Skip to main content.
August 1st, 2015

mambo italiano …

Понеже вече ме обвиниха в цапане на така любимото място с непристойни изображения, в опит за изплакване на очите искам да ви раз(по)кажа за една популярна песен, написана по един доста любопитен начин, който обикновено се среща по филмите, през далечната вече 1954 г. във все още далечният Ню Йорк.

Всъщност, няма да ви разказвам нищо повече, а ще се опитам да ви покажа. И понеже съм решил да карам по ред на времената, първо ще ви заглавичкам с една версия на песента с участието на една емблематична не само за италианското кино актриса:

След това ще дойде редът на ремиксираната от Shaft версия на песента:

И накрая — една заигравка на един виетнамски образ със същата тази песен. Малко ми е странно, че точно виетнамец се е справил, но това е съвсем отделна тема, а и самата заигравка е сладурска.

Ако все пак песента ви е заразила с весело настроение, може да видите и останалите версии на съответните места в паяжината.

А защо все пак ви разказвам тази история? Просто е — защото тази песен е основната причина на възмущението на обитаващите наоколо пуфкави приказни принцеси 🙄

PS. Не се притеснявайте да търсите и с ключови думи mambo, limbo, jumbo etc. Може да останете изненадани от резултата 😆

Posted by NeeAnn as Абсурдизми at 3:55 PM EEST

3 Comments »

December 12th, 2014

black & white 10 …


булевард Ъ ...

Ъ, кво ша кажете следващото blogcamp да бъде там, ъ? Изглежда обещаващo 🙄

Posted by NeeAnn as Абсурдизми, Фотодневник at 11:30 PM EEST

3 Comments »

July 1st, 2010

one thousand and one …

Не, няма да ви говоря за приказки от хиляда и една нощ, поне не в тази публикация. Идеята беше това да е 1001-та публикация в този блог и в нея да се говорят само хубави неща, но както става обикновено, ще си останем само с добрите намерения. Ще започна с един малко дългичък цитат на един от бащите на демокрацията (няма да съм аз, ако ви кажа кой точно :)), защото той би могъл съвсем спокойно да се приложи и към книгите, тъй като всеки автор влага някакви идеи в творбите си.

„Ако природата е създала нещо, което най-малко от всичко може да бъде изключителна собственост, то това е действието на мисловната сила, наречена идея, която човек може да притежава изключително само докато я пази в себе си; но в момента когато бъде огласена, тя става достояние на всички, и който я е получил веднъж, вече не може да бъде лишен от нея. Нейна особеност е и това, че всеки притежава не някакъв дял от нея, а я владее изцяло. И този, който е възприел от мен идея, получава знания без да намалява моите; който пали свещта си от моята, получава светлина, без да затъмнява мен. Това че идеите трябва свободно да се разпространяват от човек на човек по цялото земно кълбо, за поучаване и взаимни напътствия на хората и за подобряване на състоянието им, сякаш специално и благосклонно е било замислено от природата, когато тя ги е създала подобни на огъня, разпространяващ се по цялото пространство без плътността му да намалява в никоя точка, и подобни на въздуха, в който дишаме, движим се и съществуваме физически, неподвластен на ограничения или изключително присвояване. Така че изобретенията по природата си не могат да бъдат предмет на собственост.“

И ще се постарая да бъда съвсем кратък по две причини — едната е, че в българската блогосфера се изписа достатъчно за случилото се с chitanka.info, а втората е ето това мнение. И не мога да си изкривя душата и да не призная, че казаното там е вярно чак до болка.

Понеже при Григор един коментиращ зададе сакралния въпрос „Какво е библиотека?“ и се позова на закона за обществените библиотеки (който между другото е влязъл в сила едва преди една година — на 06.07.2009 г.), реших да погледна какво казва лингвистиката за значението на тази дума. Първият източник, който използвах (напълно законно естествено) беше „Речник на чуждите думи, София, Издателство на БАН, 1982 г., стр. 136“, в който намерих следните значения на думата „библиотека“:

библиотека — ж., (рус. библиотека, пол. biblioteka от лат. bibliotheca, гр. βιβλιοθηχη от βιβλιου + ϑήχη „склад, помещение“)

  1. учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване;
  2. организирана сбирка от книги в учреждение или частен дом;
  3. място за пазене на книги — помещение, шкаф и др.; книгохранилище;
  4. поредица от книги с близка тематика

Понеже съм учен, че проверката е висша форма на доверие, а и съм леко недоверчив по природа (и по възпитание), реших да се консултирам и с друг източник, а именно „Съвременен тълковен речник на българския език, Елпис, 1994, ISBN 954-557-003-X“. Там за библиотека бяха посочени следните значения:

библиотѐка, мн. библиотѐки

  1. учреждение, където се събират, обработват и пазят книги и други печатни издания за обществено ползване;
  2. сбирка от книги, други печатни издания и ръкописи за лично или обществено използване;
  3. шкаф или етажерка за книги;
  4. поредица от издавани книги, обединени по общ признак;

Оставям на вас да прецените дали chitanka.info е библиотека или да (според мен, поне по два критерия тя е библиотека). Вярно е, че и двата речника са се появили преди възхода на цифровата ера, но това е ирелевантно за хипотезата, която разглеждаме.

Освен всичко друго, законът за обществените библиотеки, който някои защитници на авторското право използват като аргумент защо chitanka.info не е библиотека, е влязъл в сила от 06.07.2009 г., а самата читанка (според самите служители на МВР) е съществувала поне от две години, което прави една година преди влизането на този закон. А както би трябвало добре да знаем, законите нямат обратна сила и той не може да служи за аргумент при определянето на положението на chitanka.info (imho).

А и между другото да споделя — за тези, които използват tor (независимо под каква операционна система) могат да погледнат какво има на този адрес, а за тези, които не използват такива екстри — този адрес :). Та както са казвали едно време — „борбата ще бъде тежка, но за сметка на това продължителна“ 🙂

Това ще бъдат моите 2 ¢ по темата засега 🙂

PS. Само за протокола — очаквам и аз да разбера колко и какво са отговорили издателствата, споменати от Eneya.

Posted by NeeAnn as Абсурдизми at 11:21 PM EEST

6 Comments »

June 25th, 2010

Изморих се!

След хиляда статии за облаци, принцеси и какви ли още не розови неща, хиляда и първата изобщо няма да е приказна.

Изморих се!

От сутринта топка на разочарование е заседнала в гърлото ми, стомаха ме свива и очите ми са пълни със сълзи…

Винаги съм била непоправим оптимист – винаги съм вярвала, че всичко ще се оправи, че държавата ще влезе в час, ще се пребори с безотговорността и безхаберието, хората ще се освестят и ще започнат да уважават поне себе си и името си.

Напоследък обаче взех да ставам поправим оптимист. Нещата ще се оправят, но не сега. И може би не тук.

Изморих се да плащам здравни осигуровки за заплати на лекари, които не лекуват болните, а се отървават от тях, докато все още са живи и не са им умрели в ръцете, а когато близките ми имат нужда от специализирана помощ, само Частна Софийска Болница да може да им спаси живота…

Изморих се да плащам данъци за заплати на учители, които не правят разлика между жертва и палач… Момиче в осми клас поръча побой над момче в девети клас. Пребиха го деца от 12ти клас. На съвета в училище разпитаха само побойниците и наказаха жертвата със същото наказание като тяхното…

Изморих се…

И Тилия се измори. И си отиде.

Приятна почивка, мило дете, ще се видим отново в по-добро време и в по-добър свят.

Posted by LeeAnn as Абсурдизми, Мисли и чувства, Реалността at 3:45 PM EEST

5 Comments »

June 7th, 2010

относно финансовият ни министър …

Според агенция „Фокус“, при операция на агенция „Митници“ са задържани 35 милиона контрабандно пренасяни къса цигари. Според неотразимия ни министър на финансите и виден учен в икономическите науки, резултатът от тази акция е: „На около 12 млн. евро щяха да възлязат загубите от акциз, ако тези цигари бяха реализирани на пазара“. И понеже някои от българите сме недоверчиви по природа (а други по принуда), реших да проверя дали думите на финансовия ни министър са верни или са хвърлени на ангро на жадните за сензации журналисти.

Значи имаме следните изходни положения:

(1) 35 милиона къса арестувани цигари;
(2) 12 милиона евро акциз за 35 милиона цигари;
(3) директива 92/79/ЕИО, от 1992 г., според която минималният акциз за цигарите в страните членки на ЕС, е 60 евро за 1000 къса.

Решение:

(1) разделяме 35 милиона цигари на 12 милиона евро

35 000 000 / 12 000 000 = 0,342857143 € акциз за един къс цигари

(2) умножаваме 0,342857143 по 20 и получаваме

0,342857143 * 20 = 6,857142857 € акциз за една „стандартна“ кутия цигари (20 къса)

(3) след това намираме колко ще е акциза в родна валута за една „стандартна“ кутия цигари:

6,857142857*1,95583 = 13,411405714 лева само за акциз на една кутия (20 къса) цигари

А сега да се опитаме да открием каква точно е истината 🙂

(4) разделяме 60€ на 1000 (съгласно директивата на ЕС) и получаваме:

60/1000 = 0,06€ акциз на един къс

(5) умножаваме 0,06€ по 1,95583 и намираме колко е истинският акциз, който се дължи за един къс на държавата:

0,06*1,95583 = 0,1173498 лева (почти 12 стотинки)

(6) умножаваме този акциз по броя на арестуваните късове и получаваме реалния размер на акциза, който (евентуално) би се дължал на държавата:

0,1173498*35 000 000 = 4 107 243 лева

От тези сметки излиза, че финансовият ни министър скромно е преувеличил „загубите“ за държавата само 6 (шест) пъти. Хвала на такива министри!

Толкова с математиката, сега е време да се направим малко на журналисти и да зададем няколко въпроса с надеждата, че ще се намери кой да им отговори:

(1) Това поредното самохвалство на така наричания финансов министър на българското правителство ли е, поредното журналистическо недоразумение, родено в главата на някой пишман PR специалист от правителството ли е или е откровена лъжа, изречена с неясна цел?

(2) Докога ще се оставяме да ни правят на идиоти с твърдения от рода на „На около 12 млн. евро щяха да възлязат загубите от акциз, ако тези цигари бяха реализирани на пазара“, след като неплатения акциз в своята същност е пропусната полза, а не загуба (все пак действие „изваждане“ тук няма, нали)?

(3) Дали изобщо има такова количество арестувани цигарени късове или това пак е поредната измислица на набедените PR-и на правителството, защото в публикацията на агенция „Фокус“ се твърди и следното: „Контрабандните цигари са били предназначени за Египет от Молдова.“. Как така тези цигари изведнъж се превърнаха в „контрабандни“, след като са били предназначени за трета страна? Още повече, че според в. „Труд“, информацията, поднесена от финансовия министър, просто не отговаря на истината.

(4) … (попълнете необходимото)

(5) … (попълнете необходимото)

И ако се окаже вярно, че финансовият министър пак (ни) е излъгал, няма ли най-после изпълняващият длъжността министър-председател да му посочи, че самолетите за САЩ излитат от терминал 2 на летище „София“ (знам, знам, не точно от там, но за Франкфурт и Лондон (примерно) се тръгва точно от там)?

Posted by NeeAnn as Абсурдизми at 12:40 AM EEST

6 Comments »

June 9th, 2008

Открийте разликата

         

И като откриете разликата, заради която съм сложила снимките, ми кажете къде е грешката 😉 и кое е първото – пешеходната пътека или тротоара 🙂

П.П. Не ме разбирайте погрешно, тротоарът ме радва…

Posted by LeeAnn as Абсурдизми at 4:26 PM EEST

8 Comments »

June 8th, 2008

flood …

Вчера Велян е показал състоянието на кръстовището на булевард “Дондуков” и булевард “Васил Левски”, и какво се е случвало след това надолу по булевард “Васил Левски” на улица “Гурко”, близко до срещата ѝ с улица “Раковски”. Аз искам да ви покажа какво се случи по време на самия дъжд, на около петстотин метра северно от това кръстовище, в ниското. Точното място е кръстовището между булевард “Васил Левски” и улица “Ангиста” (до сградата на “Бърза помощ”). Ще спестя коментарите по адрес на кметската и държавната администрация, като ги оставя за вас. Предполагам, че ще бъдат достатъчно красноречиви.

Posted by NeeAnn as Абсурдизми at 1:42 PM EEST

9 Comments »

March 22nd, 2008

Яйцето или кокошката

Кои са трите неща, които не можеш да криеш дълго от света?

Това определено са сутрешната кашлица, бременността и глупостта. Първото и второто не са особено тревожни и могат да бъдат пренебрегнати, особено с оглед на това, че не пречат едновременно на още много хора. Но третото… О, третото! Третото лъсва когато най-малко очакваш. Или когато най-малко го очакват от теб.

Кое според вас се е появило първо – мисълта или глупостта?

И кой е по-глупав – този дето прави нещо глупаво или този, който го е накарал?

И този, дето успява да накара другите да правят глупости – той умен ли е или просто е по-малко глупав?

Естествено, има конкретен повод да задавам тези въпроси, макар че глупостта около нас е в изобилие и всеки ден предизвиква най-различни асоциации и констатации у мислещите хора. Но, тъй като конкретният повод е колкото глупав, толкова и весел, ще ви го покажа.

Ето го:

image022-1.jpg

Прекрасно, нали? Спокойно могат да се пишат есета и разкази по картинка, а защо не и цели реферати.

Това е пешеходна пътека, продукт на човешката глупост. Пред човешката глупост дори времето е безсилно. То, времето, вложи всичките си запаси от слънце, вятър и дъжд, за да заличи човешката глупост, но уви – глупавите човеци отново маркираха глупостта си с бели правоъгълници.

Това не е някаква най-обикновена пешеходна пътека, да не си го помислихте?! О, не! Това е една специална пешеходна пътека.

Тръгвайки по нея, още преди да си стигнал средата на пътя, осъзнаваш, че пътят няма изход!

Ходейки, започваш да се питаш какво правиш там и дали това е твоето място. Не обичаш да се връщаш, но не можеш и да продължиш. Безизходица? Ами! Най-обикновена глупост!

А това означава ли, че цялата днешна безпътица е резултат на същата най-обикновена човешка глупост?

Правиш още крачка докато се чудиш дали само ти си даваш сметка, че си заобиколен от абсурдни по размери глупост и безхаберие. Оглеждаш се, но срещаш празни погледи и се питаш кой е по- не наред – ти или те.

Докато си мислиш и се чудиш вече си преминал отсреща, преодолял си аборигенските чудадости в иначе интелигентния си живот и си си казал „Нищо, нали вече е минало”.

Минало… Докога?

До утре – докато отново тръгнеш по този път, обгърнат от абсурдната всемирна глупост.

Внимавайте като пресичате!

Не гледайте само встрани – понякога поглеждайте напред!

Posted by LeeAnn as Абсурдизми at 1:02 AM EEST

11 Comments »

November 26th, 2007

бойковщини …

Много се колебах дали да не направя нова категория в блога, която да посветя на сегашния кмет на София, носеща гордо името “Бойковизми”, но след кратко колебание реших, че той не заслужава такава чест. А за какво точно съм яхнал метлата, може би ще разберете, след като видите тази снимка:

съобщение

Под претекст, че е нередовна, от 24 октомври тази година, автобусна линия 72 се разделя експериментално на две части. Тук е точното място да допълня, че тази линия е единствената нормална транспортна връзка на квартал “Редута” и някои други квартали около него, с останалата част от града. Под нормална разбирам, че е в рамките на 5 до 10 минути ходене пеша да се качиш на нея и да стигнеш или в центъра на града, или до хотел “Плиска”, откъдето има възможност за прекачване на автобусни и тролейбусни линии за “Младост” и други източни райони на София. Разделянето на линията е абсолютно идиотско и недообмислено — едната линия (72Б) свършва на Орлов мост, а другата започва от булевард “Фритьоф Нансен”. Сега си представете, някой, живеещ в района, обслужван от автобусна линия 72 и работещ в Медицинска академия как е пътувал досега и как трябва да пътува след разделянето на линия 72 на части. В първия случай са необходими два билета на стойност 1,40 лв. (за отиване и връщане) или карта за една линия (20 лв), докато във втория случай ще са необходими 4 билета (2,80 лв) или карта поне за две линии (34 лв). Освен че трябва да плаща почти двойно на това, което е плащал досега, този някой трябва по някакъв чудодеен начин да се телепортира от Орлов мост до “Фритьоф Нансен”, за да може да продължи пътуването си към работното си място. Разбира се, съществуват и други варианти за достигане до крайната цел, които обаче винаги включват използването на поне още едно допълнително превозно средство, което не облекчава обикновените хора при ползването на градския транспорт, както и не спомага за намаляване на трафика в центъра на София, който очевадно не е причинен от градския транспорт (бил той автобуси, тролейбуси, трамваи или метро).

Ето защо искам да ви предложа на следващите парламентарни избори (били те предсрочни или пък редовни) да не гласувате за лицето Бойко Борисов, както и за партията, на която той е формален лидер (независимо как се казва тя). За мен този човек се утвърждава като некомпетентен политик и администратор, който не може (или не иска) да се справи с проблемите на един град, та какво остава, ако застане начело на държавата. Защо точно него държа отговорен? Ами защото той е начело на общинската администрация и като такъв би трябвало да е отговорен за нейните действия. Ето затова.

Затова, ако вече имате черен списък за кого не бихте гласували, крайно време е да поставите лицето Бойко Борисов в него (ако вече не сте го направили). А ако нямате — крайно време е да създадете такъв и да го използвате по предназначение при настъпване на преизборно време.

Posted by NeeAnn as Абсурдизми at 10:17 AM EEST

13 Comments »

October 21st, 2007

Аз ли нещо не разбрах?!

Пропищяхме Европейския съюз как да се пише и произнася EURO на български и в България. ОК! Аз съм ЗА. Имаме език с традиции, трябва да си говорим както ни е удобно и както ни е исторически заложено. 

Но защо по същото време, съвсем доброволно и съвсем сами, подменихме една от старите български думи, а именно ХАН? Изведнъж ХАН Аспарух стана КАН Аспарух.

И от какъв зор?! Не съм сигурна какъв точно е произходът на думата, тъй като ханове е имало преди 1300-1500 години, но откак се помня Аспарух и Кубрат са били Ханове, а не Канове. 

Аз ли проспах някоя езикова реформа?! Или това е вид подкрепа за стачкуващите учители – докато няма учители, можем да си пишем, както си искаме?! Ощипете ме да се събудя, защото с целувка явно няма да стане!   

Posted by LeeAnn as Абсурдизми at 8:17 AM EEST

23 Comments »

October 19th, 2007

Етика и улици …


Това е кръстовището на улиците “граф Игнатиев”, “Солунска” и “дякон Игнатий”, точно пред бившето кино “Култура”, денят е сряда, а времето — малко след (или поне около) 18 часа. Заграденият знак е No В2“Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки”. Забележете — “в двете посоки“, което предполага наличието на същия този знак (В2) в другия край на улицата.

И без повече коментар. Оставям ги на вас.

Posted by NeeAnn as Абсурдизми at 2:50 PM EEST

1 Comment »

September 3rd, 2007

Знакови абсурди …


Според третото издание на тълковният речник на издателство “Габеров” от неясно коя година, българската думичка “знак” означава следното:

знак, знакът, знака, мн. знаци и знакове, от мъжки род — възприеман със сетивата предмет, който съдържа указание за друг предмет, явление (примери — писмени знаци; пътни знаци; знак за внимание; лош знак; знак за съгласие etc). Прилагателни — знаков, знакова, знаково, мн. число — знакови.

Или казано накратко, думата ‘знак’ предполага наличието на някакво указание за (или към) нещо си, било то материално или нематериално. И употребата му като прилагателно, би трябвало да води към същото или поне подобно заключение. Нали? А сега, погледнете се в огледалото, погледнете долната снимка и признайте — не звучи ли абсурдно съчетаването на прилагателната форма на думата ‘знак’ със съществителното ‘стопанство’? Какви ли указания може да дава едно стопанство? Може би такива като това, посочено тук, нищо, че това ‘знаково стопанство’ е на столичната компания за (гр)адски транспорт (връзка към нейната страница не искам да давам) 🙂

знаково стопанство

Но абсурдите покрай тази снимка не свършват с изобразеното на нея. Оказва се, че в същият този тълковен речник на издателство “Габеров” няма посочена година на неговото издаване. Доколкото знам, годината на издаване трябва да бъде посочена (дали е задължително или по традиция — не знам със сигурност). Но няма и ISBN номер на книгата :(. Но не са пропуснали на няколко места да сложат знака за авторско право ©:

© Стоян Буров
© Валентина Бонджолова
© Мария Илиева
© Пенка Пехливанова

© Gaberoff ЕООД, всички права запазени

Странно, много странно. И абсурдно освен това.

Posted by NeeAnn as Абсурдизми at 11:02 PM EEST

2 Comments »

August 21st, 2007

Трудни ли са българските букви?

Явно българските букви се изписват със сложност, близка до тази на китайските йероглифи, след като хората ползват латински букви, за да се изразяват на български. 

Това ме докарва до тих бяс. Дайте ми една разумна причина да не се ядосвам когато чета коментари с латински букви в блога ни /в чуждите просто не ги чета/ и ще ви бъда благодарна. Правилата за оставяне на коментари в блога ни са тук.

Posted by LeeAnn as Абсурдизми at 5:32 PM EEST

8 Comments »

August 15th, 2007

Злободребен въпрос

Каква държава сме след като се намери кой да използва мъртвите, за да рекетира живите?! 

Лека-полека с ужас установявам, че това не е прецедент!

Posted by LeeAnn as Абсурдизми at 11:58 AM EEST

14 Comments »

August 12th, 2007

хм …

абсурд

… дали пък тези след като решиха да съсипят Иракли, не са решили да довършат и народния театър “Иван Вазов”?!

Posted by NeeAnn as Абсурдизми at 12:10 AM EEST

7 Comments »

May 1st, 2007

Нощта на големите …

Понеже този блог никога не е бил затворен за хора, които са искали да кажат нещо, но са нямали трибуна, от която да го направят, си позволявам да пусна долните няколко реда, изпратени ми от очевидец на събитието. Друга причина, заради която давам гласност на тази случка, е тази, че главно действащо лице в нея е една небезизвестна българска фирма, имаща голяма възможност за манипулация на общественото мнение у нас (и която не се притеснява да го прави) и е добре да се знае какви може да ги свърши (а предполагам, че и ги върши).

NA


SIA Advertising не почерпиха и по едно малко питие
Ден: Сряда, 25 април, лето 2007
Час: 21:30
Място: PR Club
Събитие: “Нощта на рекламите”
Автор: Дари

Пристигаме с колеги от други рекламни агенции пред PR Club, a отвън наредени лъскави коли, стича се PR елита… На входа – строг face+покани контрол. Прибират ни поканите, неизвестно защо… може би трябваше да ни връчат купонче… опсс, кувертче за питие, но не се случи това. Събитието предполага леко почерпване с елегантно питие. Не сме от хората, които са първи за кьор-софра, но пък и не е комфортно да се седне на “празна ясла”. Поръчваме си на бара по едно питие с безалкохолно и посядваме на свободните столчета там. Вечерта беше интересна, демонстрираха се реклами от различни континенти, редуваше се рекламен блок с DJ-блок. Не видяхме някой да си плаща питието, но то беше само защото около нас всички седяха на бара и барманите разбира се не гонеха клиентите си да плащат веднага. Разбрахме, че трябва да си платим питиетата съвсем случайно – някой си взе биричка и тръгвайки си му обявиха, че дължи… 6 лв!!! Стана ми неприятно, не че не мога да си го платя, но коректно беше да се предупреди за реда… Друг е въпроса, че всеизвестната SIA Advertising най-вероятно е изпаднала с несъстоятелност, след като не можеше да плати на PR Club-а поне по едно питие на 100-тината посетители… или се лъжа… най-вероятно спестява от закуски… извинете – от питието на зрителя. И така, всички ние изгледахме десетки реклами, които не са завъртяни безплатно (господата от SIA едва ли ще се минат, PR Club-а също е получил лептата си за организираното мероприятие)… обаче и ние трябваше да платим двойно – питие + облъчване с реклами!!! Ашколсун му казвам на това!!!

Posted by NeeAnn as Абсурдизми at 12:49 AM EEST

1 Comment »

December 18th, 2006

България – страната на изненадите

България е страната на изненадите. Каквото и да се случи тук – то е изненада. Има начин да живеем без изненади, но трябва или нищо да не се случва, или да не живеем. Вторият вариант е твърде неприемлив.

Тук, в България, хората свикват да се радват на дребните неща и да са доволни като получават малко.

Малко дъжд – защото многото дъжд носи изненадващи наводнения. Малко сняг, че многото …
В България вече даже не казваме “Честит първи сняг”, а казваме: “А! Снегът пак ни изненада!” Тази година снегът нещо се излага, въпреки че Ясен прогнозира изненади по Коледа, но затова пък Мъглата го компенсира. И тази година мъглата ни изненада!

Мъглата изненада Летище София, то пък от своя страна изненада летището край Пловдив, то пък изненада прииждащите самолети…

“Системата за сляпо кацане” ще проработи перфектно през април, тъй като тогава, ако има мъгла, то т`ва вЕрно ще е изненада! Освен това, във всякакви медии пише, че самолетите могат да си кацат спокойно и в мъгла. Какъв им е проблема на чуждите пилоти тогава?
А-а-а, искат да ни изненадат?! Вярно! Забравих, че за изненадите си говорим!

И така: Летище София изненада заминаващите пътниците, като даваше противоречива информация, поради “динамично променящите се метеорологични условия”. Каква промяна, к`ви пет лева, бре хора! Летището е в мъгла от 20 дни, която се вдига от 12 до 14 часа, евентуално! Да не би да са ви мръсни прозорците? Или и вие ще ми кажете: “Навън не се вижда нищо, а щом не се вижда НИЩО, значи няма НИЩО!” Дали пък противоречивата информация не е трик?

Летище София изненада и летището край Пловдив, като му “натресе” 15 кацащи самолета наведнъж. Така около 500 човека трябваше да минат на паспортен контрол натъпкани като сардели в консерва пред 3-те гишета на терминала:

plovdiv airport chaos

…отзад има още доста по толкова народ

Летището при Пловдив също се отчете с изненада към пътниците си. Пловдив – София е магистрала и пътят е към час и половина, ако има на какво да се качиш… Изненадаа: НЯМА на какво да се качиш! Спасявайте се по единично.

Това обаче беше най-малката изненада, тъй като след 40 часа по летища, вече нищо не ти прави впечатление.

Bulgaria Air също не се изложи с изненадите. Служителите й стриктно подаваха информация как полетите “закъсняват”, след като на всички е ясно, че полети просто няма. Явно от Bulgaria Air не са разбрали, че в България има трима мобилни оператори, които поддържат роуминг и всеки може да звънне дори от Тамбукту в София и да си провери полета, … ако го има…

Но пък, за да съм честна, трябва да кажа, че вероятно Bulgaria Air също са били изненадани. Вероятно те най-неочаквано са разбрали, че ако отмениш полет – плащаш нощувка. …
Никога не сте преспивали на летище? Изненадааа: Печелите този уникален шанс СЕГА!

Аз пък съм изненадана от това колко добри актьори са всички участници в шоуто “Мъгла над града” и как всяка година по това време играят един и същи театър – изумени, вдъхновени и окрилени от ролите си, та чак сърце не ти дава да не им повярваш, че са искрено изненадани.
Само се чудя, на журналистите не им ли писна всяка година по това време да ни четат миналогодишните новини? …Ние сме хора, които не се учат от собствените си грешки, в рамките на своя един живот и продължаваме да правим едни и същи грешки, през едни и същи интервали от време. А какво остава пък да се поучим от чуждите грешки, в исторически план. Това, ако се случи ще е ИЗНЕНАДАТА НА ВЕКА!

Но какво пък, всичко е възможно, нали на 01-януари-2007 влизаме в Европа!

Ние сме “винаги готови” за изненади! А вие?

Posted by LeeAnn as Абсурдизми at 11:42 AM EEST

8 Comments »

December 13th, 2006

Уроците на историята

Напоследък много се говори за Европейския съюз, за нашето влизане в него, за перспективите, за предимствата и недостатъците, които ще ни донесе. Хората си блъскат главите с неща, които няма как да знаят. Да, това е нормално. Все пак остават някакви си двайсетина дни до паметното събитие.

Мисля си, обаче, че част от бъдещето ни и огромна част от настоящето ни е кодирано в нашата история. Затова взех произволен учебник по история за еди-кой-си клас и прочетох нещо… СТРАШНО в него.

За вас ще препиша това, което ми направи най-силно впечатление. Умишлено ще пропускам имената на историческите личности и годините, като накрая ще ви помоля вие да ги допишете. Ще се старая да се придържам максимално до контекста на епоха, за която се отнася написаното.
А най-трудното, свързано с тази статия бе изборът на категория, в която да я публикувам, защото тя е нейде между “Реалността” и “Абсурдизми”, което е показателно, май (?!).

Преписвам дословно, с малки пропуски:

Цитирам:

Кои са характерните белези на политически живот в България в периода …. до ….. г.?

Многобройните партии се вплитат в остра борба с всички средства. Бедността (…) превръща властта в примамлива цел за бързо забогатяване.

Главната грижа на всяка партия на власт е да облагодетелства собствените си поддръжници. Това неписано правило поражда вътрешнопартийни боричкания, завист и корупция. От друга страна, между властващите и опозиционните партии се разменят нападки, цари отмъстителност, кипят подмолни и открити съперничества.

Безогледният стремеж на властващите да се задържат по-дълго по върховете на управлението ги кара да търсят подкрепа от (…х…). Неговото – на (…х…) – благоволение, се оказва необходимо и поради слабостта на раздробените партии. Те не могат да си осигурят трайно влияние сред избирателите и поддръжка в Народното събрание. Депутатите често се вплитат в неплодотворни за държавното благо препирни. Така правителствата неусетно започват да направляват дейността на парламента, а конституцията изисква тъкмо обратното – правителствата да бъдат отговорни пред Народното събрание.

Край на цитата.

Можех да преписвам още дълго, но не мисля, че има смисъл.

Можете ли да прецените към кой етап от развитието на българската държава може да се отнесе този откъс?

Ако е валиден сега, както преди 50, 100 или 150 години, какво ни дава оптимизъм и ни кара да си мислим, че нещо ще се промени скоро?

Не ме разбирайте погрешно. Аз искам да се промени. Но се питам ДАЛИ и най-вече КАК?

Случайно ли се използва терминът “Колелото на историята” или ни чака поредното робство?

Не ме разбирайте погрешно. Не съм против Европейския съюз. Напротив. Искрено вярвам, че този път най-сетне нещо ще се промени и че хубавото ще бъде повече от лошото. Но се питам ДАЛИ и най-вече КАК?

Posted by LeeAnn as Абсурдизми at 10:25 PM EEST

3 Comments »

October 19th, 2006

Малично творчество

/разбирай: творчество на негово държавно-чиновническо маличие/

От един месец се чудя и удивлявам на поредното “творчество” на негово чиновническо маличие. Този път става дума за учебниците на децата от предучилищният клас. Учебниците са уникални! Наистина уникални!!! Уникално грозни… 

Няма да коментирам това, че картинките вътре са ужасяващи и плашещи, хората изглеждат демоде, облечени са бедно и грозно, животните не приличат на себе си и вероятно оттам идва лафа “Такова животно нема!”, превозни средства с такива гуми едва ли могат да се движат, а формата “кръг” явно е непозната на художниците.
Такива “картинки” може и да развиват фантазията на децата /все пак трябва да познаят какво е нарисувано/, но със сигурност може да се каже, че не възпитават естетичното у тях, а чувство към подреденост и красота… – и дума не може да става, защото такова нещо в учебниците не съществува! За да бъда напълно искрена, трябва да призная, че тук-таме в един-два от учебниците са използвани снимки на животни и растения, което е най-доброто творческо попадение, всъщност.

Чудя се дали този, който е одобрил учебниците е бил силно късоглед или пък е бил с някакво странно чувство за хумор. А може би е страдал от нещо? Или пък за нещо?… А най-вероятно никога не е имал и не е гледал деца! 
И друго, на което се чудя е, кой е одобрил имената на учебните предмети за предучилищна група, както и самите имена на учебниците. За един месец не можах да разконспирирам кой учебник на кой учебен предмет отговаря, въпреки, че някой се налучкват, и накрая помолих госпожата да ми напише подсказвалка на един лист. След което, тайничко си надписах учебниците от вътрешната страна… А, за малко да забравя! Имаме си учебник и по физическо!!!

И за да не решите, че преувеличавам, съм ви подготвила една задачка-закачка. Ще изброя първо имената на учебните предмети, така, както са ни дадени по програма. След това ще напиша имената на учебниците, така както са кръстени на корицата. А вие се опитайте да ми кажете кой учебник за кой учебен предмет е!
За ваше улеснение, предметите ще са изброени с цифри, а учебниците – с букви, за да можете да означавате и комбинирате, без да преписвате. Верен отговор ще дам, когато 6-годишната ми дъщеря се научи да произнася без грешка имената на учебните си предмети… :-Р

Успех!!!

Учебни предмети:
1.  Български език
2.  Художествена/о (?) инд. и литература за деца /така и не схванах първата част от името на този учебен предмет. Така че, приемам предположения какво значи „инд.”/
3.  Математика
4.  Природен свят
5.  Социален свят
6.  Музика
7.  Изобразително изкуство
8.  Физическа култура и спорт
9.  Игрова култура и пресъздаване
10. Конструиране, технически и битови дейности

Учебници:
А. “Люлка от лъчи”
Б. “Слънчице изгрей”
В. “Бягай, ще те стигна!”
Г. “Вълшебства от думи”
Д. “Здравейте, приятели!”
Е. “Здравей, свят!”
Ж. “На работа, ръчички!”
З. “Хайде да рисуваме”
И. “Музикална приказка”
К. “Колко и защо?”
Л. “Весели игри”

Може би ще забележите, че учебните предмети са десет, а учебниците – единадесет. Няма грешка – така са си 😉 Учебните тетрадки не съм ги изброила, защото те носят името на учебника, за който се отнасят /мъдро малично решение!/.

Учебниците са на издателство „Просвета” и в тях са оставили следа /да не кажа „оставили са си ръцете”/ куп художници, рецензенти и доценти.
Не мога да се въздържа да отбележа, че “Просвета” си е написала “Всички права запазени”. Благодаря Ви! Дано поне този път, най-сетне, авторското право бъде уважено и не видим повече никъде тези безумни грозилища и страшилища!

Posted by LeeAnn as Абсурдизми at 10:18 PM EEST

5 Comments »

October 14th, 2006

Пиратството ограбва… о-о-о, пак ли?!

Напоследък София е по-черна от Централните гробища, защото цялата е опасана с огромни черни плакати с голи хора на тях и единственото, което отличава тези снимки от онези в учебниците по Пато-Анатомия /или както се казва, простете, не съм медик/ е това, че лицата са с отворени очи! Откъдето и да минеш, сякаш мъртъвци те гледат от стените! Не знам кой и с какво е успял да убеди уважавани от мен /и не само/ творци да се унижат до там, че да се съгласят да им отпечатат огромен некролог приживе?!
„Пиратството ограбва”… Може би идеята? Дано те да са я разбрали, защото на мен не ми е твърде ясна. Няма да пре-повтарям Пейо и Каладан с разсъжденията и въпросите им как точно са ограбени скулптори, танцьори, художници, артисти и т.н. интелектуалци и занаятчии.
/Никога не съм си задавала този въпрос, но сега ми хрумва… Всички театрални постановки по чужди драматурзи, които са преведени и поставени в България, с платени авторски права ли са? Знае ли някой как стои този въпрос?/

Аз си представям нещата, погледнати от един малко по-друг ъгъл:
Аз съм /САМО хипотетично!/ бясна чалга певица, с особено големи природни дадености /къде природни, къде силиконови/, с не особено голям певчески талант, но пък нали има техника по въпроса… Та, решавам, че ми се пее… Намирам си продуцент и за нула време издавам песничка… И я пускам на пиратите в Интернет, да я грабят и раздават, да свири насам-натам и да ми се чува името, та като реша да изпея още нещо, то вече да носи познато име… А, ако реша и концерт да спретна – ще мине с по-малко пари за реклами… То, не че аз имам акъл под русата си коса да измисля цялата тази схема, но вероятно все някой я е измислил.
А всъщност, защо ли ви ги говоря тия неща, като музиката на песните ми, та даже и текста им е „изпиратстван” от някъде…
Няма начин, след известно време, по някоя радиостанция да не засвири същата песен на друг език и пак със същата мелодия. Но, то пък… ама, как не се сетих… то, всъщност тия турци, гърци и испанци много ни крадат песните, бре! Излиза, че тези плакати са правени за тях? Сигурно! Може би ще чакаме на 01 януари 2007 г. да ни приемат в ЕС, да заприиждат европейците насам, да видят как са ни ограбили и вземат да се засрамят! А, пък, още по-всъщност, тези, чиито парчета се разпространяват свободно из Интернет си мълчат… и май не са се снимали?! Може и да греша. Нямам амбицията и желанието да запомня всички некро-билборди в София.

И от още един, още по-друг ъгъл:
Аз съм /за нещастие, само хипотетично 😉 / Тина Търнър, примерно. И в България, в Интернет могат да се намерят мои песни свободно. Това е чудесно. Каква по-хубава и по-безплатна реклама от това? Момчета и момичета, скоро излиза новия ми албум. Пет месеца след това ще го имате и вие – и в магазините и в нета – слушайте на воля и като тръгна на турне – да си купите билети 😉 /от 50 до 200 лв. за 1 брой/. /Бих си купила билет, не само хипотетично…/

Скептична съм по повод членството ни в ЕС, но пък, ако ще влизаме тъй или иначе, хайде да не е с огромни некролози по сградите, моля.
И без друго има опасност да ни превърнат в страната на мъртвите души, няма нужда да им помагаме…

Posted by LeeAnn as Абсурдизми at 10:24 AM EEST

No Comments »

« Previous Entries  Next Page »