Skip to main content.
October 1st, 2015

Състояние на полет

Винаги съм казвала, че Летенето е най-вече състояние на духа – едно такова специфично,
даже завеяно, много ясно разпознаваемо, лишено от ограничености и граници…

Физическият полет само допълва и подхранва летежа на душата.

А моята душа си е летлива по рождение – подхвръква всеки път когато срещне усмивка,
когато види красиво цвете, чуе добра дума, изиграе хорце, открие хубава книга,
огнен залез, топъл изгрев, приятелски жест…

И, в ден като днешния, празнува безкрайните възможности за полет и очарователната буквалност на израза “с глава в облаците” 😉

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Парапланери(зъм) at 12:43 AM EET

No Comments »

October 1st, 2014

Над себе си…

Имаше един период, в който непрекъснато надскачах себе си и правех неща, които първоначално смятах за (физически) невъзможни… Тогава обаче осъзнах, че когато си заобиколен от правилните хора и моменти, невъзможното не е фактор, особено физически. Само трябва да се довериш – на себе си, но по един особен начин – да се довериш, че тези, които вярват в теб, не грешат. Емоционално е точно толкова сложно и объркано, колкото звучи и като е написано.

Започнах да си мисля, че това състояние на надскачане на границите и живот отвъд тях ще продължи вечно и ще мога да преодолявам невъзможности със същите темпове. Човек е устроен да го вярва и да го иска, но слава богу, не е устроен да го постига…

Всъщност, най-трудното се оказа точно това – да осъзная, че ако днес съм полетяла с парапланер и това е било отвъд човешките ми граници и възможности, то следващата стъпка на надскачане на себе си не е да полетя, размайвайки енергично ръце. Следващата стъпка е да осмисля постижението си, да го оценя и да ползвам наученото, когато ми потрябва.

В първите години даже почти официално празнувах годишните от първия ми самостоятелен полет с парапланер, като тайно в себе си всъщност водех битка – достатъчно ли е тази година да си спомня постижението от миналата или ми трябва ново, още по-впечатляващо?

С годините обаче успях да постигна мир със себе си и, без да спирам да търся предизвикателства и невъзможности, се научих да ползвам тези дни за самоуверяване и самоутвърждаване.

Днес е един такъв ден. Преди 8 години, на този ден, за първи път полетях сама.

Пожелавам и на вас такива дни – дни, в които да можете да извикате с цяло гърло: „Аз мога да летя, смяташ ли, че това може да ми се опре?!”

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Парапланери(зъм) at 4:16 PM EET

6 Comments »

November 6th, 2011

Земя над главата


Не, нямам предвид небе, а Земя, и наистина не е грешка. Е, вярно, че в този случай земята е над главата само за няколко секунди, но трудът вложен, за да стане възможно това, не може да се измери с дни… Всъщност, мери се с часове… в полет 😉

Едва ли има нужда да уточнявам, че става дума за летене с парапланер. Може би по-скоро трябва да припомня разлика между обикновеното свободно летене, в което по въздух изминаваш определено разстояние (по отворен или затворен контур – няма значение), като ползваш термиките, за да се издигаш и да продължаваш да летиш и Акрото, което доста излиза от нормалните човешки представи за „обикновено летене”.

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Екстремно, Интервю, Парапланери(зъм) at 5:34 PM EET

4 Comments »

January 31st, 2011

Как се каца с парапланер-тандем

За Надинка, която иска да лети, но не иска да каца 😉

Няма нищо по-лесно от това! Дори излитането е „по-трудно”, и то по една-единствена много проста причина: при излитането пасажерът трябва да участва, макар и минимално. При кацането, единственото, което трябва да прави пасажера е да си „отваря ушите” и да си слуша пилота 🙂

При летенето в тандем с опитен пилот, кацането рядко се оказва предизвикателство. Това е така, защото на опитните пилоти им трябват точно 10 минути с теб във въздуха, за да решат кой е най-подходящият начин за кацане.

Разбира се, не само характерът и темпераментът на пасажера са от значение за съставянето на успешна тактика за кацане, а още и комбинацията от вятъра на кацалото, теглото на пасажера, трафика от захождащи за кацане крила и т.н. все страшни на пръв поглед неща 😉

Като имаме предвид, обаче, че от пасажерите не се изисква никаква предварителна подготовка за летене, освен няколко дребни неща по отношение на настроение и облекло, то и с приземяването е почти същото.

Това, което пасажерът трябва да знае е, че пилотът му отговаря за приземяването и той само трябва да изпълнява командите – „Даваш ушите накъсо към краката и нямаш проблеми” – както обича да се шегува един приятел.

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Парапланери(зъм) at 6:12 PM EET

11 Comments »

January 29th, 2011

Парапланери в действие …

демек: на състезание 😉

Когато говорим за състезание по парапланеризъм, първото нещо, което трябва да уточним е вида на състезанието. Най-разпространените три вида състезания с парапланери са:

  1. Акро: не е за хора със слаби сърца. Най-известното българско име, свързано с Акро летенето безспорно е това на Веско Овчаров, партньор с Хорацио Лорънс в постигането на световен рекорд по тъмблинг – 281 превъртания. Какво е тъмблинг? Ако ви кажа сега, няма да дочетете статията, затова какво е тъмблинг ще разберете най-накрая. 😉
  2. „Целно кацане” – това е състезание за хора с прекалено слаби сърца 😉 Излита се от нисък хълм (обикновено) и след 5-10 мин се каца в нещо като мишена. Целта е да улучиш центъра. Хубавото на това състезание е, че можеш да го гледаш през цялото време като от трибуна, защото парапланерите не отлитат 🙂
  3. Кроскънтри – летиш накъдето ти видят очите, като целта е да стигнеш възможно най-далеч, а разстоянието се засича по права линия 🙂
  4. Летене по затворен контур – това е най-разпространения (поне в България) вид състезание и за него ще ви разкажа сега.

При този вид състезание, всички състезатели се събират на старта за предварителни указания, които включват и метеорологична прогноза, указания за сигурност…

Състезанието се състои в следното: всеки състезател получава координатите на точки, през които трябва да прелети. Всеки състезател лети с уред, който записва летателната му траектория, като след приземяване специална комисия преглежда записите и се произнася по въпрос с победителя.

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Парапланери(зъм) at 10:00 AM EET

9 Comments »

November 17th, 2008

Libertà


 You need to a flashplayer enabled browser to view this YouTube video


Libertà
by Pep’s

Tu sais qu’il y a un bateau qui mène au pays des rêves
Là où il fait chaud, où le ciel n’a pas son pareil
Tu sais qu’au bout d’ cette terre
Oh oui les gens sèment
Des milliers d’graines de joie où pousse ici la haine
On m’avait dit p’tit gars
Là-bas on t’enlève tes chaînes
On te donne une vie
Sans t’jeter dans l’arène
Comme ici tout petit après neuf mois à peine
On te plonge dans une vie où tu perds vite haleine
Alors sans hésiter
J’ai sauté dans la mer
Pour rejoindre ce vaisseau
Et voir enfin cette terre
Là-bas trop de lumière
J’ai dû fermer les yeux
Mais rien que les odeurs
Remplissaient tous mes voeux
{Refrain:}
I just wanna be free in this way
Just wanna be free in my world
Vivere per libertà
Vivere nella libertà
Alors une petite fille aussi belle que nature
Me prit par la main et m’dit : “Suis cette aventure”
On disait même, oh oui que la mer l’enviait
Que la montagne se courbait pour la laisser passer
Elle m’emmena au loin avec une douceur sans fin
Et ses bouclettes dorées dégageaient ce parfum
Qui depuis des années guidait ce chemin
Ton chemin, mon chemin, le chemin

{au Refrain, x2}

Pour arriver enfin à ces rêves d’enfants
Qui n’ont pas de limites comme on a maintenant
J’ai vu des dauphins nager dans un ciel de coton
Où des fleurs volaient caressant l’horizon
J’ai vu des arbres pousser remplaçant les gratte-ciels
J’ai vu au fond de l’eau une nuée d’hirondelles

{au Refrain}

 

Posted by LeeAnn as Парапланери(зъм) at 2:50 PM EET

3 Comments »

October 28th, 2008

Дреме ли във вас екстремист: резултати

Добър вечер, драги зрители! За тези, които сега си включват телевизорите, ще кажа: „Прочетете началото и тогава елате тук, за да видите резултата.”

За тези, които са минали през началото, ще кажа: Това няма да са точно резултати, защото и онова не беше точно анкета.

По-скоро имам намерение да споделя с вас наблюденията си и личното си усещане и мнение за нещата във въздуха.

Преди да започна, ще спомена, че както очаквах, хора, които вече са опитвали нещо от изброените преживявания, съвсем естествено ги поставят към края на класацията. Би трябвало да ги изключа, за да не „замърсяват” резултата, но няма, защото именно изключенията потвърждават правилото. 🙂

Предложих на вниманието ви само забавления, за които не се иска специална подготовка /освен психическа 😉 / и специално лично оборудване и на които можете да се отдадете в мига, в който решите – стига да позволява времето /като метеорология/ и да има свободен инструктор/пилот. Далеч съм от мисълта, че съм изчерпала всички екстремни спортове, познати на човечеството 😉

ВНИМАНИЕ: Следващият текст не е ръководство по екстремни спортове, съдържа ЛИЧНО СУБЕКТИВНО мнение, което не ви ангажира по никакъв начин. Информацията в текста е описателна и насочваща и НЕ ви осигурява безопасност, ако решите да опитате нещо екстремно! Не опитвайте екстремните спортове сам! Екстремните спортове са опасни за живота ви! 

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Екстремно, Парапланери(зъм) at 12:44 AM EET

35 Comments »

October 24th, 2008

Дреме ли във вас екстремист?

Не, нямам предвид „естремист” в смисъла на „терорист”.
Да, имам предвид „екстремист”, в смисъл на човек, който обича екстремни спортове.

И не, нямам предвид, че такъв човек подремва и похърква у вас на диванчето, а търся второто ви „аз”, което се спотайва, завито под юрганче от предразсъдъци и страх 😉

Напоследък, с когото и да си говоря, неминуемо в разговора се прокрадва идея я за летене, я за скачане и разговорът винаги завива към опасно – безопасно, лесно – трудно и т.н..

И тъй като е много трудно да се формулира обощено мнение, аз реших да питам вас.

Ще ви задам няколко въпроса, а вие ще ми отговорите в разказен вид. Нали?
Защо не в анкета ли? Ами защото в последно време всички пускат анкети 😉 за какви ли не дреболии, а ние с вас не сме всички и няма да обсъждаме дреболии, а мно-о-ого важни неща 🙂

И така, ето ги и въпросите:

1. Моля, подредете по екстремност следните преживявания, като започнете от най-екстремното според вас:

– летене с парапланер /тандем/;

– скок с парашут /може и в тандем/;

– летене с мотоделтапланер /двуместен, управляван от друг/;

– летене с ултралек самолет;

– бънджи-скок;

– летене с балон с топъл въздух;

/тук се изкушавах да добавя още преживявания от рода на „возене в маршрутка в пиков час през центъра на София”, „каране на велосипед по Цариградско шосе”, или „пресичане на Цариградско шосе на спирката на хотел Плиска”, но с много насилие над себе си се сдържах и не ги включих 🙂 /

2. Защо сте посочили определено преживяване на първо място няма да питам. По-интересно ми е да ми обясните защо сте поставили точно еди-кое-си на последно място. Кое го прави най-малко екстремно или с други думи – най-сигурно?

3. Правили ли сте нещо от изброените в т. 1 екстремности? А бихте ли опитали?

4. С кое бихте започнали/продължили?

Естествено, имам си нещо наум, за да ви питам и като събера отговори, ще кажа какво е било предишното ми мнение и дали сте успели да ми го промените по някакъв начин и по какъв 🙂

Приятно писане и бъдете словоохотливи 🙂

Posted by LeeAnn as Екстремно, Парапланери(зъм) at 6:06 PM EET

51 Comments »

May 11th, 2008

Внимание! Прелитат динозаври! …

… или Музей на парапланеризма

Въпреки, че парапланеризмът е сравнително млад спорт, света вече си има и музей на парапланеризма. Той носи името на човекът (французин), внесъл първото крило в Румъния – Ги Кинт (Guy Kints).

Това, разбира се, не е музей в традиционния смисъл на думата – в стара сграда с високи тавани, с експонати зад стъклени прегради. Този музей е „отворен”, намира се в Румъния и е дело на Йоана, която от 2-3 години честичко виждаме в Сопот. В този музей крилата си седят в торбите и чакат да стане време за летене 🙂

Йоана се е заела с нелеката задача да събере от всички възможни модели крила и вече има около 20-25. Сред тях е първото крило, влезнало в Румъния – онова на французина, както и първото руско крило, направено от брезент за военни палатки.

Интересното на този музей е, че четири пъти в годината крилата от него летят – или поне се опитват. Йоана организира своебразни фестивали на летенето, където всеки ентусиаст може да пробва да полети с някой от експонатите.

Имах късмета да видя експонатите на снимки – някои от тях са същински динозаври! Даже и приличат на такива! А голяма част от тях дори не приличат на крила. И на парашути даже не приличат 🙂 Направо на нищо не приличат и именно затова е интересно да се видят, защото те показват, че парапланерът само преди 15-17 години далеч не е бил това, което е сега.

Руският парапланер (само крилото) тежи 12 кг и сниман към слънцето изглежда черен, защото не пропуска грам светлина. Той също все още лети, стига да се намери човешка сила, която да го вдигне 😉

Филмчето от последния фестивал от началото на март 2008 изглежда като „усмивки от старите ленти”. Имаше пилоти, които излетяха, закачени за коланите на панталоните си, а не със сбруи. Който лети знае какво значи това 😉 Руското крило изобщо не можа да излети :).

Ето го старта:

You need to a flashplayer enabled browser to view this YouTube video

Всички крила ги има на снимка. Йоана ги е снимала лично едно по едно. Освен това е описала и историята им, но на румънски. Имам обещанието й, че в най-скоро време ще преведе описанието на английски, за да мога след това да го преведа и да бъде достъпно и на български език. За съжаление все още нямам снимките в мен, но ще ги имам заедно с описанието.

Сайтът на музея също още не е съвсем готов и малкото информация в него е на румънски, но се работи по въпроса. Но пък част от снимките са качени в албума на сайта

Инициативата на Йоана е интересна, а лично за мен – вдъхновяваща. Освен това е и чудесен повод за една адреналинна екскурзия до Румъния, нали? 🙂

Posted by LeeAnn as Парапланери(зъм) at 4:17 PM EET

3 Comments »

May 8th, 2008

Как се излита с парапланер-тандем

С парапланер-тандем се излита, както се излита и с единично крило, с дребната разлика, че сте двама. Разликата работи в полза на пасажера, естествено, защото същинското излитане се управлява от пилота с тези „въженца” дето са му в ръцете. Ако си сам трябва да си го управляваш сам. В тандем пасажерът просто се засилва и тръгва напред, за да даде възможност на крилото да поеме въздух. След това продължава да тича напред, без да намалява усилието.

Ако разгледате клипчето кадър по кадър ще забележите, че на 10-тата секунда вече сме излетели, а на 30-тата вече сме далеч от старта/хълма.

Ще ви направи впечатление изключително лесното излитане. То не се дължи на моя опит. Дължи се на добрия вятър и на изключително опитния пилот зад гърба ми. По същия начин и със същата лекота излитат и тандеми, в които пасажерът лети за първи път. Иска се само малко усилие – нищо повече.

Също ще забележите, стига да искате, че от никъде не се скача, не се пада, и ако крилото не е изпънато над теб не можеш да излетиш – т.е. няма свободно падане.
Е, ако искате, сте свободни да си паднете, но никой не го практикува вече 😉 – казват, че оставали синки 🙂

Разгледайте добре филмчето. От 30 секунда до края излитат още 2-ма пилоти, или с други думи – три крила за една минута.

You need to a flashplayer enabled browser to view this YouTube video

Това е! Пет крачки!

Казвала съм го десетки пъти:  Преди пет крачки си бил човек, след пет крачки вече си птица!

Ето още едно образцово излитане:

You need to a flashplayer enabled browser to view this YouTube video

Считайте клипчетата за покана за тандемни полети за новия сезон. На който му се лети – да намери начин да ми съобщи. 🙂

__________ 

П.П. И да не решите, че сама качих клипа в блога. Не!
      
Властелинът на плъгините ми помогна. Ему, мерси J 

Posted by LeeAnn as Парапланери(зъм) at 11:52 PM EET

13 Comments »

March 5th, 2008

Уникалните дни

Има дни, в които се събуждаш различно добре и решаваш, че ти се лети.

На 01-ви март скокнахме до Сопот – напук на прогнозите за усилване на вятъра от запад/северозапад (което значи, че няма да става за летене) и напук на прогнозите за дъжд (което също значи, че няма да става за летене). Качихме се в колата, твърдо решени, че поне за бира ще става и единственото, от което имахме нужда в момента беше скорост, за да стигнем по-бързо.

Крайно време е някой да седне и сериозно да помисли над начините за телепортация или за сгъване и разгъване на пространството, или за каквито там чалъми за преодоляване на разстоянията за отрицателно време се сети. Да, важно е да е за отрицателно време, че иначе се пропуска много летателно такова! Мда… много се разприказвах…

Пристигнахме! Повечето от обичайните заподозрени бяха вече там. Напук на прогнозите.

Някои от тях даже бяха направили по един полет, докато ние пристигнем и се готвеха за втори.

Лифтът си въртеше, хората си летяха, други се насладиха за първи път в живота си на полет в тандем, а трети като мен просто си почиваха и се радваха на зелената тревичка. Не очаквах да видя зелена трева и поляната ме изненада приятно. Попекохме се на слънце. Напук на прогнозите.

Порадвах се и на облаците – имаше от почти всички видове средни и високи облаци, които обаче като че ли знаеха, че на хората им се лети и си кротуваха.

Има хора, които обичат да казват „Е, тоя ден беше уникален” и дори не съзнават колко са прави. Всеки ден сам по себе си е уникален, защото никога не може да се повтори, особено пък когато говорим за Летене! С две думи: майсторите, откриха сезона! (е, има такива, които не са го и закривали, де 😉 ).
Защо точно сега, и защо напук на прогнозите, и защо не-знам-какво-си-още, те биха отговорили: It’s My Life и биха били съвсем прави 😉

В края на деня, всички които бяха там напук на прогнозите, единодушно заявиха: Е, тоя ден беше уникален!”.

Знам! Кажете ми нещо ново 😉

Posted by LeeAnn as Парапланери(зъм) at 12:12 PM EET

11 Comments »

November 2nd, 2007

Хвърчащите хора

Те не идват от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж – ето ги, литват над балкона с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.

А ний бутаме някакси, и жени ни ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора,
и изобщо, стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.

И е вярно, че те не са от реалния свят.
Не се срещат на тениса, нямат собствен фиат,
но защо ли тогава нещо тук ни боли
щом ги видим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?

текст: Валери Петров

 

П.П. Кома, ти си истинско съкровище! Благодаря ти за тези стихове 🙂

Моля те, предай на Зайчето с карираните уши, че е винаги добре дошло сред летящите малки, големи и още по-големи момичета и момчета 🙂

П.П.П. Попадна ми песента! Ето я: http://vbox7.com/play:96a0010d

Posted by LeeAnn as Любими стихове, Парапланери(зъм) at 8:37 AM EET

40 Comments »

October 19th, 2007

I believe I can fly

Летенето с парапланер за мен е нещо, което едва ли може да се вмести като многоцветност в простата дума „специално”. Но пък по-точна дума не можах да открия. За всеки, полетял веднъж, летенето се превръща в нещо специално – е, за някои е по-специално специално, за други е обикновено специално, но въпреки това емоцията, колкото и да си пестелив при показването й, си е в теб и за теб, завинаги.

Вълнувам се винаги – когато летя аз, когато лети друг за първи път, или не за първи път, когато гледам крилата в небето, когато чувам мелодията им, когато кацат, когато ги докосвам, когато ги скатавам и прибирам в торбата, когато ги разкачам от сбруите им… Винаги.

Тази година имах още повече поводи за вълнение, защото вече сме едно истинско летящо семейство. Това лято децата ни също вкусиха от дрогата, наречена летене ;), като подарък за рождения си ден, който вероятно ще помнят винаги. 🙂

Хареса им – излишно е дори да го споменавам.

Интересното е друго: Реакцията на хората. Хората не умеят да изслушват и не умеят да изразяват емоциите си правилно. Въпреки любопитството си и въпреки това, че те са попитали, бързат да ти кажат: „Вие сте луди, на такова не се качвам” ОК. Никой не отрича, че сме луди, макар че аз лично предпочитам думата „откачени” – по-красиво звучи: „Оня откачения се закачи и `фръкна”. А за „качването на такова нещо” – някой да ви кара насила да се „качвате на такова нещо”?!

Това е някаква болест, която не разбирам! Вместо да кажеш: „Браво, вие сте смели хора, ама мен ме е страх. То страшно ли е, всъщност?” и да чуеш отговора, да бързаш с квалификациите.

Другата неадекватна реакция, която ме смути повече, дойде от приятелките на голямата ни дъщеря. Тя се обади, за да сподели емоцията си, а отсреща се чу: „Ти луда ли си? Нормална ли си? Сега като се пребиеш ще видиш!” Дъщеря ми се натъжи до сълзи. Как да й обясня, че това по-скоро би трябвало да изразява загриженост и тревога, а не е обида! И най-вече – защо хората реагират неадекватно. Какъв родител ще стане от такова дете? Мога само да се опитвам да си представя как реагират родителите на такова дете на неговите постъпки и в каква среда расте, за да реагира по този абсурден начин.

Аз съм голяма, на мен не ми пука, че ме мислят за луда 🙂 Моята лудост е споделена с любимите хора, те са заразени безвъзвратно, а когато всички на едно място са луди, значи никой не е, нали?

Въпросът остава открит: Какво са виновни лудите, че на нормалните им е скучно?

П.П. Поздрав за всички мъгъли, на които им се лети:

I believe I can fly
I believe I can touch the sky
I think about it every night and day
Spread my wings and fly away
I believe I can soar
I see me running through that open door
I believe I can fly

Тук и тук

П.П.П. Само трябва да прошепнете:  „Уингардиум Левиоза” 🙂

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Парапланери(зъм) at 4:28 PM EET

13 Comments »

October 18th, 2007

Само за парапланеристи

Моята молитва

Ти парапланер мой,
Който си в небето,
Понякога на земята,
както и в раницата.

Да пребъде плата твой,
както промазката, така и вървите ти.
Ти, който ме крепиш в тоя несигурен свят и
ми даваш опора във въздуха.

Блажен да бъде създателят ти,
както и шивачките ти,
че ме правят трижди по-блажен,
когато съм с теб.

Да бъде атакуващият ти ръб твърд и
да бъдеш изпълнен с въздух,
както твърда е вярата ми в теб,
която ме изпълва.

Давам обет да те пазя
от зли ултравиолетови лъчи и
остри камъни.
Излишно да не те мачкам и
да не сядам отгоре ти.

Само меки термики да ти намирам и
повече от три же в акро да не ти причинявам.
Чрез сбруята сме свързани и
в добро и зло ще бъдем заедно.

Не приемай запасния като обида,
а само като добър помощник в тежки моменти.
Ти си моята опора,
на теб поверявам живота си.

Амин

Автор: Венелин Стайков

Posted by LeeAnn as Парапланери(зъм) at 9:13 AM EET

No Comments »

July 31st, 2007

Колекция от уникални звуци

Обичам да колекционирам в съзнанието си звуци – уникални, такива, които няма как да чуеш в ежедневието и също такива, които са специфични и неповторими, но характерни. Нищо не разбрахте, нали? 😉

Преди близо година открих как звучи летящо крило (парапланер), колапсиращо крило, открих звука, който издават вървите на парапланера при изпълняване на фигури. Това са звуци, които не можеш да чуеш всеки ден, а чуеш ли веднъж – не можеш да сбъркаш или забравиш.

Скоро добавих към колекцията си още два звука:
· Свистене на “прашен дявол”.
· Свистене на бясно пикираща лястовица.

“Прашен дявол” е природно явление, при което топъл въздух от прегрятата земя тръгва да се отделя от нея (да не се бърка с “термика”). Ако мястото е равно и прашно, “прашният дявол” се онагледява като издигащо се от земята, твърде мощно за размерите си, мини-торнадце – това става рязко и от много малка площ. Виждали сте летящи и танцуващи празни найлонови торбички и боклуци, подхванати изневиделица сякаш от нищото и запратени пак в него, нали? Е, ето това е бил “прашен дявол”.

Когато обаче теренът е стръмен, “прашният дявол” може да тръгне от най-ниската му част и да пълзи към по-високата му, докато стигне върха и се отдели от него. Появата му може да се предвиди по едва забележимото предварително потрепване на върховете на тревичките. Повечето парапланеристи са се научили (или поне се стараят да се научат) да разпознават симптомите за появата на “прашен дявол”, защото той може да бъде изключително опасен за разпънатите и приготвени за излитане крила.

Звукът, който издава “прашният дявол” може да бъде смразяващ. Скоро на старта над Сопот чух наблизо да минава изключително силен и зловещ “прашен дявол” – препускаше от ниското към високо и пропълзя покрай мен като гигантска змия с ширина около 20 см. Тревата под него полегна до земята и въздухът съскаше и свистеше, а в същото време на мен дори косата ми не потрепна от ветрец – до такава степен явлението е концентрирано в малка площ. Бър. Беше си страшничко и това определено е един от звуците, който ако веднъж си чул – помниш винаги.

Звук “пикираща лястовица”
Лежа си отпуснато на тревата, гледам облаците, от време на време притварям блажено очи и слушам уроците по метеорология, наливани ни в главите от приятния глас на Ники Скайномад Йотов, когато само за секунда нещо над главата ми извистя – звукът приличаше на свистене на рязко опънато и силно въртящо се стоманено въже. Сепнах се. Отворих очи и на 5-6 см от лицето си видях лястовица, прелитаща с несъобразена скорост и извистяването се повтори. Нямах представа, че тези мили животинки могат да се движат с такава бясна скорост и да издават такъв неповторим звук. … А, и да ви кажа – лястовичките НЕ са малки, особено ако ти пикират над главата. 🙂

__________________
П.П. Колко е опасен “прашният дявол” и какви поразии може да направи – вижте тук.
И тук.
И тук.

Продължение (юли 2010): Може и да ми се смеете, но едва сега, три години по-късно чух как шуми … Житото под полъха на вятъра. Звукът е толкова специфичен и неповторим, че едва ли може да се забрави или сбърка с друг. А и е някак странно успокояващ и отпускащ. Набрах си една китка жито и го занесох у дома за красота, с надеждата да отнеса частица от този звук. Красиво е, но безшумно. Опитах се да се направя на Вятър – не успях.
Другото, което ме изненада беше, че житните класове се оказаха много тежки.

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Парапланери(зъм) at 12:22 AM EET

6 Comments »

July 13th, 2007

Курс по парапланеризъм

Знам, че знаете, че бях на курс. И знам, че като ме усетите, че съм се прибрала ще почнете да питате „как беше?”. Затова започвам да възстановявам (със съкращения) впечатленията си за вас от записките, които водих под въздействието на умора, бира и адреналин. 


Ден първи. 

Предвиждаше се теория – малко елелементарна аеродинамика, история на летенето, създаване на парапланера, устройство на крилото и т.н. Всъщност почти всеки ден имаше по малко суха теория. Тя е интересна, при това доста, но не и когато вълнението те изгаря отвътре. Аз знам как протича един „ученически” ден в Сопот, но другите не знаеха и виждах, че едвам ги свърта. 

Към 15.00 часа започна вълнуващата част – разпределение на оборудването, прогонване на сбруите и тръгване към най-ниския хълм. Там се предвиждаха наземни тренировки за управление на крилото. Не е лесно, повярвайте ми. 

Към края на вечерта ни преместиха в по-стръмната част от баира и след малко обяснения повечето ученици успяха да направят първото си отлепяне от земята. Дори и на 50 см височина да си и дори това да трае само 10-15 метра, имаш чувството, че целуваш небето. 

Аз не излетях. Все още твърде добре си спомнях миналогодишното падане и оставих тази емоция за следващия ден. 

Това му е хубаво на летенето – всичко зависи само от теб – ако искаш летиш, ако не искаш – седиш. 

Денят завърши стандартно – с много приказки и бира в „Родео”-то. Гледах мъжете, слушах ги и им се радвах – приличаха на малки деца с нови камиончета. 

Гледката е вдъхновяваща. Честно! 


Ден втори

На този баир паднах миналата година. То е ясно, че ще падам и сега. Поне обувките ми са с ABS и като им кажа „спри” – спират. Това предполага по-малко травми. Въпреки жегата, хубавите обувки, дългите панталони и ръкави са абсолютно задължителни. То е ясно, че ще се пада, ама поне да не боли много 😉 

За да се научиш да летиш, първо трябва да се научиш да излиташ и кацаш. 

За да се научиш да излиташ и кацаш, трябва да се научиш да се доверяваш на оборудването си. 

За да се научиш да се доверяваш на оборудването си, трябва да се опознаете взаимно. 

Това беше най-важният ден за мен, защото успях да свикна с крилото, то с мен също и направихме 6-7 чудесни полета заедно. Аз го следвам докато лети, то ме следва като реша да кацам. 

Адреналинът неутрализира бирата. Честно! 


Ден трети. 

Времето беше полезно, но болезнено:силни условия, добра жега, променлив вятър, което значи – тичане след крилото, падане, влачене по баира и т.н. екстри. 

Паднах лошо още с първото кацане. Травмата бе достатъчно сериозна, за да ме извади от строя за 5-6, абе направо си станаха вече 7 дни, но същевременно не достатъчно сериозна, за да ме откаже. 

На следващия ден времето се развали и не само аз, ами и другите не летяха. Не, не го развалих аз, то така си беше. Може би просто времето ме обича… 😉 

Последният полет от високо предстои. За учениците от групата той ще бъде първият истински полет. Представям си как се вълнуват. 

Лошото време се запълва с теория, спане, ядене и пиене – с други думи – с „маняна”. 

От маняната се дебелее. Честно! 

Posted by LeeAnn as Парапланери(зъм) at 1:50 AM EET

4 Comments »

June 12th, 2007

Сезонът на дрогата


През изминалите няколко дни направих първото голямо дрогиране за тази година. Пълно дрогиране – със загуба на ориентация и освобождаване на всички сетива. До краен предел. Когато ходиш ползваш едни сетива, когато гледаш – други, когато слушаш – трети… Когато отвориш всичките си сетива наведнъж, възприятията за мозъка са толкова разнообразни, че той започва да работи по нов, различен начин, по свой си начин и отваря всички канали, и входящите и изходящите.
 
Качественото дрогиране преминава през няколко етапа, първият от които винаги е приблизително еднакво дълъг, вторият е когато колкото дойде, но никога не е достатъчно дълъг и третият е докато задържаш опиянението колкото се може по-дълго. Първият етап е най-къс, но въпреки това носи толкова силно усещане за освобождаване, че определено дозата, която се приема с него е най-голяма. Обожавам тези няколко секунди, в които напрягаш силите си до краен предел, за да осъзнаеш миг по-късно, че си се преродил… в птица… в облак… в нещо друго. 
И после, докато си горе, нито едно от съзнателните ти човешки умения няма значение.
 
Горе си извън измеренията и времето изчезва – дали ще си там 10 минути или 10 часа – няма разлика – организмът се натъпква с дрога още в първите 1-2 минути. 

А като кацнеш долу и погледнеш нагоре – все едно не си бил там, все едно всичко е било сън с неясна продължителност и винаги недостатъчен. Никой никога не казва: „Налетях се, стига толкова, не искам повече!”. С две думи: Летателният сезон е открит, да не кажете, че не съм ви казала! Ако ви се лети, чакам мейлче на пощата ми в gmail falconbaby

Ако искате може да пишете директно на пилотите от Скайномад тук:
http://www.skynomad.com/contact.php
или пък им звъннете по телефона: 

 
 
Ицо:   089 998 2569 
Емо:   089 998 2571
Ники: 089 998 2575

Posted by LeeAnn as Парапланери(зъм) at 10:08 AM EET

8 Comments »

March 25th, 2007

Мечтаеш да летиш?

Да летя с парапланер беше детската ми мечта. Едни от първите ми спомени на съзнателен човек са свързани с гледката на крила в небето над Троянския Балкан. Любувах им се с тъга и възхищение. Възхищението е ясно… Тъгата идваше от чувството, че това е за мъже и не бих се справила сама. Тогава едва ли е било възможно летенето по двойки – с двуместен парапланер – тандем, но сега вече е! Така че, ако летенето е несбъднатата ти мечта – готви се! Идва времето за сбъдване на мечтите!

Предполагам, че много хора на някакъв етап от живота си откриват у себе си желанието да летят. За едни то е мечта, за други е забавление да опитат нещо “екстремно”, за трети е просто желание да опитат от всичко, което животът предлага. Каквато и да е дефиницията на желанието ти да летиш, тандемният полет е най-правилното, да не кажа единственото решение. Има разбира се, изключения. Има хора, които са съвсем наясно със себе си и направо се записват на курс по парапланеризъм. Но дори и на тях бих препоръчала тандемен полет преди това.

Когато разбрах, че е възможно да летя в тандем, в главата ми нахлуха купища въпроси, общо около 150 ;). Но дори и техните отговори не бяха достатъчни, за да си съставя истинско усещане за летенето. Защото летенето е нещо, което се чувства, а не нещо, което се описва /нищо, че аз не спирам да се опитвам ;)/. И въпреки това, има въпроси, чиито отговори са нужни, преди да се решиш окончателно да се отдадеш на небето.

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Парапланери(зъм) at 6:59 PM EET

40 Comments »

November 23rd, 2006

Как се става парапланерист?

Какво трябва да направите, ако решите да се занимавате с парапланеризъм?
Откъде да започнете? Къде да отидете?… Въпросите са стотици. Ще се постарая да бъда максимално изчерпателна. Ако някъде не съм – разчитам на вас да попитате.

Най-важната стъпка е изборът на верния клуб и верния инструктор. Като се понаучите да летите, въпросите ще са милиони, и то все такива, за които сега не предполагате 😉

Поинтересувайте се и разберете кои клубове по парапланеризъм се намират във вашия район. Най-лесно е да питате Google какво знае по въпроса. Открийте клуба и отидете на място. Намерете председателя на клуба и поговорете с него. По време на разговора, за вас е важно да добиете емоционална представа за инструкторите като хора.
Пилотът-инструктор, в чиито ръце ще оставите живота си, трябва да бъде спокоен, уравновесен, да не е нервняк, да не вика и т.н., чувството му за хумор е бонус 😉
Прекарайте известно време с този човек и с хората от клуба, преди да се запишете на курс. Наблюдавайте. Наблюдавайте го как работи, как води учениците си, как ги обучава, с търпение ли им говори или е нервен… и т.н. Вижте как се държи инструкторът ви с хората около себе си по принцип. Ако не се държи с хората наоколо според вашите представи за поведение, какво ви кара да мислите, че с вас ще се държи различно? Създайте си мнение за него като човек. Впоследствие ще имате възможност да си създадете мнение за него и като пилот-инструктор. Помолете го да се помотаете един ден покрай него, преди да решите искате ли да се учите да летите или не. Няма да ви откаже. Ако ви откаже – още по-добре за вас – няма да си загубите времето!

ИНСТРУКТОР! Това е ключовата дума, на която наблягам изключително силно. “От всяко дърво свирка не става”. И с парапланеристите е така – не от всеки пилот става инструктор, но обикновено инструкторите са най-добрите пилоти.
Попитайте го колко хора е обучил досега. С какво се занимава по принцип? Добре е, ако това е единственото му занимание. Колко часа теория предвижда курса? Ще гледате ли учебни филми? Колко често лети за собствено удоволствие? Инструкторите, които обучават интензивно ученици, летят малко за собствено удоволствие. Подложете инструктора си на кръстосан разпит. По-добре досаден, но жив и здрав. Никой не е пострадал, докато е питал 😉 и аз съм живото доказателство 😉 за това.

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Парапланери(зъм) at 6:05 PM EET

16 Comments »

November 12th, 2006

Полет № 2 – равносметка

гр. Сопот, 11 ноември 2006 г.

Пътят до старта: коктейл от емоции.
При всеки човек – различни, но всеки път – едни и същи.
Торбата със свободата тежи към 20 кг. Ако вътре нямаше крило и сбруя, а камъни и тухли – нямаше да мога да помръдна с нея по баира. Но щом е за летене…

На самия старт: както обикновено – всичко си имам, знам къде е, какво се прави с него, но ръцете ми окъсяват и не стигат до коланите, главата ми пораства и не влиза в каската, ушите – и те… Съпругът ми и инструктор /Румен/ ме приготвиха за излитане. Румен имаше грижата да ми приготви крилото, да ме провери, огледа и да ме излети. Благодаря ти, Румене, за напътствията и воденето!!!

Излитането: на усет и интуиция. Това си има и добри, и лоши страни. Румен каза: “Тръгни сега… РЯЗКО” и това е последното, което помня. Преди това ми каза като тръгна да го гледам, но аз забравих. Сетих се чак във въздуха.
Грешката: Бързо седнах в сбруята. Това не доведе до проблеми, поради добрата поддръжка и навреме приложеното управление /на усет/. Ако нямаше поддръжка, щях да си падна на бекпротектора и да направя фалстарт. Знаех го. Бях готова.
Въпреки, че не помня инструкциите при самото излитане, без инструктор не искам да излитам. Чух го, че каза “Не сядай”, но аз вече прилагах управления и виждах, че излитам и няма да падна. Късметът компенсира грешката, но не я оправдава.

Полетът: Времето беше прекрасно за по-опитните пилоти – термично, и то стабилно термично. Набирах височина без усилия и въпреки съпротивата си. Аз завивам, за да снишавам, а то ме вдига. По едно време си летях само направо и с мно-о-ого плавни завои, за да не ме вдига и изобщо не губех височина. Бър. Готино, ама страшничко за втори полет. Аз исках да снишавам, а не ми стигаше силата. Крилото ми тежеше повече от миналия път /а беше точно същото/, но това вероятно е субективно усещане или се дължи на по-силния вятър. Още не мога да преценя. Над склона беше друсливо, над поляната беше супер. Снишавах много бавно и даже мога да кажа: трудно.

Разговорът на Разума със Страха се състоя, неизбежен е, но Разумът отново надделя.

Кацането: мотах се из въздуха достатъчно дълго и хич не ми сe кацаше, ама Ники ме привика 😉 Долу взе да става духливо. Като заходих за кацане /Ники Йотов ме водеше, естествено – без водене не кацам! ;)/, усетих, че ме духа и люлее на където си иска. Докато се опитвах да стабилизирам крилото, загубих време. Отстрани е изглеждало като че ли дърпам управленията рязко и неуправляемо, на където ми скимне, а не беше така!
Грешката: Късно тръгнах да излизам от сбруята и то точно когато най-много друсаше. Не успях да излезна навреме, нито пък да излезна достатъчно и кацнах твърдо.

Изводи:
1. Твърдото кацане е гадно!
2. Ако ще летите с чужда сбруя, прогонете я предварително. Тази беше прекалено легнала. Разбрах го при излитането. Това ми попречи да излезна лесно при кацането. Само късметът ме спаси от счупена ръка или крак.


“Летенето е танц!” Това обича да казва пилотът-философ Ники-Скайномад-Йотов.

Да, Ники, и двата ми самостоятелни полета бяха танц, но ако първият беше валс, вторият си беше ЧаЧаЧа!!! 😉 😉 😉

Posted by LeeAnn as Парапланери(зъм) at 2:17 PM EET

12 Comments »

« Previous Entries  Next Page »