Skip to main content.
September 1st, 2016

Смешна Луна


DSC01505

Тъжна е съдбата на поета
от луната цяла, ако е превзета.

Не ги разбирам тез поети
дето пишат стихове превзети
при вида на пълната луна,
вместо да се изправят на крака
и да прегърнат хубава жена.
(а, казват – изгрее ли луна –
хубава е всякоя жена,
па макар и само до сутринта) 🙂

Аз да си призная,
изгрее ли луна,
гледам да си трая,
че казват още –
от всички най-красива била
мълчаливата жена 🙂

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства в рими at 10:36 PM EEST

6 Comments »

May 7th, 2016

Всички цветя…

Мога да съм Люляк –
дързък, уханен, подканващ,
предизвикващ, разбуждащ любов…

Мога да съм Роза –
красива, бодлива, почти недостъпна,
и всяко докосване да оставя следа…

Мога да съм Мак –
уязвим, раним и копнеещ,
волен, самотен и чезнещ…

Мога да съм Момина сълза,
Минзухар или Трендафил…

… но съм Жена,
и в мен живеят всички цветя!

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства в рими at 12:30 AM EEST

2 Comments »

April 3rd, 2016

Крадецът на сънища

Открадна съня ми
и го положи за постеля на обърканата си душа…

Спи.
Потърси утеха в откраднатите мечти…

Простено е.
Всеки е малко или повече крадец…

Говори.
Изречена в съня, истината не боли…

Беззащитни блянове,
загубили пътя, треперят от студ…

Нахрани мечтите със слънце,
за да мога отново да спя.

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства в рими at 5:36 PM EEST

2 Comments »

March 8th, 2013

Обичам те

Обичам те когато гледаш ме с копнеж
И тихо в тайнството ме въведеш

Обичам те когато с залеза говориш
И замислено с утрото мълчиш

Обичам те когато мило ми шептиш
И с въздишки неми от страст крещиш

Обичам мислите ти да усещам –
с малки стъпки по гърба ми тичат

Обичам чувствата ти да улавям –
като с вятър шепите да пълня с тях

Обичам с теб в дъжда да тичам,
но най-обичам
да те обичам!

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства в рими at 6:00 AM EEST

2 Comments »

February 9th, 2013

Сън…

Тихо влезе във съня ми
Като дявол с ефирни крила
Копнеж в душата разпиля
И остави там горяща следа

Страх ме е да отворя очи
и теб да изгубя
В светлината на деня се превръщаш
в прах от падаща звезда

Не наяве, а на сън
Теб обичах и за теб копнях
Не наяве, а на сън
Ти танцуваш само с мен
Аз прегръщам само теб

Моля те, нощ, остани
твоята дяволска душа тогава
ангела във мен събужда

Намерих те,
Искам твоя да бъда,
Страх ме е, страх ме е
Да се събудя…

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства в рими at 1:00 PM EEST

2 Comments »

February 5th, 2013

Като бисери върху топъл сатен

Дрезгаво уличните лампи потрепват
Градът утихнал е и вече спи.
Всяка нощ тъмнината е обзета от страст,
а тишината безмълвно крещи…

Един прозорец остава да свети,
А зад него мъж отново не спи.
Всичко в любовта се повтаря…
И различното пак е както било е преди…

Всички истории за любов си приличат:
Неизречени думи
разпилени като бисери върху топъл сатен
Саксофонът замечтано реди
История нова, преживяна преди.

Неразумни чувства раздират нощта,
Парещи ласки със писък избухват,
Разпиляват се плавно,
И бързо изчезват почти без следа…

Един прозорец остава да свети,
А зад него мъж отново не спи.
Всичко в любовта се повтаря…
И различното пак е както било е преди…

Саксофонът замечтано реди
История нова, преживяна преди.
Медните звуци думи намират
Бисери се сипят в нощта…
Бисери в топъл сатен…
Меко и нежно…
Саксофонът реди
История нова, преживяна преди…

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства в рими at 6:00 AM EEST

4 Comments »

January 24th, 2013

Здравей, търпеливо момче…

Здравей, търпеливо момче,
бях забравила колко са зелени очите ти…
Благодаря ти, че времето спря
и можах отново в тях да надзърна…

Погледнах те, но вместо да спре,
времето назад ме върна…
Там, където още нямах крила,
които в птица да ме превърнат…

Ти ми каза „ела” и с теб тръгнах
Ти ми каза „вземи тези крила”,
аз ги прегърнах,
а ти бавно в мечта ме превърна…

Здравей, търпеливо момче,
бях забравила колко са зелени очите ти…

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства в рими at 8:00 AM EEST

58 Comments »

January 10th, 2013

Лилава мечта

Сънувах наяве лилава мечта –
промъкна се бавно когато падна нощта…

Облак от звук тишината прогони,
Прегръдка спонтанна понесе ме в танц едва уловим…

Мелодия бавна сетивата пробуди
и душите ни сля в ненатрапчив захир…

Песен любовна в сноп светлина ни превърна
и робата на тъмнината с писък раздра…

Сънувах наяве лилава мечта,
измъкна се бързо когато настъпи деня…

 

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства в рими at 6:00 AM EEST

4 Comments »

January 1st, 2013

Жива вода

С всяко докосване мрака боли
Всяка болка стените руши
С всяко твое докосване
светлината
си проправя път през нощта. 

Любовта ти е жива вода
Обгръщай ме с нея, докато отмиеш всяка тъга.
Прегръщай ме силно,
обичай ме нежно,
докато от мрака не остане дори и следа.

И когато светлината превземе света,
двамата с теб ще вървим ръка за ръка,
излекувани и спасени,
без спомени забранени,
разпръсквайки капки жива вода! 

Любовта ти е жива вода
Обгръщай ме с нея, докато заличиш всяка тъга.
Прегръщай ме силно,
обичай ме нежно,
докато светлината превземе света.

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства в рими at 6:00 AM EEST

4 Comments »

February 17th, 2012

Мимолетно… (2)

Затворих очи и летях нагоре,
въртях се като пеперудена фея,
понесена от прашна вихрушка…

Тогава видях…
Земята,
сънят на цветята,
диханието на водата,
шумът на гората…

Открих смисълът им
когато започнаха да изчезват…

Тогава се върнах.

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства в рими at 4:39 PM EEST

6 Comments »

January 13th, 2010

Зима

Сън.
Събуждам се.

Студено ми е.
Мрачно ми е.
Тъжно ми е.

Обръщам се – няма те.
Липсваш ми – ела си.

Така и не се научих да живея без теб,
Слънце.

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства в рими at 5:17 PM EEST

12 Comments »

November 9th, 2009

Цветна тъга


autumn sorrow

Дойде есента
и посипа с пъстроцветна забрава
горещия спомен за лятото…

Дори щастливите дървета заплакаха…

Само непримиримите теменужки
виолетово ми нашепваха
да не забравям да си помечтая
отново за пролетта…

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства в рими at 1:44 PM EEST

10 Comments »

August 28th, 2009

Обещание…

За да не забравиш, дори за момент,
вземи лист хартия или пергамент,
квадратен или просто сив.
Вземи после молив
и напиши на сивия лист,
или пергамент
това, което ти убягва за момент.
Сгъни го на четири,
пъхни си го джоба –
онзи, горе вляво, отпред.
А когато най-много бързаш,
спри за момент
и в джоба бръкни –
там винаги ще те чака
поне един лист хартия или пергамент,
квадратен или просто сив,
на който е написано с молив,
обещание красиво,
което извиква в очите дъга
и което гласи:
«Обещавам да не забравям
да живея за мига!»

П.С. предишно заглавие: “Не забравяй…”

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства в рими at 4:28 PM EEST

7 Comments »

July 23rd, 2009

Тъпан бие!

Тъпан бие! Аз го чух
и набързо се обух.
Вънка ще се завтека,
на хорото ще се завъртя!

Мили Чанчета и хлопки,
тук елате с бързи стъпки,
на хорцето
на полето,
край рекичка,
на тревичка!

Кой какво в торбичка сложи,
това и на коремче ще подложи,
Който носи си месце –
огън ще си накладе!
Че и мечката в гората знае –
на гладен стомах хоро да не играе!

Хайде, с края на сезона,
идва време за купона!
На небето слънцето припече
и Земята тръпне вече.
А Витоша приготвя сянка,
където сред полянка
Чановете да празнуват,
и до зори да полудуват!


Къде е купона ли? – виж тук.


От месец септември`2009 се откриват нови групи за начинаещи в клуб “Чанове” за сезон 2009 – 2010!
Записвайте се, докато е време! (цък тук)
Да не кажете после, че не съм ви казала! 😉

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства в рими, Народни танци at 5:16 PM EEST

No Comments »

November 18th, 2008

Гатанка

Текстът по-долу бе замислен като стихче, но реших, че е много скучно аз да пиша, а вие да четете, без да си давате съвсем никакъв зор.

Затова смених някои неща и го превърнах в гатанка.

Що е то?


То е нещо, от което
умните оглупяват,
а зрящите ослепяват.

То е нещо, от което
слабите заздравяват,
а силните отмаляват.

То е нещо, което
не можеш да имаш „почти” –
то или е студено, или гори.

То е нещо, което
можеш да получиш даром,
но не можеш да вземеш насила.

То е нещо, което
можеш да дадеш на друг,
без достатъчно за теб да има.

То е нещо, което
няма стойност,
но за него всеки
плаща цена.
 

Що е то? 🙂

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства в рими at 1:23 AM EEST

32 Comments »

November 12th, 2008

За днешната вяра…


 – Пишеш брилянтно, мойто дете,
И всичко написано до тук е добре,
Но трябва да пишеш за вярата,
която от душата извира,
за вярата, която отвътре напира
и която те кара без спир да летиш…

Напиши за вярата,
която те кара да галиш тревата,
напиши за небето,
за снега,
за цветята…

Напиши, че с вяра
различно слънцето грее,
и в различно синьо
морето синее…

Напиши и за другата вяра,
тази, която те кара,
с усмивка да започваш деня,
и тази, която те държи будна,
когато те надвива съня.

Напиши за тази,
с която децата растат,
и за тази, която им даваш,
когато тръгнат на път…

Напиши за вярата на малкия човек,
онзи, дето продава сладолед,
но не за да печели пари за храна,
а за да вижда усмивките на малките деца…

Напиши и за вярата на големия човек,
онзи, който управлява самолет,
но не защото е покорил цялото небе,
а защото само там е отново дете…”

– Да, отвърнах, на теб ти е лесно,
да кажеш „Браво, ти можеш, пиши”,
… но седнах да мисля…

Вярата, това е когато…
Вярата, тя е…
тогава…
и там…

А сълзите напират,
защото думите,
които излизат
не са тези,
които чакате вие сега.

Как описва се вяра?
С букви и думи?
Не става!
Вяра се рисува с дъга!

Скритата вяра умира,
превръща се в празна тъга.
Все едно да вземеш моливите на детето
и да искаш с черно
да оцвети в синьо небето.

Вяра се дава!
Но сега,
ще питаш пак,
как?

Просто така!
Само трябва да се научиш
да цениш
протегната ръка!

Вдигам очите нагоре,
и смутен погледът среща
върху корица стара
на Вапцаров лика,
който сякаш ми се смее отсреща
и ми казва „Момиче, пиши!
Вяра има у всеки,
ти само им го напомни!”

– Прав си, му казвам, прощавай!

Аз вяра имам!

А ти? 

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства в рими at 8:33 PM EEST

37 Comments »

January 3rd, 2008

Бяло сбогуване

Бяла тишина
в бяла прегръдка
бяла надежда
без милост души.

Бели късове
от бяла душа
в бял огън
горят без следа.

Бял спомен
в бяла постеля
замръзнал лежи
и бяло сбогом
на побелели устни боли.

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства в рими at 2:20 PM EEST

3 Comments »

September 22nd, 2007

Океанът на чувствата

Когато Океанът се изправи
и те стресне във съня,
ти по пътя си не спирай,
той го прави,
за да ти покаже любовта. 

Когато Океанът те залее
и те направи вир-вода,
ти по пътя си не спирай,
той го прави,
за да ти покаже нежността. 

Когато Океанът се разстели
и останеш сам в самата му среда,
ти по пътя си не спирай,
той го прави,
за да ти покаже вечността. 

Когато Океанът се отдръпне
и на две пред теб се раздели
ти по пътя си не спирай,
а напред през чувствата върви. 

Мини поне веднъж през Океана,
напий се с чар и красота
и кажи едва тогава,
че истински живял си на света.

 

 

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства в рими at 7:17 AM EEST

2 Comments »

September 19th, 2007

Тайната (ми) математика

Едно и едно не прави две
това го знае всяко дете.
Математиката е да си седиш
и кротко рибки да броиш.
Но ако искаш птица да си уловиш,
ще трябва да се научиш да летиш.

И две и две
четири не е!
Ако аз ти подам ръцете си две
и ти ги задържиш в твоите две,
ще изгреят хиляда слънца
и ще озарят милиони сърца.

За три и три се замисли
и отговора сам си намери.
Той е скрит там където
Небето целува Морето,
където лодки с по три платна
изчезват във безкрайността.

Четири и четири осем не е!
И това го знае всяко дете!
Ти по пътя си спри,
два пъти в четирите посоки погледни,
и ще усетиш как само в миг от вечността
си обгърнал с поглед цялата земя.

Пет пръста, вплетени в други пет,
веднага те превръщат в поет.
Кой си мисли за числата,
когато в устрем му пърха душата!?

Мога да продължавам безкрайно
това ново смятане тайно,
но ще спра, за да кажа това:
Погледни на живота си от друга страна!

Ако всеки се върне години назад,
там където е бил по детски богат,
ще си спомни верните имена
на истински важните неща.

И когато отново по своя път поеме
изобщо вече няма да му дреме,
че десет се прави от пет и пет,
защото от детството ще се е върнал поет!

А ти, като видиш някой дето
през капка роса съзерцава небето,
не се чуди, а си помисли,
наистина ли две и две е четири!

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства в рими at 1:00 PM EEST

10 Comments »

September 12th, 2007

Ще дойде ден

Ще дойде ден,
Морето ще удави всеки звук
и Земята с тишина ще се обвие.

Ще дойде ден,
Слънцето ще спре да бъде тук
и Земята с мрак ще се покрие.

Ще бъде нощ,
Луната мъдро ще ни води
по светлата пътека из безбрежната шир.

Ще бъде миг,
ще спрем смирено посредата,
за да усетим силата на мрака и тишината.

Ще дойде ден…
Ще бъде нощ…
Ще спрем във миг…

Но днес сме двама на Земята,
където още властва светлината.

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства в рими at 2:12 AM EEST

No Comments »

« Previous Entries  Next Page »