Покрай напъплилите в пощенските ми кутии покани за влизане в какви ли не социални мрежи и неизбежно последвалият след това интерес към този феномен, изразил се в небрежно преравяне на паяжината (с помощта на чичко google, естествено), попаднах на тази статия, която ме върна повече от 15 години назад и ме накара да си спомня специфичните звуци, които се издаваха от модема, докато се договаряше с отсрещния такъв. От нея става ясно, че социалните мрежи не водят началото си от появата на Facebook, а от доста години преди това, както и това, че в сферата на социалните мрежи, законите на диалектиката (особено на единия от тях) не важат

Приятно четене и не стреляйте по преводача, той толкова си може

Posted by NeeAnn as Реалността at 11:28 PM UTC

13 Comments »

Покрай историята с chitanka.info и дискусията, развила се при Григор (1 и 2), реших да публикувам превода на едно есе от Ричард Столман, поради фундаменталното му значение за състоянието на нещата покрай авторските и сродните им права. Преводът не е мой, а на Александър Шопов и може да бъде открит на стандартното му място — страницата на Фондацията за отворен софтуер. Описаната в есето действителност се допълва от тази история, също натрупала популярност покрай читанката.

СЪДЪРЖАНИЕ

• Бележка на автора
• Препратки
• Други текстове за четене
• Бележки на преводача

Read the rest of this entry »

Posted by NeeAnn as За свободата at 9:59 PM UTC

2 Comments »

Умее да се изразява кратко,
само този,
който има какво да каже…

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 10:55 AM UTC

3 Comments »

Posted by LeeAnn as Фотодневник at 12:30 PM UTC

No Comments »

Не, няма да ви говоря за приказки от хиляда и една нощ, поне не в тази публикация. Идеята беше това да е 1001^-та публикация в този блог и в нея да се говорят само хубави неща, но както става обикновено, ще си останем само с добрите намерения. Ще започна с един малко дългичък цитат на един от бащите на демокрацията (няма да съм аз, ако ви кажа кой точно ), защото той би могъл съвсем спокойно да се приложи и към книгите, тъй като всеки автор влага някакви идеи в творбите си.

„Ако природата е създала нещо, което най-малко от всичко може да бъде изключителна собственост, то това е действието на мисловната сила, наречена идея, която човек може да притежава изключително само докато я пази в себе си; но в момента когато бъде огласена, тя става достояние на всички, и който я е получил веднъж, вече не може да бъде лишен от нея. Нейна особеност е и това, че всеки притежава не някакъв дял от нея, а я владее изцяло. И този, който е възприел от мен идея, получава знания без да намалява моите; който пали свещта си от моята, получава светлина, без да затъмнява мен. Това че идеите трябва свободно да се разпространяват от човек на човек по цялото земно кълбо, за поучаване и взаимни напътствия на хората и за подобряване на състоянието им, сякаш специално и благосклонно е било замислено от природата, когато тя ги е създала подобни на огъня, разпространяващ се по цялото пространство без плътността му да намалява в никоя точка, и подобни на въздуха, в който дишаме, движим се и съществуваме физически, неподвластен на ограничения или изключително присвояване. Така че изобретенията по природата си не могат да бъдат предмет на собственост.“

И ще се постарая да бъда съвсем кратък по две причини — едната е, че в българската блогосфера се изписа достатъчно за случилото се с chitanka.info, а втората е ето това мнение. И не мога да си изкривя душата и да не призная, че казаното там е вярно чак до болка.

Понеже при Григор един коментиращ зададе сакралния въпрос „Какво е библиотека?“ и се позова на закона за обществените библиотеки (който между другото е влязъл в сила едва преди една година — на 06.07.2009 г.), реших да погледна какво казва лингвистиката за значението на тази дума. Първият източник, който използвах (напълно законно естествено) беше „Речник на чуждите думи, София, Издателство на БАН, 1982 г., стр. 136“, в който намерих следните значения на думата „библиотека“:

библиотека — ж., (рус. библиотека, пол. biblioteka от лат. bibliotheca, гр. βιβλιοθηχη от βιβλιου + ϑήχη „склад, помещение“)

1. учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване;
2. организирана сбирка от книги в учреждение или частен дом;
3. място за пазене на книги — помещение, шкаф и др.; книгохранилище;
4. поредица от книги с близка тематика

Понеже съм учен, че проверката е висша форма на доверие, а и съм леко недоверчив по природа (и по възпитание), реших да се консултирам и с друг източник, а именно „Съвременен тълковен речник на българския език, Елпис, 1994, ISBN 954-557-003-X“. Там за библиотека бяха посочени следните значения:

библиотѐка, мн. библиотѐки

1. учреждение, където се събират, обработват и пазят книги и други печатни издания за обществено ползване;
2. сбирка от книги, други печатни издания и ръкописи за лично или обществено използване;
3. шкаф или етажерка за книги;
4. поредица от издавани книги, обединени по общ признак;

Оставям на вас да прецените дали chitanka.info е библиотека или да (според мен, поне по два критерия тя е библиотека). Вярно е, че и двата речника са се появили преди възхода на цифровата ера, но това е ирелевантно за хипотезата, която разглеждаме.

Освен всичко друго, законът за обществените библиотеки, който някои защитници на авторското право използват като аргумент защо chitanka.info не е библиотека, е влязъл в сила от 06.07.2009 г., а самата читанка (според самите служители на МВР) е съществувала поне от две години, което прави една година преди влизането на този закон. А както би трябвало добре да знаем, законите нямат обратна сила и той не може да служи за аргумент при определянето на положението на chitanka.info (imho).

А и между другото да споделя — за тези, които използват tor (независимо под каква операционна система) могат да погледнат какво има на този адрес, а за тези, които не използват такива екстри — този адрес . Та както са казвали едно време — „борбата ще бъде тежка, но за сметка на това продължителна“

Това ще бъдат моите 2 ¢ по темата засега

PS. Само за протокола — очаквам и аз да разбера колко и какво са отговорили издателствата, споменати от Eneya.

Posted by NeeAnn as Абсурдизми at 11:21 PM UTC

6 Comments »

По-добре
къщурка върху здрава земя,
отколкото
замък върху кал…

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 9:20 AM UTC

No Comments »

Човекът е най-самовлюбеното и егоистично животно на света. Едва ли някой се съмнява в това. И въпросът не е в това дали се съмняваме в твърдението, а дали го осъзнаваме.

Болният човек пък е в пъти по-капризен, самовлюбен, егоистичен и терористичен от здравия. Той смята, че щом е болен, то цялото внимание трябва да е насочено към него и той е единственият и най-важен в целия свят. И наистина е така. Семейството му също го мисли и се грижи за него всеотдайно, независимо от това какво му струва.  Болният си лежи в мъки и се пита „как така”, „защо на мен” – все грешни въпроси, впрочем, и никога не му хрумва да върне лентата назад и да се запита „Някога зададох ли си въпроса, „Какво ще се случи със семейството ми, ако се разболея от рак?”.  Например.

Знам, че повечето читатели вече са готови да скочат и да ме разкъсат.  Вероятно, повечето от тях са жени – да, ние сме по-емоционални, по-лесно  „палим” и по-трудно се успокояваме. Но също така сме и по-отговорни: към създаването на семейство, към създаването на поколение, към неговото отглеждане и възпитание.

И тук пак ще се върна на въпроса: някога замислихте ли се: „Какво ще се случи със семейството ми, ако се разболея от рак?”.  Въпросът наистина е тежък и няма как да му отговорите, ако не сте минали вече оттам. По-добре, че нямате отговор. Дано никога не го намерите. 

Затова ще задам по-лесен въпрос:  „Обичате ли семейството си?”

… бях приготвила още няколко емоционални абзаца, с които да ви провокирам, но ще спра до тук. Мисля, че достатъчно разбърках главите и емоциите ви. Ще напиша още само три изречения:   

1) Хората, общо взето, не ходят на лекар профилактично – една част не обичат, друга част ги мързи, трета – не се сещат –  всяка една от нас попада в поне една от тези групи.

2) Ракът на гърдата е 100% излечим, ако се диагностицира навреме!

3) Ти решаваш.

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 10:00 AM UTC

7 Comments »

След хиляда статии за облаци, принцеси и какви ли още не розови неща, хиляда и първата изобщо няма да е приказна.

Изморих се!

От сутринта топка на разочарование е заседнала в гърлото ми, стомаха ме свива и очите ми са пълни със сълзи…

Винаги съм била непоправим оптимист – винаги съм вярвала, че всичко ще се оправи, че държавата ще влезе в час, ще се пребори с безотговорността и безхаберието, хората ще се освестят и ще започнат да уважават поне себе си и името си.

Напоследък обаче взех да ставам поправим оптимист. Нещата ще се оправят, но не сега. И може би не тук.

Изморих се да плащам здравни осигуровки за заплати на лекари, които не лекуват болните, а се отървават от тях, докато все още са живи и не са им умрели в ръцете, а когато близките ми имат нужда от специализирана помощ, само Частна Софийска Болница да може да им спаси живота…

Изморих се да плащам данъци за заплати на учители, които не правят разлика между жертва и палач… Момиче в осми клас поръча побой над момче в девети клас. Пребиха го деца от 12ти клас. На съвета в училище разпитаха само побойниците и наказаха жертвата със същото наказание като тяхното…

Изморих се…

И Тилия се измори. И си отиде.

Приятна почивка, мило дете, ще се видим отново в по-добро време и в по-добър свят.

Posted by LeeAnn as Абсурдизми, Мисли и чувства, Реалността at 3:45 PM UTC

5 Comments »

Имало едно време една принцеса и въпреки, че била умна, разумна, първа хубавица, тя не била като другите принцеси.

Тя била различна – имала си придворни, имала си и дворцови, имала си билкар и сладкар, смешник и мълчаливец, имала си ЧАР, КГБ и дори ПОТНИК. До тук нищо ново, ще кажете, и няма да сгрешите много.

Но принцесата си имала и рицари. Много рицари! Най-различни рицари. И тук нищо ново.

Е, да, ама принцесата организирала рицарски турнири! Знам, че вече се кискате и превивате от смях и си мислите, че знаете всичко за турнирите, но тук вече много сгрешихте!

Рицарските турнири били нещото, което различавало принцесата от всички останали на света.

Веднъж на 1000 фантагодий принцесата организирала специален рицарски турнир, на който идвали най-знатните и заслужили рицари в нейното собствено и стотината съседни кралства. На този турнир рицарите не се биели помежду си, нито пък се биели с мелници, нито с чучела, нито дразнели бикове, нито се борели с мечки… Нищо, ама нищо подобно не правели рицарите. На този турнир рицарите… ммм, ще ви кажа какво правели рицарите, ама по-късно.

Първо ще ви кажа кои рицари били поканени този път и с какво били заслужили честта за което:

сър Дим І-ви – за пускане на облачни мухи в принцесешки глави.

сър Влад ІІ-ри – за уникалната рецепта за отглеждане на принцеса в саксия и за смешните отговори на тъжните въпроси.

сър Венста Велики – за това, че открил в принцесата облаче, което взел под крилото си, в преносния смисъл, и го дал под крилото на сър Емкир – в буквалния смисъл.

сър Емкир – за това, че открил в Облачето принцеса и я научил да лети.  

сър Нискайо – за това, че споделил с облачето философската страна на летенето.

сър Дантгвин – без когото никой никога нямало да научи що е то ЧАР, КГБ, ККЗ, Фантагодия и т.н.

сър Григал – без когото детето на семейство Анн щяло да остане бездомно.

сър Асбар – без когото приказката за Облачето щяла да няма дрешки.

Та, както споменах, този турнир не бил като другите. На него рицарите идвали, за да получат нещо специално – единствения и неповторим, уникален и специално за тях измислен БППДЗ.

А докато принцесата давала на всеки неговия си, заслужен със сила и вярност БППДЗ, тя държала ръката на Рицаря на сърцето си – сър Кисок – рицарят, без когото нищо от това нямало да бъде такова каквото било и дори нямало да изглежда на нещо подобно

Мислех да не ви казвам какво е БППДЗ, но за да не решите, че е нещо сладко, ще ви кажа:

Благодарствен Принцесешки Поклон До Земята!

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Принцесешки историйки at 10:12 PM UTC

15 Comments »

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 10:46 PM UTC

2 Comments »

Според агенция „Фокус“, при операция на агенция „Митници“ са задържани 35 милиона контрабандно пренасяни къса цигари. Според неотразимия ни министър на финансите и виден учен в икономическите науки, резултатът от тази акция е: „На около 12 млн. евро щяха да възлязат загубите от акциз, ако тези цигари бяха реализирани на пазара“. И понеже някои от българите сме недоверчиви по природа (а други по принуда), реших да проверя дали думите на финансовия ни министър са верни или са хвърлени на ангро на жадните за сензации журналисти.

Значи имаме следните изходни положения:

(1) 35 милиона къса арестувани цигари;
(2) 12 милиона евро акциз за 35 милиона цигари;
(3) директива 92/79/ЕИО, от 1992 г., според която минималният акциз за цигарите в страните членки на ЕС, е 60 евро за 1000 къса.

Решение:

(1) разделяме 35 милиона цигари на 12 милиона евро

35 000 000 / 12 000 000 = 0,342857143 € акциз за един къс цигари

(2) умножаваме 0,342857143 по 20 и получаваме

0,342857143 * 20 = 6,857142857 € акциз за една „стандартна“ кутия цигари (20 къса)

(3) след това намираме колко ще е акциза в родна валута за една „стандартна“ кутия цигари:

6,857142857*1,95583 = 13,411405714 лева само за акциз на една кутия (20 къса) цигари

А сега да се опитаме да открием каква точно е истината

(4) разделяме 60€ на 1000 (съгласно директивата на ЕС) и получаваме:

60/1000 = 0,06€ акциз на един къс

(5) умножаваме 0,06€ по 1,95583 и намираме колко е истинският акциз, който се дължи за един къс на държавата:

0,06*1,95583 = 0,1173498 лева (почти 12 стотинки)

(6) умножаваме този акциз по броя на арестуваните късове и получаваме реалния размер на акциза, който (евентуално) би се дължал на държавата:

0,1173498*35 000 000 = 4 107 243 лева

От тези сметки излиза, че финансовият ни министър скромно е преувеличил „загубите“ за държавата само 6 (шест) пъти. Хвала на такива министри!

Толкова с математиката, сега е време да се направим малко на журналисти и да зададем няколко въпроса с надеждата, че ще се намери кой да им отговори:

(1) Това поредното самохвалство на така наричания финансов министър на българското правителство ли е, поредното журналистическо недоразумение, родено в главата на някой пишман PR специалист от правителството ли е или е откровена лъжа, изречена с неясна цел?

(2) Докога ще се оставяме да ни правят на идиоти с твърдения от рода на „На около 12 млн. евро щяха да възлязат загубите от акциз, ако тези цигари бяха реализирани на пазара“, след като неплатения акциз в своята същност е пропусната полза, а не загуба (все пак действие „изваждане“ тук няма, нали)?

(3) Дали изобщо има такова количество арестувани цигарени късове или това пак е поредната измислица на набедените PR-и на правителството, защото в публикацията на агенция „Фокус“ се твърди и следното: „Контрабандните цигари са били предназначени за Египет от Молдова.“. Как така тези цигари изведнъж се превърнаха в „контрабандни“, след като са били предназначени за трета страна? Още повече, че според в. „Труд“, информацията, поднесена от финансовия министър, просто не отговаря на истината.

(4) … (попълнете необходимото)

(5) … (попълнете необходимото)

И ако се окаже вярно, че финансовият министър пак (ни) е излъгал, няма ли най-после изпълняващият длъжността министър-председател да му посочи, че самолетите за САЩ излитат от терминал 2 на летище „София“ (знам, знам, не точно от там, но за Франкфурт и Лондон (примерно) се тръгва точно от там)?

Posted by NeeAnn as Абсурдизми at 12:40 AM UTC

6 Comments »

Надеждата е простичко нещо.

Единственото, от което има нужда човек, когато е в беда,
е някой, на когото има доверие,
да му каже: „Не се безпокой, всичко ще се оправи!”.

Надеждата е простичко нещо.
Намира се лесно. Носим я в себе си. Стои и чака…

За разлика от доверието…  
То иска доказателства, които не винаги дори надеждата успява да дочака…

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 10:16 PM UTC

No Comments »

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 11:51 AM UTC

9 Comments »

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 6:17 PM UTC

3 Comments »

… сякаш поели са по някакъв път,
и сякаш смисъла в него откриват,
сякаш спират за миг
и небето в очите поглеждат,
и сякаш готови са да продължат.

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 8:40 PM UTC

4 Comments »

От спомените натежала,
с поглед във тъга удавен,
снага изправена едва удържа
и в стон сподавен
последно „сбогом” казва…

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 9:46 AM UTC

6 Comments »

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 8:21 AM UTC

2 Comments »

Организаторите на състезание по колоездене решили да връчат „Зелената фанелка” на този състезател,
чийто велосипед пресече лентата на финала…  последен.

Въпреки нетрадиционния подход, всички състезатели въртели педалите с пълна сила.

Защо?

Posted by LeeAnn as Задачки-закачки at 10:40 AM UTC

16 Comments »

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 6:06 AM UTC

6 Comments »

 Joyeux Anniversaire! 

Честит Рожден ден, Ники!

Пожелавам ти
здраве, сила и вдъхновение,
любов, късмет и търпение

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Реалността at 8:00 AM UTC

7 Comments »