Skip to main content.
September 27th, 2016

urban art 09 …


streets … 🙄

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 10:55 PM EEST

3 Comments »

September 24th, 2016

urban art 08 …


old sofia ...

Un homme debout … 🙄

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 11:55 PM EEST

2 Comments »

September 19th, 2016

urban art 07 …


largo passage

sofia mysteries 🙄 …

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 11:46 PM EEST

19 Comments »

September 13th, 2016

urban art 06 …


mea culpa ...

mea culpa 🙄 …

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 9:12 PM EEST

17 Comments »

September 6th, 2016

urban art 05 …


ten years after ...

Tempus fugit …

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 2:02 AM EEST

35 Comments »

September 5th, 2016

urban art 04 …


urban art ...

Gaya Sophia …

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 4:04 AM EEST

6 Comments »

September 1st, 2016

Смешна Луна


DSC01505

Тъжна е съдбата на поета
от луната цяла, ако е превзета.

Не ги разбирам тез поети
дето пишат стихове превзети
при вида на пълната луна,
вместо да се изправят на крака
и да прегърнат хубава жена.
(а, казват – изгрее ли луна –
хубава е всякоя жена,
па макар и само до сутринта) 🙂

Аз да си призная,
изгрее ли луна,
гледам да си трая,
че казват още –
от всички най-красива била
мълчаливата жена 🙂

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства в рими at 10:36 PM EEST

6 Comments »

August 30th, 2016

urban art 03 …


urban art 2016 ...

run, run … 🙄

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 7:07 AM EEST

11 Comments »

August 25th, 2016

Десети юбилеен национален семинар по български народни танци и хорà Чанове` 2016

Семинар. Поредният.  Ден първи.  Скука.

Не се виждат никакви хора и автомобили.
На рецепция ни уведомяват, че в хотела вече са се настанили някакви мрачни и намръщени субекти, представящи се за хореографи.
В хотела е толкова тихо, че се чуват мислите на камериерката, която почиства съседната стая.

Събрахме се за първа репетиция, направихме две-три чупки в кръста и се прибрахме по стаите. Вечерята от 19:00 мина при пълно мълчание – хората седнаха кротко, изядоха си компота, изпиха си водата и си легнаха в 22:00 ч.

До края беше все така – тихи, скучни, неусмихващи се мрачни хора, които едва дочакаха да си тръгнат, за да не се върнат никога повече…

И тъй, против уроки, мога да си бая още дълго, но мисля, че схванахте идеята. Заменете сега „никакви” със „стотици”, „мрачни и намръщени” с „ведри, усмихнати и лъчезарни”,  „тих” и „тишина” с „шумен, разгорещен и звънлив”, „скучен” с „неистов смях до сълзи и плочки на корема”, сетне обърнете всички отрицателни изречения в положителни и може би, само може би, ще получите представа за 1/100 от заряда, емоцията, смеха, забавлението, уникалността и неповторимостта на десетия ни юбилеен семинар!

Местата, на които се провеждат Чановските семинари и събори, нямат географски измерения, а само пространствено-енергийни.

Представи си място, на което отиваш с притъпени от градското си офисно ежедневие сетива и всичко, което имаш са двете ти очи. Постепенно очите ти се затварят и установяваш, че те са последното сетиво, от което имаш нужда, за да виждаш и възприемаш случващото се около теб. Енергията около теб започва да се натрупва. Първоначално е неконсистентна, объркана, неориентирана, хаотична, но постепенно започва да се смесва и изравнява, започва да расте и да завладява пространството, да те обгръща, като предизвиква сетивата ти да се отварят, още и още. В следващия момент, енергията вече е с обща пулсация, която ескалира постепенно, до момента, в който избухва до степен на пречистване –  сетивата ти са се разпънали до краен предел и вече не поемат, а са започнали да излъчват – излъчват неконтролируема радост, непринуденост, необузданост и дивашка свобода. Вече не си сам, няма начин да се чувстваш сам. От душата ти струи светлина, която озарява мраморните великани.

velikani

Вече близо десет години танцувам, знам десетки хорà и стотици стъпки, но едва на десетия юбилеен семинар научих истината за доброто българско хоро!

Доброто българско хоро има само три фигури и те не зависят нито от тактовия му размер, нито от фолклорната област, нито от произхода, нито от старостта и автентичността му. Фигурите винаги са едни и същи и винаги се повтарят в точно тази определена последователност. Зависят може би, единствено от музикалните инструменти, на които се изпълняват и може би от душевността на танцуващите. Може би…

Фигурите са съвсем простички… Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Народни танци at 12:53 AM EEST

5 Comments »

August 20th, 2016

urban art 02 …


urban art 2016 ...

high culture meets urban art 🙄

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 8:08 AM EEST

6 Comments »

August 18th, 2016

В търсене на Перперикон 03 …


mission acomplished ...

Mission acomplished 🙄 …

mission acomplished ...

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 4:10 PM EEST

1 Comment »

August 16th, 2016

Now you see me…

Ако ние, хората, виждахме само с очите си, нямаше да ни бъдат дадени никакви други сетива…

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 1:23 AM EEST

5 Comments »

August 15th, 2016

urban art 01 …


urban srt 2016 ...

🙄

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 7:07 AM EEST

No Comments »

August 13th, 2016

जन्मदिन मुबारक हो, बाज़ बच्चे …


happy birthday, albatraoz ...

Happy birthday … albatraoz 🙄

Posted by NeeAnn as Реалността, Фотодневник at 12:09 AM EEST

14 Comments »

August 10th, 2016

forthcoming storm 04 …


forthcomming storm

Rainstorm for relaxing … 🙄

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 8:20 PM EEST

6 Comments »

August 5th, 2016

Порив…

Не се колебай да се изправиш срещу вятъра – най-много да полетиш…

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 7:53 AM EEST

16 Comments »

August 1st, 2016

forthcoming storm 03 …


forthcomming storm ...

forthcoming storm 🙄 …

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 11:56 PM EEST

2 Comments »

Фолклорни дни с „Фиданките” ` 2016

Ако можеше да бъде разказано, нямаше да бъде написано!

Прочетох това изречение преди много време, но го разбрах едва преди година, когато за първи път срещнах „Фиданките”.

Оттогава досега, понятия като „приятелство”, „емоция”, „грижа” разширяват смисъла си и добиват нови стойности…

Оттогава досега не спирам да научавам нови неща – за света, за живота, за себе си…

Първото нещо, което научих, бе правилото „Каквото стане във Видин, си остава във Видин!”, но заедно с него разбрах, че каквото почувстваш във Видин – то задължително си тръгва с теб и продължава да запълва съкровени кътчета в душата ти още поне цяла година напред – до времето за следващата среща…

А всяка следваща среща носи в себе си всички цветове от спектъра:

Има кристално синьо, бликащо от щастливи сълзи…

… бебешко розово, сияещо от очите бъдеща майка…

… искрящо бяло от любопитните детски очи…

… пронизително жълто от раздиращите сумрака щастливи писъци на новопритежател на носия…

… румено червено от пламналите бузи на изумена рожденичка…

… тъмно лилаво от сълзите на (временно) нетанцуващ мечтател…

… златисто жълто от животоподдържащите ритми на духовата музика…

… звънливо сребристо от шпорите на напети танцьори…

… и шарено, много много шарено… Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Народни танци at 11:55 PM EEST

4 Comments »

July 13th, 2016

something urban 04 …


waiting ...

summertime … 🙄

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 10:02 PM EEST

No Comments »

July 12th, 2016

something urban 03 …


24 hours

Денонощен магазин … нейде към един 🙄

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 12:25 PM EEST

No Comments »

« Previous Entries  Next Page »