Skip to main content.
January 22nd, 2007

Лисица и Щъркел

Le Renard et la Cigogne
          Jean de la Fontaine

Compère le Renard se mit un jour en frais,
et retint à dîner commère la Cigogne.
Le régal fût petit et sans beaucoup d’apprêts :
Le galant pour toute besogne,
Avait un brouet clair ; il vivait chichement.
Ce brouet fut par lui servi sur une assiette :
La Cigogne au long bec n’en put attraper miette ;
Et le drôle eut lapé le tout en un moment.
Pour se venger de cette tromperie,
A quelque temps de là, la Cigogne le prie.
“Volontiers, lui dit-il ; car avec mes amis
Je ne fais point cérémonie. ”
A l’heure dite, il courut au logis
De la Cigogne son hôtesse ;
Loua très fort la politesse ;
Trouva le dîner cuit à point :
Bon appétit surtout ; Renards n’en manquent point.
Il se réjouissait à l’odeur de la viande
Mise en menus morceaux, et qu’il croyait friande.
On servit, pour l’embarrasser,
En un vase à long col et d’étroite embouchure.
Le bec de la Cigogne y pouvait bien passer ;
Mais le museau du sire était d’autre mesure.
Il lui fallut à jeun retourner au logis,
Honteux comme un Renard qu’une Poule aurait pris,
Serrant la queue, et portant bas l’oreille.
Trompeurs, c’est pour vous que j’écris :
Attendez-vous à la pareille.


Лисица и Щъркел
/превод: LeeAnn/

Лисицата решила, ей тъй, на шега
да покани Щъркела
да му покаже какво е истинска храна.
Сипала му
малко супа
в
любимата си плоска купа
И гледала с усмивка лукава
как Щъркелът се притеснява.
Тракал Щъркът с дългия си клюн по паницата,
тракал, но нищо не могъл да вземе от чорбицата.
Останал си гладен, останал си жаден,
ама нали бил на гости,
трябвало да е благодарен.
Тръгнал си и благодарил.
Но вече бил решил
да си отмъсти за таз измама
като и той покани Лисана.
Разбира се, както желаеш, отвърнала Лисана
и никак не била разколебана,
а когато дошъл уговорения час,
тя изтичала завчас
в
квартирата на своя съсед
да хапне и тя на свой ред.
Преглъщала от
аромата на месцето
и от вкусния му вид в гърнето.
Щъркелът за отмъщение
приготвил сладко угощение,
но сипал гозбата в гърне
с тънко гърло и дълго устие.
Неговият клюн минавал без усилие

Но не и муцунката на Нейно Хитро Величие!
Наложило й се вкъщи да се прибере
засрамена като Лиса, дето са я взели за кокошле
с подвита опашка и клепнало уше.
Измамници, за вас написах това,
очаквайте и вие подобна игра

защото

Каквото повикало – такова се обадило.

Posted by LeeAnn as Jean de la Fontaine / Жан де ла Фонтен at 5:41 PM EET

No Comments »

October 29th, 2006

Юницата, Козата и Овцата, в съдружие с Лъва

La Génisse, la Chèvre, et la Brebis, en société avec le Lion
Jean de la Fontaine

La Génisse, la Chèvre, et leur soeur la Brebis,
Avec un fier Lion, seigneur du voisinage,
Firent société, dit-on, au temps jadis,
Et mirent en commun le gain et le dommage.
Dans les lacs de la Chèvre un Cerf se trouva pris.
Vers ses associés aussitôt elle envoie.
Eux venus, le Lion par ses ongles compta,
Et dit : “Nous sommes quatre à partager la proie. “
Puis en autant de parts le Cerf il dépeça ;
Prit pour lui la première en qualité de Sire :
“Elle doit être à moi, dit-il ; et la raison,
C’est que je m’appelle Lion :
A cela l’on n’a rien à dire.
La seconde, par droit, me doit échoir encor :
Ce droit, vous le savez, c’est le droit du plus fort
Comme le plus vaillant, je prétends la troisième.
Si quelqu’une de vous touche à la quatrième,
Je l’étranglerai tout d’abord. “

Юницата, Козата и Овцата, в съдружие с Лъва
Превод: LeeAnn

Юницата, Козата и сестра им – Овцата,
С гордия Лъв, господар на околността,
Направили съдружие, в далечни времена,
И деляли заедно облаги и нищета.
В езерата на Козата, елен се хванал.
и тя веднага го занесла при съдружниците си.
Като пристигнали, Лъвът на пръсти преброил,
на толкова парчета елена раздробил.
И казал: “Ние сме четирима за поделяне на плячката. “
После взел най-хубавото парче:
“То трябва да е за мен, казал той, защото мен наричат Лъв,
и тук няма две мнения.
Второто, по право, пак на мен се пада.
Това право вие го знаете – то е на по-силния.
Като най-смел и мъжествен, взимам и третото парче.
И, ако някоя от вас, пипне четвъртото, ще я удуша.”

Posted by LeeAnn as Jean de la Fontaine / Жан де ла Фонтен at 4:46 PM EET

No Comments »

Смъртта и Нещастника

La Mort et le Malheureux
Jean de la Fontaine

Un Malheureux appelait tous les jours
La mort à son secours.
O mort, lui disait-il, que tu me sembles belle !
Viens vite, viens finir ma fortune cruelle.
La Mort crut, en venant, l’obliger en effet.
Elle frappe à sa porte, elle entre, elle se montre.
Que vois-je! cria-t-il, ôtez-moi cet objet ;
Qu’il est hideux ! que sa rencontre
Me cause d’horreur et d’effroi !
N’approche pas, ô mort ; ô mort, retire-toi.
Mécénas fut un galant homme :
Il a dit quelque part : Qu’on me rende impotent,
Cul-de-jatte, goutteux, manchot, pourvu qu’en somme
Je vive, c’est assez, je suis plus que content.
Ne viens jamais, ô mort ; on t’en dit tout autant.

Смъртта и Нещастника
Превод: LeeAnn

Нещастникът всеки ден призоваваше Смъртта на помощ.
О, Смърт, казваше то, колко красива ми изглеждаш!
Ела бързо, ела да приключиш с жестоката ми съдба.
Смъртта повярва и дойде, чувствайки се длъжна да го стори.
Тя почукала на вратата на Нещастника, влезнала и се показала…
Какво виждам, извикал той, отървете ме от това ужасно нещо
Толкова е отвратително! Срещата с него ми причинява ужас и страх!
Не приближавай, о, Смърт! О, Смърт, върви си!

Когато се почувстваш безсилен, празен като дъно на паница, болен и безрък, спомни си, че си жив, и това е достатъчно. И трябва да си повече от доволен.

Posted by LeeAnn as Jean de la Fontaine / Жан де ла Фонтен at 10:25 AM EET

2 Comments »

September 16th, 2006

Вълкът и Агнето

“Вълкът и Агнето” или Правото на силния.

Le Loup et l’Agneau
Jean de la Fontaine

La raison du plus fort est toujours la meilleure :
Nous l’allons montrer tout à l’heure.
Un Agneau se désaltérait
Dans le courant d’une onde pure.
Un Loup survient à jeun qui cherchait aventure,
Et que la faim en ces lieux attirait.
Qui te rend si hardi de troubler mon breuvage ?
Dit cet animal plein de rage :
Tu seras châtié de ta témérité.
– Sire, répond l’Agneau, que votre Majesté
Ne se mette pas en colère ;
Mais plutôt qu’elle considère
Que je me vas désaltérant
Dans le courant,
Plus de vingt pas au-dessous d’Elle,
Et que par conséquent, en aucune façon,
Je ne puis troubler sa boisson.
– Tu la troubles, reprit cette bête cruelle,
Et je sais que de moi tu médis l’an passé.
– Comment l’aurais-je fait si je n’étais pas né ?
Reprit l’Agneau, je tette encor ma mère.
– Si ce n’est toi, c’est donc ton frère.
– Je n’en ai point. – C’est donc quelqu’un des tiens :
Car vous ne m’épargnez guère,
Vous, vos bergers, et vos chiens.
On me l’a dit : il faut que je me venge.
Là-dessus, au fond des forêts
Le Loup l’emporte, et puis le mange,
Sans autre forme de procès.

Вълкът и Агнето
Превод: LeeAnn

По-силният винаги е прав и ние ще ви го докажем веднага!

Агънце утолявало жаждата си по течението на една бистра рекичка.
Гладът довел Вълка по тези места – с празен стомах и жаден за приключения.

– Кой ти дава право да мътиш водата, която пия? – попитал Вълкът с ярост в гласа. Ще те накажа за твоята дързост!

– Господине, отговорило Агънцето, нека Ваше Величество да не се ядосва, а по-скоро да вземе под внимание, че аз утолявах жаждата си надолу по течението на повече от двадесет крачки след Вас и следователно по никакъв начин не бих могло да наруша Вашето спокойствие и да размътя водата Ви.

– Напротив, подхванал пак злият Вълк, размъти я и ми попречи да пия. Освен това, знам, че ти ме одумваше миналото лято и злословеше против мен.

– Но как бих могло да го направя, като миналото лято дори не съм било родено? – отговорило Агънцето – та аз още бозая от майка си!

– Ако не си било ти, е бил брат ти, или ако не брат ти, то някой друг от вашите, защото вие ми обявихте война, вие, вашите овчари и вашите кучета. И затова си казах, че трябва да си отмъстя! И то точно тук и сега, точно в тази гора!

И Вълкът отнесъл Агънцето в гората и после го изял без да има нужда от повече причини и без да дава повече обяснения.

Posted by LeeAnn as Jean de la Fontaine / Жан де ла Фонтен at 7:38 PM EET

No Comments »

June 30th, 2006

Градската Мишка и Полският Мишок

При превеждането на тази басня установих колко трудно се превежда от рими в рими, така че хем смисълът да се запази, хем да звучи добре на български. Надявам се, опитът ми за превод да ви се стори успешен. 

Le Rat de ville et le Rat des champs
                             Jean de la Fontaine
Autrefois le Rat de ville
Invita le Rat des champs,
D’une façon fort civile,
A des reliefs d’Ortolans.
Sur un Tapis de Turquie
Le couvert se trouva mis.
Je laisse à penser la vie
Que firent ces deux amis.
Le régal fut fort honnête,
Rien ne manquait au festin ;
Mais quelqu’un troubla la fête
Pendant qu’ils étaient en train.
A la porte de la salle
Ils entendirent du bruit :
Le Rat de ville détale ;
Son camarade le suit.
Le bruit cesse, on se retire :
Rats en campagne aussitôt ;
Et le citadin de dire :
Achevons tout notre rôt.
– C’est assez, dit le rustique ;
Demain vous viendrez chez moi :
Ce n’est pas que je me pique
De tous vos festins de Roi ;
Mais rien ne vient m’interrompre :
Je mange tout à loisir.
Adieu donc ; fi du plaisir
Que la crainte peut corrompre.

 

Градската Мишка и Полският Мишок
                                     Превод: LeeAnn
Градската Мишка
поканила Полският Мишок
съвсем официално, у дома си
да го нагости по градски

Подредила картините,
почистила
килимите,
на масата сложила вкусотии отбрани
от Мишок до сега не видяни.
Трябва сами да намерите поука
за живота на тези два мишока.
Мишката била горда стопанка,
с богатата трапеза и красивия си дом,
но точно по средата на гостуването
се намерил кой да им прекъсне хортуването
Докато опитвали най-вкусния локум,
до вратата на стаята чул се шум…
Градската Мишка се втурнала да бяга
Полският Мишок я последвал веднага
Когато страшното премина,
изпълзяли пак двамина…
Градската Мишка го поканила
Да довършат гощавката

– Д
остатъчно, казал Полският Мишок,
и я поканил утре, при него, на полянката
Eла при мен, мила приятелко,
там
тревата боде и не е по кралски луксозно,
Но никой не идва да ме безпокои и се храня спокойно
С
богом, наслаждавай се, ако е възможно
когато сърцето ти е тревожно…


Ако е удоволствие това, което страхът и притеснението могат да развалят!

Posted by LeeAnn as Jean de la Fontaine / Жан де ла Фонтен at 4:14 PM EET

No Comments »

June 11th, 2006

Жабата, която искала да е голяма колкото Вола

Може би се лъжа /ако е така – моля, поправете ме/, но ми се струва, че поговорката “Видяла жабата, че подковават коня, и тя вдигнала крак” е тръгнала от тази басня на Ла Фонтен 🙂

La Grenouille qui veut se faire aussi grosse que le Boeuf
/Jean de la Fontaine/
 
Une Grenouille vit un Boeuf
Qui lui sembla de belle taille.
Elle, qui n’était pas grosse en tout comme un oeuf,
Envieuse, s’étend, et s’enfle, et se travaille,
Pour égaler l’animal en grosseur,
Disant : “Regardez bien, ma soeur ;
Est-ce assez ? dites-moi ; n’y suis-je point encore ?
– Nenni. – M’y voici donc ? – Point du tout. – M’y voilà ?
– Vous n’en approchez point.”. La chétive pécore
S’enfla si bien qu’elle creva.
Le monde est plein de gens qui ne sont pas plus sages :
Tout bourgeois veut bâtir comme les grands seigneurs,
Tout petit prince a des ambassadeurs,
Tout marquis veut avoir des pages.

 
Жабата, която искала да е голяма колкото Вола
/превод:
LeeAnn/
 
Жабата видяла Вола, който й се сторил хубавец
а тя горката, била голяма колкото яйце
Завидяла му на големината,
решила и тя самата
да прави и струва,
да се разпъва и надува,
но с Вола на размери
да се премери. 

– Кажете ми сестрици,
вие, жаби кикерици,
какъв е ефекта от това упражнение?

– Не ни се струва да има
и най-малко видимо изменение!

Жабата много се старала,
но сякаш не разбрала,
че като вол няма да стане
и вместо да престане
продължила да се напъва
и тъй силно да се издува,
че дори не разбрала
кога да се пръсне успяла.
 
Запомнете:
Живота е пълен с хора-жаби,
които мислят мухите за слонове,
а себе си – за волове!

Posted by LeeAnn as Jean de la Fontaine / Жан де ла Фонтен at 7:58 AM EET

1 Comment »

June 6th, 2006

Щурец и Мравка

Любима басня! Дълго мислих дали да я преведа, защото това е символ на детството за много поколения …

Но все пак се осмелих… Приятно четене.

La Cigale et la Fourmi
Jean de la Fontaine

La Cigale, ayant chanté
Tout l’été,
Se trouva fort dépourvue
Quand la bise fut venue :
Pas un seul petit morceau
De mouche ou de vermisseau.
Elle alla crier famine
Chez la Fourmi sa voisine,
La priant de lui prêter
Quelque grain pour subsister
Jusqu’à la saison nouvelle.
“Je vous paierai, lui dit-elle,
Avant l’Oût, foi d’animal,
Intérêt et principal. ”
La Fourmi n’est pas prêteuse :
C’est là son moindre défaut.
Que faisiez-vous au temps chaud ?
Dit-elle à cette emprunteuse.
– Nuit et jour à tout venant
Je chantais, ne vous déplaise.
– Vous chantiez ? j’en suis fort aise.
Eh bien! dansez maintenant.


Щурец и Мравка
превод: LeeAnn

Щурчо цяло лято пял
нито зрънце не събрал
Когато зимата дошла,
се оказал без храна –
без късче от мушица
без парченце от трохица.
Щурчо със душица гладна
отишъл при Мравката – съседка важна
да се моли за храна,
за да преживее
някак пак до пролетта:
„Ще платя за туй зрънце,
честна дума на Щурче!”
Мравката не си поплюва
И към Щурчо негодува:
– Щурчо щурав я кажи
Цяло лято где бе ти?
– Ден и нощ аз пях
и сега си го признах!
– Пял си? Браво бре, юнак
Сега танцувай от крак на крак.

Posted by LeeAnn as Jean de la Fontaine / Жан де ла Фонтен at 8:40 AM EET

1 Comment »

May 4th, 2006

Басните на Жан де ла Фонтен

Създаването на тази категория е продиктувано от една странна асоциация, натрапена ми от ежедневието.
По всички телевизии явно върви една и съща реклама, и колкото и да не гледам телевизия, “крилатата” фраза от тази реклама стигна и до мен. Да, за “кажи, баба, тенкю” говоря. Хората са се побъркали. Само това повтарят! Попаднах на тази реклама и тя, по някакъв начин, ме върна в детството, когато учех френски и се хвалеха с мен.
Имам си любима басня, която разказвам и до ден-днешен
 на всеки, който каже: “Кажи нещо на френски”. Реших да я публикувам тук за вас / 😉 за да не се налага да ви я рецитирам 😉 /
После ми хрумна да си направя цяла категория, посветена на Жан де ла Фонтен и да публикувам в нея басните в оригинал и мой скромен превод, за да им се радват и не-френско четящите посетители.

Разбира се, започвам с любимата ми басня, тази за Гарвана и Лисицата.

Le Corbeau et le Renard

Maître Corbeau, sur un arbre perché,
Tenait en son bec un fromage.
Maître Renard, par lodeur alléché,
Lui tint à peu près ce langage :
Hé ! bonjour, Monsieur du Corbeau.
Que vous êtes joli ! que vous me semblez beau!
Sans mentir, si votre ramage
Se rapporte à votre plumage,
Vous êtes le Phénix des hôtes de ces bois.”
A ces mots le Corbeau ne se sent pas de joie;
Et pour montrer sa belle voix,
Il ouvre un large bec, laisse tomber sa proie.
Le Renard s’en saisit, et dit: “Mon bon Monsieur,
Apprenez que tout flatteur
Vit aux dépens de celui qui l’écoute:
Cette leçon vaut bien un fromage, sans doute.”
Le Corbeau, honteux et confus,
Jura, mais un peu tard, qu’on ne l’y prendrait plus.

Гарванът и Лисицата
                                  
/превод за вас: LeeAnn/
Гарванът, кацнал на едно дръвче,
държеше в човката си сиренце.
Лисицата, привлечена от аромата,
го омайва с думи благи:
“Е! Здравейте, г-н Гарван!
Колко сте красив!
Как прелестно изглеждате!
Без да лъжа, трябва да отбележа, че Вашата осанка
Подхожда изключително на Вашето окраска
Вие сте Феникс, в сравнение с обитателите на тази гора!”
Чувайки тези думи,
Гарванът не можеше да си сдържи радостта
и за да покаже красивия си глас,
Отвори широко човка-а-а … и остави плячката си да падне.
Лисицата я хвана, и каза:
„Мили ми господине, запомнете,
че всички ласкатели живеят на гърба на тези, които ги слушат!
Този урок, без съмнение, струва едно сиренце”

Гарванът, засрамен и смутен,
се закле, но малко късничко, че друг път няма да се хване.

Posted by LeeAnn as Jean de la Fontaine / Жан де ла Фонтен at 4:35 PM EET

1 Comment »