Skip to main content.
October 4th, 2011

Градът на колите

За никого от вас вече не е тайна, че съм замислила да ви разкажа историйка, свързана с коли 🙂 Но не какви да е коли, а фолксвагени. Ама не фолксвагени като коли, а Фолксвагени като група от марки…

Тези коли се раждат на едно определено място и някои от тях, като остареят,  се връщат пак там ;), ама в съседство… Знам, че нищо не разбрахте, затова започвам отначало.

Градът, в който се раждат повечето автомобили от групата на Фолксваген, се намира в северна Германия, в градче с трудното за произнасяне име Wolfsburg. Нещо повече – градът е създаден заради заводите на фолксваген, заради амбицията на Хитлер, автомобилите да бъдат достъпни за всеки германец. Въпреки впечатляващия им външен вид, ние не посетихме заводите – оставихме си ги за догодина.

Посетихме музея, който е в непосредствена близост до тях.

Първите усмивки ни пресрещнаха още на паркинга…

Музеят е създаден преди 11 години и се нарича Autostadt (Градът на колите). И тъй като акцент са автомобилите, изобщо няма да ви обяснявам, че музеят е огромен и едвам се обикаля за един ден. Няма да ви обяснявам, че на територията му има хотел, ресторанти, градинки с пейки, кафенета, шадравани

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Германия, Пътепис at 5:47 PM EET

3 Comments »

September 21st, 2011

Лилавата долина

Лилавата долина е името, което дадох на обширна част от Северна Германия, в която растат лилави цветя, като това, на което не можахте да познаете името.

Всъщност, истинското име на долината, в която това цвете живее, е Luneburger heide, а германците наричат цветето heide. Как се казва всъщност – да кажат ботаниците 😉

Името на цветето, което аз ще си наричам Хайде, е без особено значение за пътешествието ни днес.

Хайдето живее в едно равно и просторно място между градовете Хамбург, Хановер и Бремен и според немските сайтове заема площ от над 230 кв. км.

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Германия, Пътепис at 7:41 PM EET

4 Comments »

August 28th, 2011

Вятърната мелница

Един воденичар оставил на тримата си сина скромно наследство своята воденица, магарето си и своя котарак. Делбата станала бързо: Най-големият получил воденицата, Средният — магарето, а за най-малкия останал котаракът…

 

Живял някога в мелницата си беден мелничар. Нямал жена и деца, та му помагали трима чираци. Работили те няколко години при него и един ден…

… А на хълма, който се оглеждаше в тихия залив, въртяха платнени криле десетина вятърни мелници…

 

Познахте ли приказките? А мелниците и водениците?

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Германия, Пътепис at 3:20 PM EET

2 Comments »

August 26th, 2011

Как грозното патенце…

… родено в Бавария…

… малко пораснало…

…и накрая се превърнало…

… в матово БМВ 🙂

 

…или по-скоро разказ за едно пътуване във времето…

Очаквайте скоро 🙂

Posted by LeeAnn as Германия, Фотодневник at 5:48 PM EET

5 Comments »

August 22nd, 2011

Кой прав, кой крив…


 

… кой на покрив 😉

Posted by LeeAnn as Германия, Фотодневник at 3:02 PM EET

3 Comments »

August 9th, 2011

По пътищата на Германия

Не знам дали съм ви го казвала преди, но това немците са странни хора, особено когато стане дума за … придвижване 🙂

Едни летят нииииско над терена с чисто новите си летящи чинии…

  Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Германия at 12:34 PM EET

3 Comments »

October 28th, 2010

Хамбург

Никога преди, когато чуех „Хамбург” не правех асоциация с хамбургери. А пък като чуех „хамбургер”, правех асоциация с дебел американец. Винаги съм си мислела, че хамбургерите са американско изобретение, но вече знам, че са си оригинално немско, пренесено в Америка на палубата на кораб. И за да не досаждам на аудиторията, няма да разказвам, а ще питам: Знаете ли как е изобретен хамбургера?

До преди месец не знаех нищо за Хамбург, освен че има огромно пристанище и когато чуех името му – не чувствах нищо.  Сега знам точно 5 неща повече, но пък новите чувства са далеч повече от преди. Толкова повече, че не знам откъде да започна… 

Прекарах 5-6 часа в Хамбург – достатъчно дълго време, за да усетиш един град и твърде  кратко, за да го разбереш…

Хамбург е странен град… Огромен, космополитен, шумен, претъпкан (но не цветен като Барселона) и в същото време се откроява вниманието към детайлите. Объркваща комбинация 🙂

Хамбург си има всичко – интересни сгради (архитектура), фасади за снимане ;), часовници (харесвам часовници!),

…катедрали, чисти улици, много мостове … и Елба!

Гигантическата Елба! Тази река е част от живота на хората!

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Германия, Пътепис at 4:55 PM EET

3 Comments »

October 8th, 2010

Мариенбург (Schloss Marienburg)

Мариенбург е името на едно от сбъднатите ми желания от таз годишното покоряване на Германия.

Мариенбург е името на замък – Замъкът на кралица Мария, подарен й от нейния любим Крал Джордж V. Замисълът на този замък е бил той да представлява място за бягство и почивка на кралицата и двете й принцеси от хорската суета.  (имало е и принцове, но те не са интересни).

Крал Джордж V като младеж пострадва при инцидент и ослепява с едното око, като в последствие ослепява и с второто. Мария е държала Джордж да одобри външния вид на замъка й и възлага на майстори да изработят умален макет на замъка от корк, за да може крал Джордж чрез допир да добие представа за формата и размера на творбата. Макетът е запазен и може да се види в антрето на замъка. Не може да се пипа, обаче.

Замъкът е завършен в края на 19ти век. На покрива му пише 1867 и вярвам, че това е истинската година на официалното завършване на строежа.

Не съм ходила в много замъци, повечето съм ги разглеждала на картинки, филмчета, снимки… Преди доста време съм влизала в Сансуси. Спокойно мога да кажа обаче, че този замък е различен от останалите и че в обзавеждането и подредбата му си личи женската ръка. Като казах това, мъжете реагираха много … странно – не го била построила тя, имало архитекти и т.н. очевидни факти. Е, много ясно, че не е редила камъните сама, за друго говорех… ще разберете накрая…

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Германия, Пътепис at 11:45 AM EET

16 Comments »

September 30th, 2010

Целе и Хилдесхайм

Ако ме бяха пуснали да обикалям сама из Германия, само с карта в ръка, никога нямаше да отида в Целе и то само защото името му звучи странно и не особено мелодично. И щях да сгреша.

Целе е малък град на около час път северно от Хановер. В него живеят около 70 хил. души, които най-вероятно живеят там, за да посрещат и изпращат туристи като нас…

Когато тръгвахме към Целе, нашият домакин каза, че градът изглежда точна така, както си представям немските и австрийските градове от преди няколко века. Оказа се, обаче, че е още по-интересно.

Попаднахме в Целе в пазарен ден – на една от централните улици продаваха риба, плодове, сладкиши и цветя. Исках да си купя цветя. Харесах си едни циклами, на които пишеше, че издържат до -8 градуса. Оказа се, обаче, че няма да издържат на повече от +16 и се отказах…  

Целе е обявен за град-музей и е един от трите немски града, които са удостоени с правото да имат свой собствен герб.

 

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Германия, Пътепис at 11:11 AM EET

50 Comments »

September 20th, 2010

Хановер – Тамбукту: 52 дена път с камили

Зоопаркът в Хановер бе първата точка от амбициозния ни план за покоряване на Германия това лято.

Зоопаркът в Хановер е място, което не се вписва в българските представи за зоопарк. Че е парк – парк е, че има животни – има, но има и много подробности, които го превръщат в нещо като музей на открито. Казвам „нещо като”, защото в музея би било скучно, а в зоопарка не беше. Искрено се забавлявах. Това може да се дължи на факта, че не съм пораснала достатъчно, но ако имах възможност бих прекарвала там доста от свободното си време.

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Германия, Пътепис at 6:48 PM EET

18 Comments »

September 18th, 2010

До Хановер и наоколо

Германците твърдят, че Хановер не е град, в който да се влюбиш от пръв поглед. Може и да са прави, но по-скоро грешат. Всички знаете, че Барселона заема особено място в сърцето ми, но никак не мога да се съглася с твърденията за Хановер. Хановер е…

Но, да започна от малко по-далеч: Пътуването до Хановер с автомобил отнема около 22-24 часа, в зависимост от това какъв маршрут изберете и дали има с кого да се сменяте на волана, за да си почивате. На отиване минахме през Сърбия – Унгария – Словакия – Чехия – Германия.

Бензинът на ЛукОйл в Сърбия не беше хубав. От него светна сервизното съобщение на колата и пътувахме „на тръни”. Унгарците преравят всяка кола, която влиза от Сърбия и е чист късмет, ако не те качат и на канал.

Магистралата в Чехия е, меко казано, неравна и друса зловещо в продължение на 500-600 км. Ако имате избор – не минавайте през Чехия. На връщане минахме през Австрия и нямам никакви отрицателни преживявания.

Пътищата в Германия са нещо, което никога няма да има в България.

Хановер. Въпреки, че хановеранци (да, така се наричат самите те 😉 ) твърдят, че трудно може да се влюбиш в този град, аз съм готова да поспоря. Хановер е чист и подреден град с интригуваща архитектура. Спокойствието и уюта бликат от всяка негова тревичка, особено ако оставим центъра на града на туристите и мръднем леко встрани из кварталите. Кварталите на Хановер и околните села изглеждат точно така, както винаги съм си представяла Германия (та и Австрия) – къщички на един-два етажа с триъгълни покриви, в които се гушат поне още два, малки дворчета, тесни улички, приличащи по-скоро на алеи, много цветя, чисти прозорци с кокетни перденца… И тихо. Много тихо и много спокойно. Контрастът със софийската действителност е неочаквано потресаващ.

Хановер е трудно да бъде обиколен за един ден. Ние се опитахме да го направим в два-три последователни дни, но не успяхме, въпреки, че имахме водач.

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Германия, Пътепис at 9:00 PM EET

14 Comments »