Skip to main content.
February 4th, 2019

Безмоторното летене

Спокойно мога да нарека безмоторното летене „най-доброто от двата свята” – света на парапланерите и света на самолетите.

Безмоторното летене колкото прилича на летене с парапланер, е толкова и различно, колкото прилича на летенето със самолет (лек или свръх лек), толкова и се различава.

Летенето с безмоторен планер е в състояние да ти достави същия вид усещане като летене с парапланер, но в стотици пъти по-силно, по-интензивно, по-наситено и с по-голяма амплитуда.

С планер се лети без двигател и без перка 🙂 Голяма изненада, нали? И понеже ми зададоха всякакви въпроси от „как излита без двигател” до „как каца без двигател”, обяснявам простичко и доколкото мога 🙂

Планерът излита чрез теглене от самолет с двигател 🙂

Не, не е лесно, въпреки, че изглежда така. Трябва време, за да свикнеш да следваш теглещия самолет, без да се мандахерцаш като скъсано знаме след него 🙂

Планерът има отцепка и когато решиш, се откъсваш и настъпва тишина, близка до абсолютното умиротворение. Когато си на земята, чуваш свистенето на крилата на планера, но когато си горе, е съвсем тихо 🙂

С планер, можеш да правиш във въздуха каквото си поискаш – спирали, wingover-и, „влакче на ужасите” (вертикално надолу, после вертикално нагоре и после пак, докато ти се пренаредят червата), свредели, тоно, лупинги… Разбира се, важно е какъв е планерът, важно е и кой го управлява, защото както от всяко дърво свирка не става, така и с всеки планер тоно и лупинг не става 🙂

Планерът каца както каца всяко нещо, което лети с крила – благодарение на аеродинамиката – насрещният вятър го забавя, попътният го засилва 🙂 Затова съм ви казвала и преди – не пожелавайте на летящ човек „попътен вятър” защото това много рядко го радва 🙂 Пожелавайте му „подходящ вятър” 🙂

И сега, с риск истинските пилоти да ме нахокат, ще сравня планера и парапланера 🙂 Усещанията в летенето си приличат по тишината, по свободата, по това, че можеш да преследваш термики, да се катериш с тях, да летиш по правата и после пак да се навинтваш в термики, да си акробатстваш като Джонатан Ливингстън… – едно такова пилешко ми е усещането 🙂 Облаците ти говорят по същия начин, с тази разлика, че сега си по-голям и тежък и се осмеляваш да си играеш с някои от тези, които са страшни за парапланерите (като лентикуларисите, например).

И въпреки, че истинските пилоти казват, че планерът е повече самолет отколкото парапланер, аз по-скоро го поставям по средата и му приписвам най-доброто от двата летателни апарата. Според мен, пилотите държат да подчертаят приликата му със самолетите заради начинът и методите му за управление и за да предпазят парапланеристите от използването на техники на летене, подходящи само за парапланер, като например да се наклоняваш с тяло, когато завиваш и да гледаш вътре в завоя, да очакваш планера да реагира мигновено, както реагира парапланера и т.н. Още не мога да преценя кое е по-лесно/трудно и кое ми харесва повече, но със сигурност знам, че това не е последният път, в който чувате за безмоторно летене 🙂

Posted by LeeAnn as Летене (от всякакъв вид) at 8:33 PM EET

No Comments »

September 2nd, 2018

В небето с Нико

Дата: 01-09-2018 г. (или по-скоро, второ издание на 13.08.2018 г.)

Място: Летище Лесново и наоколо

Повод: Летене с Нико – подарък за рождения ми ден от колегите от Телелинк!!!

Самолет: Cessna 172

Максимална височина на полета: 5000 feet

Пилот: Нико Калайджиев

Ко-пилот: АЗ!

Отново се убедих колко малко му трябва на човек, за да е щастлив – 1 час в небето, 2-3 wingover-а, няколко резки завоя, едно пикиране с военна маневра за нападение, едно прелитане над полосата без кацане… през останалото време пилотирах аз 🙂

Нико Калайджиев, освен че е педантичен, спокоен, харизматичен военен пилот, се оказа и много смел, защото ми връчи управлението на самолета и само ми казваше накъде да гледам 😉 – къде ни е офиса, в кой хълм да се „целя”, къде е Рила, Пирин…

Аз пък се чувствах така, като че ли винаги съм била там и цял живот това съм правила… Чувствах се умиротворена и завършена, сякаш земята не съществуваше…

Е, земляните прекъсваха идилията с включвания по радиото, но не се отнасяше за мен 🙂 Отнасяше се за Нико! След днешното летене съм сигурна, че мога да се науча да пилотирам такъв или дори  по-голям самолет. Може би единственото нещо, което ме спира да го направя, са именно земляните от кулата, които трябва да слушам. И ако нещо ми се струва сложно в летенето, то е именно това – следене на маршрут, спазване на точки за завиване, поддържане на височина, определена от друг… А аз искам просто да си летя – да усещам, да си сравнявам усещанията, да си събирам нови.

Въпреки, че правихме фигури и маневри, летенето беше много спокойно, плавно, без претоварване (не говорим за моите емоции сега!), без неочаквани движения и обрати. Благодарение на летенето с парапланер, тялото ми има изградени очаквания относно резки завои, термики и wingover-и. Единственото, което ме изненада днес като усещане, беше нещо, което нарекох „самолет върху лед” 🙂

Когато самолет набира или снишава височина, ъгълът му спрямо земята се променя по вертикала, когато завива – се накланя на ляво или на дясно и ъгълът му към земята отново се променя. При това „пързаляне”, самолетът си стои успоредно на земята, но се върти наляво и надясно в тази успоредна плоскост – усещането е точно като за неуправляема върху лед кола. Естествено, не е страшно, защото Нико го направи, за да ми го покаже, но все пак, нещо отвътре ми казва, че това е от серията „не правете това вкъщи” 😉

По едно време си зададох въпроса, самолетът сравнен с парапланер, има ли недостатъци? Май намерих само един – не мога да разперя ръце 😉


 


И извадка от видеото – само най-интересното от полета – може да намерите на този ЛИНК

 

Posted by LeeAnn as Летене (от всякакъв вид), Мисли и чувства at 11:04 AM EET

No Comments »

October 1st, 2015

Състояние на полет

Винаги съм казвала, че Летенето е най-вече състояние на духа – едно такова специфично,
даже завеяно, много ясно разпознаваемо, лишено от ограничености и граници…

Физическият полет само допълва и подхранва летежа на душата.

А моята душа си е летлива по рождение – подхвръква всеки път когато срещне усмивка,
когато види красиво цвете, чуе добра дума, изиграе хорце, открие хубава книга,
огнен залез, топъл изгрев, приятелски жест…

И, в ден като днешния, празнува безкрайните възможности за полет и очарователната буквалност на израза “с глава в облаците” 😉

Posted by LeeAnn as Летене (от всякакъв вид), Мисли и чувства at 12:43 AM EET

No Comments »

October 1st, 2014

Над себе си…

Имаше един период, в който непрекъснато надскачах себе си и правех неща, които първоначално смятах за (физически) невъзможни… Тогава обаче осъзнах, че когато си заобиколен от правилните хора и моменти, невъзможното не е фактор, особено физически. Само трябва да се довериш – на себе си, но по един особен начин – да се довериш, че тези, които вярват в теб, не грешат. Емоционално е точно толкова сложно и объркано, колкото звучи и като е написано.

Започнах да си мисля, че това състояние на надскачане на границите и живот отвъд тях ще продължи вечно и ще мога да преодолявам невъзможности със същите темпове. Човек е устроен да го вярва и да го иска, но слава богу, не е устроен да го постига…

Всъщност, най-трудното се оказа точно това – да осъзная, че ако днес съм полетяла с парапланер и това е било отвъд човешките ми граници и възможности, то следващата стъпка на надскачане на себе си не е да полетя, размайвайки енергично ръце. Следващата стъпка е да осмисля постижението си, да го оценя и да ползвам наученото, когато ми потрябва.

В първите години даже почти официално празнувах годишните от първия ми самостоятелен полет с парапланер, като тайно в себе си всъщност водех битка – достатъчно ли е тази година да си спомня постижението от миналата или ми трябва ново, още по-впечатляващо?

С годините обаче успях да постигна мир със себе си и, без да спирам да търся предизвикателства и невъзможности, се научих да ползвам тези дни за самоуверяване и самоутвърждаване.

Днес е един такъв ден. Преди 8 години, на този ден, за първи път полетях сама.

Пожелавам и на вас такива дни – дни, в които да можете да извикате с цяло гърло: „Аз мога да летя, смяташ ли, че това може да ми се опре?!”

Posted by LeeAnn as Летене (от всякакъв вид), Мисли и чувства at 4:16 PM EET

6 Comments »

November 6th, 2011

Земя над главата


Не, нямам предвид небе, а Земя, и наистина не е грешка. Е, вярно, че в този случай земята е над главата само за няколко секунди, но трудът вложен, за да стане възможно това, не може да се измери с дни… Всъщност, мери се с часове… в полет 😉

Едва ли има нужда да уточнявам, че става дума за летене с парапланер. Може би по-скоро трябва да припомня разлика между обикновеното свободно летене, в което по въздух изминаваш определено разстояние (по отворен или затворен контур – няма значение), като ползваш термиките, за да се издигаш и да продължаваш да летиш и Акрото, което доста излиза от нормалните човешки представи за „обикновено летене”.

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Veso Ovcharov, Екстремности разни, Летене (от всякакъв вид), Феноменалните! at 5:34 PM EET

4 Comments »

January 31st, 2011

Как се каца с парапланер-тандем

За Надинка, която иска да лети, но не иска да каца 😉

Няма нищо по-лесно от това! Дори излитането е „по-трудно”, и то по една-единствена много проста причина: при излитането пасажерът трябва да участва, макар и минимално. При кацането, единственото, което трябва да прави пасажера е да си „отваря ушите” и да си слуша пилота 🙂

При летенето в тандем с опитен пилот, кацането рядко се оказва предизвикателство. Това е така, защото на опитните пилоти им трябват точно 10 минути с теб във въздуха, за да решат кой е най-подходящият начин за кацане.

Разбира се, не само характерът и темпераментът на пасажера са от значение за съставянето на успешна тактика за кацане, а още и комбинацията от вятъра на кацалото, теглото на пасажера, трафика от захождащи за кацане крила и т.н. все страшни на пръв поглед неща 😉

Като имаме предвид, обаче, че от пасажерите не се изисква никаква предварителна подготовка за летене, освен няколко дребни неща по отношение на настроение и облекло, то и с приземяването е почти същото.

Това, което пасажерът трябва да знае е, че пилотът му отговаря за приземяването и той само трябва да изпълнява командите – „Даваш ушите накъсо към краката и нямаш проблеми” – както обича да се шегува един приятел.

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Летене (от всякакъв вид) at 6:12 PM EET

11 Comments »

January 29th, 2011

Парапланери в действие …

демек: на състезание 😉

Когато говорим за състезание по парапланеризъм, първото нещо, което трябва да уточним е вида на състезанието. Най-разпространените три вида състезания с парапланери са:

  1. Акро: не е за хора със слаби сърца. Най-известното българско име, свързано с Акро летенето безспорно е това на Веско Овчаров, партньор с Хорацио Лорънс в постигането на световен рекорд по тъмблинг – 281 превъртания. Какво е тъмблинг? Ако ви кажа сега, няма да дочетете статията, затова какво е тъмблинг ще разберете най-накрая. 😉
  2. „Целно кацане” – това е състезание за хора с прекалено слаби сърца 😉 Излита се от нисък хълм (обикновено) и след 5-10 мин се каца в нещо като мишена. Целта е да улучиш центъра. Хубавото на това състезание е, че можеш да го гледаш през цялото време като от трибуна, защото парапланерите не отлитат 🙂
  3. Кроскънтри – летиш накъдето ти видят очите, като целта е да стигнеш възможно най-далеч, а разстоянието се засича по права линия 🙂
  4. Летене по затворен контур – това е най-разпространения (поне в България) вид състезание и за него ще ви разкажа сега.

При този вид състезание, всички състезатели се събират на старта за предварителни указания, които включват и метеорологична прогноза, указания за сигурност…

Състезанието се състои в следното: всеки състезател получава координатите на точки, през които трябва да прелети. Всеки състезател лети с уред, който записва летателната му траектория, като след приземяване специална комисия преглежда записите и се произнася по въпрос с победителя.

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Летене (от всякакъв вид) at 10:00 AM EET

9 Comments »

November 17th, 2008

Libertà


 You need to a flashplayer enabled browser to view this YouTube video


Libertà
by Pep’s

Tu sais qu’il y a un bateau qui mène au pays des rêves
Là où il fait chaud, où le ciel n’a pas son pareil
Tu sais qu’au bout d’ cette terre
Oh oui les gens sèment
Des milliers d’graines de joie où pousse ici la haine
On m’avait dit p’tit gars
Là-bas on t’enlève tes chaînes
On te donne une vie
Sans t’jeter dans l’arène
Comme ici tout petit après neuf mois à peine
On te plonge dans une vie où tu perds vite haleine
Alors sans hésiter
J’ai sauté dans la mer
Pour rejoindre ce vaisseau
Et voir enfin cette terre
Là-bas trop de lumière
J’ai dû fermer les yeux
Mais rien que les odeurs
Remplissaient tous mes voeux
{Refrain:}
I just wanna be free in this way
Just wanna be free in my world
Vivere per libertà
Vivere nella libertà
Alors une petite fille aussi belle que nature
Me prit par la main et m’dit : “Suis cette aventure”
On disait même, oh oui que la mer l’enviait
Que la montagne se courbait pour la laisser passer
Elle m’emmena au loin avec une douceur sans fin
Et ses bouclettes dorées dégageaient ce parfum
Qui depuis des années guidait ce chemin
Ton chemin, mon chemin, le chemin

{au Refrain, x2}

Pour arriver enfin à ces rêves d’enfants
Qui n’ont pas de limites comme on a maintenant
J’ai vu des dauphins nager dans un ciel de coton
Où des fleurs volaient caressant l’horizon
J’ai vu des arbres pousser remplaçant les gratte-ciels
J’ai vu au fond de l’eau une nuée d’hirondelles

{au Refrain}

 

Posted by LeeAnn as Летене (от всякакъв вид) at 2:50 PM EET

3 Comments »

October 28th, 2008

Дреме ли във вас екстремист: резултати

Добър вечер, драги зрители! За тези, които сега си включват телевизорите, ще кажа: „Прочетете началото и тогава елате тук, за да видите резултата.”

За тези, които са минали през началото, ще кажа: Това няма да са точно резултати, защото и онова не беше точно анкета.

По-скоро имам намерение да споделя с вас наблюденията си и личното си усещане и мнение за нещата във въздуха.

Преди да започна, ще спомена, че както очаквах, хора, които вече са опитвали нещо от изброените преживявания, съвсем естествено ги поставят към края на класацията. Би трябвало да ги изключа, за да не „замърсяват” резултата, но няма, защото именно изключенията потвърждават правилото. 🙂

Предложих на вниманието ви само забавления, за които не се иска специална подготовка /освен психическа 😉 / и специално лично оборудване и на които можете да се отдадете в мига, в който решите – стига да позволява времето /като метеорология/ и да има свободен инструктор/пилот. Далеч съм от мисълта, че съм изчерпала всички екстремни спортове, познати на човечеството 😉

ВНИМАНИЕ: Следващият текст не е ръководство по екстремни спортове, съдържа ЛИЧНО СУБЕКТИВНО мнение, което не ви ангажира по никакъв начин. Информацията в текста е описателна и насочваща и НЕ ви осигурява безопасност, ако решите да опитате нещо екстремно! Не опитвайте екстремните спортове сам! Екстремните спортове са опасни за живота ви! 

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Екстремности разни, Летене (от всякакъв вид) at 12:44 AM EET

35 Comments »

October 24th, 2008

Дреме ли във вас екстремист?

Не, нямам предвид „естремист” в смисъла на „терорист”.
Да, имам предвид „екстремист”, в смисъл на човек, който обича екстремни спортове.

И не, нямам предвид, че такъв човек подремва и похърква у вас на диванчето, а търся второто ви „аз”, което се спотайва, завито под юрганче от предразсъдъци и страх 😉

Напоследък, с когото и да си говоря, неминуемо в разговора се прокрадва идея я за летене, я за скачане и разговорът винаги завива към опасно – безопасно, лесно – трудно и т.н..

И тъй като е много трудно да се формулира обощено мнение, аз реших да питам вас.

Ще ви задам няколко въпроса, а вие ще ми отговорите в разказен вид. Нали?
Защо не в анкета ли? Ами защото в последно време всички пускат анкети 😉 за какви ли не дреболии, а ние с вас не сме всички и няма да обсъждаме дреболии, а мно-о-ого важни неща 🙂

И така, ето ги и въпросите:

1. Моля, подредете по екстремност следните преживявания, като започнете от най-екстремното според вас:

– летене с парапланер /тандем/;

– скок с парашут /може и в тандем/;

– летене с мотоделтапланер /двуместен, управляван от друг/;

– летене с ултралек самолет;

– бънджи-скок;

– летене с балон с топъл въздух;

/тук се изкушавах да добавя още преживявания от рода на „возене в маршрутка в пиков час през центъра на София”, „каране на велосипед по Цариградско шосе”, или „пресичане на Цариградско шосе на спирката на хотел Плиска”, но с много насилие над себе си се сдържах и не ги включих 🙂 /

2. Защо сте посочили определено преживяване на първо място няма да питам. По-интересно ми е да ми обясните защо сте поставили точно еди-кое-си на последно място. Кое го прави най-малко екстремно или с други думи – най-сигурно?

3. Правили ли сте нещо от изброените в т. 1 екстремности? А бихте ли опитали?

4. С кое бихте започнали/продължили?

Естествено, имам си нещо наум, за да ви питам и като събера отговори, ще кажа какво е било предишното ми мнение и дали сте успели да ми го промените по някакъв начин и по какъв 🙂

Приятно писане и бъдете словоохотливи 🙂

Posted by LeeAnn as Екстремности разни, Летене (от всякакъв вид) at 6:06 PM EET

51 Comments »

October 22nd, 2008

Stand by… Camera… a-a-a-and ACTION!

Stand by… Camera… a-a-a-and ACTION!

Какво си представяте като чуете тези думи? Снимане на филм? Или поне реклама! Нали? Нали! 🙂

Участвах в снимането на реклама! Не, по-точно, участвах в гледането на снимането, или още по-точно гледах как участват в снимането… Оф! Отначало 🙂

Виждали ли сте как се снимат рекламите, които ни досаждат вечер от телевизора? Не? А трябва. Тогава ще гледате на рекламите с други очи. Също като мен.

Винаги съм предполагала, че снимането на реклама е дълъг и изморителен процес, а снимането на филм може да продължи с години… Сега вече знам със сигурност – снимането на реклама е ИЗТОЩИТЕЛНО. Клипче от 30 секунди отнема 14 часа снимки и още незнайно колко време за подготовка. С искрено любопитство очаквам да видя крайния резултат!

В същото време е забавно, особено ако рекламата е раздвижена като сюжет, снима се извън студио и изисква участието на специални и особени предмети, като балон, летящ с топъл въздух, например.

Тук няма как да не отворя една скоба и да не кажа, че надуването на балон и пускането му в полет, само по себе си е предизвикателство, изисква разнородни познания, сръчност, бързина, съобразителност и най-вече – екип от 4-5 човека, които знаят какво правят. Ако разбирате поне малко от облаци и метеорология, няма как при вида на снимката да не възкликнете „Тия хора луди ли са да пускат балон в такова време!”. Мда, времето съвсем не беше за балони, но по някакво чудно благоволение, реши и отпусна общо 20 мин – за разпъване на балона, за надуването му и за издигането му над земята, и разбира се за … Stand by… Camera… a-a-a-and ACTION!

Чух тази команда около сто пъти за един снимачен ден! Ден, който ми остави изключително силни впечатления.

За един ден видях почти всичко, което може да предложи една снимачна площадка (да не кажа „поле”): оператор в комплект с фокусничка (така наричам дамата, която настройва фокуса на камерата), кран за камера – с релсички и рамо, така че да може да се движи хем нагоре-надолу, хем наляво-надясно, видях бял ден на зелен екран посред черна нощ, организиран за нула време с прожектори, зелен екран, бели екрани, филтри… и не знам още какви чудни неща, на които не знам името, видях човек, който имаше на колана си повече джаджи от инспектор Гаджет – то не бяха клещи, ножчета, тиксо, изолиращи ленти, някакви бели шайбички, още сто джунджурии, на които не знам нито името, нито предназначението и разбира се: КЛАПА! Истинска филмова клапа!

Изобщо няма да споменавам, че за нула време едно празно поле се превърна в почти истинско студио („почти”, защото нямаше покрив 😉 ): имаше кранове, джипове, шатри, всякакви на цвят екрани, маси с кафе и сандвичи, столове, камера, компютър и монитор, кабелаци, агрегатче, сянка за монитора, пожарогасител, каравана-гримьорна, каравана-кафененце с лакомства и напитки, топъл обяд, тоалетни, балон с кош, кош без балон и какво ли още не.

Това, което обаче непременно ще спомена са хората – екип от около 40 човека, всеки на мястото си, взеки зает със собствените си задачки, които обграждаха с внимание и професионална подкрепа актьорите през всичките 14 часа от този дълъг ден. 40 човека, които веднъж не изпъшкаха, веднъж не се намръщиха, веднъж не измрънкаха…

Екипът ме впечатли най-много! Сред актьорите имаше две деца – основната актриса (на цели 6 годинки) и моята малка дъщеря (на 8 годинки) като неин дубльор (в случай, че мъничкото се изплаши от балона). Тези две момичета бяха истински принцеси в този ден. „Искам сандвич” – член от екипа тича за сандвич! „Искам вода” – тичат за вода! ACTION! – събличат им якетата. CUT – обличат им якетата! Носенето на конче и возенето в ръчна количка дори няма да го споменавам 😉 Такова нещо съм виждала само във филмите за снимане на филми! 🙂

Трябва да призная, че бях повече от приятно изненадана от организираността и точността на тези хора и тази статия е и начин да им благодаря!

За любопитните сред вас ще добавя:

Попаднахме на тези снимки случайно. Филмовото студио, чрез общи познати, покани дъщеря ми за дубльор – да се вози на балон, ако другото детенце се изплаши. То се изплаши и моята дъщеря си спечели прозвището „храброто момиче”, на галено наричана „каскадьорчето”.

Спечели и своите 2 мин. слава, когато накрая на деня 40 възрастни мъже и жени й ръкопляскаха под светлината на прожекторите.

Вълнуващо, нали!

Още избрани снимки от събитието има тук.

Posted by LeeAnn as Летене (от всякакъв вид), Реалността at 8:22 AM EET

9 Comments »

May 11th, 2008

Внимание! Прелитат динозаври! …

… или Музей на парапланеризма

Въпреки, че парапланеризмът е сравнително млад спорт, света вече си има и музей на парапланеризма. Той носи името на човекът (французин), внесъл първото крило в Румъния – Ги Кинт (Guy Kints).

Това, разбира се, не е музей в традиционния смисъл на думата – в стара сграда с високи тавани, с експонати зад стъклени прегради. Този музей е „отворен”, намира се в Румъния и е дело на Йоана, която от 2-3 години честичко виждаме в Сопот. В този музей крилата си седят в торбите и чакат да стане време за летене 🙂

Йоана се е заела с нелеката задача да събере от всички възможни модели крила и вече има около 20-25. Сред тях е първото крило, влезнало в Румъния – онова на французина, както и първото руско крило, направено от брезент за военни палатки.

Интересното на този музей е, че четири пъти в годината крилата от него летят – или поне се опитват. Йоана организира своебразни фестивали на летенето, където всеки ентусиаст може да пробва да полети с някой от експонатите.

Имах късмета да видя експонатите на снимки – някои от тях са същински динозаври! Даже и приличат на такива! А голяма част от тях дори не приличат на крила. И на парашути даже не приличат 🙂 Направо на нищо не приличат и именно затова е интересно да се видят, защото те показват, че парапланерът само преди 15-17 години далеч не е бил това, което е сега.

Руският парапланер (само крилото) тежи 12 кг и сниман към слънцето изглежда черен, защото не пропуска грам светлина. Той също все още лети, стига да се намери човешка сила, която да го вдигне 😉

Филмчето от последния фестивал от началото на март 2008 изглежда като „усмивки от старите ленти”. Имаше пилоти, които излетяха, закачени за коланите на панталоните си, а не със сбруи. Който лети знае какво значи това 😉 Руското крило изобщо не можа да излети :).

Ето го старта:

You need to a flashplayer enabled browser to view this YouTube video

Всички крила ги има на снимка. Йоана ги е снимала лично едно по едно. Освен това е описала и историята им, но на румънски. Имам обещанието й, че в най-скоро време ще преведе описанието на английски, за да мога след това да го преведа и да бъде достъпно и на български език. За съжаление все още нямам снимките в мен, но ще ги имам заедно с описанието.

Сайтът на музея също още не е съвсем готов и малкото информация в него е на румънски, но се работи по въпроса. Но пък част от снимките са качени в албума на сайта

Инициативата на Йоана е интересна, а лично за мен – вдъхновяваща. Освен това е и чудесен повод за една адреналинна екскурзия до Румъния, нали? 🙂

Posted by LeeAnn as Летене (от всякакъв вид) at 4:17 PM EET

3 Comments »

May 8th, 2008

Как се излита с парапланер-тандем

С парапланер-тандем се излита, както се излита и с единично крило, с дребната разлика, че сте двама. Разликата работи в полза на пасажера, естествено, защото същинското излитане се управлява от пилота с тези „въженца” дето са му в ръцете. Ако си сам трябва да си го управляваш сам. В тандем пасажерът просто се засилва и тръгва напред, за да даде възможност на крилото да поеме въздух. След това продължава да тича напред, без да намалява усилието.

Ако разгледате клипчето кадър по кадър ще забележите, че на 10-тата секунда вече сме излетели, а на 30-тата вече сме далеч от старта/хълма.

Ще ви направи впечатление изключително лесното излитане. То не се дължи на моя опит. Дължи се на добрия вятър и на изключително опитния пилот зад гърба ми. По същия начин и със същата лекота излитат и тандеми, в които пасажерът лети за първи път. Иска се само малко усилие – нищо повече.

Също ще забележите, стига да искате, че от никъде не се скача, не се пада, и ако крилото не е изпънато над теб не можеш да излетиш – т.е. няма свободно падане.
Е, ако искате, сте свободни да си паднете, но никой не го практикува вече 😉 – казват, че оставали синки 🙂

Разгледайте добре филмчето. От 30 секунда до края излитат още 2-ма пилоти, или с други думи – три крила за една минута.

You need to a flashplayer enabled browser to view this YouTube video

Това е! Пет крачки!

Казвала съм го десетки пъти:  Преди пет крачки си бил човек, след пет крачки вече си птица!

Ето още едно образцово излитане:

You need to a flashplayer enabled browser to view this YouTube video

Считайте клипчетата за покана за тандемни полети за новия сезон. На който му се лети – да намери начин да ми съобщи. 🙂

__________ 

П.П. И да не решите, че сама качих клипа в блога. Не!
      
Властелинът на плъгините ми помогна. Ему, мерси J 

Posted by LeeAnn as Летене (от всякакъв вид) at 11:52 PM EET

13 Comments »

March 5th, 2008

Уникалните дни

Има дни, в които се събуждаш различно добре и решаваш, че ти се лети.

На 01-ви март скокнахме до Сопот – напук на прогнозите за усилване на вятъра от запад/северозапад (което значи, че няма да става за летене) и напук на прогнозите за дъжд (което също значи, че няма да става за летене). Качихме се в колата, твърдо решени, че поне за бира ще става и единственото, от което имахме нужда в момента беше скорост, за да стигнем по-бързо.

Крайно време е някой да седне и сериозно да помисли над начините за телепортация или за сгъване и разгъване на пространството, или за каквито там чалъми за преодоляване на разстоянията за отрицателно време се сети. Да, важно е да е за отрицателно време, че иначе се пропуска много летателно такова! Мда… много се разприказвах…

Пристигнахме! Повечето от обичайните заподозрени бяха вече там. Напук на прогнозите.

Някои от тях даже бяха направили по един полет, докато ние пристигнем и се готвеха за втори.

Лифтът си въртеше, хората си летяха, други се насладиха за първи път в живота си на полет в тандем, а трети като мен просто си почиваха и се радваха на зелената тревичка. Не очаквах да видя зелена трева и поляната ме изненада приятно. Попекохме се на слънце. Напук на прогнозите.

Порадвах се и на облаците – имаше от почти всички видове средни и високи облаци, които обаче като че ли знаеха, че на хората им се лети и си кротуваха.

Има хора, които обичат да казват „Е, тоя ден беше уникален” и дори не съзнават колко са прави. Всеки ден сам по себе си е уникален, защото никога не може да се повтори, особено пък когато говорим за Летене! С две думи: майсторите, откриха сезона! (е, има такива, които не са го и закривали, де 😉 ).
Защо точно сега, и защо напук на прогнозите, и защо не-знам-какво-си-още, те биха отговорили: It’s My Life и биха били съвсем прави 😉

В края на деня, всички които бяха там напук на прогнозите, единодушно заявиха: Е, тоя ден беше уникален!”.

Знам! Кажете ми нещо ново 😉

Posted by LeeAnn as Летене (от всякакъв вид) at 12:12 PM EET

11 Comments »

November 2nd, 2007

Хвърчащите хора

Те не идват от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж – ето ги, литват над балкона с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.

А ний бутаме някакси, и жени ни ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора,
и изобщо, стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.

И е вярно, че те не са от реалния свят.
Не се срещат на тениса, нямат собствен фиат,
но защо ли тогава нещо тук ни боли
щом ги видим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?

текст: Валери Петров

 

П.П. Кома, ти си истинско съкровище! Благодаря ти за тези стихове 🙂

Моля те, предай на Зайчето с карираните уши, че е винаги добре дошло сред летящите малки, големи и още по-големи момичета и момчета 🙂

П.П.П. Попадна ми песента! Ето я: http://vbox7.com/play:96a0010d

Posted by LeeAnn as Летене (от всякакъв вид), Любими стихове at 8:37 AM EET

40 Comments »

October 19th, 2007

I believe I can fly

Летенето с парапланер за мен е нещо, което едва ли може да се вмести като многоцветност в простата дума „специално”. Но пък по-точна дума не можах да открия. За всеки, полетял веднъж, летенето се превръща в нещо специално – е, за някои е по-специално специално, за други е обикновено специално, но въпреки това емоцията, колкото и да си пестелив при показването й, си е в теб и за теб, завинаги.

Вълнувам се винаги – когато летя аз, когато лети друг за първи път, или не за първи път, когато гледам крилата в небето, когато чувам мелодията им, когато кацат, когато ги докосвам, когато ги скатавам и прибирам в торбата, когато ги разкачам от сбруите им… Винаги.

Тази година имах още повече поводи за вълнение, защото вече сме едно истинско летящо семейство. Това лято децата ни също вкусиха от дрогата, наречена летене ;), като подарък за рождения си ден, който вероятно ще помнят винаги. 🙂

Хареса им – излишно е дори да го споменавам.

Интересното е друго: Реакцията на хората. Хората не умеят да изслушват и не умеят да изразяват емоциите си правилно. Въпреки любопитството си и въпреки това, че те са попитали, бързат да ти кажат: „Вие сте луди, на такова не се качвам” ОК. Никой не отрича, че сме луди, макар че аз лично предпочитам думата „откачени” – по-красиво звучи: „Оня откачения се закачи и `фръкна”. А за „качването на такова нещо” – някой да ви кара насила да се „качвате на такова нещо”?!

Това е някаква болест, която не разбирам! Вместо да кажеш: „Браво, вие сте смели хора, ама мен ме е страх. То страшно ли е, всъщност?” и да чуеш отговора, да бързаш с квалификациите.

Другата неадекватна реакция, която ме смути повече, дойде от приятелките на голямата ни дъщеря. Тя се обади, за да сподели емоцията си, а отсреща се чу: „Ти луда ли си? Нормална ли си? Сега като се пребиеш ще видиш!” Дъщеря ми се натъжи до сълзи. Как да й обясня, че това по-скоро би трябвало да изразява загриженост и тревога, а не е обида! И най-вече – защо хората реагират неадекватно. Какъв родител ще стане от такова дете? Мога само да се опитвам да си представя как реагират родителите на такова дете на неговите постъпки и в каква среда расте, за да реагира по този абсурден начин.

Аз съм голяма, на мен не ми пука, че ме мислят за луда 🙂 Моята лудост е споделена с любимите хора, те са заразени безвъзвратно, а когато всички на едно място са луди, значи никой не е, нали?

Въпросът остава открит: Какво са виновни лудите, че на нормалните им е скучно?

П.П. Поздрав за всички мъгъли, на които им се лети:

I believe I can fly
I believe I can touch the sky
I think about it every night and day
Spread my wings and fly away
I believe I can soar
I see me running through that open door
I believe I can fly

Тук и тук

П.П.П. Само трябва да прошепнете:  „Уингардиум Левиоза” 🙂

Posted by LeeAnn as Летене (от всякакъв вид), Мисли и чувства at 4:28 PM EET

13 Comments »

October 18th, 2007

Само за парапланеристи

Моята молитва

Ти парапланер мой,
Който си в небето,
Понякога на земята,
както и в раницата.

Да пребъде плата твой,
както промазката, така и вървите ти.
Ти, който ме крепиш в тоя несигурен свят и
ми даваш опора във въздуха.

Блажен да бъде създателят ти,
както и шивачките ти,
че ме правят трижди по-блажен,
когато съм с теб.

Да бъде атакуващият ти ръб твърд и
да бъдеш изпълнен с въздух,
както твърда е вярата ми в теб,
която ме изпълва.

Давам обет да те пазя
от зли ултравиолетови лъчи и
остри камъни.
Излишно да не те мачкам и
да не сядам отгоре ти.

Само меки термики да ти намирам и
повече от три же в акро да не ти причинявам.
Чрез сбруята сме свързани и
в добро и зло ще бъдем заедно.

Не приемай запасния като обида,
а само като добър помощник в тежки моменти.
Ти си моята опора,
на теб поверявам живота си.

Амин

Автор: Венелин Стайков

Posted by LeeAnn as Летене (от всякакъв вид) at 9:13 AM EET

No Comments »

July 31st, 2007

Колекция от уникални звуци

Обичам да колекционирам в съзнанието си звуци – уникални, такива, които няма как да чуеш в ежедневието и също такива, които са специфични и неповторими, но характерни. Нищо не разбрахте, нали? 😉

Преди близо година открих как звучи летящо крило (парапланер), колапсиращо крило, открих звука, който издават вървите на парапланера при изпълняване на фигури. Това са звуци, които не можеш да чуеш всеки ден, а чуеш ли веднъж – не можеш да сбъркаш или забравиш.

Скоро добавих към колекцията си още два звука:
· Свистене на “прашен дявол”.
· Свистене на бясно пикираща лястовица.

“Прашен дявол” е природно явление, при което топъл въздух от прегрятата земя тръгва да се отделя от нея (да не се бърка с “термика”). Ако мястото е равно и прашно, “прашният дявол” се онагледява като издигащо се от земята, твърде мощно за размерите си, мини-торнадце – това става рязко и от много малка площ. Виждали сте летящи и танцуващи празни найлонови торбички и боклуци, подхванати изневиделица сякаш от нищото и запратени пак в него, нали? Е, ето това е бил “прашен дявол”.

Когато обаче теренът е стръмен, “прашният дявол” може да тръгне от най-ниската му част и да пълзи към по-високата му, докато стигне върха и се отдели от него. Появата му може да се предвиди по едва забележимото предварително потрепване на върховете на тревичките. Повечето парапланеристи са се научили (или поне се стараят да се научат) да разпознават симптомите за появата на “прашен дявол”, защото той може да бъде изключително опасен за разпънатите и приготвени за излитане крила.

Звукът, който издава “прашният дявол” може да бъде смразяващ. Скоро на старта над Сопот чух наблизо да минава изключително силен и зловещ “прашен дявол” – препускаше от ниското към високо и пропълзя покрай мен като гигантска змия с ширина около 20 см. Тревата под него полегна до земята и въздухът съскаше и свистеше, а в същото време на мен дори косата ми не потрепна от ветрец – до такава степен явлението е концентрирано в малка площ. Бър. Беше си страшничко и това определено е един от звуците, който ако веднъж си чул – помниш винаги.

Звук “пикираща лястовица”
Лежа си отпуснато на тревата, гледам облаците, от време на време притварям блажено очи и слушам уроците по метеорология, наливани ни в главите от приятния глас на Ники Скайномад Йотов, когато само за секунда нещо над главата ми извистя – звукът приличаше на свистене на рязко опънато и силно въртящо се стоманено въже. Сепнах се. Отворих очи и на 5-6 см от лицето си видях лястовица, прелитаща с несъобразена скорост и извистяването се повтори. Нямах представа, че тези мили животинки могат да се движат с такава бясна скорост и да издават такъв неповторим звук. … А, и да ви кажа – лястовичките НЕ са малки, особено ако ти пикират над главата. 🙂

__________________
П.П. Колко е опасен “прашният дявол” и какви поразии може да направи – вижте тук.
И тук.
И тук.

Продължение (юли 2010): Може и да ми се смеете, но едва сега, три години по-късно чух как шуми … Житото под полъха на вятъра. Звукът е толкова специфичен и неповторим, че едва ли може да се забрави или сбърка с друг. А и е някак странно успокояващ и отпускащ. Набрах си една китка жито и го занесох у дома за красота, с надеждата да отнеса частица от този звук. Красиво е, но безшумно. Опитах се да се направя на Вятър – не успях.
Другото, което ме изненада беше, че житните класове се оказаха много тежки.

Posted by LeeAnn as Летене (от всякакъв вид), Мисли и чувства at 12:22 AM EET

6 Comments »

July 23rd, 2007

Парапланеришутизъм

Няма такава дума, нали се сетихте, че аз си я измислих. Но мисля да се боря за утвърждаването й. Тя е за нещо средно между “парапланеризъм” и “парашутизъм” и означава “скок с парашут от летящ парапланер”. Мисля, че това е нещо по-екстремно от парашутизма и доста по-екстремно от парапланеризма.

Парапланеришутизмът е нов спорт. Съвсем наскоро някаква мания обзе парашутистите и те решиха, че е “много яко” да се скочи с парашут от летящ парапланер. Тази гледка започва да се превръща в ежедневие за Сопот. Почти всеки уикенд има ентусиасти-парапланеришутисти.

Парапланеришутизмът е сложен спорт. Първо трябва да имаш парашут, естествено. Второ – трябва да си намериш достатъчно добър тандемен пилот, който освен всичко друго да се съгласи да се прибира сам, след като ти слезнеш в движение, а това е една от най-сложните задачи. При добри условия набирането на височината, необходима за изпълнението на скока не е проблем за добрите пилоти. По-притеснителното е летенето и кацането с тандемното крило, защото то е пригодено да носи двама души, а когато останеш сам си твърде лек и спокойно можеш да си отлетиш в неизвестна посока, без дори да разбереш. Затова си мисля, че парапланеришутизмът носи едни доста силни емоции на участниците. В противен случай как да си обясни човек защо тези иначе толкова мъжки мъже се прегръщат така искрено и лично 😉 ?

________
За повече снимки – цъкайте из галерията.
Снимки и права върху тях – Асен Баръмов.

Posted by LeeAnn as Екстремности разни, Летене (от всякакъв вид) at 7:37 PM EET

7 Comments »

July 13th, 2007

Курс по парапланеризъм

Знам, че знаете, че бях на курс. И знам, че като ме усетите, че съм се прибрала ще почнете да питате „как беше?”. Затова започвам да възстановявам (със съкращения) впечатленията си за вас от записките, които водих под въздействието на умора, бира и адреналин. 


Ден първи. 

Предвиждаше се теория – малко елелементарна аеродинамика, история на летенето, създаване на парапланера, устройство на крилото и т.н. Всъщност почти всеки ден имаше по малко суха теория. Тя е интересна, при това доста, но не и когато вълнението те изгаря отвътре. Аз знам как протича един „ученически” ден в Сопот, но другите не знаеха и виждах, че едвам ги свърта. 

Към 15.00 часа започна вълнуващата част – разпределение на оборудването, прогонване на сбруите и тръгване към най-ниския хълм. Там се предвиждаха наземни тренировки за управление на крилото. Не е лесно, повярвайте ми. 

Към края на вечерта ни преместиха в по-стръмната част от баира и след малко обяснения повечето ученици успяха да направят първото си отлепяне от земята. Дори и на 50 см височина да си и дори това да трае само 10-15 метра, имаш чувството, че целуваш небето. 

Аз не излетях. Все още твърде добре си спомнях миналогодишното падане и оставих тази емоция за следващия ден. 

Това му е хубаво на летенето – всичко зависи само от теб – ако искаш летиш, ако не искаш – седиш. 

Денят завърши стандартно – с много приказки и бира в „Родео”-то. Гледах мъжете, слушах ги и им се радвах – приличаха на малки деца с нови камиончета. 

Гледката е вдъхновяваща. Честно! 


Ден втори

На този баир паднах миналата година. То е ясно, че ще падам и сега. Поне обувките ми са с ABS и като им кажа „спри” – спират. Това предполага по-малко травми. Въпреки жегата, хубавите обувки, дългите панталони и ръкави са абсолютно задължителни. То е ясно, че ще се пада, ама поне да не боли много 😉 

За да се научиш да летиш, първо трябва да се научиш да излиташ и кацаш. 

За да се научиш да излиташ и кацаш, трябва да се научиш да се доверяваш на оборудването си. 

За да се научиш да се доверяваш на оборудването си, трябва да се опознаете взаимно. 

Това беше най-важният ден за мен, защото успях да свикна с крилото, то с мен също и направихме 6-7 чудесни полета заедно. Аз го следвам докато лети, то ме следва като реша да кацам. 

Адреналинът неутрализира бирата. Честно! 


Ден трети. 

Времето беше полезно, но болезнено:силни условия, добра жега, променлив вятър, което значи – тичане след крилото, падане, влачене по баира и т.н. екстри. 

Паднах лошо още с първото кацане. Травмата бе достатъчно сериозна, за да ме извади от строя за 5-6, абе направо си станаха вече 7 дни, но същевременно не достатъчно сериозна, за да ме откаже. 

На следващия ден времето се развали и не само аз, ами и другите не летяха. Не, не го развалих аз, то така си беше. Може би просто времето ме обича… 😉 

Последният полет от високо предстои. За учениците от групата той ще бъде първият истински полет. Представям си как се вълнуват. 

Лошото време се запълва с теория, спане, ядене и пиене – с други думи – с „маняна”. 

От маняната се дебелее. Честно! 

Posted by LeeAnn as Летене (от всякакъв вид) at 1:50 AM EET

4 Comments »

« Previous Entries  Next Page »