Видя ли, че не боли 
Posted by NeeAnn as Фотодневник at 10:11 PM EEST
May 12th, 2012
after the storm …
May 10th, 2012
Да не цапаме България…
… за мен е доста по-смислено като призив и кауза от „Да изчистим България за един ден”. Но е доста по-трудно, защото изисква промяна в мисленето, в нагласите, в отношението, в начина на живот, във възпитанието… Ако започнем тази „кампания” сега, България има шанс да бъде чиста за внуците на децата ни.
С призиви от рода на „Да изчистим България за един ден”, България ще бъде чиста един ден, а от гледна точка на човешкия живот, това е точно… никога! Тези, които са цапали цяла година, няма да спрат сега, само защото някой чисти. За тях няма истинска промяна. Единствената промяна е, че едни ентусиазирани хора любезно им отварят място за нови боклуци. Това е като темата с клошарите – помагаш ли на клошар, когато му даваш храна/пари/т.н.? По-скоро – не.
Вероятно вече ви е ясно, че няма да излезна да чистя на 12 май, но това не е единствената причина.
По-съществената причина е, че подобна постъпка от моя страна би била лош пример за децата ми. Как да обясниш на деца, които не хвърлят дори дъвка на улицата, защо тях учиш да пазят, да не цапат, да си почистват, защо не ходиш да чистиш след тях, а отиваш да чистиш мръсотиите на чужди хора? Защото обичаш чуждите хора повече от тях или поради някаква друга неясна причина? И какъв би бил стимулът на тези деца и занапред да бъдат чисти и отговорни? Ако за мама е приемливо да чисти след чуждите хора, значи ще е приемливо да чисти и след нас, а тя не го прави – следователно или не ни обича достатъчно, или нарочно ни кара да си подреждаме вещите, мием чиниите, помагаме вкъщи, просто за да ни тормози.
И понеже аз обичам децата си повече от чуждите хора, които всеки ден цапат улиците и животите ни, на 12 май ще прекарам един прекрасен ден с децата си!
Posted by LeeAnn as Реалността at 2:33 PM EEST
May 7th, 2012
the memories remain 02 …
May 2nd, 2012
Сестри Диневи в Клуб на Хорото
Диляна и Миглена Диневи, по-популярни като Сестри Диневи, гостуваха в Клуб на Хорото на 25.04.2012 г.
Аз обаче ще ги наричам Диляна и Меги, защото те са толкова млади, толкова нежни и скромни създания, че това „сестри” отпред някак внася грубост в излъчването им. А излъчването им може да се събере само в една дума: очарователно!
Вълнението им да бъдат там и да пеят за нас, се предаваше през цялата вечер и на нас, гостите.
Благодаря ви, че се съгласихте да направим това интервю.
Вие сте сестри, нали, не сте близначки…?
Да, сестри сме, имаме две години разлика…
Сестри сте, а имате еднакъв талант – това не е много често срещана комбинация…
Вероятно защото разликата ни е много малка…
Винаги ли сте пели заедно?
Не, всъщност първа започна да пее Диляна, въпреки че е по-малка, а аз се записах на народно пеене на по-късен етап.
А първата ви изява на сцена, заедно ли беше? Какво си спомняте?
Не, първата изява на сцена беше на Диляна.
Да, тогава бях на 9 години и едни приятели на нашите имаха юбилей. Тогава вече бях ученичка на народната певица Динка Русева – тя беше с мен на това празненство – свиреше ми на акордеон, а аз пеех за гостите.
Много се вълнувах когато гледах Диляна да пее – много емоционално ми подейства и си спомням, че се разплаках и плаках почти през цялото време…
Тогава ли реши да запишеш и ти народно пеене?
Не, по-късно, след това 
Меги, а твоята първа изява на сцена, самостоятелна ли беше или заедно с Диляна?
Самостоятелна беше. Вече се бях записала в същата школа за народно пеене, и тогава при подготовката за един голям концерт, учителката ни реши, че и аз трябва да изпея една индивидуална песен и тогава за пръв път се изявих самостоятелно. Спомням си, че много се притеснявах тогава, но мисля, че мина добре.
Със сигурност е минало добре, щом сега водим този разговор
В тази школа по народно пеене започнахме да пеем дуети заедно и в началото много трудно ни се получаваше, защото се влияехме една от друга. Затова, докато свикнем, пеехме в двата края на залата, за да не се бъркаме и да не започваме в един и същи тон.
Вече имате два успешни албума. Кога да очакваме трети?
Вече имаме записани две песни, но още е рано да се говори за албум. Сега подготвяме една авторска песен – текстът е готов, музиката също, изчакваме само аранжимента. Преди няколко дни имахме снимки, записахме най-новия си клип, който ще бъде излъчен за първи път на Гергьовден по „Планета фолк”. Песента се казва „Река Марица”.
Как предпочитате да пеете – за запис в студио или на живо?
На живо, със сигурност, контактът с публиката ни е много важен.
Вярвам, че тук ще харесате публиката, защото тя е една такава неуморна и танцувална…
Имах огромното желание да посетя този клуб още когато го отвориха. Аз (Меги) работя в ансамбъл „Загоре”, Стара Загора и с колеги-танцьори все се уговаряме да посетим този клуб някоя вечер, но още не сме осъществили това намерение. Аз съм танцувала народни танци, отдава ми се, много ми харесва и искаме да дойдем да потанцуваме. Да се надяваме, че скоро ще успеем.
Даже днес преди да тръгна насам коментирах с колеги от ансамбъла и им казвах, че идвам тук и че не знам как ще се удържа само да пея, без да танцувам…
Не се тревожи, Меги, няма да се наложи да се сдържаш – спокойно можеш да танцуваш с нас
…
Тук някъде влетя Божидар Попчев и запя „Мари, како Тодору”, забравяйки защо идва. Е, то беше ясно защо идва – да покани Диляна и Меги на сцената на Клуб на Хорото и да даде началото на една незабравима вечер с прекрасните сестри Диневи.
Меги и Диляна доста се притесняваха докато правехме интервюто, въпреки, че не посмяха да си го признаят. Затова и интервюто стана кратичко – не исках да им причинявам още повече притеснение. Но затова пък, като излезнаха на сцената и запяха, всичко се промени – по нищо не личеше, че до преди малко са се притеснявали. Това ги правеше да изглеждат още по-очарователни.
Вечерта мина “стандартно” – те си попяха, ние си потанцуваме 
Аз обаче, така и не разбрах, откъде ги вадят тези гласове! Невероятни!
Posted by LeeAnn as Народни танци at 10:42 PM EEST
April 26th, 2012
friends …
April 23rd, 2012
Нешлифованите диаманти…
Случвало ли ви се е да си задавате въпроси?
Въпроси като „Има ли още хора по земята, които да правят нещо от сърце?”
Случвало ли ви се е да търсите светлината? И да я намирате на най-невероятното място, през което минавате всеки ден, но не подозирате какво става там всяка вечер?
Питали ли сте се от къде някои хора намират енергия в себе си да правят света различен? Цветен. Дишащ. И защо дават тази енергия на мен, на вас… Какво ги движи всъщност? (не, не са парите!)
Аз открих такова място!
Пълно е с нешлифовани диаманти – някои от тях са все още деца, които търсят пътя си. Други пък са открили, че това е пътят, който ще ги предпази от превръщането им в не_деца. Красотата на нешлифованите диаманти е скрита в способността им всеки път да отразяват светлината по различен начин и да изненадват съзерцателите си. И всеки път да бъдат различни, докато остават себе си!
Аз открих такова място! Влиза се лесно, просто трябва да се осмелиш… да подадеш ръка, на която да ти нарисуват запетайка! Да се осмелиш да се оставиш в ръцете им и да чувстваш! Да се осмелиш да … вземеш, защото със сигурност мястото повече ти дава, отколкото може да вземе от теб!
Няма да ви мъча повече! Мястото е „Алма Алтер” – театрална лаборатория към софийски университет. Представленията са всяка вечер, без сряда (и аз не знам защо!), събота и неделя. Входът е… запетайка, нарисувана на дланта
А вътре – дори еднаквите представления всяка вечер са различни – то е заради диамантите и света, който се пречупва през тях всяка вечер! Няма да скрия, че именно едно от представленията им ме караше да се чувствам така през цялото време!
Но интересното предстои.
Ако имате нужда от чиста енергия, от презареждане или просто от умиротворение – това е мястото!
Утре вечер, вторник, ще се играе реквием за Мария Кюри.
В сряда, пред театъра на новата алея от подлеза на СУ, в 18:50 ще започне „Мъртъв пърформанс” и ще продължи 20тина минути.
В петък: „Когато отново ще бъда малък” – спектакъл, посветен на годишнина от смъртта на Януш Корчак – писател, педиатър и хуманист, посветил целия си живот на една висока кауза – правото на детето да бъде себе си.
Та, ще се видим там
Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 9:59 PM EEST
April 21st, 2012
seasons 03 …
April 12th, 2012
Мечтай…
Това, че сме хора, не ни снабдява автоматично с мечти. Това, че имаме мечти, ни прави хора.
Само способността ни да мечтаем ни отличава от останалите животински видове.
Способността ни да мечтаем е тази, която вади на показ човешкото у нас.
Мечтай, защото способността ни да мечтаем ни отваря вратата и ни извежда от „съществуването ден-за-ден”
към пълноценния полезен живот.
Само ако си способен да мечтаеш, има къде да отидеш да потърсиш изгубената си човещина.
Само ако си способен да мечтаеш, в сърцето ти винаги ще има топлинка.
Само ако си способен да мечтаеш, е възможно да бъдеш част от нечия чужда мечта.
Само ако си способен да мечтаеш, можеш да сбъднеш чужда мечта.
Способността ни да мечтаем е свързана със способността ни да разбираме. Включително себе си…
Само ако имаш мечти, можеш винаги да оставаш верен на себе си!
Мечтайте – смело, дръзко и дори безумно и замайващо – но, винаги бъдете себе си!
Честит празник, мечтатели!
Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 12:12 AM EEST
April 11th, 2012
Не ме търси повече ;) 02…
April 7th, 2012
challenge by wish 01 …
April 1st, 2012
В ден като днешния…
В ден като днешния се чудиш, дали понякога на природата не й идва да събере от всички блогове по малко…
… Обърка се света, омесиха се блоговете като латинките в лехата на баба ми!
Има един блог, в който…
Дори без докосване
Сетивата настръхват…
… но, само с гледане и преглъщане не става. Може да пробваш с целувка, при една принцка особа се получи, въпреки че … толкова отдавна не беше усещала този вкус.
Ако разбереш кой е блога,
Докосни го диво – като вятър
Стопли ръцете си – с дъха му
Замени вампирското наметало
за чифт фейски елитри –
по възможност златисти и без точки!
Въпреки студа и преспите, на това вълшебно място винаги е като лятна буря – спираща дъха, разместваща пластове, предизвикваща промени …
И нека винаги така да остане!
Честит празник, Гери!
Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 12:05 AM EEST
March 30th, 2012
the memories remain 01 …
March 29th, 2012
Иван Дяков в Клуб на Хорото
Иван Дяков гостува в Клуб на Хорото на 21.03.2012 г. Участието му беше едно прекрасно начало на дълго чаканата пролет. Въпреки, че рекламните плакати на Иван Дяков така и не пристигнаха и реклама на практика нямаше, Хоротеката беше пълна „до горе”. Имаше хора, които стояха отвън и чакаха всички с куверти да се настанят, за да видят дали ще остане място и за тях. А място наистина нямаше. За сядане и дума не можеше да става – дори място за чаша беше трудно да се намери. Но как да върнеш почитатели на българската народна музика и Иван Дяков – няма начин!
Иван Дяков пристигна със съпругата си малко преди 20.00 часа, но докато си настрои микрофоните и си направи пробите, пък после да се преоблече и приготви, не остана време за интервю в началото. Е, аз успях да се представя и да си резервирам първата му почивка. И използвах времето, за да мисля как да започна разговора. Няма начин да се подготвиш за такъв разговор предварително. Ако си много добре подготвен – изглежда изкуствено, ако си съвсем неподготвен, има голяма вероятност да се изложиш. Аз предпочитам да съм средно подготвена и да разчитам на чара си да предразположа събеседника , за да се получи истински и спонтанен разговор. И все пак – какво да попиташ човек, който е на сцената от 30 години, и е пял ли пял, та даже има и филм за него… Успях да измисля само един смислен въпрос
Първата почивка дойде неусетно… Интервюто приличаше повече на разговор между приятели, които не са се виждали отдавна и имат да си кажат много неща, та затова скачат от тема в тема. Аз, разбира се, не се оплаквам
Тъкмо благодарях на Иван Дяков за любезното съгласие да ми даде интервю и влезе съпругата му. Разговорът ни започна интересно и противно на нагласата ми, първият въпрос не го зададох аз…
Четете…
Иване, те танцуват и в почивката! – възкликна тя, а Иван Дяков се усмихна. Аз не се сдържах и обясних, че това е нещо нормално за нас – да започнем с танците към 21:00 и да спрем към 5:00 сутринта, и то защото на стопаните на Хоротеката им се доспива
Ама как издържате? – продължи тя.
Е, как – с мерак! – вметна Иван и се усмихна и аз се сетих за песен с подобно име
Явно нашата издръжливост и мерак, са наистина впечатляващи, защото Иван Дяков ги спомена веднага след почивката и ги използва за повод да поздрави всички танцуващи.
Posted by LeeAnn as Народни танци at 11:44 AM EEST
March 20th, 2012
Честита пролет!
Не само „първа” пролет, а цялата пролет.
Сигурно ще се съгласите с мен, че това е една от най-дълго чаканите пролети в последните десетина година.
Може би, защото в последните десетина години не бяхме имали такава дълга и упорита баба Зима като таз годишната…
… или може би защото хората полекичка започнаха да се научават да се радват на малките неща…
… или може би защото все пак пролетта по някакъв необясним начин събужда у нас желанието да бъдем по-добри…
… желанието да започнем отначало и на чисто…
… желанието да бъдем ведри и усмихнати…
… или просто различни…
… или от всичко по малко, но факт е, че това е най-честитените пролети от много много време насам.
Затова се присъединявам и аз:
Честита пролет!
Изживейте я смислено! Бъдете смислени!
Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 6:15 PM EEST
March 18th, 2012
and three years later … large view
March 10th, 2012
Лондон
Лондон е град, населен с лондончани, :) и да ви кажа честно, изглежда добре са се наредили. Хотелът ми беше в един сравнително краен квартал – първият смислен район от Хийтроу към града – Chiswick. Краен, но много спокоен. Толкова спокоен, че вечер след 20:00 няма хора по улиците, а магазините затварят в 21:00.
Posted by LeeAnn as Пътепис at 2:49 AM EEST
March 8th, 2012
Осми март или пак за еманципацията …
March 3rd, 2012
Ива Давидова в Клуб на Хорото
Ива Давидова гостува в Клуб на Хорото на 15.02.2012 г.
Усмихната, с нова прическа, кокетна и суетна в здравословни дози, открита, общителна… това е Ива Давидова в няколко думи. В повече думи – четете надолу.
Иве, благодаря ти, че се съгласи на това интервю.
Започвам направо с въпросите, за да се вместим в почивката.
Какво искаш да знаят хората за теб?
Те го знаят всъщност. Аз съм много открит човек – винаги съм била открита – за приятелите си, в работата си. Никога не съм крила каква съм. Каквато съм на сцената, такава съм и в живота си.
Флиртуваш с публиката си и това ми харесва… 
Ах, като изляза на сцена, тогава съм най-много себе си. Толкова обичам да съм на сцената, да радвам хората, да танцуват на песните ми, да ги виждам щастливи, да играят хора, да се усмихват – песните ми са доста хумористични – когато предизвикам някакъв смях у тях, това за мен е най-голямото признание. Много добре се чувствам…
Сцената, всъщност, ми е най-голямата любов. И най-вярната любов. От малка обичам да съм на сцена…
За първи път си излезнала на сцена на осем годинки – това може да се прочете навсякъде, но какво си спомняш от първото си излизане на сцена – нещо, което ще помниш винаги и което ще ти остане за цял живот?
Posted by LeeAnn as Народни танци at 1:23 AM EEST
March 1st, 2012
Честита Баба Марта`12
Желая ви добър вятър -
попътно ли ще го ползвате или насрещно -
вие решавате
Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 1:23 AM EEST
February 21st, 2012
