Skip to main content.
July 13th, 2016

something urban 04 …


waiting ...

summertime … :roll:

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 10:02 PM EEST

No Comments »

July 12th, 2016

something urban 03 …


24 hours

Денонощен магазин … нейде към един :roll:

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 12:25 PM EEST

No Comments »

July 8th, 2016

…моята тайна любов… (2)

Той винаги е там за сутрешното ми кафе…
Не бърза, но не закъснява…
Когато го намеря с поглед –
притварям очи от удоволствие…
Носи ми топлина, уют и остатъци от тишина…
Обожавам уханието му на спонтанна неизбежност…

Изгревът… моята тайна любов…

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 5:53 AM EEST

No Comments »

July 6th, 2016

Стъкло и малко диаманти…

Драги поданици, скъпи зрители и нищо-не-подозиращи случайни минувачи: трябва да сте наясно с едно: Принцесите са чупливи! Всички до една!

Не, не си мислете, че това ги прави еднакви. Нищо подобно!

Принцесите са от стъкло. Всяка от тях е творение на изкусен майстор… Някои са от фино стъкло, други – от удароустойчиво, трети са от топлоустойчиво стъкло, четвърти – от закалено…

И няма значение с колко слоя рокли, обноски, капризи, задръжки и финтифлюшки е покрита принцесата – стъклото е там и продължава да бъде чупливо.

Понякога под богатите многопластови одежди, драскотините и пукнатите не личат и вироглавите самовлюбени несъобразителни принцове може и да не разберат, че ги има, докато не започне да става късно…

Вероятно много принцове си мислят, че могат лесно да пленят принцесешка душа, като пропукат всички стъклени слоеве, които я пазят… Но грешат… Принцовете не разбират, че не можеш просто така да минеш през всички стъклени слоеве на една принцеса и да нахлуеш в душата й, защото ще изпочупиш всичко по пътя си… А това, често пъти е непоправимо.

За щастие, принцесешката душа е обвита в ефирен диамантов воал, който защитава най-съкровените принцесешки мечти и тайни и който е създаден да устоява на принцки прищявки и недомислици…

В принцесешка душа се влиза само по заслуги и само ако си бил поканен там!

Но дори когато това стане, трябва да знаеш, че има кътчета, до които не бива да припарваш…

Posted by LeeAnn as Принцесешки историйки at 8:33 PM EEST

2 Comments »

July 1st, 2016

… на сутринта…

 

Ако залезът не ти носи Очакване,
а утрото – Надежда,
значи вече не си достатъчно Жив!

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 7:03 AM EEST

No Comments »

June 27th, 2016

Рицарят, който познавал нощта (2)

(Началото…)

Тогава Рицарят разкрил на Принцесата истинската причина за посещението си в нейното Царство, като й разказал своята история…

Рицарят се бил борил със Змейове и Лами, за да задоволи капризите на своенравни принцеси, бил воювал с дракони, чудовища и великани, бил пребродил много планини и гори, бил препускал надлъж и на шир, без почивка и без покой, и така и не разбрал кога и как успял да изгуби… съня си!

Всеки ден, когато след дълга битка се оттеглел уморен и се надявал в обятията на мрака да намери заслужена почивка и покой в съня, се случвало нещо… Нещото в началото било странно, после било интересно, но накрая станало изморително и досадно!

Всяка вечер, когато Рицарят се освобождавал от доспехите и броните си, около него ставало светло…

Рицарят първо се опитвал да разбере откъде идва тази светлина…

След това започнал да се чуди защо става светло, след като той всъщност повече харесвал тъмнината и затова водел нощта навсякъде със себе си…

След това, вместо в сън, прекарвал много часове в мисъл за отминали битки и предстоящи предизвикателства…

Накрая сънят съвсем се отказал да идва при него…

Една вечер, след поредната спечелена битка, чул двама рицари да си говорят за Принцеса от далечно Царство, която криела вълшебни тайни и знаела как да съживи повехнали рицарски сърца и как да избави рицарите от техните брони

Рицарят, който познавал нощта си помислил, че може би Принцесата има тайна, с която ще върне съня при него…

И потеглил на път… Пристигнал по-бързо, отколкото се надявал и се представил на Принцесата. Първоначално тя била изненадана и даже малко объркана, но след това открила вълшебната тайна, която да помогне на този Рицар и да му върне съня…

Принцесата знаела, че има едно единствено нещо на света, което може да покани съня отново на клепачите ти – хубавата приказка 🙂

И Принцесата започнала всяка вечер да разказва по една приказка на Рицаря…

Принцесата не поискала нищо в замяна, надявала се единствено сънят да се върне при Рицаря преди да й свършат приказките…

Posted by LeeAnn as Приказки за Рицари at 5:55 AM EEST

26 Comments »

June 25th, 2016

Вторите шансове…

Всеки търси да получи втори шанс…
Или да даде…

„Никога няма да бъде същото” казват…
Търсещите знаят…
Те не очакват да бъде същото…

Не очакват да бъде по-добро…
Надяват се изобщо да го има…
Да бъде ново, неизвестно, неочаквано…

Втори шанс не взимаш насила… Втори шанс получаваш…
Вторият шанс е истински, ако е съпроводен от ново начало…

Ако не сте готови да започнете отначало онова,
което „никога няма да бъде същото”,
по-добре не пропилявайте вторите шансове…

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 10:49 PM EEST

No Comments »

June 24th, 2016

Рицарят, който познавал нощта

Имало едно време една Принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, много обичала да… спи 🙂

Тя затваряла очички когато Слънцето си тръгвало и отстъпвало път на мрака и ги отваряла едва когато то я погалело отново на сутринта. Вероятно затова Принцесата никога не била виждала нощта! Тя знаела, че светът е пълен с рицари, които познават добре нощта, но и тях никога не била срещала. Даже била сигурна, че никога няма и да ги срещне, защото си мислела, че те обитават тъмното и не излизат на дневна светлина…

И тъй като обикновено на принцесите никой никога за нищо не им противоречи, тя нямало как да знае, че греши. Затова, ако си мислите, че на принцесите им е лесно да си живеят в своя собствен свят – дълбоко се заблуждавате – нямате представа колко е изморително всичко да откриваш и да научаваш самичка!

Затова, когато Рицарят, който познавал нощта, пристигнал в Царството, Принцесата се изненадала.

Изненадала се не от черните му доспехи и сянката на нощ в очите му – Принцесата била срещала Мрачни рицари и преди…

Не се изненадала и от това, че не носел думи със себе си, нито от това, че бил изгубил пътя

Изненадала се от… нощта, която Рицарят навсякъде водел със себе си… Уж било светло, а около Рицарят било тъмно… Уж било ден, а около Рицарят ухаело на нощ…

Затова, когато наближило време Слънцето да се оттегли, Принцесата отново се изненадала, защото с наближаването на мрака, доспехите и бронята на Рицаря започнали да се отдръпват и на тяхно място дошла… светлина.

Принцесата дори не предполагала, че нощта може да е светла! Това допълнително я объркало – та, нали денят трябва да е светъл, а нощта – тъмна!

Рицарят успокоил Принцесата като й обяснил, че наистина нощта не трябва да е светла. Обяснил й, че нощта трябва да е тъмна, прохладна, уханна и успокояваща и че нощта е измислена, за да могат Принцесите да спят спокойно, за да си починат и да могат на сутринта отново да се радват на първите слънчеви лъчи, които се промъкват в съня им и да имат сили да откриват света отново и отново.

Тогава Принцесата, която освен умна, разумна, прелестна и омайна, била и много любопитна, попитала Рицаря, как така тогава покрай него нощта винаги е светла!

Тогава Рицарят разкрил на Принцесата истинската причина за посещението си в нейното Царство…

(следва продължение)

Posted by LeeAnn as Приказки за Рицари at 4:29 PM EEST

12 Comments »

June 21st, 2016

…мъдрост?!

Когато спреш да се изненадваш, не ставаш мъдър – ставаш СКУЧЕН!

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 12:34 PM EEST

9 Comments »

black & white 17 …


something black & white 2015.02_as

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 11:11 AM EEST

No Comments »

June 14th, 2016

something urban 02 …


something urban.02_as

Urban City Night … :roll:

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 6:06 AM EEST

3 Comments »

June 7th, 2016

black & white 16 …


something black & white 2015.03_as

Save the last dance for me … :roll:

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 11:11 AM EEST

10 Comments »

June 5th, 2016

Приказка за пътя… (6)

Той бе създал затвора с най-дебелите стени, на които бе способен. От някъде знаеше, че когато се изправя срещу Тях, няма никакъв шанс за победа. Заблуждаваше се, че като им построи затвор, Те ще останат там и няма да му се налага да се справя с Тях. И намираше доводи да нарече това победа. Мислеше, че като ги затвори, те няма да се хранят, ще им бъде студено и накрая ще залинеят и загинат.

Но грешеше. Те стояха там по нейна молба – за да му дадат време да се справи, да свикне с тях и сам да реши да ги разбере, да спре да се съпротивлява и да ги пусне навън – чисти, неподправени от криворазбрания му рационализъм, диви, необуздани, естествени – такива, каквито само Тя може да ги създаде.

А тя… Тя не се побираше в никакъв затвор, не се съобразяваше с никакви условности, не влизаше в никакви рамки.

Тя, огромната светла човешка Душа, способна да събере и съхрани в себе си всички онези Чувства, от които Разумът толкова много се страхува и толкова упорито се опитва да преработва и преобразява… Чувствата, пред които Разумът никога не е имал шанс, въпреки самозаблудата, с която изгражда вътрешните си затвори…

Posted by LeeAnn as Приказка за пътя at 9:55 PM EEST

No Comments »

June 1st, 2016

black & white 15 …


impression 2015

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 11:01 AM EEST

11 Comments »

May 26th, 2016

something coloured 04 …


something coloured ...

Teddy Bear …

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 4:17 PM EEST

14 Comments »

May 22nd, 2016

Първи Национален Чановски Събор по повод 11-я рожден ден на клуба

Едва ли има дума, която да е по-близо до истината, когато говорим за чановски сбирки, от думата „събор”.

Първи национален чановски събор се проведе в чест на 11-я рожден ден на клуб Чанове и според мен, дните на традиционното празнуване в зала с торта и свещички са преброени… Честването на второто десетилетие на клуба ще е по-скоро съборенско 😉

Чувала съм възрастните хора да казват, че „каквото стане на збора, си остава на збора”, затова и аз започвам разказа си с уговорката, че тези, които не дойдоха, никога няма да научат истината докрай.

Въпреки, че времето си бе поставило за цел да подложи на изпитание страстите и ината чановски, разпространявайки прогнози за дъжд и вятър, се оказа, че нито дъждът, нито вятърът могат да спрат Чанове да празнуват… Мястото всъщност бе гостоприемно към нас и празникът се размина само с подухване и приръмяване, което е за предпочитане пред жегата и бе по-скоро плюс, отколкото минус.

Съборът започна към 12 ч. с водосвет за здравето на ЧАНОВЕ в местния параклис…

DSC01203

DSC01195

DSC01197

DSC01201

…и завърши далеч след полунощ около огъня.

В краткия промеждутък от 14 часа, почти нямаше изненади…

Имаше танци, много танци, част от тях кални, ама на кого му пука 😉

DSC01202

DSC01211

Тези, които винаги са готови за снимка, и сега си бяха готови за снимка 🙂

DSC01189

Имаше смях и снимки, и смях на снимки, и смешни снимки, и снимки на снимките… Само кален фръц май нямаше… 😉

DSC01204

DSC01206

DSC01220

DSC01210 - Copy

Имаше храна, много храна…

DSC01207

… и лед, мнооого лед…

DSC01218

DSC01219

Имаше сладки приказки около маса, на които отново се потвърди мнението, че нашата скромна шантава компанийка е много добра в организираното оцеляване и когато остареем достатъчно и станем опасни старчета, ще си основем комуна и ще си живеем заедно, уж за да не пречим на никого, но по-скоро, за да не пречи никой на нас 🙂 Затова се стараем да тренираме редовно 😉

masa

Може би… може би… само една идея по-подготвени от нас се оказаха Чанове Пловдив (мъже 😉 ), които освен всичко, което бяхме довлекли ние, имаха прибори от стомана и повече дърва за огън 🙂

DSC01224

DSC01228

А огънят… Ах, огънят ме отнесе в спомени… Взе някои от тях със себе си, но ми даде нови… Тръгнах си, когато започна да гасне…

DSC01245

Posted by LeeAnn as Народни танци at 9:46 PM EEST

No Comments »

May 20th, 2016

Ден на любопитството

Аз, като един виден Любопитко, който задава въпроси наляво-надясно, съвсем не на шега се запитах „Любопитковците имат ли си празник?” и с ужас установих, че отговорът е „Не”.

Е, да, то се подразбира, че когато си любопитен, всеки ден е празник (или поне дните, в които получаваш отговори 😉 ). Но, все пак! Не може такова значимо нещо като Любопитството, да си няма специален ден за празнуване! Все пак, светът е оцелял, не защото се е смял, а защото някой се е осмелил да задава въпроси 🙂 Та, нали от въпросите са се родили фантазията, мечтите и чудесата…

Не мога да си представя как се чувстват притежателите на толкова много незададени въпроси! А притежателите на техните отговори?! Представяте ли си колко самотни и мълчаливи се чувстват пък те!

Затова реших: Обявявам 20 май за Ден на любопитството!

На този ден, дори и най-срамежливите, глуповатите и наивните сред въпросите, ще могат да подадат носле навън, без да се притесняват, че някой ще им се смее или критикува и без да се страхуват да срещнат своя отговор! На този ден отговорите не горчат.

На този ден, дори и най-налудничавите, вятърничави и шарени отговори, ще могат да излезнат навън и да срещнат своите незададени въпроси! На този ден въпросите не болят.

Днес е денят, в който Любопитството отново тържествува!

Честит празник, Любопитковци!


Въпросите се задават – знаете къде 😉

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 1:23 AM EEST

1 Comment »

May 16th, 2016

green is the colour 03 …


green is the colour ...

Beautiful greenstep …

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 10:50 PM EEST

8 Comments »

May 14th, 2016

Облачето отиде на училище

Да, това е приказка за Облаче, но малко по-различна.

След като преди време Облачето гостува в детската градина, дойде покана и за училище 🙂

Няма как да откажеш такава покана! Не знам кой би се лишил от 24 чифта възхитени очички на 24 мънички топчици любов и положителна енергия, които поглъщат всяка дума и всяко твое движение, навъртат се около теб (ако те харесат 😉 ), искат да те пипнат, да те усетят, за да се уверят, че и ти си човек от плът и кръв.

Такива срещи изтръскват от душата ти всяка тревога, всяко колебание, всеки страх и запълват всяко кътче в нея с чисто нова енергия – такава, каквато ти сам не би бил в състояние да си произведеш…

В същото време, срещите с деца са огромна отговорност, защото всяка дума, която изречеш пред тях, те я приемат дословно и буквално и често пъти тя се превръща за тях в житейско правило.

Винаги съм казвала, че не се считам за писател и се чувствам странно като го видя написано. Аз съм един обикновен мечтател с малко повече дар слово. За щастие, децата също не ме възприеха като „писател” (вероятно защото за първи път виждат жив писател 😉 ).

Говорихме си за мечтите, в които слоновете могат да са жълти, облаците – ръбести и зъбати, колко е важно да имаш приятели, които да те успокояват, развеселяват и да ти казват, ако се лигавиш твърде много…

Говорихме си за постоянството. Говорихме си, че за да ставаш все по-добър, в това което ти харесва да правиш, не бива да се отказваш и не бива да спираш. Децата го разбират, дълбоко в себе си го знаят, но като всяко човешко същество, търсят доказателства – нещо, което да видят и пипнат, нещо, което да им даде увереност, че могат и че зависи от тях – стига да искат 🙂

[тук отварям голяма скоба: Децата от 1 а клас на 42 ОУ са художествена паралелка. Покани ме госпожата им по рисуване, която преди 15-16 години ръководеше школата по рисуване, в която ходеше моята Валя. Госпожата помоли за рисунки на Валя от различни възрасти. Показахме на децата рисунки на 6 (въпросният жълт слон), 7, 8 и 18-годишната Валя, в подкрепа на казаното по-горе 🙂]

Аз повече думи нямам! Освен една:

Благодаря!

1

2

3

(копирах снимките от публичната фейсбук страница на 42 ОУ
и примам, че щом са там, родителите са съгласни с публичен показ)
 

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 7:00 AM EEST

2 Comments »

May 7th, 2016

Всички цветя…

Мога да съм Люляк –
дързък, уханен, подканващ,
предизвикващ, разбуждащ любов…

Мога да съм Роза –
красива, бодлива, почти недостъпна,
и всяко докосване да оставя следа…

Мога да съм Мак –
уязвим, раним и копнеещ,
волен, самотен и чезнещ…

Мога да съм Момина сълза,
Минзухар или Трендафил…

… но съм Жена,
и в мен живеят всички цветя!

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства в рими at 12:30 AM EEST

2 Comments »

« Previous Entries  Next Page »