Skip to main content.
December 22nd, 2010

120 минути в Амстердам

Официално престоят ми в Амстердам се води три дни, но тъй като бях там по работа,  реално в самия Амстердам на разходка прекарах точно 120 мин. Моите 120 мин. Единствените, в които не валя дъжд. Но пък духаше. Така силно духаше, че като разперех ръце и якето ми си стоеше успоредно на земята, въпреки джунджуриите по джобовете…

В Амстердам видях две неща, които никога няма да си имаме в България – канали и таксита 🙂 И ако каналите са разбираема находка, то за такситата сигурно се чудите.

В първия момент и аз се озъртах шашнато  – такситата в Амстердам са впечатляващи – големи нови черни мерцедеси с високи синеоки костюмирани шофьори, с навигация и POS устройство за плащане с карта. Шофьорите не слушат музика и не говорят по телефона без твое разрешение. Всеки път те питат дали престоят ти минава добре, дали градът ти харесва, дали имаш нужда от някаква помощ или съдействие (сега се питам дали ако бях поискала трева щяха да ми дадат ; ) ).  Възпитани, галантни …

Един от шофьорите беше малко по-разговорлив (и противно на личната ми нагласа – и аз се разприказвах) и в някакъв момент от разговора му казах: „Аз съм от София, там такситата са стари и жълти”, а той усмихнат до уши ми отговори: „Ние возим бизнес хора, лейди, не можем да си позволим да сме стари и жълти”.

Е, няма да ви изненадам, обаче, като ви кажа, че такситата са скъпи. Емиии… Скъпи са!

Каналите…

Очаквах блатиста и миризлива гледка, но много сгреших. Каналите са великолепни. Особено през есента, когато листата на дърветата падат във водата и пътешестват из целия град 🙂

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Пътепис at 6:02 PM EET

7 Comments »

October 28th, 2010

Хамбург

Никога преди, когато чуех „Хамбург” не правех асоциация с хамбургери. А пък като чуех „хамбургер”, правех асоциация с дебел американец. Винаги съм си мислела, че хамбургерите са американско изобретение, но вече знам, че са си оригинално немско, пренесено в Америка на палубата на кораб. И за да не досаждам на аудиторията, няма да разказвам, а ще питам: Знаете ли как е изобретен хамбургера?

До преди месец не знаех нищо за Хамбург, освен че има огромно пристанище и когато чуех името му – не чувствах нищо.  Сега знам точно 5 неща повече, но пък новите чувства са далеч повече от преди. Толкова повече, че не знам откъде да започна…

Прекарах 5-6 часа в Хамбург – достатъчно дълго време, за да усетиш един град и твърде  кратко, за да го разбереш…

Хамбург е странен град… Огромен, космополитен, шумен, претъпкан (но не цветен като Барселона) и в същото време се откроява вниманието към детайлите. Объркваща комбинация 🙂

Хамбург си има всичко – интересни сгради (архитектура), фасади за снимане ;), часовници (харесвам часовници!),

…катедрали, чисти улици, много мостове … и Елба!

Гигантическата Елба! Тази река е част от живота на хората!

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Германия, Пътепис at 4:55 PM EEST

3 Comments »

October 26th, 2010

Любов от втори поглед

… също толкова силен и мигновен като влюбването от пръв поглед

Обектът е идентичен, но много различен 🙂

Връх Марагидик!

снимката е любезно предоставена от Точка
(моите снимки не станаха хубави).

Posted by LeeAnn as Пътепис at 8:00 AM EEST

6 Comments »

October 8th, 2010

Мариенбург (Schloss Marienburg)

Мариенбург е името на едно от сбъднатите ми желания от таз годишното покоряване на Германия.

Мариенбург е името на замък – Замъкът на кралица Мария, подарен й от нейния любим Крал Джордж V. Замисълът на този замък е бил той да представлява място за бягство и почивка на кралицата и двете й принцеси от хорската суета.  (имало е и принцове, но те не са интересни).

Крал Джордж V като младеж пострадва при инцидент и ослепява с едното око, като в последствие ослепява и с второто. Мария е държала Джордж да одобри външния вид на замъка й и възлага на майстори да изработят умален макет на замъка от корк, за да може крал Джордж чрез допир да добие представа за формата и размера на творбата. Макетът е запазен и може да се види в антрето на замъка. Не може да се пипа, обаче.

Замъкът е завършен в края на 19ти век. На покрива му пише 1867 и вярвам, че това е истинската година на официалното завършване на строежа.

Не съм ходила в много замъци, повечето съм ги разглеждала на картинки, филмчета, снимки… Преди доста време съм влизала в Сансуси. Спокойно мога да кажа обаче, че този замък е различен от останалите и че в обзавеждането и подредбата му си личи женската ръка. Като казах това, мъжете реагираха много … странно – не го била построила тя, имало архитекти и т.н. очевидни факти. Е, много ясно, че не е редила камъните сама, за друго говорех… ще разберете накрая…

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Германия, Пътепис at 11:45 AM EEST

16 Comments »

September 30th, 2010

Целе и Хилдесхайм

Ако ме бяха пуснали да обикалям сама из Германия, само с карта в ръка, никога нямаше да отида в Целе и то само защото името му звучи странно и не особено мелодично. И щях да сгреша.

Целе е малък град на около час път северно от Хановер. В него живеят около 70 хил. души, които най-вероятно живеят там, за да посрещат и изпращат туристи като нас…

Когато тръгвахме към Целе, нашият домакин каза, че градът изглежда точна така, както си представям немските и австрийските градове от преди няколко века. Оказа се, обаче, че е още по-интересно.

Попаднахме в Целе в пазарен ден – на една от централните улици продаваха риба, плодове, сладкиши и цветя. Исках да си купя цветя. Харесах си едни циклами, на които пишеше, че издържат до -8 градуса. Оказа се, обаче, че няма да издържат на повече от +16 и се отказах…  

Целе е обявен за град-музей и е един от трите немски града, които са удостоени с правото да имат свой собствен герб.

 

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Германия, Пътепис at 11:11 AM EEST

50 Comments »

September 20th, 2010

Хановер – Тамбукту: 52 дена път с камили

Зоопаркът в Хановер бе първата точка от амбициозния ни план за покоряване на Германия това лято.

Зоопаркът в Хановер е място, което не се вписва в българските представи за зоопарк. Че е парк – парк е, че има животни – има, но има и много подробности, които го превръщат в нещо като музей на открито. Казвам „нещо като”, защото в музея би било скучно, а в зоопарка не беше. Искрено се забавлявах. Това може да се дължи на факта, че не съм пораснала достатъчно, но ако имах възможност бих прекарвала там доста от свободното си време.

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Германия, Пътепис at 6:48 PM EEST

18 Comments »

September 18th, 2010

До Хановер и наоколо

Германците твърдят, че Хановер не е град, в който да се влюбиш от пръв поглед. Може и да са прави, но по-скоро грешат. Всички знаете, че Барселона заема особено място в сърцето ми, но никак не мога да се съглася с твърденията за Хановер. Хановер е…

Но, да започна от малко по-далеч: Пътуването до Хановер с автомобил отнема около 22-24 часа, в зависимост от това какъв маршрут изберете и дали има с кого да се сменяте на волана, за да си почивате. На отиване минахме през Сърбия – Унгария – Словакия – Чехия – Германия.

Бензинът на ЛукОйл в Сърбия не беше хубав. От него светна сервизното съобщение на колата и пътувахме „на тръни”. Унгарците преравят всяка кола, която влиза от Сърбия и е чист късмет, ако не те качат и на канал.

Магистралата в Чехия е, меко казано, неравна и друса зловещо в продължение на 500-600 км. Ако имате избор – не минавайте през Чехия. На връщане минахме през Австрия и нямам никакви отрицателни преживявания.

Пътищата в Германия са нещо, което никога няма да има в България.

Хановер. Въпреки, че хановеранци (да, така се наричат самите те 😉 ) твърдят, че трудно може да се влюбиш в този град, аз съм готова да поспоря. Хановер е чист и подреден град с интригуваща архитектура. Спокойствието и уюта бликат от всяка негова тревичка, особено ако оставим центъра на града на туристите и мръднем леко встрани из кварталите. Кварталите на Хановер и околните села изглеждат точно така, както винаги съм си представяла Германия (та и Австрия) – къщички на един-два етажа с триъгълни покриви, в които се гушат поне още два, малки дворчета, тесни улички, приличащи по-скоро на алеи, много цветя, чисти прозорци с кокетни перденца… И тихо. Много тихо и много спокойно. Контрастът със софийската действителност е неочаквано потресаващ.

Хановер е трудно да бъде обиколен за един ден. Ние се опитахме да го направим в два-три последователни дни, но не успяхме, въпреки, че имахме водач.

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Германия, Пътепис at 9:00 PM EEST

14 Comments »

September 2nd, 2010

Батошевски манастир

Тази година, пътувайки от Вонеща вода през Трявна (за кафе с аромат на смокини) към Троян, не изменихме на себе си и вместо да се движим по „царския” път, кривнахме по малките пътчета през селата.

Хубавото на малките пътчета е, че крият множество изненади 🙂 (а ако имаш голяма кола, дупките не са сред тях 😉 ).

Денят беше 15 август, а термометърът показваше 37 градуса на сянка. Въпреки жегата или точно заради нея, имах чувството, че целия окръг е тръгнал на път. 15 август е голям християнски празник и много хора са готови да пропътуват километри до най-близката църква или манастир. Тези пък, които не търсеха божи храм, търсеха сянка и вода и тесният път покрай реката не смогваше да си поеме дъх под върволицата автомобили. (почти през цялото време пътят върви покрай река – първо покрай р. Росица, а след това следва р. Видима). Пътувахме си и зяпахме. Забавлявахме се от гледката на хора, насядали направо в реката, с по биричка във всяка ръка.

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Пътепис at 12:00 PM EEST

10 Comments »

August 24th, 2010

Филип Тотю – къща-музей

Филип Тотю – неуловимият хайдутин – е роден в днешното село Вонеща вода, което и досега е разхвърляно на махали по баирите и трудно може да се каже дали и колко е голямо. Отклонението за къщата-музей е обозначено с табела,  предшествана от билборд в стил „ретро кръчма”, та ако не сте гладни като нищо ще го пропуснете. Табелата е на входа на селото, на идване от южната страна на прохода на републиката. Или, с други думи, ако пътувате към В. Търново през Хаинбоаз – на входа на селото – в ляво. 🙂

До къщата може да се стигне с кола. Тя е най-последната възможно в селото и затова се намира лесно – следвате табелите и асфалта и се стремите само нагоре. Ние тръгнахме натам пеша, но в жегата това се оказа лоша идея. Не че не стигнахме, де, ама…

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Пътепис at 12:02 AM EEST

9 Comments »

August 18th, 2010

По пътищата вечни на България

Има песен с такова име – много симпатична и мелодична, в която лирическият герой обещава да се върне отново по пътищата.

Добрата новина е, че лирическият герой в следващия разказ няма да се върне отново, защото не си е отивал 😉 Той обича да пътешества, да откривателства, да кривва от правия път и да обикаля по малките пътчета… Само не обича това, че повечето пътища хич не се оказват вечни, ами от година на година стават все по-изчезващи, но това е от една друга приказка 😉

И така, приятно ми е да се запознаем: Лирическият герой съм аз. И тъй като е лято, значи съм в отпуска (е, не цяло лято, де), а щом съм в отпуска, значи тръгвам на път 🙂

Та, да се повторя малко: обичам да пътешествам, да откривателствам, да криввам от правия път и даже си имам една специална пътна карта на България, на която си повтарям с друг цвят пътчетата и пътечките, по които съм минала и докато не ги обиколя всичките хич няма да мирясам 🙂

И тази година традиционно започнахме отпуската си с рязка почивка в Трифон Зарезан.

Казвам „рязка”, защото там така бързо се отпускам и пренастройвам за „нищоправене и глезене”, че после събирането на багажа и тръгването пак на път ми коства свръхусилие.

Само да ви кажа да не се чудите – Дяволският мост все още си е там – здрав и неразрушим 😉 Само дето и тази година не можах да разбера защо от водата излизат балончета и какво ги причинява.

Момчилград се оказа много симпатичен и спретнат град, с много много цветя.

По пътя не пропуснахме и крепостта в с. Вишеград. За Вишеград няма табели и се намира само с навигация. От крепостта не е останало много и ще остава все по-малко, защото не личи някой да полага грижи за опазването й.

 Накрая ще остане само хубавата гледка и интересните скали.

Скалите са монолитни, но от далеч приличат на най-обикновена купчина камъни. За първи път виждам такива скали.

След Кърджали и близката околност, съвсем закономерно, дойде ред на Сопот. Там едни хора летяха, други ги гледаха в захлас, а трети се появиха с рокля и по чехлички, но и на тях не им се размина 🙂 Както знаете, не лети само този, който не иска. Който има желание (или в краен случай рожден ден) –  за него винаги се намират дънки и сандалки 😉

После пътешествието внезапно зави из северна Стара планина (за което предстои много да ви разказвам), а пък в началото на другия месец възнамерявам да отскоча до Хамбург, за да разбера защо (аджеба) на питката с мръвка в средата казват „хамбургер” 😉

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Пътепис at 2:26 PM EEST

15 Comments »

March 26th, 2010

Екопътека „Бяла Река” – гр. Калофер

Колкото и да не ми се иска, понякога времето в Сопот не става за летене. И колкото и още по-малко ми се иска да си призная – нелетателните дни понякога ми харесват. Летните нелетателни дни обикновено са идеални за излет след природата. То, „излет”-а, пак е вид летене, ама малко по-различен, малко по-земен, но не винаги по-скучен.

В един такъв нелетателен ден през август, пуснахме душите си да си полетят из Южен Джендем.

Южен Джендем е едно от най-зловещо красивите и най-красиво зловещите места в България. Красотата там е мамеща, на моменти опасна, подла и дори живото-застрашаваща. Страхотно, нали 😉

Е, шегувам се… ама, малко. Разбира се, за нас не беше опасно, защото бяхме в долния край, откъм Калофер, следвахме специално направена еко-пътека, бяхме обути подходящо и времето беше ясно и най-вече – земята беше суха.

Сега, когато вече съм сигурна, че любопитството ви е разчовъркано, започвам от началото 🙂

Джендема е местност в Стара планина и ако искате да си я представите като местоположение глобално и мислено – намира се под връх Ботев, и в двете посоки – съответно Южен Джендем и Северен Джендем – между Калофер, Карлово и Априлци.

Ако искате да щурмувате връх Ботев, то удобните и безопасни маршрути, минават през Южен Джендем, като стартовата точка за щурма е стартова и за нашата разходка.

Въпросната стартова точка се намира на около 8 км. северозападно от Калофер, в близост до Калоферски мъжки манастир. Ако не знаете къде е северозапад, влезте в Калофер, попитайте за мъжкия манастир и ще ви упътят. Само не се стряскайте от така наречения път – асфалтът свършва след точно 200 м. и започва отново 200 м. преди манастира. Пътят е по-проходим с по-височка кола. 😉

Първата точка на еко-пътеката е на около 200 м. зад манастира. Има табели и указания и мястото е добре поддържано – толкова добре, че дали ще следвате табелите в права или обратна посока е все едно – няма да се загубите 😉

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Пътепис at 5:00 PM EET

8 Comments »

March 6th, 2010

Барселона на Гауди: Парк Гюел /Park Güell/

Ако дори само по щастливо стечение на обстоятелствата се окажете за няколко часа в Барселона и се чудите как да ги оползотворите и къде да отидете, непременно вижте поне едно от “местата на Гауди”.

Мястото, на което отделих най-много време за разглеждане и където две поредни години прекарах по повече от 4 часа в цъкане с език от възхищение и снимане, е паркът Гюел /Park Güell/, построен в периода 1900 – 1914 г. – един от о?сновните паркове на Барселона.

Той се намира на едно сложно място, а именно – в геометричния център на горната дясна четвърт на картата . Тръгнах натам с метро. Най-близката спирка на метрото е Vallcarca на зелената линия /L3/, която е на около 1 км от парка и му излиза в гръб. Спирката, която води директно до главния вход се казва Lesseps, но от нея има 2 км ходене. И от двете спирки има указателни табели, които водят към парка. Друго предимство на “излизането в гръб” е моментът на изненадата. Главният вход е грандиозен и поставя очаквания. Аз се разхождах из храсти и дървета и крачка по крачка откривах магията, докато накрая се озовах в центъра на приказката. Тръгнах си през главния вход, чиято Уникалност бе щрихът за довършване на впечатлението.

Парк Гюел /Park Güell/ е построен като частна градина на индустриалеца Гюел и е повлияна от модата в Англия по онова време. Английската мода е дала отражение дори на името – на каталунски се изписва parK, с “K”, а не parC със “С”, но това е било желанието на Гюел. Строежът на парка минава през най-различни етапи, търпи промени, влияе се от политическата обстановка в страната, но в крайна сметка до нас достига в този неповторим Гауди стил.

Ако трябва да го опиша с малко думи, бих казала “Тук царстват колоните”!!! Ако идвате отзад /такъв е и порядъкът на снимките/ попадате на едни алеи, които водят към нещо, което прилича на огромна тераса с къдрави шарени пейки по края. Това наистина се оказва огромна тераса, подпряна на огромни колони.

За да влезете под терасата и да разгледате колоните отдолу, трябва да минете през едно криво тунелче с още по-криви колони, после през една кръгла тераска с наклонени спираловидни колони, всяка от които прилича на фуния, каквато прави водата на тясно и дълбоко място, с парапетчета с клюмнали подпори и като стигнете под големите колони се оказва, че и първото място, на което сте били стъпили е тераса на колони.

Опитах се да преброя видовете колони. Без да претендирам за изчерпателност, само около това място, те са 7 или 8 уникални вида, които не се срещат никъде другаде. Дори фонтанът срещу входа е в стила на парка и прилича на негово умалено копие. Отличителното за тези колони е, че само част от тези, които държат голямата тераса са прави. Всички останали са под някакъв наклон!

До входа на парка има две постройки, отново на Гауди, които през различен период от съществуването си са имали различно предназначение. В едната от тях около 10 години е живял самият Гауди и в момента е къща-музей.

В ръцете си държа една книга, в която са снимани /не богато/ и накратко са описани най-значимите архитектурни постижения на Гауди, заедно с кратка история за построяването им. Мисля, че тази информация може да се намери и в Интернет и не смятам да я превеждам за вас. Мисля, че каквато и да е историята за построяването на нещо такова, тя е твърде сухарска на фона на това, което виждат очите и възприемат сетивата. А на местата, построени по проекти на Гауди, чувствата не са твърде разнообразни. Неминуемо започват с изумление, което преминава във възхищение, прераства в преклонение и накрая завършва с чувство за собствена нищожност.

И двата пъти, тръгвайки си от там, се чувствах малка, безполезна, нищожна и скучна. Чувствала съм се така и преди, но никога това не ме е правело щастлива и не ме е карало да се усмихвам.

Ако дори само по щастливо стечение на обстоятелствата се окажете за няколко часа в Барселона и се чудите как да ги оползотворите и къде да отидете, непременно вижте поне едно от “местата на Гауди”. Чувството си заслужава!

Posted by LeeAnn as Барселона, Пътепис at 6:00 AM EET

15 Comments »

October 26th, 2009

Любов от пръв поглед

Влюбих се. Внезапно, дълбоко и трайно. Видях го и онемях. Взрях се в него и го съзерцавах с часове, а той стоеше невъзмутим, сякаш никой друг не съществува. Поглеждаше ме от високо и не помръдваше. Знаех, че знае, че съм там…

Хората минаваха покрай мен, поглеждаха ме, някои от тях ме поздравяваха, но аз не ги виждах и не ги чувах. Гледах го и не помръдвах. Чувствах се вдъхновена, одухотворена, успокоена… Чувствах се малка, нищожна, незначителна…

Той беше хем близо, хем далеч, някакси тайнствен… Беше на една крачка от мен, а го чувствах недостижим…

Стоях като омагьосана и събирах сили…

Събирах сили да си тръгна, за да остана сама…

Да остана сама, за да събери сили… да се върна…

Когато се върна, ще бъде различно. Тогава ще стигна докрай, до самия връх!

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Пътепис at 8:30 AM EET

16 Comments »

August 27th, 2009

Златоград

DSC07591

Знаете ли какво е това? Да, това е машина. Но, какво произвежда тази машина, на колко години е и как се задвижва? Кой я е измислил? Ще ви кажа накрая, а вие до тогава се опитайте да познаете. Награда, за който успее 😉

Ще ви подскажа малко. Машината се намира в една от занаятчийските работилници, които работят за радост на туристите в Златоград.

Златоград беше най-южната точка от тазгодишното ни Родопско пътешествие. Златоград е и най-южният български град и се намира почти на границата ни с Гърция. Старата част на града е оформена като етнографски комплекс. Всеки занаят е представен в отделна къща и е интересно да се обикаля и разглежда. Майсторите се радват, когато туристите задават въпроси и с удоволствие разказват тънкостите на занаята. Хубавото е,  че на място можете да си купите нещо, направено на ръка пред очите ви.

Децата най-много се впечатлиха от стана, а аз от онази машина на снимката.

Та? Сетихте ли се каква е тази машина?

Това е машина, която плете гайтани. Дванадесетте макари са разделени в две шесторки. Всяка макара описва осморка. Оплетеният гайтан минава през обтегачи и се прибира на ръка. Ако съумеете да комбинирате цветовете, можете да изплетете интересни гайтани. А след това, ако имате съвсем малко усет, можете да направите носиите уникални. Машината е внесена в България преди около 150 години. По времето, когато машините са били изобретени, първоначално са били задвижвани ръчно, след това – с вода, тази в Златоград се задвижва с ток. Вдига ужасен шум, но пък плете красиви гайтани. Не знам с шума ли или с шеметното препускане на макарите, но тази машина ме омагьоса.

Атракция, която се свързва със Златоград е така нареченото „Въртяно кафе”. Въртяното кафе е кафе на пясък, но го поставят на един поднос с дръжка и го завъртат пред очите ви на 3600. Интересно е, признавам, но вкусът на кафето е далеч от онова с дъх на смокини, което пихме преди година в Трявна.


Още снимки от Златоград.

Posted by LeeAnn as Пътепис at 8:00 AM EEST

9 Comments »

August 20th, 2009

Чудните мостове

Как да познаете, че пътувате към нещо тайнствено, вълнуващо или впечатляващо, към природен феномен, който ще ви вземе акъла и ще ви спре дъха?

Има три прости и сигурни начина да познаете:

  1. Пътят, по който се движите е тесен, изровен и с интензивно насрещно движение.
  2. На картата, пътят е нарисуван с тясна към изчезваща линийка.
  3. Обхватът на телефона изчезва след втория завой.

Такъв е и пътят, водещ до това място:

DSC07625

Чудните мостове се намират в Родопите и представляват вид скален феномен. Хич не ме бива в научните обяснения и затова съм ви сложила снимка с човечета на нея, за да прецените сами грандиозността на творението. (На много хора “45 метра” нищо не им говори като размер, но ако го има на картинка – друго си е 😉 ) (А какви борове има!!!) Още повече, че като видите мястото и сами ще се сетите, че пълноводна в миналото река си е поиграла със скалите, проявявайки творческите си наклонности и е изваяла невероятни форми.

Мястото не се поддава на описание с думи и затова няма и да се опитвам да говоря повече. Отидете и го вижте. Вземете си топли дрехи, защото на 1450 м.н.в. е хладно дори през лятото. Предвидете си повечко време, защото така или иначе ще останете там дълго 🙂

Отклонението за Чудните мостове е на 50-60 км от Асеновград в посока Смолян. Търсете кафявите табели 😉

Приятно откривателство, приключенецо!

Posted by LeeAnn as Пътепис at 8:00 AM EEST

7 Comments »

August 18th, 2009

Утроба

Майчина утроба.

Там, където се ражда Животът.

В Майката Земя, докосвана от божествения лъч на Бащата Слънце, ден след ден, в името на новия живот!

Проникването носи на обитателите умиротворение и благоденствие!

Аз бях там, където се е родил Животът! Пътят до там е стръмен и неравен – труден като всяко начало. А новият Живот е много повече от ново начало…

Това не е началото на притча или легенда. Нито пък краят й. Това е разказ за божествено място в Родопите, грижливо скатано в дебрите на планината, достъпно по определен път и видимо само от определено място.

За да стигнете до там, трябва да следвате посоката на водата, да преодолеете погледите на пазителите и да изкачите пътя на изпитанието.

За да бъдете част от Сътворението и да станете свидетели на проникването, трябва да бъдете там към 10.00 ч. сутринта.

Не се шегувам…

Мястото се намира на 30-35 км северозападно от Кърджали (в посока с. Зелениково).

DSC07320

Тези 30-35 км могат да се изминат с автомобил. Докато пътувате, скалите, които ви гледат отгоре, ще ви карат да потрепвате. Всяка скала има форма и напомня на нещо одушевено – ще минете покрай лъвове-пазители, сови-мислители, скални храмове и каквото още фантазията ви разпознае.

DSC07328

DSC07338

Докато се възхищавате на скалите и гледката към язовира, не пропускайте да поглеждате с едно око и към табелите по пътя, защото табелата към пещерата е невзрачна.

Тя отбелязва началото на „Пътя на изпитанието” – 2 км пътечка, която старателно отговаря на името си. Там, в началото, трябва да оставите колите. Пътят нагоре е стръмен и неравен, скалист и със сипеи. Подготовка, която се изисква: поне маратонки и 1½ л. вода на човек. По пътя има беседки за почивка, но няма нито една чешма. Пътят е обозначен и няма опасност да се объркате…

Това е всичко, което възнамерявам да ви кажа. За такова място думите са излишни. Но пък ще ви подхвърля няколко снимки, които да събудят жаждата ви за приключения!

 DSC07392

DSC07382

DSC07380

 Приятно откривателство, приключенецо!

Posted by LeeAnn as Пътепис at 8:00 AM EEST

10 Comments »

August 14th, 2009

Дяволският мост

Дяволският мост се намира в близост до гр. Ардино по 10 км дяволски път. Всеки изминат метър напред по пътя, ви води година назад във времето.

Мястото, на което се намира Дяволския мост, се разпознава лесно: то е на 40 мин. път от момента, в който се запитате „Кой ме накара да тръгна насам?”, на 20 мин. от момента, в който се запитате „Какво правя аз тук?” и на 10 мин. от момента, в който ви обземе пълно отчаяние и усещане, че отивате Никъде!

Пристигането в Никъде-то е внезапно и впечатляващо. В момента, в който видите моста, онемявате и хуквате към него.

DSC07285

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Пътепис at 12:43 PM EEST

5 Comments »

August 10th, 2009

Трифон Зарезан

DSC07317

Традиционалистка съм, признавам си! Но не в смисъл, че следвам сляпо някакви традиции – всички знаем, че традициите не са това, което бяха – а в смисъл, че обичам да създавам нови.

Новата ни традиция сe казва „Трифон Зарезан”, но не онзи с виното и лозята, а един друг. „Трифон Зарезан” е името на гостоприемницата (умишлено не го наричам „хотел”), в която отсядаме втора поредна година. Миналата година бяхме там за две нощи, тази отидохме за шест. Догодина може и за повече.

Миналата година само споменах за това райско местенце, но тази определено ще му обърна вниманието, което заслужава.

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Пътепис at 10:40 PM EEST

10 Comments »

July 7th, 2009

Анево калé

(само за ентусиазирани туристи-ценители)

Когато преди година писах за гр. Сопот и възможностите за разходка наоколо, споменах и крепостта Анево калé. Тогава предположих, че пътят до нея е около час, защото така изглеждаше от въздуха. Познах, но само почти. Пътят е около час само за тренирани туристи-ентусиасти. За туристи-запалянковци с деца, пътят е час и половина.

Анево калé е разположено на южния склон на Стара планина, на 1 км западно от гр. Сопот, т.е. на 1 км от Сопот, ако пътувате към София по подбалканския път. Още по-точно казано – на 1 км е отбивката от пътя. Самото калé е разположено на един хълм пред южния склон на планината, на още 1 км към нея и на около 1 км път нагоре, като между калéто и планината има пропаст, разбира се. На върха на калéто, GPS-а показа ~1000 м надморска височина – т.е. ~500 денивелация. (Сопот е на около 560 м.н.в., а старта над Сопот – на 1430 м.н.в.).

IMGA0063

IMGA0064

В подножието на Анево калé има запазени останки от църква, датирани от 13-14 в. Анево калé е средновековна крепост, историческата справка заb която, показва, че е била населена още от римското време (I – IV в.), после е имало византийци (V – VI в.) и накрая, преди да бъде превзета от турците, е била населена от българи (XI – XIV в.). Пак справката с историята твърди, че това е една от последните крепости, паднала в ръцете на турците.

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Пътепис at 3:14 PM EEST

16 Comments »

May 22nd, 2009

Сиртаки, узо, слънце и море…

Най-хубаво е когато успееш да съчетаеш полезното с приятното и работата с удоволствието. Е, ние съчетахме полезната работа с приятното удоволствие, хващайки автобуса за Халкидики. Хубавото беше, че автобусът беше служебен, пътуването и престоя там – също, така че не ме питайте за цени. Вместо с пари, си служех с жълтата лентичка, която ми сложиха на ръчичката при пристигането ни в хотела.

За служебното – толкова.

Продължавам с приятното 🙂


Пътуването до Халкидики отне около седем часа с автобус, включително яденето на пържоли, престой на границата и спазване на ограниченията по пътя.

„Халкидики” се оказа разтегливо и разклонено понятие. Халкидики е полуостров в северна Гърция и според митологията, Гигантите живеели там. На Халкидики се е състояла митичната битка между гигантите и боговете, която боговете спечелили и триумфално се оттеглили на Олимп.

Нашият хотел се намираше в китното селце Ханиоти, на западния ръкав на Халкидики – Касандра. Първото нещо, което усетих, слизайки от автобуса и което ще остане много дълго в съзнанието ми, е уханието. Селцето ухае на цветя! На ЖАСМИН! Ароматът напомня аромата на акацията, но е доста по-силен и сладък 🙂

Това ухание завладява сетивата като опиат: веднага забравяш за таралянкането с автобуса и откривателят в теб се събужда.

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Пътепис at 3:36 PM EEST

12 Comments »

« Previous Page« Previous Entries  Next Entries »Next Page »