Skip to main content.
October 31st, 2015

Отново влюбена…

Още преди да започна да летя, когато не се бях отделяла от земята дори за секунда, бях почти убедена, че едва ли има нещо, което би могло да се сравнява с летенето.

Когато започнах да летя, напълно се убедих, че нищо Нищо НИЩО на земята не може да ти достави усещанията, които изпитваш във въздуха – усещането да си нищожен, но значим, свободен, но в безопасност, сам, но част от Вселената – такива усещания може да ти достави само полет с парапланер. Топката в стомаха, която се лута между слабините и гърлото ти, въздухът, който се движи около теб, но повече вътре в теб и следва всяко твое издигане и спускане, страхът, който се материализира под формата на здрав разум и чистата лудост, която оглася простора…

И адреналинът. Адреналинът, който те дрогира до загуба на ориентация и координация…  И отварянето на всички сетива едновременно, за да можеш да обработиш всички измерения, в които съществуват емоциите ти. Това може да ти достави само летенето. Или ако трябва да съм напълно конкретна – SAT-овете и Wingover-ите… 😉

До преди 3 часа бях убедена, че нищо Нищо НИЩО на земята не може да ми достави такива усещания. Но грешах.

Има някой, който може само за един час да те дрогира до загуба на ориентация и координация за дни напред…

Той е изящен! Всяка извивка на тялото му подчертава характера му. Силен, мощен и завладяващ! И най-лекото твое докосване, събужда зверовете в него и го кара да реве с все сила, докато се подчинява на волята ти. Гласът му потича в тялото ти през пръстите ти, през кожата ти, лута се в стомаха ти… А ти се питаш имаш ли воля да спреш…

Той обича пътя! Жив е на пътя! Реагира като ранено животно на всяка драскотина, на всяка неравност… Плашещо жив! Оставя зад себе си есенна вихрушка… А ако му дадеш равен път – той го прегръща, потъва в него и ти вече не можеш да спреш…

Педалът на газта впръсква в мозъка ти толкова адреналин, колкото и бензин в двигателя!

Той обича пътя. Аз съм влюбена в него.

Той е Мустанг.

DSC01027 - Copy - Copy

DSC01036 - Copy

Posted by LeeAnn as Екстремности разни, Мисли и чувства at 7:35 PM EET

No Comments »

January 18th, 2014

Покорителят на небесата

Трябва да призная, че бях доста резервирана, когато взех тази книга в ръце, първо, защото падането от 39 км със свръхзвукова скорост е всичко друго, но не и „полет”; второ, защото тогава така и не разбрах какъв е зора да се скача от там; трето, защото нещо ме кара по принцип да не харесвам и да избягвам прекалено нашумелите хора/места/явления/автори и т.н. (дори любопитството ми не помага); четвърто, защото очаквах Феликс Баумгартнер да ни обяснява колко е велик… (не, че не е 😉 )

Реших да й дам шанс, само защото ми е подарък за Коледа…

И все пак, в живота има моменти, в които си доволен, че очакванията ти са останали неоправдани и преживяването с тази книга бе един от тях!

Книгата се оказа изключително смислена и поучителна. Да, в нея на практика се разказва за пътя към върха, но не откъм лъскавата му, видимата на пръв поглед за публиката страна, а от другата – тъмната, трудната и трънливата.

Общо взето за самия полет има написани малко страници и то на финала. В книгата по-скоро се разказва за предисторията на полета и описва събитията от живота на Феликс Баумгартнер, направили възможно това постижение – от първия му скок с парашут до проблемите му със скафандъра. Нещо повече – книгата изключително силно набляга на фактори като подготовка, тренировка, сигурност, сигурност и сигурност – все неща, които изначално куцат на почти всички, които си падат по екстремни спортове.

В книгата се говори за принципи и правила, които съм чувала само от най-добрите пилоти – парапланеристи и в този смисъл вярвам, че това трябва да е първата книга, задължителна за прочитане, преди да посегнете към какъвто и да е екстремен спорт!

Успех, екстремисти! 🙂

Posted by LeeAnn as Екстремности разни, Култура at 11:56 PM EET

2 Comments »

November 6th, 2011

Земя над главата


Не, нямам предвид небе, а Земя, и наистина не е грешка. Е, вярно, че в този случай земята е над главата само за няколко секунди, но трудът вложен, за да стане възможно това, не може да се измери с дни… Всъщност, мери се с часове… в полет 😉

Едва ли има нужда да уточнявам, че става дума за летене с парапланер. Може би по-скоро трябва да припомня разлика между обикновеното свободно летене, в което по въздух изминаваш определено разстояние (по отворен или затворен контур – няма значение), като ползваш термиките, за да се издигаш и да продължаваш да летиш и Акрото, което доста излиза от нормалните човешки представи за „обикновено летене”.

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Veso Ovcharov, Екстремности разни, Летене (от всякакъв вид), Феноменалните! at 5:34 PM EET

4 Comments »

August 13th, 2011

HBD v3.0 …


Happy Birthday, FalconBaby 😉

Posted by NeeAnn as Екстремности разни, Мисли и чувства, Реалността at 11:00 AM EET

7 Comments »

October 28th, 2008

Дреме ли във вас екстремист: резултати

Добър вечер, драги зрители! За тези, които сега си включват телевизорите, ще кажа: „Прочетете началото и тогава елате тук, за да видите резултата.”

За тези, които са минали през началото, ще кажа: Това няма да са точно резултати, защото и онова не беше точно анкета.

По-скоро имам намерение да споделя с вас наблюденията си и личното си усещане и мнение за нещата във въздуха.

Преди да започна, ще спомена, че както очаквах, хора, които вече са опитвали нещо от изброените преживявания, съвсем естествено ги поставят към края на класацията. Би трябвало да ги изключа, за да не „замърсяват” резултата, но няма, защото именно изключенията потвърждават правилото. 🙂

Предложих на вниманието ви само забавления, за които не се иска специална подготовка /освен психическа 😉 / и специално лично оборудване и на които можете да се отдадете в мига, в който решите – стига да позволява времето /като метеорология/ и да има свободен инструктор/пилот. Далеч съм от мисълта, че съм изчерпала всички екстремни спортове, познати на човечеството 😉

ВНИМАНИЕ: Следващият текст не е ръководство по екстремни спортове, съдържа ЛИЧНО СУБЕКТИВНО мнение, което не ви ангажира по никакъв начин. Информацията в текста е описателна и насочваща и НЕ ви осигурява безопасност, ако решите да опитате нещо екстремно! Не опитвайте екстремните спортове сам! Екстремните спортове са опасни за живота ви! 

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Екстремности разни, Летене (от всякакъв вид) at 12:44 AM EET

35 Comments »

October 24th, 2008

Дреме ли във вас екстремист?

Не, нямам предвид „естремист” в смисъла на „терорист”.
Да, имам предвид „екстремист”, в смисъл на човек, който обича екстремни спортове.

И не, нямам предвид, че такъв човек подремва и похърква у вас на диванчето, а търся второто ви „аз”, което се спотайва, завито под юрганче от предразсъдъци и страх 😉

Напоследък, с когото и да си говоря, неминуемо в разговора се прокрадва идея я за летене, я за скачане и разговорът винаги завива към опасно – безопасно, лесно – трудно и т.н..

И тъй като е много трудно да се формулира обощено мнение, аз реших да питам вас.

Ще ви задам няколко въпроса, а вие ще ми отговорите в разказен вид. Нали?
Защо не в анкета ли? Ами защото в последно време всички пускат анкети 😉 за какви ли не дреболии, а ние с вас не сме всички и няма да обсъждаме дреболии, а мно-о-ого важни неща 🙂

И така, ето ги и въпросите:

1. Моля, подредете по екстремност следните преживявания, като започнете от най-екстремното според вас:

– летене с парапланер /тандем/;

– скок с парашут /може и в тандем/;

– летене с мотоделтапланер /двуместен, управляван от друг/;

– летене с ултралек самолет;

– бънджи-скок;

– летене с балон с топъл въздух;

/тук се изкушавах да добавя още преживявания от рода на „возене в маршрутка в пиков час през центъра на София”, „каране на велосипед по Цариградско шосе”, или „пресичане на Цариградско шосе на спирката на хотел Плиска”, но с много насилие над себе си се сдържах и не ги включих 🙂 /

2. Защо сте посочили определено преживяване на първо място няма да питам. По-интересно ми е да ми обясните защо сте поставили точно еди-кое-си на последно място. Кое го прави най-малко екстремно или с други думи – най-сигурно?

3. Правили ли сте нещо от изброените в т. 1 екстремности? А бихте ли опитали?

4. С кое бихте започнали/продължили?

Естествено, имам си нещо наум, за да ви питам и като събера отговори, ще кажа какво е било предишното ми мнение и дали сте успели да ми го промените по някакъв начин и по какъв 🙂

Приятно писане и бъдете словоохотливи 🙂

Posted by LeeAnn as Екстремности разни, Летене (от всякакъв вид) at 6:06 PM EET

51 Comments »

July 23rd, 2007

Парапланеришутизъм

Няма такава дума, нали се сетихте, че аз си я измислих. Но мисля да се боря за утвърждаването й. Тя е за нещо средно между “парапланеризъм” и “парашутизъм” и означава “скок с парашут от летящ парапланер”. Мисля, че това е нещо по-екстремно от парашутизма и доста по-екстремно от парапланеризма.

Парапланеришутизмът е нов спорт. Съвсем наскоро някаква мания обзе парашутистите и те решиха, че е “много яко” да се скочи с парашут от летящ парапланер. Тази гледка започва да се превръща в ежедневие за Сопот. Почти всеки уикенд има ентусиасти-парапланеришутисти.

Парапланеришутизмът е сложен спорт. Първо трябва да имаш парашут, естествено. Второ – трябва да си намериш достатъчно добър тандемен пилот, който освен всичко друго да се съгласи да се прибира сам, след като ти слезнеш в движение, а това е една от най-сложните задачи. При добри условия набирането на височината, необходима за изпълнението на скока не е проблем за добрите пилоти. По-притеснителното е летенето и кацането с тандемното крило, защото то е пригодено да носи двама души, а когато останеш сам си твърде лек и спокойно можеш да си отлетиш в неизвестна посока, без дори да разбереш. Затова си мисля, че парапланеришутизмът носи едни доста силни емоции на участниците. В противен случай как да си обясни човек защо тези иначе толкова мъжки мъже се прегръщат така искрено и лично 😉 ?

________
За повече снимки – цъкайте из галерията.
Снимки и права върху тях – Асен Баръмов.

Posted by LeeAnn as Екстремности разни, Летене (от всякакъв вид) at 7:37 PM EET

7 Comments »

February 10th, 2007

Стрелба с малокалибрен пистолет

До преди 3-4 дни нямах никаква представа от пистолети, пушки и оръжия въобще. Сега вече имам бегла представа, но съм си все така миролюбива 🙂 Даже повече от преди!

Как стигнах до идеята да стрелям? Спонтанно! Казах “Искам” на подходящия човек, а той пък взе, че каза “Добре, четвъртък в 19.00 часа”. Речено – сторено.
Отидох заредена с ентусиазъм, притеснение и любопитство, а той – с търпение, за което му благодаря. И тъй като инструкторът си по парапланеризъм наричам “пилотът ми”, за миг ми хрумна да нарека този човек “стрелецът ми”, но ми се стори доста зловещо. Затова ще го наричам Марлекс.

Представях си стрелбата с пистолет в стрелбище по следния начин: отиваш, дават ти оръжие, стреляш и си тръгваш. Никога не съм предполагала с колко много подробности е свързано това и колко много неща имат значение. Дори не съм се замисляла за това, че ще стрелям с бойни патрони. Нито пък, че не знам как се зарежда оръжието.

И стрелбата, като всяко друго нещо, се оказа интересно и пълно с детайли занимание. Не бих могла да степенувам по важност информацията, която Марлекс наля в главата ми за един час. Дори не съм сигурна, че съм разбрала и запомнила всичко. Но може би точно тънкостите са тези, които ме заинтригуваха и биха ме провокирали да поискам да стрелям отново!

Едно от нещата, които имат значение за стрелбата е правилната стойка, която за прецизна стрелба е следната: краката на ширината на раменете и с полукрачка напред. Тази стойка се оказа малко непривична за мен и се налагаше Марлекс да ме коригира преди всяка серия изстрели.

Друго важно нещо е правилния захват на оръжието. Всеки пръст от всяка ръка си има негово си място. Важен е и пръста за спусъка, естествено. Нещо повече – има значение с коя част на възглавничката на пръста ще натиснеш спусъка, така че да не наклониш пистолета си встрани – по хоризонтала или вертикала. Има значение и къде точно ще натиснеш спусъка.

Указанията за безопасност включват инструкции като “Пистолетът винаги трябва да сочи напред”, “Не се върти с оръжие в ръце” и “Пръстът няма работа на спусъка, когато не стреляш” и т.н.

Заставаш правилно, вдигаш пистолета без да изпъваш ръцете докрай, прицелваш се, така че мушката и мерника да са в една линия и стреляш. Бавно и плавно. Без да променяш усилието върху спусъка, без да се разсейваш, без да се стягаш и напрягаш.

“Отпусни се!” и “Дишай!” – това чувах преди всяка серия изстрели. Лесно е да се каже, трудно е да се изпълни. Особено като се има предвид, че не бяхме сами в залата за стрелба. При всеки изстрел в съседна клетка подскачах все едно съм от хартия и ме духа вятъра /въпреки че бях с антифони/. Не предполагах колко стряскащо силен е звукът от изстрел в затворено пространство.

Човек не може да се научи да стреля от първия урок. Това, че не си убил никого, все още не значи, че можеш да стреляш. Колкото и да се стараех, неизбежно правех грешки. Те се дължаха на изцяло новото усещане и непривичната поза на тялото ми и не винаги усещах къде греша. Но тялото само прави анализ на неправилното натоварване. Ако на следващия ден някой мускул те боли – значи си го претоварил без причина. На следващия ден ме боляха и двете ръце, раменете и ключицата.

Докато бяхме в стрелбището бях толкова погълната от това да слушам какво ми говори и показва Марлекс, че чак на следващия ден се сетих да питам с какво оръжие съм стреляла! Стрелях с руски Марголин, 22-ри калибър, който странно добре прилегна на ръката ми.

Posted by LeeAnn as Екстремности разни at 11:54 PM EET

19 Comments »

September 11th, 2006

Най-страшен е самият страх!

Много хора си мислят, че всичко екстремно е пристрастяващо! (Виж коментар № 3: “LeeAnn, всичко екстремно е пристрастяващо 🙂 Опитай нещо друго и ще установиш ефекта.”)

Само, че няма нищо подобно! Екстремното само по себе си не е нищо друго, освен чувство. Но при всеки човек това чувство е различно. Ако всичко екстремно беше пристрастяващо, то всички софиянци щяха да са пристрастени към возене в маршрутки в пиков час… Май не забелязвам такива нагласи 😉 …

Проверката в речника за “extreme” показва като значение “необикновен, извънреден, прекален”.
Това означава, че думата екстремен може с еднакъв успех да се приложи като прилагателно едновременно към думи като “страх” и “удоволствие”. И точно от тук идва разликата във възприятието и грешната нагласа на хората. За повечето хора всичко екстремно е … просто екстремно и толкова. За мен летенето е екстремно удоволствие, а скачането от ръба на скала в нищото е екстремен страх.
Съвсем наскоро, в рамките на два дни, имах възможността да “опитам” и други екстремни “неща”, освен летенето.

От сега бързам да кажа, че си прекарахме страхотно, организаторите от X-club се бяха погрижили всичко да е наред и нищо да не ни липсва, както и никой да не пострада, естествено. И въпреки, че тепърва ще говоря главно за страх, искрено препоръчвам X-club на всички, които искат да избягат от действителността, макар и само за малко.

За два дни опитахме наистина от почти всичко, по малко, като за начинаещи: рафтинг, пейнтбол, скално катерене, спускане тип “тролей”, спускане на рапел.

Рафтинг – разходка с лодка. Рафтингът беше за начинаещи и мина повече като разходка с лодка, отколкото като екстремно преживяване. Но би могло да бъде, ако имаше повече вода в реката. Целта беше да видим какво е и да се запалим. Някои наистина се запалиха, но аз не бих заменила летенето за рафтинг.

Пейнтбол: забавно, ама и боли. Маскировъчни гащеризони, пушки с желатинови топчета боя и маски, разбира се – това са средствата. Целта е … да вземеш знамето, примерно… Тактиката – всеки отбор си я определя сам… Убиха ме позорно, веднага щом си подадох носа от храстите… В тази игра ставам само за снайперист.

Скално катерене: Както споменах – за начинаещи. Бяха ни избрали една приятно отвесна скала, изкачването по която е по-лесно от слизането. Отново си завързан и те осигурява човек. Слизането обратно ми хареса – отпускаш се в седалката и само с приплъзване докосваш скалата с върха на пръстите на краката си, колкото да не се люлееш настрани, а човекът долу с рапел отпуска въжето по малко. Така се спускат командосите по филмите… Ние едва ли изглеждахме точно така, макар че някои от нас дадоха най-доброто от себе си 😉 …

Спускане на рапел: въжето се спуска отвесно надолу, като след първия метър и половина няма и скала до теб даже, а висиш в пропастта и се спускаш надолу като по филмите. Рапелът е машинката, с която регулираш скоростта на спускане. Не се спуснах. Беше ме страх, а толкова много страх /след спускането тип “тролей”/ за един ден щеше да ми дойде в повечко.

Спускане тип “тролей” – между две скали е опънато въже, закачат те за кръста и бедрата в седалка и с макара за въжето. Осигуряват те с друго въже, но на практика няма къде да се държиш и не знаеш какво да правиш с ръцете си. Заставаш на ръба, на не повече от 15 м висока скала и трябва да скочиш. Финалът е на около 2 метра над земята и на не повече от 40-50 м след старта. Ужасно страшно! Доста време седях и гледах отгоре и се опитвах да преценя какво ще е чувството. И не можех да се отърва от чувството, че чувството ще е “падане”.

И тъй като аз съм запалена по летенето, всички се опитваха да сравняват това, което ни се случва там с летенето. Даже и тези, които никога не са летяли ме убеждаваха как не ме е страх с думите “Ти нали летиш!?” Ми да! Летя! ЛЕТЯ!!! А не скачам в пропасти!

Е, накрая скочих! Или по-точно седнах на ръба и си изтътрих дупето напред, докато увисна и се спусна. Със затворени очи и ужасена физиономия, разбира се, като през цялото време виках “Искам си парапланерите!”. Проблемът не е в сигурността /нито за миг не съм се съмнявала в сигурността!/ или в самото возене. Проблемът е в глава ти – да решиш да скочиш. За мен поне няма значение дали пропастта отдолу е 5, 50 или 500 м. Когато летя съм на поне 1000 м над терена! Не е проблемът във височината, а в чувството, че ще падам. На мен ми харесва да летя, не да падам. Когато излиташ, отделянето от земята е в посока нагоре и веднага усещаш сигурността на сбруята и силата, с която те поема крилото, а когато скачаш, отделянето от земята е в посока надолу и трябва да съзнаеш, че си вързан, далеч преди да го усетиш. С други думи, падаш, но не знаеш до кога. А тук определено първо падаш и после се возиш. И на 3 метра от земята да беше ръба на скалата, пак така щях да се чувствам. От една височина натам губиш реалната представа за нея. Тръгвайки, осъзнаваш, че най-страшен е самият страх и веднъж тръгнеш ли, вече не е страшно, защото неизвестността е свършила. Да, определено мен ме плаши неизвестността – това, че не мога да преценя какво ще е чувството и това, че не мога да спра предчувствието, че ще падам.

Не бих казала, че точно този вид екстремни преживявания ми действат пристрастяващо. Адреналинът, сам по себе си, не е достатъчно условие за приятно преживяване, иначе щяха да го продават бутилиран.
Не ми действат и отпускащо, защото страхуването ме натоварва повече, отколкото ме отпуска… Ако страхуването ми доставяше удоволствие, щях да бродя сама в тъмното, да се закачам с всички улични псета, да пипам плъхове и мишки, а защо не и змии… бърррр…

Разнообразяващо – да, защото беше нещо ново, но както вече споменах… ИСКАМ СИ ПАРАПЛАНЕРИТЕ…..

Posted by LeeAnn as Екстремности разни at 4:15 PM EET

4 Comments »