Skip to main content.
July 6th, 2016

Стъкло и малко диаманти…

Драги поданици, скъпи зрители и нищо-не-подозиращи случайни минувачи: трябва да сте наясно с едно: Принцесите са чупливи! Всички до една!

Не, не си мислете, че това ги прави еднакви. Нищо подобно!

Принцесите са от стъкло. Всяка от тях е творение на изкусен майстор… Някои са от фино стъкло, други – от удароустойчиво, трети са от топлоустойчиво стъкло, четвърти – от закалено…

И няма значение с колко слоя рокли, обноски, капризи, задръжки и финтифлюшки е покрита принцесата – стъклото е там и продължава да бъде чупливо.

Понякога под богатите многопластови одежди, драскотините и пукнатите не личат и вироглавите самовлюбени несъобразителни принцове може и да не разберат, че ги има, докато не започне да става късно…

Вероятно много принцове си мислят, че могат лесно да пленят принцесешка душа, като пропукат всички стъклени слоеве, които я пазят… Но грешат… Принцовете не разбират, че не можеш просто така да минеш през всички стъклени слоеве на една принцеса и да нахлуеш в душата й, защото ще изпочупиш всичко по пътя си… А това, често пъти е непоправимо.

За щастие, принцесешката душа е обвита в ефирен диамантов воал, който защитава най-съкровените принцесешки мечти и тайни и който е създаден да устоява на принцки прищявки и недомислици…

В принцесешка душа се влиза само по заслуги и само ако си бил поканен там!

Но дори когато това стане, трябва да знаеш, че има кътчета, до които не бива да припарваш…

Posted by LeeAnn as Принцесешки историйки at 8:33 PM EEST

2 Comments »

November 11th, 2015

Танцовите обувки на Принцесата

Имало едно време една Принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, много обичала да танцува.

Ама толкова много обичала да танцува, че чак си имала специални обувки за танци.

Тези обувки били толкова специални, че чак те обичали да танцуват. Принцесата много обичала танцовите си обувки, въпреки че те на моменти били доста своенравни.

Когато някое хорце не им харесвало, започвали да мрънкат и да не искат да танцуват, уж се били изморили. Ама тогава, вместо да си починат, потропвали лекичко в такт, да не би някой да си каже „виж ги тези мързеливковци”.

Принцесата много добре познавала кога танцовите й обувки са се изморили наистина, защото тогава те започвали да се спъват. Принцесата в такива моменти малко се натъжавала, защото тогава и на нея й се налагало да седне и да си почива. (Принцеса и почивка? Нали помните за коя Принцеса се разказва в тази приказка!)

Принцесата най-много харесвала танцовите си обувки, когато те били в добро настроение, даже била готова да ги изтърпи да се полигавят малко – което впрочем, хич не било лесно, защото тогава те започвали да се настъпват, тръгвали наляво, вместо надясно, даже се опитвали да си разменят местата!

Но им прощавала, защото си представяла, че са вълшебни!DSC01347

Тя си представяла, че танцовите й обувки си говорят с обувките на другите принцеси и даже й се струвало, че понякога тихичко се уговаряли за разни тайни неща. А веднъж даже й се сторило, че се оплакват, че вече били стари, били заслужили почивка, били научили Принцесата да танцува, не можели да продължават все да тичат след нея и да танцуват по цели нощи.

Тогава Принцесата си спомнила, че когато преди толкова много време, се запознала с танцовите си обувки, редовно се случвало да се събуди през нощта от тихичък, но странен звук и да й се струва, че някой танцува в тъмното. Но понеже тогава вече била влюбена в танцуването, си мислела, че отново й се е присънил танц и че звукът идва от нейната глава.

Чак сега разбрала, че танцовите й обувки, всяка нощ танцували тайно от нея!

Значи затова понякога били изморени без причина, друг път не искали да изиграят това или онова хоро, често пъти били прашни (в Двореца няма прах!) и от време на време се глезели и капризничели повече от обикновено.

Даже, една сутрин на Принцесата й се сторило, че има нещо различно с танцовите й обувки, защото уж ги била прибрала заедно предишната вечер, пък на сутринта ги намерила в различни кутии…

Чак сега Принцесата повярвала, че танцовите й обувки са вълшебни!

Тогава тя решила, преди да им даде заслужена почивка, да ги заведе на едно последно танцово приключение. Танцували заедно три дни и три нощи, а когато се прибрали, Принцесата запознала танцовите си обувки с техните заместници. 🙂

… и сега да не си помислите, че в Царството настанали мир и спокойствие?

Нали сте сигурни, че два чифта танцови обувки, танцуват повече от един… 😉

Posted by LeeAnn as Принцесешки историйки at 10:58 PM EEST

6 Comments »

April 24th, 2015

Придворният чистач

Имало едно време една принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, била и много… работлива. Да! И понеже това било много нетипично за принцесите по принцип, цялото царство и всички в царския двор много й се радвали и й позволявали да прави всякакви неща, които мързеливите принцеси по правило не правели…

Придворният билкар, например, й позволявал да му смесва билките и да прави отвари, стига да не ги пие…

Придворният смешник пък й позволявал да му шие смешни шапки и панталони и се превивал от смях като видел как Принцесата се залива от смях като го види облечен с тях…

Но, истинско приключение наставало когато Придворният сладкар разрешал на принцесата да се върти из кухнята и да твори разни вкуснотийки, защото както е добре известно, Принцесите винаги са готови да се забъркат в нещо сладко и приключенско…

И въпреки, че това създавало известни неудобства на всички, никой не смеел да откаже на Принцесата, първо, защото е Принцеса (все пак!), второ защото ги било страх, че Принцесата може да се нацупи и пак да хване гората и да предизвика хаос в това царство и във всички 100 съседни. Тогава вече и две кошници шоколад нямало да помогнат! Нещо повече, за да могат да й позволяват всичко, се наложило да открият нова длъжност в двореца и да назначат нов придворен, който да върви след Принцесата и да почиства…

И така, в двореца се появил Придворният чистач!

Но, както обикновено става в приказките, когато има някой доволен и щастлив (като развихрилата се Принцеса), има и един дето мърмори и се оплаква, че животът му е тежък и сложен (като Придворният чистач) 🙂

И, ако това не беше приказка за принцеси, може би мърморенето щеше да е проблем, но понеже това Е приказка за принцеси, никой не обръщал излишно внимание на такива подробности. Даже (засега) и Принцесата не обръщала внимание на мърморене от рода на:

Golden_sparkles_sharp_by_CatBeluxe„Не стига, че трябва да събирам разсипани мъниста, ами не мога да ги изхвърля, а трябва да ги подреждам по форми и цветове в специални пликчета, за да може Принцесата да ги разпилее винаги щом й хрумне, защото ако й се прииска да играе с мъниста, а то няма, докато поръчаме, пък докато пристигне поръчката, Принцесата щяла да се вкисне и…  всички много се страхуват от вкисната Принцеса, пък аз не виждам какво толкова може да стане… ще й мине, просто трябва да почакаме, ама нейсе… събирам и подреждам, какво да правя…“

Или пък…rainbow cake

да, чудесно е, че Принцесата е решила да прави сладкиши, но защо трябва да пляска с ръце, докато цялата е омазана с брашно и не мога да разбера защо тези сладкиши трябва да са толкова цветни – всеки блат в различен цвят, крема – и той шарен, ми то ме заболява главата само като го гледам, пък като тръгна да го чистя и те боите се смесват и цялата кухня става като удавена в дъга и Принцесата вместо да се засрами, се радва два пъти повече и пръска шарени пръчици, розови цветчета и звездички навсякъде, пък те са от захар и полепват, но поне добре, че не трябва да ги събирам по цвят и форма обратно в пликчета и кутийки… добре, че поне ми оставят по някое и друго парче шаренийки, че то на гладен стомах чисти ли се!“ 

„…изобщо не ми казаха, че тази работа е толкова стресираща…“ 

Та, така си минавали дните в двореца – Принцесата се вихрела, а Придворният чистач си роптаел кротко 🙂 но, на Принцесата всъщност й било съвсем достатъчно, че Придворният чистач си върши работата съвестно (благородна Принцеса!) и докато намирал време да проверява за грахови зрънца под матрака – да си мърмори, не й пречи 🙂

Posted by LeeAnn as Принцесешки историйки at 11:11 AM EEST

11 Comments »

March 23rd, 2015

Лов на принцеси

Имало едно време една принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, била и много… смела. Да, смела! Особено след като се бил намерил благороден принц, който да събере страховете й и да ги даде на океана…

Принцесата била доволна, че в сърцето й отново се отворило място за приказни принцове, принцки приказки, турнири, любови и… шоколад, но… кралството възнегодувало.

И така, откакто принцесата станала смела, започнала да ходи сама в гората и да бере билки и придворният билкар се притеснил, че може да остане без работа…

Придворният мълчаливец също си позволил да се притесни, защото принцесата вече не се страхувала, че ще падне или ще се изцапа и му била отнета единствената възможност да говори…

Придворните сладкари и те се видели в чудо, защото принцесата ядяла горски плодове, ябълки, сливи и къпини и те вече почти не можели да влияят на настроението й, което пък накарало принцовете да се научат да се скатават и да казват „да“ на всяко нещо (дори нещото да не е въпрос), което пък направило излишни Драконите от ЧАР, които си лежали, похапвали спокойно (поне намирали работа на придворните сладкари) и не си давали много зор да подлитват из кралството, което пък направило истински нещастни ловците, които нямали вече кого да ловят…

Пълна бъркотия! Такава бъркотия кралството отдавна не било виждало! И не само това – принцесите от съседните кралства харесали примера на нашата принцеса и щастливо предизвикали същия хаос в техните си кралства. Да не говорим, пък, че принцесите прекарвали повече време в горите, отколкото в двореца и дворцовите дела започнали да страдат – нямало кой да изслушва поданиците, нямало кой да напътства придворните и да им намира работа, нямало кой да наглежда принцовете къде ходят и какви ги говорят…

Това вече минало всякакви граници на търпение у принцовете и те тайно свикали КГБ, но не за да решава проблемите на принцесите, а да се опита да се справи със самите принцеси!

(не знам накъде върви тази приказка и що за приказка е тази, в която принцесата е лошият герой, но ще видим…)

Та, на тайната сбирка на КГБ, принцовете поканили и придворните ловци, и заедно с тях, тайно взели решение да си върнат принцесите обратно!

Това, обаче, вече не било толкова лесно, защото принцесите освен умни, разумни, прелестни и омайни, били и доста своенравни.

Затова, КГБ на тайно заседание обявил… Лов на принцеси!

(Сега да не си мислите, че ловците ще убиват принцесите! Абсурд! Няма такова нещо!)

Задачата на ловците била да уловят принцесите и да ги върнат в двореца – която където си принадлежи!

И ловците започнали да залагат капани, което се оказало лесна работа, защото както е добре известно на цялото кралско войнство, в гората не расте… Шоколад. Достатъчно било да намерят сенчесто място, близо до полянка с маргаритки, което да е идеално равно за полягване, но пък да не става течение, да се вижда небето, но пък дъждът да остава по листата на дърветата и да не стига до земята… Там те поставили кошница с лакомства и принцесите започнали да се хващат една по една, защото друга добре известна истина е, че принцесите някакси винаги знаят къде има шоколад! И принцесите идвали, хапвали шоколад и уморено се унасяли в сладък сън.

Тогава принцовете се появявали и си ги отнасяли обратно в двореца, събуждали ги с целувка и – както става във всяка добра приказка – всичко започвало отначало 🙂

Posted by LeeAnn as Принцесешки историйки at 6:32 PM EEST

1 Comment »

January 26th, 2015

Приказка за страхлива принцеса, умен принц и … (още нещо), част 2-ра

(началото)

И тръгнал принцът на път… Плавал, плавал, плавал и когато стигнал на най-дълбокото място в най-далечното море отвъд хоризонта, корабът ненадейно… потънал…

(е, спокойно де, нали знаете, че приказките за принцеси никога не свършват толкова … просто 🙂 )

… та, корабът потънал, с целия екипаж (който също бил от принцове, но малко по-неумни от нашия, то вероятно затова и кораба потънал, ама нейсе, нали приказката е за друго)

… та, корабът потънал с целия екипаж и всички чували на борда. Чувалите, понеже били оплетени от водорасли, морска пяна и русалска песен, веднага щом се почувствали в свои води, се разпаднали и топчетата се разпръснали свободно във водата…

И се случило нещо много интересно – досега никой не си бил давал сметка, че всички риби в морето били …АБСОЛЮТНО еднакви! Е, то вече било късно за такава сметка, защото след случая с изпуснатите чували, моретата и океаните вече не са същите!

И понеже рибите били колкото любопитни, два пъти по толкова лакоми, започнали да лапат и да гълтат топчетата, изваяни от принцесешки страхове…

Рибите, които глътнали топчета от глупав син страх, станали глупави и безгрижно сини (…просто плувай, просто плувай, просто не спирай, плувай, плувай…)

Рибите, които глътнали топчета от шарен смешен страх, станали риби-клоуни и оттогава досега не спират да забавляват морските дълбини…

Рибите, които глътнали топчета от странен страх, станали мнооого странни риби, а за тези, които лапнали топчета от страшен страх, дори не ми се разказва! Те се превърнали в най-страшните страшилища, които морето е виждало, на понеже, все пак, в топчетата страшен страх имало и малко от добрината на принцесата, тези страшилища и до ден днешен през половината време са на диета и си повтарят „рибите са приятели, не храна“ 🙂

Покрай забавлението с рибите, вероятно забравихте вече за принца? Е, аз не съм…

Умният принц, заедно с не много умните си събрята, също потънал с кораба, уж ненадейно… Но, чак когато корабът потънал, принцът разбрал, че мястото съвсем не е случайно и че там наистина живеят дълбоко потопени всички човешки страхове, без човешки нос да се е потапял там преди. Но, освен човешките страхове, там живеели, също така дълбоко потопени, и забравените човешки желания. Те приличали на малки парченца синя жарава и сияели толкова силно, че рибите ги отбягвали. Принцът бил привлечен от красотата на малките искрящи топчици и протегнал ръка към тях. Противно на очакванията му, те не побягнали и той си хванал едно парченце синьо желание. Стиснал го в ръка и… желанието мигом се сбъднало…

То било желание на малко (тогава) момче, което искало да бъде свободно, да плува като рибите и да помага на хората. Когато принцът стиснал желанието в ръка, той и неговите приятели не_толкова_умни принцове, се превърнали в… делфини.

Делфините заплували обратно към замъка на принцесата, омагьосани от вълнение и изпълнени с желание да й разкажат за всеки миг от цветното си пътешествие, като по пътя си не пропускали да помогнат на нито един човек в беда или да си поиграят с всяко малко момче или момиче, протегнало към тях ръка, а най-вече не пропускали да скъсат всички мастилено зелени чували от водорасли, морска пяна и русалска песен, които се изпречвали на пътя им…  Е, понякога късали и тюркоазено сините чували, пълни с желания…

А принцесата… тя, въпреки че все още се надява принцът да се върне, някак разбрала, че той успял да изхвърли страховете, събрани от хората. Затова пребродила всички реки и морета, докато се научила да плете мастилено зелени чували от водорасли, морска пяна и русалска песен, които да раздава на хората.

Така, след като хората се научили да не се страхуват и да се справят със страховете си, всички в царството заживели щастливо до края на дните си…

… или поне така си мислели…

😉

Posted by LeeAnn as Принцесешки историйки at 7:33 PM EEST

7 Comments »

January 24th, 2015

Приказка за страхлива принцеса, умен принц и … (още нещо)

Имало едно време една принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, била и много добра и благородна (естествено, нали е принцеса). Тя обичала да пътува из царството и да среща най-различни хора. Срещала странни хора, срещала и страшни хора, срещала смешни хора, срещала и глупави хора и макар на пръв поглед всички те да били различни, всички те имали нещо общо – даже две общи неща – харесвали принцеси и обичали да си говорят с тях и второ – всички те носели страхове. Смешните хора носели смешни страхове, страшните – страшни, глупавите – глупави и т.н. (схващате идеята)

Та, всички тези хора, обичали да си говорят с принцесата и да споделят с нея страховете си. Принцесата с радост им обръщала внимание и ги изслушвала, защото виждала, че след това те си тръгвали спокойни, уверени, усмихнати и умиротворени и в очите им нямало и помен от предишния страх. Това, което принцесата не знаела тогава, било, че като взимала страха на хората, тя ставала страхлива. И колкото повече страх взимала, толкова по-страхлива ставала. И още по-лошо даже – вече не можела да различи кой страх бил странен и кой страшен, кой смешен и кой глупав…

Така, лека-полека, принцесата започнала да се страхува, че ще започне твърде много да се страхува и от много страх в сърцето й няма да остане място за нищо друго, а както всички вие добре знаете, в принцесешкото сърце трябва да има място за приказни принцове, принцесешки приказки, турнири, любови и … шоколад, а не за страх…. И ако това беше обикновена приказка, никой принц нямаше да може да спаси принцесата, защото принцовете разбират от копия, битки и турнири, в краен случай от любов и някоя и друга билка, и в мнооого краен случай, част от тях знаят някои отговори на важни въпроси, но … страх… принц и страх – няма такава комбинация!

За щастие на принцесата, обаче, нашата приказка не е обикновена и точно когато принцесата започнала да се страхува, че няма да има кой да я избави от страховете й, се появил напет, силен, услужлив и … доста умен, впрочем, принц…

(мдаааам, принцесата не била срещала умен принц досега и си мислела, че те не съществуват, защото ако всички принцове бяха умни, нямаше да им се налага да основават КГБ, нито пък да искат лявата ръка на принцесата, нито пък щеше да се налага на принцесите да ползват ЧАР за убеждаване на принцове, нито щяха да ходят с цяла свита от придворни билкари, сладкари, смешници, мълчаливци… – един умен принц би си вършил сам работата, ама айде, това са прочетени приказки вече 🙂 )

Та, както казах, принцът се появил точно навреме, за да помогне на принцесата да се отърве от страхове, които била събрала с добрината си…

(трябва да призная, че и за моя изненада, принцът се оказал наистина умен… почакайте само да чуете какво посъветвал принцесата…)

Когато принцът се запознал с принцесата, станало нещо много странно – той не забелязал, че принцесата е умна, разумна, прелестна и омайна! (представяте ли си?!) Единственото, което забелязал, било че принцесата е … страшно странно смешна, но понеже бил умен (помните, нали!), веднага разбрал, че събраните страхове са превзели принцесата и са я променили. Принцесата се изплашила (много ясно, нали вече била страхлива!), че е изгубила всичката си прелестност и омайност, но той я успокоил, че те само са се скрили дълбоко и когато страхът си тръгне, те ще се върнат отново. Принцесата харесала това обяснение и била готова да го послуша за всичко (почти 😉 )

Принцът само това и чакал. Той я накарал да направи страха на топчета (нямам нищо общо, не знам защо на топчета) и да ги събере в чувал, оплетен от водорасли, морска пяна и русалска песен… (е, сега, от къде е взела чувала? – принцът го донесъл… Пропуснах ли да кажа, че доплавал с кораб? Да? Е, добре – Принцът Доплавал С Кораб!) Принцесата не чакала нито миг повече и извадила и от най-дълбоките кътчета на сърцето си всичкия страх, който намерила. И тъй като вече отдавна не било ясно кой страх е неин и кой – чужд, тя събрала всичко, което намерила…  Затова и топчетата станали най-най-различни – малки, големи, едноцветни, шарени, прозрачни, твърди, меки, леки, тежки… всякакви! И напълнила не един, не два, а цели три чувала!

Принцът събрал придворната си свита, натоварил страховете на принцесата и потеглил… Обещал й да ги изхвърли в най-дълбоките води на най-далечното море отвъд хоризонта… Принцесата не възразила… и принцът тръгнал толкова бързо, че никой не разбрал дали обещал да се върне…

(следва продължение)

Posted by LeeAnn as Принцесешки историйки at 6:41 PM EEST

43 Comments »

February 14th, 2013

Рицарите от Ордена на Търпението

Имало едно време една Принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, била много добра в организирането на рицарски турнири. Поданиците на кралството знаели, че веднъж на 1000 фантагодии Принцесата организирала турнир и събирала най-достойните рицари, за да им даде своя специален ДБППДЗ, но нито един от поданиците й не знаел с какво точно рицарите били заслужили честта…

Да, наистина, заедно с ДБППДЗ, Принцесата споменавала и заслугата, но все пак…

И както обикновено става в приказките за принцеси, имало само един човек в кралството, който знаел истината. Но тъй като това не е съвсем обикновена приказка, по изключение,  в този случай, истината била известна само на Принцесата 🙂

И така, преди много много лета, в една красива утрин, когато слънцето припичало, а птичките чуруликали, Принцесата решила да събере рицари на специален турнир за спечелването на сърцето й. И не само. За най-отдадените от тях щяло да има и друга награда…

Този турнир се оказал не лека задача за Принцесата, въпреки че тя вече била измислила на какви предизвикателства да подложи рицарите.

Трудното започнало после, когато към кралството започнали да се стичат стотици рицари. Не че Принцесата не можела да измисли повече предизвикателства – можела, но се ядосвала, че имало рицари, които не си били направили труда да разберат регламента. Повечето от тях идвали, за да се бият с лами и дракони, с надеждата да спечелят ръката на принцесата. А турнирът не бил за ръката, бил за Сърцето на Принцесата! И на него можел да се яви само този рицар, който разбирал разликата!

И така, доста рицари отпаднали от битката поради собствената си глупост, а за тези, които останали, интересното тепърва започвало.

Принцесата била приготвила за всеки от тях различно предизвикателство, но всяко от тях поставяло на изпитание едно и също рицарско качество – Търпението!

Сигурно ще се съгласите с Принцесата, че рицар без търпение е като бомба със закъснител – никога не знаеш кога ще избухне и ще опропасти цялата организация 😉

На един рицар му се паднало да отговаря на въпросите на Принцесата, в продължение на десетки луни, при това, забележете – писмено!

На друг рицар се паднало предизвикателството да убеждава Принцесата в разни полезни за поданиците й неща – пак в продължение на много луни и пак почти изцяло в писмен вид!

На трети рицар се паднало да бъде търпелив с Принцесата… по принцип – винаги и непрекъснато, без право на (об)жалване и отказване…

На четвърти – да я води насам-натам, напред-назад и дори нагоре-надолу…

Без значение какво било предизвикателството, то продължило достатъчно дълго, за да може да се каже, че било истинско. Даже трябва да признаем, че за някои от рицарите то все още продължава, защото Принцесата много харесва рицарите, чието търпение е проява на силата им. Но тайната истина е, че Принцесата харесва повече онези, чието търпение е проява на слабостта им… към нея 🙂

Въпреки това, рицарите не се противели и не спорели, напротив – били доволни, защото всички те, накрая спечелили сърцето на Принцесата и станали почетни членове на рицарския „Орден на търпението”.

Разбира се, в крайна сметка, един от тях бил спечелил и ръката на Принцесата, но другите не се притеснявали от това, защото по време на изпитанието били научили, че в едно истинско принцесешко сърце винаги има място за още един рицар 🙂  Стига да му стиска 😉

Posted by LeeAnn as Принцесешки историйки at 6:00 AM EEST

17 Comments »

January 7th, 2013

Вълшебна тайна #2

Имало едно време една принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, знаела и вълшебна тайна. Тя знаела как да съживи повехналите рицарски сърца. Но, тази същата, уж обикновена принцеса, обаче криела и други тайни – тя знаела как да избави рицарите от техните брони!

Сега ще попитате „Кой рицар ще иска да си даде бронята доброволно?” А, искат, искат, ама не знаят как да я свалят… Там е работата!

Оказало се, че от толкова много битки и завоевания, рицарите така се били сраснали с броните си, че дори когато искали, пак не успявали да ги свалят. А напоследък се оказало, че за предизвикателствата, пред които се изправяли, им трябвало всичко друго, но не и броня. Дори напротив – броните вече им пречели да печелят принцесешки сърца…

Разбира се, рицарите нямали вина за това, че изискванията на принцесите вече се били променили и от тях вече не се искало да побеждават Змейове и Дракони, да прекосяват планини и морета в търсене на вълшебни пръстени, нито пък да прескачат дувари и да се катерят по кули… Само падането от високо не се било променило, но това не било любима рицарска тема, та по-добре да не я подхващаме…

Всъщност новите изисквания на принцесите били съвсем прости: Рицарите трябвало да се явяват пред тях без брони! Това било необходимо на принцесите, за да можели да оценят рицарите не по бойните им умения, както било досега, а по нещо друго…

Принцесите искали от рицарите толкова малко неща:

Да ги ухажват, обграждат с внимание и да ги обожават.
Да им говорят с тяло, да ги гледат в очите и да не поглеждат встрани към други принцеси.
Да не говорят високо, да не говорят с другите принцове за неща, които принцесите не разбират.
Да не се смеят грозно и да не разказват мръсни вицове в принцесешко присъствие.
Да не хвърлят боклуци на земята.
Да им говорят тихо на ухото за красиви неща, да им описват красиви гледки.
Да ги водят на танци и да танцуват само с Нея…

Има ли нужда да продължавам с изброяването ;). Сигурно съзнавате, че колкото и прости да изглеждат тези изисквания, когато си израснал в гората, борейки се с Дракони, цапайки из блатата и спейки с конете, няма как да се справиш от първия път, при това – скрит в бронята си!

А на рицарите много им се искало да се справят, защото в противен случай щели да си останат самотни и сърцата им отново щели да повехнат, и тогава никой нямало да може да им помогне.

Затова било много важно да се отърват от броните си час по-скоро…

Първоначално рицарите си мислели, че ще трябва да изпият някаква много силна отвара, от която да припаднат и когато се събудят да установят, че броните липсват. Затова и всички се запътвали направо към Придворния билкар. Той обаче много бързо ги разочаровал, като им казвал, че само принцесата, която лежи на сърцето им, може да махне бронята им.

„Ама как така – нали принцесата иска да отида при нея без броня, за да спечеля сърцето й, пък се оказва, че само тя може да махне бронята!” – мрънкали си рицарите – „Принцесешка му работа!”

И рицарите изпадали в униние – как да разберат кое е принцесешкото сърце, което ще ги извади от броните им и ще ги спаси? Тези от тях, които се отдали на тъжните си заплетени размисли още си ходят самотни и бронирани…

Спасили се само тези, които се осмелили!

Спасили се тези, които се осмелили да тръгнат към дворец, да застанат пред портите му и с цяло гърло да издекламират стихове, написани специално за тяхната принцеса! И тогава броните им започвали да падат…

Спасили се тези, които се осмелили да изтанцуват без музика най-красивия валс, който изуменият поглед на принцеса е виждал! И тогава броните им започвали да падат…

Спасили се тези, които се осмелили да отгледат цвете за принцеса…

… както и тези, които успели да разсмеят принцеса…

… и тези, които се осмелили да изпълнят неизречени принцесешки желания…

… и накрая – спасили се и тези, които се осмелили да попитат „Как да се отърва от бронята си?”.

Тогава принцесата отговаряла с усмивка: ”Дай сърцето си!”

В началото рицарите леко се шашкали от тази „рецепта”, но после разбирали:

Не е достатъчно просто да имаш току-що съживено сърце, трябва и да го ползваш за чувстване и обичане, защото
за да спечелиш чуждо сърце, първо трябва да дадеш своето!

 

Честит празник, именици!

И особено на теб, ти_си_знаеш_кой 😉

Posted by LeeAnn as Принцесешки историйки at 12:00 PM EEST

9 Comments »

February 14th, 2012

Вълшебната тайна

Имало едно време една принцеса, която била умна, разумна, прелестна и омайна. А освен всичко това, била и много добра. Толкова добра, че всяка година по едно и също време преживявала едно и също преживяване.

Ако си мислите, че има нещо омагьосано наоколо, може и да не грешите много. Но не принцесата била омагьосана, нито денят, в който се повтаряло преживяването. Съвсем очаквано, омагьосано се оказало най-неочакваното…

Но да започнем отначало…

Имало едно време една принцеса, която била умна, разумна, прелестна и омайна. А освен всичко това, била и много добра. Толкова добра, че всяка година, в един и същи ден, в двореца й пристигали принцове всякакви. Та и рицари даже. И така било от много време насам. Принцесата дори не помнела от кога се повтаряло това. За нея нямало и значение, защото принцовете идвали при нея винаги от едно и също място, винаги с една и съща молба, а принцесата ги приемала, не само защото била добра, а и защото им се възхищавала за смелостта.

Всеки принц идвал от омагьосаното място с молба принцесата да му върне … сърцето.

Сега ще попитате – че тя ли му го е взела, че да му го връща, той като й вземе ръката, после да не би да й я връща (!) – и няма да сгрешите, защото наистина не принцесата била виновна за погубените принцки сърца, но само тя можела да им ги върне.

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Принцесешки историйки at 1:23 AM EEST

21 Comments »

October 27th, 2011

Ипомони фотиа

Имало едно време една принцеса. Тя била умна, разумна, прелестна и омайна, имала си две ръце, две очи, уши, дълга коса… какво повече му трябва на един принц?

Ааа, имала си, разбира се, и два крака. Левият не бил нещо особено. Крак като крак. Но деснияяяя…  Десният крак на принцесата бил специален, защото бил вълшебен.

Ама не бил обикновено вълшебен, защото на външен вид си бил съвсем като левия, ама десен, а бил някак особено вълшебен, защото вълшебствата се задействали само когато принцесата потропвала с него.

Но понеже и това не било достатъчно по принцесешки сложно, принцесата си имала специална дума, която указвала края на потропването и началото на вълшебството. Или по-скоро началото на сбъдването на вълшебното заклинание, изречено под съпровода на принцесешко потропване.  

Объркахте ли се? Сега ще обясня.

Изправете се… Не, не може седнали или легнали – мързелът убива вълшебството! …  и си пожелайте желание. Може и без да си затваряте очите. Да, може да е обикновено желание. Например: шоколад. Пожелайте си да се появи шоколад. Е, много ясно, че трябва да има публика, иначе кой ще докаже, че шоколадът се е появил изобщо…

Така, изправете се, притаете дъх и си поръчайте шоколад. Не са нужни заклинания. Достатъчно е да попитате „Имаме ли шоколад?”

Получава ли се? Не, нали 🙂  Знаех си! И на принцесата така не й се появява шоколад.

Сега, както сте си изправени, кажете „Ама аз искам шоколад”.  Стана ли?  Не? А тропнахте ли с крак? С десния крак! Пак не става! Е, няма да стане, защото не знаете вълшебната думичка.

И така, както сте си изправени, кажете „Искам шоколад”, тропнете с крак и кажете „Пък”.

Пак не става, нали? Няма и да стане! За да стане, трябва да си принцеса!

Проблемът е, че на принцесата толкова много й харесвало как на всяко нейно пък  се намирал поне един придворен, който да хукне и да й изпълни желанието мигновено, че в двореца вече почти никой, ама съвсем несправедливо, вече не си спомнял как се казвала принцесата, защото всички я наричали Принцеса Пък.

А тя имала толкова красиво име. Казвала се Ипомони фотиа. Красиво, но трудничко за изговаряне  🙂

Принцесата първоначално не се сърдела, че я наричат Принцеса Пък, забавлявала се и дори не знаела защо се казва Ипомони фотиа. С течение на времето, обаче, разбрала. Имало неща, за които колкото и много пъти да потропваш с краче, колкото и силно да викаш „Пък”, те не ставали така лесно и така от само себе си и било нужно доста повече от обикновени придворни, които да тичат и да изпълняват.

Нещо повече, някои от нещата, които най-силно желаела,  изчезвали при потропване с крак, други боляли, а трети просто изгаряли…

И понеже принцесата била умна и разумна, много бързо разбрала, че феите-кръстници, които са я навестили още когато е била в розовата си люлка, са имали право да я кръстят така и че няма нищо по-хубаво от това, да съчетаеш в себе си тези две неща и да се казваш така!

 … и сега сте вие: кои са тези два неща и как се казва принцесата всъщност?

Posted by LeeAnn as Принцесешки историйки at 3:09 PM EEST

21 Comments »

January 7th, 2011

Призраци в замъка

Имало едно време едно странно царство-господарство, спотаено в едно от най-забутаните и отдалечени кътчета на страната Фантасмагория. По нищо не личало, особено денем, че там има царство-господарство. И никой и нямало да разбере, особено денем, ако над китните дървета тайнствено не се подавали островърхи кулички. Но, така или иначе, особено денем, никой не минавал от там, защото всеки, който приближавал края на Фантасмагория, ще не ще чувал клюкарския ромон на клокочещата река и веднага научавал слуха…

Слухът, че в това странно крайно царство-господарство имало замък!

Е, че какъв слух е това, нали куличките надничат над дърветата! – ще кажете вие, но ще избързате, затова си мълчете и не ядосвайте принцесата, която разказва приказки от Фантасмагория.

Слухът, който се леел по повърхността на клокочещата вода съвсем не случайно бил толкова обикновен. Такъв бил, за да подмамва самонадеяни рицари и принцове към замъка, където да ги изправя пред истинското Фантасмагорийно предизвикателство – Призраци!*

И то не какви да е призраци, а специални, Фантасмагорийни, които също като обикновените такива се появявали внезапно, особено нощем, и шашкали обитателите на замъка, особено тези, които имали неблагоразумието да заспят посред предизвикателството 🙂

И това не било най-страшното. По-страшното било, че призраците имали шантаво чувство за хумор, на което си се забавлявали главно те. И колкото по-силно се кикотели призраците, особено нощем, толкова по-силно бълбукала водата в клюкарската река.

Редовен номер от смешната призрачна програма било, да напълнят ножниците на заспалите рицари и принцове с омекотител, от което мечовете им ставали розови и пухкави и на следващата сутрин, когато Драконът** ги събудел с целувка не можел да ги нарани, защото всъщност и трите му глави се заливали от смях и се омотавали една в друга при вида на розовия меч.

За сметка на това, самонадеяните рицари и принцове, на които им хрумвало да побегнат от страх, попадали в следващия призрачен капан – оказвало се, че на шпорите им са вързани медни звънчета, които се чували не само из целия замък, а чак до другия край на Фантасмагория и будели принцесите с нежния си звън.

Принцесите, разбира се, си нямали ни най-малка представа откъде идва този меден звук. И също, както се разбира от само себе си, принцесите не чували кискането на драконите и ламите, нито пък шумоленето и подигравателното шушукане на Фантасмагорийните призраци. И добре, че било така, защото иначе никоя самоуважаваща се принцеса, не би пожелала страхлив принц или рицар.

Тези пък, които се осмелявали да останат на място… също попадали в капан. Оказвало се, че те оставали на място, не защото били смели, а защото били залепени за пода (или пък леглото 😉 ) от тези среднощни призрачни калпазани, които така се надували от смях, че ставали почти плътни и почвали да се блъскат в стените, вместо да минават през тях.

И колкото повече се кискали, толкова по-силно звънтели медните камбанки и толкова по-здраво ставало лепилото.

Така, лека-полека, докато навън греело слънце, а принцесите се разхождали безгрижно из зелените поляни на Фантасмагория, самонадеяността на фукльовците се изпарявала. Тогава с падането на нощта, лепилото отслабвало, звънчетата замлъквали, а те се превръщали в едни от най-уважаваните (в последствие***) принцове и рицари, които печелели принцесешките сърца само с поглед.

Поглед, в който се четяло: „Бях там, в тъмното и страшното, и оцелях. Довери ми се!”

И принцесите им се доверявали и заживявали заедно дълго и щастливо.

И чак тук, всъщност, започвала истинската приказка 😉


* Видяхте ли? Струваше си да си помълчите, за да продължи приказката!

** Драконът е приятел с призраците и им помага винаги, когато има принцове и рицари за превъзпитаване.

*** ”впоследствие” означава, че първо са издържали изпитите пред ПОТНИК и са ги приели без забележки в КГБ.

 

Честит празник, именици!

И особено на теб, ти_си_знаеш_кой 😉 

Posted by LeeAnn as Принцесешки историйки at 5:48 PM EEST

29 Comments »

June 22nd, 2010

Турнир І-ви, Фантагодия 1000

Имало едно време една принцеса и въпреки, че била умна, разумна, първа хубавица, тя не била като другите принцеси.

Тя била различна – имала си придворни, имала си и дворцови, имала си билкар и сладкар, смешник и мълчаливец, имала си ЧАР, КГБ и дори ПОТНИК. До тук нищо ново, ще кажете, и няма да сгрешите много.

Но принцесата си имала и рицари. Много рицари! Най-различни рицари. И тук нищо ново.

Е, да, ама принцесата организирала рицарски турнири! Знам, че вече се кискате и превивате от смях и си мислите, че знаете всичко за турнирите, но тук вече много сгрешихте!

Рицарските турнири били нещото, което различавало принцесата от всички останали на света.

Веднъж на 1000 фантагодии принцесата организирала специален рицарски турнир, на който идвали най-знатните и заслужили рицари в нейното собствено и стотината съседни кралства. На този турнир рицарите не се биели помежду си, нито пък се биели с мелници, нито с чучела, нито дразнели бикове, нито се борели с мечки… Нищо, ама нищо подобно не правели рицарите. На този турнир рицарите… ммм, ще ви кажа какво правели рицарите, ама по-късно.

Първо ще ви кажа кои рицари били поканени този път и с какво били заслужили честта за което:

сър Дим І-ви – за пускане на облачни мухи в принцесешки глави.

сър Влад ІІ-ри – за уникалната рецепта за отглеждане на принцеса в саксия и за смешните отговори на тъжните въпроси.

сър Венста Велики – за това, че открил в принцесата облаче, което взел под крилото си, в преносния смисъл, и го дал под крилото на сър Емкир – в буквалния смисъл.

сър Емкир – за това, че открил в Облачето принцеса и я научил да лети.

сър Нискайо – за това, че споделил с облачето философската страна на летенето.

сър Дантгвин – без когото никой никога нямало да научи що е то ЧАР, КГБ, ККЗ, Фантагодия и т.н.

сър Григал – без когото детето на семейство Анн щяло да остане бездомно.

сър Асбар – без когото приказката за Облачето щяла да няма дрешки.

Та, както споменах, този турнир не бил като другите. На него рицарите идвали, за да получат нещо специално – единствения и неповторим, уникален и специално за тях измислен БППДЗ.

А докато принцесата давала на всеки неговия си, заслужен със сила и вярност БППДЗ, тя държала ръката на Рицаря на сърцето си – сър Кисок – рицарят, без когото нищо от това нямало да бъде такова каквото било и дори нямало да изглежда на нещо подобно 🙂

🙂

Мислех да не ви казвам какво е БППДЗ, но за да не решите, че е нещо сладко, ще ви кажа:

Благодарствен Принцесешки Поклон До Земята!

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Принцесешки историйки at 10:12 PM EEST

16 Comments »

February 25th, 2010

Дворцовият магистрат

Имало едно време една принцеса. Тя била умна, красива, добра и много, ама наистина много любопитна. И както може да се очаква от една толкова много любопитна принцеса, тя не спирала да задава въпроси: „Защо това?”, „Защо онова?”  и т.н., и т.н.

И както също така може да се очаква, принцесата си имала придворен отговорник. Работата му била да отговаря на въпросите на принцесата винаги и навреме. Бързо, ясно и забавно. Всъщност, за да се придържаме към истината, трябва да кажем, че някога придворният отговорител бил дворцов и живеел в двореца, но веднъж се забавил с отговора, принцесата се разстроила, дошъл ЧАР и понижили горкия човек. Оттогава той живее в двора на двореца и затова е придворен. И много много внимава с отговорите, за да не го изгонят и от двора 😉

Добре, че по това време в двореца се появил дворцовият магистрат. Неговата работа била да внимава ЧАР-а да не се задейства прекалено често, наглеждал принцовете от КГБ да не яхат Q7ците за щяло и нещяло и да не злоупотребяват с доверието на принцесите, хвърлял по едно око на смешника, сладкаря и особено на билкаря, с две думи: грижел се както за реда и сигурността в двореца, така и за мира и спокойствието в цяла Фантасмагория.

Но, както може да се очаква от всяка уважаваща себе си принцесешка приказка, дворцовият магистрат си имал и недостатъци – задавал много въпроси на принцесата. И това не било най-страшното – нормално е като не знаеш нещо, да попиташ, да полюбопитстваш, да си понавреш носа тук-там…

Ама да знаеш отговорите и пак да питаш, е това вече не мога да го разбера! И принцесата не може, но засега се спотайва и чака да види какво си е наумил дворцовият магистрат… 😉


Картинката е от ТУК.

Posted by LeeAnn as Принцесешки историйки at 8:00 AM EEST

15 Comments »

January 27th, 2010

Придворният билкар

Имало едно време една принцеса, която била… тъжна.

Това е същата онази принцеса, с многото придворни. Онази същата, която една година преди да стане тъжна, изпила едно тъжно хапче, направено от един придворен билкар, по поръчката на един глупав принц.

В тази една година, придворният билкар загубил съня си в опитите си да накара принцесата да започне да се усмихва отново.

Първо се опитвал да изобрети анти-хапче, с което да неутрализира хапчето, което бил изобретил по поръчка на един глупав принц.

Опитвал, опитвал, но все не успявал.

Затова решил, че с помощта на разни отвари, може би ще накара принцесата да се усмихне. Първо опитал с омайниче, с надеждата да неутрализира разомаина. И почти успял. Принцесата се омаяла и… заспала 🙂

Тогава пък придворният билкар се стреснал, доста при това, защото решил, че принцесата може да спи 100 години и че може да му се наложи да й търси принц, пък нали последният бил бая глупав… За щастие не му се наложило. Принцесата спала има-няма 10 часа и се събудила. Но отново била тъжна.

Тогава билкарят решил да пробва с… хм, това не е важно.

Важното е, че след третия опит билкарят успял!

Една сутрин принцесата се събудила и вече не била тъжна. Усмихвала се на всички – точно както преди. Говорела си с всички – точно както преди и си била съвсем същата глезла – точно както преди.

Всички поданици на кралството, всички придворни, дори кралят, благодарели на придворния билкар, кой където го срещнал и всички питали как е успял и къде е тайната.

Той се усмихвал и не отговарял нищо – но не от скромност – просто и той не бил разбрал коя съставка е подействала. За негов късмет, никой не настоявал чак толкова да разбере, защото всички се интересували само от усмивката на принцесата и били доволни, че я виждат отново. Билкарят също бил доволен – толкова доволен, че легнал и заспал и сигурно ще спи една година – но всъщност истината знам само аз 😛

Принцесата се събудила в онази сутрин и се усмихнала отново, защото… й било омръзнало да е тъжна!

Съвсем по принцесешки, нали 😉

Posted by LeeAnn as Принцесешки историйки at 7:38 PM EEST

10 Comments »

January 29th, 2009

Защо принцесите плачат?

Имало някога време, когато всички принцеси били слънчеви, усмихнати и лъчезарни, помагали на всички, били внимателни с всички, били очарователни и обаятелни, харесвали всички принцове и рицари и всички харесвали тях.

Но както обикновено се случва в обикновените приказки, в такъв приказен момент се появява я мащеха, я зла вещица, която разваля рахатлъка на хората.

Тази приказка обаче не е обикновена и няма да я развали обикновена мащеха или вещица, а появата на един неразумен принц. Защото, колкото и да е необикновена една приказка, не-разумността си е чиста глупост, която винаги е обикновена, но с необикновената способност да разваля дори и най-приказните приказки.

Но, да не се отплесвам.

Та…

Имало някога време, когато всички принцеси били слънчеви, усмихнати и лъчезарни, помагали на всички, били внимателни с всички, били очарователни и обаятелни, харесвали всички принцове и рицари и всички харесвали тях. Принцесите никога не плачели и не се натъжавали.

Появил се обаче един принц, който от скука ли или от чиста глупост, решил да се разнообрази като натъжи принцеса. Ей така, просто за да види как изглеждат принцесите, когато са тъжни. Опитвал, опитвал, но не успявал сам.

Тогава неразумният принц потърсил придворния билкар и го помолил да направи хапче, което да разплаква принцесите. На билкарят хич не му се искало неразумни твърдоглави принцове да разплакват принцесите и се опитал да го откаже от тази идея, но неразумният принц не само, че не се отказвал, но и философствал.

Той обяснявал какво иска да бъде хапчето:
Да бъде достатъчно горчиво, за да не се пристрастяват принцесите към него.
Да бъде силно, за да не се налага да взимат второ (явно бил и скръндза).
И накрая – да бъде в такава доза, че да действа бързо и сигурно.

Всички опити на придворният билкар да вразуми невразумимия принц се провалили и му се наложило да направи хапчето. Ако не го направел той, щяло да се намери друг билкар, който да го направи, а той щял да бъде изгонен от двореца. Ако, обаче, направел хапчето, щял да остане в двореца и да има възможност тайно да изобрети противоположно хапче, което да връща усмивките на принцесите. Така поне си мислел!

Билкарят изобретил хапчето. То се оказало изключително сполучливо и ефикасно и вероятно затова и до ден днешен се продава в аптеките. Без рецепта. Купуват го принцове с диагноза. Единственото условие е: „Преди употреба, прочетете листовката”.

Ето, прочетете я и вие:

Таблетка „Разочарование”

Препоръчва се за лица с душа.
Еднократно, без лекарско предписание.
Преди употреба, прочетете листовката.

Съдържание:
1 таблетка 100 mg съдържа равни количества разомаин, антиусмихвин, натъжин, деочароварин и полистарин.

Дозировка:
1 таблетка, 2 пъти, през 12 часа е достатъчна за възвръщане на здравословното съотношение между мечтателност и здрав разум, в полза на здравия разум, за следващите 12 месеца. Не се налага повторна употреба в рамките на 12 месеца.
Да се приема преди хранене, с много течности. Да не се приема с алкохол, тъй като последиците от комбинацията могат да имат бедствиен характер. Добре се понася в комбинация с шоколад без боклуци.

Специални предупреждения:
В по-големи дози може да причини трайна загуба на очарование, сияние и мечтателност.
Внимание: Да не се приема от паталогични мечтатели, тъй като в несъобразени дози, може да е душепогубно!
При пряк контакт с душата – промивайте я през очите – в продължение на 1-2 месеца до 1-2 години.

Ако се чудите, защо и откога принцесите плачат: затова и оттогава!
Къде е билкарят? Той още живее в двореца и още вярва, че ще изобрети противохапче.

Posted by LeeAnn as Принцесешки историйки at 12:29 AM EEST

39 Comments »

September 20th, 2008

Принцесешко възражение

Всички принцеси са глезани, но не всички глезли са принцеси!

П.П.

Твърдението, че „глезла” и „принцеса” е едно и също нещо, е смешно, необосновано и фактологически неточно! Това е така, защото принцесите притежават още куп други свойства достойнства, освен това да са „глезани”.

Принцесите безпогрешно могат да различат придворен сладкар от обикновен такъв, придворен мълчаливец от обикновен такъв, придворен смешник от обикновен такъв, могат да различат генномодифицирана тиква от обикновена такава, двор от дворец, грес от грис, успоредно от перпендикулярно (паркиране), както и дори ПТЗ от ПТП!

А глезлите не притежават никакво друго свойство. Те са едни самозвани, добре прикрити лигли, които зле подражават на истинските принцеси, мислейки си, че фръцкането и консумирането на шоколад без боклуци, са достатъчни за короната.

Е, да, ама не са, пък!

Вярно, понякога истинските и не­­_истинските принцеси доста си приличат и не е лесно да ги различиш, но пък нали затова си има специални наръчници и речници. А и кой е казал, че е лесно? М?

Освен това лиглите не притежават ЧАР, не членуват в АНС-ТТСБ, въпреки че се стараят да правят поразии, нито пък имат право да получават вестник „Принцесешки вести” и да викат КГБ на помощ.

Така че, много моля, всички новоизлюпени принцове, първо да се запишат в КГБ, където след като издържат съответните изпити по „бърза_смяна_гума_на_каляска”, „среднощна_доставка_на_шоколад_без_боклуци” и „остроумно_отговаряне_на_безкрайни_въпроси” ще имат право на „крадене_на_целувки” и „сваляне_на_звезди”.

Пък!  

Posted by LeeAnn as Принцесешки историйки at 12:01 AM EEST

10 Comments »

June 21st, 2008

Принцкият комитет

Имало едно време една принцеса. Тя била умна, разумна, красива, сияеща, добра, работлива, отзивчива, услужлива и много много енергична. Мдааа, много енергична…

Само не си мислите, че с тези хвалби търся принц, който да поиска лявата й ръка? Няма такова нещо. На тази принцеса принцове не й липсват. Нищо не й липсва, всъщност. Е, ако изключим разбира се, че от време на време й липсва търпение, а понякога и сръчност. Ако не ги изключим, вероятно ще си помислите, че говоря за някоя непохватна принцеса, която прави бели, но ще сгрешите. Тя не прави бели, защото то ТАКА СИ БЕШЕ!

Пък и да не си е било така – нали принцовете са затова – да се навъртат наоколо и да помагат на принцесите. Е, друг е, разбира се, въпросът по колко принца се падат на една принцеса-калпазанка, така че светът да продължава кротко и безпрепятствено да си се върти.

Принцовете, от своя страна, нямат нищо против несръчните принцеси и им помагат с удоволствие. Пък и не върви принцеса да сменя гума на каляска, нали? Очарователно е когато принцовете сменят гуми, а принцесите се оправдават и обясняват. Такава гледка не се вижда всеки ден – засрамена муцунка, сплетени пръсти и поглед, вперен в небето, тип: „ама тя тая дупка внезапно изскочи на пътя…”

До тук нищо ново, ще кажете! Е, да, ама напоследък се появиха много принцеси-калпазанки и принцовете взеха да не смогват да се оправят. Не знам дали ще повярвате, но в подобни случаи дори ЧАР-а не помага!

Затова принцовете се събраха и си направиха комитет, за да се оправят по-бързо, по-лесно и по-безболезнено с големите бъркотии, които е в състояние да забърка една-единствена принцеса. А десет? Представяте си на какво са способни десет принцеси, нали? Щото, то ако беше само до едното справяне, щеше да е лесно, ама то и внимание трябва, и успокояване, и е-хе-хее още колко други неща.

Та, събраха се принцовете и си направиха комитет. Кръстиха си го К.Г.Б.Комитета по Големите Бъркотии.

Та, исках да кажа всъщност, че ако КГБ някога посред нощ измъкне вашия принц от двореца, не трябва да се шашкате – това не значи, че той е оплескал нещата, а че някоя принцеса има спешна нужда от помощ 🙂

Posted by LeeAnn as Принцесешки историйки at 1:23 AM EEST

25 Comments »

February 7th, 2008

Придворният мълчаливец

Да си принцеса е полезно. Не само за теб, а и за останалите хора е полезно. Принцесите са най-добрият и щедър работодател, известен някога на кралските синдикати. Ако нямаше принцеси, то тогава щеше да има един цял куп нещастни безработни хора, които щяха да обикалят насам-натам, да мрънкат и да правят поразии от скука из кралството.

Шивачите щяха да кръцкат на лентички където каквото сварят и да връзват панделки по дърветата, готвачите пък щяха да изсипват гозбите си на пътя, а сладкарите щяха да търкалят трюфели по поляните с надеждата да мине някоя принцеса, да й замирише на хубаво или да хареса клоните с жълти панделки и да ги прибере в двореца.

А щеше да има и такива хора, които дори нямаше да могат да мрънкат и да се оплакват, от страх да не ги чуе някоя настояща или бъдеща принцеса и съвсем завинаги да си останат без работа. Да, щеше да има и такива хора. Тяхната основна работа е да мълчат. И да се усмихват, много ясно. Те обикновено работят на поста „Пръв придворен мълчаливец” и имат много важен принос към мира и спокойствието в кралството. Те придружават принцесата навсякъде и винаги където и когато тя пожелае и основната им задача е да слушат. Без значение дали принцесата мрънка, цупи се, сърди се, тропа с краче, пее, смее се, приказва…

Е, разбира се, разрешено им е да говорят. Но не всичко.

Разрешени са например: „Принцесо, не стъпвай в тази локва, моля!”, или „Принцесо, не пипай еди-какво-си, защото еди-що-си!”, или „Принцесо, подай ми ръчичка, за да не паднеш”, „Принцесо, седни сега да си починеш малко”…, също и „Принцесо, гладна ли си?” и т.н.

Но изречения като например това: „ОооХ, ПринцесООоо, много ме затрудняваш!”, са строго забранени, за да не кажа „животозастрашаващи”. 😉

Казвам ви, полезно е да има принцеси. Иначе кой щеше да се погрижи за мълчаливците, м?

Posted by LeeAnn as Принцесешки историйки at 10:40 AM EEST

10 Comments »

January 24th, 2008

Придворният сладкар

Какво й е нужно на една принцеса, за да е доволна? „Прегръдки, целувки и малко храна”, биха отговорили някои и биха били прави в известен смисъл. Извън известния смисъл обаче, всяка самоуважаваща се принцеса би добавила: „И мно-о-ого придворни!” и също би била права.

За неизбежната необходимост от ЧАР отдавна всички са единодушни.
За жизненоважната необходимост от придворни кочияш, камериер и смешник, също няма разногласия. Няма да споменавам за ключовата роля на придворните шивачи, които винаги се избират по двама, за да се контролират един друг и да няма после „Новите дрехи на принцесата са от оня специалния плат”. Те, принцесите, тези приказки отдавна са ги чели 😉 и много внимават.

Има една придворна длъжност, обаче, която бе несправедливо пренебрегвана и омаловажавана: длъжността „придворен сладкар”.

Някои принцове се опитаха да вменят тези задължения на придворния готвач, но желанието да спестят някой грош от заплатата на сладкаря им излезе солено. И това, само защото не бяха прочели предварително инструкцията за употреба и експлоатация на принцеси, а я бяха оставили за „накрая, ако се наложи”. Е, наложи се, защото за нула време се сдобиха с недоволни принцеси. А решението на проблема се оказа лесно и подробно описано в упътването:

Ако искаш сладка принцеса – храниш я с шоколад,
ако искаш свежа принцеса – с марули и репички,
за гъвкава принцеса – локум,
за усмихната – прясно зеле,
за весела… един принц предложил марихуана и смешни сладки…, но рецептата още е в тестова бета версия…

Явно на готвачите тези деликатни детайли не им бяха известни и се наложи принцовете да си наемат придворни сладкари. И принцовете не само, че се окопитиха бързо-бързо и си наеха сладкари, ами се и сработиха с тях. Нещо повече – честичко прибягваха до услугите им за постигане на едно или друго по-специално настроение на принцесата.

На придворните сладкари също не им беше лесно. Себеотдаващо предизвикателство е да превърнеш една принцеса от кисела в сладка, от начумерена във весела или от раздразнена в умиротворена, и то само използвайки натурални продукти и подправки, без да прибягваш до помощта на специални вещества като „стрит нокът от стара вещица” или „прах от хрилете на тигрова акула”.

А принцовете прибягваха често до такива услуги, защото ако принцесата не е в подходящото настроение, е немислимо те да успеят да отидат на лов, турнир или просто на кръчма с принцове от приятелски кралства.

Естествено, когато принцесата е в добро настроение, в кралството царят мир и любов и затова придворните сладкари бяха щедро възнаградени за специалните си сладкарски умения като им бе разрешено да спят в двореца, а не на двора.

От тогава ги наричат „дворцови сладкари”.

Също от тогава за богатството и перспективността на един принц се съди не по броя на трофеите от турнири, а по броя на дворцовите му сладкари.

Posted by LeeAnn as Принцесешки историйки at 5:46 PM EEST

10 Comments »

December 19th, 2007

Кратък принцки наръчник за бързо разпознаване на принцеси

Съставен по молба на принцове и рицари, заети с битки и геройства, които нямат време сами да провеждат анкети и технически прегледи, да питат и разпитват, да съставят ПТЗ-та и сам-самички да си търсят принцеси. (ПТЗ = Принцесо-Техническо Задание)

В тяхна помощ се отзова Контролна Агенция по Търсенията (съкратено КАТ) и състави кратък, но много показателен въпросник, на който се подлагат всички участници в ПТП, демек Принцеса, Търсеща Принц или обратното, но най-често и в повечето случаи първото, тъй като за второто отговарят от ПОТНИК.

Въпросите са лесни, но много значителни, а често пъти дори многозначителни и като такива допускат само един правилен отговор със съответните предварително дефинирани нюанси.

Тестовете и въпросите се задават от Агенцията. Служителите от КАТ преценяват дали това срещу тях е ПТП или не. Оценката, съвсем логично, е субективна, но много ясно – съвсем точна.

Особеното на въпросите на Агенцията е това, че всички спрени и проверени се допуска да продължат да препускат с генно-модифицираните си тикви-каляски модел Q7, след като им бъде поставена съответната маркировка.

Маркират се всички индивидки, подложени на тест. Особеното е, че при първи грешен отговор, индивидката се маркира като „обикновена водачка” и не й се дава втори шанс.

При всички отговори, верни в съгласие с нюансните указания, индивидката се маркира като „истинска принцеса” и се пуска да продължи, след съответните предупредителни обяснения относно характера на маркировката.

Маркировката цели лесно и бързо разпознаване на принцесите и не-принцесите от заетите рицари и принцове, така че да се спести от времето за разпознаване и директно да се премине към опознаване.

Съставянето на ПТЗ изисква освен отговор на въпросите на КАТ, също и външен оглед, тип ГКПП (Годишен Контролно Принцесешки Преглед). ГКПП се прави всяка година, независимо от маркировката.

ГКПП включва външен оглед в следните характерни области:

Ръцете, по отношение на използвания лак за нокти. Допуска се лак от цвят „безцветен” до „телесен цвят”.

Лице – грим – от никакъв до лек. Червило – също. (може малко, ако е вкусно).

Коса – според зависи, но къса е за предпочитане. Това изискване е наложено от рицарите, които твърдят, че принцесите губят прекалено много време, обръщайки внимание на косата си, вместо на тях. 

Дрехи – по възможност несвракопривличащи. Задължително без ботушки с тънки токчета. Чорапки – малки, с шарени картинки.

Въпроси и техните нюансно-ориентирани отговори:

Любим цвят?
Правилен отговор: Лилав
Приемливи нюанси на отговора: от розов през виолетово-керемиден до син. 

Обичате ли деца?
Правилен отговор: Да
Приемливи нюанси на отговора: като малка исках да стана детска учителка.

Любимо замъково занимание?
Правилен отговор тук практически няма, допускат се всякакви отговори, стига те да не са опасни за принцесата и да не съдържат желание или намерение за насилие.
Например: „Обичам да плета/шия” крие опасност за принцесата.
Отговори като „Обичам да играя на „Не се сърди, човече”, „Обичам да си подреждам дрехите в пликчета”, „Обичам да опитвам гозбите на придворния готвач” са ОК, а отговори от рода на „Обичам да стрелям по врабчета с прашката на татко” са крайно неприемливи.

След ГКПП и получените правилни отговори, принцесата се маркира и се пуска да продължи. Така маркираната принцеса бива веднага забелязана от рицари и принцове, които моментално преминават към процеса на опознаване. Процесът на опознаване трае 90 принцесешки дни и се нарича „Тестов принцесешки период”, в който недоволните рицари могат да върнат намерените принцеси и да подадат жалба в КАТ за немърливост на служителите им. Основание за връщане може да бъде установяването на несъответствие с някое от гореописаните сложнотии.

Има и други възможни основания, разбира се.

Нормално е една истинска принцеса винаги да закъснява с по 5-6 минути за където-и-да-било и винаги да си тръгва последна от-където-и-да-е. Ако не е така – рекламация.

Друго нормално за истинските принцеси е да привличат рицарските погледи, но да го правят неволно и да им е почти неприятно. Ако им е приятно – рекламация.

След изтичане на пробния 90-дневен срок и непостъпили рекламации – принцесата си е завинаги ваша. 🙂

Posted by LeeAnn as Принцесешки историйки at 9:00 PM EEST

11 Comments »

« Previous Entries  Next Page »