Skip to main content.
August 13th, 2016

जन्मदिन मुबारक हो, बाज़ बच्चे …


happy birthday, albatraoz ...

Happy birthday … albatraoz 🙄

Posted by NeeAnn as Реалността, Фотодневник at 12:09 AM EET

14 Comments »

October 13th, 2015

„Софийска лудост“ празнува

20151010_173629

… или „Ако можеше да бъде разказано, нямаше да бъде написано!“

Какво празнува ли? Не е рожден ден. Важното е, че организацията беше тайна.

Толкова тайна, че чак хората от рецепция бяха забравили за нея и се опитаха да се издънят…

Толкова тайна, че чак мястото на празника бе обгърнато в истинска природна мъгла (за разлика от натуралните мъгли, които пристигнаха за празника 😉 ).

Толкова тайна, че на „Софийска лудост“ им се наложи да се нанесат тихо. Ама тихо ТИХО – със ситни тихи стъпчици, БЕЗ да говорят и гледайки в земята, поддържайки мита, че ако ти не виждаш и теб не те виждат 🙂

За щастие, това остана единственият неразбит мит в тези 40-50 часа…

За сметка на това, митове от рода на „Няма живот след 40“, „Белите вече не могат да скачат“, „Някои не-рожденички рокли не обличат“ и най-вече „Три дни ИХУ и после тихо!“ бяха завинаги развенчани с гръм, трясък и Миле Китич.

Особено последният мит, който в този случай звучи като „5 минути тихо и после 3 дни ИХУ!“.

Защото ТИХОто определено не е нашето състояние и определено няма общо с това имаш ли глас или не 😉 – защото както „една птичка пролет не прави“, така и „един пресипнал по-тихо не прави“! 🙂

И няма как да е иначе, при положение, че на едно място са се събрали най-шарените, най-шашавите, усмихнати, танцуващи и пеещи човеци на света! 🙂 🙂 🙂

 

Posted by LeeAnn as Народни танци, Реалността at 6:23 AM EET

No Comments »

March 25th, 2015

Блага вест


HB Mae-Ashi-Mae-Geri

Блага вест донесе ни зората:
Светът е пълен с чудеса,
защото днес дошла е на земята,
единствената вещица добра 🙂

Посяла зрънце радост,
уловила цвят и топлина,
за да не спира да ни радва
Шарколес със светлина! 🙂


 или на български: Честит Рожден Ден, мила Гери 🙂

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Реалността at 9:43 AM EET

8 Comments »

March 1st, 2014

Честита Баба Марта!

Posted by LeeAnn as Реалността at 11:21 AM EET

No Comments »

November 20th, 2013

in memoriam 02 …


разрушената сграда на Народното събрание ...

Източник „Изгубената България

--
Сократ-май
04 Фев 2013 11:41

Тази идея ме мъчи от известно време. Не е моя, подхвърляна е неведнъж, но никой не е предприел нещо сериозно.

Става дума да се издигне мемориал на жертвите от бомбардировките през Втората световна война.

Ако не греша, те са около 4 хиляди. България е малка страна, сигурен съм че има десетки, може би стотици хиляди хора, в чиито родове има такива жертви. В моя няма, но една от бабите на жена ми е загинала така – и колкото и слаба да е роднинската връзка, това ме вълнува.

Бих искал да се организира подписка за един такъв мемориал. Да се съберат доброволни средства – вярвам, че хиляди хора биха отделили по лев, по два, кой колкото може.

Тази идея би ни обединила. И което е важно, би накарала “леви” и “десни” да се въздържат от очевидните възражения: “Ама това са жертви на монархофашистката политика” или “Ама как ще вдигаме паметник против Големия брат”.

И понеже веднага ще се постави въпросът: Ама кой да го направи?

Отговарям: С радост ще подкрепя всеки, който се захване с това. Ако е партия – също. Така би било най-лесно.

Ако ли не – готов съм да почна пръв или да подкрепя всеки, който пожелае да почне.

А вас питам: подкрепяте ли идеята? Можете ли да помогнете – най-вече с популяризирането. Придобие ли популярност тази идея, пари ще се намерят. Но разбира се, и парите са важни.


Цялата случка, за която искам да спомена в следващите няколко реда започна с горното съобщение, пуснато в един от многобройните форуми в паяжината. Повод за него е, че тази година (по-точно на 14 ноември) се навършиха 70 години от началото на англо-американските бомбардировки над България, в резултат на които безсмислено загинаха няколко хиляди цивилни българи и бяха нанесени разрушения за милиарди левове (а тогава българският лев имаше златно покритие и изобщо не може да се сравнява със сегашната му стойност). В интерес на истината трябва да отбележа, че първите бомбардировки над български градове не са дело на англо-американските въздушни сили, а са извършени от югославската армия. За повече подробности ще се наложи да се поровите из паяжината или специализираната литература 🙄

В резултат на тази публикация се намериха хора, които възприеха сериозно идеята за построяване на мемориал на цивилните жертви от бомбардировките над България през Втората световна война. След известен период от време беше достигната нормативно изискваната минимална бройка от поддръжници и беше създаден инициативен комитет за изграждане на този мемориал. Освен от идеята за изграждане на мемориал, хората от инициативния комитет се обединиха и около идеята, че тази инициатива трябва да остане чисто гражданска, свободна от всякакви политически обвързвания и домогвания. Беше създаден и сайт на инициативата, който може да бъде намерен на следния адрес: http://www.pamet-sofia.com/

След приключване на необходимите бюрократични процедури, беше изготвено и внесено предложение до Столичния общински съвет за изграждане на такъв мемориал. Бяха обсъдени и конкретни места, където да бъде изграден, както и беше предложен идеен проект за самия мемориал. След внасянето на предложението на инициативния комитет в Столичния общински съвет беше изготвен и доклад до самия общински съвет от общинските съветници Вили Лилков и Владислав Кисьов, който е предвиден да бъде разгледан на заседанието на общинския съвет на 21 ноември 2013 г. (точка 44. Доклад вх. № СО-9401-299(1)/08.11.2013 г. относно изграждане на мемориал в памет на цивилните жертви от бомбардировките над България през Втората световна война), като се очаква да има и решение по този доклад.

По този повод Инициативния комитет организира пресконференция на 5 или 6 декември, на която ще представи подробности както за самата идея за мемориал на цивилните жертви, така и за откритите банкови сметки за набиране на парични средства за реализацията на идеята.

Всеки, който се чувства съпричастен на идеята може да присъства на пресконференцията. Повече подробности за точното място и дата на провеждане на конференцията ще има по-късно през седмицата.

Posted by NeeAnn as Активизъм, Реалността at 11:04 PM EET

No Comments »

August 21st, 2013

Ще се видим пак следващото лято… 02

(продължение от част 01)

Точно бях заспал хубаво и телефона на хотела зазвъня на пожар …  (опс, грешка на езика, тази дума е забранена ;)  )

Погледнах часовника – 1:30 ч. !!!! Оф, ужас, тия хора не спят ли, какво искат сега! Кой звъни?

–          „Трифон Зарезан” добър… ден/нощ… лека нощ… Кого търсите!

–          Г-н С.АУ там ли е?

–          Да, тук е, кой го търси?

–          Дръжте го там, не му давайте да излиза, идваме!

–          ?@!!!@%&@&()! К`во? Кои сте вие, за какво ми говорите?

–          Аз съм (представя се по чин) от полицията в Кърджали и идваме да арестуваме г-н С.АУ.

–          Ама как ще го арестувате? За какво? Той е гост на хотела, има малко дете и в момента СПИ! Не може да идвате сега, елате утре сутрин…

–          Прието, ще дойдем утре сутрин!

–          ?@!!!@%&@&()!

Затворих телефона и си легнах. Точно бях заспал хубаво и някой се разтропа на вратата…

Оказа се 5 часа сутринта! Двамата полицаи от нощес се бяха изтъпанили пред вратата и ме гледаха с налудничав ентусиазъм.

–          В коя стая е г-н С.АУ? Идваме да го арестуваме. (Тия двамата започват да ме нервират. Нали им казах да дойдат на сутринта… Явно трябваше да им кажа да изчакат слънцето да натопи всичките си лъчи в язовира и тогава да идват…) Обявен е за национално издирване и трябва да го закараме в София. По-добре да го изведем сега, за да не виждат после гостите, че го извеждаме с белезници.

Сигурно халюцинирам! Този човек? За национално издирване!? Да бе!

–          Във втора стая е, но не може да го будите! Той е гост на хотела, има малко дете и в момента СПИ!  Не мога да ви позволя да го събудите, ще трябва да почакате да стане поне 7 часа! И ДА ДОЙДЕ ШЕФА!

Двамата ентусиасти седнаха на шезлонгите, разположени от двете страни на вратата на стаята и зачакаха, а аз влезнах да се обадя на шефа…

Шефът дойде към 6 и нещо и след кратка препирня с тях, че познава човека, че всяка година по това време го посреща и изпраща, че гарантира за него, че лично ще го заведе в София, че няма начин да е престъпник, че няма да избяга през прозорчето на тоалетната, че никога не е създавал проблеми и че не, не пие вода от басейна, слава богу успя да ги убеди да звъннат на следователя от София, който го е пуснал за национално издирване и поне да попитат за какво става дума!

И, о, чудо! Човекът не трябва да бъде воден с белезници в София, трябва просто да получи призовка да се яви като свидетел на дело срещу взломаджии, нахлули в собствения му (вече бивш) дом преди 12 години!  (Само дето това се разбра чак когато С.АУ привечер се върна от София, а ние цял ден го бяхме мислихме и се бяхме притеснявахме).

Е, те двете процедури си приличат – „национално издирване” или „установяване на адрес” – то е почти едно и също – все едно да ми кажеш, че дюля и лимон не си приличат! Ама направо са си като две капки вода! Чудя се как ни стигат затворите при тази високоефективна полиция…

С.АУ пи кафе и тръгна с шефа за София…

Компанията се наспа, сервирах кафетата и започнах да разказвам какво се е случило…

Децата се забавляваха, жените ме гледаха зяпнали и не знаеха какво да кажат… Не че имаше какво да се каже… След първото обаждане от С.АУ се поуспокоиха и деня си тръгна както обикновено…

С.АУ и шефа се прибраха от София, седнаха на чардака, поръчаха бира и заразказваха…

Изглеждаха толкова изморени, че очаквах да паднат и да заспят на пейките, а те, представете си, извадиха две тестета карти и започнаха да играят „канаста”. Играха сравнително до късно. Легнах си малко след тях – някъде след полунощ трябва да е било…

На следващата сутрин всички станаха традиционно късно, бяха странно тихи и спокойни. Пиеха кафе, поглеждаха първо часовниците си, после нагоре към небето и чакаха… Не се стърпях и попитах „Какво чакате?”. „ГДБОП, ама нещо закъсняват” гласеше палаво-усмихнатия отговор.

Слава богу, ГДБОП така и не дойдоха…

След адреналина, събран само в първите два дни, останалите пет се изнизаха като минути… Компанията се сбогува с нас и обеща да се видим отново следващото лято.

(край)

П.П. Всяка прилика с лица и събития е абсолютно нарочна.

С.АУ. ще помни това лято докато е жив, а документирането му в писмен вид цели и внуците му да не го забравят 😉

Въпреки, че разказът е в категория „Смях до сълзи”, той ще бъде смешен чак другото лято 🙂

 

Posted by LeeAnn as Пътепис, Реалността, Смях до сълзи at 1:30 AM EET

4 Comments »

August 17th, 2013

Ще се видим пак следващото лято…

Сезонът започна слабо тази година… Като се има предвид, че вече е средата на юли, а времето още е хладно, друго не можеше и да се очаква. Затова и тук още го броим за „начало на сезона” – белким се раздвижи през август. Слабата активност създава усещането, че хората са се посвили, като че ли смятат лятната почивка за лукс, а луксът за излишен разход и гледат да не шават много-много насам-натам – да не харчат на халос пари. То и „слабо” не е точната дума, защото хора идват, ама за по ден-два, най-много за три нощувки остават. Стават сутрин, закусват и тръгват да обикалят забележителностите из района. А в нашия район не е като да няма къде да отидеш – докато видиш Перперикон, Скалните гъби, Татул, Утроба, Дяволският мост, Вишеград и тя седмицата си заминала…

Точно си мислех, че лятото ще е пълна скука и си пожелавах някакво разнообразие, и ето че в странноприемницата пристигна едно семейство с резервация за цяла седмица и весело съобщиха, че чакат още хора. Страхотно, ще има работа и денем, не само сутрин и вечер. Семейството се оказаха миролюбиви, спокойни, усмихнати и яшни хора, приятели на шефа, на жена му, на главната готвачка… Стана ясно, че от повече от пет години насам идват тук всяко лято и винаги отсядат в една и съща стая. (За радост, новата мебелировка на хотела и „тяхната” стая им хареса 🙂 )

Това, което стана ясно едва по-късно беше, че покрай тях винаги е весело и този път нямаше да направи изключение…

Междувременно, съвсем на принципа „внимавай какво си пожелаваш”, от някъде се изсипа една банда баби с деца, която вдигаше толкова шум, че се молех хотела да не падне и гостите да не се разбягат през глава… То, във веселбата и шумния смях няма нищо лошо, но когато децата са около 5-6 годишни, а вече общуват нецензурно помежду си, пищят и крещят, вместо да говорят и блъскат с крака, вместо да ходят, започваш да се питаш колко добре си с нервите и докога ще издържиш да ги обслужваш любезно, въпреки че очевидно пречат на гостите и не могат да познаят доброто възпитание, защото не са го виждали и на картинка. После виждаш таткото – виден (защото се вижда и чува отдалеч) високопланински джентълмен (дивак) и внезапно се сдобиваш с отговорите на куп въпроси от рода на „защо сме на това дередже” и „накъде отива света” 😉 Когато обаче си „обслужващ персонал” си държиш отговорите за себе си, усмихваш се и си вършиш работата самоотвержено!

Но да се върнем на любимата ми компания… Семейство К.С. се оказа доста поспаливо – всеки ден ставаха към 11 и до 12.30 още пиеха сутрешното кафе.

Така направиха и в понеделник. Измъкнаха се от леглата, поръчаха си закуската и подхванаха сладка приказка на кафе. Очевидно чакаха приятелите си, защото извръщаха глави към всяка кола, която влизаше на паркинга на хотела. Поне едно време нечий телефон извъння и оглеждането спря. Стана ясно, че компанията ще се забави поради … какво? Запалване ли? Пожар? ПОЖАР? На бензиностанция? На коя бензиностанция… къде… как… и сега? Ааа, ще дойдат, ама ще закъснеят…

Да ти се запали колата, двигателят да лумне в пламъци като вдигнеш капака, насред паркинга на натоварена бензиностанция в Бургас, посред летния сезон – е, това е нещо средно между късмет и карък. Карък, защото очевидно колата (която госпожа К.С. галено наричаше „кочина”, иначе Рено Еспас) е за ремонт, късмет – защото не се е запалила в движение с трите деца вътре…

Сега вече всички зачакахме с трепет развоя на събитията…

Семейство С.АУ. дойдоха превъзбудени и изморени – колата без климатик, все още покрита с белия прах от пожарогасителите, децата жегясали и изнервени…

Седнаха на чардака, поръчаха бира и заразказваха…

Колата взела да прекъсва в движение и се запъхтяла в задръстването. Добре, че г-н С.АУ. разбира по малко от двигатели, та усетил, че нещо не е наред и спрял. Ама спрял къде – на бензиностанцията. Добре, че се е съобразил да спре встрани – на паркинга, далеч от колонките, че иначе сега по новините щяха да го дават и накрая пак някоя чуждестранна революционна организация виновна щяха да изкарат…

За техен късмет, шефът на бензиностанцията бил там, та настанил жената и децата на сянка, донесъл им студени напитки и се опитал да ги успокои от преживения ужас. После изтеглил колата до сервиз, където свързали климатика накъсо, колкото колата да се движи и семейство С.АУ. се задвижило насам. Изглеждаха толкова изморени, че очаквах да паднат и да заспят на пейките, а те, представете си, извадиха две тестета карти и започнаха да играят „канаста”. Играха сравнително до късно. Легнах си малко след тях – някъде след полунощ трябва да е било.

Точно бях заспал хубаво и телефона на хотела зазвъня на пожар …  (опс, грешка на езика, тази дума е забранена 😉 )

Погледнах часовника – 1:30 ч. !!!! Оф, ужас, тия хора не спят ли, какво искат сега! Кой звъни?

(следва продължение)

Posted by LeeAnn as Пътепис, Реалността, Смях до сълзи at 12:25 PM EET

2 Comments »

August 13th, 2013

HBD v5.0 …


hbd, FalconBaby ;)

Happy Birthday, FalconBaby 🙄

Освен изречените и неизречени досега пожелания, има и още няколко нови, които като завършен любопитко не се и съмнявам(е), че бързо и лесно ще откриеш къде са и какви са [1]

.

You need to a flashplayer enabled browser to view this YouTube video

[1] — Аз невинен, те такива си бяха 🙄

Posted by NeeAnn as Реалността at 12:20 AM EET

4 Comments »

July 2nd, 2013

Embryo …


happy birthday, threehead dragon ...

Зора

Любовта е всичко, което съм
Това съм аз – едно клъбце
Новороден, със теб сравнен
Толкова дребен и крехък

Топъл блясък, тъмнее луна
Все повече не ми достига място
И сякаш, че години чакаш в тясното
Без да видиш светлината на деня

Странни звуци чувам все около мен
идват и в ушите ми бълбукат
Червено сияние, помръква нощта
Чувствам, че зората се пропуква

Топъл блясък, тъмнее луна
Все повече не ми достига място
И сякаш, че години чакам в тясното
Но ще видя светлината на деня

превод: МАMG

You need to a flashplayer enabled browser to view this YouTube video

Честит рожден ден, Зори 🙄

Бъди жива, здрава и все така философски закачлива 🙄

Posted by NeeAnn as Реалността at 12:20 AM EET

28 Comments »

March 25th, 2013

お誕生日おめでとうございます、キックマスター …


You need to a flashplayer enabled browser to view this YouTube video

जन्मदिन मुबारक हो, लात मास्टर …

Posted by NeeAnn as Реалността at 12:05 AM EET

6 Comments »

November 24th, 2012

enjoy the silence …


I enjoy too 🙄

Posted by NeeAnn as Реалността at 7:04 PM EET

17 Comments »

October 17th, 2012

14 дни слава…

Всички снимки към тази история са правени от Валя.

Това, което не знаете е, че с някои от тях (неприсъстващи тук), тя участва в конкурс на Списание 8 на тема “Тайната на занаятите”.

В конкурса имаше участващи повече от 500 снимки, но само 58 от тях заслужиха да стигнат до почетно показване на моста до НДК („Мостът на влюбените”).

Това е снимката, стигнала до моста 😉

Разбира се, всеки човек иска признание за труда и таланта си. При това веднага и на най-високо ниво и има хора, които често забравят, че успехът е въпрос на балансирана комбинация 🙂

За щастие, Валя знае, че освен талант се искат и доста усилия, за да напредваш и че да си в първите 58 не е малко постижение!

Пожелавам ви да чувате все по-често за успехите на Валя!

 

П.П. Снимката ще бъде там до 26 октомври 2012 г.

Posted by LeeAnn as Bаля рисува, Мисли и чувства, Реалността at 6:39 PM EET

6 Comments »

September 19th, 2012

От българското по-хубаво няма

В края на август в Гърция (Халкидики, Касандра, Ханиоти) се проведе международен фолклорен фестивал.

Въпреки, че претендираше да бъде международен, фестивалът беше по-скоро балкански – имаше представители от България, Гърция, Турция, Сърбия и Румъния. Вероятността да съм пропуснала някого е много малка.

Участниците бяха подбрани по странен за мен принцип. Или по-точно: така и не разбрах какъв е бил принципът – групите бяха от най-различна възраст и ниво – имаше всякакви – от аматьори възрастни, през детски ансамбли до професионалисти възрастни. Не мога да кажа, че това е някакъв проблем, особено за зрителите, на които се дава възможност да видят повече неща, но ако аз организирах, бих събрала по-еднородни участници.

Фестивалът се провеждаше за първа година и този факт беше виден от километри – нито един детайл на организацията не беше както трябва – слаби микрофони, гарнирани с яки внезапни микрофонии, объркани музики и представяния, закъснения със започването, изгаснал ток и прекратяване на изявите. Пускаха възрастните да играят първи (в 21.00 ч.), а децата накрая (към 23.00 ч.), ако издържат… Деца имаше само от България: „Ромбана” от Ямбол и „Божурчета” от Божурище. Най-малките бяха на 6-7 годинки.

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Народни танци, Реалността at 6:51 PM EET

4 Comments »

August 26th, 2012

in memoriam …

2002-2012
10 години без Димитър Киров
Не си забравен, приятелю!

You need to a flashplayer enabled browser to view this YouTube video

Posted by NeeAnn as Реалността at 12:00 PM EET

No Comments »

August 21st, 2012

Майсторът на лули

Толкова отдавна беше започнал да се занимава с това, че вече сам не си спомняше защо и как. Докато усети, нещата се бяха случили – завърши художествената гимназия, после и висшето, попътува по света малко, върна се и накрая една сутрин се събуди с прошарена коса, очила и работилничка 3х3 на кьоше в малък град. Работилничката беше тесничка и закътана и по нищо не личеше, че там работи единственият майстор на лули в България.

Е, из занаята се срещаха още 1-2 двама, които кой от любопитство, кой за запълване на свободното време, се бяха захванали с луларство, но едва ли някой се заблуждаваше, че надпис на стената ги прави майстори. Майсторлъкът не е нещо дето можеш да го прочетеш на стената. Но пък можеш да го прочетеш в очите на майстора – начинът, по който гледа дървото и по който избира от кое дърво каква лула да се роди…

А лулите буквално се раждаха в ръцете му…

Трябваше първо да набави вярното дърво – бриарът трябваше да е правилно изварен и добре изсушен – то от всяко дърво свирка не става, па камо ли лула!

Сетне трябваше да избере в какви посоки да обработва дървото, за да се получат хем исканите шарки, хем да се запази духа и хармонията на дървото…

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Разни други Приказки, Реалността at 8:15 PM EET

6 Comments »

July 19th, 2012

Годината на среброто ;)

Отдавна не е тайна, че напоследък работата доста ми пречи на писането и от това страдате най-много вие – читателите. Аз обаче не си губя времето с работа, защото харесвам това, което правя и определено не се скатавам от писане. 😉

В последно време се оказа, че и други хора харесват това, което правя. Нещо повече – не само го харесват, ами раздават и награди 🙂

Чели сте вече Лондон (2). Това, което не пише там е, че в Лондон бях на състезание, организирано от Международната асоциация за обмен на най-добрите практики в контактни центрове.

 

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Реалността at 3:05 PM EET

5 Comments »

May 10th, 2012

Да не цапаме България…

… за мен е доста по-смислено като призив и кауза от „Да изчистим България за един ден”. Но е доста по-трудно, защото изисква промяна в мисленето, в нагласите, в отношението, в начина на живот, във възпитанието… Ако започнем тази „кампания” сега, България има шанс да бъде чиста за внуците на децата ни.

С призиви от рода на „Да изчистим България за един ден”, България ще бъде чиста един ден, а от гледна точка на човешкия живот, това е точно… никога! Тези, които са цапали цяла година, няма да спрат сега, само защото някой чисти. За тях няма истинска промяна. Единствената промяна е, че едни ентусиазирани хора любезно им отварят място за нови боклуци. Това е като темата с клошарите – помагаш ли на клошар, когато му даваш храна/пари/т.н.? По-скоро – не.

Вероятно вече ви е ясно, че няма да излезна да чистя на 12 май, но това не е единствената причина.

По-съществената причина е, че подобна постъпка от моя страна би била лош пример за децата ми. Как да обясниш на деца, които не хвърлят дори дъвка на улицата, защо тях учиш да пазят, да не цапат, да си почистват, защо не ходиш да чистиш след тях, а отиваш да чистиш мръсотиите на чужди хора? Защото обичаш чуждите хора повече от тях или поради някаква друга неясна причина? И какъв би бил стимулът на тези деца и занапред да бъдат чисти и отговорни? Ако за мама е приемливо да чисти след чуждите хора, значи ще е приемливо да чисти и след нас, а тя не го прави – следователно или не ни обича достатъчно, или нарочно ни кара да си подреждаме вещите, мием чиниите, помагаме вкъщи, просто за да ни тормози.

И понеже аз обичам децата си повече от чуждите хора, които всеки ден цапат улиците и животите ни, на 12 май ще прекарам един прекрасен ден с децата си!

Posted by LeeAnn as Реалността at 2:33 PM EET

5 Comments »

December 6th, 2011

Пътищата…


 

Важно е къде отиваме,
от къде минаваме,
и кого срещаме по пътя си.

Но по-важно е да има място, където да се връщаме…

П.П. Честит имен ден, Ники!

Posted by LeeAnn as L`афоризми, Реалността at 2:35 PM EET

4 Comments »

August 13th, 2011

HBD v3.0 …


Happy Birthday, FalconBaby 😉

Posted by NeeAnn as Екстремно, Мисли и чувства, Реалността at 11:00 AM EET

7 Comments »

July 29th, 2011

SysAdminDay 2011 …


Cheers, boys and girls ;)
Cheers, boys and girls 😉

Posted by NeeAnn as Реалността at 1:03 PM EET

6 Comments »

« Previous Entries  Next Page »