Skip to main content.
October 7th, 2018

Празник на мотивацията

Мина седмица откакто приключи 55-часовото предизвикателство на  Краси Георгиев, свързано отново с тичане за децата с онкохематологични заболявания, а аз продължавам да сънувам, че Краси тича… Сънувам, че приближава към щаба, където се предполага да го чакам с храна или напитка, изпълнявайки стриктно указанията на готвача и на терапевта му, а аз съм заспала в стола… И скачам в съня си…

Мина седмица откакто приключи 55-часовото предизвикателство на Краси, а аз продължавам да търся думите, с които да опиша преживяното в Пловдив…

Бях при Краси в последните 26 часа от 55-часовото му тичане, дойдоха много хора, срещнах много погледи, надзърнах в много души… Интересно е да гледаш отстрани реакциите на хората към нещо, което те самите смятат, че не могат да направят…

Видях любов, възхищение, подкрепа, преклонение, недоумение – за щастие това бяха преобладаващите емоции. Голяма част от хората разбраха за каузата на Краси на място, в градинката, и веднага пожелаха да се включат – имаше татковци с бебета в „кенгура”, семейства с бебешки колички, деца с ролери и тротинетки, в тичането се включи бременна жена (!), дори цяло ергенско парти…

В тези 55 часа видяхме триумф на човешкият ум над тялото.

Покрай Краси тичаха хора, които не бяха изтичвали накуп повече от 10 км през целия си живот, а в рамките на тези 55 часа изминаха немислимо количество километри, друг пък се качи на колелото и слезна от него след 55 часа, без да е спал нито една минута през това време! Човекът с колелото е на 66 години, казва се Иван Рибарев и го има на финалните снимки с Краси 🙂

Имаше хора, които идваха за „само една обиколка, че едва ли ще издържа повече” и тичаха с часове… Почваха и не можеха да спрат…

Истински празник на мотивацията!

За повечето хора е непонятно как е възможно човек да издържи на подобно натоварване в продължение на 55 часа и считат Краси за нечовек.

Истината е, че Краси е човек, който има огромно сърце, изключително силна психика и много привърженици, които бяха там, за да му помогнат да се справи.

Вероятно си спомняте предишното предизвикателство на Краси – 36 часа тичане на пътечка, за да могат децата, победили рак, да отидат на олимпиада. Тези деца бяха с Краси и тичаха с него. Но не просто тичаха с него, а преди това отидоха на олимпиада и му донесоха 29 медала! Само тази мисъл е достатъчна на човек като Краси, за да игнорира болката и да не мисли за физическите последици, а да се фокусира и концентрира само в тичането.

Когато в главата ти са тези деца и когато около теб има хора, дошли специално, за да те подкрепят – няма как да се откажеш и… просто тичаш!

Никой велик човек, обаче, не е станал велик сам! И истината е, че малко постижения са възможни без подкрепа и със сигурност трябва да бъде споменат екипът на Краси: Терапевтът Димитрина Сивкова и готвачът Георги Димитров, които освен за доброто му физическо състояние се грижеха и за психическото му здраве, чрез добре балансирана и правилна грижа.

Много важна част от успеха на Краси бяха и бегачите от Маратон Пловдив – хора, които знаят какво означава да тичаш дълго, знаят през какво минава умът и тялото ти, знаят колко е важно до теб да има хора, които не те разсейват, а напротив – да пазят концентрацията ти и да не ти се налага да мислиш за нищо друго, освен за местенето на краката си.

Момчетата и момичетата от Маратон Пловдив бяха с Краси през цялото време, зареждаха го с добро настроение, даваха му тонус, проправяха му път в парка, между хората, пазеха го да не се сблъска с него някой с колело или ролери, когато беше изморен му връзваха връзките на маратонките, носеха му якето и водата, наблюдаваха го и отговаряха вместо него на въпросите на терапевта му, защото едва ли ще разкрия голяма тайна, ако кажа, че при такова екстремно физическо натоварване идва момент, в който въпроси от рода на „как си?” и „боли ли те нещо?” са свръх трудни за отговаряне.

В крайна сметка, Краси успя, но не говоря просто за финала в последната минута на 55-я час, а за един много по-важен успех: Краси успя да покаже, че всичко е възможно, че възрастта не е фактор, че можеш да правиш добро чрез уменията, които имаш, че половината от постигането е желанието и всичко е въпрос на правилна нагласа!


Събитието в сухи цифри:

За 55 часа, Краси измина 334 км, в празника взеха участие 1185 души, които с бягане, фитнес, колело, лонгборд, кънки и други активности изминаха общо 16 472,67 км.

И още: ТУК

Снимките са собственост на Огнян Пелев.
Ако искате да ги ползвате – първо попитайте – може и чрез мен.

Posted by LeeAnn as Ultra Krasse Gueorguiev, Феноменалните! at 2:39 PM EET

No Comments »

February 3rd, 2018

Урок по Вдъхновение!

Герой… Нечовек… Извънземен… Великан… Лично вдъхновение за 2018…

Това са само част от суперлативите, които обикалят вече повече от 10 дни в пространството по повод инициатива на Феноменалния Краси Георгиев.

 

Какво направи Краси?

Краси тича без прекъсване по пътечка в продължение на точно 36 часа в подкрепа на деца с онкохематологични заболявания. Целта бе да се съберат средства за спортен лагер за деца, преборили рака – деца, които не само вече са в ремисия, но и тренират, ходят на състезания и печелят награди!

Бидейки до Краси в голяма част от времето, смело мога да заявя, че всички тези сравнения и епитети са силно подценяващи проявата на Краси. Умишлено не наричам 36-часовото тичане без прекъсване по пътечка „постижение”. „Постижение” също е слаба и даже някак пошла дума за това, което видяхме…

Как изглеждаше отстрани?

Един човек, две пътечки, един мол…

На едната пътечка тича само Краси, на втората пътечка се качва да тича всеки, който иска да подкрепи каузата и да помогне в събирането на средства за децата. 1 км „струва” 10 лв.

Хора влизат в мола, излизат, Краси тича, хора минават, някои спират, други – не, Краси тича, някои се интересуват какво става, други – не, Краси тича, някои познават Краси, други – не, някои го поздравяват, говорят си с него или на него, Краси тича, телевизионен екип след екип, интервю след интервю, Краси тича, София спи, Краси тича, часовникът за обратно броене се развали, Краси тича…

Какво обаче наистина видяхме?

Видяхме триумф на Човещината! Видяхме победа на психиката над тялото!

А на това са способни само истински хора с наистина устойчива психика – да съумееш да игнорираш болката, крясъка на тялото за сън и почивка, да съумееш да останеш сам с главата си, въпреки само(в)любието на хората, за които е по-важно да се снимат с теб, отколкото да се съобразят с това, че тичаш от 25 часа, изморен си и не ти се говори… Това е все работа на психиката. След 8-я час тичане, тялото вече няма нищо общо!

Краси доказа това още през юли`2017 г, когато стана първият българин, финиширал най-тежкото състезание в света – ултрамаратонът Badwater135 в Долината на смъртта – 216 км при 45°С на въздуха и 90°С на асфалта, старт на -85 м.н.в., финал на 2530 м.н.в. и кумулативна денивелация от 4450 м.

В Долината на смъртта, Краси измина 216-те км за 37 часа и 37 минути въпреки топящите се по горещия асфалт подметки на маратонките, въпреки двете припадания, въпреки торбите с лед на врата и до сърцето (за да предпазва от инфаркт!), въпреки…, въпреки…, въпреки… Тялото отказва, умът – продължава!

Затова ви казах, че въпросните суперлативи са слаби и недостатъчни.

Съгласна съм единствено, че Краси е Вдъхновение! Иска ми се, обаче, хората да ползват силата на това Вдъхновение не за да не се отказват, когато правят нещо за себе си, а когато събират сили да направят нещо смислено за някой друг!

Иска ми се също по време на тичането на Краси да имаше повече деца, придружени от учителите си, защото урокът, който ни преподаде Краси за тези 36 часа, не се научава в училище!


36-часовото тичане за децата с онкохематологични заболявания, в цифри:

16 095,13 лв. и 200 рубли са даренията към 22.01.2018 г. (ден след финала), като от тях 10 338,13 лв. са събрани в кутията и 5 751 лв. са получени в банковата сметка. Вярвам, че даренията продължават и в момента.

Не се чудете на стотинките! Имаше възрастни хора, които се спираха, наслаждаваха се на Краси с родителска обич в очите и вадеха всичко, което имат в джобовете си и го пускаха в кутията.

246 км приблизително е пробягал Краси със 7,5 км/ч. средна скорост.

23 минути сън, разделен на две порции, съответно от 15 мин. и 8 мин.

3 почивки от по 15 мин. и 5 прекъсвания по 3-5 мин. за съдействие от златните ръце на Диди Сивкова, от FinaStyle, което прави общото време за почивка и масажи по-малко от 1 час за всичките 36!

над 200 души са бягали на втората пътека до Краси, като имаше моменти, в които опашката за тичане на втора пътека беше повече от час и половина, при положение, че се позволяваше тичане от по най-много пет минути на човек, за да могат да участват всички желаещи.


Снимките, което не са надписани изрично, са моя собственост.

 

Posted by LeeAnn as Ultra Krasse Gueorguiev, Феноменалните! at 7:10 PM EET

3 Comments »

January 31st, 2016

Ако мечтата ти не те плаши, значи не е достатъчно голяма

Това изречение ми се е забило в главата след последния ми разговор с един от Феноменалните ми приятели и обикаля там вече повече от месец.

Чудя се как да нарека този човек – дали „Човекът с големите мечти” или „Човекът-воля”, или „Човекът, който тича”… Но, както и да го нарека, той всъщност си е просто Краси!

В сравнение с описаните до тук други феноменални, може да се каже, че Краси е известен. Или поне в средите на тичащите хора е известен. Установих го, когато в разговор за маратон, исках и аз да изглеждам веща и небрежно казах: „Имам един приятел, който тича къде ли не… Доста е луд… Краси се казва…” Тук последва такава канонада от суперлативи по негов адрес, че се почувствах така, сякаш съм извършила грях, споменавайки името му така небрежно и на глас!

Да, за Краси Георгиев става дума! И започвам отначало!

Заглавието на статията е нещо, което Краси чува редовно от треньорката си – общо взето преди всяко следващо предизвикателство. А, уверявам ви, в света на Краси, предизвикателствата хич не са обикновени!

Трябва да си призная, че когато слушам Краси да разказва за преживяванията си по време на ултрамаратоните, не запомням нито една подробност от рода на „колко километра за колко часа”. Много повече запомням емоциите, които Краси излъчва, както и собствените си чувства. А след последният ни разговор, разбрах и защо човек, дори със способностите на Краси, не може да избяга от себе си – защото „себе си” не бяга след теб, а винаги идва насреща ти и колкото и дълго да си тичал, колкото и бързо да си тичал, колкото и далеч да си стигнал, в края на деня винаги срещаш себе си и оставате насаме. И тогава, най-важното нещо е, да харесаш това, което срещаш.

А отговорът на въпроса „колко километра за колко часа”, винаги е: „много километри за малко часове”. И ако добавите една от следните подправки: арктически студ, сахарска жега, назъбен терен, джунглата на Камбоджа, племето Масаи, можете сами да си „сглобите” списък с ултрамаратоните, в които Краси участва. Е, разбира се, има неща, които ме впечатляват повече от други, като например разказът на Краси за песента на монасите в камбоджанската джунгла, но тази статия няма да е преразказ на това, което така или иначе можете да намерите из Интернет.

Иска ми се тази статия да е разказ за търсенето…

Краси не е бил бегач цял живот. Първо е бил психолог, като съвсем закономерно си е мечтаел да бъде следващият Фройд. Онова дразнещо усещане за липса, обаче, му е показало, че това не е неговото Нещо. А човек може да бъде щастлив, само ако намери своето „нещо” – каквото и да е то.

Така търсенето завежда Краси в кухнята 🙂 И Краси започва да готви… Особеното за Краси е, че при него нищо не е просто и обикновено – каквото и да прави, го прави по най-добрия възможен начин и задължително го превръща в наука! Същото се случва и с готвенето – от простото „миризмите, вкусовете и цветовете в кухнята ме завладяха, давайки ми възможността да сътворявам нещо с двете си ръце”, до „диетолог на Английските национални отбори по хандбал, синхронно плуване, американски футбол, футбол, тенис и други”, което е доста встрани от „обичам да готвя” 🙂

Едно от нещата, които най-много харесвам в Краси е, че той е безобразно скромен! Дори разказът му за маратона 800 км (за 18 дни) в Северния полярен кръг, със ски и снегоходки при температури до -40 градуса, от неговата уста звучи… просто и изпълнимо. (Да не забравя да спомена, че ако искаш храна, вода или нещо друго – си го теглиш сам в шейната, в която е и палатката, в която спиш на въпросните -40…). Трябва ти малко време, за да го смелиш, да осъзнаеш, че на -5 ти вече мрънкаш заради студа, а на първите 10 см сняг – и заради снега 🙂

При Краси няма междинни състояния – всичко е или-или! – с каквото и да се захване, не спира, докато не го докара до граничните му стойности и състояния 🙂

В животът, който живеем ние, това би му пречело и би го правило нещастен. Но за животът на търсач, такъв, какъвто го живее Краси, това вероятно е най-полезното му качество – иначе не мога да си представя какво би те накарало да разпъваш границите на човешкото си съществуване. Отговорът, който Краси дава, идва от животът му на психолог и гласи: „да изуча границите на човешките възможности”. Скромен и неудовлетворителен отговор, Краси 😉

Няма нужда да ви казвам, че Краси е изключително земен човек! Тук е мястото да спомена, че всъщност летенето ни събра 🙂 И не, не е конфликт на измерения, защото само от земните хора стават добри пилоти. (вятърничавите като мен, предпочитат да се возят 😉 ) Тогава Краси планираше участие в някакъв вид биатлон или триатлон, който предвиждаше летене, тичане и още нещо. Мисля, че това предизвикателство все още предстои 🙂

Друго предизвикателство, което вярвам предстои, е „обиколката на София”, която Краси от доста време мечтае да направи. Преди 5 години това се оказа невъзможно за организиране. Сега, обаче, предвид факта, че бягането набира все по-голяма популярност в България, си мисля, че времето за сбъдване на тази мечта наближава 🙂

Четейки за Краси, сигурно си мислите, че няма нищо на света, което да може да го изплаши, но грешите. Има нещо, което го плаши и то е една от следващите му големи мечти 🙂

Търсенето го завежда в едно училище и го среща с деца от 2ри клас. Трябвало е за 1 час да им разкаже за пътешествията си, за спорта, за невероятните страни, които е посетил, за трудностите, които е преодолял. Малчуганите, обаче, са били толкова впечатлени и са имали толкова много въпроси, че срещата е продължила 3 часа и половина. Който е говорил пред деца знае, че това е една от най-емоционалните и най-отблагодаряващи се аудитории, пред които можеш да имаш щастието да говориш. Такова преживяване се помни цял живот – то не само те зарежда с енергия и идеи, но придава смисъл на всичко, с което си се захванал. И ти помага да намериш отговори на въпроси, които дори не си се осмелил да си зададеш!

Сигурна съм, че точно така се е почувствал и Краси и така се е родила следващата му „плашеща” мечта: да напише книга за приключенията си на бегач, която хем да разказва за различни държави на достъпен за децата език, хем да ги запали да спортуват, хем да ги научи да търсят и изследват, хем да им покаже колко силен може да бъде човек, стига само да поиска!

Сега, когато тази мечта е изречена на глас, вярвам, че вече е направила първата крачка към сбъдването си!

Успех, Краси!


Photo Jan 19, 15 38 27

Photo Jan 19, 10 56 22 PM

Photo Jan 21, 1 17 00 PM

Photo Jan 23, 7 11 32 PM

Posted by LeeAnn as Ultra Krasse Gueorguiev, Феноменалните! at 12:36 AM EET

5 Comments »