Skip to main content.
June 25th, 2017

Състояние на полет

Ако на душата ви й се лети, но тялото ви го е страх от високо, не се притеснявайте, има начин…

Намирате проф. Н. Цветков и доц. Г. Гаров, пускате им народна музика и за секунди ще се окажете високо високо висоооко над Пирин…

А някога чудили ли сте се защо хорàта, които ви отделят от земята, траят по три минути?

Аз разбрах в мига, в който видях проф. Цветков да танцува – защото след третата минута душата ви никога повече няма да намери обратния път към тялото си.

Приятен полет!   

Posted by LeeAnn as Народни танци at 10:16 AM EEST

No Comments »

June 4th, 2017

Облачето завърши втори клас

Някак съвсем естествено се случва, когато си бил в детска градина и после си тръгнал на училище, след това да завършиш и втори клас.

Тази година, на 31 май Облачето завърши втори клас, заедно с децата от Частно основно училище „Образователни технологии”.

Поканата за гостуването дойде от г-жа Кръстева – класна на ІІБ, а към събитието се присъединиха и децата от ІІв клас.

Приех поканата с нескрито удоволствие. Нещо повече – считам подобна покана за огромна чест и проява на дълбоко доверие, защото всеки, който общува с деца знае, че те са като бял лист хартия и всичко, до което се докоснат, оставя трайна следа върху тях.

Общуването с деца, особено от позицията на техен специален гост, е и огромна отговорност, защото всичко което кажеш и покажеш пред тях, има вероятност да се запечата в умовете им завинаги.

Получих много подаръци – рисунки, писма, послания на листчета, послания на дъската, сърчица, цветя…

 

Децата прочетоха свои разкази и ме впечатлиха с фантазията, познанията си и особено много – с богатия си речник.

 

Срещата ни мина изключително емоционално. Говорихме си за книги, също за „Пухкава приказка”, за това, че могат да пишат истории, винаги когато пожелаят – когато са тъжни или когато са радостни, когато искат да кажат нещо или когато не искат да кажат нещо…

Те споделиха с мен емоциите, които „Пухкава приказка” е предизвикала в тях и не се успокоиха, докато не разбраха защо съм започнала да пиша „Пухкава приказка”, ама как точно съм се сетила да я напиша, ама как съм се чувствала докато съм пишела първия разказ, ама как съм решила да издам книжка и най-вече – кой стои зад Ветровете, Слънцето, Птиците – ама ПОИМЕННО!

Говорихме си и за четенето, за това, че за да можеш да разказваш увлекателно, трябва да четеш много и да събираш думички 🙂 И тук, някак естествено дойде мястото и на изненадката, която аз им бях приготвила: персонални думоуловители! (или, ако трябва да използвам скучната дума, която биха използвали възрастните – тефтерче, персонално надписано за всяко дете).

 

Обожавам да общувам с деца! Общуването с деца те държи едновременно здраво стъпил на земята и същевременно 5 мм над нея. Когато общуваш с деца, няма начин да се самозабравяш и заблуждаваш, защото те са толкова неподправено искрени, че не биха ти спестили нито една истина. Ако те харесват, ще го разбереш веднага. Ако миришеш хубаво или лошо – ще го разбереш веднага. Ако те считат за умен или глупав – ще го разбереш веднага!

Общуването с деца те прави по-добър човек, защото неминуемо ти бръква дълбоко в душата и проправя път към мястото, на което възрастните обикновено са затрупали истинската си същност и добрината си.

Благодаря за енергията, емоциите и идеите, с които ме заредихте!

 

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 10:00 PM EEST

2 Comments »

Носталгия по никое време

Когато настане май-юни и носталгия завладява света…

Носталгията по майско-юнско време е свързана с отдавна отлетелите ни ученически години и обикновено води до сбирки със съученици.

А в тях вече се крие нещо тайнствено, мистериозно и дори съзаклятническо!

И колкото повече време е минало от последния учебен звънец и колкото по-отдавна си се срещал с тези хора, толкова по-весело и интересно звучат разказите им.

Разказите обикновено се въртят около влюбености, пакости и изобретателно беладжийство, от които ти установяваш, че си бил мнооого добро дете 🙂

Срещите са наистина емоционални – къде иначе ще видиш 46-годишен мъж, смутен от факта, че е участвал в бой със сандвичи и е омазал до ушите стоящия срещу него друг 46-годишен мъж, който разказва случката с нескрито забавление и нито грам обида.

Или пък кога друг път ще можеш да се запознаеш с хора, за които вече знаеш толкова много 🙂

 

Най-емоционална е разходката по малките улички из стария квартал, скрил споменът за стъпките ни в някоя конкретна счупена плочка…

А най-незаменимо от всичко, са физиономиите на случайните минувачи, на които нямаш никакъв шанс да обясниш, кое те кара да блестиш от щастие посред нощ, при вида на обикновен тъжен шадраван…

Харесвам майско-юнската носталгия и споменът за детските ни пълнолудия…

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 2:05 AM EEST

No Comments »

May 28th, 2017

ИМА Такива Хора

Има хора, за които казват, че са шантави и вманиачени, само за да не кажат, че са луди. Но те са си чисто луди!  Защо иначе биха танцували български народни хора под дъжда?

Има хора, за които също така казват, че са секта, в която не можеш да припариш, само защото не искат да си признаят, че изпитват завист към това своеобразно семейство.

Има хора, обединени от обща любов, които навсякъде са заедно и никога нищо не им липсва, защото винаги някой се е сетил да вземе и за останалите…

Има хора, които не ги е страх да си изцапат ръцете…

…нито пък се интересуват от това с какво си облечен, нито на какво миришеш ;), стига да излъчваш щастие…

Има хора, които прекарват толкова много време заедно, че вече дори не се налага да се уговарят и наговарят, защото те вече мислят еднакво и всяка дума се превръща в градска легенда 😉

Има хора, за които народните танци отдавна вече не са просто хоби. Народните танци за тях са начин на общуване и начин на изразяване. Нещо повече – те са начин на живот!

За тези хора, слънцето винаги изгрява, защото те са толкова упорити, постоянни и отдадени, че то най-накрая не издържа да се крие под облачни завивки, а се показва и често пъти води след себе си още красота…

Да! ИМА Такива Хора!

 

Posted by LeeAnn as Народни танци at 10:10 PM EEST

No Comments »

May 24th, 2017

За Буквите…

Спомняте ли си, че преди време имаше една инициатива, наречена “Да изчистим България за един ден”? Инициативата се повтори известен брой пъти и после отшумя, а България си е все същата. Защо ли? Защото, както писах и тогава, смислената инициатива би била “Да не цапаме България”, но това изисква промяна в мисленето, в нагласите, в отношението, в начина на живот, във възпитанието. Изисква съзнателни усилия! Евтиният популизъм е по-лесен и, съвсем очаквано, с доказано краткотраен ефект.

Същото се случва и с “24 май – празник на българската писменост и култура”. В последните години за думата “култура” сякаш никой не се сеща, а вместо това, когато наближи денят, започват полемики, пълни с правописни  и стилистични грешки,  на тема “Кой е по-грешен и по-виновен за неграмотността на нацията – медиите или образованието?”.

Не, драги ми Смехурко, виновен си ти, защото не уважаваш учителите на децата си (същите тези учители, пред чиито праг спиш, за да запишеш детето си да бъде учено именно от тях) и, апропо, не уважаваш и децата си, защото не ги учиш да мислят, не ги учиш да интерпретират събития и информация, не ги учиш как да се справят с бълвоча, който ги залива отвсякъде, не ги учиш, че има поне още едно различно мнение от тяхното и поне още една меродавна гледна точка и нещата обикновено не са такива, каквито изглеждат.
Не ги учиш, че никой с нищо не им е длъжен и никъде нищо не ги чака изобщо, а трябва всичко да постигнат сами.
Но как да очакваш постижения и уважение от човек, когото ти не уважаваш, нали?

Вместо ден на българската култура, 24 май се е превърнал в панахида за буквите!

А, е толкова лесно! Единственото, което се изисква, е да бъдеш пръв – да се усмихнеш пръв, да поздравиш пръв, да бъдеш културен пръв, като, например, пуснеш излизащите да излезнат и след това нахлуеш през вратата или просто като се разминеш с тях, без да ги блъскаш… А ако си авантюристично настроен, знам ли, може би да бъдеш кавалер / дама за 3 секунди?

И ако оцелеете от това културно изпитание, може да превърнете 24 май в празник на семейството си – ден, в който да поговорите с децата си, или още по-добре – да се опитате да чуете какво ги вълнува и тревожи, радва и натъжава, вдъхновява, мотивира и движи напред, защото времето за вашето “Върви, народе възродени” мина. Сега е тяхното!

Честит 24 май – празник на българската писменост и култура!


Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.
Ако все пак някой се познае и го заболи – нека винаги помни –
виновни са образованието, медиите и най-вече – Буквите!

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 1:23 AM EEST

No Comments »

May 21st, 2017

…разпилени диаманти…

Понякога си толкова тъжен, че ти се доплаква…

А понякога си толкова тъжен, че единственото, което можеш да направиш, е да заплачеш с цяло гърло…

Но понякога си тооооолкова тъжен, че дори не можеш да заплачеш, разделяйки се с нещо любимо…

Снощи се разделихме с любимата си Хоротека.

Смяхме се, забавлявахме се, танцувахме, прегръщахме се и сякаш внимавахме да не използваме словосъчетанието „като за последно”, макар че то бе заседнало в гърлата на всички ни…

Неусетно, без дори да го съзнаваме, превърнахме свършващата приказка в легенда!    

Легенда, която тепърва ще се предава от уста на уста, ще се разкрасява със спомени и емоции и колкото повече време минава, толкова по-цветна и по-колоритна ще става. А това им е хубавото на легендите – неподвластни са на времето.

Дори времето няма да е в състояние да заличи енергията, с която сме заредили това място. Това място, независимо от съдбата си, винаги ще носи нашия отпечатък.

Времето не би могло да заличи емоцията на откритите нови приятелства и любови…

…калените в безсънни нощи, смях и танци, стари приятелства…

…висотите на бясно танцуване и физическа умора, до които сме стигали там…

Времето не може да изтрие стъпките на душите ни…

Времето може единствено да вземе откъснатите от душите ни страсти и емоции, и с помощта на тъгата и отронените сълзи, да ги запечата в диамантена стъкленица, която да превърне в копнеж…

…сетне да постави тази стъкленица на видно място, така че всеки път, когато изпитаме тъга, тя да се превръща в копнеж и да ни напомня, че легендата – това сме ние, че местата, на които пишем приказката, са преходни, но трепетите, емоциите, страстта, неудържимостта и любовта, които внасяме в тях, са вечни!

 


Разпилени диаманти:

Откриването…

Началото…

Умората…

Роси Пейчева, не веднъж

Поли Паскова, Ива Давидова, Иван Дяков, Сестри Диневи, Трупата на Нешка Робева…

 

Posted by LeeAnn as Народни танци at 2:35 PM EEST

2 Comments »

the house of the dark knight …


Dark Horse (for dark knight) 🙄 …

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 12:21 AM EEST

14 Comments »

May 20th, 2017

Принцесата, която вярвала в чудеса

Имало едно време една Принцеса, която освен че била очарователна, пленителна и омайна, вярвала в чудеса! Но не в обикновени чудеса, като идването на Пролетта, изгревът на Слънцето и добрината на хората, а в Рицарски чудеса!

Принцесата вярвала, че красивите спомените живеят вечно в сърцата на хората, скрити прилежно в малки диамантени стъкленици и че Рицарите винаги изпълняват обещанията си.

Изминали били десет години откакто Мрачният рицар поел по най-дългия път да търси Дървото на любовта и скритите в клоните му тайни, и макар и без думи, обещал на Принцесата да се върне, … някой ден…

Времето минавало…

Принцесата сменяла кули и дворци, прически и одежди, но въпреки това знаела, че Рицарят ще я намери, защото споменът за него проблясвал като звездица и осветявал пътя към нея, винаги когато Принцесата срещнела усмивка, когато била тъжна или била радостна, когато била щастлива или била умислена…  

Времето минавало, а Принцесата чакала, защото вярвала в чудеса. Но, Принцесата, освен очарователна, пленителна и омайна, била и умна и знаела, че вместо да чакаш чудо, ти сам трябва да бъдеш чудо и затова започнала да мисли какво изкушение да предложи на Рицаря, та той да поиска да се върне.

Била готова да му предложи усмивката си, но знаела, че той няма да я приеме, защото да вземеш усмивката на Принцеса, това означава да я направиш завинаги тъжна и да помрачиш цялото Царство…

Била готова да му предложи сърцето си, но знаела, че той няма да го приеме, защото това би я направило безсърдечна, което е по-лошо даже от това да е тъжна…

Била готова да му предложи ума си, но пък… празноглава принцеса….бърр…

Затова, накрая, Принцесата решила да направи на Мрачния рицар… Торта за Рожден Ден!

Но, не обикновена торта за рожден ден, а много много специална Торта_за_завръщане_на_Мрачен_Рицар!

Първият слой на тортата подправила с какао и кафе, та когато Рицарят го вкуси, да научи за всички мисли, спомени и емоции, които държали Принцесата будна…

Вторият слой направила от захарни целувки, слепени с ванилов крем с лек лимонов оттенък – слой нито твърде сладък, нито твърде кисел, достатъчно въздушен и достатъчно плътен – също като времето, в което Принцесата чакала Рицаря да се върне…

А накрая, Принцесата украсила тортата с лилиуми от ягодов фондан и тайно се надявала Рицарят да опита първо тях, защото те били всичко, което той трябвало да знае!

Posted by LeeAnn as Приказки за Рицари at 2:20 AM EEST

5 Comments »

May 15th, 2017

Ароматно…


Posted by LeeAnn as Фотодневник at 1:37 AM EEST

No Comments »

May 13th, 2017

Късчета щастие… (2)

Обичам да бягам внезапно встрани и да потъвам в моя таен свят, пълен с късчета щастие, разпилени като диаманти по поляна с бели маргаритки…

…скъпоценности щастие от вчера, носещи смисъла на цветното утре…

…спомени за вечно цъфнал люляк, аромат на бели акации, турско кафе и шипкова каша…

…порутена църквичка, чиито стени се крепят единствено на божие благоволение и проклетията на вековен бръшлян…

…метална камбанария от сребриста искряща ламарина, недокосната от бури и гръмотевици, нахално крещяща срещу целия свят, че единственото непреходно, движещо света напред, е искрената вяра…

…и поляна бели маргаритки…

 

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 9:19 PM EEST

6 Comments »

May 5th, 2017

Шаpено хайку


Малки жалки грозни сиви човечета
се опитват да замърсяват
съществуването на щастливите хора.
Не успяват.
Цветовете на живота си, избираме сами!

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 7:31 PM EEST

No Comments »

May 1st, 2017

Честит бъди!


Честит бъди, Ники!
Бъди здрав, шарен и споделен!

🙂 🙂 🙂

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 1:23 AM EEST

1 Comment »

April 29th, 2017

Стъпките на душата


Човек възприема с всичките си сетива едновременно. Без дори да осъзнава, колкото по-широко разтваря сетивата си за нещата, които го радват и вълнуват, толкова повече положителна емоция и щастие е в състояние да побере в душата си и да отнесе със себе си.

Душата, както знаете, е разтегателна и колкото повече радост, щастие и вълнение приема, толкова повече място има за още и толкова по-лека и по-летлива става…

А колкото повече вълнение и вдъхновение носи човек със себе си, толкова по-малко са му необходими рационалности като памет и координация, особено що се отнася до танц…

Душата има собствена памет, собствена координация и следва свои собствени стъпки…

Когато засвири музика, танцът въвежда душата в полет, физическото спира да съществува и душата няма нужда да знае или да помни, достатъчно й е чувства, за да изразява и да заразява!

Честит празник, танцуващи хора!

 

Posted by LeeAnn as Народни танци at 9:38 PM EEST

No Comments »

April 25th, 2017

42


 

Завиждам на хората, които имат приятели на пет годинки,
защото чудесата, изненадите, внезапният смях, спонтанната радост,
искрените прегръдки, безкрайните простички въпроси
с техните очаквано неочаквани очарователно очевидни отговори
са постоянни спътници в живота им!

Само този, който разбира петгодишните си приятели,
само той е истински щастлив, защото само той разбира
как работи цялата Вселена и само той може да разпознае
щастливите необратимости, които носят смисъла, скрит зад 42 🙂

 

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 10:00 AM EEST

No Comments »

April 18th, 2017

Кралят на превъплъщенията

Има актьори, които като ги видиш в една роля и си казваш „Ролята сякаш е писана за него”… После, като видиш още 1-2 негови роли и вече си сигурен, че играе само роли, писани за него… И не очакваш изненади…

Има актьори, обаче, които са толкова добри в превъплъщенията, че се случва от роля до роля да не можеш да ги познаеш. Когато това са актьори от голямото кино, преживяването наистина е впечатляващо. И очакваш следващата роля, следващото превъплъщение, следващото постижение на триото „актьорска игра, грим и специални ефекти”…

Обаче… Аз и тук имам „обаче” 🙂

Има актьори, обаче, които са толкова добри в превъплъщенията, че се случва от роля до роля да не можеш да ги познаеш, при това без да ползват помощта на холивудския грим и специални ефекти… За мен това е великолепието на театъра!

А когато имаш честта да познаваш такъв актьор лично, тогава Великолепието по някакъв странен начин ти носи и лично удовлетворение – не, че ти си направил от този човек този актьор, но някак се отъждествяваш с неговото постижение и черпиш от обкръжаващото го възхищение.

Аз познавам такъв актьор и винаги когато пиша за него, не пропускам да кажа, че съм силно пристрастна! Той се казва Божидар Попчев и след последната му постановка с чиста съвет вече го наричам „Кралят на превъплъщенията”.

Ако мислите, че това е преувеличено, ще ви подсетя за „Пропукване”, където Божидар в една постановка  изигра  задръстен консуматор, тъп американски тийнейджър, нагло бизнесменче, хавайско „гуру“, изперкало от работа кариеристче и не само…

Сигурна съм, че поне още един човек мисли като мен, и това е режисьорът на „Пропукване” Веселин Димов, който този път постави Божидар пред следващите три превъплъщения в „Задникът на майка ти”. Текстът на постановката е на известния холивудски сценарист Алън Бол, автор на сценариите на „Американски прелести”, „Истинска кръв” и „Два метра под земята ООД”. 

Постановката представлява съвкупност от три едноактни пиеси, които пускат таланта на Божидар на свобода. Пиесите са по-скоро забавни и разтоварващи, тип „нещата от живота, без подсладители”, не съдържат някаква невиждана житейска мъдрост, но въпреки това, когато се познаеш – боли.

В спектакъла, Божидар си партнира със Силвия Станоева, която признавам си гледам за първи път, но с този спектакъл тя спечели специално място в театралната част на душата ми и се бори за короната на кралицата на превъплъщенията. Няма да издавам нищо за спектакъла, само ще кажа, че обожавам превъплъщението й в психясала психиатърка.

Но, както казах – аз съм пристрастна, не ми вярвайте – отидете и вижте с очите си 🙂

Posted by LeeAnn as Култура at 10:30 PM EEST

No Comments »

April 12th, 2017

Честит празник, мечтатели!

Сбъднатите мечти са отплатата на Вселената за малките добрини,
очарователните грижовности и незначителни жестове, които правим всеки ден!

Понякога получаваме отплатата си в аванс, понякога тя закъснява,
но винаги идва при нас в правилния момент –
тогава когато сме готови, дори да не го съзнаваме.
Само трябва да разпознаем сбъднатата си мечта и да я задържим.

Мечтай сега! Мечтите ни са нашите най-добри приятели.
Само когато мечтаем, можем да бъдем част от нечия чужда мечта.

Честит празник, мечтатели!

 

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 8:17 AM EEST

No Comments »

April 11th, 2017

17 мига от пролетта…

…уловени и преживени в Пловдив…

#1
Покана за рожден ден… Чанове Пловдив на 6 години…
Дори Луната е нетърпелива да види кои са тези, дето ги пишат по вестниците,
още преди да са пристигнали в града…

#2
Събота 08.04., сутринта, на точното място, в точното време…

#3
Разходка… и то каква…
С гайда, която те отнася далеч, високо, там, където душата ти се отделя и полита,
и тъпан, който държи здрава тънката нишка, по която душата ти намира пътя обратно…
И така, по Главната, та чак до площада…

#4/5
…глъч, смях, настроение, щуращи се уж хаотично жълтурковци…
…подреждане, последни приготовления и разяснения, последно преброяване на тактове,
наместване на колани, нагласяване на цветя в косите…
…любопитни погледи на случайни и не толкова случайни минувачи,
които при вида на жълтата емоция, забравиха, че са минувачи
и останаха за Хорото… за второто, и дори за целия концерт…

#6/7
…настроение и емоция, които предизвикаха Слънцето да надникне изпод завивките си,
за да види кой произвежда тази радост…

#8/9/10
…кратко кривване в страни от пътя за отмора на душата и
зареждане на сетивата с пролетна красота…

#11
…готови за празненството…
с други думи: готови за 8 часа танцуване, смях, наздравици,
танци, прегръдки, разговори с приятели, танци, смях и…
вълшебна ябълкова ракия…

#12
…подаръци за домакините…

#13
…подаръци от домакините…
…обаятелните пловдивски дами във вихрен шопски танц…
…удивителни в очите на зрителите…
…удивени в собствените си очи от чудото на народната носия,
отворила пътя за неподозирани от самите тях енергия, настроение, сила, емоция и страст…
…приемам го лично и го натъпквам в душата си…
…преживях го тогава, преживявам го сега, оставям си и за после…

You need to a flashplayer enabled browser to view this YouTube video

#14
… прегръщам феичка и си пожелавам чудо…

#15
…кулминация под формата на торта…

#16
… тук е мястото да кажа:
Боби и Марио, благодаря за старанието, за посрещането, за организацията…
Ще дойдем пак

#17
…турско кафе… плътно, сладко, силно – също като преживяната Пловдивска пролет…
… едновременно успокояващо емоцията и запечатващо споменът за нея…


Днес, 11.04.2017 г., ЧАНОВЕ България навършват 12 години!

Честит празник, Миленка и Коце, без вас това нямаше да е възможно!

Posted by LeeAnn as Народни танци at 7:40 AM EEST

No Comments »

April 6th, 2017

Помни…

 

Най-трудно е,
до
като се криеш от бурята,
да си спомниш, че
някъде над нея грее Слънце…

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 7:33 AM EEST

No Comments »

April 3rd, 2017

Пролетно…

Уханието на пролет извиква от съзнанието ни
ярък спомен за детството и ни залива с късчета щастие,
от които да напълним шепи – за утре…

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 12:07 PM EEST

No Comments »

March 25th, 2017

Благовещенско п(р)очистване


 

Да се разочароваш или обидиш,
или и двете,
е въпрос на избор, който сами правим за себе си.

Имам приятел, който във всеки подходящ момент ми повтаря,
че ситуациите идват при нас такива, каквито са,
а ние сме тези, които избираме как да ги възприемаме,
как да реагираме и какво да отнесем със себе си.

Затова,
днес измивам душата си от натрупаните напоследък разочарования
с дебела струя благовещенско настроение
и на тяхно място
пускам в душата си пролет…

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 3:42 PM EEST

No Comments »

« Previous Entries  Next Page »