Skip to main content.
December 6th, 2016

winter 03 …


winter ...

more winter 🙄 …

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 5:05 AM EET

7 Comments »

December 4th, 2016

„Слънчице” на 20 години!

… или да си поговорим пак за Вдъхновение…

20161126_152343

Има хора, за които да кажеш, че са вдъхновяващи, би било нечестно. Нечестно, защото няма да е цялата истина, особено от гледната точка на Времето. А да бъдеш детско вдъхновение вече 20 години, изисква много постоянство, последователност, търпение, всеотдайност и много много любов, с която да създаваш светове, в които децата да се чувстват добре. Защото, когато децата рисуват, те се пренасят в свой собствен свят и е много важно този шарен свят да е добронамерен, да създава уют и увереност и да ти помага да се развиваш.

Хора, които умеят да правят това, не са просто вдъхновяващи, те са от хората, на които не пропускам да кажа „Радвам се, че децата ми те срещнаха по пътя си!”.

Такъв човек е и Мими Атанасова – основното двигателче на школа „Слънчице”, която тази година навърши 20 години, а през изминалия уикенд отбелязахме празника с изложба.

20161126_150551

dsc_6098-copy

Изложбата събра бивши и настоящи възпитаници на школата и показа художниците „в развитие” – една до друга бяха наредени рисунки от 6 и от 18 годишната им възраст, а основното послание отново беше това, което съпътства децата от самото начало: Прави това, което харесваш и го прави от сърце. За да ставаш все по-добър, в това което ти харесва да правиш, не бива да се отказваш и не бива да спираш – тогава успехът и удовлетворението сами идват при теб 🙂

dsc_6154-copy

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 9:20 PM EET

No Comments »

November 29th, 2016

winter 02 — nine years later …


nine years later ...

winter … 🙄

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 8:30 PM EET

10 Comments »

November 26th, 2016

urban art 13 …


urban ...

You are not the only one … 🙄

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 12:12 AM EET

4 Comments »

November 18th, 2016

urban art 12 …


urban ...

take me … 🙄

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 9:07 PM EET

14 Comments »

November 9th, 2016

urban art 11 …


rest in ...

resting … 🙄

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 11:10 PM EET

4 Comments »

October 26th, 2016

urban art 10 …


3-in-1 ...

3 in 1 …

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 10:00 PM EET

23 Comments »

October 23rd, 2016

Любопитното слонче

… или приказка за вдъхновението 🙂

Когато бяхме деца, бяхме абсолютно сигурни, че perpetuum mobile съществува – та нали ние бяхме същите такива неуморими и неизчерпаеми машинки, които изморяваха възрастните с непрекъснатото си движение и безкрайните си въпроси 🙂

След това, повечето от вас пораснаха и с помощта на обществото и училището спряха да вярват в неизчерпаемото, неоткритото и невидимото.

Тези от нас, които не пораснаха, пък се научиха да крият 5-годишното си Аз и да го пускат навън само при „специални” обстоятелства – т.е. при всяка възможност 🙂 И продължихме да вярваме, че perpetuum mobile съществува и продължихме да го носим в себе си. Поне аз продължих. (Много ясно, че имам доказателства – много е просто все още има хора, които се изморяват от въпросите ми 😉 )

До скоро обаче не знаех как да наричам това, което ме кара да задавам въпроси, това което ми гъделичка пръстите и ги кара да тичат по клавиатурата, това, което не ме оставя да заспя, докато не разбере, анализира и формулира… всичко наоколо…

Преди по-малко от месец името дойде самò – Нещото се нарича ВДЪХНОВЕНИЕ! Но противно на очакванията ми, то не е нещо, което извира от мен… всъщност извира, но не за мен… сега ще ви обясня!

Преди по-малко от месец, имах честта и удоволствието да се запозная с група вдъхновяващи хора –  театър Via Verde! Те ми помогнаха да разбера как точно работи Вдъхновението!

Вдъхновението работи чрез споделяне!

Via Verde те поканват на тяхна постановка. Детска постановка! Опитвали ли сте се да задържите вниманието на 5-7 годишни деца за повече от 8 минути? Да? Е, значи знаете колко е трудно.

img_8307

img_8310

img_8315

img_8452

Тези хора, освен, че успяха да приковат вниманието на хлапетата за час, успяха да накарат и мен да се смея цял един час от сърце и с цяло гърло и да не искам да си тръгна от залата без играчка!

img_8419

img_8434

img_8668

img_8669

img_8524

img_9018

img_9024

img_8879

Да, всички деца накрая получиха играчки! И въпреки, че скучните пораснали хора смятат, че за да зарадваш дете трябва да му дадеш нещо скъпо, аз видях с очите си ефекта от играчките от хартия – за децата те са нещо интересно, което си направил с ръцете си; нещо емоционално, свързано с преживяването, което току-що си им подарил; нещо ценно, което разбужда изследователския и творческия им дух.

За мен тези хора са Вдъхновяващи. Аз пък, с моят рядък талант да вдигам шум и задавам неудобни въпроси на двуметрови пилета ;), се оказах вдъхновяваща за тях. Така работи Вдъхновението – чрез споделяне! Носиш го в себе си, но не можеш да го ползваш за себе си. Работи, само ако го дадеш!  

Благодаря ви, Via Verde, с нетърпение очаквам следващото ви представление 🙂


Снимките по-горе са собственост на Via Verde.

Любопитното слонче не съм аз ;), въпреки, че бих могла да бъда 🙂 „Любопитното слонче” е името на постановката, която предизвика този изблик. Няма да ви кажа за какво се разказва – сами ще разберете.

Ще ви кажа само едно: ако ви е сиво, скучно, липсва ви емоция, търсите вдъхновение – отидете на детски театър и пуснете поне за час 5 годишното навън! Ще се изненадате от ефекта 😉

И последно, нещо, което винаги съм искала да изрека на глас:

Внимание! Имам Дракон и не ме е страх да го използвам!

dragon

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 8:42 PM EET

No Comments »

October 22nd, 2016

autumn sorrow 07 …


autumn sorrow ...

six hours meditation and relaxing … 🙄

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 8:08 PM EET

6 Comments »

October 21st, 2016

autumn sorrow 06 …


autumn sorrow ...

close your eyes …

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 7:59 AM EET

2 Comments »

October 16th, 2016

autumn sorrow 05 …


autumn sorrow ...

autumn meditation … 🙄

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 6:36 AM EET

14 Comments »

October 11th, 2016

autumn sorrow 04 …


autumn sorrow ...

autumn Sorrow … 🙄

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 10:30 PM EET

16 Comments »

October 8th, 2016

БГ Ритъм


%d1%80%d0%be%d1%8f%d0%bb

Уютно, блестящо, красиво, стилно…

Осветление, приглушено до нивото до плавно заливаща те мистерия…

Роял в очакване и хармония…

Вярвам във теб не защото си ти,
не защото обичам твойте сини очи,
а защото не искам да повярвам, че друг
някак все ще успее
да те вземе от тук.

Кадифен глас…

Успокояващ, обгръщащ, опияняващ…

Стича се по теб и се влива във вените ти…

Позови меня тихо по имени
Ключевой водой напои меня
Знаю, сбудется наше свидание
Я вернусь, я сдержу обещание…

Клуб „БГ Ритъм” отвори врати за посетители снощи, като партито по случай откриването на най-новия клуб за българска музика в София, върви и в момента, за втора поредна вечер.

Снощи се радвахме на компанията на уникалните „Абсент”, които успяха да покачат настроението до ниво на отсъствие на измерител за време и пространство: просто си бил там, все още си и никой не помни сега ли си дошъл или не си си тръгвал…

Снощи „Абсент” изпяха всичките ми любими песни и не усетих кога е станало 5 сутринта и даже не си спомням дали си тръгнах… 

Аз сам си избрах тази съдба,
вечната черна овца!

bgritam

Клубът се намира на мястото на бившата „хоротека” в подлез „Галерия” на НДК, като се състои от две зали: Зала за народна музика и танци – където първоначално си беше хоротеката и втора зала – за български поп, рок и естрада.

В залата за танцуване на народни хора няма промяна, другата зала е обновена.

Има връзка между двете зали и можете спокойно да сменяте стиловете според настроението си.

 

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 10:15 PM EET

No Comments »

October 3rd, 2016

Нещото…

… което не може да се обясни с думи.

Това е Нещото, което носиш винаги със себе си и което е готово да хукне навън на мига, в който сърцето ти чуе народна музика. То те държи буден и танцуващ цяла нощ, то е неизчерпаем източник на енергия за теб и околните.

Това е Нещото, което те свързва с десетките ти приятели, чиито души пулсират в твоя ритъм и което кара стотиците непосветени да искат да се приближат и да Бъдат!

Това е Нещото, което грее от очите ти и прави усмивката ти сияеща, заразяваща и разпръскваща щастие и привлича възхитените погледи на случайните минувачи. То не се разказва с думи, то се усеща и се преживява.

Това е Нещото, което колкото повече раздаваш, толкова повече остава за теб. То кара всеки, който те види да те прегръща и кара теб да прегръщаш всеки срещнат.

Това Нещо си няма име.

То прилича на Болест, но не е Болест – въпреки, че е заразяващо, никой не бяга от него, а всички се стремят да го докоснат…

То прилича на Шоколад – колкото повече опитваш, толкова по-сладко ти става и искаш още, и още… Но не е шоколад, защото не свършва…

Прилича и на Вино – колкото повече взимаш от него, толкова по-буен ставаш… Но не е Вино, защото колкото повече стои на слънце и на въздух, толкова по-хубаво става…

То прилича на Любов, но не е Любов – то е стократно по-опияняващо, земеотделящо те и умопогубващо…

Това Нещо си няма име, но е там, винаги е там! Дори теб да те няма – то е там!

То беше и в Бургас, на 7я рожден ден на Чанове Бургас, и докато ги има Бени и Севдо, Танчето и Кирчо, докато ни има нас – и то ще продължава да бъде там!

Благодаря за прегръдките, споделянето, танцуването, енергията, емоцията, обичта и вдъхновението!

Благодаря за прераждащото преживяване!

Всичко останало се събира на снимка…

b2

b7

b6

b5

b1

14484897_10208492788491887_2458764005213509988_n

14494699_10208492793732018_9171124966456303684_n

14570295_10208474707079863_5458636047048147457_n

14572393_10208492777451611_1209192999949444810_n

14581423_10208492793452011_3660159895005468125_n

14708067_10154652025179726_4442562878796503178_o

b3

Posted by LeeAnn as Народни танци at 10:29 PM EET

No Comments »

September 30th, 2016

Тъжното море..

Обичам септемврийското море, запазило страха на свойте юлски пълнолудия…

Обичам септемврийското море, оплело в мрежите от морска пяна, лодки, пълни с тишина и онемяла страст…

Обичам септемврийското море с въздухът, ухаещ на смокини, носещ пъргавата неизбежност на спомена за девствена любов…

Обичам септемврийското море и сляпата тъга на неговия изоставен бряг…

Не тъгувай море, не си отивам, аз и лятото оставаме тук, с теб…

%d1%82%d1%8a%d0%b6%d0%bd%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%bc%d0%be%d1%80%d0%b5

 

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 11:59 PM EET

5 Comments »

September 27th, 2016

urban art 09 …


streets … 🙄

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 10:55 PM EET

3 Comments »

September 24th, 2016

urban art 08 …


old sofia ...

Un homme debout … 🙄

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 11:55 PM EET

2 Comments »

September 19th, 2016

urban art 07 …


largo passage

sofia mysteries 🙄 …

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 11:46 PM EET

19 Comments »

September 13th, 2016

urban art 06 …


mea culpa ...

mea culpa 🙄 …

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 9:12 PM EET

17 Comments »

September 6th, 2016

urban art 05 …


ten years after ...

Tempus fugit …

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 2:02 AM EET

35 Comments »

« Previous Entries  Next Page »