Skip to main content.
July 10th, 2010

the right to read …

Покрай историята с chitanka.info и дискусията, развила се при Григор (1 и 2), реших да публикувам превода на едно есе от Ричард Столман, поради фундаменталното му значение за състоянието на нещата покрай авторските и сродните им права. Преводът не е мой, а на Александър Шопов и може да бъде открит на стандартното му място — страницата на Фондацията за отворен софтуер. Описаната в есето действителност се допълва от тази история, също натрупала популярност покрай читанката.


ПРАВОТО ДА ЧЕТЕШ

© 1996 Ричард Столман

превод: Александър Шопов


СЪДЪРЖАНИЕ


Тази статия се публикува за първи път във февруарския брой от 1997 г. на списанието Communications of the ACM (от „Пътят към Тихо1“ — сборник статии за причините за Лунарната революция, публикуван в град Луна през 2096 г.)

Read the rest of this entry »

Posted by NeeAnn as За свободата at 9:59 PM EET

2 Comments »

September 22nd, 2009

22-th of september, 101 years ago …


the manifest -- 22.09.1908

Posted by NeeAnn as За свободата, Реалността at 10:16 AM EET

2 Comments »

June 2nd, 2009

2 юни: Минути за размисъл…

Българийо, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.

Иван Вазов, из “Новото гробище над Сливница”

Posted by LeeAnn as За свободата at 6:00 AM EET

No Comments »

January 1st, 2009

За щампите и реалността …

Разхождайки се из политически ангажираната част от българската блогосфера не мога да пропусна недоумението, което ме обзема от царящото там объркване и от все още широко използваните стереотипи, които за мен вече са крайно неподходящи за следване. И както винаги, случайно разхождайки се из паяжината, попаднах на една публикация, поглеждаща на тези проблеми от малко по-различен ъгъл, попадащ извън тези все още широко разпространени стереотипи на разсъждание (и поведение).

Нейният автор, Андрей Полонски, е руски поет, есеист, прозаик, историк и преводач. В младостта си е имал проблеми със съветската власт за дейност срещу нея, така че бих ви препоръчал да прочетете неговата публикация с необходимото внимание и на свежа глава.

И не се сърдете на преводача, той толкова си може.


НАДЯСНО, НАЛЯВО, КРЪГОМ …
Щампите в политическото мислене и реалността на XXI век

Автор: Андрей Полонский

КАСТОПРАВДА – Литературный альманахуй общества Вольных Кастоправов

Превод: Николай Ангелов

Ние използваме тези думи почти без да се замисляме. Десен, ляв, центрист, либерал, червен, бял, кафяв. Накрая, червено-кафявата (не, не точно „чума“) вълна или ляво-десен синтез, което на пръв поглед е абсурдно. Между другото, самите понятия „ляво“ и „дясно“, възникнали исторически, много лесно се изплъзват от езика. Те не излязоха от употреба, макар че за последните сто години се появиха повече от двадесет по-удачни и информативни термина. Освен това, те не само променят значението си в зависимост от протичащите събития и идеен контекст, но и водят след себе си всички предишни значения, които натрупвайки се едно върху друго създават бъркотия не само в езика, а и в политиката.

Етикетите „ляв“ и „десен“ се утвърждават по време на Френската революция, когато в Националното събрание, а след това и в Конвента, радикалните депутати са сядали отляво, а консервативните – отдясно. През XIX век, станал „златен“ за общоевропейския масонски проект, с понятията „ляво“ и „дясно“ всичко е било малко или повече ясно. „Дясно“ – власт, подтискане, йерархия, експлоатация, сегрегация. „Ляво“ – освобождение, разширяване на сферите на лична и обществена свобода, премахване на преградите и забравяне на предразсъдъците. „На всеки порядъчен човек, сърцето тупти от лявата страна“ са думи на един от кумирите на тази епоха, немският поет Хайнрих Хайне.

В интерес на истината трябва да кажем, че и тогава е имало хора, които не са се подчинявали на това господстващо прекраснодушие1. Жозеф де Местр, Фьодор Достоевски, Константин Победоносцев, Николай Лесков, Константин Леонтиев, Лев Тихомиров … десетки други мислители и в Русия, и в Европа видяха и разбираемо описаха горчивите плодове и зейналите бездни на „освободителното движение“. Но обществото нямаше желание да се вслушва в подобни гласове. Всичко изглеждаше прекалено ясно. Властта – дремещо зло, революцията – надежда и обновление. Жозеф де Местр – певец, възпяващ смъртното наказание и апологет на бича, Достоевски – реакционер, Леонтиев – обскурантист, Тихомиров – предател. „Победоносцев над Россией простер совиные крыла…2.

Първото(то) разместване – между 1917 и 1956 година

Победата на болшевиките в Русия променя картината. Крайните революционери, взели за първи път дълго властта, показали че най-малко на света имат намерение да отстояват правата и свободата на личността. Още в първите месеци те започват такъв терор, който враговете им даже не са и сънували. Методите за подтискане са превъзхождали толкова въображението на съвременниците им, че те просто не са вярвали в тяхната реалност. Още през 20-те години Иван Шмельов издава „Слънцето на мъртвите“, но малко хора я прочитат. На запад дълго време се е смятало, че всичко това е клевета, че левите не могат да действат по такъв начин. Терорът и подтискането, затворът и мъченията се асоциираха с дясната, и то само с ултрадясната политика. А сега всичко се обръщаше с главата надолу.

Именно затова, 40 години по-късно, докладът на Хрушчов пред XX конгрес прави такова рязко впечатление на левите интелектуалци на запад. Не толкова това, че приведените от съветския генерален секретар сведения са били нещо ново за тях, колкото това, че завладени от левия проект, те са можели да си позволят да си затварят очите за тях. И изведнъж – такава конфузна ситуация.

За кризата на понятията „дясно“ и „ляво“ убедително е писал още през 1931 година руският философ С. Л. Франк. „Сега в руската емиграция (и отчасти в самата Русия), „дясното“ и „лявото“ просто смениха местата си: „лявото“ стана синоним на произвол, деспотизъм, унижение за хората, „дясното“ – символ на стремежа към достойно човешко съществуване; с една дума – дясното стана добро, а лявото – зло. Но това е само отчасти.

От гледната точка на Франк, самите понятия са безнадеждно остарели. И да се пита жителя на XX век на кого съчувства – на левите или десните, е не по-малко абсурдно и спекулативно, отколкото да се пита за кого е той – за гвелфите или гибелините.

В крайна сметка, философът предлага нова терминология: „бели“ срещу „червени“ и „черни“. При това под „бели“ (да не се бърка с реалната история и с идеологията на „бялото движение“ в Русия) се разбират всички тези, за които отделният човешки живот, гражданските права и свободи са най-висша обществена цел. На десния фланг, „белите“, отстояващи традициите на ежедневния живот, противостоят на „черните“, издигащи радикалния традиционалистичен мит (да си спомним, че през 1931 г. фашизмът вече е на дневен ред); на левия – червените, комунисти и леви социалисти, готови да пожертват милиони човешки съдби заради осъществяването на една социална утопия. Това разделение е любопитно и от антропологическа гледна точка. „Белите“ приемат съвременния човек като даденост, самодостатъчно присъствие, с неговите интереси и простими слабости. А „червените“ и „черните“ виждат в него надежда, мост, ентелехия3, тоест прилагат към концентрата от енергия, който представлява отделния живот, трансцендентни4 и сурови изисквания и критерии.

Политически ориентири след 1991 година

Разпадането на Съветския съюз и позорният крах на източния блок сложиха дебела черта под историята на „класическото ляво“, водещо своето начало от романтичните мечти на XIX век. Струваше ни се, че представителната демокрация и свободния пазар възтържествуваха почти навсякъде – или като реалност, или като ориентир. Президентът Буш-старши обяви победата в Студената война, Франсис Фукуяма отиде още по-далеч и провъзгласи „краят на историята“. Смисълът на тези послания беше неясен единствено за наивния наблюдател. Американските неоконсерватори, оказали се в този момент на власт, заявяваха на целия останал свят: „Ние дойдохме за дълго. Ние дойдохме завинаги.По принцип, общият тон на тези речи не се отличаваше много от съветския лозунг „Учението на Маркс е победоносно, защото е вярно, но в треската на промените малко бяха обърналите внимание на това поразително сходство.

В началото на XXI век, с настъплението на глобализацията, информационната ера, а заедно с тях и на пост-постиндустриалното общество (или пост-постмодернизма)5, се прояви и новата картина на разпределението на социалните идеи и роли. В основното течение на социално развитие господстват представителната демокрация, свободният пазар, идеологията за политическа свобода и права на човека, също така и либералната концепция на сваляне на всички трансцендентни спрямо ежедневния живот ценности, обоснована с максимална яснота още в средата на XX век в работите на Кaрл Попър. Тук също има свои „десни“ и „леви“, но идеологическите конструкции и лозунги се използват като маски, които варират и се променят, преливайки една в друга. „Принципите“ се заменят с „интереси“, политиката се превръща в политтехнология, сближавайки се с техниката на PR6, философията на рекламния бизнес и масовата култура. Тоест на утвърдилата се система и е все едно нaкъде отива развитието на човечеството – в посока на „смърт на човека“, към виртуализация, към сливане на човека и машината, на човека и стоката или на човека с акта на потребление. Тя губи представа за идеал и норма, и затова е толерантна и търпима към всякакви малцинства и форми на перверзии, дотогава, докато хората сами не посегнат на крайъгълния камък на „развитието“ – глобалната власт на парите и свободата да превръщаш парите в повече пари, да увеличаваш нивото на потребление и „брутния продукт“.

Най-типичната и в същото време най-откровена идейна доктрина, отстояваща ценността на „свободния пазар и глобализацията“ е неолиберализма на Робърт Мъндел, Маркус Флеминг и техните ученици. Всички видове социални връзки, неолибералите интерпретират в пазарни термини: човекът-предприемач, организиращ своя живот като предприятие; общуването между хората – като акт на покупко-продажба. Разбираемо е, че в рамките на тази концепция няма никаква разлика между държави, нации и корпорации, а икономически пожелания като отказ от протекционизма и изискванията към развиващите се икономики да се ориентират изключително към износ, се възприемат като етически норми.

Ако „неолибералите“ са своего рода „център“, то „десни“ в рамките на тази парадигма стават„неоконсерваторите7, последователи и ученици на философа Лео Щраус.

В основата на своята политическа философия, Щраус полага убеждението за вроденото неравенство на хората. Той проповядва концепцията на „оригиналния езотеризъм“, твърдейки, че всеки истински философ в избрания от него кръг ученици изследва съвсем други идеи, от тези които показва на света. Съобразителният човек, доказва умният Лео, ако успее да разбере моите книги, ще стане наш последовател, защото ще поиска да бъде сред избраните.

В съответствие с тази идея беше издигнат и остроумен  метод за вземане на властта: „Ще възпитаме няколко випуска, всички посветени ще бъдат като в секта, ще си помагат един на друг с кариерата и правейки я сами, ще държат в течение учителя. […] след няколко десетки години „нашите“ без нито един изстрел ще вземат властта в най-силната страна на света8. Тази идея се осъществи в Америка към края на 70-те години и осигури на неоконите преобладаващо влияние върху властовите институции в продължение на две и половина десетилетия.

Сам по себе си, неоконсерватизма е учение с двойно дъно, което настоява, че обърнато към посветените, то изяснява своята същност и цел, а насочено към широката публика, разработва удобни и действащи методи за манипулация на масовото съзнание. На неоконите не е чужд и своеобразен макиавелизъм. Същият този Щраус проповядваше „благородната лъжа“ като средство за запазване на социалната стабилност.

Ясно е, че консерватизма на Щраус и неговите последователи няма нищо общо с типичния европейски консерватизъм от XIX и XX век, тоест с традиционното понятие „дясно“, точно така, както и „неолиберализма“ е далеч от класическите представи за свободата и достойнството на личността. По-скоро, именно Щраус предлага да се консервира „либералната система от рационални ценности“, тоест самата липса на трансцендентен авторитет в социалната практика, което стана главния резултат от политическите процеси на „новото време“. В този смисъл „неоконсерваторът, (по остроумната забележка на Ървинг Кристъл) е либерал, хванат за гърлото от реалността.

На фона на неоконсерваторите и неолибералите, системните „леви“ от началото на XXI век – от американските интелектуалци от кръга на Гор Видал до европейските социалисти, са призвани да изгладят последствията от „неизбежното неравенство“. Издигайки рядко ценностни модели, те отстояват „социалния договор“, защитават интересите на неудачниците, аутсайдерите и правата на малцинствата. Пред очите ни протича своеобразно сливане на левия, по-точно на ляволибералния дискурс с идеите на консумеризма9 (тази мисъл не без успех е обоснована още през 2000 г. от Александър Иванов, директор на издателството Ad marginem). Фактически, системните леви защитават „интересите на обикновените потребители“, запълвайки по този начин третата и последна ниша в идейно-методологическия каталог на глобалното инфо-потребителско общество. В крайна сметка, рисунъка на взаимодействието между левите, десните и центристки идеи в рамките на предполагаемата глобална система се получават изключително ясни и симетрични. Неоконите, знаещи, но криещи „тайния“ смисъл и характер на самото развитие, служейки като негови провокатори, представляват производителя. „Неолибералите“ олицетворяват „точката на сглобяване“ на развитието като такова, имащо самостоятелна ценност без никаква връзка с „човека“ и „човечността“. И накрая, „левите“ следят за това, броят на изпадащите от кръга на потреблението индивиди да клони към нула. Те отстояват възможностите, правата и желанията на потребителите, уточнявайки (по този начин) „поръчката“, идваща от отделния „акт“ на реално или хипотетично потребление към системата като цяло.

И въпреки всичко това, всички тези пост-модернистични идеологии не са нищо повече от готови роли, от текст, подаван от будката на суфльора за актьорите на политическата сцена. Ярък пример за това е ситуацията в Русия, където всички етикети и белези са леко объркани, макар и за това, че оставяйки елементи от театър, те са напълно отчуждени от приемането на практическите решения. Нашите десни (бившият СПС10, „Дясна сила“ и други) по същество са чисти „неолиберали“, нашите „леви“ (слава на КПРФ!11) – са липсваща величина. Нека се опитаме да си представим другаря Зюганов, с пяна на уста защитаващ по Първи канал идеята за гей-карнавал в центъра на Москва? Представихте ли си го? А на мен даже не ми е и смешно.

Алтернативата – такава, каквато е

Събитията от началото на XXI век откроиха съвършено нова граница на политическо противопоставяне, която не лежи между десни/леви или бели/червени, а между системни и алтернативни политически и идейни течения. Привържениците на алтернативите, били те „нови леви“, „нови десни“ или „радикални еколози“, са обединени от противодействието на идеята за глобализация, на стремежа да „обуздаят развитието“ и в една или друга форма да се заемат с „деконструкцията“12 на цивилизацията, с разбиране на нейния строеж и руини (останки). Но още по-съществено е, че тук виждаме съвършено друга структура на взаимоотношения между убеждения и действия. Мислите се превръщат в методи, а методът осигурява жизнена дейност. Хората, противопоставящи се на системата, са призовани да формулират искания само от първо лице и да действат в рамките на провъзгласените формулировки. Веднага щом възникне и най-малката пукнатина между тяхното мислене и постъпки, между идеологията и методите, те подписват своя договор със системата и започват да служат на общественият театър, предоставяйки необходимия му продукт. Алтернативното, контракултурно действие в постмодернистичното общество е привлекателно именно с това, че е неизбежно – творчески акт, стъпка встрани от симулакрума (simulacre, simulacrum13) – там, където диша личността, околната ѝ среда и съдбата.

Новите леви“

На лявото движение бяха необходими няколко години за да се съвземе след капитулацията на Горбачов. Но вече към средата на 90-те години левите течения започнаха да се възраждат. Сега те са вдъхновявани не от идеологически, а от естетически принципи, за борба ги подтикваше убеждението за „уродството и непоносимата безсмислица на потребителското общество“.

Известните художници и активисти Александър Бренер и Барбара Шурц още в началото на новия век с пределна яснота обосноваха разликите между системните и антисистемните политически проекти (в писмо14 до редакцията на списание „Логос“): „В последно време (по времето на знаменитата демонстрация през ноември 1999 г. в Сиатъл срещу Международния Валутен Фонд) в света отново се открои ясна граница между лявото и нелявото, по-точно между лявото и неолибералното (към неолибералното в момента принадлежат широк спектър идеологически сили – от най-новата социалдемокрация на Шрьодер и Блеър до десните на Бюканън в САЩ и Хайдер в Австрия). Всъщност, именно след Сиатъл стана ясно, че водоразделът между нелевите и левите минава в тази точка: или вие приемате глобалния капитализъм и пазарната логика, или ги отхвърляте. Или се съгласявате с глобализацията на капитализма, или и се съпротивлявате. Тези, които чупиха витрините на банките и се тровеха от сълзотворния газ по улиците на Сиатъл (а след това на Вашингтон, Прага, Ница), безусловно принадлежат към противниците на капитализма и се явяват леви активисти, а тези, които небрежно и не особено критично разсъждават за връзката на консумеризма с „политически коректната“ лява идея … може би е най-правилно да наричаме либерали.“ По-нататък Бренер и Шурц уточняват своята позиция: „По такъв начин политика не са преговорите между представители на МВФ и СБ, а камъните, хвърляни по полицията“.

Говорейки за движещите сили на лявата съпротива, известният руски писател-анархист Алексей Цветков-младши15, е измислил ярка тавтология, още веднъж подчертаваща спонтанния и артистичен характер на съвременния протест:

– „Кой е участник в борбата?“

– „Този, който участва“.

Новите десни“

Класическата дясна утопия, отдалечаваща се от принципите на „новото време“ и призоваваща за връщане към ценностите на християнска Европа, не беше подложена на такава преоценка, на каквато беше подложена нейната лява „сестра“. Фашизмът и национал-социализмът почти не засегнаха този тип мироглед. Той спокойно преживя XX век, като някои фрагменти от него бяха въплътени в социалната практика на франкистка Испания (Франко успя даже да върне краля в Испания), но основно оставаше в периферията на идейните спорове.

Много повече разтревожиха общественото мнение, идеите на „новите десни“ или „консервативната революция“, започнали да набират популярност през втората половина на 60-те години. За разлика от старите консерватори, които бяха вярващи християни и в по-голямата си част монархисти, „новите десни” се обърнаха не към реално съществуващи, а към новоконструирани традиции, корените на които могат да бъдат открити в окултизма, магията, гръцките митове, обредите от келтското и германско езичество. При това, те настояват за „окончателно разлагане на съвременното човечество“, отказват да смятат отделния човешки живот за фундаментална ценност и призовават за връщане на обществената структура към „йерархичната пирамида“16.

Ляво-десен синтез“

Още по-малко, отколкото „новите десни“, допаднаха на Системата „червено-кафявите“. Терминът „червено-кафяв“ възникна в Русия в идейната бъркотия от началото на 90-те години и се използваше предимно за лов на вещици на политическите противници на либералите (при което в равна степен го отнасяха и национал-болшевиките, и комунистите-зюгановци). Но забележителното е, че той (във френският вариант rouge-brun) беше моментално подхванат в Европа, където гордо се използва за самоидентификация на мислителите и активистите, опитващи се да обединят “новият ляв” и “новият десен” утопични проекти.

През месец май 1993 г., в радикалното и естетско списание „Idiot International“, издавано от Жан-Едерн Алиер, се появи възвание от Жан-Пол Круз, един от лидерите на френските профсъюзи, призоваващо към въстание на мисленетo против вещoманията, на културата против търговията, на отделните народи – против глобализма. Това въстание, според Круз, трябва да обедини комунистите с ултранационалистите и накрая, всички тези, които не желаят да се превърнат в елементи от един цял, неясно какви цели обслужващ, и в известна степен самодостатъчен и всепоглъщаш механизъм на увеличаване на паричната маса.

За изминалите петнадесет години „червено-кафявия“ проект само събираше сили. В неговата посока се развиха и „новите десни“ идеолози, такива като лидера на френската група Grece Ален де Беноа, както и много бивши активисти на комунистическите партии (например много от учениците на Роже Гароди, приел още през 80-те години исляма). Същият този Беноа е убеден, че в условията на информационното общество, основната борба ще се води срещу търговския разум и икономически интерес, както и срещу многобройните влияния на капитала, чието планетарно разпространение представлява основна(та) заплаха срещу битието.

Любопитно е, че самите „червено-кафяви“ са убедени, че именно „ляво-десния“ синтез стои в основата на политическата практика и идеологиите на тези съвременни държави, които се противопоставят на „новия световен ред“. В Либия на Муамар Кадафи, анархистичните идеи (на които се изгражда „джамахирията“) изобщо не противоречат на традициите и религиозните норми, в Иран принципа за социална справедливост става основен за мюсюлманското общество…

Предизвикателство(то) за Русия

По силата на инерцията от предишната световна роля на СССР или съвсем интуитивно, предусещайки неочаквания обрат на събитията, но за болшинството противници на световната Система така или иначе Русия е потенциален съюзник. Това е вярно както за вече споменатия „нов десен“ Ален де Беноа, така и за никарагуанския „ляв антиглобалист“ Даниел Ортега. Подобно положение на нещата е още по-странно, защото в повечето случаи то противоречи и на текущата политика, и на стратегическите изказвания на руските лидери.

Но сами по себе си тези очаквания неминуемо се превръщат в предизвикателство за нашето бъдеще. Очевидни са три варианта на това предизвикателство:

От изборът, който ще направи Русия в близките десетилетия, зависи не само нейната съдба, но и по-нататъшното развитие на световната история.


1 Явно авторът се закача с абсолютното единодушие, с което обикновено се вземаха решенията след победата на болшевиките в Русия.

2 част от поемата “Възмездие“ на Александър Блок.

3 Според Аристотел, ентелехията представлява нематериално дейно начало, което формира материята и я докарва до съвършенство (Кратък философски речник).

4 „Излизащ навън“ – който се намира извън пределите на човешкия опит, свръхопитен, недостъпен за човешките сетива (пак според Кратък философски речник).

5 Или в англоезичната Wikipedia.

6 Public Relations (Връзки с обществеността) – практиката на управление на потока информация от една организация към нейната публика в частност, или към обществеността като цяло. За повече информация, последвайте посочените връзки.

7 Често наричани на политически жаргон „неокони“.

8 Ако не се лъжа, точно този начин за „превземане“ на властта е описан от Робърт Лъдлъм в неговия роман „Предупреждението на Амблър“.

9 В противовес на консумеризма, се развива и неговият антипод – антиконсумеризма.

10 СПС – Союз Правых Сил. А гледайки играта на думи, която се е получила с названието на тази партия в Русия (както и техният девиз – „Наше дело – правое“, е интересно да се прочете и публикацията на Вени Гюрова, „Ляво и дясно – архетипни смисли“.

12 А защо „деконструкция“? Не е ли по-логично да се търси „реконструкция“, отколкото пълно разрушаване на цивилизацията?! Освен, ако под „деконструкция“ не се разбира разделянето на цивилизацията на нейните съставни части, с цел някакво последващо изучаване и разбиране на механизмите и на развитие.

13 Simulacre, simulacrum – копие, нямащо оригинал в реалността. Повече обяснения за тези термини могат да бъдат намерени в руската Wikipedia, в англоезичната Wikipedia, както и в „Энциклопедии постмодернизма“, в „История философии“, като автор на статиите в последните два източника е М. А. Можейко. В контекста на статията, simulacrum може да се преведе и като „представа за реалността“.

14 Брой 1 (27), 2001 г.

15 Алексей Вячеславович Цветков, да не се бърка с Алексей Петрович Цветков. Но и за двамата има достатъчно информация в паяжината (питайте чичко Google).

16 В смисъла, който влага католическата църква в този термин – най-отдолу се намират селяните, над тях – аристокрацията, върху нея се разполага краля, а над краля стои само папата.

Posted by NeeAnn as За свободата at 11:33 AM EET

2 Comments »

November 30th, 2007

Облачна компилация

Ако щете вярвайте, но между вас, драги зрители и скъпи читатели 😉 има човек, който е прочел историите за Облачето от край до край и вероятно на един дъх. Не само ги е прочел, но ги събрал в една „Облачна приказка” по негов си начин. Или по-скоро неин, защото е дама. При събирането, естествено, повечето типажи-ветрове са отишли да духат другаде и вече приказката не е същата….

Подобна компилация нарушава лиценза на блога ни, в частта „без производни”, но тъй като е цитиран източника (т.е. адреса на блога) съм склонна да простя и да приема това като желание за кратко представяне на Облачето пред още повече хора.

Обикновено се дразня от подобни неща и искам тяхното незабавно сваляне от нета, но този път не е съвсем така, може би защото виждам вложени усилия и добронамереност в направата на компилацията, а не е като кражбите 1:1, които засичам обикновено.

Това ме кара да си задавам въпроса “За какво ги слагаме тези лицензи, след като явно никой не ги чете?” И защо хората, като искат да ползват нещо готово, не питат? Питайте бре хора. Верно е, че съм принцеса-върколак, ама през монитора няма как да ви ухапя 🙁

П.П. Пиша това тук, а не в нейния блог, защото той ми иска профил, а моят профил в Гугъл няма общо с LeeAnn.

Posted by LeeAnn as За свободата at 11:37 AM EET

9 Comments »

May 11th, 2007

За лицензите и за авторските права

Всъщност, заглавието е малко подвеждащо, защото в долните редове няма да ви говоря за това какво са авторски права, имат ли те почва у нас (имат, имат — питайте Явор Колев и останалата пасмина) и как си кореспондират с различните лицензи, а просто ще ви разкажа една случка, случила с една от любимите ви публикации в този блог. Аха, точно така — говоря точно за тази публикация: “Как да си откраднете целувка“. Тази публикация по един нестандартен начин се появи на следния адрес http://loveemoni.dir.bg/_wm/library/?df=272380. Не, недейте да ходите на този адрес — на него вече ще видите страница, съобщаваща ви за грешка 404. А до появата на тази грешка се стигна след размяната на няколко електронни писма:

Дами и господа,

на следния адрес (http://loveemoni.dir.bg/_wm/library/?df=272380) в блог пространството на dir.bg е качена публикация, копирана едно към едно от блога на leeneeann, намираща се на следния адрес: http://www.leeneeann.info/blog/?p=298, в разрез с лиценза, под който тя е публикувана там (CC-BY-NC-ND).

Тъй като мога да ви уверя, че съгласие за подобно препубликуване на тази история от нашия блог не е давано от нито един от списващите блога, настоявам за вашето съдействие за премахване на тази страница от посочения адрес (http://loveemoni.dir.bg/_wm/library/?df=272380), поради грубо погазване на правата на автора на публикацията.

Очаквам ваша бърза намеса за решаване на този проблем, за което ви благодаря предварително.


the lunatics are in my head
—————————
Nick Angelow

Това е писмото, изпратено от мен в неделя (а самата история започна в събота) до abuse@dir.bg и postmaster@dir.bg. След няколкоминутен разговор през jabber, нямах големи илюзии, че ще получа отговор на писмото си, но за моя изненада, още в първия работен ден след почивните дни, получих ето тези два отговора от екипа на dir.bg — първо този:

Здравейте!
Благодарим Ви че се свързахте с нас.
Въпросът Ви се обработва от екипа на Dir.bg.
Своевременно ще Ви уведомим за резултата.

Поздрави!
Customer Support
Dir.bg

а почти веднага след него и този:

Здравейте!
Въпросните публикации са изтрити и собственика на сайта е предупреден. При възникнали подобни ситуации моля сигнализирайте на GLog администратора през gLOG Месинджър – това е постоянен дневен support. Това е най-лесния начин да получите бърз и компетентен отговор на въпроса си.

Поздрави!
Customer Support
Dir.bg

които отговори изискват от мен да кажа “благодаря на екипа на dir.bg за бързата и своевременна реакция” и които показват, че има цивилизовани начини за уреждане на възникнали проблеми с неправомерно използване на авторски произведения без да има нужда от прибягване до помощта на главната дирекция за борба с обикновения потребител.

to be continued 🙂

Posted by NeeAnn as За свободата at 12:20 AM EET

20 Comments »

April 2nd, 2007

За софтуерът с отворен код …

СОФТУЕРЪТ С ОТВОРЕН ИЗХОДЕН КОД В ЕВРОПА

http://www.cnews.ru/reviews/free/gov2005/part7/europe.shtml

Михаил Рамендик / CNews Analytics

Ръководството на Европейския съюз в стремежите си да не допусне контрол от страна на американски компании върху компютърната индустрия на съюза, за осигуряване на откритост на държавното управление и с цел създаване на максимално ефективна основа за европейски разработки на софтуер, активно поддържа софтуера с отворен изходен код. Определена роля има и стремежа към икономия на средства.

За взаимодействие между компютърните системи на правителствата на страните от Европейския съюз, Комисията предлага да се използва софтуер с отворен изходен код и отворени стандарти. Публикувани са официални препоръки на Европейската комисия за прехода към използване на софтуер с отворен изходен код. Комисията смята именно този софтуер да стане основа на технологиите за „електронното правителство“ в Европейския съюз. В частност, разработките, провеждани в различни страни от съюза, в този случай ще станат част от един общ „пул“ и ще могат да бъдат използвани от всички държави, участващи в него.

Европейският съюз също така финансира различни проекти, свързани със свободния софтуер, като например проекта OpenEvidence – система за електронен подпис и за удостоверяване достоверността на електронните документи.

Сравнително неотдавна, с финансиране от Европейския съюз, е започнат проекта CALIBRE (Co-ordination Action for Libre Software), който трябва да спомогне за развитието и по-широкото използване на софтуера с отворен изходен код в Европа.

Много учреждения от страните в Европейския съюз също проявяват интерес към свободния софтуер. Например, Комисията по атомна енергия във Франция е сключила споразумение за съвместни разработки на основата на Linux с Министерството на науката и техниката на Китай.

Министерството на финансите в Дания е разработило собствена програмна система с отворен изходен код.

Във Великобритания, Бюрото за държавни поръчки (Office for Government Commerce, OGC) в края на 2003 година започна серия от пилотни проекти за преминаването на редица държавни и общински учреждения към използване на свободен софтуер. В отчета за резултатите от тези проекти, публикуван през октомври 2003 година, OGC признава този софтуер за напълно пълноценен както за използване в сървърна инфраструктура, така и в някои случаи за настолни компютри, макар че при тях все още не са осигурени някои определени видове сложна функционалност. Главният проблем при преминаването към свободен софтуер се оказва прекаленото обвързване с продукцията на един единствен доставчик (Microsoft) и затрудненото взаимодействие между софтуера на тази компания с други програми.

Макар, че бързата и пълна замяна на този софтуер не е оправдана, OGC препоръчва на държавните и общински организации внимателно да преценят „техническите и делови“ аргументи в полза на прехода към използване на софтуер с отворен изходен код на сървърите, като при работните станции, на които се изпълняват прости операции е възможен преход към модела на „тънкия клиент“. В по-далечна перспектива се препоръчва максимално широко използване на отворени стандарти и с различни методи, включително и постепенно преминаване към свободен софтуер да се премахне съществуващата в момента зависимост от един единствен доставчик.

Между другото, общината в Нюхем (Newham) се отказа от решението си, частично основано на свободен софтуер, в полза на дългосрочен договор с Microsoft за доставка и поддръжка на пълен пакет софтуер от нея, в резултат на предложените от Microsoft сериозни отстъпки. Microsoft предложи най-изгодните условия след като се разбра, че общината е почти готова да стане независима от софтуера на тази компания.

Списъкът на европейските столици, заявили поддръжка за софтуера с отворен изходен код се попълни през 2005 година с нови имена: кметството на столицата на Австрия, Виена, планира през второто тримесечие на 2005 година да прехвърли своите персонални компютри на Linux. Говореше се, че преходът ще се извърши в „мека“ форма. Потребителите ще получат възможност да избират най-подходящия за тях вариант на преход от Microsoft Office 2000 към OpenOffice.org и от Microsoft Windows 2000 към Linux. Тъй като OpenOffice.org може да работи и под Linux и под Windows, това позволява замяната на използвания офисен пакет да бъде извършена без промяна на вече използваната операционна система. От наличните в кметството на Виена 16 хиляди компютъра, на 7,5 хиляди може да се използва OpenOffice.org, а на 4,8 хиляди – Linux. Преходът към използване на безплатно разпространявани продукти с отворен изходен код ще позволи на отдела по информационни технологии да икономиса не малко средства. На потребителите, пожелали да преминат към ново програмно осигуряване ще бъде предложена техническа поддръжка и обучение, като се предполага, че с течение на времето техният брой ще се увеличава.

Виена не е първият голям европейски град, властите на който са решили да преминат към Linux. Столицата на Бавария, Мюнхен възнамерява към 2008 година да мигрира 14 хиляди компютъра към използване на Linux и OpenOffice.org. Тази миграция беше временно преустановена в началото на август 2004 г. поради опасенията, че новите патентни правила в Европейския съюз могат да попречат на осъществяването на този план. Но сега проектът, наречен LiMux продължава да се развива.

Парижкото кметство през 2004 г. прояви желание напълно да се откаже от продуктите на Microsoft. Стойността на широкомащабното преминаване на кметството в следващите 5 години от Microsoft Windows към продукти с отворен изходен код трябваше да бъде около 57 млн. евро. Кметството имаше планове за мигриране на 17 хиляди компютъра, но се отметна през октомври 2004 г., заявявайки, че миграцията ще бъде съпроводена със значителен ръст на разходите, докато нивото на обслужване на населението само по себе си няма да се подобри.

Още през 2002 г. парламентът на Холандия прие решение всички информационни системи в държавния сектор да използват отворени стандарти. В град Харлем вече са мигрирани повече от 2000 настолни системи към използване на свободния офисен пакет OpenOffice.org, като в процеса на миграция стана ясно, че стойността на преквалифицирането на персонала е 50 хиляди евро, което е 10 пъти по-малко от стойността на лицензите за новата версия на Microsoft Office. Но в края на 2004 г. холандското правителство обяви планове за закупуване на софтуер от Microsoft за 245 хиляди компютъра, като при това не беше проведен отворен конкурс, според изискванията на закона. Това предизвика протести от страна на депутатите, в резултат на които правителството се отказа от тези планове и прекрати преговорите с Microsoft.

В отделни случаи, държавни органи и училища от провинцията взимат инициативата в свои ръце, не дочаквайки решение на правителството или парламента. Така например, в рамките на мащабна програма за компютъризиране на държавните учреждения, в провинция Естремадура (Extremadura), най-бедната провинция в Испания, през 2001 г. беше създаден софтуерният комплект LinEx, състоящ се от операционната система GNU/Linux и редица основни програми с отворен изходен код. Към настоящия момент, LinEx се използва във всички училища на провинцията, както и в някои общински администрации и болници.

Държавното средно училище във Felixstowe, Великобритания мигрира образователните си компютърни класове под управлението на софтуер с отворен изходен код (SuSE Linux). То получи статут на специално техническо училище и допълнително финансиране благодарение на проект, предвиждащ в частност, комплексно развитие на информационната инфраструктура, също на основата на софтуер с отворен изходен код. Използването на „тънки клиенти“ позволи избягването на разходите, свързани с постоянното обновяване на компютрите. Отделен сървър под управление на Windows, позволява стартирането на необходимите програми под Windows, докато на всички останали компютри е инсталиран Linux, като при това в перспектива училището възнамерява да се откаже напълно от използването на Windows и друг затворен софтуер.

Софтуерът с отворен изходен код намира място и в органите на властта в Източна Европа. Например в България е започнат съвместен проект на United Nations Development Programme (UNDP) и Internet Society of Bulgaria (ISOC-Bulgaria), който трябва да помогне на общинските власти да създадат с помощта на такъв софтуер електронни ресурси за работа с гражданите. По-нататъшното развитие на този проект предполага използването на този софтуер (с отворен изходен код) както на сървърите, така и на работните станции [на кметствата].

Преводът е нагласен от Николай Ангелов

Posted by NeeAnn as За свободата at 9:10 AM EET

1 Comment »

March 30th, 2007

За авторското право …


Поради последните изцепки на ГДБОП на МВР, както и категоричната позиция на министъра на вътрешните работи относно дейността на тази дирекция, реших да направя нова категория в блога, в която предимно ще има разнообразни материали относно проблемите, свързани с авторското право и интелектуалната собственост. И поради това, че не съм привърженик на преоткриването на топлата вода, тук най-често ще намират място преводни материали, като началото ще бъде поставено с този, направен преди повече от две години (и първоначално публикуван на страниците на
www.linux-bg.org) превод на една статия на Александър Сергеев, публикувана в руското списание „Мир Internet“ през далечната вече 2001 г., но която и досега остава актуална. Статията е дълга (някъде към 14 страници формат А4), така че за нетърпеливковците ще е добре да го научат още в началото 🙂

АВТОРСКОТО ПРАВО – АЛЮЗИИ, АНАЛОГИИ, АНТИНОМИИ1

Александър Сергеев2

18 януари 2002 || Библиотека на ЛинуксЦентър

Публикувано за първи път в списание “Мир Internet“, #12’2001.

Ние сме свикнали да възприемаме авторското право като нещо подразбиращо се само по себе си. На въпроса за неговото предназначение неизбежно се отговаря: „Това е начин авторите да изкарат насъщния си“. Сериозен аргумент. Още повече, че е единственият сериозен аргумент в съвременната концепция за авторското право.

Александър Сергеев

ДАТА НА РАЖДАНЕ – НЕИЗВЕСТНА

Според историческите мерки, авторското право се е появило съвсем наскоро. Но перипетиите на неговото възникване са трудно различими в мъглата на времето. В учебниците и монографиите този въпрос е засегнат изключително повърхностно, отбелязвайки основните етапи на засилване на защитата на авторското право. За сметка на това, те не спират да подчертават неговото значение за развитието на културата, демокрацията и свободата. Откъснати от историята, тези аргументи звучат особено убедително, не напразно именно развитите демократични държави повече от другите настояват за засилване на законодателството в областта на авторското право.

Толкова по-неочакван се оказва факта, че раждането на авторското право е неразривно свързано с появата на цензурата и деленето на културното наследство на античност и средни векове. В Европа всичко започва през 1557 със издадения от кралица Мери I3 закон, който давал на печатарите монополното право да издават отново вече отпечатана от тях книга (без значение дали е нова или отдавна известна) при условие, че тя е била одобрена от официалната цензура. А какво е това, ако не авторско право? Наистина, авторите остават малко встрани, затова като първи закон, отнасящ се до авторските права обикновено разглеждат влезлият в сила през 1771 г. закон на кралица Ана, в който вече авторите са споменати, макар че по същество и в него се регулират само правата за преиздаване на книгите.

В Русия, първият документ, регулиращ авторските права („Положение на правата на съчинителите“) се появява през 1828 г., едновременно с въвеждането на новия Цензурен устав.

По този начин авторското право първоначално е възникнало за осигуряване на държавен контрол върху печатното слово и регулирането на издателския монопол, а не за осигуряване благополучието на авторите на произведения.

В ИМЕТО НА МИРА И ПРОГРЕСА

И така, появата на авторското право е предизвикана от нуждите на издателският бизнес и цензурата. В средните векове нямаше да са необходими никакви допълнителни обяснения, но в либерална Европа е необходимо друга, по-възвишена обосновка. И тя не закъсня да се появи от дълбините на теорията за прогреса.

Съгласно тази концепция, държавата дава на авторите изключителни права върху използването на собствените им произведения с цел да стимулира творчеството, насочено към развитие на културата, науката и техниката. Облагодетелстваните от държавния протекционизъм автори са могли да продават  своите особени права на издателите, за които тази схема също е много удобна – достатъчно е да купят правата от автора, за да получат цялата мощ на държавната защита.

За известно време, авторското право наистина е подпомагало развитието на културата, доколкото е поддържало дейността на издателите – посредници между авторите и публиката. Но с появата на Internet, рязко намаляващ разходите за публикация, необходимостта от посредници бързо намалява. Днес, набралото сила авторско право вече не подпомага, а пречи на развитието и разпространението на културата, тъй като блокира творческото използване на публикуваните произведения и ограничава кръга на хората, имащи достъп до тях.

ВСЕКИ ЗА СЕБЕ СИ, САМО БОГ ЗА ВСИЧКИ

Развитието на съвременната култура настоятелно изисква радикално съкращаване на срока и обема на защита на авторското право. Но международните авторско-правни организации упорито приемат точно противоположни решения.

Например, световната организация за интелектуална собственост (WIPO) смята за свое голямо постижение увеличаването на срока за защита на авторските права от 50 на 70 години след смъртта на автора. Което ни кара са попитаме: а трябва ли ви това? А между другото, съответното изменение на националното законодателство е задължително условие за приемане на Русия в Световната търговска организация (WTO).

Експертите на WIPO се кълнат, че увеличаването на срока е в интерес на авторите. Вероятно те смятат, че издателствата ще плащат по-скъпо купувайки авторски права с увеличен срок на защита. А може би се надяват, че шансът да поработят не само за благото на децата и на внуците си, но и за правнуците си, ще вдъхнови авторите за създаване на нови шедьоври … Не знам [господа автори, кажете вашето мнение, адреса за писма е на края на статията]. А това, че ние с вас ще трябва да плащаме отчисления на собствениците на авторски права още допълнителни двадесет години, е съвсем сигурно.

Но не е прието да се пита публиката за нейното отношение към промените в законодателството отнасящо се до авторското право. Дискусиите за него винаги се водят от представители на държавата, крупни компании и авторски общества. Интересите на обществеността не се представят от никого – тя просто не се смята за страна в тези отношения. В съвременния свят няма механизми за лобиране на интересите на потребителите на авторска продукция.

ЗА ВКУСОВЕ НЕ СЕ СПОРИ

Интереси и права на потребителите … Това е достатъчно широко понятие. То включва в себе си определени изисквания към качеството на стоката и условията за нейната подмяна, връщане и гаранционно обслужване. Не ви ли е хрумвало, прочитайки съобщението „this program has performed an illegal operation and will be shut down4“, да поискате замяна на бракуваната програма с нова или да се обърнете към най-близкия сервиз на компанията Microsoft?

За съжаление, няма да се случи нищо. Програмите – това са авторски произведения. Авторите предварително свалят от себе си всякаква отговорност за качеството на продукта (четете лицензите). А грешките в програмата не са дефекти, а особености на авторовото самоизразяване. Нали не връщате книгата в книжарницата, ако не ви хареса нейния сюжет? За вкусове, както се казва, не се спори.

Кажете дали ще се съгласите да купите фирмена битова техника – магнетофон, телевизор, перална машина с условие „as is“, все едно купувате програма? А нали по своята цена, легалните програми са напълно сравними с битовата техника, а и тяхното предназначение е сходно – повишаване на производителността на труда и нивото на комфорт. Но ето че закона за правата на потребителя на програми се заобикаля по крива линия, името на която е – закон за авторското право.

ПРАВОТО ДА ЧЕТЕШ

Между другото, това далеч не е единствения пример за това, как авторското право в електронната епоха ограничава недопустимо правата на гражданите. Прочетете какво пише на своя сайт, посветен на популяризацията на авторското право, английският юрист Едуард Бароу5 – „Копирането означава възпроизвеждане на работата в произволна материална форма и включва съхраняването на работата във всякаква среда с използване на електронни средства. Понятието „копиране“ включва в себе си създаването на временни нетрайни копия, а също така и копия, възникващи като страничен резултат от друго използване на работата.

Което означава, че съгласно британското законодателство, копието се създава в момента, когато компютърната програма или файл се зареждат в паметта. По този начин е невъзможно цифровизираните материали да се четат без копиране, което от своя страна означава, че авторското право налага ограничения и върху тяхното четене“.

И ето, както се казва, че пристигнахме. Електронни книги вече съществуват и за всяка операция с тях трябва да получим (тоест да купим) разрешение. Например, ако сте купили електронна книга в работата си, това още не означава, че имате право да я четете у дома си или докато пътувате. Това, което можете да правите с хартиените книги, не се разпростира върху електронните. Нови технологии – нови ограничения. Разбиране трябва. А с неразбраните, които намират начини да заобиколят ограничението за копиране, ще се заеме ФБР. С едни такива то вече се занимава.

Така, че ситуацията, описана в известното есе на Ричард Столман „Правото да четеш6 изобщо не е далеч от реалността, както може да ни изглежда. Бъдещето вече е дошло. Ножът е опрял до кокала.

СЛЕД ПРОЧИТАНЕ ДА СЕ ИЗГОРИ

В близкото бъдеще може да ни забранят не само самостоятелно да създаваме, но и да съхраняваме копия на защитена с авторско право информация. Всъщност, защо ви е необходимо да съхранявате при вас копие на електронна книга? Вие можете във всеки един момент да я получите по широколентов интернет канал от сайта на издателя. Да, разбира се, че за това ще се наложи да платите. Но така е справедливо – по-често използваш – повече плащаш.

Вие си мислете, че това е някаква шега? Нищо подобно! Компанията Rosetta Books вече е разработила технология за самоунищожаваща се електронна книга. Книгата изчислява колко време е била отворена на екрана на компютъра и след изтичането на 10 часа четене се блокира. Представете си само какви разговори биха се водили на масата по време на вечеря: „Синко, нали не си забравил да затвориш електронните си книги?“ – „Олеле, забравил съм ги! Ей сега се връщам…“, „Скъпа, не можеш ли да четеш по-бързо? Иначе няма да успея след теб …“, „Татко, купи ми отново този учебник, че не успях да разбера всичко миналия път“.

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ГРАМОФОНА

Не ви ли се струва, че можете да си купувате по-често не само книги, но и дисковете с любимата ви музика? Помните ли добрите стари времена, когато да чуят новата грамофонна плоча се събираше цялото семейство, че даже се канеха и приятели. То е разбираемо – след десетина или малко повече прослушвания звука вече не беше същия.

Знаете ли с каква носталгия си спомнят за тези времена звукозаписните компании? Преди десет години те самите разгласиха по цял свят достойнствата на цифровия звук, като за едно от най-големите предимства се посочваше почти неограничената дълготрайност на носителите. А сега самите те не се радват на това. А знаете, че когато бизнеса не се радва на нещо, той винаги намира изход от създалото се положение.

Намери се изход и сега. Кой е казал, че лазерния диск не трябва да бъде нетраен? Компанията SpectraDisc Corporation е разработила DVD дискове, записът върху който след първото прослушване постепенно започва да деградира7. Така, че ще се наложи редовно да си купуваме дисковете с любимата музика. Нали няма да започнете да ги копирате, както правят пиратите.

Ето така се получава грамофона на XXI век.

ПОЛИГОН

Между другото – за DVD. Тази технология служи за полигон за изглаждане на новите ограничителни механизми на авторското право. Нека започнем с това, че самото име „DVD“ е регистрирана търговска марка. Да се произвежда продукция с тази марка може само в съответствие със спецификацията, разработена от международния консорциум DVD Forum. Всичко изглежда много добре – така няма да има проблеми със стандартизирането и съвместимостта.

Но не би. В спецификацията на DVD има условие, съгласно което целият свят е разделен на седем зони, като дисковете и DVD устройствата, произведени за различни зони трябва да бъдат несъвместими един с друг. Нещо повече, във всяка зона трябва да се продават само такива дискове и DVD устройства, които са предназначени за тази зона. Така, че ако подарите на своя американски приятел български DVD диск, те просто няма да успеят да го възпроизведат, поне не в рамките на закона. А за да имате възможност да слушате колекция дискове от различни страни на света, ще трябва да пътувате до седем различни страни и да си купите седем различни DVD устройства.

Разбира се, хората си купуват универсални DVD устройства, произведени извън лицензния контрол. Ето че се натрапва въпросът – в името на каква висока цел са въведени тези ограничения и едно голямо мнозинство от хора са поставени извън закона? Всичко е много просто – такава система позволява на производителите на дискове да водят в различните райони на света независима маркетингова политика, увеличавайки своите приходи.

Както е известно, един от ефективните методи за тоталитарен8 контрол е създаването на такива закони, че по-голямата част от гражданите да бъдат техни нарушители. Да се притискат въобще не е задължително – достатъчно е да се лишат от възможността да използват правата си.

А ОСТАНАЛИЯТ СВЯТ НЕКА ДА СТОИ ЗАД БОДЛИВА ТЕЛ

Ето още един пример на битката за авторското право на полигона на DVD. В идеалният случай, стандарта не трябва да позволява копирането на цифрова информация от DVD дисковете, тъй като вие сте платили не за копие на информацията, а само за възможността за нейното възпроизвеждане. Ако трябва да я копирате – моля, заповядайте, но през аналоговия канал със загуба на качество. Тази политика предизвика мълчаливо недоволство, но противопоставянето на нея беше трудно – технологията DVD е защитена с търговска марка и патенти, а съдържанието на дискове – с авторско право…

И ето, че изведнъж става ясно, че в спецификацията има дупка и в резултат на нея се появява малка програма (DeCSS), позволяваща през тази дупка да се изтегли от DVD диска изходната цифрова информация. Тази програма предизвика огромен скандал. Поиска се забрана за разпространението на програмата. И го забраниха! Каква, по дяволите, свобода на словото, когато става дума за милиарди долари! Особена комичност на ситуацията придаваше факта, че програмата е съвсем малка по размер. Като призив за защита на свободата за информация започнаха да изобразяват върху тениски нейният изходен код.

Съвсем наскоро американски съд беше принуден все пак да се съгласи с довода, че кодът на програмата е само набор от символи и Първата поправка към американската конституция гарантира свободата на неговото разпространение. Но само тази победа е недостатъчна. Новите стандарти ще се разработват по-добре, а в законите могат да се въведат допълнителни забрани. Разбира се, това няма да бъде евтино, но подобни инвестиции се възвръщат доста добре. Освен това, те могат да бъдат включени в себестойността на продукцията, като по този начин потребителите сами ще купят бодливата тел. Между другото, един месец по-късно, решението на този излишно либерален съд беше отменено от апелативната инстанция. Разпространението на програмата DeCSS отново е забранено.

КАК ЮРИСТИТЕ СПАСИХА INTERNET

Но защо само за DVD говорим и то така тъжно. Примери за това, че класическото авторско право е несъвместимо със свободата на словото и със съвременните технологии има много. Ето още един пример, но този път по-весел.

Знаете ли върху какъв проблем си блъскаха главите през последните няколко години експертите на WIPO? Над проблема за възпроизвеждане на транзитните пакети. Всички знаят, че информацията в Internet се предава на пакети от сървър към сървър. Приемайки пакета, сървърът го записва в паметта си и след това го предава на следващия сървър. В резултат на няколко такива стъпки (на жаргон те се наричат хопове) пакета бива доставен до получателя му. Всичко изглежда много просто, нали? Но сега си представете (какъв ужас!), че предаваната информация е защитена с авторско право. По време на нейното предаване, тя многократно се възпроизвежда в паметта на транзитните сървъри, като при това технологията, върху която е изграден Internet не позволява предсказването на възлите, през които ще мине маршрута на пакетите. А кой е дал разрешение за това?

Получи се така, че извън закона се оказа целият Internet. От гледната точка на европейските юристи, този факт е сериозен проблем. Но експертите са за това – да решават проблеми. При щателното изследване на Бернската конвенция, основа на основите в защитата на авторското право, се изясни, че тя позволява да се направи изключение от защитата на правата на авторите в случай, когато възпроизвеждането:

На тези основания, експертите на WIPO одобриха Европейската директива, позволяваща „създаването без съгласието на авторите на временни нетрайни копия на произведенията им, съвършено необходими за тяхното циркулиране в Internet, ако тези копия не носят в себе си самостоятелно икономическо значение“. След като направиха това, юристите заявиха, че са вкарали Internet в рамките на закона и доволно потриха ръце. Нали ако не беше техният подвиг, щеше да се наложи да спрем Internet като технология, несъвместима с авторското право.

КРАЙ НА КУЛТУРАТА И ЦИВИЛИЗАЦИЯТА

Тези юристи-експерти се оказаха изключително наивни. Позволиха предаването на пакети и се успокоиха. Нали ако поискаме, със силата на авторското право целия ваш Internet ще изпратим в каменната ера.

Да вземем като пример технологията на кеширането. На всички е известно, че не всяко обръщение към някой web сървър, нека бъде на Microsoft, води до реално пренасяне на информация от задокеанския сървър. Най-често, вие не сте първият, проявил интерес към тази информация и програмното осигуряване на интернет доставчика9 вместо да натоварва каналите за външна връзка, просто ви изпраща копие на поисканата страница на Microsoft, което съхранява на собствения си твърд диск. А сега кажете, по силата на какво право, тази страница се намира там?

Друг пример са търсещите машини. Те сканират страниците в Internet, обработват ги и ги съхраняват в своите бази данни. Като резултат, на основата на милиони авторски страници се създава огромно уникално производно произведение – база данни за търсене, достъпа до която започва да се продава. А според действащото законодателство, с авторите на произведения, използвани при построяването на тази база данни трябва да бъде сключен писмен договор, нищо друго.

По никакъв начин не може да съберем в прокрустовото ложе на Бернската конвенция подобно нагло издевателство с авторските права. Копията на произведенията в кеша на прокси сървъра не може да наречем временни или нетрайни, тъй като популярните страници могат да живеят там практически постоянно. Не може да се твърди, че тези копия са абсолютно необходими. Кеширането се използва единствено за повишаване на производителността – без него нещата пак ще работят, но малко по-бавно. Същото се отнася и за търсещите системи – без тях пак може да намерим търсената страница, макар и по по-сложен начин. И накрая – за икономическият ефект. За сметка на кеширането, доставчиците на Internet икономисват десетки проценти външен трафик, а търсещите системи живеят от продажбата на реклами върху своите сайтове. Излиза, че най-важните технологии на Internet са в крещящо противоречие с авторското право.

Представете си, че изискванията на закона за авторското право започнат да се изпълняват с необратимостта на физически закон. В следващият миг ще настъпи пълен крах на икономиката, културата и цивилизацията. Даже и някъде по света да се намерят удивителни острови на идеална законност, те ще бъдат абсолютно изолирани един от друг. Те ще понесат тежки загуби и вътре в тях, тъй като никой не може да гарантира, че легално придобитите програми, книги и машини са създадени без нито едно нарушение на авторското право.

КРИЗА НА МАЩАБИТЕ

Тази страшна картина в стила на старите научно-популярни книги10 нагледно показва принципната несъвместимост между авторското право и новите технологии.

Авторът става безсилен сам да се разпорежда със своите изключителни права. Мащабите на тези права, разпространяващи се върху цялата планета, върху милиарди хора и в продължение на десетки години, просто не са съизмерими нито с личността, нито с произведенията на повечето автори. Тези гении, чиято личност не се губи на този фон, няма да пропаднат и без жалките държавни подаяния под формата на изключителни авторски права. Останалите са принудени колкото може по-бързо да продават своите изключителни права на големите издателски компании, чиито армии от юристи все още са способни да извлекат от тези права някаква печалба.

Тези компании имат нужда от стабилен приток на нови материали. Обединявайки се, те започват да диктуват монополни цени и условия, както на пазара на авторски произведения, така и на пазара на продажба на продукция с авторски права. Създава се един конвейер, който създава индустриални количества „авторски“ продукт на желана цена. Авторството става сфера на висококвалифицирани услуги, стоящи в една редица с работата на лекарите, юристите, консултантите. Повечето подобни автори работят на твърди тарифни ставки, понякога и на фиксирана заплата, а техните авторски права веднага преминават към издателските компании.

Ясно е, че при такава система не може да се говори за никаква свобода на творчество. Именно тази система, продукт на идеологията на авторското право, лежи в основата на съвременната масова култура. Това е огромен бизнес, създал се около системата на държавния протекционизъм и да се защитава тази система, апелирайки към правата на авторите и на издателите, е възможно не повече, отколкото да се защитава феодалната система, като се апелира към правата на родовата аристокрация.

И все пак, юристите продължават трескаво да търсят начини за спасяване на авторското право. Един от начините е използването на автоматизирани системи за управление на информацията за авторските права. Но това води до тоталитарен контрол над всяка извършвана информационна операция. Иначе не е възможно да се убедим в спазването на авторските права. Надали обществото ще се съгласи да жертва до такава степен своите права в името на издателите и авторите.

Друг начин е засилването на организациите за колективно управление на авторските права. По този начин е възможно, макар и минимално, намаляване на обема на транзакционните удръжки за обслужване на масива от авторски права, но той води до създаване на гигантски супермонопол, на който ще бъде позволено да говори от името на всички автори, даже и тези, които не са му давали това право11.

Трети начин е въвеждането на драконовски закони с непосилни наказания за нарушаване на авторско право с цел сплашване на всички потенциални нарушители. Абсурдността на този начин е толкова очевидна, че може да не се коментира …

НАТУРАЛНА ИКОНОМИКА И ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Концепцията за авторското право възниква по време, когато доминира натуралната икономика. И духът на авторското право е духът на тази икономика. Авторът се възприема като диво дърво, на което зреят плодовете на културата. И всеки плод е вещ, която може да се купи и използва.

Днешният свят вече не се побира в тази примитивна схема. Авторите творят в непрекъснато и понякога неосъзнато взаимодействие един с друг. Създаваните произведения често нямат отчетливи граници, те не представляват обекти. Опитите да се поставят новите отношения в предишната схема вече се задъхват в необозримостта на юридическите формалности.

Съвсем скоро бъдещето ще постави абсолютно неразрешими въпроси. Кога ще изтече срока за защита на авторските права на операционната система Windows 98? Кой ще следи за спазването на вечните неимуществени авторски права, колко ще струва това и кой ще плаща за това? На кого принадлежат авторските права, създадени като страничен резултат от дейността на неформална група от хора? Може ли да се обучи изкуствен интелект, нека предположим, че това е невронна мрежа, с материали с авторски права? Притежава ли авторски права човек, творящ чрез поставяне на задачи пред така обучен изкуствен интелект? А ако в така създаденото произведение някой познае следи от своето творчество, подсказани от компютърния съавтор, това плагиатство ли е или не?

Продуктивно работещите автори просто нямат време да се занимават с подобна юридическа казуистика и печелене на пари от даденото им подаяние от държавата под формата на изключителни права. Вместо това, те създават нови идеи, пишат нови текстове, встъпват в зашеметяващи, а понякога и рисковани алианси един с друг. Намирайки се в симбиоза с обкръжаващата ги културна среда, те хем я използват, хем я възпроизвеждат. Контакта с такива истински, а не конвейерни автори винаги поражда чувство на автентичност. А това е непосредственото взаимодействие с културата. И в това е отговорът на проклетия главен въпрос на авторското право – как авторът да печели за парчето хляб? Винаги ще има търсене на настоящи, автентични носители на култура от страна на доставчиците на достъп до културната среда. И сега, в епохата на Internet, на тях повече не им са нужни посредници.

Информационното общество излиза от фазата на линейно развитие, когато е възможно ясно да се разграничи едно произведение от друго. В морето от информация не трябва да отделяме едната капка от другата. В бъдещето не може да влезем с такъв товар, какъвто е авторското право.

Разбира се, това не означава, че трябва незабавно да отменим отживялото себе си авторско право. Това би се превърнало в социална катастрофа за множество хора. Но вече е дошло времето да осъзнаем посоката на развитие и да започнем да я следваме.

Без съмнение, отмяната или отслабването на защитата на авторското право ще промени характера на нашата култура. Но трябва ли да се страхуваме от това?

Избирайки сега дали ще застанем зад или срещу авторското право, ние избираме движение към бъдещето или към миналото, движение към изкуствения интелект или към натуралната икономика.

Александър Сергеев, algen@mailri.com

PS. От 1 януари 2002 г. се разрешава възпроизвеждането на статията „Авторско право: аналогии, алюзии, антиномии“ в други средства за масова информация и в Internet при спазване на следните условия:

  1. Запазване на пълнотата на текста (включително и допълнението);
  2. Поставяне на препратката „Публикувано в списание „Мир Internet“ (www.iworld.ru);
  3. Уведомяване на автора с електронна поща за мястото на публикацията.

ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ СТАТИЯТА “АВТОРСКО ПРАВО …”

Авторското право и робовладелческият строй

При обсъждането на авторското право, често се говори за морал и етика, че авторът има естествено право върху своето произведение. Тук незабелязано се подменят понятия. Юристите знаят, че изключителните права възникват в авторите по силата на приети закони. А ето, че моралистите се опитват да ни убедят, че законите за авторското право възникват от това, че автора първоначално има изключително право. (А право той има, разбира се, защото иначе няма да има с какво да се изхранва).

Подобна аргументация може да предизвика само усмивка. Моралът и етиката са относителни неща. В различните култури, по различно историческо време, те са различни. В първобитното общество, победеният враг е трябвало да бъде убит (а при възможност – и изяден). Но постепенно културата се развивала, морала и етиката са се променяли и убийството на пленниците е започнало да се смята за неетично и най-вече – за неизгодно. Къде по-етично и изгодно е да ги направим роби.

Така, че робовладелството изобщо не е било неморално в древна Гърция. Тогава то е било адекватна форма на социално устройство. И в Америка отначало то също не е било неморално. И в Русия, крепостното право, когато възниква, не е било в конфликт с морала и етиката. Така е било дотогава,

С авторските права е същата история. Някога (не толкова отдавна) него въобще го нямаше – труда на писаря се ценеше повече от труда на автора. Книгопечатането породи съвсем нови отношения и се появи нуждата от регламентиране на тиражирането на произведенията. Концепцията се формулираше в продължение на няколко века и се оформи през по-миналия век в Бернската конвенция за авторските права.

Но ето, че изтече още един век, появиха се нови технологични инструменти, а заедно с тях много силно се промени и културата – появиха се всякакви постмодернизми с деконструктивизми. Цялото това ново стопанство – и техниката, и културата, категорично не се побират в старите рамки.

Но авторите питат: как ще изкарваме прехраната си, ако се откажем от (части) нашите естествени авторски права12? На тях им пригласят издателите-надзиратели: кой ще осигури качеството на информацията, ако не сме ние13?

Но ние няма да отидем толкова далеч напред. Времето на информационната етична революция все още не е дошло. Новата етика (и съответстващата ѝ бизнес схема) все още се формират. На много въпроси просто още няма отговор. А и тези отговори, които ги има, понякога ми се струват по-малко удачни, отколкото отговорите, които дава традиционното авторско право. Но това е напълно естествено. Новото никога не се появява наготово. Нека вземем например хелиоцентричната система на Коперник – отначало тя предсказваше много по-лошо движението на планетите, отколкото геоцентричната система на Птолемей. И чак след повече от сто години, с труда на Тихо Брахе и Йохан Кеплер тя става по-точна. Така трябва да стане и с алтернативните на авторското право идеи.

Авторското право и морското пиратство

Отдавна един въпрос не ме оставяше на мира: защо злостните нарушители на авторското право се наричат именно пирати? Защо не разбойници, не мошеници, не грабители? И ето, че съвсем наскоро успях да разбера това загадъчно обстоятелство и бързам да споделя своето откритие.

Разцвета на морското пиратство е по време на великите географски открития. Разбира се, пиратство е имало и преди, и след тях, но никога повече то не е играло толкова голяма роля в историята на цивилизацията, никога не е било толкова романизирано, никога не е имало такъв морален тил. Даже кралете са търсели сътрудничество с пиратите, издавайки им лицензи за грабителство срещу обещание да не закачат техните кораби и да делят плячката.

Как се е стигнало до подобна ситуация? Осъзнавайки цялото значение на задморските територии, европейските монарси се хвърлят да разширяват своите владения. Но желаещите да тръгнат на далечно, изпълнено с опасности пътешествие не са били много. Тогава капитаните на изследователските експедиции получили правото да бъдат наместници на своите монарси в новооткритите земи. Възможността да станат фактически глава на държава, макар и колония е била достойно възнаграждение за риска, и най-отчаяните хора излизали в открито море.

Новооткритата земя се е присъждала на капитана – автор на откритието, заради самия факт на откриването и по закон действително се е признавала за негова собственост. Това не ви ли прилича на авторското право? Но почакайте, това е само началото. Както и в случая с авторските права, тежестта на защитата на изключителните му права се е възлагала на капитана-автор. Не се е налагало да се разчита особено на кралския военен флот. А опасностите не са били малко. Една – от страна на местното население, друга – от страна на конкурентните държави, трета – от страна на пиратите. Между другото, различаването на вторите от третите понякога не е било лесно.

Тези, които са имали късмет, са създавали богати колонии със силен флот, а неудачниците, свикнали на свободен живот, попълвали армията на пиратите и при определени случаи са можели да разчитат на покровителство от страна на един или друг монарх. По този начин пиратството става особен начин на реакция към спонтанното обогатяване чрез присвояване на ничия земя от страна на малцина избраници.

Държавите използвали механизма на присвояване на земи заради разширяването на своите владения. Но в очите на обществото това се оправдавало със стремежа към познание, мъжеството на първооткривателите и нуждата от достойното им възнаграждение.

Сега също се усвояват нови територии, но този път в сферата на информационното пространство. Авторът, създаващ ново произведение, открива нова земя в това огромно пространство и по закон го присвоява за себе си. Все още ни се струва, че това пространство е безгранично, но това е илюзия. На отсечка от един сантиметър има безкрайно множество от точки, но ако поставите сто точки с молив, те ще се слеят в една плътна линия…

Великите географски открития, съвместно с практиката за присвояване на откритите земи доведоха до геноцид на местното население, разцвет на морското пиратство и колониално разпределение на света, от последствията на които и досега не сме успели напълно да се избавим.

Авторското право е практика на завладяване на ничия земя в информационното пространство. И последствията от него ще бъдат аналогични. Нали на хората не е присъщо да се учат от историческия опит.

Авторското право и ловът на вещици

Помолихме Анатолий Левенчук от „Московский Либертариум“ да напише няколко страници за авторското право. Ето какво ни отговори той:

Аз отдавна не съм запален от идеята за края на авторското право – просто пасивно констатирам неизбежността на тази смърт, при това смърт в конвулсии и със скандали, разбити съдби и разпилени състояния, под акомпанимента на юристите, вкарващи все повече хора в затвора. Това много прилича на залеза на лова на вещици – вещици се изгарят в цялата страна и само някои хора са непредпазливи и говорят, че всичко това са глупости и не е правилно да се прави. Така и сега – раздават глоби и затвор за нищо, и само някои хора казват, че всичко това са глупости и не е правилно да се прави. Така, че и да сложим чертата на тази двойка, на нечие сърце ще лежи пепелта на изгорените от този огън. А в мен има само тъга и никаква активност“

Как да се изхранват авторите?

Идеологията на авторското право вече е дълбоко вкоренена в съзнанието на хората. Идеята за отказ от имуществени авторски права или тяхното рязко съкращаване предизвиква протест – как тогава ще се изхранват авторите?

В такъв случай възниква ответния въпрос: а ако я нямаше защитата на авторското право, дали всички автори щяха да спрат да творят? Да, занаятчиите, които правят всепоглъщащата масова култура (директен продукт, между другото, на авторското право) е възможно да останат без работа. Много ли ще загубим от това? А Шекспир, Мелвил, Платонов, Бродски14 дали щяха да спрат да пишат без авторско право? Или без него нямаше да могат да се изхранват?

А ето още един довод за тези, които се съмняват – погледнете дали са много учените, които се възползват от имуществените авторски права върху своите статии – основния продукт на тяхната дейност? Оказва се, че повечето от тях сами плащат за своите публикации, тъй като в много западни научни списания стандартната тарифа за една страница е около 40-50$.

Защо те не прекратяват своята творческа дейност? Какво ядат? Съществуват научни организации и проекти, както държавни, така и частни; има икономически договори и изследвания; има университети, в които може да се преподава, изразходвайки малко време и получавайки прилично възнаграждение. Всичко това дава напълно реална свобода за творчество.

Какво да прочетем

Не трябва да се мисли, че критичното отношение към авторското право е защита на пиратството или борба с частната собственост в името на светлото комунистическо бъдеще. То не е защита и на самобитните интереси на Русия (която, между другото, няма особена полза от признаването на международната система за защита на авторското право). Напротив, в критиката на авторското право ние изоставаме далеч от западните колеги. Сериозни критични статии на руски колеги по тази тема има изключително малко15. Затова от чужди източници може да съставим цяла библиография. Ето само няколко сериозни материала, които могат да бъдат намерени в Internet:

Запознанството с тези публикации ще позволи да се отнасяме по-разумно към риториката на защитниците на идеологията на авторското право и ще ни помогне да отделяме стойностните аргументи от изтънчената демагогия.

© 2005 преводът е измислен от Николай Ангелов

още за четене:


1 антиномия — противоречие между две взаимно изключващи се положения или два принципа, които еднакво убедително могат да се доказват по логичен път (Кратък философски речник) – Н.А.
2 Александър Сергеев е редактор в руското списание „Мир Internet“ – Н.А.
3 любознателните читатели могат да намерят биография на кралица Мери I, наричана още „кървавата Мери“ на посочения адрес –> http://englishhistory.net/tudor/monarchs/mary1.html#Biography – Н.А.
4 Тази програма изпълни невалидна операция и ще бъде затворена – Н.А.
5 http://www.platopress.co.uk/copyright/intro/intro04b.htm – А.С.
6 На този адрес има превод на руски – http://www.porsche.ru/dmitry/right_to_read.html.
7 http://www.spectradisc.com/pr/pr_1_25_00.htm– А.С.
8 Трябва да се прави разлика между тоталитарен и тотален контрол – Н.А.
9 прокси сървър – Н.А.
10 Какво ще се случи, ако изведнъж изчезне триенето – А.С.
11 Не вярвате? Прочетете внимателно член 45 на действащия закон „За авторските и сродни права“. Ако не се ужасите, ще се радвам за вас – А.С.
12 Кой ще обработва нашите плантации, ако освободим робите си? – А.С.
13 Тези роби са абсолютно диви! Пусни ги на свобода и край на културата с цивилизацията – А.С.
14 Както и още много други класици – Н.А.
15 Интересно, дали някой може да каже дали въобще съществуват критични статии за авторското право в българското медийно пространство? Аз лично нямам спомен за такива, даже обратното – само статии за защита на авторското право – Н.А.
16 Питер Яши — юрист, професор по юриспруденция в Washington Law College.
17 Това е превод на руски на статията – Н.А.

Posted by NeeAnn as За свободата at 11:16 PM EET

4 Comments »