Skip to main content.
November 20th, 2013

in memoriam 02 …


разрушената сграда на Народното събрание ...

Източник „Изгубената България

--
Сократ-май
04 Фев 2013 11:41

Тази идея ме мъчи от известно време. Не е моя, подхвърляна е неведнъж, но никой не е предприел нещо сериозно.

Става дума да се издигне мемориал на жертвите от бомбардировките през Втората световна война.

Ако не греша, те са около 4 хиляди. България е малка страна, сигурен съм че има десетки, може би стотици хиляди хора, в чиито родове има такива жертви. В моя няма, но една от бабите на жена ми е загинала така – и колкото и слаба да е роднинската връзка, това ме вълнува.

Бих искал да се организира подписка за един такъв мемориал. Да се съберат доброволни средства – вярвам, че хиляди хора биха отделили по лев, по два, кой колкото може.

Тази идея би ни обединила. И което е важно, би накарала “леви” и “десни” да се въздържат от очевидните възражения: “Ама това са жертви на монархофашистката политика” или “Ама как ще вдигаме паметник против Големия брат”.

И понеже веднага ще се постави въпросът: Ама кой да го направи?

Отговарям: С радост ще подкрепя всеки, който се захване с това. Ако е партия – също. Така би било най-лесно.

Ако ли не – готов съм да почна пръв или да подкрепя всеки, който пожелае да почне.

А вас питам: подкрепяте ли идеята? Можете ли да помогнете – най-вече с популяризирането. Придобие ли популярност тази идея, пари ще се намерят. Но разбира се, и парите са важни.


Цялата случка, за която искам да спомена в следващите няколко реда започна с горното съобщение, пуснато в един от многобройните форуми в паяжината. Повод за него е, че тази година (по-точно на 14 ноември) се навършиха 70 години от началото на англо-американските бомбардировки над България, в резултат на които безсмислено загинаха няколко хиляди цивилни българи и бяха нанесени разрушения за милиарди левове (а тогава българският лев имаше златно покритие и изобщо не може да се сравнява със сегашната му стойност). В интерес на истината трябва да отбележа, че първите бомбардировки над български градове не са дело на англо-американските въздушни сили, а са извършени от югославската армия. За повече подробности ще се наложи да се поровите из паяжината или специализираната литература 🙄

В резултат на тази публикация се намериха хора, които възприеха сериозно идеята за построяване на мемориал на цивилните жертви от бомбардировките над България през Втората световна война. След известен период от време беше достигната нормативно изискваната минимална бройка от поддръжници и беше създаден инициативен комитет за изграждане на този мемориал. Освен от идеята за изграждане на мемориал, хората от инициативния комитет се обединиха и около идеята, че тази инициатива трябва да остане чисто гражданска, свободна от всякакви политически обвързвания и домогвания. Беше създаден и сайт на инициативата, който може да бъде намерен на следния адрес: http://www.pamet-sofia.com/

След приключване на необходимите бюрократични процедури, беше изготвено и внесено предложение до Столичния общински съвет за изграждане на такъв мемориал. Бяха обсъдени и конкретни места, където да бъде изграден, както и беше предложен идеен проект за самия мемориал. След внасянето на предложението на инициативния комитет в Столичния общински съвет беше изготвен и доклад до самия общински съвет от общинските съветници Вили Лилков и Владислав Кисьов, който е предвиден да бъде разгледан на заседанието на общинския съвет на 21 ноември 2013 г. (точка 44. Доклад вх. № СО-9401-299(1)/08.11.2013 г. относно изграждане на мемориал в памет на цивилните жертви от бомбардировките над България през Втората световна война), като се очаква да има и решение по този доклад.

По този повод Инициативния комитет организира пресконференция на 5 или 6 декември, на която ще представи подробности както за самата идея за мемориал на цивилните жертви, така и за откритите банкови сметки за набиране на парични средства за реализацията на идеята.

Всеки, който се чувства съпричастен на идеята може да присъства на пресконференцията. Повече подробности за точното място и дата на провеждане на конференцията ще има по-късно през седмицата.

Posted by NeeAnn as Активизъм, Реалността at 11:04 PM EET

No Comments »

February 12th, 2012

against ACTA …

В последните няколко седмици глобалното Internet общество беше настръхнало срещу конспиративното подписване от редица правителства (включително и българското) на така нареченото търговско споразумение против фалшифицирането (ACTA). Понеже преговорите за това споразумение бяха засекретени и на обществеността бяха сервирани само общи приказки, датата 11 февруари 2012 година беше обявена за ден за глобален протест срещу това споразумение.

В България протест се проведе в 17 града, няма да ги изброявам всичките, само ще поздравя всички, които предпочетоха да излязат в студения зимен ден и да изразят отношението си към опитите за ограничаване на нашата свобода, не само в Internet, а и изобщо.

По-надолу ще се опитам с картинки и кратки коментари да ви покажа какво беше този съботен ден в София.

Началото на протеста е обявено за 11:00 h, сборното място е около пилоните на НДК. Малко преди началния час, картинката от мястото на събитието изглеждаше така:

Read the rest of this entry »

Posted by NeeAnn as Активизъм at 12:36 AM EET

8 Comments »

July 1st, 2011

Енциклопедия на пропагандата 02 …

ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА МЕТОДИТЕ НА ПРОПАГАНДА
Виктор Сороченко, 2002 г.
http://psyfactor.org/propaganda.htm

продължение от миналия „брой“ 🙂

ДРЪНКАНЕ
Методът на „дрънкане“ (или на празното говорене) се използва, когато е необходимо да се намали актуалността или да се предизвика негативна реакция към някакво явление (или човек). С негова помощ може да се борим успешно с противник, като го хвалим непрекъснато и неуместно говорим за неговите необикновени способности, постоянно държейки в „ефир“ неговото име, явно преувеличавайки неговите способности. Това много бързо омръзва на всички и не след дълго само името на този човек предизвиква раздразнение. Авторите на такива мероприятия е много трудно да бъдат обвинени в преднамерена дискредитация, тъй като те формално полагат усилия за възхвала.

По време на избори този метод се използва активно под формата на „информационен взрив“ или масивно „изтичане на компромати“ с цел предизвикване на умора и главоболие в хората и убиването в избирателите на желанието да се интересуват какво има в душата на един или друг кандидат.

Методът на дрънкането често се използва и за създаване на така наречения „информационен шум“, когато в потока от второстепенни съобщения е необходимо да се скрие някакво важно събитие или по-голям проблем.

ЕМОЦИОНАЛЕН РЕЗОНАНС
Техниката на емоционалния резонанс може да се дефинира като метод за създаване на определено настроение в широката публика с едновременно предаване на пропагандна информация. Емоционалния резонанс позволява да се свали психологическата защита, която се създава на мисловно ниво от човек, който съзнателно се опитва да се изолира от пропагандното или рекламно „промиване на мозъци“. Едно от основните правила на пропагандата гласи, че трябва да се обръщаме не към разума, а към чувствата на хората. Защитавайки се от пропагандните съобщения, на рационално ниво човек винаги е способен да изгради система от контрааргументи и да сведе всички усилия по „спецобработката“ до нула. Ако обаче пропагандното влияние върху човека протича на емоционално ниво, извън неговия съзнателен контрол, никакви рационални контрааргументи няма да помогнат в този случай.
Съответните методи за постигане на емоционален резонанс са известни още от древността. В тяхната основа лежи феномена „социална индукция (емоционално заразяване)“. Работата е в това, че изпитваните от нас емоции и чувства – в по-голямата си част са социални явления. Те могат да се разпространяват подобно на епидемия, заразявайки десетки и стотици хиляди хора и заставяйки тълпата да „резонира“ в унисон. Ние сме социални същества и лесно възприемаме чувствата на другите. Това се вижда добре на нивото на между личностните отношения – когато делото засяга близки до нас хора. На всички ни е известно какво означава „да развалим настроението“ на близък човек и колко е лесно да го направим. Така майката, която е завладяна от лоши чувства винаги ги предава на своето малко дете; лошото настроение на единия от съпрузите може мигновено да се предаде на другия и т. н.

Особено силно ефектът на емоционално заразяване се проявява в тълпа – ситуационно множество от хора, несвързани от осъзната цел. Тълпата е свойство на социалната общност, характеризираща се със сходство в емоционалното състояние на нейните членове. В тълпата протича взаимно заразяване с емоции и като следствие – тяхната интензификация. Природата на масовото емоционално заразяване почти не е изучена. Една от интересните хипотези твърди, че главна роля в това играе възникването на резонансни колебания в структурата на електромагнитните полета, създавани от човешкия организъм.

Механизмът на поведение на хората в тълпата е описан в много източници, като всички те посочват, че човек, ставайки част от нея попада под властта на страстите. Типичните признаци на поведение на човек от тълпата са преобладаването на ситуативните чувства (настроения), загуба на интелект, на отговорност, хипертрофирана внушаемост, лесна управляемост. Тези състояния могат да се усилят с помощта на различни средства. Необходимите настроения се предизвикват с помощта на съответно външно обкръжение, определено време от денонощието, осветление, леки възбуждащи средства, различни театрални форми, музика, песни и т. н. В психологията съществува специален термин – фасцинация, с който се означават условията за повишаване на ефективността на възприемания материал благодарение на използваните съпътстващи фонови въздействия. Най-често фасцинацията се използва при театрализирани представ­ления, игрови и шоу програми, политически и религиозни мероприятия и т.н. – за довеждане на хората от тълпата с особени емоционални състояния. На този фон се предава съответната информация, при което е необходимо да се стремим тя да не бъде прекалено много.

В съвременният свят, изпитваните от нас емоции в голяма степен са резултат от индук­ции, предизвиквани от средствата за масова комуникация. Създаването на емоционален резонанс е една от главните задачи на повечето информационни съобщения и развлекателни програми. Средствата за масова информация винаги се опитват да предизвикат в широката аудитория сили емоции и ако е необходимо, тези емоции се довеждат до гърч. Прост пример – обърнете внимание на интонацията, с която радио- или телевизонните водещи ни четат информацията за събитията у нас и по света. Когато става дума за трагични събития (катастрофа, война, терористичен акт) интонацията обикновено прелива от благородна скръб или негодуване към виновниците. Ако например, след това следва съобщение за поредната среща на държавния глава с миньори (летци, учители, лекари) ще забележите как физиономията от екрана мигновено се преобразява и в нейния глас ясно се усеща „конструктивен оптимизъм“ и увереност в щастливото бъдеще на нацията. Този метод се нарича „емоционална настройка (или нагласяване) към ситуацията“. По такъв евтин начин е възможно да се формира емоционално отношение на масовата аудитория към едно или друго събитие.

Освен емоционалната настройка, съществуват и други методи, довеждащи аудиторията до „вибриране“ с необходимата интензивност. Един от тях е риторическият метод на градация – коментаторът повтаря доводите с все по-нарастващо напрежение: „Нашият народ търпя, дълго търпя, много дълго търпя! Ние търпяхме глад, бедност, унижения, позор! Ние страдахме, дълго страдахме, много дълго страдахме! …“. Този метод емоционално „връзва“ слушателите. За да се усили емоционалното въздействие на съобщението често то се насища с конкретни подробности, които се запомнят и „усвояват“ най-добре. Особено ефективни са „Свидетелствата на очевидци“, понеже те разчитат на част от личностния опит на хората. За създаване на емоционален резонанс се използват и разнообразни „класификатори“.

Много от методите за създаване в медийната аудитория на необходимите настроения са били отработени в Германия по време на Втората световна война и малко преди нея. В частност, в радиопредаванията са били използвани методите на звуково въздействие, изкуствено засилващо агресивните преживявания. Всички речи на Адолф Хитлер са били съпровождани от музика от опери на Вагнер, оказваща угнетяващо впечатление върху слушателите – тежка, сложна, тя създавала усещане за надигащата се нацистка военна машина, способна да размаже човека и носеща заплашителен характер. За насаждане на масова психоза са се провеждали преки предавания по радиото на паради, маршове и митинги.

А ето и по-сложен пример за емоционален резонанс: многобройните телевизионни сериали, а също така и развлекателните риълити- и ток-шоу предавания, изобилно съществуващи в съвременните телевизии. Обърнете внимание на високото емоционално напрежение, при което протичат тези предавания. Героите от тях непрекъснато изясняват отношенията си на висок тон, бурно показват своите емоции, сюжетите им трябва постоянно да държат зрителя в емоционално напрежение — „А какво ще стане по-нататък?“. Професионално подготвени участници в ток-шоута, играещи ролята на „обикновени хора от улицата“ разказват емоционално своите „житейски истории“, опитвайки се непрекъснато да си „разчистят“ сметките със своите „врагове“ директно в ефира. Едва ли не задължителен елемент в тези телевизионни шоута е свадата или бурното изясняване на висок глас на отношенията, който има за цел емоционално да хване зрителската аудитория, да я остави без дъх. Всичко това не се прави самоцелно. Целта е създаване на емоционална зависимост в зрителите. Свиквайки да получават всеки ден доза от остри емоционални преживявания от даден източник, човек и в бъдеще ще отдава предпочитание на същия този източник. По този начин телевизионните босове събират около себе си постоянна аудитория от сериалозависими, шоузависими и други зависими хора, зомбират ги и ги привързват към този начин на получаване на остри емоционални преживявания. А постоянната аудитория – това вече е стока, която може много изгодно да се продава на рекламодателите. Масмедийните зомбита, също както всеки наркоман, ще се стремят да поддържат своето състояние на „нирвана“ до безкрай, което означава, че ще продължат да поглъщат безкритично нова телевизионна продукция, обилно полята с комерсиална и политическа реклама.

to be continued …

Posted by NeeAnn as Активизъм at 10:10 AM EET

12 Comments »

June 10th, 2011

Енциклопедия на пропагандата 01 …

Връзка към оригинала на тази „енциклопедия“ ми попадна в един коментар от форума на вестник „Сега“ и честно казано, не знам какво да ви кажа като увод за това, което ви предлагам да прочетете, освен може би да четете внимателно и да се огледате след това около себе си — нищо чудно да останете неприятно изненадани, когато откриете примери за използване на описаните подходи и методи в това, което четете или гледате по телевизията. И ми се иска да вярвам, че цитирания малко по-надолу съименник на другаря Маркс ще се окаже прав и колкото по-информирани ставаме относно методите, използвани за пропаганда или реклама (на каквото и да е), толкова по-неподатливи ще бъдем към нея.

Материалът е дълъг и не е ясно колко време ще ми отнеме да го преведа на грамотен български, затова ще ви помоля за много търпение и да не убивате преводача — той толкова си може 😀

И ползотворно четене 😉

ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА МЕТОДИТЕ НА ПРОПАГАНДА
Как ни обработват средствата за масова информация, политиците и рекламата
Виктор Сороченко, 2002 г.
http://psyfactor.org/propaganda.htm

Средствата за масова информация днес са инструмент на идеологията, а не на информацията.
Главното в техните съобщения са идеите, втълпявани контрабандно в нашето съзнание.
С. Кара-Мурза
Колкото повече хората узнават за същността на влияещите върху съзнанието технологии, толкова е по-голяма вероятността, че те ще разберат тяхното предназначение и по-малка вероятността, че тези технологии ще бъдат използвани
Дж. Маркс

Да откриваш уловките на политиците и журналистите е увлекателно интелектуално занимание. И ако ви се налага да гледате телевизия и да четете вестници, си струва понякога да му се отдадете. Макар и за профилактични цели, само да се убедите за пореден път, че ние все още сме ние и че не сме се превърнали окончателно в „електорат“ или „сегмент от пазара“.

И един полезен съвет – най-простият метод за психологическа защита от пропагандното „промиване на мозъци“ е съзнателното прекъсване на контакта с източника на информация. Например, достатъчно е от време навреме да спирате за една-две седмици да гледате телевизия, за да може съзнанието (ви) да се „възстанови“. Натрапчивото внушение от телевизията отминава. След това рязко се повишава наблюдателността и известно време вие лесно ще забелязвате на кои предавания им „стърчат ушите“.

И още един съвет – ако ви е нужна обективна информация – отидете в научна библиотека. А ако искате да получите порция реклама и политическа пропаганда – включете телевизора или си купете вестник. И внимавайте – от време навреме спирайте и отделяйте от собствените си заключения тези готови щампи и илюзии, които неистово се опитват да втълпят в съзнанието ви.

АНОНИМЕН АВТОРИТЕТ
Любим похват за заблуждаване, активно използван от всички средства за масова информация. Отнася се към така наречената „сива пропаганда“. Отдавна е доказано, че един от най-ефективните методи за оказване на влияние е обръщането към (някакъв) авторитет. Авторитетът, към който се обръщат може да бъде религиозен, може да бъде някаква сериозна политическа фигура, деятел на науката или на някаква друга професия. Името на авторитета не се съобщава. При това може да бъдат цитирани документи, оценки на експерти, отчети на свидетели и други необходими за по-голяма убедителност материали. Примери: „Учени, на основата на дългогодишни изследвания са установили …“, „Лекарите препоръчват …“, „Източник от близкото обкръжение на президента, пожелал да остане неизвестен, съобщава …“. Какви учени? Какви лекари? Какъв източник? Съобщаваната по този начин информация в повечето от случаите е лъжа. Позоваването на неизвестен авторитет и придава солидност и тежест в очите на еснафите. При това източникът не е идентифициран и журналистите по този начин не носят никаква отговорност за лъжливото съобщение. Така, че ако пасажът в популярните средства за информация започва с думите „източници информират“ или „учените препоръчват“, бъдете сигурни – това не е информация, а пропаганда или скрита реклама; при това авторите на посланието са много далеч както от мъдростта, така и от увереността в своята правота.

„ВСЕКИДНЕВЕН РАЗКАЗ“
Всекидневния или обикновен разказ се използва, например за адаптация на човек към информация с явно негативно, предизвикващо отрицание, съдържание. В специалната литература този метод се описва спокойно и делово. Например, ако е необходимо да привикнем хората към насилие, кръв, убийства, злодейства от всякакъв вид, то благовидния водещ със спокойно лице и равен глас, ви съобщава всекидневно за най-тежките злодеяния. След няколко седмици на такава обработка населението престава да реагира и на най-чудовищните престъпления и масови убийства, извършващи се в обществото (настъпва психологически ефект на привикване).

Този метод се прилагаше по време на държавния преврат в Чили (1973), когато беше необходимо да се предизвика безразличие в населението към действията на специалните служби на Пиночет. В постсъветските простори той се прилагаше активно при отразяването на масови протестни акции, действия на политическата опозиция, стачки и т. н. Например, протича многохилядна демонстрация на противници на действащия режим, която се разпръсква от жандармерията (ОМОН) с помощта на палки и сълзотворен газ. Жестоко се пребиват участващите в демонстрацията жени и старци, а лидерите на политическата опозиция се арестуват. На следващият ден, журналистите с нормален и делови ни разказват мимоходом, че вчера е била проведена поредната протестна акция, при която правоохранителните органи са били принудени да приложат сила, арестувани са толкова и толкова нарушители на обществения ред, срещу които са възбудени наказателни дела „в съответствие с действащото законодателство“ и т. н. Този метод позволява на средствата за масова информация, съхранявайки илюзията за обективно отразяване на събитията, в същото време да девалвират значимостта на случилото се, създавайки в масовата аудитория впечатление за маловажността на събитието, на което не си струва да се обръща особено внимание, и още повече да се дава обществена оценка.

ГЛАДНА СТАЧКА
Ефективен метод за емоционално влияние върху електората и за психологически натиск върху властта. Избира се група добре платени млади хора с добро здраве, на които, не рискувайки нищо, се организира „курс по лечебно гладуване“ в някакво публично място. Около това, средствата за масова информация вдигат невъобразим шум. Постоянно се хвърлят обвинения в безчовечност на режима, организацията или на конкретен човек. Борбата срещу този метод е много сложна (при условие, че той се изпълнява професионално), тъй като властта при всички случаи ще трябва да реагира на повдигнатите от „борците“ искания.

„ДРЪЖТЕ КРАДЕЦА“
Целта на метода е да се смесите с вашите преследвачи. Ярък пример е опитът на ЦРУ от периода на управлението на У. Колби (70-те години на миналия век). Когато започнаха да уличават тази организация в тероризъм, убийства, взривове, сваляне на правителства, търговия с наркотици, агентурни провали, то ЦРУ начело с Колби се втурнаха толкова яростно да се разобличават, че самите разобличители едва ги успокоиха. По този начин У. Колби запази ЦРУ.

Този метод се използва и за дискредитация, когато виновниците, предусещайки провал, първи надават викат и насочват гнева на народа в друга посока. Този метод се използва често от „правозащитници“ и „борци с мафията“, чиято задача (всъщност) е дезорганизирането на обществото.

to be continued …

Posted by NeeAnn as Активизъм at 10:48 AM EET

9 Comments »

February 17th, 2010

17 февруари 2010 — началото на една авторитарна държава …

Може би заглавието е малко пресилено, но нещата в нашата родна коч^W страна определено не вървят на добре. Както вече знаете, днес сутринта се проведе поредният вече протест срещу закона за електронните съобщения. Аз няма да ви занимавам със самия закон, защото някои други (този или пък онзи, или пък тези) вече са го сторили по-добре от мен, а просто ще ви покажа малко снимки от самия протест, като ще се постарая да бъда максимално кратък в коментарите си.

Така изглеждаше мястото, нарочено за провеждане на протеста малко след настъпване на началния час за неговото начало. Картината не изглежда никак обнадеждаваща 🙁

Read the rest of this entry »

Posted by NeeAnn as Активизъм at 10:52 PM EET

14 Comments »

January 16th, 2009

протести или нещо друго …

За разлика от протестите преди две години, относно незаконното строителство в защитените местности по българските планини, сега ми е доста по-трудно да намеря точните думи, с които да опиша станалото през тези дни.

Едно, че присъствието ми на мястото на събитието не беше кой знае колко продължително, второ, че имам по-различно мнение от общоприетото за протестите, трето, че този път самият протест се различава от всички, на които съм присъствал. Както споменаха и други автори, организаторите на протеста не са компактна група хора, обединени от една кауза, с едни искания. Единственото, което ги обединява е недоволството от действията на държавното управление в областите, в които те живеят и работят. От тук идват и проблемите (imho) с ясното артикулиране и донякъде аргументиране на конкретни искания към изпълнителната и законодателната власти, освен най-често срещаното — това за оставка.

И точно тук се появяват различията — аз искам по-скоро да се намери начин, който да кара депутатите, министрите и всички останали чиновници в тази държава да си вършат работата, за която са избрани (да, и министрите се избират, колкото и да е странно). Искам да има начин, по който да им се търси отговорност за несправяне с работата, която са сложени да вършат. Защото уволняването може да е достатъчно за една фирма, но в случая на управлението на държава явно не върши работа. За справка — поне последните три правителства.

По-надолу ще пусна снимките, които имам от двата дена на протеста, като не смятам да пиша много текст и обяснения покрай тях. Надявам се да помогнат на тези, които не са били около Народното събрание поне малко да се усетят атмосферата там. Доста разнородна според мен.

И накрая едно предупреждение — снимките не показват нещо кой знае какво сензационно, по тях няма да видите кръв или бой между полицаи и протестиращи и са около 40 на брой, така че се въоръжете с търпение при скролирането надолу по страницата.

14-ти януари:

Read the rest of this entry »

Posted by NeeAnn as Активизъм at 1:06 PM EET

3 Comments »

September 5th, 2007

Природа и власт …

Вчера, от 19:30 h трябваше да се проведе поредният протест срещу посегателствата срещу българската природа. Мястото на протеста беше кръговото движение около паметника на Васил Левски, като идеята на протеста беше да се пресичат непрекъснато пешеходните пътеки около него. И както винаги, мястото изглеждаше спокойно, та чак идилично, доколкото може да има такива места в този град.

place01.jpeg

Понеже имах работа за вършене около Сточна гара, която приключи малко след шест часа, реших да се разходя около мястото на събитието и да се запозная с обстановката. Лека-полека, бавно и без да бързам се качих по бившия булевард “Волгоград” и покрай музикалния театър “Стефан Македонски” стигнах до кръговото движение около паметника. И останах изненадан, че видях полицейски коли, заели позиция около него. Близо час и половина преди началото на самия протест. Какво ли щеше да бъде по време на самия протест? Вярно е, че никога досега на предишните протести не бях идвал толкова рано на мястото на събитието, така че има някакъв нищожен шанс това да е стандартна полицейска практика, а не предварителна подготовка за нещо коварно. Read the rest of this entry »

Posted by NeeAnn as Активизъм at 9:00 PM EET

5 Comments »

August 30th, 2007

Приказка за Рила …

На 29 август, от 19:30 h, беше проведен поредният протест срещу съсипването на българската природа от пишман инвеститори и бизнесмени, като този път акцентът беше поставен върху поредните безобразия, които се извършват в Рила. Протестът беше обявен, както на обичайните места (savestrandja.ludost.net), така и на новопоявили се такива (saverila.ludost.net). В тази връзка искам да предложа на стопанина на ludost.net (който и да е той) да създаде и saverhodope.ludost.net, където също може да се публикуват анонси за подобни събития, като това, от което ще видите снимки след малко.

Часът е накъде малко преди 19:30 и мястото, определено за провеждане на протеста, изглежда все още мирно и тихо.

place01.jpeg

Но въпреки, че изглежда така, във въздуха се носи нещо — доказват го колите на репортерският екип на бТВ (освен него, там имаше още един екип, но не успях да разбера от коя точно телевизия бяха, а и честно си признавам, че не ме и интересуваше особено много),

media01.jpeg

media02.jpeg

media03.jpeg

както и наличието на повече от нормалното количество полицаи около него. В началото дойдоха само две патрулки, но по някое време, след преценка на обстановката, беше повикано и подкрепление.

police02.jpeg

police01.jpeg

police03.jpeg

А по същото време, докато полицаите чакаха, лека полека започнаха инкогнито 🙂 да се появяват и отделни участници в протеста.

people01.jpeg

people02.jpeg

people03.jpeg

people04.jpeg

people06.jpeg

И след няколко пробни пресичания през улицата, протеста започна.

people05.jpeg

people08.jpeg

people09.jpeg

А след още няколко тура напред-назад, започна и изграждането на символичната стена, която трябваше след това да бъде разрушена от силите на реда.

people10.jpeg

action01.jpeg

action02.jpeg

action03.jpeg

Самата стена, след нейното завършване, изглеждаше така

thewall01.jpeg

thewall02.jpeg

а това са част от останалите нагледни материали, използвани в протеста.

decor01.jpeg

decor02.jpeg

decor03.jpeg

decor04.jpeg

Трябва да се отбележи, че и в този случай, полицията се държа сравнително адекватно, с изключение на случката, при която беше задържан Стоян Бешков. Доколкото се разбра, той в бил отведен в близкото районно управление. Кога и как е бил освободен не стана ясно до завършването на протеста.

По едно време полицаите на платното станаха доста повече от цивилните граждани, които бяха изтикани на тротоарите. Не знам, може би те се грижеха за удобството на снимащите, които в един момент се бяхме събрали почти всички на пешеходната пътека 🙂

people11.jpeg

people12.jpeg

За съжаление, колкото повече такива протести “отразявам” (туп, туп :)) започвам да имам усещането, че този вид протести изиграха своята роля да обърнат внимание към безобразията (нека все още да не използваме думата престъпления) на част от “бизнесмените” в България (а ако някой иска да ги научи поименно, нека отиде на онзи адрес). Може би вече е дошъл момента да се премине и към по-друг тип натиск, с искане на оставки най-малкото поради несправяне със задълженията си — на чиновници от министерствата, на отделни министри (а ако трябва и на цялото правителство), натиск прокуратурата и съда най-накрая да си свършат работата, за която им се плаща, както и още доста неща (за чиновниците от министерството на вътрешните работи, които евентуално биха прочели тази публикация, искам да натъртя, че не призовавам към смяна на конституционно установения ред, така че да не се хабят да ми пращат призовки).

Надявам се да не съм чак толкова прав.

Posted by NeeAnn as Активизъм at 10:31 PM EET

3 Comments »

August 3rd, 2007

Пак за Иракли

На последното си заседание, Министерският съвет реши да подари 1000 декара в местноста “Иракли” поради сериозен интерес и направени инвестиции в района. Както излиза от думите на министъра на околната среда и водите, новата заповед забранява строителството там, където няма (намерения) да се строи, и го позволява там, където има заявени такива намерения. Цялата тази словесна еквилибристика е направена от желание за защита инвестициите на инвеститорите.

Поради тази причина, си позволявам да цитирам части от вцепеняващо точния анализ на казуса около природен парк “Странджа”, направен от Златко Костадинов, който с пълна сила може да бъде приложен и в случая с “Иракли”.

“…

Реално хората, които участваха в протестите за ПП Странджа не бяха много. Просто една незначителна част от българското общество, дори, бих казал, незначителна част от българската интелигенция, стига, разбира се, да наричаме интелигенция не хората, които се имат за интелигентни, а тези, които виждат и гледат по-далеч от носа си. Тези хора представляваха дотолкова незначителна бройка, че една футболна агитка би могла да ги разпръсне, стига да се намерят полицаи да и платят. Но те имаха своя сила, която плаши всички потисници, свикнали да живеят на гърба на останалите, а именно вярата, че не може някой да се разпорежда с общото благо както намери за добре. Дори и неосъзнати, дори и необременени идеологически, тези хора защитаваха простата истина, че правото на собственост стига дотам, докъдето започват нуждите на останалите хора.

Това, разбира се, не се намери кой да го каже. В тези години на преклонение пред егоизма, хората, сред които обичат да се изявяват като интелигенция е модерно да говорят за свободата не като за свободата на нуждаещия се да си поиска, а като за свободата на имащия да разполага. Покрай другото излезе на мода един анализ, който удобно заобикаля проблема с парка и го представя като протест на лумпенизирани надрусани търтеи и платени еколози, които заради личната си незадоволеност не искат да допуснат така лелеяните инвестиции при нещастните собственици. Ще приемем, че за да представиш така протестиращите, трябва да не си бил на протестите, но за сметка на това явно авторът е бил във въпросната местност, защото “Има огромни площи, която нямат място в ПП Странджа – поля, ниви, запустели местности. Според директивите те не могат да се обработват, но в тях няма защитени и дори никакви видове. Малцина знаят това, защото никой не ги е посетил.” При това положение “Ще отпаднат от защита земи, които не можеше да се обработват, за да не се стресират редките видове змии и мравки, които може би живеят там, но едва ли някой е виждал. И местните селяни ще могат да си окосят ливадите без страх и да засеят на тях лозя и овошки…” И така “хората в този регион не са туземци и имат право на развитие и поминък, какъвто и да е той. Имат и право на собственост върху наследствените си земи. Да се приема закон…, е грубо погазване на правата им.”

Горното е елегантна демонстрация на тотално неразбиране на проблема и защита на идеологията на егоизма. Тотално неразбиране на проблема, защото проблемът не е нито в странджанската зеленика, която някой бил снимал, а после излъгал, че била до морето. Нито е в лабилната психика на змиите и мравките. Проблемът е, че за пореден път заради икономическите интереси на нищожно малцинство от населението на страната бяха пренебрегнати интересите на огромното мнозинство. Пренебрегнати от същата държава, която беше се погрижила да ги напише черно на бяло в закон. Просто хората се възмутиха и излязоха на улицата – нещо, което явно автоматически ги слага в множеството на маргинализираните лумпени, които не знаят какво искат. Срешу тях са представени нещастните селяни, които “ги натискат да си продадат земите на безценица”. Нито дума за безразборните строежи по Черноморието, за узаконяването на незаконните строежи – конкретната причина за премахването на парка или за сухите пари наливани от държавата за развитие адекватно земеделие в полупустеещите земи. Нито дума за това, че в останалата част на страната земеделската земя не струва повече, отколкото в Странджа и че там също се изкупува на безценица. Така нареченият неолиберализъм (де-факто съвременната “насока на мисълта”, използвана за оправдание на експлоатацията на обществените ресурси от малцинството собственици и виреещите покрай тях паразити) удобно признава, че обществото делегира правото на собственост в интерес на мнозинството, но въобще не обича да признава, че то би трябвало по същата логика да може да отнеме това право, отново в интерес на мнозинството. За автори като горния, най-важното е свободата всеки да може да прави каквото си иска със своята собственост. Няма значение как я е придобил. Няма значение как това засяга останалите. За тях собствеността по правило е придобита почтено, или иначе казано – в интерес на мнозинството. Такива случаи като НЦВ Симеон II, който оголи цели планински върхове в Рила, като Петко Арнаудов, който разпродава общинска земя в Странджа за съдебни решения, като хората, които авторът сам казва, че принуждават селяните да продават земята си на безценица, са просто изключения от правилото. Нищо, че реално точно те притежават огромната част от средствата за производство и унищожават общото, което са успели да откраднат, ние трябва да си мълчим, за да не засегнем чувствата им на собственици. Е, който е загрижен да не стресира подобни хора, да си мълчи.”

Read the rest of this entry »

Posted by NeeAnn as Активизъм at 10:31 AM EET

24 Comments »

July 27th, 2007

Жълти стотинки

Днес, по време на проведената протестна акция срещу забавянето на приемането на екомрежата “Натура 2000” бяха събрани и предадени на представители на изпълнителната власт няколко килограма жълти стотинки като помощ към правителството за изплащане на евентуалните (макар, че по-скоро това са сигурни) глоби за забавянето.

Мястото на събитието е същото, както и при предишните протестни акции (вече 19 на брой) — пред централния вход на Министерския съвет.

strandzha119.jpg

Read the rest of this entry »

Posted by NeeAnn as Активизъм at 1:12 AM EET

6 Comments »

July 19th, 2007

19 юли 2007, 19:00 h.

Воден от принципа на Мечо Пух, че колкото повече е толкова повече, както и от невъзможността да присъствам за повече от няколко минути (а даже и те не са сигурни :() довечера, споделям какво намерих днес по обяд, разлепено по стените на някои сгради в София, докато се опитвах да стигна до работното си място:

strandzha19072007.jpeg

Останалото вече е казано на други места 🙂

Posted by NeeAnn as Активизъм at 2:10 PM EET

2 Comments »

July 16th, 2007

Не само Странджа и Рила …

Покрай събитията, свързани с отмяната на статута на Странджа като защитена територия, днес малко неочаквано ми дойде тази статия от Михаил Стефанов, излязла във вестникът “Монитор”, която предизвика в мен опасения, че историите със Странджа и Рила не са единствените. Става дума за Западните Родопи, където ситуацията се оказва сходна с тази около Странджа, което пък означава, че трябва да се разшири обхвата на протестите — вече не трябва да се настоява за защита само на Странджа и Рила, а изобщо на цялата оцеляла природа, в частност на всички оцелели планини, в България.

Връх Карлък е вторият по височина в Родопите, издига се на 2188 м. над морето и се вижда от прочутото село Гела. Върхът се намира в землището на село Мугла. Край него е Мурсалица, известен с една от най-търсените лековити билки “Мурсалският чай“, който е в “Червената книга” на забранените за бране диви растения. А Гела е прочуто с гайдарите си, оригиналните родопски песни, каменните надписи с азбуката на Орфей, билките и с една кметица, която достойно защити селото си пред английското правителство….

Тази най-красива земя на Западните Родопи, дето има културни паметници от времето на Орфей, е естествен оазис с опазени върхове и връхчета, растения и гори, и e достатъчно амо да ги гледа човек, пък бил той и българин. Достатъчно е туристите да тръгнат по пътеките и да се наслаждават на истинската природа….

По билото на Карлък и Мурсалица за чудо и приказ, и противно на човешките представи, бликат десетки извори, от които тече вкусна и сладка вода за пиене. Какво ще стане с тази вода, след като започне сеч и навлезат булдозерите? …

Малко снимки от и около връх Карлъка, могат да се видят във photo-forum и photo-cult. Още информация по темата може да се намери и на сайта “За природата“.

Posted by NeeAnn as Активизъм at 11:41 PM EET

8 Comments »

July 14th, 2007

Пуф-паф на 13 юли

Както вече знаете, на 13 юли се проведе протестно шествие под формата на влакче в защита на статута на парк “Странджа”. Както винаги, обявата за събитието беше пусната на сайта “Спасете Странджа“. Сборното място беше на ъгъла на кръстовището между булевардите “Витошка” и “патриарх Евтимии”, пред бившата аптека (това май се пада северозападният ъгъл на кръстовището). Идеята този път беше да се направи влакче, като на отделните “вагони” бъде закачена по една буква от посланието, което трябваше да се предаде. Ето как изглеждаше мястото на срещата малко след седем часа:

strandzha083.jpeg

Read the rest of this entry »

Posted by NeeAnn as Активизъм at 11:38 PM EET

5 Comments »

July 5th, 2007

4 юли 2007

Не, няма да ви говоря за националния празник на Съединените щати на Америка, нито пък ще спомена колко много ги обичам (или ги мразех?). Просто ще публикувам част от снимките от днешния протест в защита на народния парк Странджа. И понеже разбирам, че май се е заформило нещо като негласно състезание между блогърите кой първи ще направи репортаж и пусне снимки за събитието, ще оставя коментарите за утре — на свежа глава 🙂

Ще започна с общите си впечатления от вчера, които са оформени в няколко посоки. Първата от тях е, че вчера на протеста имаше най-много хора, отколкото на протестите в петък и понеделник, което може и да означава, че те започват да набират сила. Друго, което заслужава да се отбележи е и много широката възрастова граница на участниците — видях както ученици, така и пенсионери. И ако в понеделник, според някои новинарски агенции протестиращите са били на възраст между 18 и 42 години, то вчера, спокойно може да го кажем, тяхната възраст беше някъде между 14 и 70 години. Другото, което трябва да отбележим и което добре се вижда на снимките малко по-надолу, е засиленото присъствие както на полиция, така и на медии. Не знам дали то се дължеше на ексцесиите от протеста в понеделник или е било предизвикано от посещението на президента на Германия по същото това време. Read the rest of this entry »

Posted by NeeAnn as Активизъм at 3:46 AM EET

3 Comments »

July 3rd, 2007

Още по темата за Странджа — продължение

Продължаваме с онзи типичен представител на професията на таксиметров шофьор, който беше решил за по-бързо да мине през блокиралите кръстовището хора. Но както вече споменах, беше бързо убеден да прояви повече здрав разум и така бяха избягнати по-сериозни инциденти.

strandzha028.jpeg

Read the rest of this entry »

Posted by NeeAnn as Активизъм at 11:28 PM EET

1 Comment »

Още по темата за Странджа

Първо искам да предупредя — публикацията е дълга, много дълга. Включва като начало в себе си около 25 снимки от проведения вчера втори протест срещу премахването на статута на народен парк на планината Странджа, която може би е единственото оцеляло диво кътче у нас. Така, че се въоръжете с търпение и се подгответе за дълго, и надявам се, не скучно превъртане на страницата надолу.
strandzha001.jpg
Ето така започна всичко. Часът е малко след 19:30, но на уговореното място вече се бяха събрали хора. Колко точно бяха — не мога да кажа, но и това не е най-важното нещо в този протест. Read the rest of this entry »

Posted by NeeAnn as Активизъм at 9:55 AM EET

15 Comments »