Skip to main content.
June 6th, 2011

Истанбул на един дъх… (03)

Част 3 

Продължение:

Част 1

Част 2

Долмабахче сарай, най-новият султански дворец, е бил резиденция на 6 султана, а след провъзгласяването на републиката, и на Мустафа Кемал Ататюрк. Навсякъде сочат Долмабахче като „най-„ – най-красивият, най-модерният, най-пищният и т.н. Той е просто много много различен – като стил, като декориране, като излъчване. Стилът на традиционния турски дом (централен хол и стаи около него) е съчетан с европейското влияние – барок, рококо, неокласицизъм – резултатът е впечатляващ и определено едно от тези „най-„ със сигурност си е на мястото – това е най-скъпият и разточителен дворец!

Построен е за 13 години и е струвал 500 милиона днешни щатски долара. В него има вложени 14 тона злато и 40 тона сребро за украса на всичките 285 стаи и 14 зали. Снимането вътре не е позволено и няма как да ви покажа венециански и френски кристални свещници и полилеи, ръчно изрисувани тавани, всички възможни видове паркет, ръчно везани килими, тапицерии и драперии.

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Истанбул, Пътепис at 6:06 AM EEST

4 Comments »

June 1st, 2011

Истанбул на един дъх… (02)

Част 2-ра

… продължение:

Част 1-ва

След това разходката продължи към Света София.

Света София е била православен храм, след това е превърната в джамия, а сега е музей, след като 1400 години е служила и на християнската и на ислямската религия. Св. София е най-известна със запазените златни мозайки. Позволено е да се снимат, но без светкавица.

 

  

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Истанбул, Пътепис at 7:22 PM EEST

13 Comments »

May 31st, 2011

Истанбул на един дъх… (01)

Част 1-ва

Буквално! За три дни се опитахме да погълнем Истанбул с всичките си сетива. Още не започнала разказа си осъзнавам, че стана точно обратното – по някакъв приказен начин, Истанбул погълна нас! И си открадна по парченце от душите ни, заради което ще се връщаме отново и отново…

Наричат Истанбул „Приказният град”. Аз бих му дала най-различни имена, едното от които определено би било „Градът, който не спи”. Всеки, който е отсядал в близост до голяма улица или джамия ще се съгласи с мен. Има някаква особена чаровна динамика в този град. Излезеш ли на улицата, задължително започваш да бързаш, дори да няма за къде… И се питаш как е възможно хората в този град да са едновременно недисциплинирани (минават на червено!) и в същото време – много организирани! Не можах да разгадая тази комбинация, но не съм се отказала 😉

 

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Истанбул, Пътепис at 8:15 PM EEST

10 Comments »