, но моите предположения са други”.

На етапа, на който се намира съвременната наука ние не можем да дадем отговор на въпроса „Кой би взел връх в спор, основан на женската логика”. С настоящата статия ние се надяваме да помогнем на бъдещите изследователи да намерят отговора. За начало нека разгледаме следния пример:

Ваньо е на 6 год., Петьо – на 4. Въпреки, че са мъже, те ползват женската логика.
Ваньо: Като отида при дядо Кольо, няма да те взема с мен!
Петьо: Аз ще си отида и без теб!
Ваньо: Аз ще те завържа в стаята!
Петьо: Аз ще я скъсам връзката и ще отида!
Ваньо: Ще заключа вратата!
Петьо: Аз ще я счупя!
Ваньо: Аз ще я направя желязна!
Петьо: Аз ще изляза през прозореца!
Ваньо: Аз ще направя и прозореца от желязо!
Петьо: Тогава ще пробия стената!
Ваньо: Аз ще те затворя в желязна стая!

Тук Петьо, по силата на женската логика, можеше да възрази като просто премине в друго измерение на спора (виж по-долу), но той не може да го направи. Остава му само да заплаче – това, което и Ваньо целеше.

По-долу ще приведем няколко прости правила от частен характер, с помощта на които в много важни ситуации можете да разберете кой ще се окаже прав в спор, основан на женската логика.

1. Твърдение, не срещнало възражения, се счита за доказано. Няма значение защо не е последвало възражение. Например, ако се изкажат много бързо 5-10 съждения, то можем със сигурност да кажем, че някои от тях ще си останат без отговор. Ако след съждението следва оскърбление, то повечето отговарят на оскърблението, а не на съждението, което се приема за доказано, ако ответното оскърбление не е по-силно от породилото го. Оттук следва, че силата на излаганите аргументи трябва да нараства. За съжаление, ние не сме в състояние да изследваме задълбочено този въпрос. Да оставите своето изказване без отговор можете, ако излезете от стаята или, в краен случай, си запушите ушите. Последният жест трябва да бъде направен достатъчно отчетливо и категорично. Например, ако предварително си запушите ушите с памук, то вашата събеседница може да реши, че нейните аргументи са достигнали до вас, но са останали без отговор. И тя ще спечели спора. Изложените примери са достатъчни, за да се изгради своя представа за логическите изводи от този тип.

2. Тази, която е изрекла последната дума в спора, го печели. Затова възраженията винаги са насочени против последното изказване на опонентката. Действително, ако то е опровергано, вече може да прекратите спора. Впрочем, това може да се окаже трудно. Втората причина, поради която трябва да съсредоточите своето внимание изключително към последното изказване, се състои в това, че няма смисъл да опровергавате предпоследното изказване: вашата опонентка винаги може да се откаже от него или да го промени до неузнаваемост. Никой не може два пъти да влезе в една и съща река. Така и в разговор с дама не може да се връщате към нещо, казано по-рано.

3. По женската логика всяко твърдение може да бъде не само опровергано, но и отхвърлено. Отхвърляйки изказване, вие го признавате за безсмислено и го оставяте без внимание. Ако отхвърлите последното изказване на събеседницата си, то вашето предпоследно изказване остава без отговор и по този начин се счита за доказано. Например, и най-основателните съображения можете да отхвърлите с думите: „Е, и какво?”.

В следващия параграф ще се опитаме да покажем как се отхвърлят аргументи. Тук само ще отбележим, че изказванията на събеседника, основани на очевидни факти могат да бъдат отхвърлени, защото не могат да бъдат опровергани.

ОБЩИ СЪЖДЕНИЯ И ОПРОВЕРГАВАНЕ С ПРИМЕР

В женската логика, както и в аристотеловата, съществуват общи и частни съждения. Сред тях обаче не е правилото, според което общо съждение не може да се докаже чрез доказването чрез частни примери, но може да бъде опровергано от такъв.

Ако един пример не доказва напълно общо съждение, то два примера го доказват категорично. Още повече, че в повечето случаи е достатъчен и един пример. Аналогично, противоречащият пример нищо не опровергава, защото е един, а един пример нищо не значи. Тези закони на женската логика се намират в противоречие с гледната точка на мъжката логика, но това нищо не значи. И двата са валидни.

Ще илюстрираме казаното със следния диалог:

Лилиан: Откакто се омъжих за теб, нищо не ми подаряваш! (Общо съждение.)
Джон: Прости, скъпа, но за първи май ти подарих парфюм. (Противоречащ пример.)

Тук Лилиан може да избере измежду няколко варианта на отговор.

Вариант 1:
Лилиан: Мислиш, че някакъв си скапан парфюм, подарен веднъж в годината е достатъчен и си го приписваш като заслуга? (Примерът е отхвърлен.)

Вариант 2:
Лилиан: Нищо не си ми подарил. Вероятно си го подарил на някоя певица. О! Ти си способен на това! (Примерът е опроверган.)

Вариант 3:
Лилиан: Нищо не си ми подарил, но дори и да си го направил, то нима може да се сравни с грижата, която полагат другите мъже? (Отхвърлен и Опроверган пример.)

Във връзка с обсъжданите въпроси, трябва да споменем един известен закон на женската логика, според който изключенията потвърждават правилото. Този закон позволява да се отхвърлят противоречащите примери без много-много да се мисли.

Описаната по-долу логическа фигура е известна като „Измъкването на Клеопатра”, въпреки че несъмнено се е прилагала още в каменната ера. Тя се състои в това, че се изисква доказване чрез примери, с последващо обвинение в дребнавост. Да видим как това се прилага на практика.

Лидия Ивановна: Откакто работиш тук, си невъзможно груба!
Лариса: Че кога съм ви казала дума накриво! Въобразявате си!
Лидия Ивановна: Вчера, като те изпратих в канцеларията, ти какво ми каза?
Лариса: Нима е моя работа да ходя в канцеларията и вие нямате право да ме пращате там!
Лидия Ивановна: Или в петък, когато отворих прозореца… Да речем, че си била настинала – нима трябва да се разговаря така?
Лариса: Но, Лидия Ивановна, вие се залавяте за дреболии, които кой знае кога са се случили! Невъзможно е да се живее с вас!

 

ПОВТОРЕНИЕ НА АРГУМЕНТИТЕ

В мъжката логика сме свикнали с това, че повторението на един и същи аргумент не води да нарастване на доказателствената му сила. Ако теоремата е доказана, колкото и пъти да възникне съмнение, повторението на доказателството ги отстранява.

В женската логика доказателствената сила на аргумента при неговото повторение се променя по доста сложен закон. Преди всичко тя расте, но понякога и катастрофално пада.

Повтаряйки аргумент, трябва всеки следващ път да му даваме ново словесно изражение. Особено важно е оскърбленията и ругатните (без които, както е известно, логическото разсъждение е като ягоди без сметана) да бъдат всеки път различни. Ако не спазвате това правило, бъдете сигурни, че след второто или най-много третото повторение, вашият аргумент ще бъде отхвърлен: „Е, какво повтаряш все едно и също нещо!” Впрочем тази грешка могат да допуснат само неопитните.

Ще илюстрираме тази сцена, изпълнена (наподобявайки трагедия от Есхил) от двама солисти и хор.

Гражданка: Очилата! Очилата ми откраднаха!
Хор: Я си ги потърси, на кой му е притрябвало да ги краде!
Гражданка: Ето този ги открадна! Погледнете престъпния му вид! Върни ми очилата!
Момче: Но аз стоях тук, и не съм се доближавал до вас.
Гражданка: Разбира се, че той е крадеца! Какъв поглед на рецидивист има само!
Хор: Но той стоеше там, и не се е доближавал до вас.
Гражданка: Изчерви се! Малко са затворите за такива хора!
Хор: А нима… може и той да ги е взел.
Момче: Но аз стоях тук, и не съм се доближавал до вас.
Гражданка: Че кой друг ще ги краде, освен крадеца!
Хор: Върни й очилата и да приключваме.
Момче: Но аз стоях тук, и не съм се доближавал до вас.
Гражданка: Крадец е той, джебчия! Ясно е, че той ги е взел.
Хор: Разбира се, че е така. Как повтаря едно и също само!
Гражданка: Да вървим в милицията! Не бягай!
Хор: В милицията да вървим и да потвърдим – той взе очилата.

Споровете, в които всяка от страните повтаря аргументите си, се наричат циклични. С времето динамичната теория на цикличните спорове ще се превърне в една от най-интересните части на женската логика, наситена с ергодични теореми* и асимптотични критерии.

 

КОЛИЧЕСТВЕНИ ОЦЕНКИ
И в мъжката логика сравнително малко съждения са абсолютно истинни или неистинни, независимо от количествените оценки. Когато мъжът с познания в логиката твърди, че обувката е черна, той като правило, няма предвид, че обувката поглъща всички падащи върху него лъчи. Но, изказвайки такова твърдение, мъжът смята за необходимо да даде дефиниция на черния цвят. Такива изследвания, по същество излизащи извън предмета на логиката, са сложни и трудоемки. Те спъват процеса на логичното разсъждение. Женската логика е по-гъвкава и при нея не се срещат подобни затруднения. Да се признае или не даден цвят за черен зависи изцяло от целта на спора. Ще поясним това с малък пример.

Раиса: Сеня, яката на ризата ти е отвратителна! Свали я за да я изпера!
Сеня: Но тя си е съвсем чиста, мила. Едва вчера я облякох.
Раиса: Погледни си яката! Абсолютно черна е.

Леля Санда: Раиса Марковна, ако продължавате да ми давате за пране такива захабени ризи, ще започна да Ви взимам двойна цена. Ръцете му окапват на човек, докато ги изпере!
Раиса: Семен Матвеевич я е носил само един ден. Та погледнете яката – съвършено бяла е!

Като самостоятелно упражнение за читателя предоставям да реши каква температура (в °С) има „абсолютно студения” чай: +80, +40, +18,0, -273?

/следва продължение/

 

(Д.В.БЕКЛЕМИШЕВ – доцент Московского физико-технического института)
В оригинал: http://paraplan.ru/forum/viewpost.php?p=181518

________________________________________________________________

/*ергодични теории. В тези теории се разглеждат т.нар метрично неразложими механични системи (или ергодични системи), т.е. такива, чието фазово пространство не може да се раздели на области, такива, че фазова точка, намираща се първоначално в една област, винаги да остава в нея и да не може с течение на времето да попадне в друга област. За такава система фазовата точка пробягва цялото подпространство с дадена енергия (по-точно, може да премине достатъчно близко до всяка точка от подпространството с дадена енергия). Приемането на съществуване на ергодични системи се нарича ергодична хипотеза. За ергодични системи се доказват ергодичните теореми на Биркхоф (1931) и фон Нойман (1932) за равенство на средните по време и средните по ансамбъл. Из „Основни понятия на класическата статистическа физика”/

Posted by LeeAnn as Гости at 5:30 PM EEST

25 Comments »

April 5th, 2008

Приказка за пролетната фея

Тя става от сън. 
Излиза навън.
Бавно се взира.
В тайните сенки на деня.

– Някой ни вика, Ана! Ние сме птици. Разпери крила и ме последвай.

Тя се събуди както всяка сутрин. С усмивка на омайниче и дъх на теменуги. Наоколо всичко бе лилаво – поляната, осеяна с пъстри – жълти и лилави минзухари, трепетлики, оранжеви цветя.

Беше облечена в бяла дреха от сатен, която се спускаше по раменете й като роса по току-що напъпилите стъбълца на цветята. Птиците пееха песни и омагьосваха гората с топлината на утро и слънчеви лъчи.

Гълъбова ласка,
топъл поглед,
вглеждане,
докосване,
вдишване.

Тя беше фея – слънчево създание, което прехвърчаше от цвят на цвят и топлеше малките и ефирни чашки на цветята. Обичаше малката гора, в която бе родена и която я бе отгледала като свое дете. Всяко хълмче и стръкче трева беше различно, ново и същевременно нейно.

Тук за първи път беше слушала приказки – на Южния вятър, на пролетната роса, на птицата, на дърветата.

Тук за първи път научи езика си и езика на другите вълшебни създания, които бяха като нея. Научи какво е фея.*

Пъстро, нежно, лекокрило – като гълъбова ласка, като спомен от предишен, изживян живот, като топлина – така усещаше малката фея света наоколо. Преди години, когато светът бе млад и хората разказваха приказки, имаше повече – вяра, обич, желание да даваш. Сега в света, който феята познаваше и в който бе живяла имаше повече желание да притежаваш. Малката гора, в която бе отраснала, се бе превърнала в непознато място, чуждо и на самата нея. Дърветата се издигаха заплашително, подобно на големи великани, чиито корони бяха разрошвани от вятъра – невидим, зъл магьосник, който сееше студ и мраз. Скалите – огромните колоси на времето сега не бяха места, под които можеш да се скриеш от палещото слънце.

Феята обичаше да слуша шума на листата, песента на птиците и разговорите на малките насекоми, сгушени в тревата. Обичаше да си играе с всички и да им помага във вълшебствата, което сътворяваха. Наричаха я пастир и пазител.

Един ден от небето се изсипа дъжд от цветя – да, сякаш малки венчелистчета на рози нашепваха приказна мелодия и напомняха… за промяна.

Феята се учуди малко, сетне се засмя и запърха с крилца. Знаеше, че някъде от далеч й се изпраща знак, в който вярваше.

Съновидение – разгърната и четена страница от друг свят – там, където се сбъдват мечтите и където се случват най-хубавите приказки, грее най-вълшебното слънце.

Малка феичке, чуваш ли шепота на звездите?” – в ушите й зазвуча мелодия и топъл глас я обви като с ласка.

Тя познаваше този глас, обичаше го, вярваше му…

Приказният майстор на времето – великият майстор на всички неща – този, който отнемаше и изтръгваше от себе си, за да даде на света.

«Мога ли да спася моята гора? Мога ли да направя така, че всички да повярват отново в доброто, вечното, истинското?»

«Великите неща са малките, които правим всеки миг – в грижата, в обичта, във вярата, че си дал и си усмихнал деня на някой. А отговорът е, че можеш. Всички ние можем. Трябва само да поискаме да даваме. И ще ни се даде.»

Над небето се изви дъга – дъждът от цветя тъкмо бе спрял.

Малката фея полетя над гората и посипа с ръчички мрака и студа – докосна всички места, които имаха нужда от топлина.

И полетя, а с нея пристигна и пролетта…

~~~

* фея – от фееричен, вълшебен, магически (според авторката ;))

© Габриела Пламенова Петрова. Всички права запазени.

Posted by LeeAnn as Гости at 5:05 AM EEST

No Comments »

« Previous Entries  Next Page »