Skip to main content.
June 2nd, 2007

Париж през нощта

Paris at Night
Jacques Prévert

Trois allumettes, une à une allumées dans la nuit
La première pour voir ton visage tout entier
La seconde pour voir tes yeux
La dernière pour voir ta bouche
et l’obscurité toute entière pour me rappeler tout cela
en te serrant dans mes bras.

Париж през нощта
/Превод LeeAnn/

Последните три клечки кибрит
запалени в мрака една по една.
Първата – за да видя лицето ти,
Цялото.
Втората – за да погледна очите ти,
Последната – за да видя устата ти.
А когато ни обгърне пълна тъма
И с две ръце те прегърна
да си спомням това.

Posted by LeeAnn as Jacques Prévert / Жак Превер at 6:05 AM EET

8 Comments »

May 16th, 2007

При цветарката

Chez la fleuriste
Jacques Prévert

Un homme entre chez la fleuriste
et choisit des fleurs
la fleuriste enveloppe les fleurs
l’homme met la main à sa poche
pour chercher l’argent
l’argent pour payer les fleurs
mais il met en même temps
subitement
la main sur son coeur
et il tombe

En même temps qu’il tombe
l’argent roule à terre
et puis les fleurs tombent
en même temps que l’homme
en même temps que l’argent
et la fleuriste reste là
avec l’argent qui roule
avec les fleurs qui s’abîment
avec l’homme qui meurt
évidemment tout cela est triste
et il faut qu’elle fasse quelque chose
la fleuriste
mais elle ne sait pas comment s’y
prendre
elle ne sait pas par quel bout
commencer

Il y a tant de choses à faire
avec cet homme qui meurt
ces fleurs qui s’abîment
et cet argent
cet argent qui roule
qui n’arrête pas de rouler.

При цветарката
Превод: LeeAnn

Мъж влиза при цветарка една
и избира да купи цветя.
Докато тя ги увива,
към джоба си посяга мъжа
и търси монета,
за да плати букета,
но в същото време
изведнъж
слага ръка на сърцето
и пада този мъж.

Докато тихо той пада
монета започва да се търкаля,
след нея и още една,
цветята след тях политат едва,
заедно с мъжа, който пада
и монетата дето се търкаля,
а цветарката стои вцепенена,
стресната от звъна на парата,
гледа как падат цветята
и как им се кършат стеблата –
тихо и скръбно,
като мъжа, който умира безмълвно.

Очевидно това носи много тъга
и трябва нещо да направи тя
цветарката,
която не може да се съвземе
и не знае с кое първо да се заеме
с човека ли, дето умира,
с цветята ли, дето загиват
или с тези проклети монети,
които да се търкалят не спират.

Posted by LeeAnn as Jacques Prévert / Жак Превер at 7:00 AM EET

1 Comment »

May 14th, 2007

Някой чука

On frappe
Jacques Prévert

Qui est là
Personne
C’est simplement mon cœur qui bat
Qui bat très fort
A cause de toi
Mais dehors
La petite main de bronze sur la porte de bois
Ne bouge pas
Ne remue pas
Ne remue pas seulement le petit bout du doigt

Това стихотворение има и музика от Жозеф Козма и е изпято през 1947 от Ив Монтан: Paroles: Jacques Prévert. Musique: Joseph Kosma 1947 © Editions Enoch

Някой чука
Превод: LeeAnn

Кой е там?
Никой
Това е моето сърце,
което бие лудо
заради теб.
А отпред
мъничката бронзова ръка
на голямата дървена врата
не мръдва
не трепва
с пръстче дори,
за да ме спаси.

Posted by LeeAnn as Jacques Prévert / Жак Превер at 5:48 PM EET

1 Comment »

May 2nd, 2007

Децата, открили любовта

Les enfants qui s’aiment
Un poème de Jacques Prévert 

Les enfants qui s’aiment s’embrassent debout
Contre les portes de la nuit
Et les passants qui passent les désignent du doigt
Mais les enfants qui s’aiment
Ne sont là pour personne
Et c’est seulement leur ombre
Qui tremble dans la nuit
Excitant la rage des passants
Leur rage leur mépris leurs rires et leur envie
Les enfants qui s’aiment ne sont là  pour personne
Ils sont ailleurs bien plus loin que la nuit
Bien plus haut que le jour
Dans l’éblouissante clarté de leur premier amour.

 

Децата, открили любовта
Превод
LeeAnn

Децата, открили любовта,
се целуват притихнали
на прага на нощта.
Минувачите, забравили младостта,
ги сочат с жест, осъждащ любовта.   
Но децата тук ги няма
те са далеч от света,
оставили в нощта
само трептнещата сянка,
която роди яростта –
ярост с усмивка презряна,
търсеща любовта тъй желана.
Децата тук ги няма,
те са далеч от нощта,
далеч са дори от деня,
в свят на ослепителна красота,
открит с раждането на любовта.

Posted by LeeAnn as Jacques Prévert / Жак Превер at 7:00 AM EET

3 Comments »

April 19th, 2007

Песента на тъмничаря

Chanson du geolier
Un poème de Jacques Prévert

Où vas-tu beau geôlier
Avec cette clé tachée de sang
Je vais délivrer celle que j’aime
S’il en est encore temps
Et que j’ai enfermée
Tendrement cruellement
Au plus secret de mon désir
Au plus profond de mon tourment
Dans les mensonges de l’avenir
Dans les bêtises des serments
Je veux la délivrer
Je veux qu’elle soit libre
Et même de m’oublier
Et même de s’en aller
Et même de revenir
Et encore de m’aimer
Ou d’en aimer un autre
Si un autre lui plaît
Et si je reste seul
Et elle en allée
Je garderai seulement
Je garderai toujours
Dans mes deux mains en creux
Jusqu’à la fin de mes jours
La douceur de ses seins modelés par l’amour.

Песента на тъмничаря
/Превод LeeAnn/

– Накъде, красиви тъмничарю,
с този ключ окървавен?

– Отивам да отключа любимата за мене.
Дано да има още време.

Заключих я
с нежна жестокост
в най-тайните свои желания
и най-дълбоките си терзания,
в илюзии за бъдеще
и глупави обещания.

Искам да я отърва.
Искам да я свободя.
Дори да ме забрави,
дори да ме остави,
даже ако се върне
и пак ме обгърне,
дори да заобича,
друг, който я привлича.

Ако самичък остана,
и тя ме остави,
ще запазя завинаги,
до края на дните си,
в двете си длани,
от любов издълбани,
нежността на нейната гръд.

Posted by LeeAnn as Jacques Prévert / Жак Превер at 9:47 AM EET

3 Comments »

April 15th, 2007

Неделя

Dimanche
Un poème de Jacques Prévert

Entre les rangées d’arbres de l’avenue des Gobelins
Une statue de marbre me conduit par la main
Aujourd’hui c’est dimanche les cinémas sont pleins
Les oiseaux dans les branches regardent les humains
Et la statue m’embrasse mais personne ne nous voit
Sauf un enfant aveugle qui nous montre du doigt.

Неделя
Превод LeeAnn

Между дърветата по алеята на авеню Гоблин
Статуя от мрамор ме поведе за ръка
Днес е неделя, кината са пълни с хора
Птиците в клоните гледат как минава народа
И статуята ме целуна, но никой не ни видя
Освен едно сляпо дете, което ни посочи с ръка.

Posted by LeeAnn as Jacques Prévert / Жак Превер at 11:35 AM EET

No Comments »

April 11th, 2007

Да нарисуваш птица

Pour faire le portrait d’un oiseau
Un poème de Jacques Prévert 

A Elsa Henrique

Peindre d’abord une cage
avec une porte ouverte
peindre ensuite
quelque chose de joli
quelque chose de simple
quelque chose de beau
quelque chose d’utile
pour l’oiseau
placer ensuite la toile contre un arbre
dans un jardin
dans un bois
ou dans une forêt
se cacher derrière l’arbre
sans rien dire
sans bouger …
Parfois l’oiseau arrive vite
mais il peut aussi bien mettre de longues années
avant de se décider
Ne pas se décourager
attendre
attendre s’il le faut pendant des années
la vitesse ou la lenteur de l’arrivée de l’oiseau
n’ayant aucun rapport
avec la réussite du tableau
Quand l’oiseau arrive
s’il arrive
observer le plus profond silence
attendre que l’oiseau entre dans la cage
et quand il est entré
fermer doucement la porte avec le pinceau
puis
effacer un à un tous les barreaux
en ayant soin de ne toucher aucune des plumes de l’oiseau
Faire ensuite le portrait de l’arbre
en choisissant la plus belle de ses branches
pour l’oiseau
peindre aussi le vert feuillage et la fraîcheur du vent
la poussière du soleil
et le bruit des bêtes de l’herbe dans la chaleur de l’été
et puis attendre que l’oiseau se décide à chanter
Si l’oiseau ne chante pas
c’est mauvais signe
signe que le tableau est mauvais
mais s’il chante c’est bon signe
signe que vous pouvez signer
Alors vous arrachez tout doucement
une des plumes de l’oiseau
et vous écrivez votre nom dans un coin du tableau. 

 

Да нарисуваш птица
/Превод LeeAnn/ 

На Елза Енрике  

Вземи бои и четка
и първо нарисувай клетка
после с размах-два
добави отворена врата.
Нарисувай след това
нещо за красота
после нещо обикновено,
нещо хубаво
и нещо потребно
за птичето.
Намери дърво
и окачи на него твоето платно,
в градината
или в гората
скрий се зад това дърво,
не говори
и дори не се движи…
Понякога птичето бързо пристига,
но понякога много време не стига
за да се реши
да долети.
Не се обезсърчавай
чакай
чакай, ако трябва с години.
Всъщност твоето търпение
не е от никакво значение
за красотата на това творение.
Когато птичето долети,
ако изобщо прецени,
запази дълбока тишина,
и го чакай да намери своята врата.
Когато птичето мине през нея,
ти лекичко се протегни
и я затвори.
После
изтрий внимателно
клетката от твоето платно
без да докосваш на птичето
нито едно перо.
После нарисувай дървото
като най-красивото клонче
избери за своето птиче.
Нарисувай също зелени листа,
добави на вятъра свежестта,
на слънцето нежната топлина
и шумът на насекомите в лятната суха трева.
И после чакай птичето да реши да запее.
Ако птичето не иска да пее
това не е на добре,
защото значи, че рисуваш зле.
Но, ако птичето все пак се реши
и те удостои
със своята песен,
това е повече от добре,
защото значи, че то ще ти даде,
едно свое перце,
с което да напишеш
името си долу, в ъгъла, под неговото краче.

 

Posted by LeeAnn as Jacques Prévert / Жак Превер at 12:00 AM EET

7 Comments »

April 4th, 2007

Аликантe

Alicante
Un poème de Jacques Prévert

Une orange sur la table
Ta robe sur le tapis
Et toi dans mon lit
Doux présent du présent
Fraîcheur de la nuit
Chaleur de ma vie.

Аликантe
Превод LeeAnn

Портокал на масата
Роклята ти – на килима
И ти – в моето легло
Нежно присъствие на мига
Свежестта на нощта
Топлината на живота ми. 

Posted by LeeAnn as Jacques Prévert / Жак Превер at 7:25 AM EET

1 Comment »

March 27th, 2007

Градината

Le jardin
Un poème de Jacques Prévert 

Des milliers et des milliers d’années 
Ne sauraient suffire 
Pour dire 
La petite seconde d’éternité 
Où tu m’as embrassé 
Où je t’ai embrassèe 
Un matin dans la lumière de l’hiver 
Au parc Montsouris à Paris 
A Paris 
Sur la terre 
La terre qui est un astre. 

Градината 
Превод
LeeAnn

Хиляди и хиляди години от света
няма да стигнат,
 
за да опиша вечността,
 
скрита в малката секунда от утринта,
в която ти ме целуна
в която аз те целунах
на зимна светлина.
В парка Монсури в Париж,
в Париж
 
на мократа земя.
 
Земя, която за Вселената е Звезда.
 

Posted by LeeAnn as Jacques Prévert / Жак Превер at 8:32 PM EET

3 Comments »

March 23rd, 2007

За теб, любов моя

À toi mon amour
Un poème de Jacques Prévert 

Je suis allé au marché aux oiseaux
Et j’ai acheté des oiseaux
Pour toi
mon amour.

Je suis allé au marché aux fleurs
Et j’ai acheté des fleurs
Pour toi
mon amour.

Je suis allé au marché à la ferraille
Et j’ai acheté des chaînes
De lourdes chaînes
Pour toi
mon amour.

Et puis je suis allé au marché aux esclaves
Et je t’ai cherchée
Mais je ne t’ai pas trouvée
mon amour.
 

За теб, любов моя
Превод : LeeAnn
 

От пазара за птици
Купих птици
За теб,
Любов моя.

От пазара за цветя
Купих цветя
За теб,
Любов моя.

От пазара за окови
Купих вериги
тежки вериги
За теб,
Любов моя.

Накрая на пазара за роби
Те потърсих
Но не те намерих,
Любов моя.
   

Posted by LeeAnn as Jacques Prévert / Жак Превер at 4:04 PM EET

3 Comments »

March 10th, 2007

Ден Първи

Premier jour
Jacques Prévert

Des draps blancs dans une armoire
Des draps rouges dans un lit
Un enfant dans sa mère
Sa mère dans les douleurs
Le père dans le couloir
Le couloir dans la maison
La maison dans la ville
La ville dans la nuit
La mort dans un cri
Et l’enfant dans la vie.

Ден първи
/Превод: LeeAnn/

Постели бели в гардероба
Постеля червена в едно легло
Едно дете в майчина утроба
Майка му в болки и тегло
Бащата в един коридор
Коридорът в една къща
Къщата в градски двор
Градът обвит в нощта
Смъртта, скрита в един вик
И детето, поело дъх в този миг.

Posted by LeeAnn as Jacques Prévert / Жак Превер at 2:15 PM EET

5 Comments »

January 26th, 2007

Безмерно и Червено

Immense et Rouge
/Jacques Prevert/ 

Immense et rouge 
Au-dessus du Grand Palais 
Le soleil d’hiver apparaît 
Et disparaît 
Comme lui mon coeur va disparaître 
Et tout mon sang va s’en aller 
S’en aller à ta recherche 
Mon amour 
Ma beauté 
Et te trouver 
Là où tu es. 

Безмерно и Червено
/Превод: LeeAnn/

Безмерно и червено 
Над двореца огромен
Слънцето зимно се показа пред мен
И бързо изчезна
 
Като него моето сърце ще изчезне
и кръвта ми ще изтече
 
в търсенето твое
 
Любов моя,
Прелестна моя
 
И ще те открие
 
Където и да е.
 

Posted by LeeAnn as Jacques Prévert / Жак Превер at 3:44 PM EET

No Comments »

January 17th, 2007

Тази любов

Cet Amour
/Jacques Prevert/

Cet amour
Si violent
Si fragile
Si tendre
Si désespéré
Cet amour
Beau comme le jour
Et mauvais comme le temps
Quand le temps est mauvais
Cet amour si vrai
Cet amour si beau
Si heureux
Si joyeux
Et si dérisoire
Tremblant de peur comme un enfant dans le noir
Et si sûr de lui
Comme un homme tranquille au milieu de la nuit
Cet amour qui faisait peur aux autres
Qui les faisait parler
Qui les faisait blémir
Cet amour guetté
Parce que nous le guettions
Traqué blessé piétiné achevé nié oublié
Parce que nous l’avons traqué blessé piétiné achevé nié oublié
Cet amour tout entier
Si vivant encore
Et tout ensoleillé
C’est le tien
C’est le mien
Celui qui a été
Cette chose toujours nouvelles
Et qui n’a pas changé
Aussi vraie qu’une plante
Aussi tremblante qu’un oiseau
Aussi chaude aussi vivante que l’été
Nous pouvons tous les deux
Aller et revenir
Nous pouvons oublier
Et puis nous rendormir
Nous réveiller souffrir vieillir
Nous endormir encore
Rêver à la mort
Nous éveiller sourire et rire
Et rajeunir
Notre amour reste là
Têtu comme une bourrique
Vivant comme le désir
Cruel comme la mémoire
Bête comme les regrets
Tendre comme le souvenir
Froid comme le marbre
Beau comme le jour
Fragile comme un enfant
Il nous regarde en souriant
Et il nous parle sans rien dire
Et moi j’écoute en tremblant
Et je crie
Je crie pour toi
Je crie pour moi
Je te supplie
Pour toi pour moi et pour tous ceux qui s’aiment
Et qui se sont aimés
Oui je lui crie
Pour toi pour moi et pour tous les autres
Que je ne connais pas
Reste là
Là où tu es
Là où tu étais autrefois
Reste là
Ne bouge pas
Ne t’en va pas
Nous qui sommes aimés
Nous t’avons oublié
Toi ne nous oublie pas
Nous n’avions que toi sur la terre
Ne nous laisse pas devenir froids
Beaucoup plus loin toujours
Et n’importe où
Donne-nous signe de vie
Beaucoup plus tard au coin d’un bois
Dans la forêt de la mémoire
Surgis soudain
Tends-nous la main
Et sauve-nous.

Тази любов
/Превод LeeAnn/

Тази любов
Така бурна
Така крехка
Така нежна
и безнадеждна
Тази любов
Хубава като деня
и лоша като времето
когато лошо е то
тази любов така истинска
така красива
така щастлива
така игрива
и така осмивана
Трепереща от страх като дете в тъмнина
И така сигурна в него
Като мъж спокоен в средата на нощта
Тази любов, която кара другите да се страхуват
Която ги кара да общуват
Която ги кара да пребледняват
Тази любов така търсена
и от нас все чакана.
Уловени ранени стъпкани убити отречени забравени
Защото ние сме уловили ранили стъпкали убили отрекли забравили
Тази любов – цялата
Толкова жива все още
и така обляна в слънце лятно
То е твоето
То е моето
То е на лятото
Това нещо винаги ново
Което не се промени
Истинско като дръвче
Потрепващо като птиче
Топло и живо като лято
Ние можем двамата
да отиваме и да се връщаме
Можем да забравим
И после отново да заспим
Да се събудим страдащи остаряващи
и още да спим
Мечтаейки за смъртта
Да ни пробудят усмивката и смеха
И да се подмладим
Нашата любов остава там
Упорита като глупостта
Жива като желанието
Жестока като паметта
Глупава като съжалението
Нежна като спомена
Студена като мрамора
Красива като ден
Крехка като дете
Гледа ни и се усмихва
И ни говори без да казва нищо
А аз слушам треперейки
И крещя
Викам за теб
Викам за мен
И те умолявам
За теб, за мен и за всички, които се обичат
И са се обичали
Да, викам я
За теб, за мен и всички други
Непознати
Остани там
Там където си
там, където беше преди
Остани там
Не помръдвай дори
Не си отивай
Ние обичаните
те забравихме
но не ни забравяй ти
Нямаме нищо друго освен теб на таз земя
Не допускай да ни обгърне студа
Много далеч все още
и без значение къде
Покажи ни, че те има
След много време в края на една гора
в гората на спомените
Появи се неочаквана
Хвани ни за ръка
и ни спаси.

Posted by LeeAnn as Jacques Prévert / Жак Превер at 9:34 PM EET

6 Comments »

January 13th, 2007

Песента на птичето

Chanson de l’oiseleur
/Jacques Prevert/

L’oiseau qui vole si doucement
L’oiseau rouge et tiède comme le sang
L’oiseau si tendre l’oiseau moqueur
L’oiseau qui soudain prend peur
L’oiseau qui soudain se cogne
L’oiseau qui voudrait s’enfuir
L’oiseau seul et affolé
L’oiseau qui voudrait vivre
L’oiseau qui voudrait chanter
L’oiseau qui voudrait crier
L’oiseau rouge et tiède comme le sang
L’oiseau qui vole si doucement
C’est ton coeur jolie enfant
Ton coeur qui bat de l’aile si tristement
Contre ton sein si dur si blanc

Песента на птичето
/Превод: LeeAnn/

Птичето, което лети тъй леко
Птиче червено и хладко като кръвта
Птиче тъй нежно, птиче присмехулно
Птичето, което внезапно обзема го страха
Птичето, което внезапно започва да пърха
Птичето, което иска да избяга
Птичето, самотно и обезумяло
Птичето, което иска да живее
Птичето, което иска да пее
Птичето, което иска да вика
Птиче червено и хладко като кръвта
Птичето, което лети тъй леко
Това е твоето сърце, красиво дете
Твоето сърце, което тъжно иска закрила
В твоята гръд, тъй твърда, тъй бяла и мила

П.П. Моля ви за снизхождение към преводача и за идеи за по-сполучливо заглавие на български език.

Posted by LeeAnn as Jacques Prévert / Жак Превер at 12:06 PM EET

2 Comments »

January 8th, 2007

Отчаянието е седнало на пейка

Аз съм престъпник, защото да се превежда Превер е престъпление. При цялото ми уважение към всички големи български поети, мисля, че това въздействие, което Превер постига, не би могло да се внуши на друг език. Затова отново моля за снизхождението ви към преводача. Той не е виновен. Толкова може. Той дори не е поет. Просто обича Превер.


Le désespoir est assis sur un banc
/
Jacques Prevert/

Dans un square sur un banc
Il y a un homme qui vous appelle quand on passe
Il a des binocles un vieux costumes gris
Il fume un petit ninas il est assis
Et il vous appelle quand on passe
Ou simplement il vous fait signe
Il ne faut pas le regarder
Il ne faut pas l‘écouter
Il faut passer
Faire comme si on ne le voyais pas
Comme si on ne lentendais pas
Il faut passer presser le pas
Si vous le regardez
Si vous l‘écoutez
Il vous fait signe et rien ni personne
Ne peut vous empêcher daller vous asseoir près de lui
Alors il vous regarde et sourit
Et vous souffrez attrocement
Et lhomme continue de sourire
Et vous souriez du même sourire
Exactement
Plus vous souriez plus vous souffrez
Atrocement
Plus vous souffrez plus vous souriez
Irrémédiablement
Et vous restez là
Assis figé
Souriant sur le banc
Des enfants jouent tout près de vous
Des passants passent
Tranquillement
Des oiseaux senvolent
Quittant un arbre
Pour un autre
Et vous restez là
Sur le banc
Et vous savez vous savez
Que jamais plus vous ne jouerez
Comme ces enfants
Vous savez que jamais plus vous ne passerez
Tranquillement
Comme ces passants
Que jamais plus vous ne vous envolerez
Quittant un arbre pour un autre
Comme ces oiseaux.

Отчаянието е седнало на пейка
/Превод: LeeAnn/

В карето на квартала,
на пейка стара
Мъж седи, минувачите вика
С очила и дреха сива
Пуши фас, на пейка стара
Вика те като минаваш
Или просто прави знак
Не го поглеждай
Не го слушай
Просто отмини
Престори се, че не виждаш
Престори се, че не чуваш
Забързай крачка и отмини
Ако го гледаш
Ако го слушаш
Той ти прави знак и нищо и никой
Не може да ти попречи да седнеш и ти
Тогава той те гледа и се усмихва
И ти страдаш ужасно
А мъжът продължава да се усмихва
И ти се усмихваш, със същата усмивка
Точно
Повече се усмихваш и повече страдаш
Ужасно
Повече страдаш и все повече се усмихваш
Безнадеждно
И оставаш там
Седнал скован
Усмихвайки се от пейката
Деца играят съвсем наблизо
Минувачи преминават
Спокойно
Птици отлитат
Сменяйки едно дърво
За друго
Но ти оставаш там
На пейката
И знаеш
Че никога вече няма да играеш
Като тези деца
Оставаш на пейката и знаеш
Че вече няма да минаваш
Спокойно
Като тези минувачи
Оставаш на пейката и знаеш

Че никога вече няма да замениш
Това дърво за друго.
Като тези птици.

Posted by LeeAnn as Jacques Prévert / Жак Превер at 6:25 PM EET

3 Comments »

April 13th, 2006

Je suis comme je suis

Това стихотворение подарявам на Иван, затова, че се сети за някои забравени неща, които си е знаел винаги… 😉

Но тъй като, той не знае френски език, а превод в глобалното информационно пространство не намерих, си позволих да го преведа за него и за вас. Вярно е, че преводът не е като оригинала, но все пак е нещо. Приятно четене.
А ти, Иване, помни!

Je suis comme je suis
Jacques Prévert       

Je suis comme je suis
Je suis faite comme ça
Quand j’ai envie de rire
Oui je ris aux éclats
J’aime celui qui m’aime
Est-ce ma faute à moi
Si ce n’est pas le même
Que j’aime chaque fois
Je suis faite comme ça
Que voulez-vous de plus
Que voulez-vous de moi

Je suis faite pour plaire
Et n’y puis rien changer
Mes talons sont trop hauts
Ma taille trop cambrée
Mes seins beaucoup trops durs
Et mes yeux trop cernés
Et puis après
Qu’est-ce que ça peut vous faire
Je suis comme je suis
Je plais à qui je plais

Qu’est-ce que ça peut vous faire
Ce qui m’est arrivé
Oui j’ai aimé quelqu’un
Qui quelqu’un m’a aimée
Comme les enfants qui s’aiment
Simplement savent aimer
Aimer aimer
Pourquoi me questionner
Je suis là pour vous plaire
Et n’y puis rien changer.

Аз съм такъв, какъвто съм
Превод LeeAnn       

Аз съм такъв, какъвто съм
Така устроен съм
Когато искам да се смея
Да, смея се в захлас
Обичам този, който ме обича
Греша ли аз
Че не обичам тоз
Който обичах преден път
Така устроен съм
Какво искате още
какво искате от мен

Създаден съм, за да се харесвам
И нищо не може да го промени
Токовете ми са прекалено високи
Талията ми – прекалено извита
Гръдта ми – прекалено твърда
И очите ми – с големи сенки
И какво от това
Вас с какво ви засяга
Аз съм такъв, какъвто съм
Харесвам се на този, който ме харесва

Вас с какво ви засяга
Това, което се случва на мен
Да, обичах някой
Който ме обичаше
Както децата, които се обичат
Просто знаят да обичат
Да обичат, да обичат
Защо ме разпитвате
Тук съм, за да ви се харесам
И нищо не може да го промени

Posted by LeeAnn as Jacques Prévert / Жак Превер at 11:00 PM EET

4 Comments »

March 31st, 2006

Un beau matin

Jacques Prévert

Il n’avait peur de personne
Il n’avait peur de rien
Mais un matin un beau matin
Il croit voir quelque chose
Mais il dit Ce n’est rien
Et il avait raison
Avec sa raison sans nul doute
Ce n’était rien
Mais le matin ce même matin
Il croit entendre quelqu’un
Et il ouvrit la porte
Et il la referma en disant Personne
Et il avait raison
Avec sa raison sans nul doute
Il n’y avait personne
Mais soudain il eut peur
Et il comprit qu’il était seul
Mais qu’il n’était pas tout seul
Et c’est alors qu’il vit
Rien en personne devant lui.

В една хубава сутрин 
Превод: Валери Петров

При всички премеждия, каквито да бяха,
той от нищо и никого не бе чувствал уплаха –
беше храбър наистина,
така че, когато
В една хубава сутрин
му се стори, че вижда
нещо отвън
той каза си: “Нищо!
навярно е сън!”
И сигурно имаше за себе си право
да го казва с такова убеждение здраво –
вън нямаше нищо наистина.
И когато във същата
тази хубава сутрин
чу, че някой го вика
от къщния праг,
той пак каза си: “Никой!”
и влезе си пак.
И пак беше прав така да си казва,
но тоз път усети как страх го полазва –
вън нямаше никой наистина,
но той се почувства
в тази хубава утрин
от света тъй далече
и самотен дотам,
че в действителност вече
не бе истински сам:
тези Никой и Нищо, плът добили зловещо,
бяха влезли в дома му като Някой и Нещо!

Posted by LeeAnn as Jacques Prévert / Жак Превер at 7:44 PM EET

No Comments »

February 21st, 2006

Déjeuner du matin

Жак Превер е един от любимите ми поети. Той пише, така както говори, живее и чувства. “Déjeuner du matin” е най-любимото ми негово стихотворение. То, съвсем естествено, звучи неповторимо само в оригинал, но много ми се иска да го прочетете и вие. Затова, освен на френски, го публикувам и на български. С една уговорка! Тъй като, не открих превод на това стихотворение от някой наш признат поет, си позволих да направя опит /без каквито и да е претенции/ и да го преведа за вас.
… а междувремнно открих и превод от Веселин Ханчев.
Наслаждавайте се!

Déjeuner du matin
Jacques Prevert
Закуска на сутринта
Превод: LeeAnn
Сутринна закуска
Превод: Веселин Ханчев
Il a mis le café
Dans la tasse
Il a mis le lait
Dans la tasse de café
Il a mis le sucre
Dans le café au lait
Avec la petite cuiller
Il a tourné
Il a bu le café au lait
Et il a reposé la tasse
Sans me parler
Il a allumé
Une cigarette
Il a fait des ronds
Avec la fumée
Il a mis les cendres
Dans le cendrier
Sans me parler
Sans me regarder
Il s’est levé
Il a mis
Son chapeau sur sa tête
Il a mis
Son manteau de pluie
Parce qu’il pleuvait
Et il est parti
Sous la pluie
Sans une parole
Sans me regarder
Et moi j’ai pris
Ma tête dans ma main
Et j’ai pleuré.
Той сложи кафе
в чашата
Сложи мляко
в чашата с кафе
Сложи захар
в кафето с мляко
с малката лъжичка
Обърна се
Изпи кафето с мляко
и остави чашата
Без да ми говори
запали цигара
Правеше кръгчета
с дима от цигарата
Изтръска пепелта
в пепелника
Без да ми говори
Без да ме гледа
Изправи се
Сложи
шапката на главата си
Сложи
дъждобрана си
защото валеше
И си тръгна
Под дъжда
Без да отрони дума
Без да ме гледа
А аз
подпрях главата си с ръка
и плаках.
Той сипа кафе
в своята чаша.
После сипа в кафето си мляко,
после – захар
в своето мляко с кафе.
С малка лъжичка
разбърка
и бавно изпи
своето мляко с кафе.
Остави си чашата,
без да погледне към мен,
запали цигара,
направи от пушека
кръгчета,
след това пепелта
в пепелника изтърси,
без да продума,
без да погледне към мен.
Стана,
сложи си шапката,
мушамата облече,
защото валеше,
и излезе
в дъжда,
без да продума,
без да погледне към мен.
Аз хванах главата си
и мълком заплаках.

Posted by LeeAnn as Jacques Prévert / Жак Превер at 10:16 PM EET

11 Comments »

« Previous Page  Next Entries »