Skip to main content.
October 6th, 2015

Подарявам ви спомен!

Винаги съм обичала да съзерцавам облаците, да потъвам на меко в тях, да пътувам с тях и да се променям с тях. Като се загледам в облаците, сякаш ме обгръща топлина и спирам да усещам околната температура. Е, не всички, разбира се, ми създават чувство за уют и топлина – само тези, в които обичам да потъвам и да се отнасям 🙂

Винаги съм обичала да снимам облаците. Колкото и последователни кадъра да направиш – две еднакви снимки на един и същи облак няма, та какво остава за два еднакви облака. Затова харесвам облаците – те са красиви, непостоянни и са в непрекъснато движение. По-живи са от всичко наоколо! И толкова много приличат на хората! Или пък хората – на тях, още не съм решила 🙂

Имам хиляди снимки на облаци и за всяка си спомням кога и как е била направена, къде съм била и какво съм усещала тогава. Така, покрай облаците, имам хиляди красиви спомени, които мога да извикам когато си поискам!

DSC01011

Когато слънцето нагрява земната повърхност, въздухът над нея се затопля и полита нагоре.

Ако това продължи достатъчно дълго и няма вятър, който да разпилее топлинката, тя се групира и срещайки умерен и спокоен по-студен въздух, започва да кондензира и да се превръща в бях пух.

Ако тази топлина е все по-силна и това издигане продължи още по-достатъчно дълго, облакът расте във височина и има всички предпоставки да се превърне в дъждоносен облак, а даже и в градоносно-буреносен – зависи от температурния градиент, който ще съумее да развие в себе си.

Ако топлината, обаче, срещне непробиваем плътен студен слой въздух, тя няма друг избор, освен да избяга настрани и да продължи да навива пухени къдрици.

Това, в комбинация с оскъдната светлина на смрачаване и последната ласка на залязващото слънце, превръщат този облак в един от онези спомени, за които ви разказах преди малко 🙂

Подарявам ви спомен!

Posted by LeeAnn as Облаци at 9:43 PM EEST

2 Comments »

September 5th, 2015

Танцът на Доброто духче Каспър…


DSC00797

 

Posted by LeeAnn as Облаци, Фотодневник at 5:05 AM EEST

2 Comments »

August 16th, 2015

Добро утро … пак на мен :)


DSC00428

… тук задачата вече е с повишена трудност 🙂

Posted by LeeAnn as Облаци, Фотодневник at 6:06 AM EEST

4 Comments »

July 14th, 2015

Добро утро … на мен :)


DSC00423

Ако познаете какъв е този облак според Облачната класификация, обещавам да продължа с Облачната категория незабавно 🙂 

Posted by LeeAnn as Облаци, Фотодневник at 6:10 AM EEST

9 Comments »

June 9th, 2014

Предвестникът…


DSC_1877

Posted by LeeAnn as Облаци, Фотодневник at 12:35 PM EEST

5 Comments »

January 27th, 2011

Високите облаци, част 1: Cirrus

От всички облаци, които изобщо могат да се вместят в някаква класификация, несъмнено Cirrus-ите са най-ефирните и красивите. За разлика от пухкавите Кумулуси и тромавите Cb-та, те са феерични, нежни и чудесно пасват на описанието „мимолетно дихание на природата”. Те изглеждат толкова далечни, крехки, недостижими, че повече приличат на миглите и къдриците на някоя префърцунена госпожица, отколкото на обикновени облаци. А, и те са всичко друго, но не и обикновени. Самият им начин на формиране също ги прави необикновени. За името да не говорим 😉 Cirrus идва от латински и означава „кичур” 🙂

Cirrus-ите се формират на височина около и над 8000 метра и са съставени изцяло от фини ледени кристалчета. Кристалчетата в тях не са свързани едно с друго, на което се дължи огромното разнообразие от форми и фигури, разхождащи се по небето. Причина, пък, за присъствието им там, както можете да се досетите, е Вятърът, който се забавлява с бясна скорост във високите слоеве на тропосферата. Колкото по-ниско в тропосферата слиза Вятърът, толкова скоростта му се забавя. Кристалчетата пътуват с него и също навлизат надолу в тропосферата, като движението им също се забавя в по-бавните и ниски въздушни слоеве.

Движението на падащите кристалчета придава на Cirrus-ите тези причудливи, но ясно различими форми – копринено-феерични, дантелени, пухкави, запетайчести, подобни на скелет на оглозгана риба…

Ако отново ги сравня с Кумулусите, които се плъзгат по небето бавно и спокойно, сякаш носени от лек бриз, то Cirrus-ите изглеждат неподвижни. Това, разбира се, е най-обикновена зрителна измама. Освен, че са най-високите облаци, Cirrus-ите са и едни от най-бързите облаци на небето. Ако не се сещате да вдигате често глава към небето, в дни като този (този, в който има Cirrus-и на небето 😉 ), пропускате да се порадвате на стотици от тях.

В зависимост от скоростта, с която се движат, от влажността и температурата на въздуха, в който кристалчетата навлизат, се определя формата на Cirrus-ите. Няма да ви отегчавам с термини и имена, още повече, че  облаконаблюдателите обикновено кръщават разновидностите на облаците според това на какво им приличат, така че – чувствайте се свободни да измислите имена на собствените си облаци. А те наистина са си ваши – който пръв си го види – негов си е 😉

Пак в зависимост от същите фактори, често пъти елементите на Cirrus-ите се свързват помежду си и тогава се образуват нови видове високи облаци: Cirrocumulus и Cirrostratus. Трите вида облаци се формират едни от други и е съвсем обичайно да ги видим по едно и също време на небето.

Но, да се върнем на Cirrus-ите. Това, което няма да ви хрумне докато ги гледате, е че от тях вали. Причината Cirrus-ите да не бъдат класифицирани като „дъждовни облаци” е, че те обикновено се изваляват в топлия въздух под тях и нито капка не достига до земята. Влагата се изпарява във височина, като в най-добрия случай допринася за удоволствието на очите.

Дали заради красотата им, дали заради усещането за недосегаемост и далечност, дали заради нежността, която изпълва душата ни като ги погледнем, дали заради друго – не знам, но Cirrus-ите често пъти биват подценявани. Повечето хора смятат, че появата на тези облаци не означава нищо и че те са там, за да радват очите ни. Вярно е, но не съвсем.

За обикновения облаконаблюдател, появата на Cirrus-и означава, че няма да вали… днес 😉 Ако утре отново виждаш ясно Cirrus-и на небето, вероятно също няма да вали 😉 Но пък има вероятност да духа близо до земята (защото при Cirrus-ите така или иначе си духа 😉 ).

Обикновеният облаконаблюдател трябва да запомни едно: Cirrus-и на небето означават промяна на времето. Дали идва студен или топъл фронт, обаче, може да познае тренираното око – в зависимост от съпътстващите облаци, в зависимост от посоката на вятъра, който се усеща близо до земята, в зависимост от атмосферното налягане и т.н.

Значение на Cirrus-ите за летателите:  Cirrus-ите не пречат на летенето, НО!, трябва да летите с едно око в тях, защото, както казах, те предвещават промяна във времето. По тяхната скорост на движение и на промяна на формите им, може да разпознаете колко бързо ще навлезе фронта (атмосферен – на ниско или на високо атм. налягане) и колко бързо ще се промени времето. Дори Cirrus-ите да предвещават топъл фронт, той също идва със силен вятър, който е твърдо непрепоръчителен за летене 🙂

Posted by LeeAnn as Облаци at 6:05 PM EEST

15 Comments »

March 18th, 2010

Облаци: ниски и средни (обобщение)

Съзнавам, че всеки опит за обобщаване на нещо такова като Облаците, е същото като да кажеш „Ей сега ще хвана в шепи вятъра” или „Ще ти откъсна парченце от небето” и да успееш да го направиш 😉

Всъщност, аз го мога 🙂 , но засега ще пусна Вятъра на воля и ще ви покажа само парченца небе в облачни одежди.

Не знам дали сте обърнали внимание, но от това с какво е облечено небето, много зависи това с какво ще бъдем облечени ние. Много хора заблудено поглеждат навън, за да видят как са облечени минувачите и по това да си изберат дрехи. Аз обаче поглеждам небето и тогава решавам – не ми трябват нито минувачи, нито дори термометър 😉 В повечето случаи дори не ми е нужно да знам кой годишен сезон е навън. Много е просто, гледайте: Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Облаци at 6:00 AM EEST

9 Comments »

February 22nd, 2010

Средните облаци, част 3: Nimbostratus

Най-подходящият момент, човек да пише за облаци като нимбостратусите (nimbostratus), е моментът, в който тях ги няма на небето. Когато са на небето, най-добре е човек да легне и да спи и да не поглежда навън. Защото дори и да погледне, нищо няма да види. Но, затова малко по-късно.

Да започнем от малко по-далеч този път.

На латински думата „nimbus” означава дъжд. Думата участва в името на този облак, защото той е типичен дъждовен облак. Всъщност, вода под различна форма се отделя от много видове облаци, но като типичен „дъждовен” се квалифицира само този, чиято вода винаги достига до земната повърхност. Ако от облака може да вали, но може и да не вали, то този облак не се брои за дъждовен.

Ако си спомняте, съставката „nimbus” участва и в името на гръмотевичния крал Cumulonimbus. Той също се определя като дъждовен, но поведението на двамата гиганти е съвсем различно.

Кумулонимбусът е същински нервняк – развива се бързо във височина, при това до огромна височина, заема по-малко площ по хоризонтала, но вътре бушуват истински бури със светкавици и гръмотевици  и толкова бързо изсипва всичко на главата ти, че се чудиш от къде ти е дошло.

В сравнение с него, Нимбостратусът е като улегнал безчувствен възрастен роднина. Нимбостратусът е дебел, бавен и тежък облак. За разлика от красавеца Кумулонимбус, този е същински дрипльо. Полягва над огромна площ и като започне да вали, не спира с часове. Но пък от него не може да се очакват изненади като гръмотевици и светкавици. Пълна скука. И както вероятно вече сте се досетили, нимбостратусът няма подвидове.

Нимбостратусът е облак, който се разпростира на две нива от облачната класификация – ниското и средното. Обикновено горната му част достига до към 4 – 5 хил. метра (като напомням, че това зависи от географската ширина, годишния сезон и други допълнителни фактори на местната метеорология).

Заради това, че е плътен, широкоплощен и сравнително дебел, през него слънцето не прозира и не можем да предположим къде се намира то. Когато на небето легне нимбостратус и вие сте под централната му част, 10 ч. сутринта и 17 ч. следобед изглеждат по еднакъв начин.  (за разлика от Altostratus и Altocumulus-ите, които все пак ни оставяха тук там светли прозорчета, за да не губим ориентация). Затова споменах в началото, че и да гледате навън, нищо няма да видите 😉

Е, освен ако не сте късметлии и не се намирате на някое страхотно високо място, от което да гледате целия град, без да ви пука какво е времето.

Другият вариант на късмет е, да сте си у дома, а дома ви да се намира в края на облака и да виждате хем облака, хем дъжда, който започва да излива, хем времето, което е отстрани.


(снимката е на Николай Цветков, благодаря му за която :))

След като вече разбрахте как да различавате нимбостратуса от другите средни облаци и от  кумулонимбуса, трябва да кажа нещо и за летенето с парапланер.

Когато на небето легне нимбостратус, слънцето не стига до земята, не нагрява повърхността й, следователно от нея не се отделя топъл въздух (т.е. не се образуват термики), и следователно няма вятър (поне не вследствие на микроклимата на района). Това означава, че преди да завали, може и да става за излитане с парапланер, но или трябва да сте много добър или да можете да тичате ужасно бързо 😉  

Другото, което съм забелязала, че се случва, когато легне нимбостратус е, че природата замлъква, сякаш е примряла в очакване – птичките се скриват, тревичките не помръдват… зловещо е 🙂

Posted by LeeAnn as Облаци at 6:06 AM EEST

3 Comments »

December 27th, 2009

Средните облаци, част 2: Altostratus

Вторият вид средни облаци, които се забелязват по небето, се наричат  Altostratus (произнася се „алтостратус”). Името им е формирано от представката „алто” (на латински означава „висок”) и корена стратус. Тези облаци много приличат на Stratus, но живеят на доста по-високо от тях. Причините за формирането им са съвсем различни, но по красота е трудно да се каже кой е по-грозен.

Да, грозен. Stratus е най-обикновена мъгла, докато Altostratus е една малко по-необикновена мъгла ;), но затова пък още по-скучна и безизразна. Това, че гледат на света от по-високо, съвсем не ги прави по-красиви или забавни. Та, те дори си нямат подвидове!

Altostratus се срещат на средна височина – между земята и тропосферата – някъде на височина от 2 докъм 5 хиляди метра. Ако сравните височините, които обитават, с тези на Алтокумулусите, ще забележите, че Алтокумулусите се срещат до по-големи височини, но пък Алтостратусите компенсират по хоризонтала.

Altostratus са плоски тънки облаци, разпрострени (често пъти) на десетки километри площ. Вероятно се досещате, че денем те са сиви. Това е така, защото структурата им е влакнеста и плътна и често пъти се случва да се получи нещо като огледало – слънчевите лъчи се връщат обратно и не преминават през тях. Понякога слънцето изглежда като петно от белина върху облака и съвсем лесно може да се познае местоположението му. Това не прави облака по-бял обаче.

Altostratus съдържат водни капки, понякога в комбинация със заскрежени капки. Обикновено от Алтостратусите не вали дъжд или сняг, но в зависимост от географското положение, причината за формирането им, това, което крият над себе си и още куп причини, е възможно да заръми. Този ръмеж обаче е упорит и заръми ли от Алтостратус, то обикновено е тихо, бавно, кротко и …. дълго. Това не е дъжд като дъжд, но е достатъчен, за да не става за разходка навън – с други думи – още една „черна точка” за този облак.

Всъщност, единственото смекчаващо грозотата обстоятелство е, че това са облаците, които формират ореол около слънцето или луната.

 DSC00675

Единственият момент, в който бихте могли (евентуално) да видите Алтостратус с цвят, различен от сив, е по залез слънце, когато слънцето ги осветява косо и ги оцветява в неочаквано красиви цветове.

 DSC03742

DSC03740

Вие, облакоценители, вече знаете как да разпознаете този грозноват роднина. Понеже някой наскоро спомена „самолет”, трябва да добавя – отгоре погледнати, тези облаци са бели и прекрасни и ти се иска да се хвърлиш в тях.

 DSC06358

Та, както обичам да казвам – Нещата винаги не са такива, каквито изглеждат и всичко зависи от гледната точка. 🙂

И понеже споменах „самолет” и летене над алтостратусите, трябва да спомена и „парапланер” и летене под алтостратус. Летенето не е абсолютно забранено, но трябва много много добре да познавате микроклимата на мястото и в никакъв случай да не надценявате възможностите си.

Когато на небето има алтостратуси, заемащи обширна площ, това със сигурност означава, че на земята няма термики. Това пък обикновено означава, че на земята няма вятър. Затова, при преценено място и възможност, летенето е възможно.

Posted by LeeAnn as Облаци at 8:00 AM EEST

9 Comments »

December 20th, 2009

Средните облаци, част 1: Altocumulus

Бавно и полека се придвижваме „нагоре” в облачната класификация. След като изчерпах основните видове ниски облаци, разказах ви за Краля-убиец и за неговото най-близко обкръжение, дойде ред на средните облаци.

Средните облаци се намират на средна височина 😉 – там, където вече няма ниски облаци и където не могат да слезнат високите 😉 . Това е на половината път от земята до края на тропосферата.

Средните облаци са два основни вида – Altocumulus (произнася се „алтокумулус”) и Altostratus (алтостратус). Различават се изключително лесно на външен вид. Ако забелязвате, имената им приличат много на ниските облаци кумулус и стратус, но имат представка „алто”. Това не е случайно. На латински „алто” означава „висок”, или с други думи Алтокумулус е „висок кумулус”, а Алтостратус е „висок стратус”. Всъщност – те точно така и изглеждат.

Интересното в тази група е, че създателите на класификацията не са пропуснали да добавят в нея един доста неприятен и намръщен облак, който е роднина хем на средните облаци, хем на ниските, но като че ли е взел най-лошите „гени” и от двата рода. Той се нарича Nimbostratus (нимбостратус) и за него ще ви разкажа най-накрая. (в последната статия от серията за средните облаци).

Сега ще се върна към Altocumulus-ите.

Алтокумулусите притежават характеристиките, типични за средните облаци.

За тях е трудно да се каже точно на каква височина се формират, защото височината на тропосферата варира в зависимост от географската ширина, на която се намираме. И все пак, няма да сгреша с много, ако кажа, че Алтокумулусите „живеят” на височина от 2-3 хиляди до 5-6  хиляди метра. Мда, обитават голяма част от небето, така е.

Алтокумулусите на външен вид много приличат на кумулусите, също са със заоблени краища, но за разлика от тях се движат по много и в големи групички – целият облак е формиран от много на брой по-малки облаци. Съставните облачета са по-малки от кумулусите (не е зрителна измама от това, че са на по-високо – наистина са по-малки).

Алтокумулусите са богати на разновидности и подвидове, но най-често срещания и най-лесно разпознаваем подвид е Altocumulus Stratiformis (произнася се „Алтокумулус Стратиформис”). Облакът заема обширна площ и е съставен от множества малки облачета с ясни очертания, близо едно до друго, но почти несвързани помежду си. 

Altocumulus Floccus (произнася се „Алтокумулус Флокус”) са почти същите, но краищата на съставните им облачета са размити и раздухани.

DSC04606

Несъмнено най-красивия подвид на Алтокумулусите е Altocucmulus Lenticularis (произнася се „Алтокумулус Лентикуларис”) – това са онези „летящи чинии”, които се появяват „ненадейно” на небето. Появата им, разбира се, съвсем не е случайна и се дължи на вятъра (както обикновено 😉 )

 Image026

Най-красивите лентикулариси се формират в планинските райони, където вятърът, който се движи близо до повърхността среща планински върхове и се отклонява нагоре към облаците.

 Image007

Алтокумулусите имат толкова много разновидности, че е дошло време, когато на хората им е свършила фантазията и са започнали да ги кръщават на това, на което им приличат – например Dove.

Най-важното за алтокумулусите е, че през тях или около тях се вижда небето. Обикновено денем те са бели, а крайчетата, които са далеч от слънцето са малко по-тъмни. По залез придобиват вълшебни краски.

 DSC00621

DSC00254

Алтокумулусите съдържат водни капчици и много рядко в тях има снежинки. От тях не вали дъжд. Чист късмет би било, ако приръми. Ако завали истински дъжд, то значи че средните облаци са скрили от погледите ни нещо наистина сериозно 😉

Алтокумулусите са „плоски” – т.е. не се развиват по вертикала и вътре в тях няма температурен градиент.

HPIM2817

Когато на небето има алтокумулуси, парапланеристите трябва да внимават, защото вида на алтокумулусите е от съществено значение за летенето. Казано накратко – при стратиформис и флокус по небето трябва да се хвърчи внимателно, а лентикуларисите стават само за гледане 😉

Posted by LeeAnn as Облаци at 8:13 PM EEST

11 Comments »

January 28th, 2009

Ниските облаци, част 4: Stratocumulus

Stratocumulus (произнася се „стратокумулус“)… та, Стратокумулусите са ниски облаци. Те много приличат на кумулусите и още повече приличат на кумулус радиатус, но не са нито от едните, нито от другите.

Кумулусите са единични, разграничени помежду си и дори когато формират облачна улица, ясно си личи, че не са един общ облак.

Стратокумулусите изглеждат различно. Те също са пухкави, но са безкрайни – сякаш машината за облаци се е развалила и бълва ли, бълва пух…

Повечето от вас са ги виждали. Това е онази пухена яка, която си премятат планините в ясните, но хладни дни. Облакът се проточва по цялото било и прилича на памук, омотан в шипков храст.

 

 

Отгоре погледнати пък, са приказни – идва ти да скочиш в тях.

Стратокумулусите са облаци, които се формират когато студен влажен въздух (обикновено донесен от фронт) се срещне с (малко) по-топъл и (малко) по-сух въздух. Често пъти такива облаци се образуват след дъжд и лошо време, а постепенното им изчезване пък е знак, че идва по-хубаво време.

Личните ми наблюдения на Витоша показват, че такива облаци се срещат най-рядко през лятото и най-често през зимата. Така че, като излезете навън, хвърлете едно око към планината – може да се е пременила и да иска да ви се изфука с пухената си яка.

Posted by LeeAnn as Облаци at 8:28 AM EEST

2 Comments »

December 4th, 2008

Убийствена красота


Update 5-Dec-2008

Никой от вас не изропта, че словосъчетанието „убийствена красота” прилича на  оксиморон. Това ме навежда на мисълта, че и вие като мен, мислите, че не е.

В природата често се случва най-красивите явления и видения, в т.ч. човеци 😉 , да са най-опасни и да са склонни и способни да убиват, и то не само в преносния смисъл на думата.

Облакът, който виждате на снимката наистина е убийствено красив. И в прекия, и в преносния смисъл на думата. В преносния, защото когато го видиш, дъхът ти буквално спира от възхищение, а красотата му се мени толкова бързо, че не смееш да отместиш поглед от него. Стоиш като вцепенен и ако нямаш фотоапарт в ръцете си в момента – и снимки няма, защото забравяш да отидеш и да го намериш.

Облакът е убиец, в буквалния смисъл на думата, защото това е Cumulonimbus: Кралят! Спокоен и красив отдалеч и отвън, Убиец отвътре и отблизо.

Убийствената красота обикновено е измамна 🙂 и често е съпроводена от зрителни измами – гледаш го красиво, спокойно, добро, пък то…

Та, за зрителните измами исках да ви разкажа. И най-вече за тези във въздуха. И двата парапланера на снимката са между мен (фотоапарата) и облака! От мен са на около 1-2 км, а от облака са на около 10-15 км. Няма крило отгоре, както се зачуди Гери в коментарите. За да е отгоре крилото, това означава, че се е качил над облака или с други думи на 7-9 000 м височина. Това е невъзможно, защото в общия случай парапланерист може да се качи до базата на облачното развитие – т.е. до мястото, от което започва този облак. За да мине над него, трябва облакът да го е засмукал и изплюл отгоре. Никой не си причинява такова нещо съзнателно. А ако то се е случило, крилото в никакъв случай не изглежда така. 🙂

Истината е, че и двата парапланера бягаха от облака и бързаха да кацнат на поляната в Сопот.

В небето често се случват зрителни измами. Те се дължат на това, че ориентирите, с които окото е свикнало да борави, за да определя разстояния и височини, горе ги няма. Когато си във въздуха, около теб няма сгради и дървета, които да са относително неподвижни и спрямо които да сравниш.

(Разбира се, имам предвид хора, които не летят активно, а се возят за първи-втори път. И това, както и всяко друго нещо, се учи.)

Затова трудно се преценява на око височината на която летиш, за скоростта пък да не говорим. Понякога дори посоката, в която летят останалите, не може да се прецени. Случвало ми се е да ми се струва, че някой лети назад, което е невъзможно 🙂 Измамата се дължеше на това, че аз се движех по-бързо от този някой (все пак парапланер-тандем лети по-бързичко), а той на всичкото отгоре беше по-близо до склона, т.е. по-близо до стабилен ориентир 😉

С други думи: И в природата, както и в живота, нещата често не са такива, каквито изглеждат и трябва да слушате сърцето, а не очите си 😉 а Небето е истински извор на мъдрост и вдъхновение!

Наслаждавайте му се и се учете от него! И ако срещнете някой, с очи, вперени в облаците – влезте му в положението и му подайте ръка, да не падне по стъпалата 😉

Posted by LeeAnn as Облаци, Фотодневник at 4:44 AM EEST

12 Comments »

December 2nd, 2008

Dove clouds


Posted by LeeAnn as Облаци, Фотодневник at 2:40 PM EEST

16 Comments »

November 28th, 2008

Clouds over the city


Posted by LeeAnn as Облаци, Фотодневник at 11:10 AM EEST

20 Comments »

February 27th, 2008

Ниските облаци, част 3: Stratus

С чиста съвест мога да нарека Stratus-ите «най-скучните облаци» от облачната класификация (произнася се «стратус»). И не само защото не изненадват очите ни с интересни форми и весела игра на цветове и сенки, но и водят до истинска човешка скука. Когато навън има Stratus-и, ние, хората гледаме да си стоим вкъщи – няма по-неприятно време за разходка, освен ако не се качиш над тях. Влажно е, мрачно е, не можеш да дишаш спокойно и небето не се вижда, за слънце пък дума не може да става. Това, мен поне, ме кара да се чувствам нещастна. Вероятно вече сте се досетили, че говоря за най-обикновената мъгла!

Искаше ми се да пропусна разказът за мъглите, но този вид облаци са удобен повод да напомня, че формирането на облаци, от какъвто и да е тип, започва от земята и е следствие на издигането на въздушни маси – т.е. мъглата не пада от никъде. Масово е възприето грешно да се казва „падна мъгла” и предполагам, че това донякъде се дължи и на фолклора ни, защото в народните песни се пее „Темна е мъгла паднала”. Ако обаче се заслушате в синоптичните прогнози ще забележите, че хората по телевизора 😉 казват, че ще се образуват мъгли, а не че ще падат такива 🙂

Макар че са скучни и относително еднотипни и за Stratus-ите има какво да се каже. Всеки е виждал мъгла. Ще си спестя описанието. Дори няма да ви разкажа за подвидовете й.

Това, което е по-интересно, е начинът на формирането на Stratus-ите. Те се формират по начин, коренно различен от начинът на формиране на разгледаните дотук ниски облаци – Кумулусите (cumulus) и Кумулонимбусите (Cumulonimbus).           

Stratus-ите се образуват, като се отдели въздушна маса от много голяма земна площ едновременно и тя се свърже с по-студена област на слабо движение на въздушните маси – за разлика от кумулусите и кумулонимбусите, тук конвекцията отсъства. Въздухът изстива бързо, превръща се във водни капчици, които са по-тежки от околния въздух и остават близо до земята. Образуваният стратус е толкова голям, че обикновено краят му не се вижда. Стратусите обикновено се образуват на плоски равни места и при слабо движение на въздушните маси. Това донякъде обяснява, защо когато духа вятър няма мъгла, както и точно обратно. 🙂

Ако погледнете пак таблицата, ще видите, че това са единствените облаци, които започват своето вертикално развитие от 0 м.

Stratus-ите се свързват с относителна стабилност на времето, особено сравнено с турболентите въздушни течения, които се наблюдават при формирането на кумулусите и кумулонимбусите.

Ако от Stratus падне лек дъждец или снежец, то това не може да се нарече валеж. То е по-скоро натежала влага, която пада на земята. Ако от стратус си вали както-си-трябва, това означава, че над него има истински облак, от който вали, но вие просто не го виждате от мъглата.

Мъглата и парапланеризмът: Понякога мъглата застава на такова ниво, че има достатъчно видимост под нея, така че да се осъществи безпроблемно и безопасно кацане, като често излитането е било от място, някъде над мъглата. Някои опитни пилоти го правят, защото, както казах, мъглата е спокоен въздух, който почти не се движи и ако знаеш какво правиш и къде отиваш, не се очакват изненади, но вие по-добре не опитвайте 🙂

НО!, важно е отново да подчертая, че парапланеризмът е спорт, при който от решаващо значение за здравето и животът на пилота, е собствената му правилна преценка за собствените му възможности!

DSC00005
(Снимката е собственост на Евгений Гичев)

По съвсем друг начин, обаче, стои въпросът, ако си имате перка на гърба. Тогава, по залез слънце, когато вятърът във височина утихне, спокойно можете да си побръмчите над стратусите.

DSC00014
(Снимката е собственост на Евгений Гичев)

Мда, мъглата е красива, но само ако имаш късмет да я видиш отгоре 😉

Posted by LeeAnn as Облаци at 8:00 AM EEST

5 Comments »

February 19th, 2008

Cumulonimbus Mammatus

Поразказах ви туй-онуй за Cumulonimbus-ите и си признах, че много-много не ги обичам, но без тях не може. Така че – примирявам се и продължавам нататък 😉

Обещах да ви разкажа за една от разновидностите на Cumulonimbus, а именно Cumulonimbus Mammatus (произнася се „кумулонимбус маматус”). Това са едни странни облаци, които аз бих нарекла „дъщерни” на Cumulonimbus, заради начинът, по който се образуват.

Трябва да е лято. Трябва да е жега. И трябва да има цебета. Или поне едно.

Когато цебето застане над силно нагрятата земя, то започва да се чуди да пусне ли дъжд на нещастните твари, дето са се опекли долу, или не. През това време от земята не спира да се отделя топъл въздух, който да отива право нагоре към цебето, да го нахрани и да го помоли да пусне малко дъждец.

Но какво става всъщност? Когато цебето благородно реши да повали малко и пусне дъжд, този дъжд среща топлия въздух, който продължава да идва от земята и… се изпарява. Дъждът хем вали, хем не стига до земята – изпарените дъждовни капчици се превръщат в малки, плътно наредени едно до друго облачета, сякаш са част от облачен заговор за покриване на небето с топчета от захарен памук.

Ми… това е 🙂

Виждала съм такива облаци само два пъти на живо – един път в Сопот (но нямах фотоапарат) и този, в София.

#3 на 02.06.2017:

 

 

На умряло хубави снимки има тук:
http://stormgasm.com/photo%20gallery/mammatus/mammatus.htm

Posted by LeeAnn as Облаци at 8:00 AM EEST

5 Comments »

February 11th, 2008

Cumulonimbus – Кралят на облаците

Облаци от почти всякакъв вид са ми любими. С изключение може би на Cumulonimbus (съкр. на англ. cb и от там на български прякорът им – ЦеБе-та. Появата на цебета на жаргон се нарича цебясване).

Харесва ми да гледам формирането на конгестусите, както и преразвиването им в цебета. Има цебета, които ако не си видял, напразно си тежал на майката Земя 😉 Не ми харесва обаче поведението им. Единственото им хубаво нещо е, че появата им е достатъчно предвидима.

Cumulonimbus са т.нар. „купесто-дъждовни облаци”, които аз наричам за по-лесно дъждоносни – те, най-често, се формират от конгестусите и от тях вали дъжд, сняг, град – каквото има, а през лятото дори гърми. (На английски за краткост ги наричат thunderclouds – гръмотевични облаци). Това са облаци, които започват развитието си от базата, която за България през лятото е около 2000 – 3000 м.н.в. и във височина могат да достигнат до 8-10 км. – т.е. самият облак може да е висок 6-7 км.! – и се простират през трите нива на облачната класификация.

Cumulonimbus спират да се развиват, когато стигнат до тропопаузата. Температурата в тропопаузата е около -500С, но след това бавно започва да се увеличава в ниските слоеве на стратосферата. Тропопаузата е горният слой на тропосферата и представлява термична граница на облачното развитие. От тропопаузата нагоре има само скука –  космос без облаци 😉

Когато Cumulonimbus стигнат до тропопаузата, вертикалното им развитие спира, но те продължават да се развиват настрани и да придобиват различни причудливи форми.

Сигурен признак за прерастването на конгестус в цебе е промяната на очертанията на конгестуса от горната страна – или става на перушинки, или просто се разширява, но си остава заоблен. И това е единият начин за формиране на Cumulonimbus.

Понякога множество облаци се окрупняват и се сливат в цебе, което продължава да расте. Често пък докато едно цебе се разпада и се извалява, създава предпоставка за образуване на други такива. Много са досадни. Почне ли се – няма отърваване от тях 😉  

Cumulonimbus може да съществува самостоятелно или няколко да образуват свързана формация от облаци, както вече стана ясно.

Видът на цебетата се определя според формата им откъм тропопаузата.

Могат да бъдат Cumulonimbus Calvus горният край е мек и заоблен и приличат на конгестус или Cumulonimbus Capillatus  горният им край прилича на цирус. Цирусите са вид облаци, които приличат на феерична паяжинка, фибри или птиче перо, но за тях – в нарочна статия по-късно.

Поради това, че като стигнат до тропосферата облаците спират вертикалното си развитие, отдолу изглежда, че те се „разпльоскват” настрани и добиват формата на наковалня –  Cumulonimbus incus. И Cumulonimbus Calvus и Cumulonimbus Capillatus могат да имат форма incus. Разбира се, има още под- и подвидове, но аз не искам да ги запомня 🙂 Харесвам само едни от тях – Cumulonimbus с форма mammatus, за които ще ви разкажа някой друг път.

Въпреки че тези облаци се формират по множество и най-разнообразни начини, те са едни от най-лесните за разпознаване. Гледани отблизо или стоейки под тях, над главите си виждаме тъмен плътен слой облак и поради това има вероятност да ги объркаме с Nimbostratus – те нямат височината на Cumulonimbus, но често се простират на десетки километри по хоризонтала. Cumulonimbus със сигурност може да се разпознаят по вятъра, дъжда, светкавиците и гръмотевиците, които стоварват отгоре ви.

Най-доброто място за наблюдение на Cumulonimbus е някое по-отдалечено местенце, от което няма да усетите силата на режещия вятър, дъжда и гръмотевиците, които вилнеят под облака. Дори напротив – гледани отдалеч, тези „чудовища” излъчват особено спокойствие и величествена красота.

За жалост ;), само красотата им е истинска. Спокойствието им е измамно 🙂 Истински крале, нали 🙂

Те са опасни за парапланеристите – затова и не ги харесвам много-много. Опасни са и за самолетите. Облаците са с голяма височина, която води до огромни температурни разлики в самия облак (ако през лятото на 2 000 м.н.в. температурата е 25-30 0С, на 10 000 тя вече върви към -500С), а това от своя страна води до движение на въздуха вътре, кристализация на водните пари във височина, образуването на ледени парчета. Това причинява обледеняване на крилата на самолетите. Турболенцията в облака е зловеща. Самолетите предпочитат да заобикалят големите Cumulonimbus-и.

Значение за парапланеризма: Cumulonimbus обикновено „смуче” всичко под себе си. Ако си попаднал под него и се чудиш как така без усилия бързичко набираш височина – работата е ясна и… опасна 😉 . Парапланеристи твърдят, че в голямо цебе въздухът вътре се изкачва с 30 м/сек. Или с други думи, ако такова цебе те засмуче, ще летиш с 30 м/сек право нагоре и за „нула” време ще се окажеш от горната му страна, на 8 000 – 10 000 м. Няма нужда да обяснявам, че това е силно нездравословно, нали 😉

И все пак, историята познава оцелели след засмукване и изплюване от Cumulonimbus. Човекът е бил парапланерист. Мисля, че все още е. Неговият разказ можете да прочетете в Порталът на летящите: http://www.paragliding-bulgaria.com/articles.php?lng=bg&pg=75.

И още: летенето в облак е като в шофиране в мъгла с видимост под 1 м. Разликата е, че като шофиране, можете да се движите с 5-10 км/ч и винаги можете да спрете и да слезнете, а както вече стана ясно, ЦБто смуче с над 70 км/ч и спиране и слизане просто няма.

Posted by LeeAnn as Облаци at 8:00 AM EEST

23 Comments »

October 8th, 2007

Ниските облаци, част 2: Cumulus radiatus

В част 1 ви разказах как се формират кумулусите, как се казват различните им видове, както и начинът да ги разпознаете, класифицирани според формата и големината им.

Има обаче още един вид кумулуси, който съм си спестила и в описанието, и в облачната класификация. Това са облаци, които аз също видях за първи път на живо. Преди това само бях чела за тях и бях виждала картинки.

Става дума за cumulus radiatus (кумулус радиатус). Това са кумулуси като всички други, нищо особено, но вятърът си е проправил път между тях и ги е подредил в т.нар. облачна улица.

cumulus radiatus

Както при всички други облаци и при тези се изискват специфични метеорологични условия, за да се подредят точно по този начин. Част от условията: нагрята плоскост – голяма като море или поле, която да отдава топлина и не много силен вятър, за да не отвява облачетата, а само да ги строява в редичка като войници.

Какво е значението на всичко това за летенето? Огромно! Където има облачни улици от кумулуси, там има и термики, които ги хранят и можеш добре да си полетиш под тях – хващаш по улицата – и пълен напред, дори няма да се налага да въртиш термики, а просто минаваш от една в друга, все едно си ходиш по улицата.

Какво е значението на тази информация за обикновения облаконаблюдател? Нищожно! Тя служи само за ориентир къде да търсят небесни красоти впечатлените ви очи!

Ако ви се струва, че облаците са много близо до водата – да, така е. В този ден базата беше изключително ниска – 1000 – 1200 м. и имах чувството, че ако подскоча, ще ги пипна. Освен това във височина над 1500 м имаше нестабилност на въздушните маси и се виждаха всички видове облаци (за тях снимки по-късно).

Още кумулус радиатуси има тук.

Posted by LeeAnn as Облаци at 8:10 AM EEST

3 Comments »

July 25th, 2007

Ниските облаци, част 1: Cumulus

Кумулусите (cumulus) са най-популярните и най-често срещаните облаци на небето. Те са най-красивите и най-пухкавите творения и заемат най-различни причудливи форми под влияние на вятъра и топлия въздух, който ги храни.

Слънцето прави облаците, знаете ли? Когато то грее, земята се нагрява, въздухът над нея става все по-топъл и идва момент, в който той се отделя и тръгва нагоре. Тогава се случват няколко неща.

От една страна, тъй като Природата не търпи празно място, топлият въздух се замества от по-хладен и това на земята се усеща като полъх. Ако полъхът е силен и си е направо подухване, това означава, че по-голяма маса топъл въздух се е отделила и е тръгнала нагоре.
От друга страна, топлият въздух се движи нагоре, докато не достигне до зона със студен въздух – зоната на кондензация – там, благодарение на температурната разлика топлият въздух кондензира и се превръща в облаче. Височината, на която се образуват облаците се нарича “база”. Всеки ден нейната височина е различна и зависи от атмосферното налягане, глобалния климат, влажността на въздуха и микроклимата на конкретния район.

Ако в спокоен топъл летен ден стоите на полянка и ви подухне ветрец – вдигнете очи нагоре – скоро над главата ви ще цъфне cumulus humilis /”кумулус юмилис” – накратко само “кумулус“/ – малко рехаво пухкаво дантелено облаче. Ако топъл въздух продължава да го храни, то ще стои там и ще расте, в противен случай ще се разпадне. Но ако се храни, ще се превърне в cumulus mediocris /”кумулус медиокрис” – накратко само “кумулус“, защото и той, както юмилиса още не носи заплаха от разваляне на времето за летателите ;)/, а впоследствие може и в cumulus congestus /”кумулус конгестус” – накратко само “конгестус“, защото трябва да се отличава от другите и да се наблюдава, тъй като обикновено има вероятност конгестусите да цебясат, а това е заплаха за летенето вече ;)/.

Cumulus mediocris се разпознават лесно – те са плътни и пухкави, не се вижда през тях и са колкото широки, толкова и високи. Конгестусите пък са повече високи, отколкото широки и бързото им развитие във височина е предпоставка за развитие на cumulus nimbus (cb).

От ниските облаци не вали дъжд. Може да приръми, ако голям кумулус започне да се разпада. Дъжд и/или град вали от cumulonimbus (cb) /”кумулонимбус” или накратко “цебе“/. Това са облаци, известни на български като “купесто-дъждовни”. Когато говорят за тях, синоптиците използват и словосъчетанието “придружен с гръмотевици”. Това са облаци с изключително голямо развитие във височина, които се простират на трите нива в облачната класификация – от ниско, през средно, та до високо.

Какво е значението на всичко това за летенето? Огромно! Където има кумулуси, там има и термики, които ги хранят и ако ги намериш можеш да ги използваш за набиране на височина.

Там където има cb-та или предпоставки за образуването им, не бива да се лети, защото тези облаци са убийци в буквалния смисъл на думата.

Какво е значението на тази информация за обикновения облаконаблюдател? Нищожно! Тя служи само за ориентир къде да търсят небесни красоти впечатлените ви очи!

Posted by LeeAnn as Облаци at 1:03 AM EEST

24 Comments »

June 28th, 2007

Облачна класификация

Най-популярната облачна класификация е съгласно латинската линейна система, която подрежда облаците главно по височина на образуването им и според техния външен вид. Повечето облаци попадат в една от десетте основни групи, като съществуват разбира се много подгрупи, комбинации, формации и вариации…

Облаците са мимолетно природно дихание и едва ли могат да се натикат така лесно в групи и категории. Така че има много, чиито имена не могат да се определят, просто защото никой не може да ги оприличи на никакви други…

Но все пак аз ще ви покажа една примерна, обща и умишлено не особено подробна класификация, описваща облаците с латинските им имена, колкото да мога в следващите статии да ползвам латинските наименования, а не всеки път да обяснявам кое какво беше точно. Не се шашкайте от латинския – бързо се свиква и е много забавно. 🙂

За да разчетете надписите, кликнете на картинката и после я увеличете от квадрата в ъгълчето 😉

За някои съм писала вече и съм показвала снимки, за други не съм и няма да го направя сега. С течение на времето ще видите кое как изглежда. Височините, които са посочени също са ориентировъчни и зависят от географската ширина и конкретните метеорологични условия на региона и момента.

 

 
Altitude, ft

Genus


Species
Low clouds 2000 – 3000   Cumulus humilis
mediocris
congestus
fractus
2000 – 45000   Cumulonimbus
  extends trought all three levels
calvus
capillatus
0 – 6500   Stratus nebulous
Fractus
2000 – 6500
  Stratocucmulus stratiformis
lenticularis
castellanus
Middle clouds
6500 – 18000
  Altocumulus stratiformis
lenticularis
castellanus
floccus
6500 – 16500
  Altostratus —-
2000 – 18000
  Nimbostratus
extends trought more than one level
—-
High clouds
16500 – 45000
  Cirrus fibratus
uncinus
spissatus
castellanus
floccus
16500 – 45000
  Cirrocumulus stratiformis
lenticularis
castellanus
floccus
16500 – 30000
  Cirrostratus fibratus
nebulosus

1 фут = 0.3048 м

Ще се постарая в следващите статии да ви разкажа по малко за всеки вид облаци, но те няма да бъдат уроци по метеорология и няма да съдържат суха теория, която можете да откриете навсякъде в Интернет.
По-скоро ще се постарая това да бъде нещо като ръководство за вашите впечатлени очи, за да прекарате живота си с глава в облаците.
🙂

Забележка: Височините на облаците са посочени във футове, защото са за областта на Великобритания. За България са приблизително приложими, като разбира се, варират. Не само заради географското разположение, но и заради годишните сезони.

Това вариране се отнася най-вече за ниските облаци, по-малко за средните и хич за високите.

Например: В България, през лятото базата на облачното развитие варира от 2300 до 3200 м.н.в, а през зимата може да падне и до 1200 – 1500 м.н.в. – това означава, че от тази височина “започват” ниските облаци. Средните са си стандартно между 2-3 до към 6-7 хиляди м.н.в., а високите – 6000 – 8000 и около.

Posted by LeeAnn as Облаци at 6:00 AM EEST

20 Comments »

« Previous Entries  Next Page »