Skip to main content.
August 25th, 2016

Десети юбилеен национален семинар по български народни танци и хорà Чанове` 2016

Семинар. Поредният.  Ден първи.  Скука.

Не се виждат никакви хора и автомобили.
На рецепция ни уведомяват, че в хотела вече са се настанили някакви мрачни и намръщени субекти, представящи се за хореографи.
В хотела е толкова тихо, че се чуват мислите на камериерката, която почиства съседната стая.

Събрахме се за първа репетиция, направихме две-три чупки в кръста и се прибрахме по стаите. Вечерята от 19:00 мина при пълно мълчание – хората седнаха кротко, изядоха си компота, изпиха си водата и си легнаха в 22:00 ч.

До края беше все така – тихи, скучни, неусмихващи се мрачни хора, които едва дочакаха да си тръгнат, за да не се върнат никога повече…

И тъй, против уроки, мога да си бая още дълго, но мисля, че схванахте идеята. Заменете сега „никакви” със „стотици”, „мрачни и намръщени” с „ведри, усмихнати и лъчезарни”,  „тих” и „тишина” с „шумен, разгорещен и звънлив”, „скучен” с „неистов смях до сълзи и плочки на корема”, сетне обърнете всички отрицателни изречения в положителни и може би, само може би, ще получите представа за 1/100 от заряда, емоцията, смеха, забавлението, уникалността и неповторимостта на десетия ни юбилеен семинар!

Местата, на които се провеждат Чановските семинари и събори, нямат географски измерения, а само пространствено-енергийни.

Представи си място, на което отиваш с притъпени от градското си офисно ежедневие сетива и всичко, което имаш са двете ти очи. Постепенно очите ти се затварят и установяваш, че те са последното сетиво, от което имаш нужда, за да виждаш и възприемаш случващото се около теб. Енергията около теб започва да се натрупва. Първоначално е неконсистентна, объркана, неориентирана, хаотична, но постепенно започва да се смесва и изравнява, започва да расте и да завладява пространството, да те обгръща, като предизвиква сетивата ти да се отварят, още и още. В следващия момент, енергията вече е с обща пулсация, която ескалира постепенно, до момента, в който избухва до степен на пречистване –  сетивата ти са се разпънали до краен предел и вече не поемат, а са започнали да излъчват – излъчват неконтролируема радост, непринуденост, необузданост и дивашка свобода. Вече не си сам, няма начин да се чувстваш сам. От душата ти струи светлина, която озарява мраморните великани.

velikani

Вече близо десет години танцувам, знам десетки хорà и стотици стъпки, но едва на десетия юбилеен семинар научих истината за доброто българско хоро!

Доброто българско хоро има само три фигури и те не зависят нито от тактовия му размер, нито от фолклорната област, нито от произхода, нито от старостта и автентичността му. Фигурите винаги са едни и същи и винаги се повтарят в точно тази определена последователност. Зависят може би, единствено от музикалните инструменти, на които се изпълняват и може би от душевността на танцуващите. Може би…

Фигурите са съвсем простички…

Първа фигура – зареждане. Започва бавно, спокойно, тежко, близо до земята, свързано със земята, черпещо от земята…

Втора фигура – натрупване на енергия. Растящо, разтварящо се, вдигащо поглед нагоре, устремяващо се към небесата…

Трета фигура – взривяване. Освобождаване на душата за полет…

Зурните карат душата ти да трепти, да се отделя и да полита, а ритмичните звуци на тъпана държат здрава тънката нишка, по която душата ти намира пътя обратно…

И семинарът ни беше такъв: само три фигури – сляти, плавно преливащи се, пулсиращи, взаимно допълващи се, изригващи, завладяващи, обсебващи…

Не съм имала толкова емоционално наситена и зареждаща седмица от години!

Ден първи: събиране, настаняване, струпване на Чанове – щастливи срещи със стари приятели и още по-щастливи запознанства с нови такива. Много танци, много смях, доста Фръц и неприлично големи количества ГУШ.

Ден втори: Брезнишките „баби” 🙂 „Баби” е в кавички, защото на практика сред тях имаше и млади жени и девойки 🙂

Дойдоха ни на гости, попяха ни, направиха 4-5 вида баници (с картофи, с ориз и лук, с яйце и сирене, с орехи и кой-знае още с какво), сготвиха кус-кус и халва и си тръгнаха по живо, по здраво.

Преди това дадоха на мало и голямо да се опита да меси…

Кус-кусът не беше лош, но повече ме впечатли продължителността на приготвянето му (нещо от порядъка на няколко месеца!).

Халвата обаче беше греховно вкусна! Тържествено обещавам, ако се докопам до рецептата, да я споделя и с вас!

20160816_185825

20160816_182702_Burst01

Преди да си тръгнат, жените от с. Брезница ни показаха стар сватбен обичай, който днес се изпълнява с приблизително същото старание единствено в с. Рибново.

Трудно ми беше да разбера докрай цялата символика на ритуала, та се наложи да питам доц. Гаров на петъчната му лекция.

<Отварям скоба:> доц. Гаров – хореограф и преподавател – енциклопедичен, атрактивен, колоритен. Официално се водеше „гост-хореограф” на семинара ни, но на практика, след първия час нито един човек няма шанс да се чувства гост сред Чанове! <Затварям скобата>.

Та, за ритуала: Брезница е село със смесени традиции – като гледаш облеклото на хората и сватбения ритуал, виждаш по много от всички вероизповедания. Ритуалът, честно казано, ме смути, малко обърка, а на моменти се чувствах изплашена и изгубена. По тези земи, сватбата продължава три дни, като се ходи по гости и се яде и пие, а въпросният ритуал се изпълнява на третия ден. Смисълът му е, девойката да “остане” в дома на майка си, а в дома на младоженеца да влезе невеста.  За тази цел, полагат девойчето да легне и го маскират до неузнаваемост – за да скрият красотата и радостта, да изглеждат кахърни, та злото да ги подмине и да не застраши щастието на младото семейство.

Та, слагат девойката да легне и започват (против уроки) да я мажат с помади и облепят с шарени станиолчета, като, в оригиналната версия, й залепят и очите. Младоженецът идва, взима си я, води си я у дома и там й измива очите с мляко. Преди това, в ръцете на булката са поставили огледало, в което тя символично оглежда душата си, защото очите й са залепени.

20160816_195015

20160816_195342

20160816_200704

20160816_201306

20160816_201513

На третия ден след сватбата, булката се връща в дома на майка си – или по-точно – идва на гости и там играе последното си хоро. В миналото, омъжените жени, не са играели хоро. Хорото е било за неженени девойки и мъже.

20160816_202605

Тук, вероятно, е моментът да благодаря на еманципацията, защото ми е дала две неща, които харесвам и не бих върнала – шофьорската си книжка и Хорото!

Така, докато осъзнаем емоциите покрай брезнишките баници и халва, настъпи ден три.

Перфектната репетиция с „шопска сюита” на Миленка и Логодажко хоро, поставено от доц. Гаров, последвана от перфектната неописуема вечер.

Ден четвърти: началото на най-дългата нощ в годината: четвъртък срещу неделя! Това беше моментът, в който загубих представа за време, ден/нощ, час, дата и още се питам кога стана неделя следобед!

Денят бе под надслов „Един ден от миналия век в с. Добърско”.

Положителните емоции, независимо от произхода си, имат едно свойство: когато се настанят в душата ти, те я издуват и разпъват и колкото повече от тях пускаш в нея, за толкова повече има място и преливането им навън, всъщност тече навътре!

И така, с пълни, но жадни души, на сутринта тръгнахме към Добърско.

Там се запознахме с прословутите Добърски баби, които са единствените живи хора, обявени от ЮНЕСКО за културно наследство.

20160818_125208

Самите баби ни бяха подготвили песни, показаха ни сватбена традиция (явно на всички им се жени ;), ама не си признават), пред очите ни заплетоха гайтани, танцувахме с тях, те пяха с нас, ние им се възхищавахме, те ни се радваха.

20160818_131612

20160818_131750

Облякоха си кум и кума, връчиха им ракийка и феруглица и ги пуснаха да водят хорото.

14114761_10154498008454726_1185142211_o

20160818_125130

20160818_125935

14114506_10154498008539726_310431395_o

“Феруглица” е името на байрака, който се шие в четвъртъка преди сватбата и се качва на най-високото място в къщата, за да се види отдалеч, че там ще има сватба.

Платът е червен и символизира морала на булката. По принцип. Но, както се пошегува баба Смилена, “в днешно време, всякакви цветове има 😉 “. Като се окачи феруглицата, свекървата тръгва из селото да кани сватбари, като им подарява китка. И ние получихме “покани” 🙂

Феруглицата се разваля следващия четвъртък, като младоженците изяждат ябълките (които принципно символизират плодородието в семейството).

20160818_130011

20160818_150037

(награда, за който познае коя песен пеят бабите и мъжкия хор 😉 )

Встрани къкреше боб, телешко варено и качамак, а бабите донесоха най-различни видове баници и питки! Беше непосилно да опитам от всичко, но всичко, от което опитах беше невероятно вкусно.

14087199_10154498008189726_340672600_o

14123579_10154498008324726_1013472478_o

В този ден, нито едно сетиво не остана недокоснато и незадоволено!

20160818_123337

И не само в този ден… Всяка вечер ни гостуваха различни състави, но се оказа, че всички знаят една и съща песен ;)…

14111819_1261319213893014_894077377_n

14138461_1261321053892830_1107165967_n

… а в петък пък, нашите моми и ерген, се премениха в пъстри носии…

20160819_180506

14051815_10208160992037183_7375469711484165032_n

Някъде в средата на дългата нощ на четвъртък срещу неделя, на семинара пристигна и професор Николай Цветков… Това отвори чисто нова емоционална страница в приключението, наречено “семинар”.

Това е човекът, от когото никога няма да мога да науча нито едно хоро! По една много проста причина: когато той започне да танцува, аз изпадам в унес, способността ми за наблюдаване и запаметяване се изключва, а възприятията ми се пренасят в друго измерение.

Когато този човек започне да танцува, душата ми хуква през поляните, пълни шепи с планинска вода и си играе на дъжд…

… дори планината заиграва самодивското си хоро…

20160819_121559

Съвсем очаквано, най-дългата нощ завърши с химна, „многая лета” и пищна заря, която беше в абсолютен унисон с превъзбудата, изпълваща пространството.

14045569_10208161021557921_1253951689725283214_n

Аз знам: Нито една секунда от това преживяване нямаше да бъде възможно без Миленка и Коце, Бени и Севдо, Киро и Танчето!

14102496_10208161017997832_2777539544457034833_n

„Благодаря” е красива, но бедна дума, да изрази това, което преживяхме. Вярвам, че това, което наистина им казва „благодаря” са хорàта, които изиграхме, песните, които изпяхме и усмивките, с които ги затрупахме.

Имаше торта, много ясно…

14034800_10208161020797902_2845723607309976135_n

Имаше подаръци, грамоти, снимки…

Роди се и нов вътрешен фолклор: певческо-танцова формация „Докторите” и тематичното им парче „Докторе, докторе”, което ще кънти в главата ми поне до 19-я семинар.

И накрая, но не на последно място, крилата фраза на Кирчо: “На тая глàва, крàка да нé си!”. Защо ми го каза, за (някои от) вас ще си остане тайна. Който беше – знае 😉

И да, има не разказано и не изказано, но е преживяно и запомнено и тепърва ще се превръща в чановска легенда!

Posted by LeeAnn as Народни танци at 12:53 AM EEST

3 Comments »

August 20th, 2016

urban art 02 …


urban art 2016 ...

high culture meets urban art 🙄

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 8:08 AM EEST

6 Comments »

August 18th, 2016

В търсене на Перперикон 03 …


mission acomplished ...

Mission acomplished 🙄 …

mission acomplished ...

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 4:10 PM EEST

1 Comment »

August 16th, 2016

Now you see me…

Ако ние, хората, виждахме само с очите си, нямаше да ни бъдат дадени никакви други сетива…

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 1:23 AM EEST

5 Comments »

August 15th, 2016

urban art 01 …


urban srt 2016 ...

🙄

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 7:07 AM EEST

No Comments »

August 13th, 2016

जन्मदिन मुबारक हो, बाज़ बच्चे …


happy birthday, albatraoz ...

Happy birthday … albatraoz 🙄

Posted by NeeAnn as Реалността, Фотодневник at 12:09 AM EEST

14 Comments »

August 10th, 2016

forthcoming storm 04 …


forthcomming storm

Rainstorm for relaxing … 🙄

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 8:20 PM EEST

6 Comments »

August 5th, 2016

Порив…

Не се колебай да се изправиш срещу вятъра – най-много да полетиш…

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 7:53 AM EEST

16 Comments »

August 1st, 2016

forthcoming storm 03 …


forthcomming storm ...

forthcoming storm 🙄 …

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 11:56 PM EEST

2 Comments »

Фолклорни дни с „Фиданките” ` 2016

Ако можеше да бъде разказано, нямаше да бъде написано!

Прочетох това изречение преди много време, но го разбрах едва преди година, когато за първи път срещнах „Фиданките”.

Оттогава досега, понятия като „приятелство”, „емоция”, „грижа” разширяват смисъла си и добиват нови стойности…

Оттогава досега не спирам да научавам нови неща – за света, за живота, за себе си…

Първото нещо, което научих, бе правилото „Каквото стане във Видин, си остава във Видин!”, но заедно с него разбрах, че каквото почувстваш във Видин – то задължително си тръгва с теб и продължава да запълва съкровени кътчета в душата ти още поне цяла година напред – до времето за следващата среща…

А всяка следваща среща носи в себе си всички цветове от спектъра:

Има кристално синьо, бликащо от щастливи сълзи…

… бебешко розово, сияещо от очите бъдеща майка…

… искрящо бяло от любопитните детски очи…

… пронизително жълто от раздиращите сумрака щастливи писъци на новопритежател на носия…

… румено червено от пламналите бузи на изумена рожденичка…

… тъмно лилаво от сълзите на (временно) нетанцуващ мечтател…

… златисто жълто от животоподдържащите ритми на духовата музика…

… звънливо сребристо от шпорите на напети танцьори…

… и шарено, много много шарено…

P1210563

P1210530

“Фиданките”

P1210558

“Софийска лудост”

P1210562

P1210564

Носии от Антимово, Видинско

P1210575

P1210578

Ансамбъл “Дунав”

P1210590

Ансамбъл “Дунав”

И още нещо научих: човешката душа е безкрайна! Колкото повече искреност, непринуденост и  обич раздава – толкова повече среща насреща и толкова повече остава в нея!

Благодаря ви, момичета, че продължавате да разпъвате пределите на душата ми, като всеки път я тъпчете до горе с щастие, искреност, непринуденост, спонтанност, внимание, загриженост …  – просто с Обич!

all

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Народни танци at 11:55 PM EEST

4 Comments »

July 13th, 2016

something urban 04 …


waiting ...

summertime … 🙄

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 10:02 PM EEST

No Comments »

July 12th, 2016

something urban 03 …


24 hours

Денонощен магазин … нейде към един 🙄

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 12:25 PM EEST

No Comments »

July 8th, 2016

…моята тайна любов… (2)

Той винаги е там за сутрешното ми кафе…
Не бърза, но не закъснява…
Когато го намеря с поглед –
притварям очи от удоволствие…
Носи ми топлина, уют и остатъци от тишина…
Обожавам уханието му на спонтанна неизбежност…

Изгревът… моята тайна любов…

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 5:53 AM EEST

No Comments »

July 6th, 2016

Стъкло и малко диаманти…

Драги поданици, скъпи зрители и нищо-не-подозиращи случайни минувачи: трябва да сте наясно с едно: Принцесите са чупливи! Всички до една!

Не, не си мислете, че това ги прави еднакви. Нищо подобно!

Принцесите са от стъкло. Всяка от тях е творение на изкусен майстор… Някои са от фино стъкло, други – от удароустойчиво, трети са от топлоустойчиво стъкло, четвърти – от закалено…

И няма значение с колко слоя рокли, обноски, капризи, задръжки и финтифлюшки е покрита принцесата – стъклото е там и продължава да бъде чупливо.

Понякога под богатите многопластови одежди, драскотините и пукнатите не личат и вироглавите самовлюбени несъобразителни принцове може и да не разберат, че ги има, докато не започне да става късно…

Вероятно много принцове си мислят, че могат лесно да пленят принцесешка душа, като пропукат всички стъклени слоеве, които я пазят… Но грешат… Принцовете не разбират, че не можеш просто така да минеш през всички стъклени слоеве на една принцеса и да нахлуеш в душата й, защото ще изпочупиш всичко по пътя си… А това, често пъти е непоправимо.

За щастие, принцесешката душа е обвита в ефирен диамантов воал, който защитава най-съкровените принцесешки мечти и тайни и който е създаден да устоява на принцки прищявки и недомислици…

В принцесешка душа се влиза само по заслуги и само ако си бил поканен там!

Но дори когато това стане, трябва да знаеш, че има кътчета, до които не бива да припарваш…

Posted by LeeAnn as Принцесешки историйки at 8:33 PM EEST

2 Comments »

July 1st, 2016

… на сутринта…

 

Ако залезът не ти носи Очакване,
а утрото – Надежда,
значи вече не си достатъчно Жив!

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 7:03 AM EEST

No Comments »

June 27th, 2016

Рицарят, който познавал нощта (2)

(Началото…)

Тогава Рицарят разкрил на Принцесата истинската причина за посещението си в нейното Царство, като й разказал своята история…

Рицарят се бил борил със Змейове и Лами, за да задоволи капризите на своенравни принцеси, бил воювал с дракони, чудовища и великани, бил пребродил много планини и гори, бил препускал надлъж и на шир, без почивка и без покой, и така и не разбрал кога и как успял да изгуби… съня си!

Всеки ден, когато след дълга битка се оттеглел уморен и се надявал в обятията на мрака да намери заслужена почивка и покой в съня, се случвало нещо… Нещото в началото било странно, после било интересно, но накрая станало изморително и досадно!

Всяка вечер, когато Рицарят се освобождавал от доспехите и броните си, около него ставало светло…

Рицарят първо се опитвал да разбере откъде идва тази светлина…

След това започнал да се чуди защо става светло, след като той всъщност повече харесвал тъмнината и затова водел нощта навсякъде със себе си…

След това, вместо в сън, прекарвал много часове в мисъл за отминали битки и предстоящи предизвикателства…

Накрая сънят съвсем се отказал да идва при него…

Една вечер, след поредната спечелена битка, чул двама рицари да си говорят за Принцеса от далечно Царство, която криела вълшебни тайни и знаела как да съживи повехнали рицарски сърца и как да избави рицарите от техните брони

Рицарят, който познавал нощта си помислил, че може би Принцесата има тайна, с която ще върне съня при него…

И потеглил на път… Пристигнал по-бързо, отколкото се надявал и се представил на Принцесата. Първоначално тя била изненадана и даже малко объркана, но след това открила вълшебната тайна, която да помогне на този Рицар и да му върне съня…

Принцесата знаела, че има едно единствено нещо на света, което може да покани съня отново на клепачите ти – хубавата приказка 🙂

И Принцесата започнала всяка вечер да разказва по една приказка на Рицаря…

Принцесата не поискала нищо в замяна, надявала се единствено сънят да се върне при Рицаря преди да й свършат приказките…

Posted by LeeAnn as Приказки за Рицари at 5:55 AM EEST

26 Comments »

June 25th, 2016

Вторите шансове…

Всеки търси да получи втори шанс…
Или да даде…

„Никога няма да бъде същото” казват…
Търсещите знаят…
Те не очакват да бъде същото…

Не очакват да бъде по-добро…
Надяват се изобщо да го има…
Да бъде ново, неизвестно, неочаквано…

Втори шанс не взимаш насила… Втори шанс получаваш…
Вторият шанс е истински, ако е съпроводен от ново начало…

Ако не сте готови да започнете отначало онова,
което „никога няма да бъде същото”,
по-добре не пропилявайте вторите шансове…

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 10:49 PM EEST

No Comments »

June 24th, 2016

Рицарят, който познавал нощта

Имало едно време една Принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, много обичала да… спи 🙂

Тя затваряла очички когато Слънцето си тръгвало и отстъпвало път на мрака и ги отваряла едва когато то я погалело отново на сутринта. Вероятно затова Принцесата никога не била виждала нощта! Тя знаела, че светът е пълен с рицари, които познават добре нощта, но и тях никога не била срещала. Даже била сигурна, че никога няма и да ги срещне, защото си мислела, че те обитават тъмното и не излизат на дневна светлина…

И тъй като обикновено на принцесите никой никога за нищо не им противоречи, тя нямало как да знае, че греши. Затова, ако си мислите, че на принцесите им е лесно да си живеят в своя собствен свят – дълбоко се заблуждавате – нямате представа колко е изморително всичко да откриваш и да научаваш самичка!

Затова, когато Рицарят, който познавал нощта, пристигнал в Царството, Принцесата се изненадала.

Изненадала се не от черните му доспехи и сянката на нощ в очите му – Принцесата била срещала Мрачни рицари и преди…

Не се изненадала и от това, че не носел думи със себе си, нито от това, че бил изгубил пътя

Изненадала се от… нощта, която Рицарят навсякъде водел със себе си… Уж било светло, а около Рицарят било тъмно… Уж било ден, а около Рицарят ухаело на нощ…

Затова, когато наближило време Слънцето да се оттегли, Принцесата отново се изненадала, защото с наближаването на мрака, доспехите и бронята на Рицаря започнали да се отдръпват и на тяхно място дошла… светлина.

Принцесата дори не предполагала, че нощта може да е светла! Това допълнително я объркало – та, нали денят трябва да е светъл, а нощта – тъмна!

Рицарят успокоил Принцесата като й обяснил, че наистина нощта не трябва да е светла. Обяснил й, че нощта трябва да е тъмна, прохладна, уханна и успокояваща и че нощта е измислена, за да могат Принцесите да спят спокойно, за да си починат и да могат на сутринта отново да се радват на първите слънчеви лъчи, които се промъкват в съня им и да имат сили да откриват света отново и отново.

Тогава Принцесата, която освен умна, разумна, прелестна и омайна, била и много любопитна, попитала Рицаря, как така тогава покрай него нощта винаги е светла!

Тогава Рицарят разкрил на Принцесата истинската причина за посещението си в нейното Царство…

(следва продължение)

Posted by LeeAnn as Приказки за Рицари at 4:29 PM EEST

12 Comments »

June 21st, 2016

…мъдрост?!

Когато спреш да се изненадваш, не ставаш мъдър – ставаш СКУЧЕН!

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 12:34 PM EEST

9 Comments »

black & white 17 …


something black & white 2015.02_as

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 11:11 AM EEST

No Comments »

« Previous Entries  Next Page »